В. Новинар 3 В. Новинар 3

Рекламните билбордове край магистралите да останат, а допустимата скорост да се вдигне от сегашните 130 км/час на 140 км/час. Тези промени в Закона за пътищата приеха на второ четене депутатите след повече от четири часа дебат в парламента. Въпреки яростните критики на опозицията текстовете за по-високата позволена скорост бяха приети с гласовете на 83-ма от общо 93-ма депутати в залата.

Народните представители гласуваха и въвеждането на понятието "скоростен път" като по-евтина алтернатива на магистралите. Гласуваното ограничение на скоростта по новия вид шосета е 120 км/час при максимално допустими 90 км/час извън населените места.

(Без)опасни промени

Билбордовете край пътищата остават, но ще се разполагат по нови правила, гласува мнозинството от ГЕРБ. Новият режим ще бъде описан в наредба на Министерския съвет, която трябва да бъде приета до 6 месеца след влизането на сила на поправките в закона. Следва нов 6-месечен срок, в който рекламните съоръжения да бъдат приведени в съответствие с правилата. В противен случай ще бъдат премахнати. Договорите за вече съществуващите билбордове ще важат 5 години след промените. Сега са безсрочни. За новите рекламни пана договорите ще са 10-годишни.

Вотът в полза на рекламните съоръженията край магистралите дойде след изненадващи промени между първо и второ четене на Закона за пътищата. Първоначалните текстове, внесени от Министерския съвет, предвиждаха пълно премахване на билбордовете край магистрали и скоростни пътища, тъй като разсейват шофьорите. Впоследствие това отпадна, а опозицията обвини ГЕРБ в лобизъм.

"Отмяната на забраната ми изглежда като корупционно мероприятие", коментира Захари Георгиев от Коалиция за България. Павел Шопов от "Атака" допълни, че със запазването на билбордовете по магистралите ГЕРБ си осигурява евтина реклама за изборите.

Депутатите от управляващата партия също не бяха единни и част от тях подкрепиха забраната за билбордовете край магистрали и скоростни пътища. "Всеки може да си представи какво може да се случи – увеличаваме скоростта и не премахваме рекламните съоръжения", коментира Светослав Тончев от ГЕРБ.

Газ до дупка

Мнозинството обаче прие и втората шумно критикувана промяна в закона – увеличаването на скоростта по магистралите до 140 км/час. Председателят на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров поясни, че по-високото ограничение реално ще важи само за новите и рехабилитираните участъци от магистралите, където това е технически възможно. Като пример той даде магистрала "Люлин", новите участъци от "Тракия" между Стара Загора и Карнобат, както и евентуално трасето между Пловдив и Стара Загора. Със 140 км/час ще се движат колите по магистралите "Марица" и "Струма".

"На останалите магистрални участъци скоростта ще бъде ограничена с пътни знаци, както се прави и в момента. Например при максимално допустима скорост от 130 км/час на опасните места и сега има ограничения за 70-80 км/час", посочи Лазаров.

Според депутата от БСП Румен Такоров обаче, при положение че промените в Закона за пътищата влизат в сила 3 дни след обнародването им, няма техническа възможност магистралите да бъдат оборудвани с пътни знаци, ограничаващи скоростта на 130 км/час. Това означава, че и по старите участъци шофьорите ще летят със 140 км/час.

"Всичко е една голяма реклама. Целта е да се каже, че по новите магистрали на Бойко Борисов може да се кара по нови правила, не като по останалите от Татово време", коментира Павел Шопов от "Атака". Ремзи Осман от ДПС също обвини ГЕРБ, че гласува новото ограничение единствено за да задоволи страстта към високите скорости на премиера.


13.06.2012 г., с. 7
На скорост
Една от важните промени в Закона за пътищата беше и въвеждането на понятието за т.нар. скоростни пътища като по-икономична версия на магистралите. Според дефиницията това са шосета с поне две ленти във всяка посока, но без аварийна лента. Вместо нея ще има площадки за принудително спиране и краткотраен отдих. Влизането и излизането на скоростните шосета, както и пресичането им с улици, други пътища, жп и трамвайни линии ще е само безконфликтно, на различни нива. Ограничението на скоростта по тях ще е 120 км/час. От пътната агенция обясниха, че целта на въвеждането на този тип пътища е икономия на средства, като строителството им е с до 30% по-евтино от това на магистралите.

Като скоростно шосе ще бъде изградена и част от магистрала "Хемус" между Велико Търново и Шумен. Лазар Лазаров обясни, че това е допустимо, тъй като този участък е по-слабо натоварен. Основният трафик от Русе и Дунав мост и в момента се насочва през Велико Търново към София, а оттам към Гърция и Турция. В скоростен път е преработена и отсечката София - Калотина.

"Информирахме синдикатите, че ще ни се наложи да започнем преговори за масови съкращения на служителите, тъй като вече не можем да работим нормално. Ще демонтираме инсталацията и ще се изнесем в чужбина", това заяви изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров пред "Капитал Daily".

Причината

Причината за крайното изказване е, че от цели осем години предприятието за производство на азотни и фосфорни торове се опитва да достигне до фаза право на строеж за изграждането на ново депо за отпадъци. Процесът обаче е блокиран в министерството на земеделието. Компанията генерира по 60 хил. тона на месец, а старото й депо е пред запълване. За целта има постановление на Министерския съвет от 2006 г.

Александров обясни, че имат всички необходими разрешителни от Министерството на околната среда и водите, но от няколко години чакат министерството на земеделието да даде зелена светлина на строителството, тъй като земята е под тяхна юрисдикция. Специална комисия с председател, назначен от министъра на земеделието Мирослав Найденов, трябва да подготви документите за право на строеж на база оценка на терена. Финалната оценка обаче се бави.

"Тя беше направена и беше с 40% по-висока от предишни оценки за аналогични цели в региона. Нямаме проблем с цената от 3.34 лв. на кв.м. Вече платихме и за да изчистим старите отпадъци оттам, тъй като е била ползвана като нерегламентирано сметище от заводите в района на Девня. Въпреки това председателят на специалната комисия поиска от независимия оценител тя да бъде завишена до 15 евро/кв.м, което, преведено за "Агрополихим", означава допълнителна такса от около 2.5 млн. лв.", обясняват от компанията. Следва ново протакане на процедурата между оценителя и специалната комисия.

В историята има и куп загубени от чиновници документи и постоянно изпуснати срокове. В края на юни отново изтича давността на различни разрешителни по проекта и компанията ще трябва да започне отначало, т.е. още осем години бюрокрация.

Писма без отговор

От "Агрополихим" обясниха, че до момента са изпратили две писма до министерството на земеделието. Те остават без отговор. На 14 май е изпратено още едно, този път от посланика на Белгия до министър Мирослав Найденов. В него се казва, че компанията е попаднала в бюрократичен параграф 22 между различните институции. На писмото на посланика също не е отговорено, обясняват от компанията.

Преди около две седмици другият изпълнителен директор, Филип Ромбаут, заяви пред "Капитал": "Мисля да изпратя писмо до премиера, в което да обясня: вашите бюрократи провалят вашите усилия да намирате инвеститори." Явно го е направил. От компанията обясниха, че миналата седмица са изпратили и последните си две писма - до министър-председателя и до министъра на икономиката. В тях се казва, че не виждат смисъл да бъдат в списъка с инвеститори клас А, тъй като не виждат полза от него, коментират от "Агрополихим".

Последствията

Липсата на депо поставя предприятието пред невъзможността да работи нормално, като това ще доведе до поетапно спиране на отделните производства и до съкращаване на служители.

На въпроса колко от служителите евентуално могат да бъдат съкратени при такъв развой на събитията Александров отговори: "1100 от 1100." Потърпевши няма да са само работниците. Ако заводът спре, това ще намали драстично товарите на пристанище Варна, а медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис" няма да има къде да пласира сярната си киселина, която е допълнителен продукт от производството й и се използва от "Агрополихим".
Снимка на три колони - На въпроса колко от служителите на "Агрополихим" могат да бъдат съкратени, директорът Васил Александров отговори: "1100 от 1100."


13.06.2012 г., с. 12
Продажбата на "Техноекспортстрой" се провали
Причината отново е липсата на кандидати за държавната строителна компания
Весела Николаева

Поредният опит за продажба на строителната компания "Техноекпортстрой" се оказа неуспешен заради липса на кандидати. Днес Агенцията за приватизация (АПСК) съобщи, че е спряла продажбата на 103 970 акции, които са 100% от капитала на дружеството. Продажбата трябваше да стане чрез публичен търг с явно наддаване, като предварително се заложат изисквания за кандидатите, посочват от агенцията. Кандидати обаче няма и търгът е спрян.

Висок праг

Началната цена за строителното дружество беше 60 млн. лв., с 1 млн. лв. стъпка за наддаване и 10 млн. лв. депозит за участие. Предишният търг за "Техноекспортстрой" беше спрян в края на март – за него имаше индикации за интерес, но накрая нито една от трите фирми, които купиха информационнни меморандуми не подаде документи. Тогава началната цена беше 68 млн. лв. Трите компании, които купиха документи, бяха гръцката "Актор", строител на участъци от магистралите "Тракия" и "Струма", "Адванс Пропъртис" на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и "АТ Инженеринг" 2000".

Първоначално идеята на АПСК беше началната цена за продажбата да е 60 млн. лв., после тя беше вдигната. Още преди няколко месеца представители на строителния бранш коментираха, че подобна цена е прекалено висока за държавното дружество, като се има предвид кризата в сектора. Допълнително потенциалните кандидати са отблъснати и от основните пазари, на които е работил "Техноекспортстрой" - арабските страни, в които политическата обстановка повече от година е нестабилна, коментираха преди месеци от бранша.

Финансово състояние

Според данни на АПСК дъщерните дружества на холдинга са "БНД Найджирия" - Нигерия, "ТЕС Мароко", "ТЕС Русия", "Росса", отделно има по 24% от "Магистрала Тракия" и "Магистрала Хемус", 15% от "Порт Лом ТЕС", 49% от "ТЕС Казахстан" и 10% от "Си Ай Ай Майнинг Индъстрис". Представителства на "Техноекспортстрой" има в Либия, Мароко, Ирак, Германия и Русия.

За миналата година приходите от продажби са 263 хил. лв., при 7 хил. лв. за 2010 г. Компанията е излязла и на печалба от 119 хил. лв., при 746 хил. лв. загуба за предходната година. Данните сочат, че всичките й поръчки идват от външни пазари. Отделно от това "Техноекспортстрой" има и имоти – сгради в София, Бургас, Слънчев брягм, апартаменти в Германия, земя и къща в Зимбабве.

Кандидат-купувачите на държавното дружество трябваше да отговарят и на доста високи изисквания – стратегическите трябва да имат поне 15 млн. лв. общ приход от строителство и проектиране за последните три години, както и да са на печалба. За същия период финансовите инвеститори трябва да са управлявали активи или да са имали дялови участия на стойност поне 30 млн. лв.


13.06.2012 г., с. 17
Комисията за финансов надзор си търси нов дом
Регулаторът е склонен да плаща наем до 53 хил. лв. на месец за 3200 кв.м
Татяна Пунчева-Василева

Комисията за финансов надзор (КФН) събира оферти да си наеме нова административна сграда. За целта регулаторът вече е публикувал обява с изискванията си на интернет страницата си.

От регулатора уточниха, че целта на обявата е да се проучат възможностите комисията да се премести в по-голяма сграда с по-добра локация, но няма да го направят на всяка цена, а само ако се появи изгодна за тях оферта. В момента КФН се намира в сграда под наем в широкия център на столицата на ул. "Шар планина" 33. Тя е там вече няколко години, след като бе изместена от идеалния център и по точно от района на църквата "Св. Неделя".

Критериите

Близостта на новата административна сграда до Министерския съвет, президентството и Българската народна банка, както и до Народното събрание, е сред изискванията на КФН към офертите. В обявата е посочено, че потенциалната бъдеща сграда трябва да е в "административния център на гр. София". Тя трябва да е с използваема площ от най-малко 3200 кв.м, като тук не влизат различните сервизни помещения, паркинги и др., а най-високият наем, който КФН е склонна да заплати за нея, е 52 920 лв. с ДДС. Това означава по около 8.4 евро на квадрат с ДДС.

Отделно комисията има изисквания и за окабеляването на сградата, сървърното й помещение, както и различните системи за контрол на достъпа, видеонаблюдението, пожароизвестяването и охраната. Тя иска и елетроинсталация, захранена от независимо външно захранване и дизелов агрегат. Оферти се приемат до края на юни.

Възможностите

Трудностите на комисията с настоящата й административна сграда са от доста години. В началото на 2010 г. например предишното ръководство на регулатора предоговори наема, като намали разходите по него с 30%. Тогава по неофициална информация наемът е бил около 7 евро на квадрат при пазарни цени от 12-13 евро. С намалението наемът би следвало да е бил свален на около 5 евро на квадрат.

Настоящият опит на КФН да помисли за нова оптимизация на това разходно перо обаче не изглежда реализируем с така поставените изисквания.

Според Красимир Димитров, управител на Source real estate advisors, изискванията на комисията сега са нереалистични по три причини. Първата е, че в в момента просто няма толкова голяма административна сграда в идеалния център, а и да има, тя е вече заета. Второ, дори и да има подобна по размер сграда, наемните нива са по-високи и, трето, изискванията на комисията са реалистични за по-широкия център на столицата, но ще изискват ремонт на сградата и поемане на обслужването й от самия наемател.

Предисторията

Регулаторът на всички пенсионни, застрахователни и инвестиционни компании беше изпратен на "свободен наем" през 2006 г., когато Министерския съвет реши да настани министерството по бедствията и авариите на тогавашния вицепремиер Емел Етем в нейната сграда. Преместването тогава не се хареса както на регулатора, така и на сектора, тъй като под една или друга форма това затрудни лесния достъп до комисията.

След като седмицата на фондовата борса започна с ниски обороти, във вторник наблюдавахме раздвижване на регулиран пазар. Оборотът на него достигна 1.5 млн. лв., а в основата му беше търговията с книжата на фодна за имоти "Адванс терафонд". По позицията минаха малко над 645 хил. броя на последна цена от 1.64 лв. за лот. Пазарната оценка на компанията спадна с 0.61%. На 20 юни започва изплащането на дивидентите към акционерите на фонда. Общата сума, която ще бъде раздадена, е 21.3 млн. лв.

Борсовите индекси завършиха сесията разнопосочнo. Измерителят на сините чипове SOFIX загуби 0.84% до 290.78 пункта. Равнопретегленият BGTR 30 също беше от губещата страна и се понижи с 1.14% до 243.71 пункта. С 0.38% нарасна широкият BG40 до 111.11 пункта. Секторният BGREIT се повиши 0.40% до 68.06.

При фондовете за имоти "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" беше също обект на засилена активност и бяха изтъргувани малко над 62 хил. книжа. Пазарната оценка на компанията обаче се срина с 10.53% до 0.17 лв. за акция.

В сегментите Standard и Premium се наблюдаваше изключително слаба активност и търгуваните книжа едва надхвърлиха общ оборот от 150 хил. лв. Акциите на "Доверие обединен холдинг" завършиха борсовата сесия със силен спад от 14.91% до 1.17 лв. последна цена за лот. Прехвърляне на 100 лота по позицията на "Свилоза" повиши капитализацията на компанията с 12.38%.

Повечето европейски индекси продължават ръста си. FTSE Eurofirst 100 се повиши с 0.25%, а STOXX Europe 600 добави 0.24% към стойността си. Италианският измерител FTSE MIB загуби 0.68%, след като се подновиха страховете, че Италия ще бъде следващата жертва на финансовите проблеми в еврозоната. Основният испански индекс Ibex 35 се покачи с 0.17%. "Проблемите на Испания не са напълно разрешени и има опасения, че Италия ще бъде заразена. В допълнение е налице и непредвидимата Гърция, която ще гласува в неделя", коментира пред Ройтерс Дарен Синден, трейдър в Silverwind Securities.

Китайската компания Astronergy, която е част от групата Chint, приключи изграждането на соларен парк в България с обща инсталирана мощност 50 мВт. Проектът официално започна работа във вторник, 12 юни, след три месеца строителни дейности. Паркът е оборудван с поликристални фотоволтаични модули, които са изработени от китайската компания. Това се казва в съобщение на компанията, цитирано от PR Newswire. През следващите 25 години слънчевата централа се очаква да произведе 1.6 млрд. кВтч електричество, което ще бъде изкупувано по преференциалните тарифи за зелена енергия.

"През последните месеци в страната са въведени в експлоатация 300 - 400 мВт фотоволтаици", коментира вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. По думите му до началото на юли се очаква да бъдат въведени още 240 мВт. Това е взето предвид при повишаването с над 100% на надбавката за зелена енергия, която плащат потребителите. Проектът на Astronergy е един от тези паркове.

Ключов проект

"Приключването на фотоволтаичната централа е ключов момент за развитието на бизнеса на Astronergy в България", казва главният изпълнителен директор на дружеството Лию Янг. Според старшия вицепрезидент Алан Юан компанията е спазила ангажимента си да разработва соларни паркове не само в развитите пазари на слънчева енергия, но и в нововъзникващите. "С подкрепата на компанията майка Chint Group Astronergy може да осигури пълен спектър от електрически продукти и решения за разработването на соларни проекти", подчерта Алан.

Според Astronergy дългото слънцегреене в България благоприятства разработването на фотоволтаични проекти. В същото време това помага за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и атомна енергия, които формират около 90% от енергийния микс в страната.

Заем от Китай

В официалното съобщение на компанията не се посочва къде е разположен соларният парк. Заради часовата разлика "Капитал Daily" не успя да се свърже с Astronergy за повече информация. Справка в Търговския регистър показва, че през ноември 2011 г. в България е регистрирано дружеството "Астронерджи солар България" с едноличен собственик на капитала Astronergy Solar - Холандия. В средата на май българското дружество е взело заем в размер на 103.240 млн. евро от Китайската банкова корпорация за развитие срещу залог на дружеството. От документа става ясно, че средствата ще бъдат използвани за разработването на общо десет проекта. "Астронерджи солар България" е 100% собственик и на "Ханово 1 солар", което се занимава с опериране и поддръжка на фотоволтаична централа в село Ханово, Ямболско. Това е един от проектите, посочени с договора за кредит.

Инвеститорът

Astronergy е създадена през 2006 г. и се занимава с разработка и производство на слънчеви модули. Компанията е първият мащабен производители на тънкослойни модули в континентален Китай. Освен местните проекти дружеството има множество паркове в Испания, Италия, Германия САЩ, Корея и Тайланд. Наскоро Astronergy обяви партньорство и с японската Koyo Holdings, с което цели да засили позициите си и на този пазар. След аварията във Фукушима Япония ще разчита все по-малко на ядрена енергия, което осигурява сериозни възможности за развитие на възобновяемите енергийни източници, смята Astronergy.

Chin Group е основана през 1984 г. и в момента в нея влизат осем дъщерни дружества. Фирмите в групата работят в няколко сектора, включително пренос и разпространение на електроенергия ниско напрежение, производство на електрическо и измервателно оборудване, строителство и слънчева енергия. Компанията работи в над 90 страни.
Снимка на четири колони – без текст