Свръхсетивното


ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В ТЪЛКУВАНИЯТА НА ЕДГАР КЕЙСИ



бет8/10
Дата23.07.2016
өлшемі0.99 Mb.
#216675
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

12. ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В ТЪЛКУВАНИЯТА НА ЕДГАР КЕЙСИ

В тълкуванията на Кейси срещаме огромно количество исторически данни. Най-често те фигурират в тълкува­нията на живота на хора, където историческите детайли се явяват част от описанието на миналите прераждалия в съществуването на душата.

За щастие в тези случаи такава информация е била връщана на спящия Кейси за по-обширни обяснения. Понякога неговите твърдения не съвпадат със схващани­ята на казионната наука, но често те просто допълват вече известното. Съществуват много случаи, при крито данните, получени от тълкуванията, били абсолютно неприемливи за времето, когато е живял Кейси, но затова пък впоследствие са потвърдени от археологически на­ходки или от други доказателства.

В една от предишните глави ние разгледахме случая на преродената Саломе. Кейси, в тълкуването на тази жена твърди, че като Саломе тя е присъствала на Исусо-вото възкръсване на Лазар от смъртта. Минали доста години, докато тази история, подобно на казаното в Светите писания, била потвърдена от открити древни писмени документи.

Историческите сведения в тълкуванията са невероятно много, затова няма да е възможно да ги разгледаме всички в рамките на тази глава, но ще се опитаме да подчертаем значимостта на тези материали, като цитираме отделни примери от тълкуванията на различни хора.

В едно тълкуване за едно 4-годишно момченце Кейси казва: „Преди това ние виждаме душата да се е намирала в тази страна, която сега е известна като Арабия... тогава в името Ксертелпес..." (В друго изречение от тълкуването се обяснява, че под Арабия се разбира Персия или сегашен Иран.)

„Душата била сред тези, които станали първи сред многото съдии в града...

Все още могат да бъдат намерени от душата тези останки близо до мястото,, където е погребан Ухилд (Кейси през предишно прераждане), в пещерите извън града, които наскоро били построени и наречени Шуш-тар; това е на юг и запад от града, в пещерата там."

В тълкуването, на една 42-годишна жена Кейси казва: „Преди това виждаме душата в страната Халдея, когато там са били тези периоди, когато е била подготовката на хората, наречени евреи, да се завърнат в собствената си страна, за тяхното установяване в живота на родината им.

Може да се каже, че душата е била съветник на царя Ксерксес.

Душата тогава е била от халдейците. И там може да бъде намерен в тези разкопки - търсете ги - този жезъл, който веднъж е използван в твоето обожествяване за лични цели през това съществуване. Той ще бъде сред тези неща, които скоро ще бъдат открити. Той е от ебонит и злато."

За една 33-годишна жена Кейси казва: „Преди това душата е била на земята, когато са били преселванията от изток на запад - злато! През 49 душата със спътни­ците си и придружителите отпътувала за западните страни.

По пътя били преживени трудности, защото душата била сред тези, които достигнали, и видяла, вече опитна, какво свързва в тези действия с тези, които били срав­ними в техните отношения към подобни състояния: кара­ници, пиене, разточителство. Името било Ета Тетлоу. Записи на това могат да бъдат намерени на някои от въпросните места в някои части на Калифорния, дори и сега."

В тълкуването на един 20-годишен мъж Кейси казва: „Преди това душата е била » Норвегия, бил сред тези, които били смелите, мореплавателите; душата била Ерик, както се е наричала през това съществуване; преселила се или се установила л страната на сегашното си место-живеене (Америка)."

Попитали Кейси: „Колко пъти и крез кои години е прекосявал океана през прераждането се в Норвегия?" . Той отговорил: „1552, 1502, 1502." (Забележете,, че тук както винаги, Кейси назовава годините в обратен ред. Това вероятно е потвърждение на неговото твърдение, че получава информацията от книга със записи" (за която сме говорили а една от предишните глави.)

Описвайки пътуванията, той допълва: „В тази страна има заселвания, в- северозападните части, дори части от Монтана са били достигнати от душата- защото достъпът тогава е бил нрез Санкт Лоурънс нрез езерата."

Когато го попитали за неща, което може да потвърди казаното, Кейси отговорил: „Доказателствата тъкмо са открити от една експедиция в Уисконсин... Сред ножовете и камъните, които са намерени, един от тях е бил на Ерик!"

Дори това кратко изложение доказва огромните способности на Кейси в областта на историята и географията. Още едно доказателство за правотата на Кейси, според мен е фактът, че имената, които той дава на различни хора за миналите им прераждания, винаги са подходящи за съответното време и място. Например името Ксертел-пес, споменато no-горе в тълкуването на малкото момче, идеално подхожда за Персия от това време.

Кейси имал навика, след като е произнесъл името, да го повтаря буква по буква, за да може да го запише стенографът. (Още веднъж трябва да припомним на читателя, че Кейси бил почти без образование и на практика освен библията не четял нищо друго).

Има още един интересен факт, който е свързан с тълкуванията. Ако се прегледа архивът на Кейси и се извадят всички тълкувания, в които се срещат сходни прераждания на различни хора, независимо от това, че отделните тълкувания са правени през различни години, може да се установи, че фактите не си противоречат, а дори се допълват до едно смислено цяло!



Кралското семейство

За да илюстрираме последното твърдение, ще проучим няколко тълкувания на различни членове на едно семейс­тво.

Има няколко изключителни обстоятелства, свързани с тези тълкувания. На първо място, някои от душите, за които, се говори в тях, са били известни хора през миналите си прераждания, за разлика от повечето случаи, където предишните имена на хора не са сред тези на познатите личности. На второ място, трима от тези хора в миналото са били свързани по същия начин, както и сега. Бащата, майката и синът в едно от преражданията са били в същите родствени връзки - нещо рядко срещано в тълкуванията.

Бащата, когото ще наречем Роджьр Морисън, се сдо­бил с тълкуване на 6 август 1926 г. Кейси съобщава, че „при предишното си прераждане е бил във Франция и е бил познат като крал Луи XVI".

Тълкуването на Сара, съпругата на Робърт, е напра­вено една година преди неговото -на 25 юли 1925 г. За предишното й прераждане Кейси казва: „Намираме я като кралица, която е била обезглавена като Мария Тереза,.или Мария Антоанета, както е позната в истори­ческите изследвания..."

В тълкуването за сина им от 23 юли 1925 г. Кейси казва: „В появяването преди това ние го намираме в душа, която е трябвало да стане крал във Франция, когато майката и бащата по това време били обезглавени. Така душата спечелила само знанието за земните сили чрез нещата, които е изстрадала, защото животът й по. това време е бил само половината от 20 години плюс 5."

Очевидно Сара Морисън в сегашния живот отново е намерила съмишлениците си от прераждането във Фран­ция. Според бележките в архива на АИП, базиращи се на мнението на добре познаващи я хора, Сара била жена с кралски манталитет. „Тя е нещо като господарка на голямото семейство, която има последната дума при взимането на всяко важно решение." Тя била много стройна и красива.

В друго много интересно сведение за нея четем: „Ко­гато пътува с влак, тя никога не преминава от един вагон в друг, защото както твърди, не може да понася шума от въртящите се колела. Дали това не е някакъв смътен спомен за калдъръмения път, отвел я към смъртта й?"

Сара много обичала красивите и луксозни неща. Тя рисувала съвършено, имала влечения към стилните ме­бели, старото сребро и хубавите платове. „До смъртта си — се казва на друго място в архива - тя създала безброй сложни бродерии върху платове. През целия си живот, още от дете, тя запълвала всяка своя свободна минута с бродиране." (Това може да е навик, Повлиян не само от прераждането във Франция, но и от едно много по-ранно в Египет, за което Кейси казва: „Тогава душата дала много на хората и желанието да запазва реликви, стари и нови, желанието да пази най-доброто за преклонение от всякакъв вид. Има предразположеност към артистични способности и способности за украсяване от всякакъв характер, различаващо се от другите, защото по-голяма­та част от украсата на храма през този ден била измис­лена от тази душа...")

За да продължим историята на това семейство, ще погледнем в едно тълкуване, направено на 1 юли 1930 г. за Барбара Уидърс, която щяла да се омъжи за Чарлз Морисън шест години по-късно. Те се познавали от няколко години и по времето, когато е правено тълкува­нето, били сгодени. (В деня, когато се срещнали, Барбара се върнала вкъщи от училище и обяснила на майка си: „Той„е чудесно момче! Аз го обичам. Знам, че звучи глупаво, но имам чувството, сякаш го познавам от много, много време.")

В тълкуването за Барбара Кейси казва: „В появяването преди това ние я намираме в този период, когато е имало вълнения в страната, наречена Франция. Душата е била един от хората, на които е поверен младият крал (дофи--нът), и била пазач на същия — до времето на излизането от тялото. Душата печелила и губила от това влияние. През първата част от този период душата губила, защото често по тялото на дофина имало белези, причинени от нея. След това, в по-късния период, били грижите, известни от обкръжаващите обстоятелства, които донесли за душата повече разбирателство и по-добри отношения между тези с висок ранг и тези, които били пазачи или слуги в тези периоди."

Така разбираме, че по време на прераждането си във Франция, Барбара е била натоварена да се грижи за едно момче, което щяло да стане крал Луи XVII, ако не била избухнала революцията. Може да се предположи, че тя е изпълнявала тогава функцията на бавачка. В това тъл­куване обаче Кейси се отклонява от обичайната си практика и не посочва името на душата през това прераж­дане. И тъй като указването на пола е нещо рядко срещано в тълкуванията, това си остава един интересен въпрос.

Винаги са съществували някои неясноти, относно съд­бата на младия дофин след екзекуцията на родителите му. Имало е слухове, които обаче никога не са се потвърдили, че той е избягал зад граница. В архива на френското правителство се казва обаче, че той е бил поверен на един обущар на име Симон, за него не са полагани достатъчно грижи и е умрял на 10-годишна възраст. Имайки предвид пълния хаос, който е царял във Франция по време на революцията, можем да предполо­жим, че тези сведения не са точни. Също така е възможно обаче Кейси да е сгрешил, казвайки, че дофинът е починал на 15-годишна възраст. Вземайки под внимание недвусмисленото твърдение в тълкуването на Барбара, според което тя била човекът, на когото е бил поверен дофинът, трябва да се запитаме дали тя не е мъхът, фигуриращ във френския архив под името Симов.- Още повече, Кейси отбелязва, че дофинът е бил често малт­ретиран и е страдал много. Твърдението на Кейси, че тя била с дофина до неговата смърт, поставя остро следния въпрос: била ли е Барбара в това прераждане мъж на име Симон? Или може би все пак тя е била бавачка, вероятно в кралския -двор, която по-къснр отвела детето при Симон, като останала при него до смъртта му, макар че не се е грижила достатъчно за него. Потвърждение за това може би е частта от тълкуването, където Кейси казва, че побоите над детето са причина за Духовния упадък на душата (сега Барбара), компенсиран донякъде по-късно от появата на разбирателство и „по-добри взаимоотно­шения между тези с висок ранг и тези, които са били слуга в този период."

Тълкуването на сестрата на Барбара е правено през декември 1930 г. В него Кейси казва: „В прераждането преди това я намираме през периода, когато е имало въстания и вълнения в страната, известна като Франция. Душата била сред тези хора, които имали допир с тези, които имали властта на управляващите, защото душата била една от децата на тези, към които тези хора се обръщали при опита си да избягат от страната..."

Сами по себе си тези думи не добавят нищо неизвестно към френската история. Очевидно е, че те се отнасят до признатия факт, че през нощта на 20 юли 1791 г. кралят, кралицата и семейството им, преоблечени като обикно­вени пътници, се отправят с карета към Малмеди, в източната част на Франция. Те били разкрити при Верен и били принудени да се върнат в Париж..

Този епизод от историята е разгледан от Кейси с повече подробности в тълкуването за дъщерята на Чарлз и Барбара Морисън, създадено през октомври 1939 г. „Преди това виждаме, душата е била във Франция; през това прераждане е била дете или млада дама на 13 или 14 години, когато сегашният баща и сегашната майка на душата (тогавашната майка в настоящия живот е позната на бащата) били върнати обратно с краля и кралицата."

(Това твърдение, разбира се, не потвърждава нашите предположения, че Барбара по време на прераждането си във Франция е била обущар на име Симон, комуто е бил поверен дофинът. То също така не изключва възможност­та тя пб-късно да е отишла заедно с дофина при Симон, дори е възможно Симон въобще да не е съществувал и френският архив да съдържа грешни данни по този въпрос: Вероятно би трябвало въобще да се въздържаме от подобни разсъждения, но ние се осмелихме да ги включим в текста, за да покажем многостранността на информацията, съдържаща се в тълкуванията и затруд­ненията на хората, получили тълкувания, да я съчетаят с историческите факти, особено когато между тези две категории има големи несъответствия.)

По-нататьк в тълкуването на дъщерята на Барбара Кейси казва: „Душата тогава е била в домакинството на странноприемницата, където се състояло това връщане обратно - под името Арабела.

През този живот душата страдала от чувствата си към тези, които били за душата величия, над другите; и поради тяхното благородство, човечност, техните чувст­ва, душата търси изява в такова състояние и сега..." (Между това дете и баба му — бившата Мария Антоанета - съществувала необичайно силна връзка. Дядо й почи­нал, преди тя да бъде родена.)

Семейство Морисън освен нея имали и един син. Интересно е, че неговото тълкуване на живота не говори за неговото прераждане във Франция - макар че той е бил. свързан с някои членове на семейството по време на едно по-ранно прераждане в Египет. Ако съберем всички тези тълкувания на едно място, ще видим, че Кейси е описал достатъчно ясно една част от френската история. За време of почти 14 години той е разкривал факти, отнасящи се до отделни членове на семейството, които обаче съчетани в едно цяло, дават една пълна картина на събитията. При това тук няма отклонения от традиционно възприетата история на кралското семейство, изключая неяснотите около съдбата на дофина. (По-късно били правени и други тълкувания за изясняване на този въпрос, но макар че били прибавяни и много нови сведения, до доказване на истината не се стигнало).

Всички цитирани твърдения са изказвани спонтанно в хода на тълкуванията. Нито едно от тях не е резултат от целенасочено питане или какъвто и да било натиск.

Есените и свитъците от Мъртво море

В архива на Кейси има редица тълкувания, в които за различни хора се казва, че през някое.от предишните си прераждалия са били свързани с есенската-общност. Тези тълкувания дават много информация за подобни общнос­ти, която по времето на създаването на тълкуванията не е могла да бъде потвърдена.

Причината е, че по това време почти нищо не е било известно за есените. Единствените сведения за тях се съдържат в творбите на трима души, които са живели през първи век от новата ера - еврейския историк Йосиф, философа Платон и римския философ Плиний Старши.

Още повече затруднения създавало обстоятелството, че често казаното от Кейси по повод живота на душите през този период не съответствало напълно с това, което било известно за'есените, и дори и с това, което знаем днес за тях.

Сега знаем, че есените са били еврейска религиозна група, съществувала от втори век преди до втори век след появяването на Христос на земята. Те са живели в комунално общество, били са силно набожни и са се стремели към пълно духовно и физическо-пречистване. Не са използвали заклинания и не са практикували жертвоприношения на животни за разлика от садукеите и фарисеите. Основните им източници за прехрана били земеделието и занаятите, тъй като или считани от тях за най-отдалечени от греховностга. Те презирали, търго­вията, защото знаели, че тя води със себе си алчността и създаването на оръжията за война. Допреди няколко години, когато бяха намерени женски скелети в пещерите на есенските общности, се смяташе, че те са били само мъже. (Това разкритие потвърди версията, изградена много години преди това въз основа на тълкуванията на Кейси.)

Някои смятаха, че есените не са стъпвали в брак, но не изчезвали, тъй като са приемали момчета и са ги обучавали за нови членове на групата, а може би са се присъединявали и възрастни хора, отказали се да живеят извън общността. Основната им задача, според тяхната религия, била обогатяването на душата. Много се спеку-лирашв с твърдението, че Йоан бил есенин, макар че това абсолютно не е доказано.

Есените били много уважавани и спечелили възхище­ние с мистицизма и езотеричните си познания - макар че поради затвореността на техните общности не се знае много за тях.

Дълги години имаше дискусии дали Исус Христос е свързан с есените. Въпреки че не съществува явно доказателство в подкрепа на която и да е от двете страни, по-вероятно изглежда Исус да не е имал допир с тях. Възможно е някои от неговите последователи да произ­хождат от тези общности - Особено бившите ученици на Йоан.

Тълкуванията на Кейси обаче показват съвсем друга картина. Въпреки че съзнаваме, че няма доказателства за казаното от Кейси по този въпрос, ще цитираме кратки извадки от живота на Исус, какъвто е той според тълку­ванията.

Първо трябва да споменем, че Кейси в многобройни тълкувания, посветени на есените, казва, че в Палестина те са живели в планината Кармел, близо до бреговете на Средиземно море. (Досега поне в този район не са предприемани археологически издирвания. Интересно е какво биха могли да открият бъдещи проучвания.)

Ето какво казва Кейси в едно тълкуване: „В дните, когато повече и повече водачи на хората били обучавани в храма на планината Кармел, истинското място, където се намирало училището на пророците по времето на Илия, там са били водачите, наречени есени - учещи това, което сега се нарича астрономия, астрология, фре-нология, числа и номеролргия, и учението за завръщането на индивидите — или прераждането.

Имало причини, според които те обявили, че опреде­лени периоди създават цикъл - причини, произлезли от трудовете на Аристотел, Енох, Матей, Иуда и други, които ръководили училището, както бихме казали днес.

Тези индивиди били преследвани от Водачите на хо­рата и това .било причината да се каже това, за което имаме интерпретация, както е дадена от Седуций: „Няма възкръсване или няма прераждане" - според това, което е означавала думата през онези дни...

Затова там била продължена подготовката и посвеща-ването на тези, които могат да бъдат канали, чрез които богоизбраните могли - чрез избор — да влязат в материалност. Отговорни по това време били Матей, Енох и Иуда. Така в Кармел, където били свещениците на тази вяра., били избрани 12 девици, посветени на тази цел, тази служба, това предназначение. Сред тях била и Мария - избраната и тя, както било предсказано, била избрана за канал. Така тя била отделена и държана в ближа връзка със и във грижа за тази работа.

Това било началото, това било поставянето на основа­та на това, което се нарича църква."

Според тълкуването, именно есените решили Мария да бъде непорочната майка. Тя е била избрана на 4-го-дишна възраст и е била настанена под попечителството на свещениците в храма на Кармел. Така за нея започнал дълъг и тежък период на обучение, което включвало духовни и физически упражнения, специални храни и диети, изучаване на мъдростта и необходимостта от непорочност, чистота, любов, търпение и издръжливост. На 12-годишна възраст й била разкрита целта на нейното обучение.

В тълкуването се казва, че Йосиф, също избран от есеите, отначало се противопоставил на съюза с Мария. Дори само защото той бил на 36, а Мария на 16 години. Той бил обезпокоен от това, което ще кажат хората не само за разликата във възрастта, но и за самата същност на непорочното раждане. Въпреки това след като насън и чрез визия му било внушено, че това е Божията воля, той се съгласил.

Брачната церемония, според Кейси, се състояла в есенския храм на Кармел, след което Йосиф се върнал в дома си в Назарет, а Мария се отправила към хълмистата страна на юдеите в очакване на раждането на Исус.

Към края на бременността си Мария посетила Йосиф в Назарет й те отпътували за Бетан, отдалечен на около 70 мили, за да се регистрират за облагане с данъци, както повелявал законът.

По това време мъдрите мъже, които били посветени в Мистериите, видели знака за идването на Исус и се стекли от Египет, Индия и Гоби, за да служат като пратеници на религиозните водачи на тези страни. Те довеели подаръци - злато, тамян и смирна, които според Кейси символизират лечебните сили - или тялото, душата и съзнанието.

Така на 6 януари по сегашния грегориански календар в полунощ се родил Исус в обора на една странноприем­ница във Витлеем. Дъщерята на съдържателя изпълнява­ла ролята на акушерка.

Едно от тълкуванията изследва пътуването до Бетан. „Всеки човек бил задължен от римските закони да при­съства при гласуване в града на своето раждане. И Йосиф, и Мария били членове на групата, наречени есени; и така те трябвало да бъдат избирани и питани не само от тези в политическата, но и от тези от религиозната власт в града...

Защото си спомняме, че много от тези, които при­съствали в странноприемницата, също били от въпрос--ната група, есените. Те чули за момичето, красивата съпруга на Йосиф, която била избрана от ангела; те чули какво е станало в хълмовете, където отишла Елизавета, когато била посетена от това момиче, нейна братовчедка..."

Според тълкуванията Мария прекарала задължител­ния период на пречистване след раждането на Исус и след това детето били заведено в храма, за да бъде благосло­вено от Ана, майката на Мария, и върховния свещеник. След това семейството се върнало в Назарет. Едектите на Ирод, повеляващи изтребването на евреите, ги при­нудили да бягат в Египет, където останали пет Години. Една прислужничка, наречена Джози (а на други места Софи), останала при Мария дълги години и й помагала при отглеждането на малкия Исус, както и на другите деца, родили се по-късно. Тя също се грижила за Йосиф през последните му дни. Джози също била от общността на есените. Така тълкуванията говорят за постоянното влияние на есените върху живота на Исус.

След 5-годишния престой в Египет семейството се отправило към Юдея, след това към Капернаум и впос­ледствие отново се установило в Назарет. На 10-годишна възраст Исус бил представен в храма. Имало е много спорове и дискусии сред равините относно отиването на Исус в Египет и обучението му в тайните науки на закона. Тълкуванията не казват дали тези равини са били есени, или не. Сигурно е обаче, че Исус е бил обучаван от есени.

„Връщането е било в Капернаум, а не в Назарет, и не само по политически причини, следващи смъртта на Ирод. А и защото е станало разделяне на царството след смъртта на Ирод. А и връщането в Капернаум позволя­вало там да бъде ръководството или обучението, което било част от Братството, ръководено през този период от Юда, като един от водачите на есените през това време."

Според тълкуванията Исус прекарал само малко време в Египет във връзка с обучението си. След това бил изпратен в Индия, а после „там, където сега се знае като Персия".

В Египет, Индия и Персия Исус прекарал една година. След смъртта на Йосиф бил извикан вкъщи и след това отново отпътувал за Египет за по-нататъшно посвещава-не. Тълкуванията казват, че определен период от това време той е бил с Йоан Вестителя. На възраст между 1.5 и 16 години той е бил в Индия и е учил при Киняр. В Персия негов учител е бил Юнер, а в Египет - Цар.

„След завръщането в Ерусалим са настъпили -перио­дите на обучение в, Сирия, Индия и завършването на образованието в Египет; и преминаването на изпитанията от тези, които са били от групата на есените, когато постъпили на служба; както е направил и Господаря, а преди него и Йоан."

След като завършило образованието му, Исус отпъту­вал за Капернаум, Кана и страната на Юдея. Тук казаното в тълкуванията съвпада с писаното в евангели­ето за дейността на Исус. Той предавал в синагогите уроците на Исая, Йеремйя и други пророци.

Исус, както е бил описан в тълкуванията, не е със сериозно и тъжно лице и хилаво тяло, както е прието повсеместно. Обратно, казва Кейси, той често се е усмих­вал и понякога е говорил много ведро. Той свирил великолепно на арфа.

Присъствал на сватбата на сестра си Рут, която се оженила за римски данъчен инспектор. Съществува ог­ромно количество тълкувания, правени за различни хора, в които се срещат части от историята на Исус .и които допълват многобройните празноти в познанията ни за есените.

Обобщението на цялата тази информация, може би трябва да съдържа следното: съществували са множество есенски общности, широко разпространени из целия Сре­ден изток, от Египет до Индия. В Палестина техният център не е бил на Мъртво море, а на около 70 мили северно - в планината Кармел.

Въпреки че Исус според тълкуванията е израсъл и обучаван в обкръжението на, есени, той явно не е споделял напълно тяхната вяра. Така вероятно можем да си обясним факта, че някои от неговите съвети са отправени към тях.

В тълкуванията се казва, че есенската общност около Мъртво море се е разпръснала около 70 г. от новата ера, когато многобройна римска войска ги прогонила от сели­щата им.

След като през 1947 г. бяха открити от Кирбет Кумран свитъците от Мъртво море, в района започнаха разкопки в различни пещери, които продължават и днес. Така вероятно скоро ще имаме възможност да разберем дали тълкуванията на Кейси съдържат точни данни, или само част от казаното в тях е истина. Досега няма находка, която категорично да опровергава казаното в тях. Пове­чето открития в тази насока потвърждават информацията в тълкуванията.

Възстановяването на свитъците - десетки хиляди над­писи върху папирус, метал и кожа, при това в трагично състояние — е огромна работа. Освен това се предполага, че разчитането на вече възстановените ще отнеме около 50 години. Едва след като приключи това сложно дело, ще може да се говори за съдържанието и значението им за християнството.

Един от разчетените вече есенски надписи показва, че храната за общността в един ден, е било подготвяща -литургия за угощението на пророците. Там се казва, че на събраната общност били предложени хляб и вино. Надписът завършва с думите: „И те трябва да следват това предписание винаги когато седнат да се'хранят, когато, се срещнат повече от 10 души."



Тайната вечеря

Разказаното no-горе няма за цел да проверява точ­ността при описанието на живота на Исус от Кейси. Подобен опит най-малкото би изпреварил времето си. Тъй като обаче след откриването на свитъците от Мъртво море се появява повече информация на бял свят, смет­нахме за необходимо да запознаем читателя с тази интересна част от тълкуванията. Същите съображения ни подтикнаха да опишем и следващия интересен проблем, застъпен в тълкуванията на Кейси.

Пасажите, които искаме да разгледаме, са направени в края на физическото тълкуване за една жена на 14 юни 1932 г. Формулата за събуждане била прочетена три пъти, но Кейси оставал в състояние на транс. След известно време той започнал да описва Тайната вечеря:

„Тук, с Господаря. Вижте какво имат за вечеря... варена риба, ориз с праз лук, вино и хляб. Една от каните, в които е сервирано, е счупена. Дръжката е счупена, както и чучура.

Цялата мантия на Господаря не е бяла, а светлосива - всичко е съчетано в едно - подаръкът на Никодим за Бога.

Най-добре от всички дванадесет, разбира се, изглеж­дал Юда. Най-младият бил Йоан - овално лице, тъмна коса, спокоен, единственият с къса коса. Петър, буен и подвижен, винаги с къса брада и не съвсем чист. Андрей е пълната противоположност: много рядка брада, но изглеждаща по-дълга отстрани и под брадичката - и дълга над горната устна. Неговата мантия винаги е била . между сивото или черното, докато дрехите или пантало­ните му са били раирани; докато тези на Филип и Вартоломей са били червени и кафяви.

Косата на Господаря е повече червена, на места къдрава, но не женствено или слабо. Силен, с тежки пронизващи очи, които са сини или стоманеносиви.

Теглото му е най-малко 180 паунда. Дълги тънки пръсти, добре поддържани нокти. Дълъг нокът на малкия пръст на лявата ръка.

Веселие -дори в часа на изпитанието, шеги- дори в момента на предателството.

Торбата е празна. Юда излиза.

Дадени са последните хляб и вино, с които той дава знаците, които трябва да са много скъпи за всеки негов . последовател. Сваля си мантията, която е от едно цяло парче плат. Препасва кърпата около кръста си, облечен в сини и бели дрехи. Запретва гънките, коленичи първо пред Йоан, после към Петър - който отказва.

Това е мисълта: „Той, който е най-велик, ще бъде слуга на всички."

Съдът, който използват, е без дръжка и от дърво. Водата е от краставиците в къщата на бащата на Йоан, Заведей.

А сега идва, „Свършено е".

Те пеят 91-ия псалм: „Той, който обитава светите места във висините, ще остане в сянката на всемогьщес-твото. Аз ще кажа за Господа, той е моето убежище и крепост. Мой Боже, в него аз ще вярвам."

Той е музикантът, който свири на арфа.

Те тръгват към градината."

Кой и кога е построил Стоунхендж?

Руините на огромния монумент, който в момента представлява само комплекс от ями, ровове и каменни колони в полето на Солсбъри в Англия, продължават да бъдат мистерия.

Моята 200-годишна енциклопедия „Британика" казва, че около 1768 г. Стоунхедж е представлявал останки от 4 реда неизгладени камъни, подредени един след друг, някои от тях, особено в най-крайния и 3-ия ред, са високи 20 и широки 7 стъпки. Тези камъни подпират други, положени върху тях, прикрепени с жлебове, така че някога цялото е било стабилна постройка..."

По онова време се е смятало, че това е древен британ­ски храм. В енциклопедията пише по този въпрос, че английският архитект Инго Джоунс е „съставил точна схема на постройката и е напълно убеден, че тя е от римски произход".

През 1797 г. аматьорски археоложки експедиции при­чинили падането на някои от камъните.

През 1950 г. окончателно беше изоставена теорията, че монументът е строен от друидите. Интересът към този проблем, позатихнал през последните векове, отново нарасна.

Преа 1952 г. професор В. Ф. Либи от Чикагския университет пресметнал, че Стоунхендж е строен преди 3800 години, т. е около 1800 г. преди новата ера.

През 1958 г. Ричард Еткинсън публикува статия, в която твърди, че монументът не е дело на британската архитектура и строителство, а no-скоро на странстващ архитект от една от двете средиземноморски цивилизации - миноаните на Крит и микените в Гърция." Еткин-сьн заедно с професор Стюарт Питьт бил натоварен с финансирания от държавата проект да бъдат вдигнати 6-те 45-тонни, паднали през 1797 г. колони.

През 1959 г. Британският музей съобщи, че радикарбоновите изследвания на парчета от еленов рог показват, че монументът е строен преди около 3670 година С други думи тези данни само потвърждават думите на професор Либи.

През 1964 г. д-р Джералд Хоукинс от Смитсъновата астрофизическа лаборатория публикувал свои изследва­ния, които показват, че Стоунхендж може да е служил за гигантски астрономически календар. Той проследил направленията на линиите, съставени от подредени ка­мъни и изкопи в района, освен това изчислил приблизи­телните данни за движението и местоположението на небесните тела по времето на предполагаемия строеж на Стоунхендж (1500 г. преди новата ера). Всички тези данни били обработени с компютър. Резултатът показал 24 съответствия с направлението на движението на не­бесните тела. В доклада си д-р Хоукинс застъпва тезата, че Стоунхендж е построен, за да служи като средство за предсказване на сезоните и за определяне датите на затъмненията. Това според него е свидетелство за забе­лежителни познания в областта на астрономията, превъз­хождащи тези на египтяните и месопотамците по това време.

Въпреки всички изследвания загадката си остава за­гадка.

Затова нека се обърнем към казаното от Кейси по повод Стоунхендж в различни тълкувания. В едно от тях той бил помолен да разкаже кой и с каква цел е построил Стоунхендж.

Той отговорил: „В светите земи, когато там били тези опустошения в периода, когато страната била разорена от халдеите и персите... сред тези групи, които избягали с кораби и се установили в тези части на страната Англия, които са близо до това, което сега е познато като Солсбъри, и там построили тези олтари, които трябвало да представляват посвещаването на индивидите на служ­ба на живия Бог,"

С други думи Стоунхендж е построен около 1800 г.

преди н. е., когато евреите били прогонени от персите й халдеите. Тази дата, както виждаме, съвпада с твърде­нията на професор Либи и учените от Британския музей.

На друго място Кейси казва: „Преди това душата е била в Англия... и там са били много от тези страни, особено в районите, където някога са били построени олтарите от хората от светите земи, това би трябвало да е интересно, както и да се възстанови в съзнанието на душата случилото се през този период..."

А в друго тълкуване срещаме: „В страната на сегаш­ното местожителство (Англия) през тези периоди, когато там имало усилена дейност на групи, преселили се от светите земи... Душата е била строител на къщи на име Ерза Кент..."

Същото се казва и в едно друго тълкуване: „Преди това душата е била в Англия, когато дошли хората от светите земи. Душата била с еднд група, която била с част от охраната на храм в Ерусалим, която използвала външните дворове на храма за лични цели и дейности. Душата помогнала при установяването на олтарите, кои­то отдавна са се разпаднали, въпреки това все още са останали доказателства - камъни, разположени във фор­мата на двор, с вътрешен двор за тези, които търсели да научат за Господа." Виждаме, че в това тълкуване Кейси описва не само древния вид на храма, но и положението на руините, които са просъществували досега.

В друго тълкуване той казва: „Преди това виждаме, че душата е била в страната Англия при ранните пресел­вания на децата на Израел, които били събрани с дъще­рите на Йезекия там, където сега е Самърленд, Сомърхил или Сомърсет. Там душата видяла групова организация за запазване на принципите и истините на живия Бог..."

И накрая: „Преди това душата е била в страната Англия през тези периоди, когато там е било разпадането на племената на Израел. Душата е била внучка на царя Езекия и сред тези, които избягали с кораби, когато събитията подчинили останалите хора на персите. Тогава. душата била сред тези, които пристигнали и изградили центъра на традицията, както е показано в олтарите, построени близо до това, което сега е Солсбъри, Англия."

Всички тези тълкувания са правени за различни хора и то през един дълъг период от време. И въпреки това информацията във всяко от тях съответства на сведенията във всички друга. Въпреки че това не може да бъде доказателство за верността на казаното, то все пак е достатъчно, за да подтикне човек към размисъл.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет