Свръхсетивното



бет7/10
Дата23.07.2016
өлшемі0.99 Mb.
#216675
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

11. ИЗЧЕЗНАЛИ ХОРА

Определянето на местонахождението на изчезнали хора при всички случаи не е от силните страни на Едгар Кейси. Въпреки няколкото неуспехи или почти неуспехи, той понякога е постигал и добри резултати.

Обяснението не е особено ясно. Съществуват призна­ци, че Кейси е чувствал, че не би трябвало да използва психическите си способности за такива цели, тъй' като той съзнавал, че основната му задача е да се концентрира в областта на физическите проблеми и в душевното и духовното насочване на хората. Най-силният пример за това е случаят, когато бил помолен от лекаря да установи местонахождението на изчезналия съпруг на негова поз­ната. Отказът му бил учтив, но твърд: „Ние сме посочени чрез информацията да нямаме нищо общо с такива случаи. Съжалявам, но не мога да ви помогна."

Често след като не удовлетворявал подобни молби, той страдал душевно и физически. Веднъж бил помолен да установи местонахождението на едно малко момче, което вероятно било отвлечено от дома си в Ню Йорк през април 1938 г. Полученото тълкуване не толкова решавало случая, колкото отговаряло на въпроса, може ли способ­ностите на Кейси да бъдат използвани в тази насока?

Като отделен отговор на този въпрос Кейси допълва: „Това не е състояние, което е различно от обикновеното, а е работа на ненормален. Оттук става все по-трудно какво решение да се вземе; все повече е под въпрос да се предприеме ли такова издирване."

След това тълкуване Кейси изглеждал видимо потис­нат и изнервен.

Информацията, получена за момчето, дотолкова, до­колкото имало такава, изглеждала достоверна. Тялото на детето било намерено няколко седмици по-късно, носещо се по водите на Ловг Айлънд. Очевидно то било прежи­вяло дълго и тежко пленничество, като на едната му ръка имало дълбоки белези от завързване с тел.

Възможно е отказът на Кейси, поне отчасти, да е породен от факта, че през 1932 г. той неуспешно се опитвал да установи местонахождението на едно бебе. По молба на приятел на семейството били направени няколко тълкувания, в които на пръв поглед се съдържала точна информация за станалото. Въпреки това казаното в тъл­куванията почти не съвпадало с фактите, изнесени на процеса срещу Бруно Ричард Хауптман. Обвинението било само срещу Хауптман, според тълкуванията той имал съучастници. Трябва да кажем, че има още твърде много несъответствия между информацията от тълкува­нията и установеното в процеса, така че очевидно не е необходимо да се задълбочаваме в изследване на този случай.

Нужно е да се отбележи, че не семейството е помолило за тълкуване. В тълкуването обаче се среща указанието, че при подобни молби се получава по-точна информация ако между търсеното в търсещото4 лице връзката е въз­можно най-близка.

Съществува един случай от 1939 г., когато Кейси се опитал да установи местоположението на издирвано 16-годишно момче. Момчето изчезнало от дома си в един град на изток на 8 юли същата година. Тълкуването се състояло на 25 септември 1939 г. Кейси казал: „Да, имаме

обстоятелствата и тези състояния и опасенията, които са проявени тук във връзка с майката. Те всички задно не са приятно обкръжение или приятни състояния... през следващите месеци или през август 1940 г. ще има пълно узнаване и връщане на тялото при майката..." (Трябва да се отбележи, че Кейси използва думата „тяло" в смисъла на индивид и в никакъв случай на „труп".)

Един приятел на семейството открил момчето през юли 1940 г. в Лос Анджелис. Родителите, които преди това били помолили за тълкуването, отишли там и взели сина си. Трябва да се каже обаче, информация за самия случай в тълкуването нямало.



Странното изчезване на Марк Клейпул

В много от случаите, при които Кейси прави опит да установи местонахождението на изчезнали хора, той бил смущаван от специфично препятствие, нарушаващо нор­малния ход на неговата духовна работа. Няма случаи, който да илюстрира това по-подробно от изчезването на Марк Клейпул. Марк бил на 10 години, с отчасти заба­вено развитие, страдащ от епилепсия. От 31 юли 1929 до 11 януари 1932 г. Кейси направил 34 точни тълкувания за това момче, в последното от които дал пълна картина за здравословното състояние на момчето, както и пълно описание на лечението и очакваните резултати. Той дори посочил в тълкуването и училище, което Марк трябвало да посещава, тъй като то било най-пригодено за неговите нужди.

Тогава, около обяд на 12 юли 1932 г., майката на Марк телефонирала с молба да се направи спешно тълкуване с цел да бъде установено местонахождението на сина й. Той изчезнал веднага след като обядвал два дни преди това, докато се разхождал със своя съученици по хълмо­вете в подножието на планината. По неизвестни причини училищното ръководство изчакало два дни преди да съобщи това на майката.

Мисис Кейси, която водела тълкуването, започнала с описанието на обстоятелствата на изчезването, доколкото те били известни. След това казала: „Моля опиши дви­жението на това тяло от неделя следобед, 10 юли 1932 г. до сегашния момент, кажи ни къде се намира той сега и

как е най-добре да стигнем до него. После отговори на въпросите, които ще бъдат задавени."

Кейси отговорил: „Не го виждаме сред тези, които .се разхождат,"

„Не го ли намирате в училището или в лагера през деня или по-рано?"

„Не го намираме в този лагер или училището. Нами­раме го на обяд с другите."

„Моля, проследете го след това. Обядвал ли е Марк в училището или в лагера?"

„Не можем да определим къде се намира след обяда, тук на полето, около постройките или лагера."

„Къде е отишъл? Моля, опишете движението на тялото от момента, в който го виждате."

„Не го намираме тук."

Мисис Кейси продължила това изпитание: „Намираме ли го в училището по някое време през..."

Кейси я прекъснал: „На обяд."

„Бил е там на обяд?"

„Бил е на обяд."

„Моля, проследете тялото от обеда, кажете ни къде е отишло."

„Не намираме тялото."

„Какво се е случило с тялото?"

„Не намираме тялото."

„Моля, кажете ни, колко информация за тялото можем да получим чрез този канал?"

„Не намираме Тялото."

„Дали Марк по време на разходката не се е отделил от останалите и не е останал през нощта на около миля от училището?"

„Намираме тялото на обяд. По-късно не го намираме."

Мисис Кейси все още не смятала да се отказва: „Моля, проследете движението на тялото след обяда."

„Не намираме тялото."

„Къде се е движило тялото, след като се е наобядвало?"

„Не намираме тялото."

„Можете ли да ни дадете някаква информация за Марк Клейпул?"

„Не намираме тялото."

Мисис Кейси продължила да задава въпросите с други думи. Всеки път Кейси отговарял: „Не намираме тялото."

Тя се опитала да получи отговор от Кейси, повтаряйки сведенията, дадени в началото на тълкуването - името на адреса на училището, обстоятелствата около изчезва­нето. Отново никакъв резултат. Кейси повтарял все същите думи.

Накрая тя попитала: „Можете ли да проследите пътя на Марк от масата за обяд нататък?"

„Прекъсва се там. Не можем."

„Какво значи „прекъсва се там"?"

„Не можем да го видим."



v „Можете ли да ни кажете, дали с тялото се е случило нещо, което да е причинило смъртта му?"

„Не намираме тялото."

„Моля, обяснете ни какво ви попречи да проследите пътя на тялото?"

„Нещо се намесва. Не знаем."

„Едгар Кейси, ще ни кажете ли по какъв начин да получим от вас информация за Марк Клейпул, която може да помогне на родителите му да го намерят, когато направим след време нов опит?" Обикновено в такива случаи Едгар Кейси без да се бави, посочва исканото сведение. Въпреки туй той отново казал само: „Не нами­раме тялото."

Очевидно било, че няма смисъл да се продължават, опитите. Мисис Кейси прочела формулата за събуждане.

Кейси, разбира се, бил много разстроен, като продъл­жил опита с тълкуване още същата вечер. За щастие то се оказало ненужно. Същата вечер към 8 ч се обадила майката на Марк, за да съобщи, че той току-що бил намерен от другата страна на планината, без нито една дреха по него, целият издраскан, зашеметен и изгладнял. Умственият му недъг бил причината той да не може да обясни какво се е случило. Той бил настанен в болница, за да бъде излекуван обривът, покрил цялото му тяло, и постепенно се възстановил напълно от последствията от двудневното си пребиваване по хълмовете.

Интересно е, че през следващите няколко години за Марк Клейпул била направена серия от тълкувания, занимаващи се с физическото му състояние и нямало случай Кейси да не успее да даде исканата информация.



Викът, който бил чут

Франк Джонсън някога бил заможен човек. Икономи­ческата криза от 1929 г. му отнела пфчтй всичко, и той вместо да се опита да се нагоди към новите условия, започнал да присвоява средства от фирмата си. През април 1934 г. състоянието му било толкова тежко, че той просто зарязал всичко и се скрил. В писмо, носещо пощенския печат на един град, отдалечен на неколкосто-тин мили от неговото родно място, той съобщавал на семейството си какво е направил и пишел, че е решил да се самоубие.

Дъщеря му незабавно се свързала с офиса на Кейси и помолила за помощ. Последвала редица много интересни тълкувания, в които Кейси няколко пъти казвал, че му е известно местонахождението на Франк, но отказвал да съобщи на семейството къде да го намерят!

Очевидно причината за това не е само сигурността на самия Франк, но и опасността за семейството му. Ако Франк Джонсън се бил върнел вкъщи, щяла да се разчуе скандалната история около неговите дела. Дали семейс­твото е щяло да издържи позора и да продължи да го обича и уважава?

Тълкуванията на Кейси целели няколко неща: да достигнат до Франк Джонсън и да го насочат обратно към къщи; да уверят семейството му, че той е жив и да го подготвят за връщането на франк. По тази причина те представляват много интересен документ, чиито най-въл­нуващи места ще цитираме по-долу.

Първото тълкуване било направено на 19 април 1934 г. То започнало със запознаването на Кейси с оостоятел-, ствата около събитието, доколкото са били известни, и с назоваването на един адрес, където имало вероятност да се намира Франк. Кейси бил помолен да даде на семейс­твото необходимите указания и съвети как те, ако е възможно, „да го намерят и въобще какво трябва да направят".

Кейси казал: „Да; имаме тези обстоятелства, засягащи домакинството, семейство Джонсън."

Тълкуването съдържало послание за семейството. Преобладаващият мотив бил: „Ако искаме да ни проща­ват, трябва да прощаваме." Когато го попитали дали Франк Джонсън е все още жив, Кейси отговорил: „Това трябва да се провери точно сега."

В тълкуването, направено на следващия ден, отново се отделяло голямо място на „прошката", както и се препоръчвала молитва, която да бъде четена от семейст­вото. Попитали Кейси дали семейството прави досега всичко, което може да се направи при тези обстоятелства. Той отговорил: „Справят се добре. Запазете вярата си, четете молитвата си, като мислите и живеете така, както е казано в нея."

На въпроса дали Франк Джонсън е сменил името си, той отговорил: „Не. Жив ли е той или преминал? Нека това, което се каже, бъде от негово име. Неговото желание пречи на това, което трябва да бъде казано с „да" или „не". Защото той е жив винаги."

По-късно същия ден било направено ново тълкуване, в което Кейси казвал, че Франк Джонсън „все още е жив - все още сред тези, които могат да бъдат убедени, в сферата на материалното разбиране". Но от друга страна, цялата получена информация от духовно естество била предназначена за семейството, малка част от нея била посветена на самия Франк Джонсън.

Последвалите няколко тълкувания били много близко до последното.

След това, на 23 април, Кейси бил въведен в тълку­ването с думите: „С признателност за помощта за душата на Франк Джонсън, получена посредством този канал, молим тя да бъде продължена. И ако има някаква инфор­мация, полезна за.нас или семейство Джонсън, молим да бъде казана."

Пет минути след това Кейси шепнел толкова тихо, че нищо не можело да се разбере, с изключение на една дума в края на последното изречение: Филаделфия.

После, когато го попитали за връзката с Франк Джон­сън, той казал: „Състоянията се изясняват в твоето съзнание. Така действието на импулсите, които .те под­тикнаха да направиш усилие да повярваш в обещанията му, това, което се иска от негово име, вярата, която трябва да имаш, че бащата може да възтържествува в него и той в теб." Като цяло тълкуването, макар че е насочено към Франк Джонсън, продължава да се движи в същите граници.

На 24 април в края на тълкуването, посветено на духовната помощ за Франк Джонсън с цел той да възс­танови нормалното си физическо състояние, Кейси точно преди да се събуди казал шепнешком: „Има лоша каш­лица."

Уводът към тълкуването на 25 април съдържал увере­ние, че семейството е повярвало в способността на Кейси да следи Франк отдалеч и е решило да не предприема прибързани опити за издирването му. По-нататък се казва: „С благодарности за помощта, оказана на душата на Франк Джонсън посредством този канал, молим да продължите да го подтиквате в стремежа му към дома. Ако неговото състояние достигне нивото, където душата вече не отговаря за физическите си действия, нека получим информация за семейството му, как той може да бъде открит навреме. "

Кейси отговорил: „За да сме сигурни, трябва да опи­шем пътя, по който е изминало тялото във физическо отношение." Като цяло тълкуването показвало, че в този момент не е необходимо семейството да предприема опити да издирва Джонсън.

Тълкуването, което било направено на следващия ден, било изпълнено с драматизъм. Кейси започнал с възкли­цанието: „Не влизаме в контакт с тялото!" След това той започнал да говори необичайно бързо: „Той ще дойде! Той ще дойде! Той-ще дойде! Той ще дойде! Той ще дойде! Той ще дойде!

Нека тези неща не те спират! Ела! Всичко това може да се намери в много по-добър вариант, отколкото е преживяно!

Ти си видял изхода! Ела! Ела! Ти ще дойдеш. Ти ще им се обадиш и ще изпълниш обещанието, което си дал пред себе си, че ще им се обадиш. Обади им се!"

След дълга пауза Кейси добавил: „Не намираме мес­тонахождението на тялото. То е живо тялото. Той ще дойде! Той ще дойде!"

След това Кейси разказвал, че по време на тълкува-, нето виждал хълмове и вода и че предишната нощ сънувал, че Франк Джонсън се е върнал в дома си.

Два дена по-късно Кейси започнал тълкуването с думите: „Притиснати сме твърде силно! Ще се освободим оттук." Той започнал да прави дихателни упражнения и след това съобщил изненадващо: „Да, както виждаме, имало е писмена комуникация от Франк Джонсън до семейството му. Ще бъде получена много скоро - днес или в понеделник." (Писмото било получено от семейс­твото на следващия ден. В него Франк Джонсън пишел, че е жив, но не давал никаква информация за местона­хождението си, нито затова дали възнамерява да се върне вкъщи.)

На 29 април Кейси бил помолен „да каже всичко, което би било помощ за всички засегнати в материален, духовен или душевен план."

Той отговорил: „Да. Да. Ние виждаме - ние виждаме — а къде е то? Виждаме тялото!" След това продължил с няколко духовни съвета.

По-късно в същото тълкуване казал: „Около тялото е - какво? Какво е това? Какво е това? Какво е това? Къде ето?"

Отново последвали духовни съвети. След това Кейси отново казал: „Къде ето? Къде е то? Какво е това около тялото, което пречи така? Което го заобикаля така объркващо, че пречи на помощта да дойде?

Щом ти си избрал тези неща, които блокират пътя към величието на духа, на влизането на светлината, ти правиш пътя труден за тези, които биха ти сторили добро. Ти ги изключваш от обкръжението си. Ти ги лишаваш от възможността да бъдат тази помощ и подкрепа, която може да те води. То се връща!

Изправи се. Кажи на Господа какво мислиш да цра-. виш. Съзнанието в него ще се изчисти...

Къде е това? Къде? ... Все още в тялото!"

Последвали няколко тълкувания, всички посветени на оказване на духовна помощ на Франк Джонсйн. В тъл­куването от 3 май Кейси казва: „Много врда има около тялото тази сутрин!" А в това от 10 май: „Сега е много повече на открито и обстановката и обкръжението са много по-добре." Въпреки че това тълкуване било от духовен характер и с оглед останалите тълкувания не съдържало нищо необичайно, Кейси имал необикновено преживяване. Когато се събудил от транса, той казал, че се чувства прекрасно и че прекарал много добре, дори не искал да се връща. Той казал, че мисис Кейси го прекъс­нала, събуждайки го и че не може да си спомни какво е правил там.

В тълкуването от 11 май Кейси отново насочил думите си към Франк Джонсън: „Повече и повече изпитваш желанието да осведомиш за себе си и действията си тези, които дълго и сериозно искат да разберат какво си избрал да направиш в твоята слабост и твоята сила..."

На следващия ден Кейси отбелязва: „Всичко е по-свет­ло около тялото, около дейността на душата в този" момент." Изглежда като че ли Франк Джонсън бил преодолял емоционалните си проблеми, които го занима­вали толкова време.

Кейси започнал следващото тълкуване от 14 май със .забележката: „Много зеленина около тялото; духовно навлиза в разбиране повече със себе си, отколкото с тези неща, които пречат на тялото и пречеха през отминалите дни..." (Зеленото, ако си спомняте от главата, посветена на аурата, е цветът на оздравяването. От тези думи на Кейси може да се заключи, че той има no-скоро предвид духовния прогрес, отколкото физическото му състояние.)

В края на следващото тълкуване, направено на 16 май, Кейси изслушал думите за събуждане, после дочакал финалната реплика: „Ти ще се събудиш", но преди това казал: „Исус от Назарет премина. Остави го да почувства сърцето ти с надежда за тези обещания, които са в теб, които искаш да изпълниш. Винаги вярвай в Господа!"

След като се събудил, Кейси разказал, че е видял „Господарят да върви надолу по един път към нас - към всички нас, очакващи го, чакащи го, чакащи го да си дойде - и той се усмихваше."

Последвалите тълкувания били посветени на опитите да се повлияе на Франк Джонсън да се върне вкъщи. След това на 21 май Кейси започнал тълкуването с думите: „Да, физическото тяло е живо. То е сред зелени неща, но то е сред града на тези, които ги наричат мъртви." В тълкуването той препоръчал и една молитва,, близка до божията, но не точно със същите думи, В края на тълкуването, след като му била прочетена формулата за събуждане, Кейси започнал да кашля. Той излязъл от транса много по-бързо от обикновено и изглеждал замаян няколко минути след събуждането.

Били направени още няколко тълкувания, в които се дават духовни съвети за Франк Джонсън. След това на 9 юни Кейси едва бил завършил тълкуването на здравето на друг човек, когато показал силно желание да направи едно и за Франк Джонсън. Мисис Кейси му прочела увода за такова тълкуване. Когато бия вече към края .той съобщил: „Много жита около тялото - в Полетата."

Същото нещо се случило няколко дни по-късно, когато Кейси завършвал физическото тълкуване на друг свой пациент. Кейси започнал тълкуването на Франк Джонсън с думите: „По-обнадеждаващо е. .По-добри състояния. Продължавай така, защото божият закон е съвършен -насочвайки душата."

Няколко дни пб-късно Франк Джонсън се завърнал вкъщи при очакващото то семейство. Той потвърдил много от нещата, казани в тълкуването, отнасящи се до душевното му състояние в някои моменти, също и до неговото обкръжение, описано от Кейеи. Например той бил сигурен, че описанието на Кейси „тялото е сред зелени неща, но това е градът на тези, които ги наричат мъртви" отразява факта, че по време на това тълкуване той преминал през едно гробище.

Когато го попитали дали е усещал посланията на Кейси към него, целящи да го стимулират да се върне вкъщи, той отговорил, че не ги е усещал, но е чувствал нещо да го побутва, влияейки му по начин, който не можал да осъзнае. Той впоследствие възстановил щетите от присвояванията и живял полезен и пълноценен живот.



Кейси „издирва" Амелия Иърхарт

Не можем да твърдим, че има голяма точност в двете тълкувания, направени през 1937 г., във връзка с изчез­ването на Амелия Иърхарт и нейния навигатор в послед­ната част на околосветския им полет. Няма нито едно точно твърдение, обясняващо какво наистина се е случи­ло. Въпреки това тълкуванията са интересни и затова смятаме да цитираме най-важното От тях.

Първото е направено на 5 юли по молба на близък приятел на Амелия.

Уводът към тълкуването гласял: "Ще имате пред себе си молбата ни..., в която той иска информация за местонахождението на Амелия Иърхарт, която според едно съобщение по радиото от 2 юли 1937 г. се е намирала приблизително на 100 мили от Хауленд Айлънд в южната

част на Тихия океан. Намерете местонахождението й по това време и проследете движението й до настоящия момент като давате и указания как може да бъде наме­рено това място сега. Ще отговорите на-въпроси, свързани с този проблем."

Кейси започнал: „Да, имаме молбата, а и тревогата от това се появява в съзнанието на мнозина в момента...

Както виждаме, тъй като състоянието е по-скоро сериозно, в ранните часове (защото сега там е нощ) трябва да имаме местоположението на тези, които търсят в района.

Това, както виждаме, се намира в това положение срещу обикновеното на тези, които са загубили пътя си; към север и запад на Хауленд Айлънд. Към рифа, който се простира от западната част на острова, на по-малко -от 100 мили от основната част на Хауленд Айлънд; и от Хауленд Айлънд в западно, северозападно направление."

„Какво е в момента състоянието на Амелия Иърхарт и нейния спътник?" - попитали Кейси.

„Амелия Иърхарт сега е много по-добре, понася обс­тановката много по-добре от спътника си; защото спът­никът е изпаднал в паника и те двамата са изпаднали в състояния, които трябва да се имат предвид.

Нищо не засяга телесно, колкото изоставеността и душевното състояние."

„Какво се е случило със самолета? Какво е неговото състояние?"

„Той е донякъде развален, но това, както виждаме, е повече от опита за приземяване, когато е започнало да изтича гориво, отколкото нещо друго. Макар че със сигурност, ветровете и неспособността да се стабилизира са поставили нещата извън нормалното. Не са могли да 'продължат дори с гориво."

Кейси бил помолен за указания във връзка с местона­хождението на Амелия и нейния спътник.

„Наистина - казал той, — има изгледи да се установи местонахождението в този район рано сутринта. Но ще е необходима светлина, защото за тях няма път от светлина с изключение на светкавиците - и това скоро ще даде пътя."

„Те имат ли храна и вода?"

„Много-малко и от двете.

Състоянията със сигурност са се влошавали постоянно през цялото време. Но трябва да има спасение с това придвижване, в ранното утро на утрешния ден - 6-и -"който вече е започнал, но още не напълно, и сега е видно повече движение в дясното направление."

В края на тълкуването Кейси отбелязал, че видял и много железни мрежи „някои на ромбове, други на правоъгълници". Това, както ще видим, ще се окаже много интересно твърдение.

Второто тълкуване било направено на 2 август 1937 г. по молба на съпруга на Амелия, Джордж П. Пътнем, който влязъл в контакт с АИП с помощта на приятеля, който поръчал първото тълкуване.

Кейси започнал: „Както виждаме, 21 юли е донесъл промени в тълкуването на Амелия Иърхарт.

Може да бъде дадена много малко полезна информа­ция, освен това: само тя е загинала.

Така, това е между 89-ата и 90-ата миля северозапад­но от нейната очаквана цел, или Хауленд Айлънд.

Буря и горещина.

Ние завършихме."

Самолети са претърсвали този район на 18 юли. Според Кейси Амелия е живяла-още три дни.

След този случай дълго време е имало много спекула­ции по повод случилото се с изчезналите Амелия Иърхарт и Фред Нунен. Много писания са се опитвали да разкрият истината за тяхната съдба, но на практика няма нито едно сериозно изследване.

Нито едно, докато жена, родена в Япония, живееща в Сан Матео в Калифорния, не писала на вестник „Таймс", Сан Матео, че видяла двама американски летци, мъж и жена, които били отведени от войници на Сейпън Айлънд на Марианите през 1937 г. Тази жена, чието име е Джозефин Бланко Акияма, дала точни описания на Аме-лия,и Фред, като подкрепила разказа си с много доказа­телства.

Нейната версия за случилото се била публикувана през I960 г. Не за първи път разказвала историята си, но тогава за първи път тя получила публичност.

Казаното от нея не било доказателство, че събитията са се развили именно по този начин, но било достатъчно, за да заинтересува журналиста от радио „Сан Франциско" Фред Гьорнър да започне разследване. Издирванията са се провеждали от 1960 до 1966-к и в тях освен Фред Гьорнър са участвали още системата за радио „Калъм-бия", лигата на вестниците „Тайме" от Сан Матео, Асошиейтед прес. Пълно описание на операцията се •съдържа в книгата на Гьорнър „В търсене на Амелия Иърхарт", издадена от Дабълдей през 1966 г.

Изводите, до които стигнало разследването, били сход­ни донякъде с информацията от тълкуванията на Кейси. Нито изследванията, нито тълкуванията отговарят на въпроса, какво се е случило с двамата летци, или както пише Гьорнър, обединявайки всички изводи от търсени­ята: „Това вероятно е случилото се, имайки предвид фактите, с които разполагаме."

Според версията на Гьорнър, Амелия и Фред не летели директно от Лае в Нова Гвинея към Хауленд Айлънд, както било предвидено в плана за полета. Вместо това те се насочили на север към Трък в Централна Каролина, изпълнявайки неофициално поръчение за Съединените щати - да проверят японските въздушни пространства и боеспособността на флота в комплекса „Трък".

Гьорнър, който самият е опитен пилот, смята, че тяхната „Електра", произведена в заводите ,,-Уосп Сеньор", можела да достига скорост от 20ft до 220 мили в час. Въпреки това най-високата скорост, развита от тях през целия полет е 150 мили в час. Той смята, че те умишлено не са демонстрирали възможностите на само­лета. Така те смятали да прелетят над Трък и то във време, което не е отбелязано в разписанието на полетите.

Когато попаднали в район с особени метеорологични условия - силни въздушни течения, утихващи напълно на моменти, те напълно осъзнавали опасността. Амелия при всички случаи не е искала да се задържа по-продъл­жително време на североизток от Хауленд, където според разписанието на полетите тя въобще не е трябвало да се намира. Затова тя не поддържала радиовръзка. Облаците скрили морето за дълго време и така те имали навигаци­онни проблеми.

Накрая, след като горивото почти привършило, Аме­лия помислила, че са подминали Хауленд, и се върнала по посоката, от която дошли. Така те сменили курса на полета съвсем малко преди да достигнат целта си. Тя приземила самолета на малък остров, който бил част от дълъг атол. Най-вероятно е, казва Гьорнър, самолетът да се е разбил в лагуната на атола Мили, намиращ се на югоизток от Маршаловите острови, който бил подмандат-на територия на Япония.

Според заключенията на Гьорнър, Амелия нямала наранявания, докато Нунен си бил ударил главата в някакво желязо в кабината. Главата му била сцепена и той бил в безсъзнание. Амелия превързала раните му и когато той дошъл в съзнание, тя излязла от самолета, за да проучи района. Отдалечавайки се от брега, попаднала на група местни жители, на които обяснила със знаци, че трябва да пренесат Нунен. След като свършили това, започнала да изпраща сигнали S. О. S. от повредения самолет.

След това, пише Гьорнър, на или около 13 юли 1937 г. японски рибарски кораб взел на борда си Амелия и Фред и ги закарал до малкия японски воден самолет „Камой" или до изследователския кораб „Коршу". Така те пътували до Ялуит, после, до Каваялейн и накрая стигнали до Сейпан, където се намирал японският военен кораб за Тихия океан. Там те били разпитвани, вероятно жестоко, и впоследствие починали - Амелия от дизенте­рия, а Нунен бил обезглавен.

На пръв поглед изглежда, че няма почти нищо общо между тълкуванията на Кейси и написаното от Гьорнър в книгата му.

Въпреки това има някои сходни места.

Местонахождението на самолета, дадено в тълкувани­ята, е доста съмнително. Най-малкото, защото на 90-100 мили северозападно от Хауленд няма остров. Въпреки това трябва да кажем, че това е мястото, където е смятала, че се намира Амелия, когато е приземила самолета, и е възможно Кейси да е прочел тази информация по теле­патичен път от мислите й. Или може би просто е приел "данните, дадени в увода към тълкуването за сигурни. Казаното от Кейси, че те са на това място, противопо­ложно на обикновеното за тези, които са изгубили пътя си, ако бъде съобразено с версията на Гьорнър, може да означава, че те умишлено са се отклонили от курса, за да прелетят над Трък.

Кейси споменава силни ветрове и бури. Това очевидно съответства на обстоятелствата, принудили ги да се приземят. Също така се споменава липсата на гориво, което напълно съвпада с версията на Гьорнър. И в двете версии се смята, че самолетът се е приземил, а не е катастрофирал.

Във второто си тълкуване Кейси твърди, че Амелия е починала на 21 юли. Това е напълно възможно, ако се приеме за вярно, както пише Гьорнър, че те са били открити на 13 юли и са били откарани в Сейпан за разпит. За жалост във второто тълкуване Кейси не казва нищо конкретно за съдбата на Фред, причината за което може би е тази, че неговото име не се споменава в увода към тълкуването. Кейси също така не е посочил и причината за смъртта на Амелия, макар че в първото тълкуване говори за изостаналост и за тежкото състояние.

Най-впечатляващото твърдение, свързано с разказа на Гьорнър, е казаното от Кейси в края на първото тълку­ване, когато съобщава, че е видял „много железни мрежи, някои на ромбове, други на правоъгълници". Това съвсем спокойно може да се отнася до задържането и разпита от японците, описани от Гьорнър. Тъй като тълкуването е правено на 5 юли, тези думи е възможно да са лредска-зание, символ, ясновидство по повод тяхното бъдещо арестуване. Възможно е също така задържането да е станало по-рано, а не на 13 юли, както е според Гьорнър.

Разследването, в което е взел участие Фред Гьорнър, не успява да разнищи докрай тази история. Преди някол­ко седмици той ми.каза по телефона, че издирванията били подновени. Така може би някой ден ще узнаем всичко за мистерията от 1937 г.




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет