Ужасът на бъдещето : Апакалипсис без Бог или къде сме и какво ни очаква

На трето място, няма никаква гаранция на къде обществено ще еволира Китай след по-дълъг период от време. Историята е показала, че дори в силно мирогледно мотивирани държави, със смяната на поколенията мотивацията деградира и мутира в посока на умерения капитализъм (индивидуалния егоизъм). Няма пречки това да се случи и в Китай. Стриктното придържане към патриотичната идея и загърбването на класовият интернационализъм в страна с хилядолетна история, лека полека плъзва общественото съзнание към опасните идеологеми за някаква обща солидарност, национално единство и сплотеност, което си е буржоазна идеология от където и да е погледнеш. В такъв смисъл капиталистическия империализъм може да почака, така да се каже да стои „на гюме”. Досега подобна тактика успя.

На четвърто място, западната логика трудно разбира и възприема източната логика, по простата причина, че е налице цивилизационен разрив. На изток нито държавата е като западните държави, нито комунистическата партия е като западните комунистически партии (подробности по въпроса има в статията на Н.Слатински – Петте нива на сигурността – подходи и аспекти. Сп. „Международни отношения”, бр. 3/2009, стр. 77-112). Това е причината Китай след смъртта на Сталин, категорично да се откаже от съветския опит, тъй като новия курс на Хрушчов означаваше разкъсване на историческия континиум – нещо недопустимо съгласно китайската философия - и подриваше основите на народното доверие в действията на партията. Според китайското ръководство, до 20-я конгрес на КПСС революцията искаше за себе си и спокойно приемаше цялата отговорност. След нея тя започна да допуска, отначало смутена и объркана, че може да е имало грешки и нейните вождове започнаха да се отричат от нея. Но вътрешната мощ и увереност на всяко вярване, на всеки мироглед, се оказва прекършено в момента, когато той се отказва от безусловността на своите права за непогрешимост. И с фактът, че жалките победители от рода на Хрушчов и компания обсипаха с псувни и ругателства трупа на своя велик предшественик Сталин, като го наричаха убиец, и смутени сяднаха на скамейката при тайните врагове на революцията, те предадоха не само историята и духа на революцията, но и самите себе си. (по книгата на Стефан Цвайг – Жозеф Фуше. Собрание сочинения в семи томов, том 4. „Правда”. Москва, 1963. Стр. 408-468).

След смъртта на Сталин Мао вече не претендираше за ролята на младши статист. Той възглавяваше най-голямата комунистическа партия в света, 1/5 от населението на Земята всеки ден ставаше под звуците на химна : „Изток аленее, слънцето изгрява, в Китай се роди Мао Дзедун...”. Амбициите на Мао не му позволяваха да бъде вече „по-млад брат”. Не без основания Мао смяташе, че Хрушчов, като по-млад и с по-малък „стаж”, трябва да бъде „по-младия лидер”. Амбициите на китайския вожд влязоха в противоречие със своеобразния характер на Никита Хрушчов. Липсата на общо и марксическо образование, подценяването на поведенческия анализ, личния политически авантюризъм и волунтаризъм на съветския ръководител до такава степен му замъглиха съзнанието, че той си позволи публични лични нападки към Мао. Това преля чашата.

През 1960 г. централните пекински вестници публикуваха официалната статия „Да живее ленинизма !” В нея се съдържаха подробни обвинения и критики срещу СССР и КПСС. Фактически, китайските ръководители и Китайската комунистическа партия отричаха напълно следсталинския политически курс на Съветския съюз.

В писмо на ЦК на ККП от 7.01.1966 г. до ЦК на КПСС се казва : „Ако искате ние и всички други марксисти-ленинци да прекратим вашето разобличаване и да не се борим с вас идеологически, трябва да признаете своите заблуди, да се откажете от своите ревизионистки и разколнически грешки, допуснати в периода след 20-я и 22-я конгрес на КПСС и след отстраняването на Хрушчов, да се върнете към марксизъм-ленинизма и пролетарския интернационализъм. С кърпене на дребно няма да стане”.

Това беше тежък шамар за съветското ръководство – то не можеше да приеме такива унизителни условия. От борба с думи, СССР и Китай се движеха към военно противоборство. Неотвратимо наближаваше поредното доказателство за постановъчните трудности на марксизъм-ленинизма – война между две социалистически страни. Дотам все пак не се стигна, но военни жертви имаше и от двете страни (1969 г., остров Дамански). Така или иначе, идеологическия, военен и икономически съюз между СССР и Китай се разпадна. Китай трябваше да търси други възможности за реализиране на своите тактически и стратегически цели.

От обективност е нужно да обърнем внимание на някои „специфики” на китайския комунизъм и на китайската интерпретация на марксистко-ленинската теория.

?След победата на китайската революция Съветският съюз предава на Китайската народна република безвъзмездно източно-китайската жп линия и военната база в Порт- Артур. По молба на Мао, на китайското разузнаване е предоставена цялата съветска агентура в Китай. Тази необмислена постъпка има трагични последици. Всички китайци сътрудничили на съветското разузнаване са поканени в местните държавни органи, за да получат уж съветски ордени и там са арестувани. По-нататъшната им съдба е неизвестна.

?Не е нужно подробно да се обсъжда огромната икономическа помощ дадена на Китай от СССР.

?През октомври 1964 г. е извършено първото изпитване на китайската атомна бомба. По този повод в официалното изявление се казва, че „атомната бомба се създава в името на защитата на нашия суверенитет от опасност от страна на САЩ и от великодържавните стремежи на СССР”.

?По лично указание на Мао в средата на 60-те години започва така наречената културна революция (продължила до 1969 г.). По страната са ликвидирани партийните комитети и държавните органи, престават да функционират профсъюзите, комсомолът, всички обществени организации, закрити са училища, университети, библиотеки, музеи и театри. Поставени са под домашен арест стотици хиляди отговорни партийни работници, държавни служители и интелигенти, почти 2/3 от членовете на ЦК на ККП. В културната революция загиват (по експертни оценки) над 100 000 000 души – 20% от населението на страната.

?През 1959 г. и през 1962 г. Китай провокира военни конфликти с Индия.

?След 1968 г. Китай започва бързо сближаване със САЩ на антисъветска основа. В навечерие на посещението на президента на САЩ Ричард Никсън в Китай (февруари 1972 г.), министър-председателя Чжоу Енлай заявява (декември 1971 г.) : „Когато САЩ затънаха във Виетнам, съветските ревизионисти решиха да се възползват от случая и започнаха да разширяват влиянието си в Европа и в Средния Изток. На американските империалисти не им оставаше нищо друго, освен да подобрят отношенията си с Китай с цел сдържане на съветските ревизионисти...Защо Китай приема президента Никсън ? Защото трябва да извличаме всички изгоди от противоречията между СССР и САЩ и да се стремим да ги увеличаваме”.

?На 19.02.1979 г. Китай напада социалистически Виетнам.

?Китай подържа материално „червените кхмери” в Камбоджа (Кампучия, Кхмерия) отговорни за милионите жертви на геноцида над собствения им народ. Червените кхмери са една от най-позорните страници от извращенията на псевдо-комунистическата идеология.?

На базата на тези факти, социалистическия лагер обяви „идеологическа война” на китайския социализъм и на китайския ръководител Мао Дзедун.Трябва обаче да се каже открито, че маоизмът като идеология съвсем не е толкова глупав и безпочвен, както се мъчеше да го представи пропагандата в Съветския съюз и социалистическите страни. Даже взет в своята пропагандна форма (цитатника на Мао), той отразява факти, които трябва да се имат предвид. Например, тезата на Мао за решаващата роля на селячеството в социалистическата революция („селата обсаждат градовете”) е перспективна дори днес. Чака обяснение несъмнената подръжка от европейския „социалистически” пролетариат на контрареволюциите и отказа му да защити социалистическия строй (това е видно в ГДР, Полша и Чехословакия). Колкото и да е мъчително да се признае, такова нещо се случи и в Съветския съюз. Дори днес, в 2010 г., основната подкрепа за Българската социалистическа партия (официална наследница на Българската комунистическа партия) идва от селата (до 80%), а не от промишлените градове. Много е интересна темата за ролята на пролетариата в социалистическата държава.

Маркс и Енгелс бяха определили работническата класа като главния двигател на социалистическата революция и на строителството на социализма (диктатурата на пролетариата), защото беше единствената класа, която в една революция няма какво да губи, освен своите окови, а от социализма ще спечели “целия свят”. Това беше гениално теоретично откритие, но практиката показа друго. И в Съветския съюз, и в България работническата класа се попълваше от селяни, но не всички бяха загубили всичко (земя, собственост), за да спечелят всичко. По време на социализма повечето работници се завръщаха през почивните дни на село, за да работят в частните си стопанства. В голямото си мнозинство работническата партия се оказа селска. Това намаляваше нейната революционност и боеспособност и я подтикваше към опортюнизъм. В края на краищата, тя отказа да спасява социалистическия строй.

Във водещите капиталистически държави индустриалното производство е заменено от сферата на услугите – повече от 70% от техния брутен вътрешен продукт се формира точно от тази сфера. “Пролетариата” зает в сферата на услугите не е съвсем пролетариат, и по икономическото си положение, и по своята психология.

Този феномен предстои тепърва да се изучава, тъй като е свързан с бъдещето на планетарния социализъм.

В реалностите на днешния свят другояче се схващат и други постановки на Мао, които по-рано възмущаваха и изглеждаха направо идиотски. На съвещанието на представителите на комунистическите и работнически партии в Москва през 1957 г. Мао заяви : „Ако половината от човечеството бъде унищожена, ще остане другата половина. Затова пък империализмът ще бъде напълно унищожен и в целия свят ще има само социализъм, а за половин век или за цял век населението отново ще нарасне, даже с повече от половината”.

На пръв поглед е безумно и страшничко, но днес вече е известно, че вършителите на световните съдбини имат проект да оставят на земята ограничен брой хора („златния милиард”), които да живеят като в рай. Бившата английска министър-председателка Маргарет Тачър направо заяви, че на Руската Федерация са й нужни не повече от 50 милиона души. Значи, останалите 100 милиона са излишни. Какво ще правим с тях ? А колко са излишните в Китай ? Излиза, че капиталистическата глобализация готви за човечеството съдбата, към която призоваваше Мао – може би с други средства, но същата съдба обърната наопаки. Съратникът на вожда и по-късно член на „бандата на четиримата”, Яо Ванюан разясни пред 9-я конгрес на Китайската комунистическа партия (1969 г.) : „Що се отнася до въпроса за световна война, то съществуват само две възможности : или войната ще предизвика революция, или революцията ще предизвика война”. Изглежда, че в бъдеще има голяма вероятност китайските предвиждания да се сбъднат.

На 30.10.2009 г. английското списания „Икономист” публикува статия възхваляваща спада на раждаемостта по света, като го нарече благо и условие за просперитет и забогатяване, и обяви, че „да се принуждават, по китайски модел, бедните да имат по-малко деца, отколкото искат, защото богатите кумсумират твърде голяма част от световните ресурси, би било неморално”. Анализа на това откритие ще ни отведе твърде далече, но буржоазната езуитчина е налице. Всъщност, английския „тежкар” иска същото като Мао, но прикрито зад лъжлив хуманизъм и „грижа” за бедните. Виж ги ти, английските джентълмени-хуманисти.

За съжаление, подобни заблуди вършат работа и се възприемат точно от бедните и неграмотни слоеве, които по този начин се надяват да забогатеят. Това се оказа видно от българските коментари на статията в интернет. Типичен представител на интернет-мисленето има следния коментар : „Манталитета на нисшата класа е винаги цигански: задоволена нищета и много кирливи деца” ! Друг добавя : „А какво да кажем за паразити и получовеци като цигани, турци, негри и пр., които изсират по 15 черни копеленца, макар че нямат средства и мозък да изхранят и самите себе си. В тях е проблемът и именно те обричат планетата ни на гибел. Слава богу, детската смъртност е висока сред тези получовеци и се получава известен баланс”.

Каквото и да говорим, Китай днес е могъщ световен фактор, уникално световно явление. Китай все още е социалистическа държава и, да се надяваме, дълго време ще бъде такава. Но заедно с това Китай е китайски. Това просто означава, че всичко постигнато се дължи, не на последно място, на неговата хилядолетна (4800 години) писана история, включваща както традиции, така и обновяващите ги революции. В полето на хоризонталния прогрес, Китай е единственат държава създал своята държавност самостоятелно, без подръжаване на чужди образци. Европийците са получили своята държава от римляните, САЩ и Индия – от Великобритания, Русия – от Византия. Тази особеност на Китай не винаги се има предвид.

Нека се опитаме да систематизираме китайските особености.

А. Фундаментални (постановачни) и стратегически

Аа -Историята като континиум.

Китайците смята, че историята на един народ и на неговата държавност е непрекъсната и, следователно, не може да се изгражда нещо ново без да се ползва опита на миналото, на старото.

Аб -Държавна идеология като сплотяващ елемент на народа.

Тази традиция води началото си от учението на Конфуции. Специално трябва да се подчертае, че в китайската история никога не е имало период, в който напълно да се отрича Конфуций.

Великият китайски мислител е живял от 552 г. до 479 г. пр.н.е. Аристотел, един от строителите на основите на европейската държавност – от 384 г. до 322 г. пр.н.е., т.е. почти 100 години по-късно. По общото мнение на историците и философите, учението на Конфуций е и по-сложно, и по-дълбоко от идеите на Аристотел. Показателно е, че империята на Александър Македонски, която е вдъхновена от Аристотел, просъществува твърде малко и се оказа лишена от потенциала на самовъзпроизводството. С Китай е точно обратното.

Нас ни интерисува концепцията за хуманно управление на държавата „жен чжен”. Според нея небето е висшата направляваща сила, която действа чрез народа и владетеля, и определя съдбата на хората и държавата. Нейните действия се базират на четири принципа : човеколюбие (жен), справедливост (и), благонравие (ли) и знание (чжи). Главната роля се пада на народа. В концепцията се казва : „ народа е най-важното в държавата. След него са духовете на земята и зърното, а владетеля заема последно място”. Един от двамата преки наследници на Конфуции Мен Цзи изказва даже мисълта, че „народа има право да свали чрез възстание всеки жесток и тираничен владетел”. Това прозрение изпреварва Великата франска революция и Декларацията за независимост на САЩ с почти 2000 години !!!

Държава построена само върху споменатите принципи изглежда много по-монолитна от всичко постигнато в Европа. Несъмнено, че такава дълбока и успешна философска концепция като конфуцианството не може да не оказва влияние и на днешните китайски ръководители.

Ав - Отговорността на политиците.

Западните политице смятат, че висшето постижение на тяхната цивилизация е умението да се привиква и да се спогажда с проблемите в обществото. Руските политици – да печелят от тях. Китайското ръководство демонстрира учудващо умение да решава възникващите проблеми в интерес на обществото. В Русия такъв подход съществуваше само при Сталин.

Аг- Ротацията на управленските кадри.

Изхождайки от разбирането на историята като континиум и без да прибягва до разрушителния за незападните култури институт на формалната демокрация, китайските ръководители създадоха ефикасна система за обновяване на партийното и държавно ръководство на всички равнища. Правилата на това обновяване само частично съвпадат с американската забрана да се възглавява държавата не по-вече от два конституционни срока. За последните 6 години едва 25% от висшити партийни и държавни ръководства (членове на Политбюро, на ЦК и на правителството) са запазили своите постове със слаба промяна на длъжностите. Същото е положението и на всички други равнища.

Ад - Интелигенцията винаги близо да народа.

Китайската интелигенция е уникална. Тя може би е единствена в света, която не са отнася към своя народ, като към тъпанари. В Русия от векове вкарваха интелигенцията в затвори и концлагери и по този начин популяризираха затворническата субкултура. В западните страни се мъчеха и успешно купуваха голяма част от интелигенцията.В Китай, благодарение на Мао и на „културната революция”, накараха интелигенцията да почувства върху себе си прелестите на селския живот и да изпита към него голяма уважение. Още твърде дълго това ще остава едно от скритите приимущества на Китай в глобалната конкуренция.

Б. Практически и геополитически

Ба - Държавата – висша ценност и висш регулатор на процесите в обществото. Но заедно с това китайците не сакрализират държават, а я смятат като средство, с което народа реализира своето исторически предназначение. Сакрализира се историко-културната личност „Родината-майка”, като отражение на висшата небесна Родина. И заедно с нея народа като съборна същност, в която са заедно и живите и мъртвите.

Бб - Армията – основа на властта. Родината си е родина и държавата-държава, а армията е иманация и на двете. Без армия няма нито Родина, нито държава. Може би затова отиващите си поради ротация Генерални секретари на ККП предават властта на новото поколение и напускат всички висши партийни и държавни постове с изключение на един – председателя на военния съвет на ККП. Така стана и Дън Сяапин и с Дзян Дзъмин. Днес Китайската Народно-освободителна армия (КНОА) е ограмен, могъщ организъм надеждно прикриващ от всякакви посегателства Китай.

Бв - Приоритет на икономическата експанзия. Търговията като средство за забогатяване и влияние е познато на китайците далече преди появата на финикийците. Известни са грандиозните китайски морски експедиции именно с търговска, а не с военна цел. Тук е също основната разлика с европейските традиции, при които заедно с протестантския или с католическия поп е вървяла въоръжената сила. Наличието днес на голяма китайска диаспора по света само засилва и подпомага китайската икономическа експанзия.Китайците вече изкупиха половината Африка и изхвърлиха САЩ от много страни на Южна Америка.

Бг - Умерена автаркия. Огромна страна като Китай с населени почти 25% от планетарното не може да бъде „добре дошла” в каквото и да било регионално обединение – винаги съществува опасност, че тя може да погълни и смлее, и големи и силни държави. Затова Китай трябва внимателно да се грижи за своята финансова безопасност и, едновременно, да ограничава износа на капитали от страната. Точно така беше извършена трансформацията на китайската икономика от напълно държавна в смесена. Китай отхвърли пагубния либерален и фиксален модал на приватизация наложен в Русия и в бившите европейски социалистически страни и възприе свой разумен път – откривайки вратите на частната инициатива не беше разпродадена на безценица държаната собственост, а беше предложено на мераклиите за забогатяване да строят каквито си искат мощности на „празно поле”, от „кота нула”. Освен това, богатствата на новите капиталисти идва само от дивиденти и се намира под страг държавен контрол.Данъците върху високите доходи са драконовски, а наказанието за кражби и спекулации е само едно –смърт.Само за 2008 г. са осъдени за различни икономически престъпления над 40 000 държавни чиновници. Може би и заради това влиянието на планетарната икономическа криза се отрази върху Китай само в забавянето на икономическия възход : от 13% в 2007 г. до 8,5% през 2009 г., докато в същото време нарастването в Русия от 8,1 % падна до 0,6%, в САЩ – от нарастване с 2,1% до отрицателното 0,6%, в Япония и Германия нарастване от 2,5% - до отрицателното 2,1%. ?

И все пак, коя е главната причина са успеха на Китай в „реформирането на социализма” ? Защо Дзън Сяопин успя, а Горбачов се провали ?

Всички приятели на Китай се мъчат да докажат, че главното е в самият Китай, в особеностите, които бяха отбелязани по-горе, в това, че такива особености или нямаше в СССР или не бяха взети предвид. Това е вярно, но само от части. Главната причина е другаде и в това беше историческото щастие на Китай.

Нека да си спомним Китай през 70-те години на 20-я век.Разруха на държавността, анархия в станата, кървав потоп, практическо ликвидиране на културата, неработеща икономика. Какво трябва на такава страна за окончателното й разсипване ? Малка „помощ” отвън. Но такава не идва, Китай е оставен на себе си – много голяма милост за огромната социалистическа държава. Затова й помогнаха китайските особености.

Главната роля за запазването на Китай, главната „помощ” дойде от друго място – от военната и икономическа мощ на Съветския съюз и на европейския социалистически лагер. Със самото си присъстие той попречи на развилнялия се империализъм да се разправи със „заболелия” китайски социализъм и му даде нужното време да се съвземе и да използва целия натрупан потенциал на своята велика цивилизация. От там тръгна възхода на Китай.

Неимоверно нарастналата икономическа и военна мощ на Китай предизвиква днес опасения сред останалите страни.Заговори се за Китайския империализъм и за неговите геополитически и геостратегически апетити. Появиха се редица изследвания, които прогнозират скорошно въвличане на Китай в регионални войни.

Китай вече достигна такова равнище на развитие, когато, от една страна, е достатъчно силен за да започне териториални разширявания, ако не за друго, то за влияние и, от друга страна, подобно разширяване е абсолютно необходимо поради увеличилите се вътрешни проблеми – независимо от всичко, технологическото изоставане от САЩ става все по-голямо, но затова никой не говори.

Реално погледнато, на китайската експанзия няма и кой да попречи. САЩ са измъчвани от Ирак и Афганистан и от икномическите си проблеми, Европа реално не съществува като военна сила размекната от своя пацифизъм и гедонизъм, Русия е тръгнала стремително по същия път. Затова, трябва да престанем да се самозалъгваме относно Китай – той няма намерение да се отбранява. За последните 8 години китайските военни разходи са се увеличили 4 пъти (военен бюджет за 2009 г.- $ 72,24 милиарда). За отбранителни потребности това не е нужно.

Китай е гигантска страна-при територия от 10 милиона кв.км. и население от 1,3 милиарда, китайската армия е 2480000 души (оценка от 2000 г.). Съставна част на армията е народното опълчение – около 170 милиона, от които 12 милиона са кадрови опълченци. Армията има 5000 бойни самолета и 250 хеликоптера, като разполага и със собствена военноавиационна промишленост с център в гр. Шенян, където се сглобяват руските изтребители Су-27. През 2001 г. Китай закупи допълнително 38 самолета-щурмоваци Су-30МКК за 2 милиарда щ.д. Нови договори с Русия бяха подписани през 2005 г. и 2009 г.

Сухопътните войски са сведени в 35 армейски корпуса включващи: 10 танкови, 1 механизирана, 114 пехотни, 5 планински, 4 въздушнодесантни и 34 артилерийски дивизии с 9000 танка и САУ, 2500 бронетранспортьора, 1500 ракетни установки.

ВМС включва 1500 бойни и спомагателни кораба в това число 85 подводници от които 6 атомни – една по проект 092 “Ся” въоръжена с балистични ракети “Цзюйлан-1”, 5 многоцелеви по проект 091 “Хан”. Усилено върви и плана за ускораване на модернизацията на ВМС. Започва строежа на нови мощни ескадрени миноносци с водоизместимост 10 000 т. Такива мощни есминци построени с използавне на технологията „стлет” и въоръжени с противокорабни свръхзвукови ракети с обсег 500 км.,ще станат основата на китайските авионосни групи, които скоро ще се появят в Тихия океан.

Ракетно-ядрените сили на Китай притежават междуконтинентални балистични ракети с далечина на полета 11000 км., както и варианти за морско базиране. В момента Китай има 20 силоза за МКБР и се очаква до 2015 година те да станат 75-100. Основната китайска ракета е „Дунфен-5”, която може да достигне всяка точка на САЩ без южните части на Флорида и има бойна глава с мощност до 5 меганова. Ракетните шахти са разположени в дълбоки укритея в пещери и планински тунели, което ги прави неуязвими за поражение.