Тема Дихателна недостатъчност – остра‚ хронична. Лечение. Определение


Тема 45. Чернодробна цироза – етиология‚ патогенеза‚ класификация‚ клинична картина, диагноза, лечение



бет33/45
Дата01.06.2024
өлшемі256.83 Kb.
#502182
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   45
МБВ

Тема 45. Чернодробна цироза – етиология‚ патогенеза‚ класификация‚ клинична картина, диагноза, лечение.
1. Определение – хронично заболяване на ЧД, което се характеризира с 3 основни процеса – некроза на хепатоцитите, дифузно разрастване на СТ и възлеста регенерация на ЧД паренхим; преустройство в структурата и съдовата с-ма на ЧД; промени във формата и големината му; цирозата е краен стадий на голям брой хронични заболявания с различна етиология; в превод означава жълто-кафяв, какъво е цвета на циротичния ЧД;
2. Етиология – алкохол, хепатитни вируси (B, C, D), медикаменти (Изониазид, Рифампицин, Парацетамол, Метилдопа, Метотрексат), хепатотоксични в-ва, дисметаболитни нарушения, хроничен венозен застой, с неясна етиология, билиарна цироза;
3. Класификация
1) алкохолна цироза – ген.предразположение (носителство на HLAB8);
2) постхепатитна цироза – най-голямо значение има HBV, рискът се ↑ при суперинфекция с HDV;
3) първична билиарна (автоимунна) цироза – нарушена ф-я на ИС; по- често при жени 50 г; продължителна интра-/екстрахепатално холестаза; започва като хроничен негноен деструктивен холангит, ЧД е ↑ с кафеникаво-зелен цвят и дребновъзлеста п-т; силен сърбеж по кожата; ксантелазми по клепачите и ксантоми по екстензорната п-т на ставите (хиперлипидемия); жълтеница (вердин-иктер  мелаз-иктер); билирубинурия; хепато- и спленомегалия; ↑АФ (стаза в ЖП), АМА (антимитохондриални антитела), лечение с уродезоксихолева к-на (↓секрецията и абсорбцията на ЖК), Transmetil;
4) вторична билиарна цироза – продължително запушване на холедоха (жлъчни камъни, стеноза на папилата, постоперативни стриктури, хроничен панкреатит); жлъчна стаза; прогресивна фиброза; микронодуларна цироза; ЧД (зеленикав цвят и неравна п-т); симптом на Courvoiser (↑жлъчен интактен мехур, при запушване под ductus cysticus); жълтеница (вердин-иктер); сърбеж по кожата; хепатомегалия; лаборатория (конюгирана хипербилирубинемия, бирирубинурия); ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография;
5) кардиачна цироза – в резултат на ДСН, която води до хроничен венозен застой;
6) метаболитна цироза – хемохроматоза (↑Fe в органите), хепатолентикуларна дегенерация, 1-антитрипсинов дефицит;
7) токсична цироза – Тетрахлорметан, Фосфор;
8) криптогенна цироза – с неясна етиология, предполага се участие на HCV;
Класификация на Child-Pugh:
1) Клас A – компенсирана цироза, без жълтеница и асцит; хепато- и спленомегалия;
2) Клас B и C – декомпенсирана цироза с лоши лабораторни показатели, жълтеница и асцит; хематемеза, мелена;
Морфологична класификация:
1) микронодуларна – възли от 3-5 мм; най-често с алкохолна етиология;
2) макронодуларна – възли до 5 см; най-често с вирусна етиология;
4. Патогенеза – некроза  възпалителни промени в ЧД-делче и хепаталните пр-ва фибропластична активност  СТ септи (съединяват съседни портални пр-ва и централни вени  нарушават кръвоснабдяването на хепатоцитите  регенерация на хепатоцитите от запазените участъци на делчето  псевдоделчета, обградени от СТ, при която липсват портални пр-ва и v.centralis  интрахепатален постсинусоидален блок  портална хипертония  колатерални пътища на кръвообращение  в началото ЧД е ↑, а в по-напреднал стадий е с ↓ размери; с неравна п-т (от регенераторните възли);
5. Клиника – безсимптомно; анорексия, нарушено хранене (липса на апетит, гадене, повръщане), ↓теглото, слабост, умора, жълтеница, бели депигментирани петна (хлоазми), нарушено кръвосъсирване, асцит, кървене от гастроезофагеалните варици (до ЧД кома), ЧД енцефалопатия;
6. Диагноза – физ.изследване (в началото ЧД е увеличен, после намален, при палпация е много плътен, палмарен и плантарен еритем, съдови звезди, барабанни пръсти, левконихия, ↑паротиси, спленомегалия); хиперестрогенемия (намалена дезактивация на естрогените) – гинекомастия, хипогонадизъм, феминизация; лаборатория (↑директен билирубин, ↑АСАТ, ↑АЛАТ, ↑ГГТ, коагулопатия, хипергамаглобулинемия, хипоалбуминемия, вирусни маркери); Rogr и ендоскопия (варици в долната част на хранопровода); сцинтиграфия (↑натрупване на радионуклида в слезката); ехография (промени в размера, формата и еластичността, спленомегалия); лапароскопия; ЧД биопсия (пункция);
7. Усложнения
1) хепаторенален синдром – бъбречна и ЧД недостатъчност;
2) хепатоцелуларен ракпо-често при вирусните цирози;
8. Лечение – общи мерки (спиране на алкохола и хепатотоксични медикаменти, при алкохолизъм заместително лечение с ФК и вит.B1; при билиарна цироза заместително лечение с мастноразтворими витамини – A, D, Е, К); лечение на основното заболяване (пр. имуносупресивно при автоимунен ХАХ, опит за елиминиране на вируса при хроничен вирусен хепатит /-интерферон/, отстраняване на излишната Cu при болестта на Уилсън /D-пенициламин/); лечение на усложненията (кръвотечения от вариците, асцит, ЧД енцефалопатия), скрининг за хепатоцелуларен карцином (Ехо/-1-фетопротеин); трансплантация на ЧД;
9. Прогноза – при алкохолната е добра след спиране на алкохола (бавно развитие); при вирусната е по-лоша (бързо развитие, риск от хепатожелуларен рак);

Тема 46. Холелитиаза и холецистит – етиология‚ патогенеза‚ клинична картина‚ диагноза, лечение.


I. Холелитиаза (жлъчнокаменната болест)
1. Определение – образуване на камъни в ЖМ и по-рядко в ЖП;
2. Етиология – нарушения в обмяната на веществата (дисбаланс м/у отделните в-ва в жлъчката);
3. Патогенеза – жлъчката съдържа вода и други в-ва като холестерол (80%), ЖК и ЖС, билирубин и т. н.; най-чести (80%) са холестеролните камъни, които се появяват, поради ↑неразтворен холестерол в жлъчката при затлъстели хора; другият тип са пигментни камъни с характерен черен цвят, поради ↑билирубин в жлъчката (страничен продукт при разграждането на хемоглобина); камъните блокират нормалния поток на жлъчка и предизвикват задръжката й и появата на възпалителни изменения; рискови ф-ри са нпреднала вързаст, затлъстяване, женски пол (↑нива на естрогени), диабет, хемолитични анемии; литогенна жлъчка (↑секреция на холестерол; ↓секреция на ЖС и ФЛ; дефектно образуване на жлъчни мицели, наличие на жлъчна кал /холестеринови кристали, Са-билирубинат, лецитин/);
4. Клиника
1) безсимптомна форма – открива се при скринингова ехография;
2) диспептична форма – променен вкус, оригване, подуване на корема, тежест в епигастриума и дясното подребрие;
3) жлъчна колика – при придвижване на жлъчен камък от мехура към d.cysticus и засядането му там; силна болка в дясно подребрие с ирадиация към дясна плешка/дясно рамо; гадене, повръщане, ↑Т, симптом на Мърфи /палпаторна болезненост в областта на ЖМ/ и френикус-симптом /палпаторна болезненост в проекционната точка на ЖМ/;
5. Усложнения
1) хидропс на ЖМ – ↑ЖМ, поради непрекъсната секреция на мукус и трансудат (т.н. бяла млековидна жлъчка);
2) емпием на ЖМ – при инфектиране на хидропса (от фебрилитет до сепсис);
3) остър холецистит – след жлъчна колика, при заклещване на конкремента d.cysticus;
4) хроничен холецистит – поява на билиодигестивни фистули (м/у ЖМ и ГИТ);
5) холедохолитиаза – при стеснение/затруднено изтичане на Ж в дванадесетопръстника; (-) симптом на Courvoisier;
6) рак на ЖМ – холелитиазата се приема за преканцероза;
6. Диагноза – анамнеза за жлъчна колика, ехография, Rogr с контраст;
7. Лечение – диетичен режим, оперативно, контактна химическа липолиза, екстракорпорална литотрипсия;
II. Холецистит
1. Определение – възпаление на ЖМ; бива остър и хроничен;
2. Етиология
1) остър – калкулозен (след жлъчна колика от запушване на d.cysticus и вторична инфекция с E.coli, Proteus, ентерококи, стафилококи и др.), акалкулозен (исхемия на стената на ЖМ, о-често при мъже);
2) хроничен рецидивиращ остър холецистит;
3. Патогенеза
1) остър – в ЖМ се натрупва гноен ексудат с последваща некроза, която може да доведе до перфорация; развива се катарален, гноен, флегмонозен и гангренозен холецистит;
2) хроничен – фиброзно задебелена стена на ЖМ, с намален лумен, порцеланов ЖМ (отлагане на Са-соли в стената му);
4. Клиника
1) остър – засилваща се болка след жлъчната колира, ирадиираща към дясна плешка, ↑Т (39-40С), втрисане, гадене, повръщане, силна палпаторна болезненост, ригидност на коремната стена в дясно подребрие, болка при декомпресия, положителни симптоми на Мърфи /патогномоничен за остър холецистит/, Ортнер и френикус;
2) хроничен – обостряне след консумация на алкохол, мазни и пикантни храни, болка в дясно подребрие, диспепсия, фебрилитет, (+) Мърфи и Ортнер /болка при почукване на долни десни ребра/;
5. Диагноза
1) остър – клиника, ехография (хипоехогенна задебелена стена), билиарна сцинтиграфия (проходимост на d.cysticus);
2) хроничен – данни за рецидивиращи обостряния на холецистита, ехография (жлъчни камъни);
6. Лечение – спазмолитици, аналгетици, широкоспектърни АБ, холецистектомия;



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   45




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет