Биографични данни за явор милушев

По време на професионалната кариера в театъра работи постоянно с видния български режисьор Любен Гройс и с изявените театрални режисьори Младен Киселов, Крикор Азарян, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Станчо Станчев, Красимир Спасов, Румен Чакъров и други. Запаметяващи са ролите на Джери Райън в „Двама на люлката” от Уилям Гибсън (над 600 представления), на Язон в „Медея” от Еврипид, на Жан в „Госпожица Юлия” от Август Стринберг, на Стенли Ковалски в „Трамвай желание” от Тенеси Уилямс, Хемон в „Антигона” от Жан Ануи, на Анархистът в „Случайната смърт на един анархист” от Дарио Фо, в постановките „Смърт” от Уди Алън, „Любовникът” от Харолд Пинтър, „Благородният испанец” от Съмърсет Моъм, „Много шум за нищо”, „Двамата веронци” и „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, на Сенебирски в „Албена” на Йордан Йовков, на Борис Сарафов в „Солунските атентатори” от Георги Данаилов, Динко във „Вампир” от Антон Страшимиров, Владиков и Даскал Гатю в „Хъшове” и „Чичовци” от Иван Вазов и др.

Любен Гройс казва за него (1980): „Явор Милушев прави своите роли след задълбочен анализ, има широк творчески диапазон и може да му се поверят най-сложните творчески задачи. Резултатът ще бъде нестандартен и винаги успешен. Затова публиката го търси и хората го обичат”.

Ярки образи прави във филмите „Необходимият грешник” на режисьора Борислав Шаралиев, „Пикник” на Стефан Димитров, „Игрек 17” на Вили Цанков, „Децата на капитан Гранд” на Станислав Гаварухин, „Копнежи по белия път” на Никола Корабов и др., участва в копродукции с Италия, Чехия, Русия, Германия, САЩ и др. Ролята му на Яворов във филма „Дело № 205” на режисьора Киран Коларов е високо оценена и е сред най-добрите и сложно изградени образи в съвременното българско кино.

Издава CD (1992) със стихове на Яворов и оригинална музика на Теодосий Спасов, с когото изнасят концерти в страната и чужбина. Многократно участва във фестивала на поезията „Яворови дни” в гр. Поморие. В словото по повод откриването (1988), изследователката на творчеството на Яворов и внучка на поета – Ганка Найденова казва: „Явор Милушев е сред най-добрите тълкуватели и изпълнители на творчеството на Яворов.”

Неговата работа е отразявана в статии, портрети и интервюта в българския и чуждестранен печат (напр. Франция – Figaro, Гърция – Demokratia, Кипър, Германия, Чехия – Lidové noviny, Filmove noviny, Русия, Англия – FT и др.). Гостува в най-популярните телевизионни и радио програми. Има множество публикации в периодичния печат и специализирани издания, като гост-лектор изнася лекции на специализирани форуми, пред студенти по журналистика, кинодраматургия, история, право и славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и в Нов български университет.

Явор Милушев прави своя писателски дебют с няколко есета публикувани в периодичния печат. За есето „Тихо, българският народ спи!”, публикувано във в. Култура (1996), получава поздравления от големият български писател Йордан Радичков. Първата му книга „42 – 23” (42˚ с.ш., 23˚ и.д. – географските координати на София) е издадена от ИК „П. К. Яворов” (1998) по повод неговата петдесетгодишнина и представена в Малък градски театър „Зад канала” от проф. д-р Симеон Хаджикосев, а след това и с успех на панаира на книгата.

Предговорът към книгата „42 – 23” е от един от класиците на съвременната българска литература Ивайло Петров, който казва: „Читателите ще бъдат може би шокирани от необичайния стил на тази книга. Необичайното е накъсаният, експресивен разказ на автора. Той е наблюдателен, а чувствителността му е почти болезнена. В няколко страници Явор Милушев успява да разкаже за толкова лица и събития, които могат да се разположат в един малък роман или повест, без в същото време да е разточителен. Честите повторения на отделни думи, събития и лица придават на стила му напрежение и бързина на ударни инструменти.”

През 2006 г. излиза монографията му „Чешки профили в общественото развитие на следосвобожденска България”, издадена от Академично издателство „Марин Дринов” и представена в Големия салон на БАН от видните български учени чл. кор. проф. д.и.н. Георги Марков, проф. д-р Георги Бакалов, проф. д-р Андрей Пантев, проф. д-р Димитър Токушев, проф. д-р Владко Мурдаров, а „човекът парламент” Гиньо Ганев говори за парламентарната дейност на автора. През 2007 г. Унивеситетско издателство „Св. Климент Охридски”, съвместно с Академично издателство „Марин Дринов” прави ново допълнено и разширено издание на монографията.

Част от предговора на проф. д-р Андрей Пантев: „Явор Милушев е всеизвестен и талантлив творец, така проникновено възпроизвел много ярки образи в българския театър и кино, но също активен общественик и парламентарист. Неговата книга анализира историческа реалност, която винаги е заинтригувала поколенията... Той е развил една отлична и за професионал техника, в която селективно класира значимото от незначимото, следи паралелния исторически процес в други региони и тематични зони, умее да оперира с изворовия материал, възприема критично написаното досега, като в същото време е отделил тъй скрупульозно внимание на всичко публикувано по темата от страна на други автори и мемоаристи... Някои от главите и частите в книгата на Явор Милушев покриват онова изискване, което според научния критерии определяме като принос в историографията...”

Част от рецензията на проф. д-р Георги Марков: „Принос на автора е осветляването на ролята на прокурорите Антон Бернкопф и Турн-Таксис при извършването на Съединението през 1885 г. Откритото противопоставяне на Антон Бернкопф на правителството, когато не допуска обезглавяването на съединисткото движение, е обяснено юридически и психологически, за да изпъкне нeговата съпричастност към националното дело. Авторът оборва аргументирано разпространената теза, че всеки е изпълнил дълга си, както и удобното твърдение, че всички българи били за Съединението. Милушев изследва професионалните и обществени изяви на чешките юристи Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф, които стават умни проводници на новите веяния в правораздаването на Средна Европа, намерили в България плодородната почва на пионерството... Проучването на родословието в България няма дълбоки традиции. Милушев дава един добър пример на сравнително скромната българска генеалогия...”

Част от рецензията на проф. д-р Георги Бакалов: „С изключение студията на Иван Дуйчев „Връзки между чехи, словаци и българи през средновековието” (1963) за взаимоотношенията между двата народа в по-далечното минало е писано твърде малко. В този смисъл, монографията на Явор Милушев е едно навременно и с определени приноси изследване... Авторът представя основните персонажи на своето изследване в цялостния контескт на европейските идеи и взаимоотношения след революциите през 1848/1849 г... Заслужава специално отбелязване онази част от книгата, в кото авторът проследява причините и обстоятелствата около Съединението. Реакцията на местните и от княжеството политически сили, становището, което взема Европа и Русия, както и конкретните домогвания на отделни политици са анализирани много подходящо с вещина и познание върху динамиката на събитията... Езикът е академично коректен, но същевременно жив и увлакателен. Въпреки че авторът не е историк по образование, проявява чувство за историзъм, прави анализи и излага своя визия за отделни факти, която дори противоречи на установени популярни становища...”

Част от рецензията на проф. д-р Димитър Токушев: „Изследването на Явор Милушев е цялостно и логически завършено. То има сериозни научни и литературни достойнства. Авторът се движи в руслото на най-добрата историографска традиция по проблема, който отлично познава. Милушев показва умение да интерпретира въпроси, които въпреки че са били предмет на монографични изследвания сега придобиват ново значение... На базата на документи се разкрива борбата на административните и полицейските органи срещу БТЦРК и българското революционно движение. И тук Милушев показва умението си да борави с достъпния документален материал и да изрази собствено мнение... Включването на „Случаят „Анна Симон” е сполука за автора... Използвани са голям брой основни съчинения на историци, научни монографии, мемоарна литература, документален материал, периодичен печат. Цитирането е коректно, което показва добросъвестността на автора. Изложението е цялостно, богато документирано, четивно, културно и същевременно много емоционално...”

Част от рецензията на доц. д-р Искра Баева: „Посвещението, с което започва книгата, посочва не само мотивите за написването, но и нещо друго – усещането му за личен дълг и обществена остговорност... Не е тайна, че Явор Милушев е сред българските издънки на аристократичната фамилия Бернкопф. Авторът е бил мотивиран не само от историята на своето семейство, но и от едно качество, което става все по-рядко: желанието да се служи на обществото... Книгата не е развлекателно, а полезно четиво. Съзнанието за обществена мисия проличава не само от темата на книгата – да се припомни на днешното българско общество как е направила първите си крачки съдебната ни система... За желанието му да служи на обществото говори и това, че той беше заменил театралната сцена с парламентарната. С други думи, когато към депутатския му мандат прибавим и тази книга, плод на сериозна проучвателна работа, става ясно, че Явор Милушев сам е последвал стъпките на българските и чешките възрожденци, според които най-важното задължение на гражданина е да служи на своя народ и общество...”

Като обществено активна личност Явор Милушев приема поканата да се включи в политическия живот на страната. На парламентарните избори през 2001 г. е водач на листата в Пернишки избирателен район на създаденото от Симеон Сакскобургготски НДСВ и е избран за народен представител в ХХХІХ Народно Събрание. По време на мандата той посещава над 50 населени места в избирателния район, а в приемната в Перник се среща с над 3500 граждани и предприема мерки за решаване на жилищни проблеми, канализация, телефонизация, водоснабдяване, пътища и др. Има успешни инициативи в областта на социалната сфера, образованието, културата, земеделието, въгледобива, машиностроенето. Материално свидетелство за неговата дейност е и паметникът, изработен от известния скулптор проф. Величко Минеков, на Владимир Димитров – Майстора в село Дивля, където през тридесетте години на ХХ в. големият художник работи и създава някои от прочутите женски образи.

В ХХХІХ НС Явор Милушев е член на Комисията по култура и на Комисията по медии. Предприема множество законодателни инициативи: Закон за ордените и медалите, Закон за изменение на ЗДДС; Закон за изменение на закона за държавния бюджет за 2003, 2004 и 2005 г.; Закон за изменение на КСО. Има внесени над 120 предложения за изменение и допълнание на законите за авторското право и сродните му права, за филмовата индустрия, за туризма, за радиото и телевизията, за народните читалища, за ограничаване на административния контрол, за приватизация и следприватизационен контрол. Активно участва в парламентарните дебати и прави изказвания по различни въпроси в пленарните заседания на парламента. Според представителните изследвания на НЦИОМ на общественото мнение за работата на парламента (2003, 2005) е сред политиците с висок рейтинг, които „правят отлично впечатление с работата си”.

В ХХХІХ НС е председател на парламентарната група за приятелство между Българския и Чешкия парламент. Член е на българските официални делегации по посрещането и посещенията на председателя на Сената на Чешката република Петер Питхарт, на председателя на чешкото правителство Владимир Шпидла, на президента на Чешката република Вацлав Клаус. Провежда срещи с всички гостували в страната председатели и членове на парламентарни и сенатски комисии, както и с членове на правителството на Чешката република. Зам. председател е на парламентарната група за приятелство между Българския и Норвежкия парламент, участва в среща на министър-председателя Симеон Сакскобургготски с министър-председателя на Кралство Норвегия Хел Магне Буневик. Участва в среща на краля на Испания Хуан Карлос с официални лица, с президента на Rotary International Ричард Кинг, с Михаил Горбачов, с парламентарната делегация на Япония, на Армения и др.

В рамките на 56-та сесия на Общото Събрание на ООН (декември 2001) участва в пленарните заседания и на срещата на Интерпарламентарния съюз на тема „Борба със световния тероризъм”, на която прави изказване, част от което е цитирано в резюмето на съюза: „След като на 11 септември се случи нещо срещу световната цивилизация, в зората на новия век светът е изправен пред важния въпрос – дали човечеството ще продължи да следва историческия си път на развитие. Ние заедно трябва да продължим борбата между доброто и злото, борбата с варварството. Чудото на нашият свят и цивилизация може да се запази само, ако светът се обедини срещу тероризма.”

Член е на българската парламентарна делегация водена от председателя на НС проф. Огнян Герджиков в организираното от председателя на Европейския парламент Пат Кокс пленарно заседание съвместно със страните кандидатки за ЕС (Страсбург, ноември 2002 г.). Участва в срещи с Ханс-Герт Пьотеринг – председател на групата на Европейската народна партия и Европейските демократи (ЕНП-ЕД) в Европейския парламент, с Джефри ван Орден, с Вацлав Клаус и др.

Участва в семинари, дискусии и форуми по проблемите на културата, на медиите, на социалната политика, на Конституцията и др., между които: семинар организиран по инициатива на Европейската Комисия на тема „Защита на интелектуалната собственаст” в Брюксел (февруари 2003); Есенна медийна конференция на Департамент масови комуникации на НБУ (2003) – лекция на тема „Българските медии в европейския комуникационен контекст”, „Законът за киното - регулаторни, етични и професионални стандарти”, публикувана в алманах „Годишник 2003” на НБУ; Международия семинар под мотото „Обединени в разнообразието” на тема „Национална и културна идентичност в глобализиращия се свят” с модератори проф. д-р Александър Фол, проф. д-р Георги Бакалов и проф. д-р Андрей Пантев и с участието на г-жа Зорка Първанова, г-жа Маргарита Гомес Асебо, г-жа Мария Жузе Рита де Сампайо, г-жа Йоланта Квашневска. Изказва се на тема законодателството свързано с опазване на културно-историческото наследство.

На международия форум „Културата – фактор за стабилност в Югоизточна Европа”, под патронажа на председателя на Комисията по култура проф. Стефан Данаилов и с участието на председателите на комисиите към Парламентите на страните от Югоизточна Европа (2004), изнася един от основните три доклада на тема „Предизвикателствата на ХХІ век пред националните култури и културното сътрудничество”, публикуван в кн. № 6/2004 г. на Списание на БАН.

По предложение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и на Симеон Сакскобургготски Явор Милушев поема поста зам. министър на културата (2007) в правителството на премиера Сергей Станишев.