Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Подобни документи като манускриптите за Христос и книгата за Шамбала лежат на „най-тъмното" място. И фигурата на ламата, съставил книгата за Шамбала, стои като идол в някаква фантастична премяна. А колко още други реликви загиват по прашните ъгли! Но на ламите-тантристи не им е до тях. Трябваше да видим и обратната страна на будизма!

А колко е лесно да се махне тази мръсотия и прах на фанатизма и жестокостта! Колко е лесно да се възстанови звучната стенопис! Колко лесно е да се почистят изящните статуи! Не е трудно да се върне организацията на манастирите към смисъла на трудещите се общини - според завета на Великия Лъв (Синха) - Буда.

„Аз съм ладакският крал" - при нас дойде слабоват строен човек в тибетски костюм. Той е бившият крал на Ладак, завоюван от кашмирците. Има интелигентно лице с фини черти. Сега разполага с много ограничени средства. И ето седим и пием чай, говорим за това колко ни харесва страната му и колко сме обикнали народа му, надарен със спокойствие и честност. Разговаряме за учението. Гостът деликатно отбелязва, че жълтата и червената секта в много отношения са почти едно и също сега. Говорим за старинни предмети, за фината им изработка. Кралят ни кани да разгледаме двореца му, високо издигнал се на скалата.' над Ле.

Вървим по стръмни, порутени стълби. Минаваме презтьмни коридори. Застиваме от радост на терасите и балконите, където се разкрива изглед към всички планини и пясъчникови възвишения. Привеждаме се, влизайки през ниските врати, водещи в домашния храм. Храмът е посветен на Дукар - светлата Майка на Света. В средата е нейното изображение. Отдясно - Буда.

Макар че сега кралят живее в Дога, в лятното си жилище, пред изображенията са поставени свежи цветя. По стените висят множество изящни и колоритни знамена. Общото ниво на живописта тук е по-високо, отколкото в Сиким. Голямо е влиянието на Ташилунпо.

До двореца в отделен храм се помещава гигантско изображение на Майтрея. Стенописите там са много величествени. Често стенописите в Италия или в руските църкви са или дребни, или на общи петна; но тук ни направи впечатление необичайното съчетание от широтата на разбирането в общите петна с богатите им детайли.

Изображението на Майтрея е на два етажа. До кръста - на долния, Ликът - на горния. Може би това разделение на статуята е направено според по-късни съображения, но идейно то е много знаменателно. Приходящият човек сякаш не би могъл изведнъж да схване величието на символа. Трябва да се изкачи на следващия етаж, за да достигне Лика - като че ли висшия свят. Долният етаж тъне в полумрак, а горе през тесните прозорци (без стъкла) се вливат лъчите на яркото всепроникващо слънце. Отново ви заобикаля многообразието на ступите, блестящият пясък и причудливата изработка на портите.

Пристигна монголски лама и донесе нова вълна от вести. В Лхаса очакват пристигането ни. В манастирите беседват за пророчествата. Чудесен лама, вече е преминал пътя от Урга до Цейлон. Колко дълбоко проникваща е тази организираност на ламите!

Разговаряме с него за случилото се с нас около Дарджилинг. Трябва да се запише. Пътувахме с автомобил в околностите на манастира Гум. Внезапно се появи един паланкин, носен от четирима слуги в бели одежди. На паланкина седеше лама с прекрасни одежди, с корона на главата. Имаше светло приветливо лице с неголяма черна брада. Автомобилът се изравни с него, а ламата се усмихваше и радостно ни кимаше с глава. Мислехме, че е важен настоятел на голям манастир. После разбрахме, че ламите не ги носят в паланкини. Че корона се слага само в храм. И че в такива прекрасни одеяния лами в Сиким не се появяват. Никой не беше чувал за такъв лама и никъде не намерихме такъв човек. Шофьорът намали скоростта, заобикаляйки ламата, което ни позволи ясно да видим лицето му.

Последното бягство на Таши Ламата имало героичен характер. Триста въоръжени лами съпровождали идейния беглец. Всеки от тях и самият Таши Лама водел за повода резервен кон, защото бягството било спешно и отвсякъде ги заплашвали преследвачи. Навреме получили вестта за петстотин лхаски конници, бързащи да пресекат пътя им от Лхаса на прохода Нагчу. Успели да свърнат встрани и да се промъкнат в клисурата. Надигнала се снежна буря и преследването било прекратено.

Така в пълно въоръжение, при непрекъсната езда, се извършило историческото заминаване - изпълнение на древните пророчества, толкова значими за бъдещето. По свидетелство на очевидец - монаха-живописец гелонг Чампа Таши, Таши Ламата взел със себе си от Ташилунпо само картините на Шамбала. Две от тях дал по пътя на известен хутухта. И тук, в Ладак, е бил Ринпоче от Чумба, който казвал, че сега най-краткият път е през Шамбала. В много манастири се издигат и възобновяват изображения на Майтрея.

Местните жители си предават от ръка на ръка пророчества и нови закони. С вълнение сравняват сроковете, в които някои вече са се изпълнили. И се готвят и чакат, чакат, чакат...

Някой идва вечерта и шепне за нов ръкопис за Шамбала. Умоляваме да го донесе.

Трябва да се прекара известно време тук, за да се разбере това, което става. Трябва да се погледне в очите на тези приходящи, за да се разбере колко насъщно е за тях значението на Шамбала. И сроковете на събитията за тях не са любопитна странност, а са свървани със съзиждането на бъдещето. Дори ако понякога тези строежи са запрашени и изкривени, същността им е свежа и движи умовете. Като следите развитието на мисълта, вие ще познаете мечтите и надеждите. От тези фрагменти се разбира реалното отпътуване на Таши Ламата, многозначително, пълно с възможности. Новата прежда на света.

Три години преди отпътуването си Таши Ламата повелил да изпишат стените на вътрешните му помещения. В тези стенописи с ясни символи са изобразени странстванията на Таши Ламата в някои страни.

Навсякъде в Ладак са разпръснати камъни с изображение на кръста, вероятно друидски или несториански. Тази най-древна и сега забравена страна пази знаците на друидите и всевъзможни по-късни символи.

Недалеч от мястото на Буда има древни могили-гробници. Наричат ги стародардски. Разбира се, те са на повече от хиляда години.

В един ден получихме три сведения за ръкопис за Исус. Един индиец ни разказва: „Чух от един от ладакските управници, който пък го чул от бившия настоятел на манастира Хеми, че в Ле имало дърво и малък извор, около който Исус проповядвал." (Някаква нова версия за дървото и извора, която не сме чували преди.)

Един мисионер ни каза: „Това е нелепа измислица, съчинена от поляка, прекарал в Хеми само няколко месеца." (Пита се - защо съчинена? Защо съвпада с други версии и доводи?)

Още един ни казва: „Този манускрипт сигурно е несторианско предание. Сред тях има много древни и истински. Но мисионерите нищо не знаят затова".

Дълго се обсъжда ръкописът. По този начин бавно изплуват сведения. Главното е, че дълбочината на текста е необичайна и отношението от страна на ламите към него е прекрасно из целия Изток.

Срещнахме добър и отзивчив индиец, който ни каза важни неща за ръкописа с живота на Иса: „Защо винаги изпращат младия Иса по време на отсъствието му от Палестина в Египет? Неговите млади години са преминали, разбира се, в обучение. Следите от наученото, разбира се, се разкриват в проповедите му. Но кои са първоизточниците на тези проповеди? Какво египетско има в тях? И нима не са ясни следите на будизма, на Индия? Неразбираемо е защо така упорито се отрича пътуването на Иса по пътя на керваните в Индия и към областта, заемана сега от Тибет."

Ученията на Индия са се славели надалеч; да си спомним поне житието на Аполоний Тиански и неговото посещение при индийските мъдреци.

Друг събеседник ни напомня, че в Сирия е намерена плоча с издълбан едикт на правителството за преследване на последователите на Исус като врагове на правителството. Тази археологическа находка е любопитна за тези, които отричат историчността на Исус - Общинника. Не потвърждават ли същото и малките особени монетки - знаците, употребявани от първите християни в катакомбите? А най-древните катакомби съществуват и досега.

Има такива любители на наглото отрицание, щом нещо се приема трудно от тяхното съзнание.

Но нали тогава и знанието се превръща в семинаристска схоластика, а природната потребност от клевета достига до голямо майсторство. По какъв начин неотдавнашната фалшификация е могла да проникне в съзнанието на целия Изток? И къде е този учен, който би написал дългото изложение на пали и тибетски? Не познаваме такъв.

Ламата всеки ден ни учудва и радва. Толкова е виждал, толкова знае и така проникновено разбира хората. Току-що донесе сведение, че едно много близко за нас име се споменава в старите пророчества. В ламата няма и следа от лицемерие и в защита на основите на учението е готов да вземе и оръжие.

Шепне ни: „Не говорете на този човек - всичко ще раздрънка", или „А сега аз по-добре да си вървя". И нищо излишно не се чувства зад неговите подбуди. И с каква лекота се придвижва!

Ле е забележително място. Тук преданието е съединило пътищата на Буда и Христос. Буда е минал през Ле на път за севера. Иса е беседвал тук с хората на връщане от Тибет. Тайно и прецизно съхранявани предания. Трудно е да се доловят, защото ламите умеят да мълчат по-добре от всички хора. Само ако намериш общ език - не само външно физически, но и с вътрешно разбиране, можеш да се доближиш към многозначителните им тайни. Както се случи да се убедим, всеки образован гелонг-монах знае много. Даже по очите му не можете да отгатнете кога е съгласен с вас или вътрешно ви се присмива, тъй като знае повече от вас. Колко много разкази имат тези мълчаливци за минали оттук „учени", попаднали в най-смешни положения. И колко грешки поради незнание са напечатани на хартия в Европа. Дойде времето на просветление от Азия.

Прекрасни гласове имат ладакците. Празничните им облекла странно напомнят руско-византийските премени. Често вместо кожа на плещите се носи обшито с шевици наметало от плат, което прилича на византийска мантия.

Шапките са високи и везани, също като болярските. В пояса се втъква метално хранилище за перо и двойка свирки, изпълващи вечерите с призивни мелодии. По време на полската работа на главите се слагат венци от ечемик и цветя. И песните им са така звънки и радостни, както природата на Ладак.

Отново пристигна кралят на Ладак. Покани ни да поживеем в замъка му. От това място на проповедите на Иса, от високите тераси, трябва да нарисувам серия картини на всичко, което се вижда оттук. На високите, пречистени от ветровете места е имало знаци на големи общувания. Разбира се, местата са се изменили; разрушението и съзиданието са се редували. Завоевателите са причинявали нови грамади, но основният силует е останал невредим. Рамките на планините както и преди увенчават земята, същите са блестящите звезди и пясъчните вълни, които приличат на застинало море. И оглушаващият, откъсващ те от земята вятър....

Ето го и мястото на Буда. То е изгладено от времето. Преданието говори за „много голям и древен строеж", но сега само подпорите до канарите и натрошените тухли напомнят за разрушението. Старите дялани камъни са отишли за изграждане на по-късни ступи, които на свой ред са успели да се разпаднат. Само едно обстоятелство е несъмнено - вие стоите на мястото на древна постройка. Недалеч се вижда старинно село и островърха купчина развалини - останки от древно укрепление, слели се в монолитна цялост.

Дните са заети с настаняването ни в ладакския дворец. Прииждат тълпи народ, посланици от Лхаса, тибетски търговци, старшината-аксакал, тасилдарят (кашмирският околийски началник) и отново - кралят на Ладак.

Дойде самият стар крал-лама. Въпреки бедността, с него дойдоха около десетина съпровождащи го лами и роднини. В разговора се изясни, че семейството на краля познава ръкописа за Иса. Те казаха, че много мюсюлмани биха искали да присвоят този документ. После беседвахме за пророчествата, свързани с Шамбала, за сроковете, за всичко това, което изпълва действителността с красота. Тръгва си кралят-лама и тълпата в бели кафтани почтително се прекланя пред него. Просто и красиво.

Също така просто вчера на улицата една жена, връщайки се от жътва, се приближи и протегна ръка в ръкостискане за поздрав. Сега те жънат златния ечемик. Върволици от хора с венци от цветя на главите носят на гръб снопове златисти класове и пеят звънко и радостно, пеят в златисти, пълногласни гирлянди.

Живеем в ладакския дворец. Развалините на италианските замъци бледнеят пред тези живописни грамади, въздигнали се сред чашата на разноцветни планини. Къде сме срещали такива високи тераси на покривите? Къде сме вървели по такива разрушени малки улички? Това го има на картината „Мехеските - лунният народ". Да, това са същите кули. Само че тук живеят не мехески, а потомците на Хесар хан. Кралете на Ладак водят своя произход от героичния Хесар хан.

Прекрасно е, че Юрий знае всички необходими ни тибетски наречия. Само направо, без преводач, хората тук биха говорили за духовни неща. Сега трябва да се взема с пълно знание, с ясен, реален подход. Любопитството е неуместно. Само с настойчива любознателност!

На осми септември идва писмо от Америка. Много вести вече няма да ни заварят тук. Писмата са пътували шест седмици - навреме са попаднали на парахода.

В стаята, избрана за трапезария, на стените са изписани вази с разноцветни растения. По стените в спалнята - всички символи на Чинтамани, камъка на съкровището на света. И почернелите от времето резбовани колони поддържат потъмнелия таван. Ниски вратички с високи прагове и тесни прозорци без стъкла. Привечерният вятър волно се носи из галериите. Подът е покрит с яркендски цветни плъстени кечета. На долната тераса лаят черното куче Тумбал и белият Амдонг. Нашите нови спътници. През нощта вятърът свири и старите стени се люлеят.

Пиша в горната стая, имаща излаз към целия покрив. Вратите са с широки резбовани рамки, колоните с тежки изписани капители. Дървени стьлбички и стьпалца и патиниран от времето тъмен таван. Къде съм виждал вече тази стая? Къде танцуваха същите тези пъстри цветове? Разбира се, в „Снежанка" - в чикагската постановка. Влизат моите и казват: „Ето го и истинския Берендей в своя собствен палат." „Берендеевка"-та свърши по-рано, отколкото си мислехме. Есента не чака. Трябваше да преминем Каракорум преди есенния североизточен вятър. Пътят през Шайок е хубав, но е по-дълъг с една седмица; освен това жителите са разграбили мостовете за топливо, а водата се е вдигнала с човешки ръст. Остава пътят през планинските проходи Кардонг и Сасер. Много и различни наложителни съображения ни принуждават да ускорим часа на тръгването. С голям керван ставаш подчинен.

С коне и мулета, с якове, с овни и кучета ще тръгнем към планината по стария път, но със знаците на новите възможности ще се качим на планината. А оттам надолу към пустинята. Нима трябва да слезем от планините? Но стихията на пясъците също е зовяща, а пустинните нощи и изгреви също са искрящи. И в този блясък на красотата е целият смисъл и надежда.

Каракорум - „Черният трон." След него Китай - и отново старата родина на Буда.

На червен кон, с червено знаме, неудържимо се носи защитен в доспехи червен конник и тръби със свещена раковина. От него се носят искрите на алени пламъци, а пред него летят червени птици. Зад него планината Белуха, снеговете и Бялата Тара му пращат благословията си. Над него ликува братството на Великите Лами. Под него са пазителите и стадата домашни животни като символи на мястото.

Тази забележителна старинна тибетска картина ни беше поднесена в последния ден от пребиваването ни в Ладак.

Привършват товаренето на яковете. Сега тръгваме! Денят е искрящ!

18 септември 1925, Ладак

VI ЛЕ - КАРАКОРУМ - ХОТАН

(1925)

Най-после можем да напуснем окончателно цялата кашмирска лъжа и мръсотия. Можем да забравим полуразрушения Шринагар. Можем да забравим как победителите играят поло и голф, докато населението загива в зарази и пълно затьпяване. Можем да обърнем гръб на подкупните чиновници на Кашмир. Можем да забравим нападението на въоръжените бандити върху кервана ни с цел да го спрат. Наложи се шест часа да прекараме с вдигнати револвери. А като завършек на всичко полицията състави от наше име телеграма, че сме сгрешили и нападение не е имало. Кой тогава рани седем от нашите хора? Може да свием рамене за <....> невежеството на <....>. Даже моравската мисия в Ле не остана назад и ни уведоми за съгласието си да ни дадат един от техните домове, ако подпиша, че няма да се занимаваме „с религиозна, полурелигиозна и т. н. пропаганда". При това никой не можеше да обясни какво означава тайнственото „полу... и т. н.". Кой би се подписал под това, че няма да наруши никому неразбираемите граници на „полу... и т. н." Минахме и без помещенията на мисията - в двореца на ладакския крал. Само в планините се чувствате в безопасност. Само по време на пустинните преходи не ви застига невежеството.

19 септември

Съобщения от решаваща важност пристигат в последния час. Така научихме за оригиналния ръкопис за Иса. В Хеми има наистина стар тибетски превод на манускрипта, написан на пали и намиращ се в известния манастир недалеч от Лхаса. Накрая разбрахме приемствеността на очевидците. Приказките за фалшификацията са сразени. Има особен смисъл в това, че ръкописът са съхранява напълно запазен в Хеми, или Хемис. Има особено значение в това, че ламите така внимателно го крият. Уместно е този ръкопис да бъде около Ле, където е била проповедта на Иса за световната Община, още преди проповедите в Палестина. Важно е единствено да се познава съдържанието на този документ. Та нали разказаната в него проповед за общината, за значението на жената, всички указания на будизма са така изключително съвременни. Разбираемо е защо ръкописът се е запазил именно в Хеми. Това е един от найстарите манастири в Ладак, за щастие неразрушен при последното нашествие на монголите и при гоненията на будизма от невежествените орди на Зоравар. Уединеното местоположение на манастира може би му е помогнало да се съхрани. Пътят на Великия Общинник е минавал от Индия през това място. Ламите знаят какво е значението на документа; но защо мисионерите така яростно въстават и хулят ръкописа? Нима общинният облик на Иса и защитата на жената не им харесва? Да хули така наречените апокрифи всеки може; за хулите много ум не трябва. Но кой няма да признае, че много „апокрифи" са далеч по-действителни от много официални свидетелства? Признатият от всички Краледворски ръкопис се оказа подправен, а много оригинали не съответстват на нечие разбиране. Достатъчно е да си спомним за така нареченото Евангелие, на Ебионитите, или Дванадесетте. Такива авторитети като Ориген, Иероним, Епифаний говорят за съществуването на това животоописание. Ириней от втори век го познава, а къде е то сега? Вместо безсмислени спорове по-добре по човешки премислете фактите и мислите, съобщавани в житието на „Иса (тоест Исус), най-добрия от човешките синове". Преценете доколко съдържанието на манускрипта е близко до съвременното съзнание. И ще се учудите колко много знае целият Изток за този документ.

В края на краищата важен е не самият манускрипт, по-важна е жизнеността на тази идея в умовете на Азия.

Дълго товарихме багажа на яковете. Коне, мулета, магарета, овни, кучета - цяло библейско шествие. Керванджиите - цял отдел на етнографския музей. Минахме край езерцето, където според преданието за първи път е проповядвали Иса. Вляво останаха доисторическите гробници, след тях - мястото на Буда, когато древният основател на общината е вървял на север през Хотан. По-нататък - развалини на постройки и градини, говорещи ни толкова много. Минахме покрай каменните барелефи на Майтрея. Поставени край пътя, те вдъхват на отиващите надалеч пътници надежда за бъдещето. Остана зад нас дворецът на скалата с храма на Дукар - светлата, многоръка Майка на Света. Последният знак от Ле беше сбогуването с ладакските жени. Те излязоха на пътя с осветено мляко от якове. Помазаха с мляко челата на конете и пътниците, за да им предадат мощта на яковете, така нужна по стръмнините и по хлъзгавите ръбове на ледниците. Жените ни изпращаха.

До самия Кардонг изкачването е лесно. Жаркото слънце залезе и привечер се надигна пронизителен вятър и студ. Наложи се да разположим' лагера на гола арктическа поляна, под режещия вятър. Кашмирците лукаво не са показали на ладакците много неща. В сумрака, сред вихъра, цареше неописуема суматоха.

Над нас се извисяваше недостъпен засипаният със сняг Кардонг.

20 септември

Изкачихме превала на якове в три часа сутринта. Тези тежки мъхнатковци са действително незаменими с меката си стъпка и устойчивост, разбира се, при условие че са опитомени. Дивият як е съвсем неукротим. Веднъж тибетците доставили на един китайски полк необяздени якове и незабавно три четвърти от ездачите били хвърлени на

земята. Изкачването ни не беше трудно. Изгледът от Кардонг е величествен, но цялата му северна страна представлява стръмен и огромен глетчер. Спускането беше много измерително и опасно. Наложи се да вървим и да пълзим.

Видяхме как един натоварен як падна и стремително полетя по гладкия ръб на ледника. Но на самия край на пропастта якът целият се сви и здраво се подпря на късите си, здрави крака. Много животни и хора започват да страдат от кръвотечение и главоболие на височини, по-големи от 16 000 фута (около 4900 м). На пътя се вижда вече замръзнала кръв. Вече се мярна скелет на паднал кон. При нас всичко е благополучно. След преминаването на прохода ни разказаха за цял керван, замръзнал на Кардонг; керванът на балтистанците, около сто коня, бил намерен целият замръзнал. Някои били замръзнали сякаш викайки, с допрени до устата ръце.

Даже и през есента пръстите на ръцете и краката лесно изстиват. Налага се да ги обтриваме със сняг. Да се рисува е почти невъзможно. Можем да си представим какво е тук през зимата. Но прекрасен е този страховит ледник! Далеко долу има тюркоазено езеро. Казват, че е много дълбоко. Пътят целият е покрит с гигантски обли камъни. Като се обърнете, ви се струва, че там, откъдето сте минали, е непроходимо.

21 септември

След трудностите на превала - лек път. След пронизителния студ - жега и ярко слънце. Горещи пясъци и отдалечаващи се планини със снежни обшивки. Руслата на ручеите. Понякога ручейчето изчезва в каменните грамади и само звънкият шум издава потока от невидима вода. Навея- < къде има трънки и тамариски. И приветливи хора, жители на долината на река Нубра. Самата река по време на топенето става мощен поток. Сега, през есента, течението се е разделило на много русла с необикновено сложен и красив рисунък. Продължаваме нататък до обичайната спирка.

Нощуваме в Терита, в истински тибетски дом. В лагера ни има три партии: будистка, мюсюлманска и китайска. Не минава без взаимно недоверие, подозрения. Хранят се отделно. Оказа се, че нашият старши Лунпо е син на лехския старейшина и представлява крупен земевладелецдворянин. Навсякъде има имения и къщи: и в Ле, и в Хеми, и в Терита, и на много места из Чантанг. Той ни разказа колко манастири са разрушени по време на миналите нашествия. В едно от именията му има такива развалини, пълни с отломки от статуи и остатъци от повредени книги. Жалко е, че Лунпо дойде при нас едва в последните дни. Той дойде и на въпроса кой е гордо отметна глава и звънко отсече „Бодхи", т. е. будист. Той разказва също, че брат му служи като ковчежник в Хеми и знае колко скрити предмети има там, които не се показват на пътуващите. Лунпо много иска да остане с нас, да пътува в различни страни, да учи руски, но моли за едно: „Не ми режете плитката!" А плитката му е чудесна, черна, до коленете. Ние го успокоихме. Никой няма да посегне на националната му гордост. Очевидно той вече знае, че в Китай е заповядано да се режат плитките, а в Тибет е забранено да се показва език в знак на преданост и признателност. А Лунпо обича в моменти на удоволствие да показва широк, здрав език. Той е добър спътник за върховете и ледниците, но вкъщи трудно го вместваме. Приближаваме до негово имение. Той ни моли да не спим в шатрите, а да пренощуваме в дома му. С гордост ни показва вратата-чортен с ярко изписана стена. Тук има много поля и плодови дръвчета. Нощуваме в тибетска стая със стенописи. Ярък корниз. Широк прозорец, ниска широка врата с голям пръстен на резето. Пясъчният под е застлан с цветни плъстени кечета. В рисунките на орнаментите често се повтаря свастиката. В средата на стаята има тежка колона и на широката пиластра изображение на Чинтамани - Съкровището на света.