Раздел IV. Лекарства ли казахте?

С нарастващото прилагане на продуктите на фармацев­тичната индустрия ятрогенните заболявания стават и все по-голям проблем. Според публикации в JAMA сериозните стра­нични реакции, възникващи след приемането на медикаменти, са една от водещите причини за случаите на преждевременна смърт в САЩ. Едно изследване, публикувано в "Аустрелиън джърнъл ъф хоспитъл фармъси" разкрива, че за периода 1987-1988 г. между 30 000 и 40 000 хоспитализации я Австралия се дължат на страничните ефекти, свързани с приеманите син­тетични лекарствени средства, а смъртните случаи са между 700 и 900 на година. Но тъй като в Австралия, както и в САЩ официално само около 10% от случаите се докладват, цялост­ната картина остава скрита. Много лекари твърдят, че ис­тинските цифри са значително по-високи. Според д-р Джулиън Голд от "Нешънъл хелт сървейлънс юнит" към Института по здравето на Британската общност, чието задължение като епидемиолог е да наблюдава цялостно здравната обстановка, до 40% от всички пациенти в Австралия може би са жертва на ятрогенни заболявания. Поне половината от тях са от усложнения от медикаменти. Същата цифра се изчислява и за Великобритания.

Нека да видим какво пише известният и извън страната ни токсиколог, проф. д-р Александър Монов, в книгата си "Лекарствена болест", на чиято титулна страница стои при­зивът "На прага на 21-ви век - Зов за хуманизъм!": "Лекарствената болест е уникален парадокс и един от най-сложните фе­номени в медицинската наука и практика. Тя е отражение на голямото противоречие в съвременния свят, а именно: средст­ва и препарати, които медицината е изградила и създала за борба срещу разнообразните болести в човешкия организъм, при определени условия причиняват разнообразни и в редица случаи много тежки болестни състояния. Отнася се за патология, която заема ежегодно все по-големи размери в це­лия свят. Тя си формира собствена епидемиология със собстве­ни качествени и количествени измерения, в зависимост от ви­да на лекарствата, времето и региона. Лекарствената болест поставя редица важни проблеми по отношение на нейната същност, диагноза и лечение, на цялостната медицинска лечеб­на практика в областта на всички видове заболявания... Наблюденията, извършени от мен и други изследователи установяват, че през последно време лекарствената болест се разширява с нови нозологични единици, нови уврежсдащи меха­низми в нейната патогенеза...

Лекарствената болест включва разнообразни увреждания у човека от различни медикаменти, прилагани в общоутвърдени терапевтични дози. Тези увреждания възникват в хода на ле­чебния процес при правилно или погрешно поставена диагноза! Болестните промени при такава патология се колебаят в мно­го широк диапазон от едва проявени единични симптоми до крайно тежки поражения в различни органи и системи с небла­гоприятна прогноза...

Постоянно се увеличава разпространението на лекарствените увреждания в хода на лечението на редица заболявания, особе­но на хроничните им форми... Докато епидемиите от инфекциозни заболявания възникват внушително остро, плътно изпъл­ват определени населени райони и имат временен характер с различна продължителност, лекарствените заболявания изпъл­ват 'мълчаливо' и безшумно всекидневието на населението по цялата планета... Медиците и обществото все още не могат ре­ално да преценят действителните поражения, които през пос­ледните години тази патология нанася в човешкия организъм. Тази епидемия все още няма бариери пред себе си, тя няма периодичност и регионални ограничения. Тя е навсякъде... "³¹

Повечето медикаменти са токсични, защото са съставени главно от изкуствено синтезирани химически съединения. Доста­тъчно е да отворите който и да е фармацевтичен справочник, за да се убедите в това, четейки изброените многобройни отрица­телни въздействия и противопоказания, изписани под всеки лекарствен продукт. От 1961 г. до сега броят на "тестуваните за безопасност" медикаменти е надхвърлил 205 000. Приблизително 15 000 нови се пускат всяка година на пазара, а около 12 000 се изтеглят, защото впоследствие се е оказало, че предизвикват се­риозни за здравето вредни ефекти или смърт!

Проучвания, извършени през 90-те, доказват, че в САЩ по­не 180 000 души умират годишно в резултат на ятрогенно предизвикана смърт. По данни на FDA само през 1978 г. 1,5 млн. американци са били хоспитализирани в резултат на "лечение" с медикаменти. Около 30% от тези хора са били допълнително увредени от терапията в болниците! Нозокомиалните инфекции³² вземат годишно около 20 000 Жертви в САЩ. Цената, свързана с тяхното лечение е около 4,5 млрд. USD. През последните 20 години вътреболничните инфекции са се увеличили с 36%. Една от причините е, че множество микроби са развили резистентност към съществува­щите антибиотици. Средно всеки един на 500 приети в болни­ца умира в резултат на медицинска грешка. На някои места обаче съотношението достига дори до 1 към 200. За сравнение шансът човек да загине в самолетна катастрофа е 1 към 8 милиона, а при автопроизшествия по пътищата на САЩ заги­ват годишно средно около 43 500 души.

Както заявява Уилям Ричардсън, председателят на група­та, извършила задълбочено проучване по проблема с ятрогенните заболявания, и президент на Фондация "Келог" в Бетъл Крийк, Мичиган, "тези зашеметяващо високи стойности... са неприемливи за една медицинска система, чието първо обеща­ние е 'да не вреди'".

Според Националната одитна служба на Великобритания около 100 000 души всяка година се разболяват от вътреболнични инфекции, които пряко водят до около 5000 смъртни случая и допринасят за около още 15 000.

Проф. Лусиън Лийп, детски хирург и преподавател в Харвард, смята, че "здравеопазването е огромна индустрия и ятрогенните усложнения са проблем номер едно".

Проф. Бертранд Бел от медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк: "Всеки ден в болниците се убиват хора. Това се случва във всяка болница в САЩ. Но обществеността не го знае."

Според лекари, заемащи най-високи длъжности в универси­тети из цялата страна, медицинските грешки са сериозен проблем във всички болници в САЩ. (Това се отнася и за оста­налите индустриализирани държави.)

"Факт е, че ние извършваме хиляди грешки ежедневно в на­ционален мащаб", заявява Дейвид Неш, заместник-декан и директор на Службата по здравна политика и клинични резулта­ти при университета "Томас Джеферсън".

От векове има вицове за лекарските грешки, но с технизирането и химизирането на медицината, те стават все повече и едва ли имаме повод за смях. Неизбежно е и най-опитният и съ­вестен лекар да е допускал грешки в практиката си и то нееднократно! Нерядко това не зависи от неговите знания или благородни намерения, а от различни други условия, включително и от страна на самия пациент. Има, разбира се, и опреде­лен процент грешки, които се правят поради явно незнание и пропуски в медицинската подготовка или немарливост. Според публикации в американския печат хирургическите грешки представляват най-голям процент - около 48.

Много от грешките изобщо дори не се забелязват или докладват. Д-р Лейтън Клъф от Австралия Коментира: "Националните здравни статистики не отразяват степен­та на проблема с ятрогенните заболявания. В смъртния акт може да пише например, че болният е починал от бъбречна недостатъчност, но не се отразява фактът, че това усложнение е настъпило вследствие на даден медикамент... Лекарите понастоящем не са задължени да докладват наблюдаваните от тях случаи на заболяване, провокирано от медикаменти."

Част от тези проблеми се предизвикват от огромното разнообразие използвани синтетични лекарствени препарати, страничните ефекти, които дават, и взаимодействията между тях, които не могат да бъдат предвидени. Често самите лекари, които приемат нови пациенти в болниците, не знаят какви медикаменти е приемал или приема човекът. Децата и възрастните хора са особено изложени на риск във връзка с неточно определена доза или неправилно назначено лекарство. Понякога и сестрите дават погрешни лекарства или инжекции.

Не трябва да се забравя, че хората се лекуват не само в болниците, но и извън тях. Според едно изследване в старчески домове за всеки долар за назначен лекарствен препарат е израз­ходван по 1 долар и 33 цента за лечение на ятрогенното заболя­ване, което е възникнало от приложението му.

За да се бори с проблема предписване на грешен медикамент на човек, за когото не е предназначен, през 2000 г. американското правителство обяви, че ще направи основен ремонт на написаните с дребен шрифт предупреждения за странич­ните ефекти и противопоказания, с които се предполага, че лекарите трябва да се запознаят, за да предпазват хората от назначаването на опасни лекарствени средства. Допускайки, че поради голямата си заетост твърде малко медици четат тази част от указанията, а разчитат само на обясненията на агентите на фирмите, които обаче въобще не наблягат на рисковете, FDA смята чрез нововъведението да даде възможност на лекаря за половин минута да види най-значителните странични ефекти и противопоказания. Но това, разбира се, е само палиативна мярка, тъй като истинската причина оста­ва недокосната, а именно - прекаленото използване на медика­менти и вредната философия, която господства по този въп­рос!

Друг голям проблем са рецептите. Проучване на фарма­цевти в Масачузетс показало, че около 2,4 млн. медикаментозни предписания са изпълнени погрешно в аптеките. През 1998 а. са изпълнени общо около 2,5 млрд. рецепти на 270 млн. население, като това прави средно по 9,2 на човек! Освен това голям брой медикаменти се продават и свободно, т. е. без рецепта. Чудно ли е, че фармацевтичните гиганти се опит­ват по всички възможни начини да задушават естествените лечебни методи?!

Според слушания пред конгреса през 1997 г. около 51 млрд. на година струват ятрогенните усложнения, голяма част от които са предотвратими. В същото време похарчените пари в последно време за здравеопазването са около 1,2 трилиона USD на година, което представлява 14% от брутния национа­лен продукт.

В другите индустриализирани страни тенденцията също е за непрекъснато увеличаване на разходите за здравеопазване Според статия в "Бюлетин" от 24.03.1992г. в Австралия нап­ример се изписват два пъти повече антибиотици, отколкото в Швеция и още повече, отколкото в САЩ и Великобритания. Според доклад на Националната здравна стратегия през 1992 г. са били направени 180 млн. рецептурни предписания. Това пред­ставлява 640% увеличение в сравнение с 1949 г., като нараства­нето не спира дотук! За 1991 г. в Австралия за медикаменти, изписани с рецепта са похарчени 2 млрд. USD, а за такива, ко­ито се отпускат без рецепта, 1,4 млрд. USD!

Здравните власти не само че недооценяват проблема със страничните ефекти на фармацевтичните лекарствени сред­ства, но се опитват да заблудят лековерната общественост, че медикаментозно-предизвиканите заболявания се дължат изключително на неправилна употреба и приложение и така прехвърлят това бреме изцяло върху предписващите лекари и дори върху самите пациенти. Целта е да се защити главният виновник за това състояние - фармацевтичната индустрия в частност и медицинската индустрия като цяло! Затова и официалните медицински институции пренебрегват факта, че повечето от синтетичните препарати наричани от някои "лекарства", са вредни 6 своята същност независимо дали са "правилно" предписани!

По този въпрос д-р Ричард Тейлър, бивш активен член на Общество "Лекари за реформа" и автор на книгата "Меди­цина извън контрол", пише: "Всъщ­ност поради засилващата се комплексност на медицинската технология и увеличаването на разнообразието от химикали, предлагани за лечение, се увеличават ятрогенните заболявания... За нещастие последните са самоподдържащи се и самоувеличаващи се. Много ятрогенни усложнения изискват спе­цифично лечение, което от своя страна излага пациента на възможността за развитие на нова ятрогенна болест. Болни­ят може дори да получи ятрогенно усложнение в резултат на диагностична процедура или тест, която е необходима, за да се диагностицира първоначалното медикаментозно предизвикано заболяване. Ситуацията, при която ятрогенната болест предизвиква ново подобно усложнение, би могла да се нарече 'ятрогенеза второ ниво'. В болниците това не е рядко явление. Възможно е дори да настъпи трето и дори четвърто ниво на ятрогенеза... Всеки назначен медикамент, всеки извършен ди­агностичен тест, всяка оперативна интервенция носят със себе си риска от ятрогенни усложнения. На колкото повече медикаменти, тестове и оперативни вмешателства е подложен пациентът, толкова по-вероятно е да развие ятрогенно заболяване. Поради съществуващото на настоящия етап фрагментиране на медицинската помощ, при която всеки спе­циалист обръща внимание само на съответната органна сис­тема, цялостният риск, на който е изложен пациентът вследствие на това често се забравя."

Още през 1966 г. д-р Бийти и д-р Петерсдорф пишат в "Анали на вътрешната медицина": "Трябва да се посочи, че ят­рогенните проблеми са кумулативни и в усилието си да се измъкне от усложненията на диагнозата и терапията лекарят може допълнително да утежни проблема, бидейки принуден да предприеме действия, сами по себе си рискови."

Много лекарства имат подобни имена и могат да бъдат объркани както от лекарите, така и от сестрите и па­циентите. Непрекъснато излизат нови и нови медикаменти, а лекарите не получават достатъчно достоверна информация за повечето от тях и не могат да се ориентират в това море от синтетични боклуци.

Трябва да се знае, че голяма част от хората се раждат здрави. Ако се хранят правилно, съблюдават хигиена и разумен начин на живот и не им се пречи чрез всякакви наложени "здра­вословни" мероприятия, като например ваксинации, могат да останат здрави до дълбока старост. В повечето случаи на за­боляване здравият организъм може да се справи сам без външна намеса или само с незначителна такава, която може да се ограничи главно до природни лечебни методи.

Много интересно явление е наблюдавано досега в различни държави при провеждане на стачки от лекари. Например при едномесечна стачка на медици в Израел през 1973 г. смъртнос­тта в национален мащаб достигнала най-ниското си равнище. Според сведения на Йерусалимското погребално общество смъртните случаи намалели почти наполовина! През 1976 г. в Богота, столицата на Колумбия, лекарите стачкували 52 дена и според официалните статистики смъртността спаднала с 35%! Подобни събития се случили няколко години по-късно в Калифорния и Великобритания.

Според проучване на СDС и след анализиране на десетте водещи причини, които определят намаляването на заболева­емостта и смъртността се установява, че на първо място е начинът на живот, следван от факторите на околната среда, наследствеността и едва на четвърто място идва напредъкът в медицината! Според анализ на проф. Томас Макхьн от бирмингамския университет медицината е играла много малка роля в удължаването на живота във Великобритания през последните столетия, като най-много за то­ва са допринесли подобренията в хигиената и храненето. Уче­ните Джон МакКинли и Соня МакКинли идват до същите избоди. Те установяват, че медицинското вмешателство в САЩ през последните 100 години има значение само между 1 и 3,5% за удължаване на средната продължителност на живота. Тези статистики показват само едно: здравето зави­си най-вече от профилактиката чрез правилен начин на живот, хигиена и рационално хранене!

Една основна причина, поради която здравеопазването по света, а вече и у нас, е в това неудовлетворително състояние, е, че медицинските институции и много лекари се оставят да бъдат купени по най-различни начини от фарма­цевтичната индустрия, чиято главна цел, отново повтарям, е печалбата. В книгата си "Разногласие в медицината - девет лекари говорят без страх", д-р Р. Менделсон заявява: "Здравеопазването в САЩ е превърнато в многомилиарден бизнес. На него се дължат повече от 12% от брутния национален продукт. Приходите от здравната индустрия, които понастоящем надминават 360 млрд. USD годишно, са на второ място след военната индустрия. Истинските печалби са всъщност мно­го по-големи... Много индустриалци, решени да спечелят от продукти, свързани със здравеопазването, срещат една ос­новна пречка: практикуващите лекари представляват основ­ните дистрибутори на тези продукти... Ако корпорациите не контролират своите дистрибутори (лекарите), те няма да получат очакваните печалби за своите акционери... Затова не трябва да се учудваме на факта, че висши служители на корпорации, ориентиране към здравеопазването, са решили да привлекат лекарите в своя лагер... Тези рекламни усилия, ко­ито започват с подаръци към практикуващите лекари и сту­денти по медицина, са се превърнали в широкообхватни кампании, които моделират начина на мислене и на поведение на медиците. Фармацевтичните компании наемат агенти, чиято цел е да посещават лекарските кабинети и да предос­тавят образци от техните медикаменти. Те описват показанията и се опитват да убедят лекарите да използват техни­те лекарства. като всеки друг търговец те омаловажават продуктите на техните конкуренти, като същевременно прикриват недостатъците на представяните от тях. Тези агенти нямат медицинско или фармацевтично образование и дейността им не е регулирана от никакви щатски или феде­рални закони. Независимо от липсата на медицинско образование... търговските им кампании са толкова резул­татни в САЩ, че средноостатистическият лекар всъщност получава обучението си за медикаментите от тях. Тази практика вече е довела до широкоразпространена прекомерна употреба на медикаменти и от лекари в ежедневната им практика, и от неспециалистите... Фармацевтичната индус­трия съблазнява младите студенти по медицина, като им предлага подаръци, безплатни пътувания до конференции и безплатен "образователен" материал... На младите лекари фармацевтичните компании предлагат субсидии за научноизследователска работа. На медицинските институти се пред­лагат големи суми за провеждане на клинични опити. Фарма­цевтичните фирми редовно дават щедри вечери и коктейли за лекари. Те осигуряват парични средства за построяване на сгради на болници, медицински университети и институти за 'независима' научноизследователска работа."

Фармацевтичната индустрия съвсем целенасочено е разби­ла това огромно влияние върху медицинските образователни институции. То е било подпомогнато от няколко фактора. Първият е икономическият - федералните субсидии, отпускани за научноизследователски програми, са твърде недостатъч­ни и на академичните учени не им достигат средства за проекти. Второ - някои от извършващите изследванията имат ли­чен финансов интерес в биотехнологиите и са изкушени от възможността бързо да забогатеят. Трето - академичните лекари обикновено имат незначителна Клинична практика. В университета те са специалисти по екзотични болести, край­ни състояния или животински модели, но нямат опит от рабо­та с хронично болни хора и техните ежедневни проблеми и нужди или с ранни симптоми, подсказващи за сериозни заболя­вания. И тъй като академичният лекар не зависи от добрата воля на пациента, за да преживява, здравето на последния е второстепенен фактор за него. Всички тези причини го правят слаб оценител на ефикасността на лечението, което предлага, и доброволен заложник на медицинската индустрия. Впоследс­твие, за да рекламират своята стока по-ефикасно, фармацев­тичните компании използват имена на известни учени като етикет за качество. Според д-р Р. Менделсон "практикуващите лекари повече не са свободни да избират лечебния план, кой­то би бил най-подходящ за вас, а са принудени да следват пред­писанията на лекари, чиито мотиви и връзки (с медицинската индустрия) са такива, че техните решения може да не са в най-добър ваш интерес".

Защо, може би да се запитате, не чувате и не четете в ме­диите за тази глобална конспирация? Ето ви отговора на Джон Суинтън, бивш завеждащ личен състав на "Ню Йорк таймс" и един от най-уважаваните американски вестникарски журналисти. Наричан от своите колеги "деканът на своята професия", Суинтън бил помолен да вдигне тост през 1953 г. пред "Ню Йорк прес Клъб", при който той прави много важно и разкриващо изявление: "На днешно време в Америка няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Няма нито един от вас, който да смее да напише своето честно виждане, а ако го направите, знаете предварително, че то няма да види бял сват. На мен ми плащат всяка седмица, за да не изказвам откровено мнението си във вестника, за който работя. Други от вас са в подобна позиция като мен и всеки, който е достатъчно глупав, за да си дава честните мнения, ще бъде скоро на улицата и ще си търси друга работа... Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови... и да продава страната си и расата си за насъщния си. Вие го знаете и аз го знам и що за дивотия е този тост за независи­мата преса? Ние сме инструменти и васали на богаташите зад кулисите. Ние сме марионетките - те дърпат конците, а ние танцуваме. Нашите таланти и възможности и нашият живот са собственост на други хора. Ние сме интелектуални проститутки."

Изказванията и на други видни журналисти подкрепят изявлението на Дж. Суинтън. Ричард Сейлънт, бивш прези­дент на Си Би Ес нюз, заявява: "Нашата работа е да дадем на хората не това, което искат, а това, което ние решим, че трябва."

Първата важна задача на медицинската индустрия в све­товен мащаб е да потиска чрез всички възможни средства каквато и да е информация за надеждно и евтино природно лече­ние, а втората - да поддържа заблудата, че патентоваемите синтетични медикаменти са отговорът на човешките стра­дания. Преди няколкостотин години католическата църква натрупала огромно богатство, продавайки индулгенции на вярващите, като им обещавала, че така ще си "спасят" души­те. Но след това тази лъжа станала явна. Днес фармацевтич­ните картели печелят милиарди като използват подобна схе­ма - те се опитват да ви продадат своите продукти като "здравни индулгенции", подхранвайки измамата, че с тях си ку­пувате здраве.

Здравето е основно човешко право, както и достъпът до всеки метод, който може да помогне то да бъде постигнато или възстановено. Никоя фармацевтична компания, организа­ция или правителство нямат правото да ограничават разп­ространението на информация за ползите от профилактичните мерки и естествените методи на лечение и всяка страна в света би трябвало да съобрази законодателството си с тези основни положения.

Медицинската научноизследователска дейност би трябва­ло да бъде под обществен контрол, както и политическата такава, и то не само на думи. Парите на данъкоплатците трябва да се използват преди всичко за развиването на профилактични мерки и унищожаването на условията за развити­ето на определени болести, а не за медикаменти, които само облекчават временно симптомите, без да лекуват, и същевременно предизвикват многобройни странични ефекти или преждевременна смърт.

Фармацевтичният картел, въпреки някои свои неуспехи напоследък с прокарването на определени закони в отделни страни, не се предава. Сега се опитва да извива ръцете на на­ционалните правителства и международните парламентарни органи. Напоследък беше направен опит да се прокара в британския парламент закон под името МLХ 249, който предвижда да се смята за престъпление разпространяването на информация за какъвто и да е естествен профилактичен или терапевтичен метод. И не само това, а да се даде юридическа власт на фармацевтичната индустрия да отсъжда и наказва сама всички "престъпления" в нарушение на предложения от нея закон!

По-долу предлагам на вашето внимание няколко примера на ятрогенеза с дълготрайни последствия.

През 1997 г. от пазара са изтеглени медикаментите за от­слабване фенфлурамин и дексфенфлурамин, след като се установява, че те са довели при мно­го хора до сериозни необратими сърдечни поражения и дори до смъртни случаи, когато са използвани заедно с друго лекарствено средство - фентермин. Тази комбинация на­ричана фен-фен е била широко рекламирана и предписвана на хора, искали да отслабнат. Заведени са дела за стотици мили­они долари срещу производителя.