Ужасът на бъдещето : Апакалипсис без Бог или къде сме и какво ни очаква

И това не са празни думи. През 2009 г., за първи път от 1973 г., когато беше отменена наборната служба, в САЩ е напълно изпълнен плана за набиране на новобранци по контракт. Въоръжените сили на САЩ, заедно с националната гвардия, достигнаха численост от 2,1 милиона души (в. „Дуел” от 17.11.2009 г.).

Цялата дандания около разполагането на елементи от третия позиционен район на ПРО (противоракетна отбрана) в Източна Европа прави впечатление на информационна диверсия - за отклоняване на вниманието на световната общност и на първо място – на Русия, от реалната активност на САЩ в областта на ПРО. В Източна Европа се предполагаше разполагането на някакви жалки 10 противоракети, докато в същото време на Аляска, без всякакъв шум и обсъждане се разполагат 100 противоракети от истинския щит срещу руските ракети.

Втори позиционен район – срещу китайските ракети – се разгръща в Калифорния. Вече е построена радиолокационната станция и скоро броя на противоракетите ще достигне „щатните” 100 бройки.

Усилено се изгражда морската система за ПВО „Инджис”, разположена на кораби патрулиращи около американското крайбрежие. Тя е предназначена за унищожаване и на елементи от спътниковата групировка за управление на ракетите, и е с доказана висока бойна ефективност. Укомплектована е с относително евтините (по американските стандарти) ракети SM-3 ( $ 10 милиона едната)

Вместо наземните шахти за твърде големите и скъпи ракети GBI ($ 70 милиона едната), в европейския регион ще се появят американски кораби, всеки от които ще носи на борда си по 100 ракети SM-3 в модефикацията „блок 1, модефикация А”. Първите два-три кораба ще се появят в Средиземно море през 2011 г. Ракетите SM-1-1A могат да прехващат противникови ракети с малък и среден радиус по високите траектории.

Към 2015 г. ще започне разполагането в Европа на противоракетен щит за прикриване на иранското направление с ракети от модификацията SM-3-1B. Къде ще бъдaт разположени тези ракети още не е определено.

Успоредно се доокомплектова четвъртия елемент от ПРО – ПРО с въздушно базиране, ползващо химически лазери. Това ПРО напълно гарантира прихващането на ракети стратиращи от руските атомни подводни лодки.

Всички тези дейности се реализират без излишен шум, с наистина американска скорост, деловитост и размах. След пълната готовност на американската ПРО към 2020 г., САЩ ще бъде напълно гарантирана срещу атомни атаки от страна и на Русия, и на Китай с пълно прехващане на ракетите още при старта (Михаил Делягин във в. “Свободная пресса” от 23.06.2009 г.). За всеки случай, се разглежда и възможността да се изгради последен позиционен район в областта на Мичиган, за поразяване на „промъкнали се” руски ракети през Аляска. На 12.02.2010 г. боен американски лазер монтиран на Боинг-747-400F, сваля ракета изстреляна от базата Пойнт-Мути в Калифорния, когато тя е била в началния участък от траекторията си.

На въоръжение в американския флот има 14 подводници „Охайо” с ракети „Трайдънт”.През годините на студената война те прекарваха 50-70% от времето в морето. Днес този показател е стигнал 70-90%. Американският атомен подводен флот изпълнява повече патруления, отколкото Русия, Франция, Великобритания и Китай, взети заедно (в. „Русия днес” от 20-25.03.2009 г.).

Съществува концепция за изпреварващ ядрен удар по Русия, изложена публично в такова авторитетно списание като „Фориен Афеърис”. Концепцията съществува не сама за себе си, а в съвкупност с непрекъснато нарастващия потенциал на ПРО. Тази съвкупност гарантира парализирането на руския „удар на възмездието” и позволява на американците да ударят безнаказано. Това ще бъде далечната военна стратегическа цел на новия американски президент. За нейното реализиране е нужно САЩ да се съвземе от 20-годишното пренапрягане и напълно да се съсредоточи върху големите новопоставени цели. Смята се ,че гаранция дава новата външнополитическа идеологема – принципът на автономното управление.

При своето посещение в Русия Обама непрекъснато подчертаваше, че САЩ ще провеждат нова реалистична политика, концептуално различаваща се от политиката на Джордж Буш.В речта си в Руския икономически университет на 7.08.2009 г. Обама заяви : „ Америка не може и няма да налага на другите страни някакви система за управление” и, че „държавния суверенитет трябва да бъде крайъгълен камък на междунаридния ред”. Обама добави, че „нито една страна не е в състояние сама да се справи с предизвикателствата на 21-я век и няма право да диктува своите условия на целия свят”.

Впечатляващо изказване, но от американските президенти сме чували много подобни. Имат ли тези изказвания втори план и ако имат какъв е той ?

По този въпрос пишат достатъчно откровенно двама американски учени от Джорджтаунския университет Чарлз Капчан и Адам Маунт в статията „Автономното управление. Американската политика след разширяването на демокрацията” поместена в сп. „Democraсy.Journal of ideas” (2009, Spring, № 12).

В статията се посочва и причината за лансирането на новата идея – на САЩ е нужна временна почивка за въстановяване на силите след двадесетгодищна планетарна експанзия и в условията на всеобщата криза. Нужно е да се премине към нова схема на глобално управление.

„Западът и главно САЩ – пишат Капчан и Маунт – непрекъснато губи своето влияние и своите икономически, политически и идеологически позиции. Стават пи-силни „недемократичните”, „нелибералните” страни като Китай и Русия, ислямските страни. Западният модел вече не предизвиква онзи ентусиазъм, които имаше в миналото. „Пристонският проект” (свободен свят под властта на закона), „Демократичната лига” на Р.Кейган и И.Даалдер (превръщането на НАТО заедно с редица дреги страни в планетарен съюз, който ще преустройва света на демократична основа), заедно с други схеми се оказаха несъстоятелни”.

Като отчита променената реалност, САЩ трябва да проявяват по-голяма търпимост към различите типове държавно устройство, включително и авторитарните. Най-главното е, тези държави да бъдат „добропорядъчни” и „отговорни”. От тук се променя и главната цел на САЩ – не насаждане на демокрация, а искореняване на тиранията. Показателите за „добропорядъчност” са изброени : държавата да се стреми да подобрява живота на своите граждани в съответствие с техните предпочитания и традиции ; да не допуска геноцид на собствения си народ , да не го подхвърля съзнателно на лишения ; да не притеснява националните малцинства ; да уважава плурализма ; да не спонсорира тероризъм ; да не участва в разпространяване на оръжия за масово унищожаване ; да не проявява агресивност и др. Ако дадена държава не отговаря на тези показатели, тя се нарича хищник и към нея трябва да се прилагат мерки за изолация, включително „профилактична интервенция”. Предполага се, че тази интервенция, по своите наказателни средства, ще бъде по-радикална от хуманитерната интервенция.По всяка вероятност, клеймото „хищник” ще получат всички несговорчиви страни с богати природни ресурси. Всичко това се нарича автономно управление. Неговата автономност е в запазване на суверенитета на „достойните” държави и предаване на тях част от отговорността за подържане на глобалното управление, разбира се, под строгото наблюдение на „висшите” западни страни. По този начин, върхушките на „добропорядъчните” държави се ангажират със слугинаж, за сметка на част на печалбата от ограбването на света.

„Отглеждането на нови участници в световния процес, делегирането на отговорности за международните отношения на регианалните играчи и превеждането на сватовната икономика на по-стабилен фундамент ще даде на САЩ нужната им почивка, за да се съсредоточат върху възтановяване на фундамента на националното си процъфтяване”.

Ето я главната причина за въвеждане на „автономното управление”. Пред нас е нащо подобно на глобална НЕП, която съдържа напълно очевидни икономически цели. Тъй като САЩ се пренапрегна, тя не е в състояние да подържа глобална експанзия в дълбочина, а глобалната експанзия в ширина завърши в началото на 90-те години на 20-я век. Глобалното управление трябва да се измести от принципите на универсалните ценности към принципа на плурализма. Това се очертава и като сърцевината на „новата политика” на Обама (виж Владимир Овчинский, Андрей Фурсов – Метаморфозите на Обама. В.”Завтра” от 9.07.2009 г.).

Част от тази политика е неистовото желание на Збигнев Бжежински за осоществяване на съюза с променлива геометрия с Китай, с цел да противопостави Русия на Китай и, в крайна сметка, да елиминира от световното геополитически поле и двете държави. Тъй като двамата президенти Буш не успяха да насъскат Русия срещу Китай, се предлага да се насъска Китай срещу Русия. Чрез манипулиране на китайските ресурсно-енергетични потребности било възможно да се насочи китайския динамизъм и експанзионизъм към Източен Сибир, принуждавайки Китай към военна агресия.

Отказът на САЩ да нападне Иран е полезен, тъй като ще увеличи зависимостта на Китай от близкоизточният нефт. Морските пътища за доставка се контролират от англо-американския флот и при евентуална криза лесно могат да бъдат затворени. САЩ трябва да се стремят да преградят пътя на Китай към африканския нефт (има се предвид суданския нефт) и това ще бъде задачата на новото американско командване АФРИКОМ създадено в Щутгард, което скоро ще бъде преместено в Етиопия. Тогава, при криза и затворени комуникации, на Китай няма да остане друг избор, освен да обърне поглед към богатствата на руския Далечен Изток. От тук произтича политическата, стратегическа и финансова дилема надвиснала над американските управляващи кръгове и над Обама. За тях е жизнино важно да сринат астрономическото увеличаване на китайската мощ, да разкъсат набелязващата се японо-китайска връзка, да протакат преговорите за реформиране на световната валутна система, да се разправят с Русия. Те ще се помъчат да я вкарат в жестокия либерално-монетарен модел, чрез което окончателно ще демонтират нейната армия, ВПК и образованието и ще насочат процеса към пълен разпад на държавата.

Подобни планове не са фантастика. САЩ до толкова са се откъснали от останалите страни по своята технологична мощ, че се превръщат в заплаха за планетата и за човечеството. За сметка на това, обаче, нравственото състояние на американското общество е изпълнено с неразрешими проблеми.Емблематични станаха проявите на смъртоносно насилие точно след избирането на Обама за президент. Ветеранът от Втората световна война Джеймс фон Браун – един от вътрешните терористи - се расърди на негрите и на евреите. По интернет той нарича Холокоста „голямата измама”, оплаква „почерненето на Амирика” и се зарича да разконспирира „юдейския план за унищожаване на бялата раса”. Фон Браун пише : „По-добре е да бъдеш силен, отколкото прав. Тълпите мразят добрите хора” (в. „Дума” от 12.06.2009 г.). САЩ вътрешно мутират към пълна самовлюбеност и гедонизъм. Този процес започна след 11.09.2001 г., след събитието променило социокултурния код на Америка. Приемането на „Патриотичният акт”, създаването на суперминистерството за национална сигурност, ограничаването на правата и свободите на гражданите, практически завърши етапа на преминаване от американската „демокрация” към тотална диктатура, по редица признаци напомняща за станалото във Ваймарска Германия в края на 20-те и началота на 30-те години на 20-я век. По зависимост и аналогия, същите процеси станаха и в цялата западна цивилизация. Само за една година (март 2008 – март 2009 г.), специалните служби на САЩ откриха 576 000 потенциални терористи по целия свят. От тях само 5% са граждани на САЩ или постояно пребиваващи в страната, 9% са нежелани пасажери. Този огромен списък от имена е създаден през 2004 г. и продължава да се попълва (в. „Российская газета” от 2.11.2009 г.).

Не по-добро е и икономическото състояние на САЩ разгледано на доктринално равнище. В периода на господството на кейнсианският икономически модел (1930 -1970 г.) , броят на американските милиардери намаля 2,5 пъти : от 32 души през 1929 г., до 13 души в 1968 г. За сметка на това намаление се увеличи броя на средната класа : от около 32%, до над 75%. Това просто означава забогатяване на повечето граждани на САЩ.

С идването на власт, през 80-те години на 20-я век, на Роналд Рейгън и на Маргарет Тачер във Великобритания настъпи периода на англосаксонския монетарно-либералния (неолиберален) икономически модел. Носителите на идеологията на модела бяха Транснационалните компании (ТНК), които по това време съсредоточиха в себе си огромна финансова и икономическа мощ. За тази мощ може да се съди по удивителен факт - в края на 1979 г. те предложиха на френското правителство да се премести в Лион, а Париж да стане столица на „империята ТНК”. Тъй като възмутеното праветелство на Франция отказа, „столицата” се премести в Лондон под названието „Нова Британска империя”. Мозъкът на тази нова империя стана Уол Стрийт.

Неолибералният икономически модел е оформен в съвременна доктрина от Джон Вилямс, икономист от института за международна икономика във Вошингтон и е наречен „Вашингтонски консенсус”. В него са включени принципите за макроикономическа стаибизация, микроикономическа либерализация и отварянето на вътрешно-държавните пазари за чужди инвестиции и свободно движение на капитала. Окончателно формулиране на „консенсуса” принадлежи на Изабела Грюнберг, главен икономист на програмите на ООН по въпросите на развитието :

- Политика за предлагане на страните (държавите) за продажба под формата за привличане на инвеститори.

- Съкращаване до минимум на програмите за социално развитие и превръщане на систимете за здравеопазване и образование в набор от услуги предоставяни срещу заплащане.

- Подържане на стабилността на държавната парична единица, което е в услуга само и изключително на „големите пари” и против бедните слоеве на населението.

- Ограничителна фискална политика.

- Създаване на валутни резерви като гаранция за чуждите инвеститори и въпреки нуждите на нацоналните икономики.

- Пълна свобода на движението на капиталите.

- Пълна приватизация и превръщането на всички ресурси в стока.

- Налогови реформи за пренасяне на налоговата тяжест върху мнозинството от най-бедните граждани.?

Вашингтонският консенсус формира еднополюсната стратификация на съвременния свят и постави на върха на пирамидата на световното общество „империята ТНК”. Рязко нарастна разрива между богатите и бедните страни. Според ООН, разликата между петте най-богати и петте най-бедни страни, се е движила така : 1960 г. – 30:1 ; 1990 – 60:1 ; 1997 – 74:1 (сп. „Военная мысль”, бр. 5/2002, стр. 2-15. А.Ф.Клименко – Глобализация и ее влияние на военную стратегию). В страните от третия свят ежедневно умират от град и липса на вода 30 000 души, което прави 11 милиона годишно ! (Иван Аладжов във сп. „Понеделник”, бр.3-4/2005 г., стр. 71-75).

Но тази стратификация, независимо от всички изгоди извлечени за САЩ, не мина безнаказано и за самият световен лидер. От момента на въвеждане в действие на „Консенсуса”, в САЩ започна икономически процес обратен на кейнсианството – броят на милиардерите нарастна 100 пъти, средната класа започна да се размива, бедняците се увеличиха. На 20% от населението (най-богатите) се пада 47% от всички доходи, докато на други 20% (най-бедните) – 4%. Рязко се влоши демографската ситуация. Населението на САЩ към началото на 2009 г. се разпределя така : 60% бели (180 милиона) ; 15% черни (45 милиона); 15% латиноамериканци (45 милиона) ; 9 % азиатци (26 милиона) ; 1% - други (три милиона).

САЩ навлязоха в период на загниване и упадък, но процеса няма да бъде къс, тъй като страната притежава голям запас от здравина и гъвкавост. Затова ще спомогне и набелязващият се конфликт между интересите на държавата и нанаднационалните структури на управление. „Бил съм много пъти в САЩ – пише Владимир Овчински – и съм забелязал, че в публичните органи на властта седят и работят много странни хора. Истинският „цвят на нацията” е в различните граждански и неправителствени организации, които получават от бюджета стотици и милиони долари. За тях почти нищо не се знае, но точно те се занимават с реална разузнавателна и дипломатическа работа. Тези параполитически структури са скелета на наднационалната власт” (в. „Завтра” от 9.09.2009 г.).Много учени, експерти и политици са убедени, че една от главните причини за настъпилата икономическа и системна криза е : ценностната система на американците, системата за мотивация и начина на живот. Точно тези три неща настройват на предевявани изисквания от главния регулатор на американското общество – пазара. От тук и оценката на всеки човек по неговия материален статус. От тук и стремежа да се печелят пари на всяка цена заедно с принципа : парите не миришат. За съжаление на американците, тези нравствени изисквания и мотиви не се споделят от останалия свят.

Впечатляващо за настроенията на американците след 2001 г. е новият лозунг станал много популярен в САЩ : „По-добре жив тоталитарен човек, отколкото мъртав, но свободен !” (RTVi от 25.11.2007 в 12,03 h.). Тази вътрешна ситуация настоятелно поставя въпроса за бъдещето на САЩ като държава. Това не е спекулация, защото се дължи на научни предвиждания описани в хипотезата на Игор Панарин декан на факултета по международни отношения на дипломатическата академия към министреството на външните работи на Русия. Първият вариант за разпадането на САЩ е даден на цветната снимка, втория-на дясната долна.

Теорията на Панарин е публикувана още през 1998 г. и настъпилата през 2008 г. глобална криза отново възвърна интереса към нея. Към съвременните основания на теорията са добавят поразителните аналогии със състоянието на Съветския съюз от средата на 80-те години на 20-я век.

Подобно на появата на Горбачов в СССР, американската номенклатура избра за свой „генерален секретар”, не по-малко комичната фигура на Барак Обама. Сблъскал се със структурната криза на американския капитализъм и империализъм, корпоративният истаблишмент реши да доведе на власт младия, неопитен полунегър-политик. Като Горбачов и той използва думи-лозунги : „промяна”, „надежда”, „преустройство”, с които обеща да построи „капитализъм с човешко лице”, съвсем в стила на „новото мислене” на Горбачов.

Предполагаемо разпадане на САЩ на четири отделни части

Освен подобна външна аналогия съществуват и най-малко шест сериозни аргумента за края на американската перестройка.

1 Депресията в САЩ набира скорост и особено болезнен е въпроса какво да се прави с хората загубили своите жилища. По официални данни 20% от населението не може да плаща за своите жилища, а това се 60 милиона души. Заплахата за националната сигурност на САЩ от тези потенциални бездомници ще бъде колосална.

2 Фалират „Дженерал мотърс” и „Форд”, цели градове се оказват без работа. Губернаторите в остра форма искат пари от федералния център. Расте недоволството и за сега вълненията са спрени само от надеждата, че Обама ще извдърши чудо. Но съвсем скоро ще стане ясно, че чудо няма да има.

3 Американското общество се намира на ръба на психически срив, започна и морално падение. Зад решетките е всеки 150-ти американец. ФБР сочи, че 24% от момичетата до 12 години са изнасилвани, 25% от американските мъже са хомосексуалисти.

4 Войната на културите разяжда американското общество като корозия. Представителите на различните раси и националности вече не се смесват, всяка живее в своето гето. Конфликта е неизбежен.

5 Ядрото на САЩ днес е много уязвимо. На територията на страната няма единно законодателство. Няма дори общи закони за пътното движение.

6 Противопоставянето между клановите на елита стана открито. Единият клан са глобалистите, другият – държавниците. По-богатите щати ще престанат да отделят средства за федералния бюджет и фактически ще излезат от съюза. В последвалите социални вълнения решаваща роля ще играе етническия фактор.?

Аргументацията, на фона на разпадането на СССР, не предизвиква сериозни възражения. Посочените са действително фактори, които могат да доведат до разпадането на САЩ. Има един въпрос – дали тези фактори са достатъчни или са само необходими условия за разпадането.

Разбира се, с изложената хипотеза трябва де се работи внимателно – тя все пак е само хипотеза. Но вече се използва в рамките на информационната война и благодарение на американските средства за масово осведомяване широко се обсъжда и от политическия елит на САЩ.И ако има нещо наистина съдържателно в „хипотезата Панарин”, то е извода, че обуздаването на геополитическите и цивилизационни апитити на САЩ, в обозримо време, могат да дойдат само от вътрешни причини, така, както стана със Съветския съюз. Всякакви външи причини могат да бъдат не повече от стимулиращ и ускоряващ фактор.

„ Сегашното съотношение на силите в света прави дипломацията излишна – предупреди бившият държавен сикретар на САЩ Мадлен Олбрайт - Това се отнася и до международното право, тъй като всяко сериозно желание винаги се реализира с преки действия нвезависимо какви – информационни или военни”. Според американското разбиране, юриспруденцията е за слабите. За силните, признаването за други страни и народи на каквито и да било права, е ненужно. Всякакви, дори е най-фундаменталните човешки права, които САЩ признават де-факто, съществуват до толкова, до колкото не противоречат на „националните интереси” на САЩ. Днес не само въпросите на световната политика, но и вътрешните работи на много страни се решават според разпределението на вътрешните сили в САЩ, чийто анализ е невъзможен за страничен наблюдател. Такъв наблюдател просто трябва да приеме за сведение, че САЩ и НАТО са демонстрирали своето право и намерение произволно да избират и да унищожават страни, чиито правителства, от тяхна гледна точка, нарушават правата на своето население. Агресорите доре не поставят въпроса за чуването на мнението на самото заинтересовано население. Така че, по принцип, е възможна бомбардировка на държава, чието правителство, например, не изплаща навреме пенсиите на гражданите (по Максим Калашников). На 27.07.1999 г. помощник-президента Самуел Бергер каза : „Суверенитета и държавните граници на другите страни не са за САЩ сериозно препятствие за постигане на външнополитически цели”.

В състояние ли са САЩ сами да се реформират, което е основното идейно послание на президента Обама ? Този въпрос няма ясен отговор поради причини вече изложени. На определени отговори ни навежда статия на Серж Алими във в. „Монд дипломатик” от 7.01.2009 г. По-важното от статията е следното.

„Класическата тройна комбинация – случайна коалиция, несигурен политически проект, очаквано разочарование, препраща към американската действителност. Въпреки че част от електората, чиято съдба не се е подобрила засега, продължава да вярва в Обама, изглежда, че този ентусиазъм вече отминава. Максимата „по-малко от желаното, но по-добре от нищо“ се разпространява и поражда мрачна обстановка.

Подобна спирала на затъването е предпоставка за увеличаване на влиянието на лобитата и в същото време ни кара да се запитаме каква всъщност е реалната власт на президента на САЩ. Той вече не се казва Буш, това е ясно.Това обаче не е достатъчно, за да разберем накъде се е запътил Обама, за да го последваме.

След като получи повече гласове дори от Рейгън при избирането му през 1980 г. (52,9% срещу 50,7%), Обама може да се гордее с „мандата“ си. А и никой не му го оспорва. Разгромът на републиканците е пълен. Либералната им философия, която новият президент кратко и педагогически точно обобщава така: „да дадем още повече на онези, които имат най-много, и да се надяваме, че благоденствието им ще се разпростре върху всички”, вече не е актуална.

Двадесет и две от тридесет и петте първоначално посочени от Обама личности имат диплома от елитен американски университет или от богат британски колеж.

ОЩЕ от началото на XX в. демократите са силно подвластни на технократската заблуда за компетентността, прагматизма, управлението на най-добрите („най-добрите и най-блестящите”), съвършенството и експертното мнение, което трябва да наложи волята си на един политически свят, подозиран в постоянна демагогия. Подобна философия, припозната (парадоксално, като се има предвид жизненият му път) от президента на САЩ (може би, за да не го помислят за афроамерикански боец), осъжда с известна предпазливост мобилизирането на масите и „популизма“. Накратко, Обама се надяваше, че най-разумните от републиканците ще се споразумеят с него, за да измъкнат страната от затруднението. И им подаде ръка. Но напразно.