Глава 15. Соята - "съвършената храна"

През 1913 г. посевите от соя, която е била считана не за храна, а за индустриален продукт, са заемали само нищожна част от обработваемата площ на САЩ. Сега с нея са засети 72 млн. акра. Една голяма част от продукцията отива за храна на пилета, пуйки, свине, крави и сьомга, а друга - за производство на маргарин, мазнини за тестени сладкиши и подправки за са­лати, както и, не се учудвайте - в промишлеността за пластмаси, изкуствени влакна, бои, лакове и др.

Напредъкът в технологиите позволи да се произвежда изолиран соев протеин от това, което преди е било смятано за отпадъчен продукт - обезмаслените, с високо белтъчно съдържание остатъци от шушулките, които изглеждат и ми­ришат ужасно. Благодарение обаче на множество оцветители, консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори и синтетични хранителни добавки този отвратителен про­дукт може да се превърне в приятно ухаеща, вкусна "храна". В началото соята е препоръчвана като успешен заместител на месото, което обаче не води до очакваните резултати за масова консумация. Затова производителите сменят тактиката. Както цинично заявява един техен представител, "Най-бързият начин даден продукт да бъде приет в едно по-малко задоволено общество е да се убедят хората, които жи­веят в охолство, да го консумират заради собствените му качества." И затова соята започна да се предлага не като храна за бедни, а като магическа субстанция, която може да предпазва от сърдечни заболявания и рак, да премахва горещи­те вълни през менопаузата и едва ли не да ни поддържа вечно млади.

Всяка година средствата, които отиват за реклама на соевите продукти, за да се затвърди тяхната позиция на пазара, е около 80 млн. USD, като допълнително различните концерни и фирми отпускат пари за лобиране и за "научноизследователска" работа, която съответно има за цел да "докаже" на хората "ползата" от соята. Продажбите на со­еви продукти са се увеличили с около 350% за последното десе­тилетие и са стигнали за 1995 г. цифрата 1,4 млрд. USD спо­ред мартенския брой на "Супермаркет нюз" от 1996 г. Сега со­ев протеин може вече да се открие в много видове хляб и тес­тени изделия.

Трябва да се отбележи, че доскоро това растение се е смя­тало за не особено подходящо за ядене дори в родината му -Азия. Китайците не го консумират така, както другите бобо­ви култури, защото според знанията им от векове то съдържа голямо количество антихранителни вещества.

Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, не­обходими за смилането на белтъците. Те не се разграждат напълно при топлинната обработва. Могат да провокират дори сериозни стомашно-чревни оплаквания и хроничен аминокиселинен недостиг. При опити с животни, поставени на диета, богата на такива ензимни инхибитори, настъпват увеличе­ние и патологични състояния на панкреаса, включително и рак.

В растението има и несмилаеми въглехидрати, които пре­дизвикват образуването на газове.

Соята съдържа хемаглутинин, който по принцип доприна­ся за слепване на тромбоцитите с последващо образуване на тромби в кръвоносните съдове.

Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се де­активират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им дейст­вие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.

Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991 г. японски учени съобщават, че консумацията на 30 г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците в изслед­ването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количест­вото йод, който приемали, било напълно адекватно.

Соята е едно от растенията съдържащо най-висок про­цент фитинова киселина, която се намира по принцип в три­ците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк. По този въпрос има изследвания и много учени са на мнение, че именно високата консумация на бобови и зърнени храни допринасят за широко разпространения минерален дефи­цит у живеещите в страните от третия свят независимо от приема на други храни, богати на тези микроелементи. Проблемът е и в това, че съединенията на фитиновата кисе­лина в соята са изключително устойчиви на топлинна обработка. Вегетарианците, заместващи със соя месото и млечните продукти и особено ако я консумират често и в по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък, показват повишена нужда от витамините Е, К, В и В12 и съот­ветно развиващ се дефицит на калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на нервната система. Той играе много важна роля в синтезата на белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участва­щи в контролирането на Кръвната захар, както и в състава на различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът е абсолютно необходим за поддържането на оплодителната способност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои мона­си в Азия употребяват соята за ядене, защото са установили, че понижава либидото (т.е. сексуалното желание)!

Ето какъв експеримент е извършен с 2 групи китайски сту­денти - вегетарианци и месоядни. На едната група вегетарианци включили в менюто продукти от соя. Същевременно желязото, което се внасяло с храната, било еднакво при мъжете, но по-високо при жените вегетарианци. Въпреки това при вземането на проби се оказало, че концентрацията на феритина в плазмата е около 50% по-ниска при вегетарианците, отколкото при месоядните. При мъжете вегетарианци не се забелязвали симптоми на изчерпване на желязото, но при жените вегетарианки открили анемия и железен дефицит в 30 до 50% от участничките в експеримента. Очевидно е, че вегетарианска диета, богата на соя, предизвиква железен недоимък, особено при жените,

Друг проблем е, че при обработката на соята, за да се извлече чист белтъка от нея и да се неутрализират, доколкото е възможно, антихранителните субстанции, при висока темпера­тура и повишено налягане се използват токсични вещества -киселини, основи, алуминий и др., и в процеса на преработка се об­разуват нитрити, които са известни като силни карциногени. Освен това се добавят и различни изкуствени ароматизатори и вкусови подобрители като MSG, за който вече стана дума.

Въпреки всички тези данни и протестните писма, едно от които от д-р Дан Шийхьн и д-р Даниел Дуърг, изследователи към правителството в Националния център за токсикологични проучвания, FDA одобрява производството на соев белтък и като следствие от това масовата му консумация. Натрупани­те негативни факти не пречат на соевата индустрия да продължава спонсорирането на многобройни "изследвания", за да доказва, че соевият белтък може да се използва като замести­тел на други традиционно присъстващи в храната протеини. В много училища например в САЩ соята е в значителни коли­чества в менюто за обяд, а 6 страните от третия свят продуктите от нея са горещо препоръчвани и са включени в много благотворителни хранителни програми.

Според американското медицинско списание "Педиатрикс" в последните години при момичетата се забелязва тревожно нарастване на преждевременното полово развитие. Проучването показва, че при 1% от всички момичета преди 3-годишна възраст се проявяват симптоми на започващ пубертет като развитие на гърдите или окосмяване около половите органи. При момичетата до 8-годишна възраст този процент е 14,7 при белите, и почти 50 при афроамериканките. Представете си какви са психологическите последствия за тези деца, които трябва да се справят с емоции, усещания и нагони, за които не са подготвени. В същото време трябва да се има предвид, че преждевременното полово развитие при момичетата е предвестник на проблеми с менструалния цикъл, с плодовитостта, както и на по-голяма честота на рака на млечната жлеза.

Установено е, че в соевото мляко има 10 пъти по-висока концентрация на алуминий, отколкото в кравето, а в същото време липсва холестерол, лактоза и галактоза, които са важни хранителни елементи за развиващата се нервна система на детето. В него може да има остатъци и от различни синте­тични и токсични вещества - сода каустик, нитрозамини, ко­ито са мощни карциногени и др.

Изофлавони не се съдържат само в соевия сос и соевото масло. В текстурираните соеви продукти обаче съдържанието на фитоестрогени е много високо.

Ето експериментът, осъществен неволно от семейство Валери и Ричард Джеймз от Нова Зеландия, които развъждат птици. През 1991 г. те закупуват за своите папагали нова храна на основата на соев протеин. Птиците получили пъстро опере­ние само след 11 месеца, т.е. преждевременно, а не както това става нормално между 18-ия и 24-ия месец. В следващите няколко години семейство Джеймз забелязали намалена оплодителна способност, много малформации при новородените птичета, преждевременно развитие и значителен брой мъртвородени или умиращи наскоро след раждането, особено сред женските. Като цяло популацията от папагали започнала да деградира и да. намалява. Наблюдавали се деформации на клюна и на костите, гуша, имунен дефицит и патологично агресивно поведение. При аутопсиите се установили и значителни промени във вътреш­ните органи. Определени симптоми и находки напомнили на се­мейство Джеймз за някои здравословни проблеми, които се про­явили при двете им деца, когато били хранени с формула със со­ево мляко. Шокирани и потресени от разкритието си, те наели токсиколога д-р Марк Фицпатрик да проучи подробно проблема. Това, което той намерил в научната литература, но на ко­ето не се давало гласност, било, че консумацията на соя се свър­зва с множество заболявания, включително безплодие, увеличен риск от рак и левкемия при децата. В изследвания още от 50-те години той открил, че генистенът от соята предизвиква нару­шение на ендокринния баланс! Анализирайки храната на жи­вотните, д-р Фицпатрик установил, че тя съдържа значител­ни количества фитоестрогени и по-специално генистен. След като семейство Джеймз преустановили храненето на птиците с този соев продукт и започнали да им дават отново предишна­та храна, ятото постепенно се възстановило и всички гореопи­сани здравословни проблеми изчезнали.

Родители, които се свързали със семейство Джеймз след техни публикации, си спомнили за различни проблеми при деца­та и от двата пола, хранени с формула на основата на соево мляко: промени в поведението, астма, синдром на раздразнено­то дебело черво, щитовидна дисфунКция и т.н. Репродуктивни проблеми, безплодие, заболявания на щитовидната жлеза и на черния дроб са установени при различни видове животни, хра­нени със соя - мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др.

При последната международна конференция върху соята, проведена през ноември 1999 г. във Вашингтон, д-р Джон Уайт докладва резултатите от изследване, извършено върху американци от японски произход, живеещи на Хавайските острови, което показва връзка между консумацията на тофу и ускорения процес на остаряване на мозъка. При тези участници в изследването, които в средна възраст са включвали често то­фу в менюто си, има намалени познавателни способности и по­вече случаи на деменция и болест на Алцхаймер.

Ето ви например един от начините, чрез които соевата ин­дустрия заблуждава хората (взето е от брошура на компания за витамини): "Освен че предпазва сърцето, соята показва мощни антиракови свойства... Японците, които ядат соя 30 пъти повече от американците, имат по-малка честота на рак на гърдата, матката и простатата..." Да, но в същото време 6 тази брошура не пише, че сред азиатските народи, 6Кл1очител-но и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на рак на щитовидната жлеза! Освен това според изследвания от 1988 г. се оказва, че японците все пак не консумират толкова много соя - средно на ден на човек се падат по около 7 г (около 1 чаена лъжичка). За Китай този показател е около 3 чаени лъжички. Както вече споменах, азиатските народи използват соята пре­димно като подправка, а не като заместител на основни хранителни продукти.

Твърденията за високите изисквания от белтъчини са преси­лени. Необходимият дневен порцион от протеини у здрав човек е около 1 г/кг тегло, а за двете важни незаменими аминокиселини -триптофан и лизин - съответно по 1 и 3 г на ден за целия организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от млечни храни, сурови ядки и семена, други бобови растения и пло­дове и зеленчуци. Западният начин на хранене включва в изобилно количество концентриран протеин в месото, яйцата, млякото, млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има нужда човек. Белтъчните изисквания се повишават само при тежка физическа работа, в периода на израстването или след дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад може да се получи при продължително или системно гладуване или при прием на трудносмилаеми храни. Важно е обаче преди всичко какви амино­киселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!
Глава 16. Маргаринът - храна или пластмаса
Маргаринът, един от поредните "хитове" на последните две десетилетия, беше провъзгласен шумно като по-безопасен и същевременно по-евтин заместител на маслото, но дали това е истина?

Този продукт се получава от евтини, нискокачествени рас­тителни масла (включително от соя), които чрез процес, наре­чен хидрогенизация, се превръщат в твърд на стайна темпе­ратура и значително по-траен от маслото продукт, който ка­то него може да се нанася на тънък слой. При хидрогенизацията се прибавят водородни атоми към молекулите на двойни­те връзки на ненаситените мастни киселини, съдържащи се главно в маслата от растителен произход, за да се превърнат в наситени. За да протече този процес, се изисква повишено налягане, температура от 120 до 210 градуса по Целзий и нали­чието на метален катализатор. Това, което е най-важно да се знае, е, че при хидрогенизацията голяма част от мастните киселини, които нормално съществуват в т. нар. рация, преминават в неестествената трансформа.

Характерът на хранителните мазнини, които се приемат, влияе върху състава на клетъчната мембрана и оттам на пра­вилното протичане на функциите в самата клетка. Хранител­ните мазнини играят роля на разтворители и преносители на мастноразтворимите витамини А, D, Е и К и са единственият доставчик на полиненаситените есенциални (т.е. незаменими) мастни киселини - ЕМК. Приемът на достатъчно количество от последните е много важен фактор за правилното функциониране на имунната система. Наричат се есенциални, защото ор­ганизмът не може да ги синтезира сам, но ако приема от тях в достатъчно количество, може да произведе всички други маст­ни киселини, които са му необходими. ЕМК обхващат два основ­ни класа - т.нар. омега-3 и омега-6 мастни киселини.

ЕМК са необходими за изграждане на здрави клетъчни мем­брани. Те съдействат за намаляване на холестерола, предпаз­ват от развитието на сърдечно-съдови заболявания и са осно­вен предшественик при образуването в организма на простагландините (вж. по-долу). Според някои учени ЕМК участват в пренасянето на кислорода от въздуха, постъпил в белите дро­бове през алвеоларните мембрани, до хемоглобина в кръвта и после през Клетъчните мембрани до митохондриите в клетките.

Д-р Едуард Сигел, носител на различни награди за изследва­нията си 6 областта на мастните киселини и автор на книга­та "Есенциалните мастни киселини при здраве и болест", е създал много чувствителен тест, чрез който може да се опре­дели количеството им в човешкия организъм. Той е установил връзка между сърдечно-съдовите заболявания и наличието от една страна, на неестествените трансмастни киселини в човешкото тяло, а от друга - на недостиг на ЕМК. Според него това нарушено равновесие има вероятно голямо значение за съ­ществуването на толкова много хронични заболявания в индустриализираните държави. Проблемът обаче не е само в недос­татъчния прием на ЕМК, а и в невъзможността да се оползот­воряват пълноценно, когато се консумира храна, лишена от ви­тамини и микроелементи и същевременно богата на белтъци и мазнини от рода на маргарина, в който се съдържат само незначителни количества омега-6 мастни киселини.

Най-богати източници на ЕМК са студеноводните риби -треска, скумрия, тон, херинга, сардина и съответно рибеното масло, студено пресованите масла от ленено семе, рапица, ве­черна иглика, пшенични зародиши, някои ядки. ЕМК са неустой­чиви и лесно се разграждат при контакт с въздуха и от топ­линна обработка.

Тъй като в природата съществуват естествено само цис-, а не трансформи на мастните киселини, човешкият организъм не може да се справи с тяхното преработване и те започват да се натрупват по клетъчните мембрани и на други места, където изобщо не би трябвало да бъдат. Изследвания, които се правят в последните години, показват, че количеството на трансмастните киселини в мембраните на клетките при някои хора е на­раснало до 20%, а би трябвало да е нула! Всичко това естестве­но нарушава защитните функции на клетъчната мембрана, кле­тъчното хранене и междуклетъчния транспорт.

Трансмастните киселини променят нормалните механизми, чрез които се извършва преобразуването на холестерола в организма, и това повишава количеството му в кръвта. Същевременно се увеличават липопротеините с ниска плътност (ЛНП) - важен фактор за развитие на атеросклероза, а намалява Количеството на липопротеините с висока плътност (ЛВП), ко­ито защитават сърдечно-съдовата система от първите.

Според доклад на Датския хранителен съвет направените изследвания подсказват, че консумирането на трансмастни киселини от маргарина е равностойно или дори по-опасно за развитието на атеросклероза, отколкото приема на наситени мастни киселини (каквито има в маслото и сланината).

Едно изследване, публикувано преди години в "Америкън джърнъл ъф Клиникъл нютришън" показало значителни разли­ки между честотата на сърдечно-съдови заболявания в Север­на и Южна Индия. Хората, живеещи в северната част, били месоядни и имали повишени нива на холестерол в кръвта. Техен главен източник на мазнини било топеното масло (наричано "гхий"). Индийците от южната част на страната били основ­но вегетарианци и имали съответно понижено ниво на холесте­рол в кръвта. Но какво било огромното учудване при преценката на резултатите, когато се установило, че вегетарианците имали 15 пъти по-голяма честота на сърдечно-съдови заболя­вания. Каква била причината за този шокиращ резултат?

Вегетарианците от Южна Индия били заменили топеното мас­ло с маргарин и рафинирани растителни масла! След 20 години "Лансет" отразява, че честотата на инфарктите със смър­тен изход у месоядните гители на Северна Индия са се увели­чили. Причината се оказала същата - повечето от тях замени­ли гхий в храната си с маргарин и рафинирано растително олио.

В млякото на много американски и канадски майки кърмачки, употребяващи маргарин, са установени значителни количес­тва трансмастни киселини и същевременно силно намалени ко­личества от ЕМК. Нивото на последните в нигерийски кърмачки, хранещи се с естествена храна, е 5 до 10 пъти по-високо!

Трансмастните киселини увеличават количеството на простагландините Е2 (хормони, които засилват възпалител­ните реакции), а същевременно потискат образуването на простагландини Е1 и ЕЗ, които имат противовъзпалителен ефект. Простагландините регулират много метаболитни функции и дори незначителни промени в количеството им може да допринесе за промени в алергичната нагласа на организма, кръвосъсирването, кръвното налягане, имунното състояние и други. Освен това според Удо Еразмус, експерт в тази област и автор на книгата "Мазнини, които лекуват –мазнини, които убиват", в проце­са на хидрогенизация се образуват толкова много и различни съединения, че хранителната индустрия не желае да спонсо­рира изследвания за тях или да прави каквито и да са публикации във връзка с това. В завършения вече продукт остават токсични метали като алуминий и никел (те се използват най-често като катализатори), които, веднъж попаднали в организма, започват да се натрупват в клетките и нервната система и потискайки различни ензимни системи и клетъчни функции, застрашават здравето. При преработката на оли­ото в маргарин освен есенциалните мастни киселини се пре­махват всички протеини, витамини, микроелементи и фибри.

Гореизброените проблеми, които предизвикват трансмастните киселини, са известни на науката от години, но въпреки това са пренебрегвани от хранителната индустрия. В някои европейски страни, като Дания например, допустимото количеството трансмастни киселини, което може да има в хранителните продукти, е не повече от 0,1%. А в САЩ се продават маргарини, които съдържат до 30 дори до 50% от тях!

Според д-р Ръсел Джав, известен медицински изследовател, свиневъдите в САЩ не хранят отглежданите животни с маргарин, защото знаят, че ще умрат. Когато той се свързал с Министерството на земеделието, се оказало, че там имат пред­става за този факт, но възможният ефект върху хора не ги интересувал, защото това било извън тяхната юрисдикция. В същото време отговорните органи не вземат отношение по този въпрос, засягащ здравето на милиони хора по света. Фактът, че хранителната индустрия успява да държи в неведение широката общественост относно тъмната страна на маргарина, както и на различни други "храни" и "хранителни добавки", показва каква власт има тя в правителствените и научните кръгове. Ето какво пише Удо Еразмус; "... маргарините, продавани в супермаркетите и магазините за натурални продукти, обикновсно съдър­жат едни и същи негодни за консумация мазнини, дори и когато носят името на някой известен лечител... Гигантската маслена, хранителна, лекарствена и медицинска ин­дустрия са се заели да печелят пари. За всички тях здравето е второстепенна грижа. Сляпо доверяващият се потребител понася с компрометирано здраве последствията от то­зи бизнесплан..." Според същия автор само за 1981 г. продажбата на маслената индустрия е била около 40 млрд. USD, а за 1992 г. - около 80 милиарда.

Маргаринът не е единст­веният "хранителен" продукт на пазара, който съдържа значително количество трансмастни киселини. Всич­ки продукти, предлагани за консумация, на които пише "хидроаенизирано" или "частично хидроаенизирано", е жела­телно да се избягват. Към маргарина спадат и т.нар. шортънинги, които се използват за пържене, при приготвяне­то на сладкарски произведения и други производства на хранително-вкусовата промишленост.

Рафинираните растителни масла (като например слънчог­ледовото олио) също съдържат известно малко количество трансмастни киселини. Същевременно голяма част от естес­твено присъстващите витамини, като например витамин Е, в процеса на преработва са унищожени, защото последната се из­вършва при висока температура с различни токсични вещества част от които остават в олиото.

Най-здравословни са студено пресованите масла и топено­то масло (гхий).
Глава 17. Генно инженерство и генно изменени храни
Постиженията на генното инженерство (ГИ) бяха посрещ­нати с голям ентусиазъм от различни биотехнологични компа­нии, учени и лаици. Застъпниците му твърдят, че с негова по­мощ успешно ще може да се изхрани увеличаващото се населе­ние на Земята. Но пропускат да отбележат, че всяка година се изхвърлят тонове храна, за да се поддържат изкуствено високи цени на пазарите, докато в същото време милиони хора уми­рат от глад в развиващите се страни. Това показва, че засега проблемът е предимно икономически и политически, а не хра­нителен.

Напредъкът в изучаването и манипулирането на генетич­ния код както на човека, така и на различни животински и рас­тителни видове и микроорганизми всъщност се явява една от големите заплахи за бъдещето на живота на нашата планета. При ГИ целенасочено се променя информацията, която носи ДНК на определен вид и се преминава междувидовата граница при прехвърлянето на гени. Това няма нищо общо с традицион­ните, прилагани от хилядолетия практики на кръстосване и създаване на нови сортове, които стават в рамките на един вид и между близки растителни или животински форми. В природата не съществува нормален механизъм, чрез който може да се прехвърлят например гени от скумрия на домат или от насекомо на картоф! Затова генно изменените храни са съвсем различни от тези, които сме свикнали да ядем от древността до наши дни. Самата техника на внедряването на генетичния материал не е напълно контролируема, а ефектът върху орга­низма гостоприемник в далечен план е неизвестен и за него ня­ма проучвания. Проф. Мае Уан-Хо от факултета по биология към Открития университет във Великобритания заявява: "Генното инженерство преминава отвъд конвенционалното развъждане и получаване на нови видове, като използва изкуствено създадени паразитни генни елементи, включително и вируси, като вектори, които носят и вкарват противоестест­вено гени в клетката." Всъщност в ГИ има много повече неяс­ни въпроси и потенциални опасности, отколкото дори и само теоретично доказани ползи.

Нека проследим накратко как се разбива този клон от науката.

През 60-те години биолозите откриват начини, чрез които да локализират и идентифицират отделните хромозоми и гени и да определят последователността на последните при подреждането им в ДНК. През 1973 г. в Йейлския университет в САЩ се провежда първият международен семинар по генно картиране. До 1986 г. вече са установени местата на 1500 гени в човешките хромозоми, а една година по-късно е обявено определянето на първата човешка генна карта. През 1987 г. Министерството на енергетиката на САЩ предлага да се започне амбициозен, спон­сориран от правителството проект за определяне на последова­телността на всички 3 млрд. С, А, Т и С бази, които съставля­ват човешкия геном. Понастоящем стотици милиони долари се изразходват за проучване на ДНК на различни растителни и жи­вотински видове, и микроорганизми. Техниките, чрез които се манипулират гените, се усъвършенстват непрекъснато. С тях­на помощ вече сме свидетели на първите хибридни същества (химери) с генетичен материал от човешки и животински ви­дове, като беше осъществено и клониране на бозайник. Само в САЩ има вече поне 1300 биотехнологични компании с почти 13 млрд. USD годишен приход и повече от 100 000 служители.

През 1983 г. Ралф Бринстър от Университета в Пенсилвания включва гените на човешкия растежен хормон в гените на миши ембриони. В резултат новото поколение мишки нарастват два пъти по-бързо и стават почти два пъти по-големи от нормалните. "Супермишките" вече трайно предават този чо­вешки ген в своите поколения, които се развиват по същия начин.

През 1984 г. учени в Англия съединяват в ембрионални клетки генетичен материал едновременно от овца и от коза -животински видове, които нямат генетично родство помежду си, вследствие на което на бял свят се появява ново същество.

През 1986 г. внедряват в генома на определен вид тютюн гените, които предизвикват излъчването на светлина от све­тулките. Резултатът е растение с фосфоресциращи листа.

През 1993 г. американският учен Джери Хол клонира за пър­ви път човешки ембрион, но това предизвиква огромно възму­щение и опитите са прекратени (поне официално).

На 22 февруари 1997 г. беше съобщено за клонирането на първото млекопитаещо - една овца, наречена Доли. Това също разбуни духовете и предизвика много полемики за етичността на подобни експерименти.

Скоро след Доли се появи и втора клонирана:овца - Поли. Засега техниката по клониране на животни все още не дава на­пълно задоволителни резултати, защото се проявяват уродства в голям процент от случаите, но експериментите продължават. ГИ теоретично дава възможност за неограничено масо­во "производство по поръчка" на идентични копия от едно и също животно, неразличимо от оригинала.

Също през 1997 г. японски учени успяха да имплантират до­ри цяла човешка хромозома в генома на мишка и поколението й вече произвежда определени човешки антитела.

Морският свят също не е пощаден. Учени от университета "Джон Хопкинс" вече успешно са присадили гени, отговарящи за устойчивостта срещу студа от камбала (вид риба) на костур и пъстърва, за да могат последните да бъдат отглеждани и в значително по-студени води.

Много от усилията на ГИ са насочени към създаване на ус­тойчиви на транспортиране и дълготрайно престояване по рафтовете на магазините плодове и зеленчуци, които да узря­ват по-бавно и да изглеждат лъскави и свежи. Това обаче не до­бавя нищо към хранителната им стойност, а точно обратното. В минната индустрия се правят опити с разработването на бактерии, които могат да заменят усилията на хората и машините при добиването на различни метали от руда. Например през 80-те години една компания съобщава за успешно сът­ворена бактерия, която в руди с ниско съдържание на мед произвежда ензим, чрез който "изяжда" солите в рудата, оставяй­ки почти чист метал. Британска фирма пък е създала бакте­риален щам, който произвежда пластмаса, и то с различни сте­пени на еластичност. Други компании правят опити с внедря­ването на гени в ДНК на различни дървесни видове, за да рас­тат по-бързо, да са издръжливи на болести, студ и суша, и да се увеличи количеството на целулоза в тях. Някои разчитат на биотехнологиите в недалечно бъдеще да бъдат ключов мо­мент в пречистването на огромното количество токсични от­падъци от индустрията, които само за САЩ са повече от 200 млн. т годишно и тяхното обезвреждане изисква според изчис­ления около 1,3 трилиона USD.

В селското стопанство се цели създаването на "суперживотни", от които да се добиват по-големи количества вълна, мляко и месо. Работи се усилено и върху създаването чрез ГИ на животни, които да служат като биохимически и органни фаб­рики за производство на определени субстанции и медикамен­ти, както и за органи за присаждане на хора.

Има може би вече стотици ваксини и медикаменти, получе­ни с помощта на ГИ като например ваксина за хепатит В, чо­вешки инсулин, еритропоетин и др.

През декември 2000 г. британският парламент гласува за­кон, с който регламентира опитите за клониране с терапев­тична цел. А на 26.01.2001 г. италианският лекар Северино Антинори, ръководещ международен изследователски екип, обя­ви, че до година и половина ще се появи първото клонирано бебе, като имало вече и двойки, готови да участват в експеримента. Тези събития предизвикват разбираемо вълнение и повдигат въпроси от морален, правен и хуманен характер.

Докъде може да стигне тази лудост и насилие над природа­та, продиктувани главно от стремеж за печалба и контрол, както и от псевдонаучна амбиция?

Съществува реалната опасност от появата във вече дос­татъчно отровената с отпадъци екосистема на Земята на десетки хиляди генно променени бактерии, вируси, растения и животни. По този начин може да се предизвика истински хаос в биосферата на планетата и да се стигне до тотално гене­тично замърсяване с непредвидими последствия. Сред научните среди има сериозна загриженост относно рисковете от из­ползването на вируси като носители на генетичен материал за внедряването на различни гени в ДНК на растения и животни, което може да доведе до създаването на нови вируси и в резул­тат - непознати болести. Чрез ГИ в организма могат да се вкарат нововъзникнали опасни алергени и токсини с непредсказуем ефект. Д-р Майкъл Антонио, английски специалист по молекулярна патология, заявява: "Създаването чрез ГИ на рас­тения и животни включва случайно въвеждане на изкуствени комбинации от генетичен материал от несвързани организми в ДНК на гостоприемника. Това води до нарушаване на генната матрица с непредвидими последствия. Неочакваното произвеждане на токсични вещества вече се наблюдава в генно изме­нените бактерии, дрожди, растения и животни, като пробле­мът остава неразпознат, докато не се проявят по-сериозни здравни проблеми и опасности... Освен това... може да минат години, преди да излезе наяве пълната токсичност."

През 1989 г. в САЩ избухва епидемия от нова болест, която поразява около 5000 души. Оказва се, че причина за това е хра­нителната добавка аминокиселината L-триптофан, произве­дена от бактерия по пътя на генното инженерство, при което се е получил нов силен токсин. В резултат поне 37 души са по­чинали, а 1500 са останали с трайни увреждания.

Джо Каминс, професор емеритус по генетика в Универси­тета на Западно Онтарио, казва: "Вероятно най-голямата опасност от генно манипулираните култури идва от внедрява­нето в тях на модифицирани вируси и вирусни гени; генетични­те рекомбинации могат да доведат до спонтанното възникване на нови, изключително болестотворни вируси. Например широко използваният мозаечен вирус по карфиола (присъстващ в генно променената соя и царевица, които днес се продават в супермаркетите на Великобритания) съдържа потенциално опасни гени. Той е много подобен на вируса на хепатит В и има сходство и с HIV-вируса. Изменените вируси биха могли да предизвикат глад чрез унищожаване на реколтата и много сериоз­ни заболявания по хората и животните."

Друг проблем е, че изключително силните хербициди, към които се правят изкуствено устойчиви отглежданите култури, могат да доведат до изтласкването и унищожаването на други хармонично развиващи се от хилядолетия растителни и животински видове в дадени райони, което от своя страна да наруши екологичното равновесие. Някои фирми са разработили например определен вид тютюн чрез внедряване в генома му на гени от петуния, който го прави устойчив и към най-силните хербициди, използвани за унищожаване на плевели. Според мно­го учени обаче съществува голяма опасност от обменяне на ге­нетичен материал между самия тютюн и различни плевели чрез полените, и то на километри разстояние, което може да направи последните изключително устойчиви на всякакви хер­бициди и така те ще се разпространят бързо и безпрепятстве­но. За тяхното унищожаване впоследствие ще са необходими още повече и още по-токсични съединения.

Чрез ГИ се създават и растителни видове, които произвеждат по-силни собствени пестициди - непрекъснато и във всяка клетка! Това, освен че ще увеличи като цяло присъстви­ето на пестициди в биосферата, означава, че всеки, който яде тези култури, ще приема и токсичните вещества, които се синтезират в тях.

Както ясно се вижда от изнесените дотук факти и мнения на специалисти, ГИ може да окаже непредвидим неблагопри­ятен ефект върху цялата природа, като увеличението на пес­тицидите и хербицидите в околната среда е само един от аспектите на това въздействие.

Някои компании, като Monsanto (производителят на нутрасуит), се опитват да внедрят в селското стопанство семена терминатори. Те са обработени по такъв начин, че растенията, развили се от тях, дават плод само веднъж. Това означава, че следващата година, за да могат да засеят, ферме­рите отново ще трябва да си купят от семената на същата фирма, която вече ще диктува условията. Това ще ги направи зависими от нея, а покрай тях и останалото население, което се изхранва благодарение на труда им. Появата на подобни генно променени суперсемена ще намали вътревидовото гене­тично разнообразие. Освен това съществува реалната възможност полени от съседни полета, засети с тези стерилни семена, да заразят нормалните и следващата година фермери­те да открият с голямо закъснение, че част от посетите се­мена и от други култури също са станали стерилни. Като до­пълнение селските стопани ще бъдат принудени да закупуват и съответни хербициди, пестициди и изкуствени торове, предлагани им от същите фирми, защото без тях семената няма да дават очакваната реколта, която по принцип е дори по-слаба от досега добиваната от нормално отглежданите култури.

Очевидно е, че подобна обстановка лесно ще предизвика банкрут на много фермери и ще лиши от препитание тях и се­мействата им, а стопанствата им ще бъдат изкупени на без­ценица от големи компании. Съвсем ясно е, че това въобще не е начин да се подобри изхранването на света, а точно обратно­то.

Хоуп Шанд, директор по изследванията в Международната фондация за напредък в селското стопанство със седалище в САЩ, заявява: "Това е ужасно опасно. Половината от фермери­те по света са бедни и зависят от семената, които са съхрани­ли благодарение на собствените си умения, защото те не могат да си позволят да купуват нови всеки сезон. Тези бедни ферме­ри отглеждат от 15 до 20% от световната реколта и хранят директно поне 1,4 млрд. души - 100 млн. в Латинска Америка, 300 млн. в Африка и 1 млрд. - в Азия. Престъпление е парите на американските данъкоплатци да отиват за развитието на та­зи нова технология."

Според Камила Монтесинос, агроном в намиращия се в Чили Център за образование и технология, "Това е неутронната бом­ба в селското стопанство... неморална технология, която ог­рабва фермерите... и трябва да се обяви за незаконна от прави­телството..."

Различни компании вече са се насочили към подобно обра­ботване на семената на ориза, пшеницата, соята и соргото (тропическо житно растение), имайки предвид огромния по­тенциален пазар на развиващите се страни.

ГИ може да отнеме препитанието на милиони хора по света.и по друг начин. Вече са създадени бактерии, които на мяс­то в контейнери произвеждат това, което се добива от съот­ветните плантации с насаждения - например ванилия или мас­ло от канола. Последното може да замести кокосовото масло, което дава 7% от общия приход на Филипините и осигурява ра­бота на 21 млн. души, или около 30% от населението на страна­та.

Генно променена соя вече се съдържа в около 60% от соеви­те олио, брашно, лецитин и протеин, а обработена по същия начин царевица 6 около 50% от различните продукти, пригот­вени от нея и предлагани на американския пазар. Масово се про­дават под формата на различни хранителни продукти и генно модифицирани домати, тиква, картофи и др. А какво ли ще стане след още няколко години, ако хората не се осъзнаят и не спрат това безумие? Жадни за печалби компании ще тъпчат плодовете, зеленчуците и зърнените храни, които ядем, с ку­пища разнородни гени от вируси, бактерии, насекоми и Живот­ни.

В щата Алабама в САЩ вече повече от три четвърти от памука по генноинженерен път е направен да бъде устойчив на различни насекоми. През 1996 г. във Флорида е "пуснат в екс­плоатация" генно създаден кърлеж унищожител, който да на­пада и изяжда различни видове червеи вредители по ягодите и други култури.

Веднъж вече произведени, генно променените организми стават част от нашата екосистема. Но за разлика от други видове замърсители, които могат да бъдат ограничени или да намалеят, с течение на времето гените се самовъзпроизвеждат и поставят 6 зловеща неизвестност бъдещите поколения и дори живота на Земята като цяло. Няма и никакъв план, кой­то да предвижда как биха могли да се овладеят нещата в слу­чай на нещастие и кой ще бъде държан под отговорност за последствията. Човечеството за пореден път се превръща в огромен изпитателен полигон, на които жадни за пари неморал­ни индивиди ще изпробват своите нови "постижения" отново под девиза "за благото на хората".

Генното инженерство "може да бъде превърнато в смърто­носно оръжие, което да се насочи към унищожаването на опре­делени етнически групи", се казва в обръщение на британските лекари. Според д-р Вивиан Нейтънсън, председателстваща ко­мисията по наука и етика към Британската медицинска асоци­ация (ВМА): "Това е особено ужасяваща мисъл... Ние трябва да преценим факта, че има налице потенциал за страшно оръжие със значителна избираемост на поразяването. То би могло да се разпространява чрез газ, спрей или да бъде поставено във водоизточници... да убива, да прави хората безплодни или да причинява раждането на деца с малформации. Ако вие сте някъ­де диктатор и искате да се отървете от определена група хора от населението, която би се противопоставя... бихте могли да използвате това." Можете само да си представите какъв мате­риал за "опити" вече имат военните, още повече след като сте се запознали с целия изложен в книгата материал.

Очевидно е, че в настоящия момент човечеството се явява напълно неподготвено за новите възможности, предизвикателства и рискове, които се появиха с развитието на науката през последния век и особено във втората му половина. За голямо съжаление технологичният напредък изпревари опасно духовния, а варварският манталитет на мнозина не е по-различен от то­зи по времето на Римската империя. Това прави подобни достижения още по-застрашителни и злокобни. Една шепа транснационални компании, научноизследователски институти и пра­вителства биха могли да държат патента върху гените на човешката раса, както и за хиляди микроорганизми, растения и животни, и да се разпореждат с тях. Така те могат да придо­бият безпрецедентна власт да диктуват условията, при ко­ито ще живеят бъдещите поколения!

Чрез своите адвокати компаниите се опитват да постиг­нат признанието храните получени чрез ГИ да бъдат наричат "органични" и на етикетите на хранителните продукти, в ко­ито те присъстват, да не се поставя надпис, показващ техния произход! Законодателството на САЩ например не задължава производителите да слагат етикети, на които е обозначено, че съответната храна е променена чрез генноинженерни техники, и по този начин допълнително се пренебрегва безопасността на обществото. И не само това - ако предприемат напълно нор­мални защитни мерки, страните, подписали споразумения със Световната търговска организация (СТО), могат да бъдат об­винени в незаконни практики, че поддържат по-високи орга­нични стандарти, отколкото например САЩ! Американският представител Шарлийн Баршефски заявява на европейските лидери, че могат да очакват наказателни мерки, ако позволят грижата за собствените им местни интереси да попречи на американската търговия!

Много от хората, включени в уж независими консултантски правителствени бордове в САЩ, имат преки връзки с раз­лични биотехнологични компании, т. е. те са материално заин­тересовани от финансовото им благополучие. Може ли в такъв случай да разчитаме на безпристрастно мнение от тяхна страна?

Цинизма на някои от тези "съветници" можем да усетим в следния отговор: попитана какво мисли — трябва ли на човечес­твото да се даде избор да решава дали да яде храни, получени чрез ГИ или не Джанет Бейнбридж, председател на Консултантския комитет по нови храни и производствени процеси, отговаря, че не трябва, защото "повечето хора дори не знаят какво е това ген... понякога вие просто трябва да кажете на хората кое е най-доброто за тях."

Европейската комисия е създала специална работна група към Европейската федерация по биотехнология, която да на­сърчава и допринася за "разбиране на биотехнологиите от обществеността". С други думи, да прокарва политиката на мултинационалните компании.

Повече от ясно е, че е необходимо на обществото да бъде разяснена истинската същност на генното инженерство и опасностите, които крие за всички. От гледна точка на здра­вия разум е желателно да бъде постановена забрана върху про­изводството на генно манипулираните Култури и продуктите, направени от тях, докато не се докаже безспорно чрез дългот­райни проучвания, че са безопасни. А всички храни, които вече са генно променени трябва да бъдат снабдени с етикети, на ко­ито това е отбелязано.

Комисията заседава веднъж на 2 години и в нея са предста­вени над 140 страни членки и различни организации. Всеки деле­гат може да представи предложение за промяна в стандарти­те на кодекса. Преди да бъде прието чрез гласуване, предложението преминава през период на проучване, по време на който всеки делегат официално представя коментари.

Над 90% от международните организации, на които е "позволено" да изпращат свои делегати на срещите, предс­тавляват гигантските мултинационални фармацевтични корпорации! Единственият представител, който защитава до известна степен интересите на обществото, е Международната организация на сълзите на потребителите. Реално в Комисията отсъстват и представители на природната ме­дицина и на производителите на естествени здравни продукти. Под предлог за "предпазване на обществото" чрез стандартизиране на храни и растителни продукти комисията на кодекса всъщност е инструмент на фармацев­тичните картели, чиято цел е всички хранителни добавки, билки и билкови продукти, които имат лечебен ефект, да пре­минат под техен пълен контрол и да бъдат изписвани само чрез рецепта. Държави и народи, които не искат да се съобра­зяват с тези правила, ще бъдат подлагани на икономически санкции.

Политиката на ХК се налага чрез Световната търговска организация (СТО). СТО е формирана на 1.1.1995 г. като наследник на Генералното споразумение по търговията и тарифите (ГАТТ) за "насърчаване на международната търговия". По си­лата на ГАТТ страните членки трябва "да бъдат в линия" с правилата, които управляват производството на продукти за здравето и медицинската индустрия с новите, наложени международни стандарти - от комисията на кодекса например. СТО може тежко да наказва държави, подписали договора, ако се противопоставят или не спазват решенията и изисквани-ята на работещи в сянка комисии, които всъщност защита­ват интересите на мултинационалните корпорации.

За да разберете по-добре същността на този заговор, ще направя едно малко отклонение, което има връзка с разглеждания въпрос.

В статия на "Уолстрийт джърнъл" от 13 ноември 1996 г. се цитира новият президент на "Америкън харт асосиейшън", д-р Ян Бреслоу, който признава, че асоциацията от години е заблуждавала съзнателно американската общественост от­носно истинските данни за сърдечно-съдовите заболявания. Тя е прикривала факта, че смъртността от последните се е увеличила, като просто е отложена в малко по-късна възраст въпреки медикаментозното вмешателство и призивите за на­маляване на тютюнопушенето и консумиране на храна с понижено количество холестерол.

Според д-р Чарлз Хенекенс от "Бригъм & Уиминз хоспитъл" в Бостън "юношите пушат повече, по-затлъстели са и правят по-малко физически упражнения, отколкото техните родители." А известният австралийски кардиолог Дейвид Кели от Университета в Сидни заявява, че "като цяло смъртнос­тта от сърдечно-съдови заболявания сега е с 60% по-висока отколкото преди 30 г., като 80% от коронарната смърт са във възрастта над 65 г."

Според "Америкън харт асосиейшън" почти 59 млн. американци имат някаква форма на сърдечно-съдово заболяване, над 100 млн. са с риск за развитие на такова, а на всеки 34 сек един американец умира от това. "Лечението" на сърдечно-съдовите заболявания с официално наложените средства - медикаменти и хирургия, струват на американската икономика повече от 300 млрд. USD към 2000 г. според статистиките на същата асоциация. Лечението с витамини и хелатни комплекси обаче е многократно по-евтино и е значително по-ефикасно.

Сърдечно-съдовите заболявания (артериална хипертония, атеросклероза, мозъчно-съдова болест, инфаркт и др.) са воде­ща причина за преждевременна смъртност w повечето западни индустриализирани държави. През 1921 г. в Австралия на тях се е дълбала 23,5% от преждевременната смъртност, през 1968 г. - вече 58,9%. Проучване за периода 1989-1990 г. погазва, че 10,2% от австралийците имат някакво хронично сърдечно­съдово заболяване, което представлява увеличение с почти 80% за период от 12 г.

В края на 80-те американският учен-химик Лайнъс Полинг и немският лекар Матиас Рат, по-късно работили и като сът­рудници, правят важни открития и водят до създаването на клетъчната (ортомолекулярната) медицина.

Матиас Рат е роден в Щутгарт, Германия, през 1955 г. в скромно семейство на фермери и както той самият споделя, е отгледан с общочовешките ценности. "Те са все още движещата сила в моя живот", казва д-р Рат. "Моят живот е при­мер за това как не е нужно да си роден с привилегии, за да доп­ринесеш за създаването на един по-добър свят." След дипло­мирането си той работи като лекар и научен сътрудник в университетската клиника на Хамбург, Германия, и към "Джърмън харт сентър" в Берлин с насоченост на изследва­нията му - причините за развитието на атеросклероза и сърдечносъдовите заболявания. През 1990 г. става за малко директор на научноизследователския отдел по сърдечно-съдова патология на института "Лайнъс Полинг" в САЩ по молба на неговия създател. Работата му води и до откриването на "протеиновия код".

Изследванията на двамата учени показват, че важна при­чина за развитието на сърдечни заболявания, инфаркт и ин­султ е витаминният дефицит - особено на витамин С, както и на някои важни хранителни добавки. Те установяват, че при­емът на достатъчно количество от тях може да предотвра­ти, да спре развитието и дори да върне назад патологията. Следователно тези заболявания са лесно профилактируеми и лечими с евтини, естествени средства и за кратък период от време могат да останат в историята! Очевидно е само въпрос на време тази информация да стигне до всички хора и те да вземат съдбата си в свои ръце. Но това не е по вкуса на фарма­цевтичните картели и затова те по всякакъв начин се стре­мят да потулят подобни открития, като правят опити и да дискредитират самите учени.

Работата на института на Полинг е била възпрепятствана дори от собствения му син, психиатър, което принуждава д-р Рат да напусне длъжността, която заемал в него. Малко по-къс­но немският лекар създава "Здраве сега", изследователска фирма в областта на храненето и клетъчната меди­цина.

Ето извадка от един документ - публичен апел, призова­ващ за международни усилия за ограничаването и ликвидирането на сърдечните заболявания, подписан от Л. Полинг и М. Рат: "Различните форми на сърдечно-съдовите заболявания, включително и инсултът убиват ежегодно милиони хора и осакатяват още милиони. Съществува възможността да на­малим в огромна степен тези жертви чрез оптимален допъл­нителен прием на витамини и други жизненоважни хранител­ни добавки... Ние се обръщаме към нашите колеги в науката и медицината да се присъединят в енергично международно усилие, на нива научноизследователска и клинична работа, за да се проучи действието на витамин С и други хранителни ве­щества в контролирането на сърдечните заболявания. Ние апелираме към националните и международните здравни инс­титуции да подкрепят това усилие политически и финансово. Ние призоваваме всеки човек да насърчава и подтиква местните медицински институции и лекари да вземат активна част в този процес."

Виждайки в работата на Рат и Полинг заплаха за печалби­те си, фармацевтичната индустрия под лозунгите "за защита на потребителя" и "за международна хармонизация" се опитва между 1991 и 1994 г. да наложи на най-големия пазар - САЩ, ви­тамините и други основни хранителни добавки да бъдат из­писвани като лекарства с рецепта, но не успяват. Затова сега се опитват да постигнат своята цел глобално - за всички страни-членки на ООН, чрез комисията на ХК, СТО и Организацията по храните и селското стопанство (ГАО). Спо­ред Джаки Букенън, дългогодишен медицински изследовател и писател, комисията на кодекса и фармацевтичните компании полагат синхронизирани усилия, за да контролират производс­твото, дистрибуцията и продажбата на естествени храни­телни добавки по целия свят.

През 1995 з. преди поредната среща на комисията на кодек­са в Бон през 1996 г. д-р М. Рат изпраща до канцлера Хелмут Кол и членовете на германския Бундестаг писмо, озаглавено "Здравните интереси на милиони хора са по-важни, отколкото установената цена на фармацевтичните корпорации". Ще ви цитирам част от него: "Като лекар и като водещ учен б постиженията и откритията, свързани с изследването на вита­мините, чрез които може да се премахнат сърдечно-съдовите заболявания, смятам за свой дълг да се занимая с този важен въпрос. Атаката на комисията е отчаян акт на фармацевтич­ните компании да защитят световния си пазар на медикамен­ти от естествените ефективни и много по-евтини добавки. Особено обезпокоителна е ролята на германските фармацев­тични и химически корпорации, които действат в Комисията. Вече веднъж през този век германската фармацевтична и хи­мическа корпорация I.G. Farben допринесе за смъртта на мили­они и затова беше демонтирана през 1946 г. от Нюрнбергския трибунал и разделена на дъщерните компании Bayer, BASF и Hoechst. Сега тези същите решават съдбата на цялото човечество! Със сегашните планове на германските фармацев­тични компании ненужната и преждевременна смърт на мили­они хора е неизбежна. Ако на комисията на кодекса й бъде поз­волено да попречи на премахването на сърдечните заболявания, ограничавайки достъпа на хората до естествените добавки, повече от 12 млн. души по целия свят ще умират всяка година от преждевременни инфаркти и инсулти. Само по време на следващото поколение това ще означава 300 млн. преждевременни смърти - повече, отколкото във всички войни на чове­чеството..."

През октомври 1996 г. в Бон, Германия, на срещата на ко­мисията на ХК са направени много тревожни предложения от страна на германската делегация, спонсорирана от и изразява­ща хищническите интереси на Bayer, Hoechst и BASF. През май 1999 г. са заведени два федерални съдебни процеса срещу Bayer, Hoechst и Schering ("Шеринг") с обвинения към тези ком­пании за участие в медицински опити на нацистите, някои от които под ръководството на д-р Й. Менгеле. Както посочва "Лайф икстеншън фаундейшън": "...точно такива компании сега са най-твърдите поддръжници на предложения, които драстично искат да орежат здравните ни свободи и здравето на човечеството е оставено да се решава от бивши военно-престъпници".

И така предложенията, които фармацевтичните компа­нии поддържат, са следните:

1. Никакви витамини, минерали и билки и други от този род да не могат да бъдат свободно продавани за профилактич­ни или терапевтични цели.

2. Естествени лекове биха могли да бъдат продавани като храна, но те не трябва да превишават допустимите коли­чества, определени от комисията на ХК. Това означава огра­ничен достъп на хората до хранителните добавки, така че да не могат да ги използват за лечебни цели. (Например макси­мално на човек да се отпускат без рецепта витамин С - 60 мг, витамин Е - 15 мг и т.н. при многократно по-големи реални терапевтични дози.) Добавки без обозначена препоръчвана дневна доза (например коензим 010, селен, биофлавоноиди и др.) ще бъде незаконно да се продават, защото ще бъдат смя­тани за лекарства.

3. Тези правила за стандартизиране на хранителните до­бавки да станат задължителни за всички страни-членки на ООН. На страна, която ги отхвърли, ще й бъдат наложени ико­номически санкции от СТО, което би довело до огромни загуби на определени сектори от икономиката й. Стандартите на кодекса за хранителни добавки да станат референтни международни стандарти под ГАТТ и Споразумението за свободна търговия на Северна Америка (НАФТА).

4. Да не бъде разрешавана продажбата на каквито и да са нови добавки, ако те не са преминали през одобрението на ХК. В Канада последните години вече беше прокаран един такъв ог­раничителен закон.

Ако хората не се осъзнаят и не се противопоставят твър­до на политиката на фармацевтичните картели още сега, съв­сем скоро горепосочените точки може да бъдат одобрени и приложени на практика. Този зловещ план се осъществява под­ло и тайно, без да му се дава гласност. Затова тази информа­ция трябва да стигне до всеки, защото става дума за здравето на цялото човечество сега и на бъдещите поколения!

Използват се многобройни методи, за да се наложи полити­ката на фармацевтичните гиганти и да се попречи на естест­вените терапии в глобален мащаб. В САЩ например FDA вече опитва различни тактики и прийоми, за да ограничи свободната продажба на основни хранителни съставки и само благода­рение на активната намеса на обществото Управлението все още не е постигнало пълен успех.

На 17 септември 1998 г. в Берлин се състоя публичен трибу­нал срещу фармацевтичните Картели, Хелмут Кол и други съ­участници на тази индустрия в обвинение за планиране, извърш­ване и участие в масово убийство и престъпления срещу човечеството. Трибуналът е свикан в навечерието на срещата на комисията на кодекса в Берлин от д-р М. Рат, който се явява ищец от името на пациентите и хората от всички страни-членки на ООН. Взето е решение това обвинение да бъде офици­ално оформено и представено пред Международния съд в Хага, Холандия, и други съдилища по света. Пълният текст на берлинския трибунал може да бъде прочетен в Интернет на адрес:

http://www.drrath.com/menue/archive/usa/index.htm

Обвинението е отправено срещу следните фармацевтич­ните гиганти и техните изпълнителни кадри лично: Hoeschst, AG, BASF AG, Bayer AG, Merck Inc., Brystol Myers Squibb Inc., Pfizer Inc., La Roche AG, Glaxo/Wellcome ("Глаксо/Уелкъм"), Rhone-Poulenc-Rhorer, и Norvatis ("Норватис"), както и срещу бившия канцлер на Германия Х. Кол и други членове на прави­телството по това време. Д-р Рат обвинява организаторите в злоупотреба със законодателните органи на ООН, СЗО, FAO и Хранителния кодекс, използвани от тях да прикриват престъпленията си.

Милиони умират всяка година от инфаркт, инсулт и други болести, които могат да бъдат предотвратени и дори елиминирани. Но фармацевтичната индустрия не желае това и затова се нахвърля по всякакъв начин срещу каквито и да е профилактични мерки и естествени терапии, като по този начин поддържа и систематично осъществява планиран геноцид с цел да разширява непрекъснато пазара си. Едва ли има по-голям холокост от този, провеждан всекидневно във всяка държава по света. Според д-р Рат поне 95% от продаваните сега медикаменти са без доказана ефикасност, като същевременно сериозните и многобройни странични ефекти представляват допълнителна заплаха за здравето. Само в Германия поне 24 000 медикамента са без доказана ефикасност и въпреки това се продават и се плащат от здравните застраховки.

В Европейската общност като цяло вече преобладава ста­новището, че ако дадена билка има лечебни свойства и променя физиологични функции на организма, то тя трябва да се тре­тира като лекарство и да се продава като такова. В Норвегия фармацевтичните компании сега контролират над 70% от продажбите на всички хранителни добавки. Ако последните са над препоръчваната от индустрията дневна доза, те се смя­тат лекарства - за витамин С например това е 200 мг. Много естествени добавки могат да се купят само след предписание, и то на много висока цена, ако изобщо могат да се намерят.

В Канада определени билки или хранителни добавки, които имат лечебен ефект, вече се смятат за лекарства, като напри­мер: алое, котешки нокът, ехинацея, чесън на капсули, хидрастис, готу кола, сладък корен, гинко, жен шен и много други. И тенденцията е списъкът да се увеличава.

В обръщението си, наречено "Комисията на Хранителния кодекс - заплаха за човечеството", д-р Матиас Рат заявява: "Това е цяла една индустрия, с присъщ интерес да пречи, потиска и дискредитира всяка информация, отнасяща се до изкореняването на дадена болест. Тя прави на година повече от 1 трилион USD от продаването на медикаменти. Трябва да осъзнаем, че задачата на тази индустрия е да прави пари от болестите... и да открива нови болести и съответно медика­менти за тях... По своята същност фармацевтичната индус­трия няма интерес в излекуването на болестите. Унищожаването на която и да е болест неизбежно ще спре приходи от па­зар за милиарди долари. Затова медикаментите се правят, за да облекчават симптоми, но не и да лекуват. Поради същата икономическа причина фармацевтичната индустрия е създала този международен картел с кодово наименование 'Codex Alimentarius', за да направи недостъпна и извън закона информа­цията във връзка с витамините и да ограничи в световен ма­щаб достъпа до естествени терапии. В същото време не се предоставят на обществеността информация за рисковете и неблагоприятните странични ефекти от медикаментите, из­писвани с рецепта, а животозастрашаващите реакции изобщо не се споменават или се отричат. За да се осигури съществува­нето на тази измамна постановка е нает цял легион от лобисти, за да повлияват на законодателството и контролиращите организации и да манипулират медицинските изследвания и образование. Използват се скъпи рекламни кампании и агенции за връзки с обществеността, за да заблуждават последната. И така една огромна част от човечеството е излъгана 2 пъти -веднъж парите им отиват в джобовете на фармацевтичните компании, носейки им огромни приходи, и втори път - в замяна им се предлагат медикаменти, които не лекуват... Codex Alimentarius буквално означава "Кодекс от закони за храните", но истинското му значение е заплаха за вашето здраве и това на другите хора на планетата..."