За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на министерство на здравеопазването

• 
  Министерство на здравеопазването - дирекция „Медицински дейности”, Комисия за лечение в чужбина, Акредитационен съвет;
  
• 
  Второстепенни разпоредители с бюджет - Център „Фонд за лечение на деца”, Изпълнителна агенция по трансплантация, Център за асистирана репродукция, НЦОЗА.
  

Дейностите по програмата са насочени към осигуряване на гражданите на максимален достъп до спешна медицинска помощ, отговаряща на стандартите за качество на медицинската помощ.

В рамките на програмата се осигурява финансиране на системата за спешна медицинска помощ в Република България, която включва 28 центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), съответстващи на областите, съставляващи административното деление на страната, с разкрити към тях 198 филиала (ФСМП) и спешни отделения в лечебните заведения за болнична помощ.

Целите на програмата съответстват на заложените цели и приоритети в Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014-2020 г. и Актуализираната Национална здравна стратегия 2014-2020 г., а именно:

• 
  Подобряване на структурата и материално-техническа обезпеченост на елементите на интегрираната система за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси в системата за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Осигуряване на ефективна организация, координация и управление на интегрираната система за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Гарантиране на финансовата устойчивост на интегрираната система за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Осигуряване на готовност на интегрираната система за спешна медицинска помощ за реакция при бедствия и развитие на европейската координация и трансгранично сътрудничество;
  
• 
  Осигуряване на прозрачност и обществен консенсус, участие на гражданите и медицинските специалисти в процеса на развитие на системата за спешна медицинска помощ.
  

Системата за спешна медицинска помощ в България функционира в настоящият си вид от 1996 г., когато са създадени 28 самостоятелни Центъра за спешна медицинска помощ. Извършените в следващите години реформи в извънболничната и болнична помощ изцяло промениха структурата, организацията, управлението и начина на финансиране на здравната система. В резултат на това възникнаха редица проблеми и се нарушиха взаимовръзките между съществуващата система за спешна медицинска помощ, финансирана и организирана от държавата и останалите структури на здравната система. Липсата на функционални връзки между отделните лечебни заведения и на адекватна нормативна уредба затруднява пътя на спешния пациент на съответните нива на обслужване и нарушава непрекъснатостта на медицинската помощ.

Неустойчивата държавна политика в системата за спешна помощ доведе и до сериозен кадрови дефицит, влошаване на качеството на осъществяваната дейност и нарастващо обществено недоволство.

Настоящото Правителство на Република България през м.декември прие Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014г-2020г., с ясна визия, приоритети и план за действие, съдържащ конкретни мерки за устойчиво развитие на съвременна система за спешна помощ. Концепцията се базира на въвеждането на интегриран модел за обслужване на спешни пациенти в равнопоставени структури за извънболнична и болнична помощ чрез укрепване на сега съществуващите центрове за спешна медицинска помощ и чрез функционално обособяване на специализирани спешни структури към определени болници, гарантиращи непрекъснатост и високо качество на спешната медицинска помощ.

Като основен приоритет през 2015 г. Министерство на здравеопазването определи опазването и развитието на човешките ресурси в системата чрез създаване на сигурност, благоприятни условия на труд, добро заплащане, обучение и ясни възможности за кариерно развитие.

В изпълнение на заложените в Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ поетапно увеличение на възнагражденията на персонала в ЦСМП до 100% до края на 2020 г., от 01.01.2015г. възнагражденията на работещите бяха увеличени с 20%, като бе осигурена стартова основна заплата на начинаещ лекар в системата на спешната помощ от 1000 лв. В резултат на тази мярка в момента се наблюдава значително увеличение на новоназначените кадри в ЦСМП.

От 01.01.2015 г. бе осигурено и увеличение на средствата за финансиране на спешните отделения в болниците с 3 млн. лв.

Едновременно с това МЗ стартира комплекс от мерки за въвеждане на система за непрекъснато обучение и оценка на знанията и уменията на работещите в системата, в т.ч. обучение и интегриране в дейността на спешните екипи на парамедицински персонал.

Тези мерки ще надградят приключилият наскоро проект ПУЛСС, по който бяха обучени 5 580 души от Центровете за спешна медицинска помощ – лекари, медицински персонал и шофьори и 442 души от Спешните приемни отделения на Многопрофилните болници в областните градове. За първото полугодие на 2015 г. обучение персонал по проект ПУЛСС е 284 души.

Министерство на здравеопазването търси и други механизми за повишаване на мотивацията на работещите в системата за спешна помощ, в т.ч. чрез облекчения за специализация на лекарите, започващи работа в ЦСМП, осигуряване на работно облекло, безплатна храна и тонизиращи напитки и др.

Осигуряването на адеквата материално-техническа база и оборудване на системата за спешна помощ е друг основен приоритет на политиката в спешната помощ.

В началото на 2015 г. бяха доставени 56 нови санитарни автомобили за нуждите на спешна медицинска помощ в страната. Автомобилите са оборудвани със необходимата апаратура, в т.ч. и апарати за телемедицина, която вече е монтирана по места и персонала е минал обучение за работа с нея. Осигурени бяха средства и подготвена документация за закупуването на 12 високопроходими оборудвани санитарни автомобила за нуждите на филиали за спешна медицинска помощ в труднодостъпните райони на страната.

През първото полугодие на 2015 г. бяха финализирани преговорите с Европейската комисия за включване на самостоятелна приоритетна ос за финансиране на инфраструктурен проект за модернизацията на системата за спешна помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ с бюджет от 163 млн. лв. С тези средства ще бъдат закупени 400 санитарни автомобила с пълно медицинско и комуникационно оборудване, ще бъдат напълно реновирани или изградени наново и оборудвани всичките 198 филиала на центровете за спешна медицинска помощ, както и ще бъдат изградени и напълно оборудвани 34 спешни отделения към болници, които ще отговарят на съвременните медицински стандарти за качествена спешна помощ.

Във връзка с подготовката на този проект вмомента МЗ е в процес на финализиране на процеса по осигуряване на собствеността на филиалите на ЦСМП, проблем останал нерешен повече от 25 години. Липсата на собственост върху помещенията, в които се намират филиалите, както и на активна политика в тази област са и причина за лошата материална база и битови условия, при които работят спешните екипи.

В изпълнение на приетата концепция са предприети и действия за подобряване на организация на дейностите по оказване на спешна медицинска помощ.

Един от основните проблеми в системата за спешна медицинска помощ е липсата на интеграция и ясен „път на движение“ на спешния пациент по различните нива на обслужване – от екипа на ЦСМП до най-високо-технологичното болнично звено, където да бъде оказана високоспециализирана спешна помощ, както и правила за диагностично-терапевтично поведение при пациенти със спешни състояния.

Работна група, назначена със заповед РД-02-10 от 16.01.2015 г. на министъра на здравеопазването под ръководството на националния консултант по спешна медицина разработи проекта на нов стандарт за спешна медицинска помощ, както и спешен пакет медицински дейности, които регламентират обема и обхвата на спешната помощ, предоставяна на всеки български гражданин и обезпечена със средства от държавния бюджет. Със стандарта се въвежда система за триаж на спешно болните и норми за време за изпълнение на спешните повиквания.

Документите са в процедура на одобрение, след което ще бъдат предоставени за обществено обсъждане. Едновременно с това се подготвя пакета от протоколи и алгоритмите на поведение, касаещи спешния пациент, както в доболничната, така и в болничната спешна медицинска помощ и методика за картиране и териториално разпределение на спешните екипи.

В изготвения проект на ЗИД на Закона за лечебните заведения са предложени мерки, свързани с утвърждаване на Карта на спешната медицинска помощ, като част от Националната здравна карта, както и задължителна акредитация на Центровете за спешна медицинска помощ

Всички тези организационни мерки са насочени към скъсяване на времето за достъп до спешна помощ и подобряване на нейната своевременност и качество.

С цел обмен на опит и добри практики между България и Румъния бе подписано споразумение за сътрудничество в областта на спешната медицинска помощ, на базата на което вече са проведени две изключително ползотворни срещи между експерти в тази облст от двете страни и са постигнати договорености за съвместни дейности и проекти.
Продукти/услуги, предоставяни по програмата – описание на постигнатите резултати и изпълнените дейности за тяхното предоставяне