Тема: строителство, строителен контрол
жүктеу/скачать 1.45 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- 06.06.2008 г., с. VII Валентин Георгиев:Искаме да привлечем повече фирми от малкия и средния бизнес
- 06.06.2008 г., с. VIII ЕС ще продължи да помага и в писането на проекти
- 06.06.2008 г., с. VIII Риболовни пристанища ще получат регистрация Румяна Емануилиду
- 06.06.2008 г., с. IX Започна ново увеличение на лихвите по кредитите То ще е последно в краткосрочен план според експерти Валентина Илиева
- 06.06.2008 г., с. X Изкупиха 250 хил. акции на "Ломско пиво" за 1.3 млн. лв.
- 06.06.2008 г., с. X „Стройинвест холиднг“ ще плаща на акционерите си
- /Морски дневник 06.06.2008 г., с. 1 - 2 Панаири, панаири... Идеята за експо център във Варна провокира туристическия бранш
06.06.2008 г., с. VI Жилищен комплекс за 400 млн. евро ще се изгражда в София Испански и български инвеститори ще издигнат нов жилищен комплекс от смесен тип в района на Централна гара в София, съобщи агенция SeeNews. Около 400 млн. евро ще бъдат вложени в построяването на "Файв тауърс ъв София" ("Петте кули на София"), заяви пред SeeNews Красимир Димитров от консултантската агенция "Сорс". Димитров добави още, че се е наложило увеличение на инвестицията, тъй като разходите за строителство на офис сгради и търговски обекти са нараснали в сравнение с разходите за жилищни сгради. Инвеститорите са българската "Техно резиденшъл парк" и испанската "Урбас" (Urbas Guadahermosa). Всяко от двете дружества ще притежава по 50% от проекта, който трябва да бъде приключен към края на 2012 г. "Файв тауърс ъв София" ще бъде изграден на площ от 525 хил. кв.м. На територия от 360 хил. кв.м ще бъдат изградени жилищни сгради, а на 40 хил. кв.м - търговски обекти и центрове. Останалата площ е заделена за построяването на офис сгради. "Урбас" е един от испанските инвеститори, които през последните години проявяват интерес към пазара на недвижим имоти в България. Друг такъв е "Риофиса", която също ще инвестира в района на Централна гара. 
06.06.2008 г., с. VII Валентин Георгиев:Искаме да привлечем повече фирми от малкия и средния бизнес Валентин Георгиев- Изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Интервюто взе Цветелина Катанска Американска търговска камара в България е основана през 1994 г. като независима организация с идеална цел. Целите на камарата са да подпомага развитието на бизнеса на своите компании членки, да защитава стандартите на бизнес етиката и да поддържа добри контакти между бизнеса в България и САЩ. Организацията е официален представител за България на Търговската камара на САЩ и член на Европейския съвет на американските търговски камари. Валентин Георгиев е неин изпълнителен директор от 2002 г. Какви условия трябва да покрие една фирма, за да стане член на Американската търговска камара? - Компанията трябва да споделя принципите и целите на Американската камара, да е легитимен бизнес и да има добро име в обществото. Ние не правим компромис с компании, които са в сивия сектор и нямат нищо общо с нормалната бизнес практика. Приобщаваме американските фирми, когато стъпват на местния пазар, защото това увеличава нашия потенциал. За българските компании, които се присъединяват към нас, трябва да е налице намерение за инвестиции или развитие на търговски отношения със САЩ. Първоначално членове на камарата са само американски фирми, но днес членската маса е доста диверсифицирана като националност. Повече от 50% са американски компании, след това са представителите на българския бизнес и други мултинационални компании. Членовете на камарата в преобладаваща степен са корпоративни, имаме няколко индивидуални и неправителствени организации. Фирмите идват при нас заради средата и заради много силната бизнес мрежа, която имаме. Членовете ни са 290 на брой и това са компании, осигуряващи значителна част от брутния вътрешен продукт на страната. Повечето от компаниите членове са големи организации. Има ли специални изисквания за това и какви са те? - Нямаме ограничения за капитал, нито за персонал. Ние искаме да привлечем повече фирми от малкия и средния бизнес сред нас. Вярно е, че в камарата преобладават големите американски и мултинационални компании, докато представителите на българския бизнес са преимуществено малки и средни фирми. Обясняваме си го с фокуса на българската държавна политика и на всички законодателни предимства, насочени предимно към големите чуждестранни компании, но подобно толериране е характерно не само за България, а и за цяла Централна и Източна Европа. Практиката обаче показва, че малките и средните предприятия са гръбнакът на американския и на европейския бизнес. Това, което също е характерно за дребния бизнес, е, че той е по-малко рисков. Ако едно голямо предприятие се закрие, би повлякло значителна безработица след себе си. Една малка фирма е много по-динамична и гъвкава и при една икономическа криза по-лесно може да намери изход от ситуацията. Има ли предпочитани сектори от американските инвеститори? - Традиционно в камарата силни позиции имат информационните и комуникационните технологии, в енергетиката емблематичен пример е най-голямата инвестиция досега на AES, в недвижимите имоти - проектът до софийското летище на General Electric и Tishman. Наши членове са и четирите големи компании в консултантския бизнес "Ърнст енд Янг", "Прайсуотърхаус", КПМГ и "Делойт". Американският бизнес инвестира главно в сектора на услугите и банковата сфера, но има и доста инвестиции в производството. Например заводите на "Американ Стандарт" в Севлиево, чийто бизнес за оборудване на бани и кухни премина през 2007 г. към друга голяма американска инвестиционна компания - Bain Capital Partners LLC. Това е най-голямата изнесена извън Щатите производствена мощност на компанията. Преди две години едно от предприятията за алуминиеви фолиа на американския гигант "Алкоа" беше изнесено от Великобритания в България и днес има фабрика край Стара Загора. В момента подпомагаме и съдействаме на две американски компании да направят значителни по обем производствени инвестиции тук. Ние трябва да докажем конкурентните предимства на страната ни в сравнение с останалите държави -"кандидати" за тези инвестиции. За втори път в рамките на един месец тези компании идват у нас и ние не само сме в приоритетния им списък, "шортлистата", но сме с много добри шансове. България е привлекателна с доста неща, като започнем от ниското корпоративно данъчно облагане и плоския данък за физическите лица. Кои са основните проблеми, които американските и чуждестранните инвеститори срещат в България? - Много специфичен проблем за нашите фирми са работните визи за чужденци. По този въпрос сме започнали активни разговори с министерствата на външните работи, на вътрешните работи и на труда и социалната политика. Особено сериозен е проблемът, когато трябва да се наеме топ мениджър, гражданин на трета страна, различна от ЕС и САЩ, например Индия или Украйна, каквито случаи сме имали. Не е ли двупосочен проблемът, българските специалисти също нямат лесен достъп до САЩ? - Нашата цел е да привлечем колкото се може повече чуждестранни инвестиции тук, в България, така че ние разглеждаме въпроса от тази гледна точка. А и стремежът ни е да задържим кадрите в страната. Разбира се, че отпадането на визите ще донесе ползи и за двете страни. Контактите, включително и на бизнес ниво, ще бъдат значително улеснени. Има ли други специфични проблеми, с които се сблъскват чуждестранните инвеститори в страната? - Един от проблемите беше спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. С активното участие на Американската търговска камара през 2003 г. междуправителствените преговорите се ускориха, за да се поздравим миналата година със сключването й. Тя ще даде съвсем други измерения на икономическото партньорство. Голяма част от американският бизнес в България е влязъл чрез филиалите си в Западна Европа. Оттук се получава изкривяване на статистиката и се обяснява защо САЩ са на осма позиция в общата класация за чуждестранни инвестиции в България. Разбира се, не е важно дали са на първо или осмо място, а това колко нови работни места са открити, какви нови пазари са разработени. Спогодбата ще намали двойно някои позиции на данъчното облагане, ще облекчи пенсионните възнаграждения, инвестиционните фондове, които имат голямо значение относно трансфера на капитали към България. Камарата работеше активно по отношение на тази спогодба не само за постигането на преференциални данъчни облекчения за бизнеса, но и за постигане на социални цели. Договориха се и облекчения за българските студенти в САЩ, като отпадна облагането с данък върху таксите за обучение, както върху заработени суми до 9000 долара. Много сериозен проблем в страната са човешките ресурси. Всеки инвеститор трябва да реши дали си заслужава да влага средства тук и да се разраства и това негово решение се предопределя до голяма степен от наличието на квалифицирани кадри. Проблемът е не само правителствен, но и на цялото общество. Американският бизнес на практика го решава чрез създаване на собствени центрове за обучение или съвместно с български висши учебни заведения. Този модел може да бъде поощрен, като например може да се дадат допълнителни преференции или данъчни облекчения. Какъв реално е обемът на американските инвестиции в страната? - За миналата година по данни на министерството американските инвестиции са около 1.400 млрд. долара. В същото време обаче само покупката на БТК от AIG беше на стойност над 1 млрд. долара и беше направена през 2007 г. Много фирми, които идват като мултинационални компании, са или американски, или мажоритарният им пакет е на американски фондове. Ние смятаме, че сме поне с две три позиции по-напред от 8-ото място. Търговският обем е балансиран, като е в порядъка от 430-450 млн. долара в двете посоки. През последните няколко години се говори за "Челопеч майнинг", който е член на камарата. Доволни ли сте от това как се реши този казус? - Ако те са доволни и ние сме доволни. Но това отне много време и беше ненужно усложнена процедура, а има и други наши членове с подобни проблеми. И това само подхранва съмненията, че не става въпрос за класически случай на административна бюрокрация, а за корупционни схеми. Никой няма интерес от такъв имидж. Какви са основните предимства на България от инвеститорска гледна точка? - Може да звучи като клише, но стратегическото положение на България е от изключителна важност. Когато се взема едно инвестиционно решение, то се опира на много аргументи. Фактът, че ще сме кръстопът на два нефтопровода, два газопровода, на много важни енергийни трасета, преимуществата, които ни дават река Дунав и Черно море като международни водни пътища, са много важни. Ние можем да сме врата на американските инвеститори към Европа, ако не към цялата, то поне към Източна Европа и региона. Имаме достъп до стратегически дестинации, каквито са пазарите на Турция, Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Хърватия. В този смисъл е и политиката на камарата към американските инвеститори, като представяме България като привлекателно място и, от друга страна, като възможен достъп до пазарите в Югоизточна Европа. Портретна снимка на три колони
06.06.2008 г., с. VIII ЕС ще продължи да помага и в писането на проекти Секторите "Транспорт" и "Околна среда" ще продължат да бъдат подпомагани с безвъзмездна техническа помощ по инициативата Jaspers ("Джаспърс")и през тази година. Това се казва в официално съобщение на правителствената пресслужба, цитирана от БТА. "Джаспърс" е един от трите инструмента, имащи за цел да подпомогнат държавите членки да оптимизират управлението на средства от еврофондовете, като е разработен в сътрудничество между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Целта е с изпълнението на плана да бъде повишено качеството на изготвяната проектна документация и да се ускори изпълнението и усвояването на средствата от Европейския съюз. Приоритетните направления в сферата на водите са свързани с подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населените места. В сферата на отпадъците вниманието е насочено към подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци. В сектора "Транспорт" от първостепенно значение е посочено развитието на пътната и железопътната инфраструктура по трансевропейската и националната мрежа.
06.06.2008 г., с. VIII Риболовни пристанища ще получат регистрация Румяна Емануилиду Четири риболовни пристанища в Каварна, Варна, Несебър и Созопол и осем лод- костоянки в други градове, сред които Приморско, Балчик, Бяла, Поморие, Ахтопол и Ченгене скеле край Бургас, ще получат официална регистрация. Това обявиха от Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ фиш“ в Бургас. Процедурата е придвижена от министъра на земеделието и храните Валери Цветанов. В момента има само едно официално регистрирано рибарско пристанище у нас - частното „Фиш порт“ в Бургас. Процедурата по регистрацията и обособяването на територията като пристанище или част от такова е необходима, за да може да се кандидатства по оперативните програми на Европейския съюз и да се усвояват ефективно средства. За изграждане на инфраструктурата на рибарските портове по програма „Рибарство“ могат да бъдат усвоени до 18 млн. евро. Кметът на Бургас Димитър Николов обяви, че започва изграждането на рибарски пристан и кей в местността Ченгене скеле.
Ново увеличение на лихвите по кредитите предприемат някои банки на пазара, показа проучване на "Дневник". Оскъпяват се предимно левовите заеми. От 2 юни Пощенска банка е увеличила лихвите по съществуващи и по нови потребителски кредити и по овърдрафтите в левове с 0.75%. Базовият лихвен процент на банката е увеличен от 8.25 на 9%. От началото на месеца и МКБ Юнионбанк е предприела увеличение на лихвите с 25 басизни пункта по всички новоотпускани кредити. По вече сключените се запазват непроменени. При пролетната вълна от увеличения банката не се включи. Повишаване на лихвата с до 1.5% по дългосрочните ипотечни заеми за физически лица въвежда и "Търговска банка Д". За краткосрочните остават непроменени. Увеличение има и при потребителските кредити с поръчителство с от 1% до 1.5%, като лихвите зависят от срока на кредита. При потребителските кредити, обезпечени с ипотека, също има повишение на лихвата, като за краткосрочните то е от 0.5%. Това важи само за новосключваните заеми в левове, евро и долари. Банка ДСК ще разглежда този въпрос през другата седмица и ще се преценява дали ще се предприема такава стъпка или не. Увеличение от началото на май е въвела и Прокредит банк само за нови кредити - потребителски и бизнес. През април повишение по всички видове ипотечни заеми е имало и от Societe Generale Експресбанк с между 0.25 и 0.65%, по информация на кредитния консултант "Кредитцентър". Тогава почти всички големи банки увеличиха лихвите и по старите си кредити, допълни Тихомир Тошев, изпълнителен директор на "Кредитцентър". Увеличението на лихвите по депозитите на междубанковия пазар, както и борбата за привличане на ресурс от клиенти водят до повишаване на лихвите и по кредитите. Част от оскъпяването на ресурса банките прехвърлят върху клиентите си. Според експерти това е последна стъпка на увеличение на лихвите в краткосрочен план.
06.06.2008 г., с. X Изкупиха 250 хил. акции на "Ломско пиво" за 1.3 млн. лв. Всичките 250 хил. акции, или 5.6% от капитала от на пивоварната "Ломско пиво", които трябваше да бъдат изгъргувани на аукцион на борсата в петък и утре, бяха продадени още в петък за общо 1.3 млн. лв. Това стана ясно от бюлетина на борсата. Книжата бяха изтъргувани чрез общо 21 сделки при средна цена 5.20 лв. за брой, след като предварителният ценови диапазон беше 3.8-5.32 лв. за брой. Книжата бяха продадени от мажоритарния собственик "Агроинвест инженеринг", собственост на енергийната компания "Енемона", като посредник по сделката беше "София интернешънъл секюритиз". Купувачи на акциите са основно клиенти на "Елана". Това беше третата поредна продажба на дял от дружеството, след като през 2007 г. "Агроинвест инженеринг" продаде на два пъти общо около 40% от капитала на пивоварната. За останалите 60% пък беше обявено, че ще се търси стратегически инвеститор. Целта на листването на "Ломско пиво" беше именно да даде възможност на "Енемона" да излезе от инвестицията си в този бизнес. Наскоро от ръководството на "Енемона" обявиха, че не са се отказали от плановете си за излизане от инвестицията в пивоварната. Независимо от това дали ще има сделка за продажбата на мажоритарния дял, "Енемона" ще продължи да управлява и развива професионално компанията, обяви тогава Прокопи Прокопиев, директор "Корпоративна политика" в енергийното дружество.
06.06.2008 г., с. X „Стройинвест холиднг“ ще плаща на акционерите си „Стройинвест холдинг“ ще разпредели дивидент от 0.32 лв. на акция, съобщиха от дружеството. Решението за това е било взето на общото събрание на акционерите на 31 май, а последната дата за покупка на акции с право на плащане е 12 юни. За дивидента отива половината от печалбата на холдинга за 2007 г., която е общо 240 хил. лв. Останалата част е заделена за резервния фонд и като неразпределена печалба. /Морски дневник
06.06.2008 г., с. 1 - 2 Панаири, панаири... Идеята за експо център във Варна провокира туристическия бранш Доротея Спасова Пловдивската дреха вече е тясна на Международния панаир, затова правителството смята, че е добър вариант да се създадат негови филиали в София и Варна. Така в средата на месец май министърът на икономиката Петър Димитров лансира идеята на бизнесмена Георги Гергов най-голямото техническо изложение в България да бъде клонирано в двата най-големи града на страната. Държавата ще предостави терени за тези центрове, а на частния бизнес предлагаме да участва с пари за тяхното изграждане, уточни Димитров. Според самия Гергов, който във Варна е познат най-вече като собственик на т.нар. Дупка в центъра на града, на чието място още преди година трябваше да е започнало строителството на търговски център, това е начин "Пловдивският панаир да стане по-гъвкав". (Не)масовият туризъм Изграждането на модерен изложбен център във Варна ще бъде катализатор за развитието освен на морски и на панаирен туризъм, смята Стоян Маринов, изпълнителен директор на "Турекспо" АД, която е организатор на Панаир на туризма. Според него това ще разшири крилата на сезона, но и ще донесе сериозни приходи. На различно мнение са големите туроператори. Според Венцислав Танчев, който е представител на германския "Алтурс", всякакъв друг вид туризъм освен морския рекреативен е "само за колорит". Това е така, защото Варна има изградена леглова база, инфраструктура и име като лятна дестинация. "Интерес към алтернативните туристически форми има, но той е просто за запълване на палитрата от предлагане. Доколкото може да се говори за алтернативни и други форми на туризъм извън морския и зимния, там винаги има дисбаланс между пожелания и реалност", смята и Калин Сутев, представител на ITS. Малко математика В т.нар.панаирен пазар и свързания с него туризъм се въртят милиони евро. За изложбената индустрия в България обаче остава нерешен един основен проблем - този за статистиката или по-скоро липсата й. Това затруднява прогнозите и анализите, пречи на планирането и анализите, казва Вълкан Йовчев, автор на единственото у нас проучване на изложбения пазар в България. Въпреки това Йовчев е убеден, че ефективността от построяването на изложбен център във Варна е повече от икономически целесъобразна. Причината? През 2007 г. изложбеният пазар в България е възлизал на 27 млн. евро, а средният приход от един изложител 1582 евро. Интересът към търговските площи е огромен - във Варна те са били общо 19 062 кв.м за цяла година. В момента 90 на сто от панаирите и изложенията у нас се организират в Пловдив и София защото само там има изложбени центрове. Изграждането на "Интер експо център" преди няколко години доказа, че инвестицията в панаирни площи е ефективна. "Варна се развива много по-динамично от Пловдив и единствената причина броят на панаирите и туристите покрай тях да е ограничен като обем е в недостатъчната площ, която Дворецът на културата и спорта като единствен изложбен център в града предлага за такива цели", категоричен е Йовчев. Изгубени в превода Скептични към идеята за изграждане на изложбен център във Варна са всички онези, които смятат, че е късно за "реабилитация" на някогашния Варненски панаир, преместен в Пловдив през 30-те години на миналия век в Пловдив. "Държавата има воля за подобен план", казва министър Петър Димитров. Амбицията на Георги Гергов също изглежда мотивираща, стига да не повтори историята с Дупката. Идеята за привличане на туристи извън активния летен сезон вече заинтригува туристическия бранш. Така че предпоставките за възраждане на Варненския панаир са налице. Има потенциал! Георги Гергов, изпълнителен директор на Международен панаир Пловдив: Във Варна ще се правят специализирани изложби Стратегията за развитие на Пловдивския панаир предвижда той да се утвърди като водещ. Филиалите ще позволят той да се развие. Смисълът от разрастването е панаирът да използва своята марка, а не да буксува на едно място. Това ще позволи да правим по-малки браншови изложения, които традиционно се правят в големите градове. Извън Пловдив има място за определен тип изложения. В последните години много европейски панаири изнесоха дейността си в други градове. Ние също можем да използваме този опит, при който изнесените панаирни центрове активизират дейността. Във Варна може да се направи модерна изложбени зала с многофункционално предназначение. Ще има зони за отдих, за конференции. Тук могат да се правят различни специализирани изложби. Филиалите на Пловдивския панаир ще позволят да се промени дейността му. Така ще вървим преди потребностите на бизнеса и ще отговаряме на неговите очаквания в цялата страна. Стоян Маринов, изпълнителен директор на "Турекспо" АД: Центърът ще генерира приходи Варна и в момента развива делови туризъм. Преди около две години тук бяха представители на немска организация, които искаха да направят сериозно проучване и обосновка за ефективността от изграждането на един панаирен център. Сумата, която беше нужна за проучването, беше в порядъка на 40-50 хил. евро, която за нас към този момент беше непосилна. Убеден съм, че ако се намери инвеститор, който рискува и вложи средства, тук биха могли да се проведат доста изложения и да се привлекат достатъчен брой посетители, респективно туристи. Това е сериозен вид бизнес, който може да се разработи и от нулата в последните години. Доказателство е софийският "Интер експо център", изложенията в Букурещ и Истанбул привличат все повече и повече туристи. Нужно е във Варна да се изгради сериозен изложбен салон, защото сега няма подходяща зала. Със сигурност подобен център ще може да генерира сериозни приходи. Щом нашето "скромно" изложение (Панаир на туризма и свободното време) прави по около 30 хил. евро приходи на издание, представете си едно значително по-голямо изложение, в далеч по-голяма зала, в пъти повече посетители и приходи, сложете няколко панаира и само преките приходи от наемане на площи в панаира може да стигнат 1 млн евро. Отделно са индиректните ползи и съпътстващите приходи от изхранване на посетителите, от осигуряването на места за настаняване и пр. Така приходите могат да набъбнат до 3-4 млн. евро. Вълкан Йовчев, консултант и автор на "Изследване на изложбения пазар в България": Ефектът ще е безспорен Ефективността на панаирите и изложбите като маркетингов инструмент за привличане на посетители и генериране на приходи е несъмнена. Това е и причината в България да се провеждат около 270 издания на панаири и изложения. Повече от 40 населени места в България са домакини на изложбени прояви. В момента, не само у нас, изложбеният пазар е в процес на възход. И бъдещето определено е на мострените панаири, а не на предназначените за масова публика. Една от причините автомобилният салон във Варна да не може да се разрасне въпреки огромния интерес са ограничените площи на Двореца на културата и спорта (ДКС). Ако този салон се помещаваше в една относително просторна изложбена палата, той вероятно би бил в пъти по-голям от сегашния и ще привлича още повече хора. ДКС не е удобен като разположение за организиране на панаири. Той е на няколко нива, а това "уморява" посетители и изложители. Така че ако във Варна се построи един модерен, специализиран изложбен център, той определено ще има успех, а това ще привлече и панаирни туристи. Погледнете как за 10 години Варна и без панаир като пловдивския изпревари Пловдив като развитие. Има и предпоставки и потенциал за подобен вид туризъм. Това са различен тип туристи, които генерират много повече приходи от средностатистическия турист, който сега масово посещава България. В Гърция има панаири, които имат по 1500 специализирана посетители, но те са много по-ефективни и по-качествени икономически. Подобен изложбен център във Варна би разширил пазара в България и ще се появят много нови изложители. Няма капацитет! Марин Нешков, председател на Варненска туристическа камара: Центърът ще работи на загуба Все още трудно може да се говори за разгръщането на подобна търговска дейност, която да покрива разходите. На практика подобен изложбен център ще трябва да работи на загуба. За да се реализира идеята, ще трябва да се промени структурата на местните туристически субекти. Нужни са две условия - инфраструктура и добра организация. Нужен е единен център с един собственик, който да ръководи и организира подобен вид изложения, а тук не е така и това ме прави скептичен. Сега имаме отделно една от друга хотелска база като места за настаняване, туроператори, фирми за допълнителни услуги и др. Проблемът е размерът на инвестицията, която ще трябва да се направи. При нас това е "кауза пердута", защото инвестицията трябва да е централизирана. Съмнявам се, че може да се намери един инвеститор, който да се наеме да прави нещо подобно. Безспорно потенциал за панаирен туризъм във Варна има, но освен организационно-техническата част ще трябва да се реши и проблемът с кадрите. Той става все по-голям. Организирането на подобни форуми изисква съвсем различен тип кадри, които не можем да вземем от улицата. Нужни са хора с организационни способности, с чужди езици, преводачи и много други. Огнян Спасов, председател на Индустриално-стопанска асоциация: Конкуренцията е голяма За развитието на Варненски панаир тепърва е много късно. Конкуренцията е жестока в това отношение и подобно изложение трудно ще се вмести в календара на потенциалните наематели. Още повече че в близост до Варна се правят изключително много и успешни изложения с вече утвърдени имена. Ако изобщо има някакъв шанс за разработването на един панаирен център, това вероятно е туристическа борса, тип договаряне, подобно на изложенията в Лондон, Берлин, Москва и др. България е много малка държава, за да може да развива успешно няколко изложбени центъра. Това предполага да се измисли нещо различно като концепция от сега предлаганото в страната и около нея. Т.е. изложение, което да допълва сегашните, но и да се различава от тях. Колкото и да слушаме, че туризмът у нас е приоритет на държавно ниво, ако наистина това беше така, нямаше да се чудим защо у нас идват едва около 4 млн. туристи, вкл. и куфарните. Само за сравнение, Флоренция всяка година се посещава от около 18 млн. души. Във Венеция посетителите са над 24 млн. души. Гибралтар, който е разположен на около 15 кв.км, средногодишно се посещава от над 6 млн. човека. Несъпоставимо е. Трудно може да се постигне качествен скок в броя на туристите, дори и с панаирни прояви. Иван Табаков, председател на Варненската търговско-индустриална камара: Липсва икономическа обосновка Преди да започне да се реализира идеята за изложбен център във Варна, трябва задължително да се направи много подробна оценка за ефективността от провежданите до момента изложения като "Панаир на туризма и свободното време", "Трите ключа", както и гастролиращите и другите изложения от типа "Произведено в България", "Кожомания", "Панаир на модата" и пр. - такива оценки няма. Трябва да се прецени каква е посещаемостта, колко са приходите и още ред други финансови показатели. Не бива да се забравя и че в момента във Варна се организират предимно потребителски изложения, в които входът е свободен за всички. Трудно е да се каже колко ще бъдат посетителите на един панаир, ако той бъде само мострен и се въведе вход, който да отсее всички, които нямат интерес към дадена изложба. Надали ще има толкова хора. А от очакваната посещаемост до голяма степен зависи и колко ще са изложителите. Ако се въведе вход, той дали ще е достатъчен заедно с наема на площите за покриването на разходите по изграждането и поддържането на базата? Неясно е дали инвеститорът ще е само един, дали зад идеята ще застане общината, едрият бизнес. Неясно е още инфраструктурно къде ще бъде разположен подобен център, тъй като не трябва да натоварваме и без това претоварената пътна инфраструктура. От друга страна, защо трябва във Варна да има филиал на Пловдивския панаир. Много по-добре би било да се създаде втори Черноморски център - подобен на този в Истанбул, в който да бъдат привлечени всички черноморски държави. Идеята за филиала не е добре обмислена. /Морски дневник
жүктеу/скачать 1.45 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|