Здравеопазването е индустрия, но никой не смее да го признае

Здравеопазването е индустрия, но никой не смее да го признае

- Дейностите ще се разделят на две части. Едната ще е спешна, а другата предполага, че може да има отлагане и по този начин ще може да се пестят малко пари и без да се увеличават вноските.

- Едно и също е, но с различни думи. В първия пакет ще е всичко, което е животозастрашаващо, а във втория - всичко, което търпи отлагане. С първия пакет няма вариант да те върнат от болницата и да чакаш. С втория може да се чака седмица, месец, два. Но аз лично съм против това. Политиката на Министерството на здравеопазването е по този начин да регулира приема в болниците, за да не може куцо и сакато да влиза, защото докторът е решил. Слабото място на такъв тип организация е, че ти не можеш да контролираш дейността на лекаря. В кабинета са двама - докторът и пациентът и никога не можеш да дадеш гаранция, че докторът няма да напише диагноза, която е в първия пакет. Това може да породи и корупционни практики от типа - ти не си спешен, трябва да изчакаш 2 месеца, но можем да измислим нещо и срещу 200 лв. да те вкараме в първия пакет. Това е слабото място на тази система. Но тя е по-мека, този тип реформа не е "с тоягата по главата". Аз например съм радетел на по-драстични мерки. Моето предложение е да се кофинансира здравеопазването от две места - за нещо, което струва например 1000 лв., здравната каса дава 600 лв., а останалите 400 лв. се поемат от застраховател или здравноосигурителен фонд. Трябва да се вкара и сателитна система, която да поддържа допълнително финансово здравеопазването. Но това са драстични мерки.

- Няма как. Реформата е дадена на реформаторите и ние сме коалиционно правителство. Трябва да се подкрепи. А може и да е прав - аз си казвам моите аргументи.

- Пакети никой не е видял още. Но има друг разчет - че при това положение от парите на здравната каса ще се спестят 30% и с тях ще се увеличи цената на клиничните пътеки в първия пакет. Това се говори, но детайли няма и никой не е видял още.

- Не се знае, сега всички говорим наизуст, без да има цифри и разчети.

- Това е подкрепа на политика. Личното ми мнение е, че министър Москов е смел министър. Може да яде шамари и издържа. Това само по себе си трябва да се подкрепи, защото досега никога не сме имали такъв тип министър. Винаги сме имали министри, които правят една крачка напред и като видят, че има бунт в системата, правят две крачки назад. Защо да не му се даде шанс?

- Не са отхвърлени, бяха отхвърлени текстове на Димитър Шишков от Реформаторския блок.

- Добре, но аз искам в края на краищата да приемем предложенията на Министерския съвет, защото това е обща политика на коалиционно правителство. А за надзора на касата вече нищо не мога да кажа, аз лично подкрепих предложението на Москов, и то с удоволствие. Време е да излезем от илюзиите, че здравната каса е обществена институция. Ако беше, нямаше да дадат милиард и половина лева на Симеон Дянков, нали? Затова нека всеки да отговаря за това, за което му е ресорът, а не подмолно да се решават нещата - през надзорни съвети и с някакви механизми, по които чиновниците са експерти. Казва се - това е държавна институция, държавата отговаря за нея, и накрая като стане фал, е ясно кой е виновен.

- По-важно е дали касата да сключва договори с едни лечебни заведения, а с други - не. Това не е справедливо, защото няма алтернативна система. Ако имаше втора, трета, четвърта каса и всеки да има избор - да. Но в момента няма и докато няма алтернативи и конкуренция, не е правилно това да се случи и най-вероятно ще гласувам против. Дълго време съм се борил против това. Още по времето на БСП, когато аз строях болницата си, министър Евгений Желев пусна наредба, с която забрани на новите болници да имат договор с касата за 1 година. Събрах 30 000 подписа в Бургас за 20 дни против това.

- Контрола го прави самият потребител. Дай му на българина да си види сметката в болницата - при излизане от болницата да му се представи сметката, която ще трябва да плати здравната каса. И като види потребителят, че пари се точат от системата на негов гръб, ще се подават жалби, ще започне едно вземане и даване между самия потребител и НЗОК. Защото касата е само контрагент за плащанията. Е, как тогава тя плаща, без да е питала потребителя изобщо? Сега тя взема само един подпис на излизане от болницата само за лечебната част. А трябва да се видят парите, фактурата. Имах такива предложения, но в здравната комисия не ми ги приеха. Не приеха да се показва касовата бележка на пациента. Не приеха и уникалните кодове за достъп да се раздават от личния лекар и всеки да си ги вземе и да може да контролира какво се плаща на негово име, както и да се подават жалби онлайн.

- Не знам, никой не ми дава обяснения.

- Така е. Защо е така? Вариант едно - някаква обвързаност по един или друг начин. Вариант две - добре ми е сега, защо ми е нещо ново. Вариант три - зле ми е сега, но може да ми стане още по-зле. Според мен министърът трябва да излезе с ясна визия пред обществото и да каже - хора, гласувайте ми законите и ще ви дам немското, чешкото или австрийското здравеопазване след 2 години. Да каже какъв ще е крайният резултат, а как ще го направи, си е негова работа, той заслужава шанс. Дори го вкараха в един филм да се занимава с дреболии, дърпат го за крачолите надолу. Например обединението на болниците. Това няма нищо общо с реформата, това си е начин за стопанисване на държавната собственост. Всяко едно предприятие с подразделения работи на същия принцип - централно снабдяване, логистика и т.н. Но това стана водеща тема, а реално водещото е друго - да видим начина, концепцията, по която ще се осъществи реформата.

- Имам, и се гордея с това. Аз идвам от практиката, не съм теоретик, а съм практик и съм единственият, който е сложил тухла върху тухла в тая комисия. Това лош човек ли ме прави? Смятам, че е редно. Аз не се крия, не съм скрит собственик на болница и да се правя на моралист. Ако някой иска да ми държи сметка за нещо - ето ми я имотната декларация. Проблемът ми с властта е друг - управлението досега не само че не е помагало, а пречи да се случат нещата. И единственото ми желание е просто никой да не пречи на бизнеса да се развива. Да, има лоши примери сред частните болници, но има такива и сред държавните. И лошите частни и лошите държавни болници винаги са под някаква закрила и мачкат останалите жестоко, и има абсолютна несправедливост в системата. Има болници с апаратура последна дума на технологията, но ги третират като кучета. От сутрин до вечер ги проверяват и се чудят как да ги глобят, а в същото време има болници, в които те е гнус да влезеш, но само да каже директорът, че иска пари - и му се дават. Това трябва да спре.

- Иначе е безсмислено стоенето ми в София. Нито ми трябва служебната кола, нито шофьора, нито заплатата. Трябва ми да ми се чуе гласът, за да почне някой от началниците да разсъждава. Много лоши неща се случват в здравеопазването, но те винаги са скрити. Огромен ресурс има. А здравеопазването е индустрия в цял свят. Но защото популизмът е на първа линия в момента и никой не смее да го каже. А здравето на хората е индустрия - оборудване, фармация, университети, болници. Крайната цел е човек да живее по-добре, но е базирано на индустриални принципи и трябва да се третира като такова. И е политика на държавата дали ще субсидира тази индустрия и гражданинът няма да усети тежестта й, или тя ще се поема от данъкоплатците, като в САЩ например.