В. 24 часа 2 В. Атака 11 В. Сега 12

Почти два пъти повече са офертите във Варненска област за продажби на къщи с цена над половин милион евро в сравнение с лятото на миналата година. Това показва справка в сайта imot.bg. Общо в провинцията над тази офертна цена купувачи чакат около 150 къщи. Варна продължава да е лидер по предлагане в сегмента, сочи статистиката. Няколко от тях са над 1 млн. евро, което е доста по-малко в сравнение с юни, когато мераклиите да продадат имота си над тази цена в града бяха двайсетина. Най-евтино в сегмента - за 660 000 евро, се оферира къща от 450 квадрата, разположена в кв. "Бриз". Най-много пари - 3 млн. евро, се искат за 3-етажен имот от 400 квадрата в идеалния център на Варна. По крайбрежието около най-големия ни черноморски град се продават 23 къщи с обявена цена над половин милион евро, сочи статистиката. Няколко от офертите са за над 1 млн. евро. Най-ниската обявена цена от 500 000 евро е за къща от 463 квадрата с в района на Евксиноград. Пак там е обявен за продажба и най-скъпият имот от сегмента. За луксозно обзаведена 4-етажна къща от 1500 квадрата се искат 2,3 млн. евро. 5 повече са офертите в сегмента в Бургас. Предложенията над 1 млн. евро са 3. Най-ниското от 850 000 евро е за 2-етажен имот от 455 квадрата в центъра, близо до морската градина. Най-скъпо - за 1,4 млн. евро, се продава къща с площ от 450 квадрата. Подобен имот, вероятно същият, се предлага от посредници и на над 2 пъти по-висока цена. 25 са къщите, предлагани за продажба над половин милион евро в Бургаска област. Най-евтино в сегмента - за 540 000 евро, се продава триетажна къща в Созопол. Над 3 пъти по-висока цена - 1,84 млн. евро, е обявена за най-скъпия подобен имот, продаван в областта. Той е с площ от 614 квадрата и двор - 1524 кв. м, и се намира в гр. Царево. Само десетина са къщите на цена над половин милион евро, обявени за продажба в Пловдив, сочи статистиката. Няма оферти над 1 млн. евро. Най-ниското предложение в сегмента от 570 000 евро е за имот от 350 квадрата на главната улица, като за магазина на партерния етаж има дългосрочен договор за наем. Най-много пари - 850 000 евро, се искат за 3-етажна къща на ул. "Отец Паисий". В Пловдивска област пред ложенията са 5 пъти повече в сравнение с миналото лято. Най-високата оферта от 2 млн. евро е за идеен проект за имот от 2400 квадрата в с. Марково, известно още като Бевърли майна. В Русе се продават 7 скъпи къщи, колкото и преди 10 месеца. В част от предложенията за луксозни еднофамилни домове в крайдунавския град не е посочена точна сума, явно за да не се стряскат евентуалните купувачи.

Най-скъпо оферираните къщи у нас трудно биха влезли в графата на луксозните, ако се прилагаха стандартите в напредналите страни. Според техните изисквания луксът включва не само самия имот, а и средата, където се намира той. Не може до скъпата къща да води път, изровен от дупки, или въобще да няма нормално шосе, а съседните домове да са с излющени мазилки или да са запустели и в тях да са се заселили клошари.

Изискванията за лукс включват още и задължителна поддръжка на имота, наличие на съвременни комуникации - телефон и интернет, нормално водоснабдяване и канализация. Колко от стотиците огромни и лъскави къщи, построени от добре облечените бизнесмени по морето или около планинските курорти, отговарят на подобно изискване? Та там няма още дори канализация, а водата вечно не достига.
БРОЙ ОФЕРТИ ЗА КЪЩИ НАД 0,5 МЛН. ЕВРО В ПРОВИНЦИЯТА:

юни 2009 март 2010

Бургас 7 7

Бургаска област 20 25

Варна 23 25

Варненска област 12 23

Велико Търново - 2

Великотърновска област 11 8

Пловдив 11 10

Пловдивска област 2 10

Русе 7 7

Русенска област - 10

Стара Загора 2 3
Снимка на три колони- Варна продължава да е лидер в провинцията по предлагане на скъпи къщи.


04.03.2010 г.,с. 18
Удължават срока на проект по ИСПА
ВАСИЛ ТАШЕВСКИ

Другата седмица ще се подпише допълнително споразумение за удължаване на срока за изпълнение на проекта за водния цикъл на Стара Загора, Хасково и Димитровград. Това съобщи Лиляна Павлова, зам.-министър на МРРБ. Анексът ще бъде парафиран с немската фирма "Хайткамп", уточни Павлова. Германците трябваше да изградят канализационната система по левия бряг на река Марица. Срокът за изпълнение на проекта изтече още на 15 ноември, а тогава договорът им бе изпълнен едва на 30 процента, припомни Павлова. В допълнението към договора предвиждаме тежки санкции при неизпълнение на проекта навреме, увери зам.-министърът. Проектът за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица се реализира по програма ИСПА и е съфинансиран от ЕИБ чрез държавен инвестиционен заем за 28 млн. евро, подписан през юли 1999 г. В Димитровград се предвижда изграждане на около 34 540 м канализация, три помпени станции за отпадни води, проучвания на канали и доставка на превозни средства за поддръжка и експлоатация.

Забранил съм на Дян­ков да се занимава с не­ща извън финансовия сектор, посочи още Бо­рисов. Хората искат си­гурност, стабилни финан­си, не фалирала държа­ва и правим всичко въз­можно това да го има, уточни той. По думите му 43 % от парите в бюдже­та отивали за пенсионе­рите. Борисов отбеляза,

че с идването на сегаш­ното правителство пен­сиите са били вдигнати, но не могат да се пови­шават непрекъснато. Според него не е случай­но, че председателят на Европарламента Йежи Бузек е у нас на нацио­налния ни празник, за­щото това показвало, че Европа е зад нас. Хора­та виждат, че правим не­ща по принуда и ни раз­бират, че ако не ги нап­равим, бъдещото поко­ление ще ни осъди, ка­тегоричен бе министьр-председателят. Той спо­дели, че приема чуждо­то мнение, вслушва се в него и преправя свое­то, ако се налага. Пре­миерът даде пример със смяната на нашия кан­дидат за еврокомисар.

2010-а е най-тежката година за България, но 2011 - а може да бъде по-добра, прогнозира още Борисов. В условията на криза ще направим мет­рото, магистралите, енергийните проекти и реформата в здравео­пазването, обеща пре­миерът и допълни, че до­нася стотици милиони загубени пари за Бълга­рия.

„Благодаря. Днес е празник. Утре говорим за работа". Това заяви министърът на финанси­те Симеон Дянков след официалната церемония пред паметника на Нез­найния воин вчера. Той отказа коментар на въп­роса дали Първанов е приел обясненията му, че е подведен за съдър­жанието на разговора в телевизионното преда­ване. Дянков не пожела да каже дали ще си по­даде оставката, след ка­то Първанов го призова да напусне



04.03.2010 г., с.5
Ивайло Калфин: Не е реалистично сега да се търсят частни инвеститори за „Белене"
Когато преговаряхме за блоко­вете на АЕЦ „Козлодуй", в ЕС има­ше ясна позиция за извеждане от експлоатация на ядрената енерге­тика. Това се случи със Словакия, с Литва, включително страни като Германия приеха собствена прог­рама за постепенно вадене от ек­сплоатация на ядрените реактори, припомни евродепутатът Ивайло Калфин. Настроението в Европа бе­ше много ясно и много твърдо про­тив развитието на ядрената енер­гетика, каза още той. Според Ивай­ло Калфин най-реалистичният ва­риант в момента за изграждането на АЕЦ „Белене" е държавата да набере финансиране, да направи „Белене" държавно предприятие и след това да търси да продава дя­лове от него на дългосрочни ин­веститори. В момента намирането

на частни инвеститори, след като изгонихме такива, които бяха пое­ли ангажимент, надали е най-реа­листичното, каза той.

По думите му - за последните няколко месеца с нерешителност­та и различните сигнали от пра­вителството, изгонихме германс­ката компания RWE, която беше поела ангажимента да е страте­гически инвеститор в АЕЦ „Беле­не" и БНП „Париба", която тряб­ваше да осигури финансирането. Резервите, които остави предиш­ното правителство, бяха два пъти повече от тези, които намери, ка­за още Ивайло Калфин, който от­говаряше за икономическата по­литика в предишния кабинет. Те­зи резерви помогнаха дълго вре­ме България да усеща по-меко ефектите от кризата.з

Януари завърши с дефицит от половин милиард в бгоджета

През първия месец на годината из­вършените разходи по републиканския бюджет са надвишили приходите с бли­зо 500 млн. лв., което означава, че го­дината стартира с дефицит от половин милиард лева, сочат данните на Ми­нистерството на финансите, оповесте­ни от ведомството.

Приходите в хазната през първия ме­сец на годината са били 1,75 млрд. лв., а разходите - 2,25 млрд. лв., уточняват от Мф. Според ведомството разходите на правителството са били по-високи от приходите, защото са били извър­шени наложителни плащания извън те­кущите, които не са били покрити с при­ходите за месеца. Правителството има неразплатени около 2 млрд. лв., от ко­ито около 600 млн. лв. забавено възс­тановяване на ДДС. фискалният резерв към 31 януари 2010 г. е в размер на 7,379 млрд. лв.

Огромен длъжник са и общините, които общо дъл­жат почти 41 млн. лв. Средният срок на забавяне на плащанията е 245 дни, което е малко повече от 8 месе­ца, уточняват от БСК.

- Основната зада­ча на специализира­ния финансов конт­рол и през 2010 г. ще бъде да защитава ин­тересите на коопера­тивните организации, спазвайки принципи­те на независимост и обективност в наша­та дейност. При из­вършване на финан­совите ревизии осъ­ществяваме послед­ващ контрол относно спазването на финан­совата и уставната дисциплина. Ще продължим да прове­ряваме и анализира­ме резултатите от из­вършваните стопанс­ки дейности, за да се установят обективни­те и субективните причини за лоши финансови резултати, ако има такива. През 2010 г. ще направим всичко възможно да извършим проверки по изпълнението на писмените указания, които даваме за отс­траняване на устано­вените при извърше­ните ревизии нару­шения и за подобря­ване на организаци­онната и финансо­вата дисциплина.

През 2009 г. Упра­вителният съвет на ЦКС взе решение, с което задължи пред­седателите на коопе­ративните съюзи да осъществяват конт­рол върху изпълнени­ето на дадените ука­зания. В тази връзка г-н Виден Виденов, председател на КС на ЦКС, ни съдейства в получаването на об­ратна информация чрез контролните съ­вети на кооператив­ните съюзи.

Като и през тази година наша задача ще бъде да изисква­ме и подпомагаме ръководството на всяка кооперативна организация за създа­ване на системи за вътрешен оперативен контрол, особено върху отчетническата дейност на материал­ноотговорните лица.

- Какви бяха най-честите нарушения,

които дирекцията констатира през 2009 г.?

- Мога да кажа, че през 2009 г. не бяха установени някакви необичайни наруше­ния. Най-често се констатират нанесе­ни вреди на коопера­тивните организации от платени наказа­телни лихви и иму­ществени санкции за неспазване на здрав­ното и осигурител­ното законодателст­во. Следва да отбе­лежа, че през 2009 г. са повече случаите на нанесени вреди на кооперативните орга­низации от установе­ни липси на парич­ни и стоково-материални ценности. В та­зи връзка през мина­лата година има уве­личение на броя на съставените актове за начет - 38 броя, при съставени 22 броя за 2008 г. или със 73 % повече. Су­мата на съставените актове за начет през 2009 г. е за 193 912 лв. и е с 37,5 % по­вече от установената през 2008 г. - 140 980 лв.

- Колко коопера­ции от системата на ЦКС бяха ревизира­ни през миналата го­дина?

- През 2009 г. слу­жителите от дирек­ция „Финансов контрол" са извършили финансови ревизии на 191 кооперативни организации.

- Каква е законо­вата рамка, в която осъществявате дей­ността си?

- Специализирани­ят финансов контрол на кооперативните организации се осъ­ществява на основа­ние глава шеста от Закона за коопераци­ите. С промените в Закона от 2007 г. се повишиха правомо­щията и отговорност­та ни. Също така в устава на ЦКС чл.4 т. 10 извършването на финансов контрол върху дейността на кооперативните орга­низации е определе­на като една от ос­новните функции на Съюза, а в чл.10 т.П е записано, че всеки член на Съюза е длъ­жен да съдейства на специализирания фи­нансов контрол при осъществяване на не­говата дейност. На тази база е израбо­тена и одобрена от ръководството на ЦКС вътрешна на­редба за работата и организацията на специализирания фи­нансов контрол.

- Каква е процеду­рата за извършване на финансова реви­зия при подаване на сигнал от член-кооператор?

- Законът дава възможност да се по­иска финансова реви­зия от председателя, Управителния съвет или една десета от членовете на коопе­ративната организа­ция. Това съгласно установените прави­ла става с писмено искане до председа­теля на ЦКС. Също така всеки член-кооператор има право да поиска за своя смет­ка да се извърши фи­нансов одит от неза­висими финансови одитори.

- Извършва ли ди­рекция „финансов контрол" ревизии на кооперативни дру­жества, както и на други фирми и орга­низации, които не са членове на ЦКС?

- Извършваме фи­нансови ревизии и на кооперативни дру­жества. През 2009 г. сме проверили пет дружества. Съставът на дирекция „финан­сов контрол" е съоб­разен с броя на коо­перативните органи­зации в системата на ЦКС. В предвид на това, че имаме изгот­вен годишен план, не можем да извършва­ме ревизии на други фирми и организа­ции, независимо че ще ни бъде заплате­но. Такива ревизии извършваме само по изключение, и то ако са ни възложени от прокуратурата или полицията.

- Какви са най-честите и типични нарушения на фи­нансовата дисципли­на в кооперативната система? Колко голе­ми са установените от тях вреди?

- Размерът на ус­тановените противоправно причинени вреди при извърше­ните финансови ре­визии през 2009 го­дина е общо 868 605 лева, което е с 2 % повече от установе­ните през 2008 г. От тях 422 695 лв., или 49 % са от изплате­ни наказателни лих­ви и имуществени санкции, вреди в размер на 238 694 лв., или 27,5 % са от ус-

тановени липси на парични и стоково материални ценности и останалите видове вреди са от отписа­ни несъбрани взема­ния, поради пропус­нати давностни сро­кове, неправилно из­платени възнаграж­дения, допуснат пре­разход на суровини, материали и други. От това е видно, че най-честите наруше­ния са неспазване на сроковете за внасяне на здравни и осигу­рителни вноски, раз­читане с бюджет и общините по други данъци и такси и вре­ди от липси, поради неосъществен конт­рол върху отчетната дейност на материал­ноотговорните лица.

- Какви се най-фрапантните случаи, при които сте уста­новили нарушения?

- финансовите ре­визори са длъжни да не разгласяват факти и обстоятелства, ста­нали им известни при изпълнение на задълженията им. Ето защо ще ви от­говоря по следния начин. При извърш­ване на финансовите ревизии, когато има данни за извършени действия, от които може да се направи извод за извършено престъпление на ос­нование чл. 19 от За­кона за държавната финансова инспек­ция, копие от докла­да, в едно с всички приложения, се изп­раща на съответната прокуратура. За 2009 г. сме изпратили пет ревизионни доклада.

- Как финансови­ят контрол защитава интересите на член-кооператорите?

- Най-краткият от­говор е, че по време на извършване на финансовата ревизия съдействаме да се съ­бират вземанията на кооперацията, най-често от неизрядни наематели и чрез съставяне на актове за начет, срещу ма­териално отговорни лица, отклонили или присвоили парични средства или стоко-во-материални цен­ности. Но контролна-

та дейност има мно­го по-големи въз­можности, финансо­вата ревизия и конс­татираните при из­вършването й нару­шения трябва да пре­дизвикат поредица от решения и действия от самото ръководс­тво на кооперативна­та организация за по­вишаване на органи­зационната и финан­совата дисциплина, да се извърши анализ и се вземат адекват­ни мерки за подоб­ряване на работата и резултатите. В зако­на за кооперациите чл.15 т.15 Общото събрание следва да вземе решение по ре­зултатите от извър­шената финансова ревизия, т.е. член-кооператорите могат и трябва да преценят дали избраните от тях ръководства пос­тигат целите, за кои­то са ги избрали. Или, казано по друг начин, финансовият контрол дава въз­можност на член-кооператорите да нап­равят своя информи­ран избор.

- Как повишавате професионалната квалификация на ре­визорите?

- финансовите ре­визори в системата на ЦКС задължител­но всяка година пре­минават обучение по измененията в зако­нодателството, което касае тяхната пряка дейност. В операти­вен порядък ги запоз­наваме с възникнали казуси и становища­та по тях, дадени от специализираните дирекции в ЦКС.

- Какви са Ваши­те очаквания за 2010 г.?

- Единственото, ко­ето мога да кажа е, че съгласно изготвения годишен план за 2010 г. трябва да извършим финансови ревизии в 185 кооперативни ор­ганизации. В нашата дейност не можем да изготвим бизнес план. Очаквам да отчетем повече извършени ре­визии, но с по-малко нарушения и противоправно нанесени вреди на кооператив­ните организации.
Снимка на две колони - Емилия Софрониева, директор на дирекция „финансов контрол" на ЦКС.


04.03.2010 г., с.8
Посланикът на Русия у нас Юрий Исаков: За ПРО не може да се взимат едностранни решения
При големите проекти няма доминираща страна
Господин посланик, след посещенията у нас на министъра на енергетиката на Русия Сергей Шматко и на шефовете на „Газпром" и „Росатом" може ли да се смята, че вече няма големи препятствия - преди всичко от идеологически характер, пред трите големи проекта „АЕЦ „Белене", „Южен поток" и „Бургас-Александруполис"?

- След като българската страна потвърди своята заинтересованост в по­нататъшния напредък по трите съвместни енергийни проекта, според мен вече не може да се говори за каквито и да било сериозни препятст­вия. Сега главното, което беше и тема на състоялите се през февруари в София руско-български преговори, е колкото се може по-скоро да се завършат подготвителните работи по споменатите проекти, за да се премине към практическата им реали­зация. По отношение на „Южен поток" става дума за форсиране на процеса на подготовка на неговото техническо и икономическо обосноваване и на споразуме­нието между акционерите. По трансбалканския нефтоп­ровод (ТБН) „Бургас-Александруполис" очакваме резултата от оценката на българската страна за влия­нието на тръбопровода върху околната среда (ОВОС), за която сме уверени, че окон­чателно ще премахне същест­вуващата все още в България загриженост за екологията. По АЕЦ „Белене", както е известно на вашите читатели, руската страна изрази готов­ност да предостави на бъл­гарските партньори финансо­ви ресурси, крайно необходи­ми за продължаване на проекта през периода до избирането на стратегически инвеститор. Тук ще отбележа, че в замяна руските участни­ци не изискват от българска­та страна мажоритарен дял в проекта. Уверен съм, че благодарение на установения конструктивен диалог с българските партньори в близко бъдеще можем да очакваме осезателен напре­дък по всяка от тези посоки.

- Какво бихте отговорили на онези, които смятат, че тези проекти правят Бълга­рия не само икономически, но и политически зависима от Русия?

- Предполагам, че за мнозина е азбучна истина фактът, че при проекти от подобен мащаб винаги има взаимна зависимост на всички участници в енергий­ната верига „доставчик-транзитьор-потребител". Освен това, нека не забравя­ме една съществена подроб­ност - дадените енергийни проекти не са само двустран­ни, в тях освен Русия и България участват над десет държави в Европа. Това, както разбирате, още повече засилва споменатата взаимна зависимост и практически прави невъзможно доминира­нето на когото и да било от партньорите.

- До каква степен има вероятност София да прова­ли изграждането на петро­лопровода „Бургас-Александруполис" и в крайна сметка тръбата да мине през Турция и по този начин България да бъде заобиколена?

- Както вече отбелязах,

българската страна изрази готовност да продължи работата над този проект, което се потвърждава от конкретни стъпки. Имам предвид спомената подготов­ка за ОВОС и обявеното предаване на петролопровода от компетенциите на българс­кото енергийно ведомство в отговорност на Министерст­вото на финансите, което би трябвало да способства за решаването на финансовите въпроси на българското участие в проектната компа­ния на ТБН. Ако се има . предвид именно такъв „век­тор на движение" на София, не би било уместно да се говори за чиито и да било „опити да провали изгражда­нето на проекта".

- Стана ясно, че САЩ не са се отказали от плановете си за ПРО и че не е изклю­чено България да бъде включена в тяхната реализа­ция. Каква реакция може да се очаква от Русия? До каква степен според вас са искрени поканите на САЩ и НАТО за съвместна с Русия ПРО?

- Безпокои ни фактът, че за вземането на принципно важни решения по противо-ракетното присъствие на САЩ в Европа ние научава­ме не от нашите официални партньори във Вашингтон или Букурещ, а от медиите. Съгласете се, че подобна практика не съответства на представите за равноправно партньорство в областта на ПРО, макар че основният проблем, разбира се, съвсем не е в това. Отново ставаме свидетели на опити за при­бързано противоракетно уреждане в Европа, когато крехката архитектура на европейската сигурност фактически се превръща в заложник на мними ракетни заплахи, определяни едност­ранно. Естествено, у нас се пораждат сериозни въпроси за истинското предназначение на американския противора-кетен щит, затова и в бъдеще последователно ще се проти­вопоставяме на всички съмнителни едностранни действия в областта на ПРО, които може да влияят нега­тивно на международната сигурност.

Колкото до пътищата към задълбочаване на сътрудни­чеството в тази сложна сфера, нашата идея се отли­чава от вариантите, предлага­ни от САЩ. Ние смятаме, че би трябвало да се започне от

съвместна оценка на предиз­викателствата на ракетното разпространение. Нормално е у нас да възникнат въпроси, когато успоредно с извършва­нето на такъв анализ САЩ предприемат едностранни мерки. Когато отначало се обявява за създаване и разполагане на елементи на ПРО и ПВО в Полша, а после - в Румъния и Бълга­рия. При това тези съобще­ния бързо се „полуопровергават", а след това отново се „препотвърждават". Ние честно заявяваме пред амери­канците своята загриженост и се опитваме да разберем: все пак, заедно ли анализираме и решаваме какво да правим, или всичко отдавна вече е решено, а съвместният анализ е така - между друго­то, колкото Русия да не се тревожи, че не се съобразя­ват с нея.

- Тази година светът отбелязва 65-годишнината от Победата над фашистка Германия. Какви тържества по този повод планира посолството на Русия у нас?

- Както е известно, неот­давна бе учреден Български обществен инициативен комитет за честване на 65-годишнината от Победата, който бе оглавен от генерал-полковник Атанас Семерджиев. Комитетът, в чийто състав влизат представители на около 39 държавни и обществени организации в България, е подготвил редица предложения за отбелязване на юбилейната дата. Всъщност инициативи­те вече набират обороти. Така например, на 18 февру­ари т.г. в Руския културен и информационен център (РКИЦ) се състоя научна конференция на тема „Побе­дата над фашизма. Приносът на България". Тя бе органи­зирана от Движението „Русофили" съвместно с Руската фондация на мира. Току-що - на 27 февруари, в София завърши Първият национален конкурс за декламатори на руски език „Гимнастьорка". Във финал­ния тур участваха около 100 ученици от цялата страна. Скоро на взискателната българска аудитория ще бъде

представен фестивал на руското военно кино, а вашите читатели сигурно помнят, че в този жанр руските кинематографисти са много силни и убедителни. Заедно с българските почи­татели на патриотичната песен отново очакваме изпълнението на любимия и тук състав „Любе", на знаме­нития в цял свят Академичен ансамбъл за песни и танци на Руската армия „Александ­ров", ансамбъла на МВР на Русия. Ще се състоят също научни конференции на историци и политолози, изложби, конкурси и премие­ри на книги.

На 8 и 9 май в цяла България на паметниците и могилите на съветските воини тържествено ще бъдат поло­жени венци. За Деня на великата победа ще заработи и Интернет порталът с база данни за всички мемориали на Великата отечествена война на територията на България. Това ще даде възможност да се наблюдава тяхното състояние и нужда от ремонт и поддръжка. Бих искал да разкажа на вашите читатели за една инициатива, която много ни трогна. Буквално преди няколко дни към посолството се обърна колектив от преподаватели и студенти от Колежа по туризъм и хотелиерство в Санкт Петербург. Те искат да предадат заработени от тях средства за реставрация на паметника „Альоша". Юнаци!

Уверен съм, че с участието на нашите уважаеми ветера­ни, с подкрепата на Оьлгарс-ката общественост, общините и кметствата празникът ще бъде наистина всенароден.

Интервюто взе Светлана МИХОВА