„Здравеопазване
Касата няма да подписва договор с новите болници в големите градове
жүктеу/скачать 342 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Узакониха 12-часовите смени на медиците
- На 15-ата година ни дойде акълът за болниците
- Държавните болници вече няма да бъдат толерирани от закона
Касата няма да подписва договор с новите болници в големите градовеПада забраната за приватизация на лечебни заведения, Москов остави диспансерите, но не им дава да работят самостоятелно Виктор ИВАНОВ Новите лечебни заведения, разкрити в региони, в които броят на болничните легла надхвърля средните за ЕС нива, няма да могат да сключват договори със здравната каса. Това обяви министър Петър Москов, след като Министерският съвет одобри предложените от него промени в Закона за лечебните заведения. Комисия в здравното министерство ще казва дали нова болница може да сключи договор с НЗОК. Преди това комисията трябва да изработи националната здравна карта, по която ще се води при вземането на решенията си. За момента това означава, че със сигурност няма да се позволява сключването на договори за нови болници в големите градове. Преценката дали с нова болница може да се сключи договор, или не, ще се извършва при лицензирането й от здравното министерство. Съответното здравно заведение може да бъде лицензирано, дори да му се отказва договор с касата. При актуализация на националната здравна карта ще получава нова възможност да сключи договор с нея, а друга болница евентуално да отпадне. Вече работещи болници също могат да останат без договори с касата, ако леглата в региона им надхвърлят средната норма, предвиждат поправките. Критериите кои лечебници ще имат право на договори с НЗОК тепърва ще бъдат разписани в наредба на здравния министър. Ще бъдат сключвани договори с болници, които предлагат цялостно излекуване на пациента, а не поемат само част от лечението на съответното заболяване, обясни Москов. В момента много от здравните заведения избирали да лекуват болните само в тази част от пътеката, която гарантира големи плащания от НЗОК, а след това пациентите трябвало сами да търсят кой и как да ги долекува, заяви министърът. Приватизацията на държавни болници и такива с повече от 50% държавно участие отново ще е разрешена, предвиждат още поправките в закона, които правителството одобри. След като се ограничава възможността за разширяване на легловата база, ще дадем възможност за частна инициатива и конкуренция на болниците с подобряване на качеството, обясни Петър Москов. Постъпленията от продажба на болници ще постъпват в държавния бюджет, но ще може да се ползват само за здраве. Онкологичните, психиатричните и кожните диспансери няма да бъдат закривани, но и няма да могат да работят самостоятелно. Това предвижда друга промяна в Закона за лечебните заведения. "След обществените консултации се отказахме от текстовете за закриването им. За да работят, те ще бъдат оценени от комисията по националната здравна карта и ще им бъде предложен един от три варианта - да влязат в консорциум, вливане в болница или функционално обединение на лечебни заведения", обясни Москов. Това отговаряло на останалите промени в закона, които целели здравната каса да финансира само болници, които предлагат цялостно лекуване на пациентите, а не на част от заболяването. Миналата седмица министърът обеща на общините, инвестирали в диспансерите си, да не ги закрива. Тези, купили техника с пари от ЕС, трябва да ги връщат при смяна на собствеността. Новите правила въвеждат задължителна акредитация на центровете за спешна медицинска помощ. Междувременно Москов уволниш шефа на Бърза помощ в София - област, след тв репортаж как с линейка били пренесени гардероби. Началникът на столичните спешни медици поема временно и областта. Предлага се и създаването на ново болница за деца с хронични заболявания и увреждания. Узакониха 12-часовите смени на медицитеПромени в Кодекса на труда, които правят 12-часовите смени за медиците законни, предлага още здравният министър Петър Москов с промените в закона за лечебните заведения. В момента медиците работят на 7-часов работен ден и не могат да дават 12-часови дежурства, защото в кодекса това е забранено за работещите на намален работен ден. Промяната просто узаконява практиката и дава възможност за нормални дежурства, обясни Москов. "Всеки лекар в болница - и аз като анестезиолог, съм давал 12-часови дежурства", обясни той. Остава ограничението, че общо работният месец на медиците не може да надвишава сбора от 7 часа на ден.
Който иска да си прави нова болница, ще трябва добре да си помисли. Защото с приетия от правителството проект за закон за лечебните заведения се предвижда сливане и намаляване броя на болниците, финансирани от здравната каса. Така на 15-ата година от многото реформи в здравната система най-после ни дойде акълът, че държавата няма как да продължава да финансира безброй новооткриващи се болници, а да не закрива за сметка на това тези, които не работят качествено. Повече от очевидно е, че няма как бюджетът на здравната каса всяка година да се надува като балон, защото трябва да сключва договори с никнещите като гъби нови бълници. Затова сегашното предложение, да се пуснат държавните болници за приватизация и касата да не е длъжна да сключва договори с всяка нова болница, е революционно. Така пари ще получават онези болници, които лекуват качествено. 
Държавните болници вече няма да бъдат толерирани от законаОтново се разрешава приватизацията им, а НЗОК няма да е длъжна да ги финансира Янина Здравкова Пълна равнопоставеност между държавните и частните болници предвиждат промените в Закона за лечебните заведения, предложени от здравното министерство и приети от кабинета вчера. Освен че се дава възможност големите държавни болници, които в момента са в забранителен списък за приватизация, да бъдат продавани, отпада и финансовата им защита. В бъдеще нито една от структуроопределящите държавни болници няма да има гарантиран договор със здравната каса, а от друга страна, се приема механизъм, по който НЗОК да отказва в бъдеще договори в градовете, където има пренасищане на лечебни заведения. "Основната промяна е възможността на НЗОК да избира болниците, с които да сключва договори. Текстовете въвеждат задължителна национална здравна карта за кадрово обезпечаване на системата и за ясна картина на потребностите от болнична и доболнична помощ. Където има излишък или недостиг от инфраструктура и кадри, НЗОК да има възможността и правото да избира по критерий за качество, за комплексност на услугата", обясни здравният министър Петър Москов. Касата няма да сключва договори с болници, които осигуряват лечението на епизод от национално значимите заболявания, а болниците сами или в обединения ще гарантират пред НЗОК, че лекуват в цялост социално важните заболявания, допълни той. Занапред ще се определя в кои региони наличните болници и лекари надвишават потребностите на населението. На тези места при поява на ново лечебно заведение НЗОК няма да сключва договор с него. Вече съществуващите лечебни заведения пък ще се избират по различни критерии - апаратура, специалисти, смъртност, повторни хоспитализации и др. Точните критерии ще се определят с наредба на МЗ. С поправките обаче се разрешава приватизацията на държавните болници, които в момента са в забранителен списък. Те са 72 и включват университетските, големите специализирани и областните болници, както и санаториумите. "С предложението за приватизация на лечебните заведения се цели привличане на частен капитал, който да бъде инвестиран в дейността, поддръжката и развитието на съществуващите в момента лечебни заведения, част от Националната здравна карта", поясниха от МЗ. "Това ще даде възможност на държавата да гарантира дейността и разпределението на лечебните заведения съгласно Националната здравна карта, като ограничи тенденцията за създаване на паралелна мрежа от частни лечебни заведения за болнична помощ, които не съответстват на потребностите на населението", допълниха оттам пред "Медияпул". Най-вероятно това означава, че бъдещите инвеститори, които нямат шанс за договор с касата, ще могат да си купуват държавни болници, вместо да строят нови. "За момента най-доходоносната легална дейност е хазартът и ако се приеме, че е доходно да си отвориш казино, за миналата година има поискани разрешителни за повече нови болници, отколкото за казина. Очаква се възвръщаемост на капитала, защото касата ще вложи пари в него, а това сочи, че има нещо дълбоко сбъркано в модела", аргументира промените Москов. От закона отпада и текстът, според който здравната карта съдържа и списък на държавни болници, с които НЗОК е длъжна да сключва договори. В него са отново университетските, специализираните и областните лечебници. При положение че касата ще може да избира кой да финансира, част от тях може да останат без договори, ако не отговарят на критериите за качество. Това пък значи, че без финансиране те ще бъдат закрити или предложени за приватизация. ОТПОР След серията протести срещу сливането на диспансерите с болниците текстовете в закона са преработени, каза още Петър Москов. Сега се дават три варианта - по преценката на комисията по национална здравна карта ще се дава становище с три препоръки - формално юридическо сливане, функционално обединение или консорциум по реда на търговския закон. "Така се гарантира комплексността на лечението. Държавата спира да финансира структури и почва да финансира лечение. Колкото то е по-добро, толкова е по-финансирано", допълни министърът. Семир Абу Мелих: жүктеу/скачать 342 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|