„Здравеопазване
Москов връща приватизацията на болници
жүктеу/скачать 342 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- ДИСПАНСЕРИТЕ ВСЕ ПАК ЩЕ БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИ
- 23% ДДС, но 10% за храни и лекарства
Москов връща приватизацията на болнициНЗОК ще избира болниците, с които да сключва договор Връщаме възможността за раздържавяване на лечебните заведения, включени в забранителния списък, съобщи министърът на здравеопазването Петър Москов. Министерският съвет прие проекта му за промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Законът от 1999 г. предвиждаше възможност за приватизация на държавни и общински лечебни заведения. В края на 2001 г. кабинетът на Симеон Сакскобургготски наложи мораториум. Той бе премахнат през 2007 г., но тогавашният кабинет постави условие при купуване на болница да не бъде променян предметът й на дейност поне 15 години. Беше приет и списък с близо 70 болници, за които приватизацията бе забранена. Проектът на Москов предлага лечебните заведения да отпаднат от Списъка на търговските дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, които не подлежат на приватизация. Предлага се паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебните заведения да постъпват в централния бюджет и да се разпределят изцяло за политики в областта на здравеопазването, а постъпленията от приватизацията на общинското участие в капитала на лечебни заведения да постъпват в общинските бюджети. Основната промяна в законопроекта е възможността НЗОК да избира болниците, с които да сключва договори. Налагането на задължителна национална здравна карта е основното в проектозакона, каза Москов. По думите му тя ще бъде разработена на базата на потребностите и съществуващата болнична и доболнична мрежа. Предвидено е НЗОК да сключва договори само с болници, които могат да осигурят комплексно лечение на пациентите. "Болниците поединично или в обединение ще трябва да гарантират пред НЗОК, че разполагат с възможността за цялостно лечение на социално значимите заболявания и само за гарантиран лечебен процес НЗОК ще сключва договор с болницата", уточни министърът. По думите му НЗОК няма да плаща за епизодично лечение. Въз основа на становище на нарочна комисия по здравната карта НЗОК ще има възможност да отказва договор на новооткриващо се, новостроящо се или замислящо се за строеж лечебно заведение, ако в съответния район вече има достатъчно от този тип, които предлагат медицински услуги на европейско ниво. "Ако здравната карта дава рамката на количеството лечебни заведения и броя на активните легла по видове дейности и медицински специалности вътре в нея, това дава гаранция за невъзможност за разрастване на системата, не съобразно реалните нужди, а съобразно бизнес плана на една или друга структура", коментира министърът. ДИСПАНСЕРИТЕ ВСЕ ПАК ЩЕ БЪДАТ ЛИКВИДИРАНИВъпреки близо 3-седмичните протести на онкодиспансерите в страната, очевидно те ще бъдат част от други болници. Москов обясни, че "текстовете за диспансерите са част от целия закон и вследствие на публичното обсъждане те са претърпели следната промяна: даваме 3 възможности. Това са част от текстовете, които гарантират комплексността на лечението на социално значимите заболявания. По преценка на комисията по национална здравна карта чрез областните карти ще се дава становище с 3 препоръки: формално юридическо сливане, функционално обединение и консорциум по реда на Търговския закон". С проекта се предлага от 1 януари 2017 г. наличието на положителна акредитационна оценка да е задължително условие за сключване на договор между лечебните заведения за болнична помощ и НЗОК. Регламентира се изрично възможността лечебните заведения да създават обединения по глава 18, раздел I от Търговския закон (консорциуми) с цел сключване на договор с НЗОК. Предвижда се лечебните заведения, които са включени в тези обединения, да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК.
Идеята е да се отмести данъчната тежест от преките към косвените данъци, заяви Любомир Ганчев от ИСИ. Положителният ефект, който експертите очакват за бюджета, е 1,2 млрд. лева повече приходи. От института подкрепят предложението на БСП за прогресивен данък, като тяхното предложение е прогресивната ставка да започне от доходи над 3000 лв. месечно. Това означава доходите до 3000 лв. да запазят сегашната ставка от 10%, а минималната заплата да бъде необлагаема. От 3000 до 6000 лв. ставката да стане 20%, а над 6 хиляди лв. - 30%. С повишените данъчни приходи да стимулират структуроопределящи отрасли. Да се направи фонд "Солидарност", който да подкрепя изостаналите райони в страната и реиндустриализацията. Да се направи и фонд "Рисково финансиране", който да подкрепя стартиращи предприятия, в перспективни сектори, като държавата да има миноритарна съсобственост в компанията, предлагат експертите. Друга фискална мярка - държавата да поема осигуровките на всички новонаети на първа работа, за първите 3 години от трудовия им стаж. Като стимул за бизнеса експертите предлагат търговските спорове да се ограничат до 150 дни, както е в Европа, у нас са 564 дни. Да се намали броят на получаване на строителните разрешителни на 30 дни, както и времето за внос-износ до 7 дни, сега е 17-18 дни. Всичко това се налага, защото сегашният модел не работи. Икономиката ни е силно деиндустриализирана, делът на сивата и криминалната икономика е огромен - до 40%, посочва Любомир Ганчев. Той очерта множество нормативни пречки в управлението на бизнес средата, пълна липса на условия за развитие на малкия и среден бизнес. Дяловете на България в световния брутен вътрешен продукт за 17-годишния период от 1989 г. до 2006 г. е намалял над 25 пъти, отчете още Ганчев. Водещите сектори, които участват във формирането на БВП, са услугите - 64,3%, преработвателната промишленост е със скромен дял от 25,2%, строителството - 5,16%, а селското стопанство едва 4,9%. Друг проблем е неефективността при използването на европейските средства в периода от 2007 до 2013 г. Ганчев посочи, че вече са налети 2 млрд. от европейските средства за електронно правителство и такова още няма, а Естония е дала 100 млн. евро и вече имат работещо. Целта на този доклад е да се предизвика дискусия, заяви Георги Кадиев, който е един от експертите в работната група, в чийто състав влизат Бойко Петев, Георги Кадиев, Катя Колева, Любомир Ганчев, проф. Михаил Мирчев и Руси Статков. Сегашният либерален модел противоречи на Конституцията, ние искаме модел на социална държава и реални стимули за бизнеса, заяви Руси Статков. Трябва модел на смесена пазарна производствена икономика, който не води до деиндустриализация, изтичане на млади хора и преразпределение на икономиката. В резултат на това, че се идеологизира частната собственост и се демонизира държавната, държавните предприятия са неравнопоставени, от което държавата е загубила 1 млрд. лева, каза още Статков. Николай Ненков от КНСБ заяви, че синдикатът подкрепя прогресивния данък, но на две ставки, над 3000 лв. От синдиката искат още по ЗОП да не могат да кандидатстват предприемачи с неизплатени осигуровки и заплати към служителите.
жүктеу/скачать 342 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|
