Ужасът на бъдещето : Апакалипсис без Бог или къде сме и какво ни очаква

Морски транспорт : 109 морски 9 товарни кораби с 0,023 12 пъти повече

кораби с 1,28 милиона бруто регистър тона. 56 пъти по тонаж.

бруто регистър тона.

Авиационен транспорт : 8 1 летище без граждански _

летища с 52 самолета. самолети.

Жилища : 3,4 милиона съвремени. 1,1 милиона съвремени. -

93% лична собственост. 53% лична собственост в

градовете.

401 хил. вили и къщи за почивка. Няма данни.

Обществен продукт : 90,5 26 пъти по-малък (по -

милиарда лева. съпоставими цени).

Национален доход : 30,8 16 пъти по-малък (по

милиарда лева. съпоставими цени). -

духовна култура

Всеобхватно, развито е безплатно недостатъчно развито и частично -

образование. безплатно с 32 % неграмотни.

133 хиляди студенти. 11,1 хиляди студенти. 12 пъти по-малко.

41 драматични театъра. 10 драматични театъра. 5 пъти по-малко.

8 оперни театъра. 2 оперни театъра. -

1 оперетен театър. 2 оперетни театъра. -

20 куклуни театъра. -

селско стопанство

зърнени храни: 9,63 мил. тона. 3,6 милиона тона. 2,7 пъти по-малко.

мляко : 2,44 милиарда литра. 0,67 милиарда литра 3,6 пъти по-малко.

сирене: 121 хил. тона. 13,3 хиляди тона. 9 пъти по-малко.

кашкавал: 34,9 хил. тона. 3,5 хиляди тона. 10 пъти по-малко.

месо: 934 хил. тона. 202 хиляди тона. 4,6 пъти по-малко.

яйца : 2,73 милиарда броя. 0,74 милиарда броя. 3,7 пъти по-малко.

Има е редица други показатели, които могат да бъдат обхванати само описателно (дискрептивно), такива като : ликвидирана битова престъпност, наркозависимост и различните извратености ; възможност за уверено планиране на бъдещето ; спокойствие за работота и за получаване на доходи ; пълна достъпност до разнообразен отдих (летни и зимни почивки, балниолечение) и спорт ; гарантиран достъп до културните ценности (ниска цена на билетите) и т.н. Народна република България беше образцова социалистическа страна, уверена в своето бъдеще.

През 1989 г. се случи трагедията.

Елементарен анализ със сравнение ще покаже, че за последните 20 години България се срина икономически, политически и цивилизационно и днес се намира на равнището на 30-те години на 20-я век, леко външно осъвременено – в това отношение статистиката е безпощадна. Какво по-убедително доказателство от едно непредпазливо зявление на зам.генералния директор на Националната компания „Железопътна инфраструктура” Петър Дяков : „Благодарение на пари от ЕС, които няма как да не бъдат отпуснати предвид доверието към правителството на Бойко Борисов, през 2019 г. от София до Бургас, с влак, ще се стига за 3-4 часа със средна скорост 160 кл/час”. Такава хвалба днес, 2010 г., е разбираема – пътува се 7-8 часа, ако междувременно не се подпали някой локомотив, чевръсти роми не откачат жица или релса, а милите им дечица не уцелят с камък стъкло, машинист, кондуктор или пътник. Преди 30 години експреса „Чайка” вземаше разстоянието за 5 часа, а по двете линии София-Бургас минаваха петдесетина товарни влака. Както се вижда, „прогреса” е огромен ! (Димитър Денков във в. „Сега” от 5.12.2009 г.).

По повдигнатия въпрос за прехода има толкова голяма и подробна литература, че не ни остава друго от кратко обобщение.

На първо място ще напомним, че президентът на Републиката определи българския преход като „сбъркан”. Това е добре, но изразява съгласие със прехода, с неговата тенденция и отрича формата в която се е реализирал. Но дали това е така ?

Ще започнем с обобщен анализ на доктора по икономика Величка Рангелова към 2001 година.

Населението на България е както следва : 8 990 000 души през 1990 г. и 7975000 души през 2001 г. Раждаемостта е 9 ‰ , смъртността – 14 ‰ .Такава ниска раждаемост сме имали преди 100 години. Смъртността е на равнището на 1934 г., броят население – като преди 40 години. Средната продължителност на живота е : 71,4 тодини (1989 г.) ;

БВП за 2000 г. е 28 милиарда лева и по съпоставими цени България се е върнала към 1977-78 г. През 1980 г. сме имали национален доход (новосъздаден чист продукт) колкото целия БВП за 2000 г.

Увеличението на цените при база 1990 г. е 1490 пъти. (!!?)

По броя заети лица (2 735 000 души) сме на равнището на 1970 г. През 1990 г. заетите лица са били 4 000 000 ! Безработицата е ужасяваща – 19,5 %.

Външнотърговското салдо се е движило така :

1989 г. - ( + ) $ 483 милиона.

1990 г. - (-) $ 81 милиона.

1998 г. - (-) $ 500 милиона.

1999 г. - (-) $ 1050 милиона.

2000 г. - (-) $ 1176 милиона.

2001 г. - (-) $ 1560 милиона.

Средната работна заплата през 2001 г. по съпоставими цени е 46% от работната заплата през 1990 г. Средната пенсия – 45%.

Потреблението на населението е намаляло драстично. Има увеличена комсумация само на зрял фасул и ракия.

В здравеопазването се отделят $ 69 на човек, срещу $ 852 в Аржентина и $ 2400 в САЩ.

Според министърът на труда и социалната политика от правителството на „тройната коалиция” Емилия Масларова, социалната обстановка в България през 2008 г. изглежда така :

- Официална линия на бедността : 166 лв.

- Минимален доход : 55 лв.

- Средна работна заплата : 480 лв.

- Средна пенсия : 172 лв.

- Минимална пенсия за осигурителен стаж : 103 лв.

- Социална пенсия за старост : 76 лв.

- Безработица : 7%.

- Чужди капиталовложения : 5 милиарда евро.

- Ръст на БВП : 6 %

- Заетост в частния сектор : 70 % от работещите.

(виж сп. „Съвременен показател”, бр. 3/2008 г.).

Идването на власт на правителството на партия „ГЕРБ” окончателно влоши положението. Използвайки като предтекст планетарната криза и мита за крадливостта и разхищенията на „тройната коалиция” (БСП-НДСВ-ДПС), властта започна тотално настъпление срещу света на труда и на народа : уволнения, увеличаване на данъци, акцизи, такси и цени на дребно, приватизация на още не преватизираното, замразяване на заплати, отменяне на социални придобивки, свиване и отменяне на значими национални проекти. Общата картина е добре описана от Йордан Съев в статия във в. „Дума” от 9.03.2010 г.

„У нас явно не е в сила правилото, че всяко ново правителство за първите 100 дни от своето управление трябва да отчете някакви значими положителни резултати, като по този начин оправдае надеждите на избирателите. В България са валидни други провила. Целта е да се вземе властта и след това да се експериментира най-малко един мандат. Може да е криза и стотици хиляди хора да са останали без работа, но 25 хил. са на завет от нея.При близо 3 млн. работещи със средна работна заплата от 400 лв.те внасят по 120 млн. лв. месечно. От облагане на печалбите на бизнеса в светлия сектор се осигуряват приходи от още 190 млн. лв. Според шефа на митниците о.з. генерал Танев те внасят по 75 млн. лв. Само от такси за разрешителни държавата прибира по 15 млн. лв. Има и други източници, но най-големият е ДДС-то, който го плащат всички потребители. ДДС все още не се плаща само за дишане на въздух и ползване на слънчева енергия, всичко друго е облагаемо с него. Дори за облекченията за инвалиди при ползване на телефонни услуги с намаление, в сметката се прибавя и ДДС. Сега да си купиш книга, която е с реална цена 5 лв., за нея трябва да платиш 6 лв. За ток, парно, вода, газ, стационарен и мобилен телефон също се плаща ДДС. По тази линия приходите за хазната са около 600 млн. лв. месечно. Другото солидно перо са акцизите. Те са най-жестоки за течните горива, тютюневите изделия и твърдия алкохол. Една българска фирма е сключила договор за доставка на много висококачествена руска водка на цена 1,5 евро за бутилка от половин литър, в САЩ тя се продава за 16 дол. Фирмата може да си позволи да я продава у нас по 4 лв., но ако не се плаща акциз. Но понеже той е задължителен, цената скача до 4,80 лв. За да си покрие разходите и да спечели нещо, в магазините цената й е 5,70 лв. Има и друга аномалия. От Германия се внася луканков колбас на цена 2,5 евро. Вместо у нас да се продва за 5,6 лв., заради ДДС цената му стига до 9 лв. Млякото се изкупува за 40 ст., като с понякога отпусканите субсидии достига до 60 ст.Потребителите обаче го плащат по 2 лв...

В България съществуват два свята. Единият е на властимащите, които са напълно осигурени финансово и материално. При това положение дори един мандат като министър, депутат и на близките до тях длъжности е достатъчен за осигуряване на благосъстоянието до края на живота. Наскоро по телевизията един бивш министър, а сега за пореден път народен представител, като го попитаха как живее, той отговори - много добре. С депутатската заплата, която като основна плюс екстри е около 3000 лв., не чувства никакви лишения. Това е общо взето единият полюс. Другият е битието на редовия българин, който с данъците си осигурява "лайфа" на управляващите. Той все повече се оказва в положение, при което не може да си плаща сметките. За лекарства пенсионерите харчат половината от парите си. Наближава времето, когато ще трябва да се плащат местните данъци и такси..

До 1989 г. наистина съществуваше система на уравновиловка в заплащането на труда. Работиш не работиш, плаща ти се по щатна таблица. Така доживяваш до пенсия, какво от това, че тя е някакви си 130 лв. Стига да си платиш парното и всички останали сметки и да останат пари за други потребности. През 1987 г. се понесе слух, че на витрината на американското посолство (тогава то се намираше в началото на бул. "Стамболийси", а по-късно тази част беше прекръстена на ул. "Съборна"), са окачени списъци за заплатите на членовете на Политбюро на БКП и министрите, които по слухове били до 900 лева. По това време този участък беше в ремонт и достъпът до него - прекъснат. По същото време репортерка на "Асойшетед прес" дошла в България и питала хора в градската градина какво мислят за това, че техните управляващи получават заплати от по 900 лв. Явно е попаднала и на някой шоп, който отговорил: "Мене не ме интресува колко он взема, ама като ми дава 250 лв., а в магазина сиренето го продават за 1,80 лв., лебо за 23 ст. и бирата за 18 ст., яз съм арно. Па они, ако щат да ядат и пият до пръсване. Всинца ще си отидем на едно и също место в края на краищата." Днес и тази елементарна шопска сентенция е невалидна. Заплата за народен представител или министър от 900 лв. се смята за прекалено ниска. В същото време обаче те мислят, че минимална работна заплата от 240 лв. е напълно достатъчна. В Швейцария има правило президентската заплата да е три пъти по-голяма от учителската.След като ни наложиха отричане от социализма, трябва да ни помогнат да се присъединим към най-добрите образци на западната демокрация. Вместо това се приближаваме към порядките в банановите републики, където има огромна бездна между малкото богати и мнозинството бедни. И както се пееше в една песен - и ний вървим, вървим нататък”.

За характеризиране на степента на доходно неравенство най-често се използва кривата на Лоренц. Кривата на Лоренц за България показва повишаваща се степен на диференциация в доходите на населението в периода след началото 90-те години на 20-ти век, която се задълбочава в най-голяма степен през 1997 г. като следствие от икономическата и финансова криза в страната през същата година. Последвалото стабилизиране на икономиката и въвеждането на системата на Паричен съвет, се отразява в известна степен благоприятно, като в нискодоходните групи е отчетено незначително повишаване в относителния дял на дохода за сметка на този съсредоточен в домакинствата от средните децилни групи. Децилните групи с най-високи доходи, успяват да запазят своята позиция за целия разглеждан период. Изчисления чрез кривата на Лоренц „индекса на Джини” в България се е движел така : 0,22 през 1990 г. ; 0,36 през 1995 г. ; 0,31 през 2000 г. ; 0,32 през 2001 г. ; 0,34 през 2002 г. и продължава да расте. Заедно с него расте и коефициента на поляризация в обществото на равнище на децила 10% (отношение на доходите на 10% най-богати към 10% най-бедни), за да стигне през 2008 г. числото 11. Икономистите предвиждат, че тенденцията за нарастване на имуществена дисоциация ще продължи, т.е. социалното разслоение ще се задълбочава и съветват с тази тенденция да свикваме всички (виж Емил Хърсев във в. „Сега” от 9.02.2004 г.). С други думи, за социалната справедливост изразявана чрез умерена дисоциация на равнището на коефициент на поляризацията в интервала 3-5, каквато беше в така наречените цивилизовани страни, трябва да забравим. На разбираем език това означава бедност, бедност и бедност за мнозинството от българския народ.

Над средната класа е приблизително 2-3% много богати. Това са големите собственици и избран брой от наемни ръководители на тяхната собственост. Под средната класа се намира слой от 30-35% от населението, който някакси свързва двата края. Под този слой са бедняците (10%) включващи самотни пенсионери, инвалиди, лица в неравностойно положение (инвалиди) и маргиналите.

Средната класа е 40-45%. Това са хора и семейства, който безпроблемно си плащат данъците, сметките и заделят пари за образование, лечение, почивка и развлечения.

Колкото бедняците и богатите са по-малко, толкова по ниски са индекса на Джени и коефициента на поляризация. В социалистическа България коефициента на поляризация се намираше в интервала 2,5 – 3,5. Повечето богати европейски страни имат ниска стойност на коефициента на Джени в пределите на 0,24-0,36 : Норвегия (0,258),Дания (0,247), Швеция (0,27), Финландия (0,28), Германия (0,35). При бедните страни коефициента е в пределите 0,4-0,71. За САЩ и Русия коефициента на Джени е 0,4, за Китай – 0,47. Вече казахме, че в капиталистическа България коефициента на поляризация е 11 при коефициент на Джени 0,34. И на този фон опитът да се накарат богатите да станат солидарни при плащанията на кризата вече среща сериозна съпротива. Мъчат се да ни убедят, че „знаещите и можещите ще бъдат наказани с по-високи данъци за пореден път за това, че знаят и могат” (Нора Стоичкова във в. „Новинар” от 22.03.2010 г.). Но дали богатите са само знаещите и можещите ?

От цитираното личи къде са основните усилия на българските богаташи – те искат легалност и лигитимност. Легалността е съответсктвието на голямата частна собственост със закона, докато легитимността изисква признаването на справедливостта на тази собственост от масовото съзнание. Това е главното препятствие – българинът никога няма да признае подобна справедливост. Това му е завещано от историята ! Не може да бъде легитимна голямата частна собственост придобита с присвояване и кражби от народната (обществена) собственост и базирана върху източване и изнасяне навън на национално богатство.

Детю де Траси, студеният буржоазен доктринер, грубо заявява : „Бедни нации са тия, където народа живее добре, а богати нации са онея, където той обикновено е беден” (К.Маркс – Капиталът, том І, стр. 554). Щорх пояснява : „Напредакът на общественото богатство създава оная полезна класа, която извършва най-скучните, най-долните и най-отвратителните работи, с една дума – взема върху плещите си всичко, което в живота е неприятно и робско, и имено с това дава на другите класи свободното време, веселото разположение на духа и условното достойнство на характера” (пак там). Жан Жак Русо, един от творците на съвременната политическа държава, слага точката по въпроса : „За да бъде свободният човек напълно свободен, робът трябва да бъде максимално роб”.