Внасяме медсестри след 3 години

Внасяме медсестри след 3 години

След 3 години България ще трябва да внася медсестри от чужбина, прогнозира председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. Причината е, че родните кадри емигрират в ЕС за по-високи заплати. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи около 1000 медсестри напускат България годишно. "Въпросът е дали ще има кой да заеме тези свободни места предвид ниските заплати, които се предлагат на тези служители", отбеляза Нейков.

Според експерти до няколко години у нас ще изчезнат и строителите "Имаме специалисти, но ги изпускаме. Заради това ще трябва да внасяме кадри, които да обучаваме отначало", заяви Егмонт Якимов от Камарата на строителите в България на кръгла маса за квалификацията на емигрантите у нас. По данни на Агенцията по заетостта в момента 840 чужденци търсят препитание в България. "В бъдеще ще се увеличи необходимостта от висококвалифицирани кадри от чужбина. Освен това ще се наемат хора с висока квалификация, дори за длъжности, които не изискват такава", прогнозира още Нейков. В момента работодателите, които искат да наемат високообразовани специалисти от страни извън ЕС, трябва да получат "синя карта". Процедурата обаче отнема между 3 и 6 месеца и затова годишно едва 30-40 чужденци започват работа по този начин. С дистанционната заетост обаче служители от цял свят могат да работят за български IT компании например. Според проучвания на бранша до 2018 година свободните места за компютърни специалисти в Европа ще са около 1 милион. "Всеки ден воюваме за кадри. Няма откъде да намерим и млади кадри, защото няма такова училище", обясни директорът на една от най-успешните компании за разработка на игри Цветан Русинов. Фирмата му и още 20 компании от IT бранша провеждат обучения на млади таланти. 95% от успешно завършилите компютърната академия намират работа след края на обучението при средна заплата в сектора от 4000 лв.
След смъртта на бебето в тетевенската болница

Двойно по-солени глоби за лекарска грешка

По думите му извършените интервенции на родилката Наташа Габровска не са били подходящи за състоянието й. Реалната алтернатива е била да се направи цезарово сечение, а не висок форцепс. Методът на Кристелер, което се изразява в натискане на корема за предизвикване на раждане е направен по-възможно най-грубия и травматичен начин, убеден е д-р Шарков. По време на посещението му в болницата лекари разказали, че акушер-гинекологът, следил бременността на Габровска, бил в лоши отношения с израждалата я д-р Нина Байчева.

Д-р Байчева не е преценила правилно възможностите за раждане, каза д-р Шарков и допълни, че докладът вече е предаден в прокуратурата. Пропуски на лекарския екип са довели до смъртта на новородено. Той е неглижирал състоянието на плода и е допуснал пропуски при воденето на раждането на пациентката, са основните изводи в документа. Д-р Шарков припомни, че МЗ е издало заповед за проверка на случая още на 7 май. Той окачестви поведението на д-р Байчева като ненормално отношение и посочи, че БЛС може да поиска отнемане на лекарските й права за три години. Етичната комисия на съсловната организация предстои да заседава по казуса до дни.

Междувременно от Браншовата организация на работодателите в здравеопазването определиха като недопустима липсата на анестезиолог в тетевенската болница, заради което почина новородено. Трябва да се попитат управленците от миналите години, които са разписали нивото на компетентност на родилното отделение и неонатологията при положение, че няма достатъчно кадри, коментира председателят на браншовиците д-р Димитър Димитров, който е и директор на Университетската болница "Света Анна" в София.

Догонихме американците

"Как ще ги стигнем американците?", питаше преди четвърт век Тодор Колев. Оказва се, че 20 години след старта на първата здравна реформа у нас вече сме ги настигнали. Те ни взимат добрите лекари и медицински сестри, а нашите болници останаха без читави кадри или пък с такива в предпенсионна възраст. Ние пък, няма какво да се тормозим, ще си внасяме медици. Вече имало 840 имигранти, някои от които напират да работят като медицински сестри и лекари.

Към момента назначените чужденци са единици - предимно хора, родени в Македония с българско самосъзнание и съответно придобили българско гражданство. Те обаче няма да решат проблема с недостига на кадри в здравеопазването, особено в болничното.

Просто няма толкова желаещи, колкото ни трябват. Освен това няма какво да се залъгваме - у нас биха работили медици от още по-неатрактивни по отношение на заплащането държави от нашата. Към проблема се прибавя и фактът, че потенциалните доктори-внос ще бъдат от страни извън Европейския съюз, което определено ще затрудни практикуването на професията им у нас заради изискванията, наложени от съгласуваните с Брюксел закони.

Най-сигурният стимул, както е известно, е финансовият. Затова по-добре да се потърсят пари за задържане на докторите у нас, вместо да се залъгваме с несигурни варианти.

Лагерът в Харманли остана без лекари

Подобни случаи няма да останат изолирани, особено ако секнат и малкото медицински услуги в лагера, опасяват се хора от персонала. Те са загрижени и за собственото си здраве.

Положението временно е закърпено от хасковската евангелистка църква. За да не излезе положението от контрол и плъзнат епидемии, които предвид свободния режим на бежанците могат да се прехвърлят из цял Харманли, пасторът Веселин Йотов предложил на директора на лагера Йордан Малинов да назначи при себе си медиците и поеме тяхната заплата, поне до 19-то число на юни. Наемането щяло да стане на договор, подобен на тозиу който лекарят и фелдшерите имат с ДАБ - граждански с около 1000 лв. брутно месечно възнаграждение.