Разрешават приватизация и за държавните болници

Джипитата да учат как се работи с деца

- Нещата могат да се разглеждат в няколко посоки. Имаме ли кадри, които са достатъчно компетентни, разположени ли са в определени структури, така че да обгрижат детското население у нас. Реформата преди време се състоеше в това, че изчезнаха специализираните детски грижи. Голямата работа, която се вършеше от педиатрите, беше заменена от общопрактикуващите лекари. Затова сега джипитата се грижат за децата, но много от тях все още са педиатри, имат опит в тази сфера. За съжаление постепенно тези поколения лекари си отиват и остава наистина общопрактикуващите специалисти да поемат грижата за децата. От това възникват проблеми, защото колегите нямат достатъчна квалификация. Те не са виновни, просто не е създадена системата, която да ги обучи. Сегашната система включва 9 седмици обучение по педиатрия. Очевидно е, че с този срок, колкото и да е гениален човек, няма как да усвои нужните практики и знания, за да се грижи за болно дете. Нито да следи състоянието на здравото. Това е проблем не само за България, а за цяла Европа. Правителствата оказват натиск педиатрите да отпаднат като първи лекари, които поемат децата. Но на последния европейски конгрес по педиатрия беше отчетено, че без достатъчно доказателства се твърди че, ако грижите за децата преминат в сферата на джипитата, ще са по-качествени и по-евтини. Наблюденията в другите държави показват, че нито е по-евтино, нито по-качествено.

- Детската смъртност (за децата до година) средно е около 8 на 1000 за страната. Тя е почти два пъти по-висока от средноевропейската. Големият проблем е, че имаме огромни регионални разлики в нивото й. На някои места детската смъртност е 20 на хиляда. Това са региони, където хората са бедни. Причините за това са комплексни - самото семейство, което късно се обръща към лекар, защото няма специалист на място. Големите разстояния, които трябва да се преодолеят понякога, за да се стигне до специалист, квалификацията на самите лекари.

- Това, което е ясно за България е, че трябва да се положат много усилия за квалификация на кадрите. Няма как да се върнат педиатрите като джипита. Но за сметка на това трябва да има едно минимално обучение за джипитата, които ще работят с деца, и то да е задължително. Идеалното би било обучението да трае година, но имайки предвид сегашната обстановка, мисля, че може да е и шест месеца. Има и една друга страна на медала. Ако приемем, че общопрактикуващите лекари са добросъвестни и искат да си свършат работата, то не са създадени условия те лесно да напуснат практиките си и да се обучават. Те ще загубят пациенти, ще претърпят финансови загуби. Тоест не са създадени механизми, които да стимулират тези лекари да се обучават. Да не забравяме, че децата не плащат потребителска такса, вярно е, че искаме да облекчим семействата, но нека компенсираме лекарите по друг начин.

- Не искам да съм лош пророк, но отдавна говорим, че качеството ще спадне в педиатричната област. Мисля, че това вече е факт. Има и обективни данни за това. Агенция "Медицински одит" е имала около 30 случая на жалби от пациенти в областта на педиатрията през цялата минала година, докато сега само за първите три месеца пак са 30. Независимо, че не във всички случаи се доказва, че има нарушения, това е тревожен симптом.

- В болничната помощ нещата също са доста сложни. В София няма голяма университетска детска болница, в която да работят само специалисти за деца. А само така би могло, когато дойде едно дете с проблеми, те да бъдат решение с участието на всички нужни специалисти. Липсата на такава болница има последици и върху обучението на специализантите и студентите по медицина, както и на останалите лекари. Защото, когато не контактуваш с други колега при лечението на един пациент, твоята квалификация постепенно спада. Да не говорим, че у нас няма единни държавни изисквания какво става, когато един лекар вземе специалност. Тоест той трябва ли да има по-нататък обучение или не е длъжен да прави нищо, а е оставен на добрата си воля. Колкото и да уважавам моите колеги, очевидно е, че това не е най-доброто решение за пациента. Когато добавите и факта, че не са добре устроени нещата за провеждането на самото обучение, проблемът се задълбочава. Промените в наредбата за специализантите също не са еднозначни. Там се каза, че специализантите трябва да бъдат назначавани на щат. При наличните места в болниците, това означава, че директорите най-вероятно трябва да съкращават колеги, за да назначават специализанти. Може би някъде е възможно това да стане, защото има хора, които излизат в пенсия, но, доколкото чувам, не са благоприятни нещата.

- Нямаме точни данни, но е очевидно, че положението не е добре. Има дори големи областни градове, където едва се намират един-двама педиатри за отделението в болницата. Изискванията на стандартите вече физически не могат да се изпълняват.

- Детската хирургия е една от най-тежките специалности в медицината. В САЩ трябва да имаш първо специалност обща хирургия, а после още 4 години да учиш за детска. Детската хирургия борави със специфични пациенти, това е патология, която се среща рядко при възрастните. Не е проблем в някои спешни случаи обикновен хирург да направи операция, но плановите операции, особено при бебетата и много малките деца, трябва да става в специализирани центрове. Такива има в София, Пловдив, донякъде във Варна и смятам, че са достатъчни.

- Тези, които плащат членски внос в асоциацията, са около 350 човека, в годините броят им е постоянен. Но като възраст тези специалисти застаряват.

- Трябва да се намери начин за едно добро материално стимулиране на специалистите, които работят с деца. Навсякъде по света за педиатрите е необходима известна финансова помощ, защото това не е чак толкова привлекателна специалност.