В. 24 часа 2 В. Атака 11 В. Сега 12

При мостовете, ако е засегната хидроизолацията, нищо не може да се направи през зимата - чака се хубаво време. Трябва да се обели цялата настилка, да се провери в какво състояние е изолацията и се прави нова настилка. Покрай бордюрите се прави заливка, за да се запечата и да няма шанс водата да влезе.

Зимно време се кърпи със студени смеси, които са почти двойно по-скъпи от стандартните. Обикновените смеси са по 100-110 лв. на тон. (24часа)


04.02.2010 г., с. 9
“Хемус” цъфва заради шлака от “Кремиковци”
Проблемите с настилката на магистрала "Хемус" се оказват породени и от това, че под асфалта е поставен пласт с шлака от "Кремиковци". Той "разбухва" и дава отражение върху горния слой. Отпадъчният металургичен продукт напомня за себе си от 35 г. Затова и магистралата се рехабилитира няколко пъти и въпреки това има проблеми, казват пътни експерти. Те си обясняват това решение от средата на 70-те със снижаване на себестойност.

На магистрала "Тракия" при разклона за Велинград пък има участък, чийто последен пласт асфалт е правен в средата на 80-те. Сега там са само кръпки.

Една от добрите, но и скъпо струващи технологии, използвани у нас, е приложена в отсечка от пътя за Търново преди Ловеч. Тя е с добавка ларисил. От нея е положен пласт от 2 см. Ефектът е добър, но през 5 г. трябва да се сложат нови 1-2 см. За ново асфалтиране в момента плаче и пътят за Самоков. Той бе направен по време на жълтото правителство. В момента има повърхностни олющвания и ако се направи, ще заспи за следващите 10 г., казват пътните експерти.
ВЯРА ИВАНОВА, АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ


04.02.2010 г., с. 9
Хаинбоаз пред затваряне?
автор: Дима Максимова


През лятото на миналата година алпинисти укрепиха с мрежи скатовете на прохода.
От ДНСК искат да бъде затворен проходът Хаинбоаз, защото е незаконен и опасен, съобщи в."Янтра днес".

Последните проверки констатирали, че пътят е рисков заради неукрепените откоси, от които падат камъни и заплашват живота на пътуващите. Северната част е незаконно изградена, преди да са направени отчуждителни процедури.

От ДНСК възложили нова проверка на регионалната дирекция в Търново, научи "24 часа". "Ще изготвим протокол, който ще бъде изпратен в София. Там ще се решава какви мерки да бъдат предприети", казаха служители.

Хаинбоаз няма акт 16 и не е въведен в експлоатация, призна преди време регионалният министър Росен Плевнелиев. Миналия август той бе пуснат за временна експлоатация.

Строителството на 23-километровия участък от северната страна започна през 2006 г. Търга спечели консорциум от "Пътни строежи - Велико Търново" и "Биндер".

"За ремонтите са харчени пари, без да са доказани с проекти", констатира Сметната палата в одитен доклад от края на март м.г.

Но няма никакъв проблем тези съоръжения, които са опасни за хората и могат дори да убиват, да бъдат спирани, докато не бъдат отстранени проблемите.

На практика обаче в момента какво се получава - техническият надзор проверява, открива нередности, пише предписания. Поддържащите фирми и собствениците си разменят писма. И толкова . Счупеният асансьор продължава да се използва.

На тази порочна практика трябва да се сложи край час по-скоро, преди да се е наложило да броим трупове заради пропаднал асансьор.

Търпението на бизнеса и синдикатите към правителството се изчерпа. Фирмите не само не са склонни да дадат 10% отстъпка за забавените плащания на държавата, но смятат и да си поискат сумите с лихвите. Очаква се това да стане официално на среща на социалните партньори с финансовия министър Симеон Дянков в петък, научи "Сега".

Срещата на лидерско ниво за критичното състояние на икономиката и на пазара на труда се организира от президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Социалните партньори искат точен график, по който държавата ще се разплати с бизнеса.

"8 месеца никой не говори с нас. Пращаме писма, нямаме отговор. Преди три месеца сме пратили официално писмо с предложението, ако Дянков не плати лихви и санкции, ние да не плащаме такива за дължими данъци и осигурителни плащания. Още нямаме отговор. Песимисти сме, че ще има чуваемост", коментира пред "Сега" лидерът на най-голямата работодателска организация - БСК, Божидар Данев. "Откъде накъде с 10% по-малко? Трябва да бъде поне с 20% повече заради забавянето", смята Данев.

Вчера БСК разпространи първите резултати от онлайн системата, в която фирмите доброволно декларират какви пари имат да получават от държавата. Само за месец 584 компании са обявили 350 млн. лв. несъбрани вземания от държавни и общински структури. В 99% от случаите става въпрос за забавени плащания по обществени поръчки, а в останалия 1% проблемите са свързани с невъзстановен данъчен кредит по ДДС, неразплатени средства по европейски проекти и др., анализират от БСК. Най-много подадени заявки има от строителството - 498 фирми твърдят, че чакат 291 млн. лв. от бюджета.

Според декларираното в системата на камарата най-голям длъжник е Агенция "Пътна инфраструктура", която бави 102 млн. лв. на 59 фирми. Следват Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което дължи 84 млн. лв. на 36 фирми, социалното министерство (39 млн. лв. на 172 фирми), екоминистерството (31 млн. лв. за 46 фирми) и Министерството на отбраната (10 млн. лв. на 16 фирми). Огромен длъжник са и общините, които общо имат да плащат почти 41 млн. лв. Средно просрочието е 245 дни.

През декември между финансовото и регионалното министерства и строителни фирми бе сключено споразумение, според което до края на март 180 от тях трябва да получат 200 млн. лв. за вече изпълнени дейности.

Впоследствие стана ясно, че държавата ще се разплаща приоритетно само с онези компании, които се съгласят да направят 10% отстъпка от вземанията си. Засега само 12 фирми са се съгласили да направят такъв отбив, като 5 от тях са свързани с бизнесмена Васил Божков.

У нас няма точни данни за задлъжнялостта на държавата към бизнеса. Според Камарата на строителите например само този бранш чака близо 800 млн. лв. Работодателските организации цитират общи суми от порядъка на 2 млрд. лв. задължения на държавата към бизнеса от невърнат ДДС и неразплатени средства за изпълнени поръчки. "Не всяка фирма иска да бъде публикувана в системата, тъй като се страхува, че при следващите обществени поръчки няма да бъде допусната", обясни шефът на БСК.

Според работодатели и синдикати резултат от драматичната ситуация в родната икономика е растящата безработица. Официално тя вече е 9.9%, а в бюрата по труда са регистрирани 363 000 души през януари. В същото време статистиката отчита още към 200 000 обезкуражени, за които се приема, че не са регистрирани. "Така че говорим за 15% реална безработица", пресмята Данев. Експерти на КТ "Подкрепа" смятат, че ще е успех, ако равнището й не мине 20%.

Поевтиняването от почти 30% важи най-вече за апартаментите в центъра на София. Според данните на imot.bg в момента жилищата там се предлагат средно за 260 евро на месец, което прави 3.95 евро на квадрат. Само година по-рано тези апартаменти са се давали срещу 5.58 евро на кв.м месечно.

В квартали като "Гео Милев", "Иван Вазов" и "Студентски град", където традиционно наемите са високи, също се отчита понижение на офертите, но с около 20%. Например двустайно жилище в "Гео Милев" сега се предлага за около 245 евро на месец срещу 330 евро година по-рано. В "Студентски град" пък средният наем е около 4.12 евро на кв.м, а година по-рано е бил 5.11 евро на квадрат месечно.

В крайните квартали понижението на наемите се движи в по-широки граници. В "Дружба" 1 например има поевтиняване от 32.15%, показват данни от сайта. Наемът на двустайно жилище в района в момента излиза средно 190 евро на месец. В "Младост" пък наемите, които се предлагат в момента, са около 240-250 евро на месец, а миналия февруари са били около 280-290 евро месечно.

От другите големи градове по-голям спад на наемите - с около 20%, има в Бургас, но при далеч по-малко предлагане, отколкото в столицата. Двустайно жилище в центъра на морския град сега се отдава под наем за около 195 евро, докато миналата година средният наем е бил 240 евро. В квартал "Славейков" наемите са поевтинели с 12%, а в "Меден рудник" - с до 28%.

В другите големи градове на България офертните цени са претърпели по-скромен спад. В Пловдив наемите са поевтинели средно от 6% до 15% в различните квартали на града. Най-стабилни са нивата във Варна, а в определени райони те са дори по-високи от тези в централните квартали на София. Например наемането на двустайно жилище в близост до Морската градина струва над 330 евро на месец, а година по-рано средният наем е бил само 7% по-висок. Наемните нива в широкия център на морската столица са останали почти без промяна.

Това е съоръжението, за което Столична община отделя по 60 000 лв. годишно за поддръжката му, а община "Младост" е похарчила за 2009 г. 47 000 лв.

След публикацията на "Сега", че Столичната община плаща по 3000 лв. месечно за охрана на пешеходния надлез на бул. "Александър Малинов" в "Младост", от районната администрация склониха да дадат данни кои фирми и на какви цени са стопанисвали станалото прословуто вече съоръжение. "Такава детайлна справка изисква време и се извършва от няколко служители в районната администрация", се казва във факса, изпратен до "Сега" от кмета на "Младост" Петко Дюлгеров.

От справката става ясно, че цялостната поддръжка на пасарелката за м.г. е струвала малко над 47 230 лв. За тази година след избора на новите фирми сумата пада до 42 514 лв. От кметството изрично подчертават, че спестените средства до сумата от 60 000 лв. за година, които от "Московска" 33 отпускат на районното кметство, се връщат в хазната на столицата. Как е определено, че издръжката на една пасарелка, която представлява покрит метален мост на бул. "Александър Малинов", може да струва 60 000 лева на година, остана загадка. Зам.-кметът на Столична община Любомир Христов отговори: "Ами колко да струва?!".

През 2009 г. районната администрация е плащала по 540 лв. месечно на фирма "Шерита-М" за цялостно почистване на пасарелката, три пъти на седмица. Въпреки това част от оплакванията на жителите на "Младост" са, че съоръжението не се почиства. След проведения конкурс на 23 февруари чистенето е поверено на фирма "Даймънд Куолити Клийн" само за 126 лв. месечно. Според кмета Дюлгеров цената е паднала за сметка на честотата на чистенето.

Средствата за охрана остават на практика непокътнати. За м.г. сигурността на пасарелката е струвала 2895 лв. на месец, а охранител е била фирма "Бюро за охрана и сигурност - ИТ". Тазгодишната охрана е поверена на фирма "Батсекюрити" за 2880 лв. месечно. Охраната представлява малка барака, в която денонощно се редуват двама-трима пенсионери охранители.

Поддръжката и ремонтът на асансьорната уредба и осветлението и през т.г. ще се извършват на същите цени от миналогодишната фирма - ЕТ "Ники Рейсинг Тим - Никола Пеков". Поддръжката на асансьорите струва 312 лв. на месец. За осветление м.г. са плащани по 90 лв. За т.г. не бе предоставена информация.

С повече от 20% общо ще бъдат вдигнати заплатите във фирма "МАПА-Ченгиз", която изгражда автомагистрала "Люлин". Договорката стана възможна благодарение на намесата на Националния институт за помирение и арбитраж.

От него КНСБ поиска да бъде разгледана скандалната разлика в заплащането на българските и турските работници. Другото искане беше за изравняване на условията на труд на българите с тези на чуждите работници. Посредник в преговорите в института е бил Стойко Атанасов, представител на другия синдикат - КТ "Подкрепа" във Варна.

Заплатата на общите работници на автомагистрала "Люлин" се вдига от 310 лв. на 380 лв., на квалифицираните - от 585 лв. на 685 лв., а на администрацията - от 400 лв. на 450 лв. "Това са основни заплати. Оттам всеки месец до 15-о число с прякото участие на членовете на синдикалния комитет на КНСБ ще се определя допълнително материално стимулиране до 40%. И това са заплати, договорени за всички работници, независимо дали са турци или българи", обясни Наташа Ангелова, шеф на структурата на синдиката в Перник.

Социалният министър Тотю Младенов подписа в края на 2009 г. с мениджърския екип на "МАПА-Ченгиз" споразумение, според което към 31 март във фирмата трябва да работят не по-малко от 1300 български работници и не повече от 200 турци. Преди два месеца съотношението беше около 50 на 50. "Поет е такъв ангажимент и той трябва да се изпълни. В противен случай няма да дадем разрешение за назначаване на работници от трети страни. Има над 800 български работници, отговарящи на условията, с които в момента уреждаме интервюта", обясни Младенов.

Скандалната дискриминация в "МАПА-Ченгиз" спрямо българските работници излезе наяве след създаването на структура на КНСБ на обекта. След като синдикатът не успя да се разбере с ръководството на фирмата, той поиска проблемите да се разгледат от Националния институт за помирение и арбитраж.

"Вече поне имаме човешки диалог", заяви Ангелова. Доказателство е фактът, че на националния празник 3 март българите са освободени от работа. Едно от оплакванията беше и това, че на националните и религиозни празници на Турция комшиите се пускаха в почивки, а българските чествания не се признаваха.

"Когато държавната власт застане зад своите работници, който и да е работодателят, разбира, че не може да си развява коня", коментира договорката вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. Но от КТ "Подкрепа" припомниха, че държавата в лицето на финансовия министър Симеон Дянков е голям длъжник на българските безработни. Той еднолично и без аргументи изтегли предложението за затягане на условията за издаване на разрешителни за работа на чужденци от трети страни.


04.03.2010 г., с. 12
Варна отправи молитва за асфалт
Уличните дупки свършиха две хубави работи – вдигнаха гражданството и дадоха хляб на археолозите
Диян Божидаров
Варна се слави като най-европейския български град, но тези дни бе емблема на всичко българско и родно в най-трагичния му вариант. Дупките по уличната мрежа са на всеки сантиметър, ямите трошат нерви и автомобили. Гражданите се вдигнаха на протест, който започна добре и продължи в класическия жанр на активните мероприятия. "Случайни" медийно-политически съвпадения подгряха събитието. Но има и добра новина. На ул. "Капитан I ранг Добрев" се свлече яма, която телепортира Варна в предното хилядолетие - под тротоара, на 2 метра дълбочина, зейнаха улиците на античния Одесос. Няколко момчета директно влязоха в дупката на времето, тъй като трябваше да извадят паркирал в наши дни автомобил. Футуролозите все още мълчат за този експеримент, а археолозите трескаво дебатират дали качеството на разкритите древни улици не е по-добро от настоящото.

Лунни пейзажи

По принцип във Варна винаги е имало дупки, но тази зима ситуацията стана трагична. И в другите градове ги има, но тукашните лунни пейзажи като количество и качество бяха уникални.

Защо стана така, никой не разбра. И друг път е имало тежки зими, топящи се снегове, голям трафик, кърпежи през пръсти и непрекъснати прокопавания заради тръби и кабели на нови сгради. Но положението сега стана наистина ужасяващо - кратери по булеварди и тихи улички, стотици потрошени автомобили, огромни задръствания вследствие на траповете, закъсващи автобуси на градския транспорт. Таксиджиите почнаха да псуват, застрахователите да изплащат обезщетения, те пък да съдят общината, а адвокати да търсят потърпевша пътна клиентела. Дори журналистите се осмелиха да питат какво става с дупките. Кирил Йорданов, който по принцип си харесва дългогодишния кметски труд, първоначално реагира пренебрежително: "Да докажат, че нарочно правим дупките".

Някъде през януари се появиха и групи в интернет мрежата "Фейсбук", които бързо набраха последователи. Стана ясно, че за 1 март се подготвят шествие и митинг. Йорданов съобразително смени тактиката - седмицата преди протеста бе посветена на всекидневен отчет къде какви дупки се запълват. И наистина, докъм 1 март бяха покрити 2.3 декара ями. Според обясненията на общината това е т.нар. студено полагане на асфалт, което само временно решава проблема. За топлото полагане били нужни топли дни, а Варна щяла да блесне до 1 юни.

Политическа целесъобразност

Успоредно с гражданското недоволство нарасна и любопитна политическа активност. В един прекрасен февруарски ден общинският съветник от ГЕРБ Красимир Узунов (бизнесмен със своя партия, гравитирал преди това край НДСВ) възнегодува, че общината плащала твърде много на фирмите, ремонтиращи пътищата. Той се оплака, че никой не е виждал договорите, въпреки че не беше прав. Виждал ги е най-малко колегата му Николай Пашов, който хем е съветник от опозиционната във Варна ГЕРБ, хем изпълнителен директор на една от фирмите - "Хидрострой".

С поддръжката на варненските пътища чрез договори от 2008 г. до 2011 г. и по цени, фиксирани през първата година на контрактите, се занимават и дружествата "Инжстрой инженеринг", "Пътища и мостове" и "Автомагистрали - Черно море". Четирите фирми изпълняват и доста други инфраструктурни дейности, възлагани от общината. Узунов бе подкрепен и от колежката си от БСП Калояна Димитрова, която изчисли, че в бюджета за тази година за полагане и монтаж на канализационна тръба по бул. "Христо Смирненски" са предвидени 405 лв. на линеен метър, а пазарната стойност била най-много 175 лв. "Планираните пътни проекти са раздути с 2 млн. лв.", изчисли Калоянова. На другия ден съвсем изненадващо и ненадейно столичен вестник описа схема как агенция "Пътища" е била източвана, а като облагодетелствани бяха посочени и част от фирмите, с които работи община Варна. За капак прокуратурата се присети за общонадзорните си функции и обяви, че ще стартира проверка на всички пътни ремонти в града след 2008 г.

Горните активности показаха, че не само редовото гражданство, но и далеч по-важни и отговорни хора са загрижени за това кой как пълни дупките на Варна. И съвсем спонтанно точно сега решиха да правят изчисления и калкулации, въпреки че договорите са от 2008 г. Вероятно един ден ще се разбере дали важните хора се принадиха към народното недоволство, или лекичко, както те си знаят, му удариха рамо. Само действията на Йорданов не бяха случайни, а съвсем характерни за стила му. Каза, че през 2008 г. се е водил от високите цени на горивата, а сега напълно подкрепял нов ценови подход, който да отговаря на пазарните тарифи. Похвали се, че е сключил анекси с фирмите, чрез които услугите им поевтиняват с около 15%. Но пък точни данни не даде, тъй като било сложно.

Всеки ден ще е така....

Митингът на 1 март събра към 1000 души. Те бяха изненадващо много, като се има предвид, че нямаше кой знае каква официална разгласа. Като главен организатор се афишира студентският лидер от Икономическия университет Кирил Георгиев. Именно той инициира недоволството във "Фейсбук".

Множеството гневно хвърли джанти и гуми на входа на общината, поиска оставката на кмета, блокира кръстовище и принуди десетки цивилни полицаи да изкарат дежурство под прикритие. Недоволните искаха кметът да се яви пред тях, което нямаше как да стане, тъй като той предвидливо бе напуснал общината по-рано. "Искаме асфалт", скандираше митингът и се закани всеки ден да е така, докато не го получи.

Още по-интересен бе следващият ден. Кметът покани на диспут инициаторите на протеста. Студентът Георгиев не се яви, вместо него цъфна Светлозар Николов, който ту се представя като лидер на асоциацията на българския бизнес, тук като общественик от някаква организация за самозащита. За близо година Николов натрупа богата революционерска биография - протести срещу лихвите, срещу продажбата на ската в Морската градина на Варна, срещу гръцките фермери... Но го нямаше никакъв на митинга срещу дупките. Други хора - наистина протестирали, го обвиниха, че е подставено лице на Йорданов. И припомниха, че тъй както скачаше срещу продажбата в Морската градина, този буден гражданин седна и подписа "обществен договор" с инвеститорите.

Цялата галимация се разигра пред десетки журналисти. С тънка усмивка Йорданов доложи, че внимателно проверил човека, който внесъл искането за митинга, и се оказало, че въобще не е варненец, а жител на Велико Търново. Протестиращ поиска договорите с поддържащите фирми. Кметът размаха папка и обяви, че всеки може да я види. Друг поиска по-настоятелно папката, той любезно посъветва да мине по реда за достъпа до обществена информация. Трети го пита дали ще я качи в интернет, но кметът се нервира - въпросът бил безсмислен, щом ще я дава по реда на достъпа. Накрая обобщи, че папката е общодостъпна, и я прибра.

Вечерта се проведе втори протест. Към стотина души се разходиха из улиците, пробваха да блокират кръстовища, за което нямаха разрешение. Студентът Георгиев се оплака, че е имало внедрени провокатори. Навести полицията, но отрече да е задържан. Към медиите съобразително потекоха инициали на страшни хора, които участвали в шествието. Някои от тези хора дори имали няколко нарушения на закона за движение по пътищата.

А дупките наистина бяха уникално много и големи. И никой не е сигурен, че другата зима пак няма да е така.