Тема 44. Хроничен хепатит – етиология‚ патогенеза‚ клинична картина‚ диагноза‚ лечение.
1. Определение – дифузно възпаление на ЧД, което продължава повече от 6 месеца;
2. Етиология – вирусна инфекция (Hepatitis B, C, D, CMV, HS, EBV), лекарствени увреждания, метаболитни увреди (1-антитрипсинов дефицит, хемохроматоза, болест на Wilson) или без видима причина (идиопатичен, автоимунен); острите хепатити хронифицират в 10% от случаите (по-често при възрастни хора, болни от туберкулоза и ЗД, при хора, злоупотреба с алкохол); 2 форми на хроничен хепатит – ДД със сляпа ЧД биопсия; дължат се най-често на прекаран вирусен хепатит, токсичен хепатит или следствие на алкохолна интоксикация, язвена болест, хроничен колит, ревматизъм, туберкулоза и др.;
3. Клинични форми
1) хроничен персистиращ –ограничен в порталните пр-ва, непреминаващ граничната ламела на ЧД-делче; най-честа причина е вирусният хепатит; периоди на обостряне и ремисия; ЧД е увеличен, гладък, с белезникав цвят (фибинозно уплътнена капсула); отпадналост, лека/тежка болка в дясното подребрие, безапетитие; хепатомегалия; диагноза – вирусни маркери в серума, леко ↑АСАТ и АЛАТ, хистология на сляпа ЧД биопсия; лечение – системен хигиенно-диетичен режим; щадяща диета (без дразнещи и тлъсти храни, газирани напитки, алкохол, тютюнопушене и др.); прогноза – добра, в 5-10% прогресира до хроничен активен хепатит и цироза;
2) хроничен активен (агресивен) – продължителна ЧД некроза, активен възпалителен процес, фиброза, може да прогресира до цироза; изразена плазмоцитна и мононуклеарна инфилтрация на порталните пр-ва, която нахлува в ЧД-делче; деструкция на хепатоцитите в периферията на делчето (piecemeal necrosis), с нарушаване на граничната ламела, заобикаляща порталната триада; развитие на СТ септи от порталните пр-ва към делчетата; наличие на ЧД регенерация; ЧД е увеличен и плътен, спленомегалия, жълтеница при тласък; фази на протичане (ранна фаза с ↑вирусна репликация и ↑степен на заразност; късна фаза с ↓репликация и ↓степен на заразност; фаза на окончателно излекуване); в една част от случаите може да се касае за "първичен хроничен хепатит", дължащ се на хроничен алкохолизъм или медикаментозна интоксикация; по-често – вирусен хепатит; серология – маркери на вирусните хепатити (B, C, D); при липса на тези маркери се касае за автоимунен хепатит (лупус еритематодес – млади жени, антимитохондриални антитела); лабораторен цитолитичен синдром (билирубинемия, уробилиногенурия, хипергамаглобулинемия, антинуклеарни антитела, антигладкомускулни антитела); Д – ЧД биопсия; редуване на периоди с ремисии и обострания; прогноза – по-сериозна, склонност да прогресира в цироза на черния дроб; лечение – медикаментозно (противовирусни, Интерферон-, КС, имуносупресори, Левамизол);
Достарыңызбен бөлісу: |