Глава 26 Учението на крия-йога

Учението на крия-йога, така често споменавано на тези страници, става широко известно в съвременна Индия пос­редством Лахири Махасая, гуруто на моя гуру. Санскритският корен на крия е кри - правя, действам, реагирам. Същият ко­рен откриваме и в думата карма - естествения причинно-следствен принцип. Така крия-йога означава „единение (йо­га) с Безпределното посредством определено действие или ри­туал". Йогите, които предано следват нейните техники, пос­тепенно се освобождават от кармата, или универсалната ве­рига на причинността.

По силата на някои древни йогически предписания не мога да дам пълно обяснение на крия-йога на страниците на книга, предназначена за широката публика. Истинската техника трябва да се научи от крияван или крия-йогин. Тук ще се задо­волим с най-общо описание.

Крия-йога е прост психофизиологичен метод, чрез който човешката кръв се освобождава от въглероден окис и се за­режда с кислород. Атомите на допълнителния кислород се пре­образуват в жизнени токове, така че подмладяват мозъка и гръбначните центрове¹⁵⁵. Спирайки натрупването на венозна кръв, йогинът е в състояние да намали или да предотврати разрушаването на тъканите. Напредналият йогин преобразу­ва клетките си в чиста енергия. Илия, Иисус, Кабир и други пророци в миналото са владеели крия или някаква сходна техника, чрез която са можели по желание да дематериализират телата си.

Крия е древна наука. Лахири Махасая я е получил от своя гуру Бабаджи, който преоткрива и изчиства тази техника, загу­бена през Тъмните векове.

„Крия-йога, която давам на света чрез тебе през този де­ветнадесети век - казва Бабаджи на Лахири Махасая, - е въз­раждане на същото онова учение, което преди хилядолетия Кришна дава на Арджуна и което по-късно е известно на Патанджали и на Христос, на св. Йоан, св. Павел и други ученици."

Кришна, най-великият Пророк на Индия, споменава крия-йога в строфа от Бхагавадгита: „Принасяйки вдишван въздух в издишвания въздух и принасяйки издишван въздух във вдишвания въздух, йогинът неутрализира и двата; така той освобождава жизнената сила от сърцето и я поставя под конт­рол."¹⁵⁶ Коментарът е: „Йогинът преустановява разрушаването на тялото, прибавяйки жизнена сила (прана) и преустановява негативните изменения в растежа на тялото посредством апана (отстраняващия поток). Неутрализирайки по този начин разру­шението и растежа чрез успокояване на сърцето, йогинът се на­учава да контролира жизнените процеси."

Кришна също така разказва¹⁵⁷, че именно той, в предишно въплъщение, е предал неразрушимата йога на древния бог на слънцето Вивасват, а той я е дал на Ману, великия законода­тел¹⁵⁸. Той на свой ред обучил Икшваку, бащата на индийската слънчева династия на воините. Така, преминавайки от един към друг, царствената йога се пазела от ришите до идването на материалистичната епоха¹⁵⁹. Тогава, поради потайността на жреците и незаинтересоваността на хората, свещеното знание постепенно е станало недостъпно.

Крия-йога се споменава два пъти от древния светец Па-танджали, първия тълкувател на йога, който пише: „Крия-йога се състои от дисциплина на тялото, контрол на ума и медитиране върху Аум."¹⁶⁰ Патанджали говори за Бога като за дей­ност на Космическия Звук Аум, който се чува при медита­ция¹⁶¹. Аум е Творческото Слово¹⁶², звукът на Вибраци­онния Двигател. Дори начинаещият йогин скоро чува вътреш­но чудесния звук Аум. Получавайки по този начин блажен духовен кураж, поклонникът се уверява, че се намира в дейс­твителен досег с божествените сфери.

Патанджали за втори път споменава контрола над жизне­ните процеси или техниката крия по следния начин: „Освобож­дение може да се осъществи с онази пранаяма, която се достига посредством разделяне на процеса на вдишване и издишване."¹⁶³

Св. Павел е познавал крия-йога или някаква много подоб­на техника, чрез която е бил в състояние да включва и изключ­ва жизнените потоци към и от сетивата. Затова е можел да каже: „Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ."¹⁶⁴ Ежедневно отдръпвайки своята телесна жизнена сила, той чрез йогическо единение я обединява с доволството (вътрешното блаженство) на Христо­вото съзнание. В това щастливо състояние той съзнава, че е мъртъв за илюзорния сетивен свят на мая.

В началните състояния на контактно познание на Истина­та (савикалпа-самадхи) съзнанието на поклонника се слива с Космическия Дух; жизнената му сила се отдръпва от тялото, което сякаш е „мъртво" - неподвижно и вцепенено. Йогинът напълно съзнава телесното си състояние на преустановена жиз­неност. Обаче напредвайки към по-висшите духовни състояния (нирвикалпа-самадхи) той общува с Бога, без тялото му да се втвърдява, докато пребивава и в обикновеното си будно състо­яние, дори и посред напрегнати светски задължения¹⁶⁵.

Крия-йога е инструмент, чрез който може да се ускори чо­вешката еволюция - обяснява Шри Юктешвар на студентите си. - Древните йоги са открили, че тайната на космическото съзнание е тясно свързана с овладяване на дишането. Това е уникален и безсмъртен принос на Индия към световната сък­ровищница на знанието. Жизнената сила, която обикновено се поема, за да поддържа помпата на сърцето, трябва да се освободи за по-висши дейности чрез метода на успокояване и укро-тяване на непрестанните изисквания на дишането."

Крия-йогинът мислено насочва своята жизнена енергия да се върти нагоре и надолу около шестте гръбначни центрове (мо­зъчен, шиен, гръден, лумбален и кръстен плексус и плексус на опашната кост), които съответстват на дванадесетте астрални знака на зодиака, символичния Космически Човек. Половин минута въртене на енергията около чувствителния гръбначен мозък на човека предизвиква фин прогрес в еволюцията му. Тази половин минута крия-йога се равнява на една година ес­тествено духовно развитие.

Астралната система на човешкото същество с шест (два­надесет по полярност) вътрешни съзвездия, въртящи се около слънцето на всесведущото духовно око, е взаимосвързана с фи­зическото слънце и дванадесетте зодиакални знаци. По този начин всички хора се намират под влиянието на вътрешна и външна вселена. Древните риши са открили, че земната и не­бесната среда на човека, действайки с дванадесетгодишни цик­ли, го тласкат по естествения му път. Свещените писанията утвърждават, че на човека са нужни милион години естестве­на, непрекъсната еволюция, за да усъвършенства достатъчно мозъка си за изразяване на космическо съзнание.

Хиляда крия, изпълнявани за осем часа, дават на йогина за един ден еквивалента на хиляда години естествена еволю­ция: 365 000 години еволюция за една година. По този начин за три години крияйогинът може да достигне чрез собствени интелектуални усилия същия резултат, който природата ще да­де за милион години. Това съкращаване на пътя чрез крия мо­же да се постигне, разбира се, само от дълбоко развити йоги. Водени от гуру, такива йоги грижливо подготвят своите тела и мозък за получаване на силата, която се създава от интензив­на практика.

Начинаещият в крия прави своите йогически упражнения само от четиринадесет до двадесет и осем пъти два пъти днев­но. Много йогини достигат освобождение след шест, дванаде­сет, двадесет и четири или четиридесет и осем години. Йоги­нът, който умира, преди да достигне пълна реализация, носи със себе си добрата карма от миналите си усилия. В новия си живот той хармонично се движи към Безпределната Цел.

Тялото на обикновения човек е като лампа от петдесет ва­та, която не може да побере билионите вата на мощта, събуде­на от усилено практикуване на крия. Чрез постепенно и посто­янно увеличаване на простите и понятни методи на крия тялото на човека астрално се трансформира ден след ден и накрая е готово да изрази безкрайните възможности на космическата енер­гия - първата материално активна изява на Духа.

Крия-йога няма нищо общо с ненаучните дихателни упраж­нения, преподавани от множество заблудени фанатици. Техни­те опити насилствено да задържат дъха в белите дробове са не само неестествени, но и категорично неприятни. Крия, от друга страна, от самото начало е съпроводена с увеличаване на по­коя и облекчаващи усещания за възстановителен ефект в гръб­начния стълб.

Древната йогическа техника превръща диханието в ум. Чрез духовен напредък дишането може да се познае като действие на ума - дишане-сън.

Могат да се приведат много примери за математическата връзка между честотата на дишане на човека и измененията в състоянията на неговото съзнание. Човек, чието внимание силно нараства, например при проследяване зигзазите на някакъв ин­телектуален довод или при извършване на някаква фина или сложна работа, автоматично започва да диша много бавно. Със­редоточаването на вниманието зависи от бавното дишане. Бър­зото и неравно дишане е неизбежен спътник на вредните емо­ционални състояния: страх, страст, гняв. Неспокойните майму­ни дишат с честота 32 пъти в минута, за разлика от човека, кой­то средно диша 18 пъти в минута. Слонът, костенурката, змията и други животни, известни със своето дълголетие, имат честота на дишане, която е по-ниска от тази на човека. Костенурката например, която може да достигне възраст 300 години¹⁶⁶, диша само 4 пъти в минута.

Подмладяващият ефект на съня се дължи на това, че човек временно престава да осъзнава своето тяло и дишане. Спящи­ят човек става йогин. Всяка нощ той несъзнателно изпълнява йогическия ритуал за освобождаване от телесна идентификация и сливане на жизнената сила с лечебните потоци в областта на славния мозък и шестте субдинама на гръбначните му цент­рове. По този начин спящият, без сам да знае, се потапя в резер­воара на космическата енергия, който поддържа целия живот.

Доброволният йогин изпълнява съзнателно, а не несъзна­телно, прост и естествен процес, подобно на бавно дишащия спящ човек. Крия-йогинът използва своите техники, за да пропие и насити всички физически клетки с непомръкваща свет­лина и да ги поддържа в намагнетизирано състояние. По на­учен път той прави дишането ненужно, без да възпроизвежда състоянията на подсъзнателен сън или несъзнателност.

Посредством крия протичащата жизнена сила не се пи­лее и използва неправилно в сетивата, а се обединява с по-фините гръбначни енергии. Чрез такова жизнено подсилване тялото и мозъчните клетки на йогина се зареждат с духовен еликсир. По този начин той се освобождава от необходимост­та старателно да спазва природните закони, които могат да го доведат - по заобиколните пътища на доброто хранене, слънчевата светлина и хармонизираните мисли - единствено за милион години до Целта. Нужни са дванадесет години нор­мален здравословен живот, за да се породи и най-слабата до­ловима промяна в мозъчната структура и милиони завърта­ния на слънцето за достатъчно пречистване на мозъчната оби­тел за изява на космическо съзнание.

Развързвайки шнура на дишането, който привързва душата към тялото, крия служи за удължаване на живота и разширя­ване на съзнанието до безкрайност. Йогическият метод пре­одолява борбата за надмощие между ума и свързаните с мате­рията сетива и освобождава стремящия се към Бога да онаследи отново вечното си царство. Той знае, че истинската му природа не е ограничена нито от физическата обвивка, нито от дишането - символ на поробването на смъртния от възду­ха, от стихийните принуди на природата.

Интроспекцията или „седенето в мълчание" е ненаучен метод, опитващ се насила да раздели ума и сетивата, свърза­ни посредством жизнената сила. Съзерцателният ум, стремящ се да се върне към божественото, непрестанно бива дърпан обратно към сетивата от жизнените потоци. Крия, контроли­раща ума пряко чрез жизнената сила, е най-простият, най-ефи­касният и най-научният път за приближаване към Безпределното. За разлика от бавния, несигурен, сякаш с „волска каруца" теологичен път към Бога, крия справедливо може да бъде наре­чена полет със „самолет".

Йогическото учение се базира на емпирично отчитане на всички видове упражнения за концентрация и медитация. Йога позволява на стремящия се към Бога по свое желание да включва и изключва тока на живота от петте сетивни теле­фона на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието. До­стигайки тази способност за необвързаност със сетивата, йо­гинът разбира, че не е трудно по своя воля да обедини ума си с божествените сфери или със света на материята. Жизнена­та сила вече не може против волята му да го върне обратно в земната област на буйните емоции и неспокойните мисли. Гос­подар на тялото и ума си, крия-йогинът в крайна сметка по­беждава и „последния враг" - смъртта.

„Когато смърт Смъртта ни сполети,

завинаги безсмъртна ще си ти."¹⁶⁷

Върху живота на напредналия крия-йогин оказват въздей­ствие не следствията от миналите действия, а единствено ука­занията на душата. По този начин стремящият се към Бога избягва бавния еволюционен контрол на егоистичните - доб­ри или лоши - действия в обикновения живот: тромави и по­добни на охлюв със сърце на орел.

Висшият метод на духовен живот освобождава йогина, който, разбил затвора на своето его, вкусва дълбокия въздух на вездесъщието. За разлика от това, робията на естествения живот се движи със смиряващо бавен ход. Съобразявайки жи­вота си с еволюционния ред, човек не може да иска от приро­дата никакви отстъпки за ускоряване на процеса. Дори и да живее, без да нарушава законите на физическата и умствена­та си същност, пак ще е необходимо да участва около милион години в маскарада на превъплъщенията, за да постигне окон­чателно освобождаване.

Телескопическите методи на йогите, които се освобожда­ват от физическите и умствените отъждествявания, развивай­ки индивидуалността на душата, се нравят на онези, които с отвращение гледат на хилядите и хиляди години. Това число дори е още по-голямо за обикновения човек, който не само че не живее в хармония с природата - и още по-малко с душата си, - а вместо това непрекъснато се измъчва с неестествени усложне­ния, нарушавайки по този начин в тялото и мислите си благата уравновесеност на природата. За неговото освобождаване може би няма да стигнат и два пъти по милион години.

Грубият човек рядко или никога не осъзнава, че тялото му е царство, управлявано от Душата-Император, седяща на тро­на на черепа с помощник-регенти в шестте гръбначни центро­ве или сфери на съзнание. Тази теокрация се простира над тъл­па послушни поданици: двадесет и седем хиляди милиарда клет­ки - надарени със сигурен, почти автоматичен разум, чрез кой­то изпълняват всички задължения за растеж, трансформация и разпадане на тялото, и петдесет милиона подсъзнателни мис­ли, емоции и вариации на редуващите се фази в човешкото съз­нание в течение на една средно шестдесетгодишна продължи­телност на живот. Всеки явен бунт в телесните или мозъчните клетки срещу Душата-Император, изразяващ се в болест или депресия, се дължи не на нелоялност сред смирените подани­ци, а на минала или настояща злоупотреба от страна на човека с неговата индивидуалност или свободна воля, дадена му ед­новременно с душата и навеки неотменима.

Като се идентифицира с плиткото его, човек приема за даденост, че той е този, който мисли, желае, усеща, храно-смила и се поддържа жив, като никога не допуска в размиш­ленията си (а и малко биха били достатъчно!), че в обикнове­ния си живот той не е нищо повече от марионетка на минали­те си действия (карма) и на природата или средата. Интелек­туалните реакции, чувства, настроения и навици на всеки чо­век се определят от въздействието на минали причини в този или в предишен живот. Неговата царствена душа обаче е ви­соко над тези влияния. Отхвърляйки преходните истини и сво­боди, крия-йогинът преминава отвъд всички разочарования в освободеното Битие. Всички Свещени писания твърдят, че човек не е нетрайно тяло, а жива душа. Крия-йога му дава метода за доказване на тази истина.

„Външният ритуал не може да разруши невежеството, за­щото тези две неща не са взаимно противоречиви - пише Шан­кара в своите известни Векове от стихове. - Единствено осъз­натото знание разрушава невежеството... Знанието не може да възникне по друг начин освен чрез питане: „Кой съм аз? Как е възникнала тази вселена? Кой е нейният създател? Каква е материалната й причина?" Такова питане се има предвид." Интелектът няма отговор на тези въпроси. Затова ришите са развили йога като техника за духовно търсене.

Крия-йога е истинският „огнен ритуал", често възхваля­ван в Бхагавадгита. Пречистващият огън на йога поражда вечно просветление и с това съществено се отличава от външните и слабоефективни религиозни огнени церемонии, при които въз­приятието на истината често изгаря под акомпанимента на тържествените песнопения и миризмата на тамяна!

Напредналият йогин, отдръпвайки целия си ум, воля и чув­ства от фалшивата идентификация с телесните желания, обе­динява ума си със свръхсъзнателните сили в гръбначните ол­тари, живеейки по този начин в света така, както Бог е запла­нувал, без да бъде тласкан от импулсите на миналото, нито от глупостта на незрелите човешки подбуди. Такъв йогин по­лучава изпълнение на своето Върховно Желание, спасено в окончателния пристан на неизтощимо блажения Дух.

Йогинът принася заплетените си човешки желания в мо-нотеистичния огън, предназначен за несравнимия Бог. Това е истинската огнена церемония на Йога, в която всички мина­ли и настоящи желания са гориво, поглъщано от божествена­та любов. Висшият Пламък получава в жертва цялото човеш­ко безумие и човек се пречиства от шлаката. Неговите кости се оголват от цялата копнееща плът, кармичният му скелет се избелва от антисептичното^ слънце на мъдростта, най-нак­рая той става чист и невинен пред хората и Създателя.

Когато разглежда несъмнената и методична ефикасност на йога, Кришна възхвалява умелия йогин със следните думи: „Йогинът стои по-високо от дисциплиниращия тялото си аскет, по-високо от тези, които следват пътя на мъдростта (джнана-йога) или пътя на действието (карма-йога), затова, о, ученико Арджуна, бъди йогин!"¹⁶⁸
Глава 27

Основаване на школа по йога в Ранчи

— Защо не обичаш организационната работа? Въпросът на Учителя леко ме сепна. Вярно е, че по това време бях убеден, че организациите са „стършелови гнезда".

— Това е неблагодарна задача, господине - отговорих аз. - Каквото и да направи или да не направи ръководителят, ви­наги е подложен на критика.

— Нима искаш цялата божествена чанна (каймак) само за себе си? - Възражението на моя гуру бе съпроводено със строг поглед. - Би ли могъл ти или който и да било да постиг­не контакт с Бога чрез йога, ако цяла редица учители с благо­родни сърца не бяха пожелали да предадат знанието си на дру­гите? - Той добави: - Бог е Медът, организациите са кошери­те; и двете са необходими. Разбира се, всяка форма е безпо­лезна без духа, но защо да не започнеш да се занимаваш с кошери, пълни с духовен нектар?

Неговият съвет дълбоко ме развълнува. Въпреки че не дадох външен отговор, в гърдите ми възникна твърдо реше­ние: ще споделя със събратята си - дотолкова, доколкото се простират силите ми - освобождаващите истини, научени в нозете на моя гуру. „Господи - молех се аз, - нека Твоята Лю­бов осветява вечно светилището на моята преданост и нека съумея да събудя тази Любов в сърцата на другите."

Веднъж, още преди присъединяването ми към монашес­кия орден, Шри Юктешвар направи твърде неочаквана забе­лежка:

— Колко ще ти липсва компанията на жена, като остаре­еш! Не си ли съгласен, че семейният човек, зает с полезната работа да издържа жена си и децата си, играе по този начин достойна роля в Божиите очи?

— Господине - тревожно възразих аз, - вие знаете, че жела­нието ми в този живот е да принадлежа само на Космическа­та Любима.

Учителят се засмя така весело, че разбрах: забележката бе направена само за проверка на моята вяра.

— Запомни - каза той бавно, - този, който отхвърля свет­ските си задължения, може да се оправдае само като поеме отговорност за много по-голямо семейство.

Идеалът за всестранно образование на младежта винаги ми е бил близък. Ясно виждах безплодните резултати на оби­чайното обучение, насочено само към развитие на тялото и интелекта. Моралните и духовните ценности, без чието приз­наване никой човек не може да постигне щастие, все още лип­сват в официалната учебна програма. Реших да основа учили­ще, където младите момчета ще могат да се развиват до пъл­ната си зрелост. Първата си стъпка в тази насока направих Със седем деца в Дихика, малко селище в Бенгалия.

Една година по-късно, през 1918, благодарение великоду­шието на г-н Маниндра Чандра Нунди, махараджата на Кашимбазар, успях да прехвърля своята бързо разрастваща се група в Ранчи. Този град, намиращ се в Бихар, на около двес­та мили (около 300 км) от Калкута, е благословен с един от най-здравословните климати в Индия. Кашимбазарския дво­рец в Ранчи бе преобразуван в главно седалище на новата шко­ла, която нарекох Брахмачаря Видялая¹⁶⁹ в съответствие с об­разователния идеал на ришите. Техните горски ашрами са би­ли древни средища за обучение - както светско, така и божес­твено - за младежта на Индия.

В Ранчи аз организирах образователна програма за начал­но и за гимназиално обучение. Тя включваше селскостопанс­ки, индустриални, търговски и академични дисциплини. Учениците също така се обучаваха на йогическа концентрация и медитация и на една уникална система за физическо разви­тие, „йогода", чиито принципи открих през 1916 г.

Осъзнавайки, че човешкото тяло е като електрическа батерия, аз заключих, че то би могло да се презарежда с енергия чрез прякото посредничество на човешката воля. Тъй като никое дейстие, голямо или малко, не е възможно, без да се прояви воля, човек може да се възползва от своя основен дви­гател, волята, за да обнови тъканите на тялото си без обреме­нителни уреди или механични упражнения. Поради това пре­подавах на моите ученици простите техники на „йогода", чрез които жизнената сила, съсредоточена в продълговатия мозък, може съзнателно и незабавно да бъде презаредена от безгра­ничния източник на космическа енергия.

Момчетата откликваха прекрасно на това обучение, раз­вивайки необикновена способност да преместват жизнената енергия от една част на тялото към друга и да седят съвърше­но спокойно в трудни телесни пози¹⁷⁰. Те извършваха чудеса от сила и издръжливост, които не бяха по силите и на възрастни юначаги. Най-малкият ми брат, Бишну Чаран Гхош, се при­съедини към школата в Ранчи. По-късно той стана водещ културист в Бенгалия. Заедно с един от своите ученици той пропъ­тува Европа и Америка, демонстрирайки сила и умения, ко­ито изумяваха университетските учени, включително тези от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Към края на първата година в Ранчи заявленията за при­емане достигнаха две хиляди. А училището, което по това вре­ме беше и единственото място за живеене на учениците, мо­жеше да побере не повече от сто. Скоро бе организирано и обучение за приходящи ученици.

Във Видялая аз трябваше да играя ролята и на баща, и на майка за малките деца и да се справям с множество организа­ционни трудности. Често си спомнях думите на Христос: „Ис­тина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен"¹⁷¹. Шри Юктешвар интерпретираше тези думи по следния начин: „Посветилият се на Бога, който се отказва от жизнения опит на брака и семейството и сменя проблемите на малкото домакинство и ограничените дейнос­ти с много по-отговорното служене на човечеството като ця­ло, предприема труд, който често е съпроводен с преследване от неправилно разбиращия го свят, но също така и с божест­вено вътрешно задоволство."

Един ден татко пристигна в Ранчи, за да ми даде бащина­та си благословия, дълго отлагана, защото го бях наскърбил с отказа си да заема предлагания от него пост в железопътната компания Бенгал-Нагпур.

— Сине - каза той, - сега аз се примирих с твоя жизнен избор. Радвам се да те видя сред тези щастливи, енергични деца. Твоето място наистина е тук, а не сред безжизнените цифри на железопътните разписания. - Той помаха към дузи­на малчугани, които ме следваха по петите. - Аз имах само осем деца - отбеляза той с блеснали очи, - но мога да разбера как се чувстваш!

С голяма овощна градина и двадесет и пет плодородни акра земя на наше разположение учениците, учителите и са­мият аз прекарахме много щастливи часове в работа на чист въздух сред това прекрасно обкръжение. Имахме много до­машни любимци, включително едно малко еленче, което де­цата просто обожаваха. Аз също го обичах толкова много, че му позволявах да спи в стаята ми. Щом съмнеше, малкото създание идваше на несигурните си крачета до леглото ми за сутрешна милувка.

Един ден нахраних еленчето по-рано от обикновено, за­щото трябваше да отида по работа в града. Въпреки че пре­дупредих момчетата да не го хранят, преди да се върна, едно от тях не ме послушало и дало на бебето-еленче голямо коли­чество мляко. Когато се върнах вечерта, ме посрещна тъжна новина: „Еленчето умира от пряждане."

Облян в сълзи, аз поставих почти безжизненото животно в скута си и жалостиво се молех на Бог да пощади живота му. Часове по-късно малкото създание отвори очи, изправи се и направи няколко немощни крачки. Цялото училище креще­ше от радост.

Но същата нощ аз получих мъдър урок, който никога ня­ма да забравя. Останах с еленчето до два часа, а след това легнах да спя. То се яви в съня ми и ми каза:

— Ти ме задържаш. Моля те, пусни ме да си вървя, пусни ме да си вървя!

— Добре! - отговорих аз в съня си. Събудих се веднага и извиках:

— Момчета, еленчето умира!

Децата се втурнаха при мене. Аз изтичах в ъгъла, където бях поставил всеобщия любимец. Той направи последен опит да стане, залитна към мене и падна мъртъв в краката ми.

Според груповата карма, която направлява и регулира съд­бите на животните, животът на еленчето е бил свършил и то е било готово да прогресира в по-висша форма. Чрез дълбока­та си привързаност, която по-късно осъзнах като себична, и чрез горещите си молитви аз бях в състояние да го задържа в границите на животинската му форма, от която душата му се стремеше да се освободи. Душата на еленчето отправи към мен молбата си насън, защото без моето изпълнено с любов позволение тя или не искаше, или не можеше да си тръгне. Щом аз се съгласих, тя го направи.

Цялата скръб ме напусна. Аз по нов начин осъзнах, че Бог иска Неговите деца да обичат всичко като част от Самия Него и да не се заблуждават, че всичко свършва със смъртта. Неве­жият вижда само непреодолимата стена на смъртта, скриваща - сякаш завинаги - скъпите му приятели. Но този, който се е освободил от привързаности, този, който обича другите като проява на Бога, разбира, че в смъртта си скъпите същества само се завръщат за кратка радостна почивка при Него.

Школата в Ранчи се разрасна от малка и проста в началото до учебно заведение, което сега е известно в цяла Индия. Много факултети на школата се поддържат от волните пожертвования на онези, които се радват да увековечат образователните иде­али на ришите. Под общото название Йогода сатсанга¹⁷² бяха установени процъфтяващи филиали на школата в Миднапур, Лакшманпур и Пури.

В учебното заведение в Ранчи има Медицински факултет, където лекарствата и лекарските услуги се предлагат безп­латно на бедните хора от околността. Броят на лекуваните там надхвърляше 18 000 души на година. Видялая остави от­печатък и в индийските състезателни спортове, и на полето на науката, където много нейни възпитаници се отличиха в по-сетнешния си университетски живот.

Школата, сега на двадесет и осем години, средище на мно­жество дейности, се удостоява с посещения на изтъкнати лю­де от Изток и от Запад. Една от великите личности, посетили Видялая през първата й година, беше Свами Пранавананда, бенареският „светец с две тела". Когато великият учител видя живописните занимания на чист въздух под дърветата, а ве­черта съзря как младите момчета с часове седят неподвижно в йогическа медитация, той бе дълбоко развълнуван.

— Радост изпълва сърцето ми - каза той, - като виждам как идеалите на Лахири Махасая за правилно възпитание на младежта се провеждат в това учебно заведение. Нека бла­гословията на моя гуру го закриля.

Едно момче, което седеше до мене, се осмели да запита великия йогин:

— Господине, ще стана ли монах? Животът ми ще бъде ли посветен само на Бога?

Макар че се усмихваше мило, очите на Свами Пранавана-да проникваха в бъдещето.

— Дете - отговори той, - като пораснеш, те чака прекрас­на невеста. - Момчето наистина в крайна сметка се ожени, след дългогодишни намерения да влезе в Ордена Свами.

Известно време, след като Свами Пранавананда бе посе­тил Ранчи, аз придружих баща ми до калкутския дом, където йогинът временно бе отседнал. Предсказанието на Пранава­нанда, направено преди много години, изплава в ума ми: „Ще те видя по-късно, заедно с баща ти."

Когато Татко влезе в стаята на монаха, великият йогин стана от мястото си и го прегърна с любов и уважение.

— Бхагабати - каза той, - какво повече ви трябва? Не виж­дате ли, че вашият син се е устремил към Безпределното? -Изчервих се, като чух неговата похвала пред Баща ми. Той про­дължи: - Припомнете си колко често нашият блажен гуру каз­ваше: „Банат, банат, бан джаи."¹⁷³ Така че непрестанно под­държайте крия-йога и бързо ще стигнете божествените двери.

Тялото на Пранавананда, което изглеждаше толкова здра­во и силно при моето чудно първо посещение при него, сега определено носеше следите на възрастта, въпреки че стойка­та му все още беше възхитително изправена.

— Свамиджи - запитах аз, като го гледах право в очите, -моля ви, кажете ми истината: не усещате ли напредъка на годините? Когато тялото отслабва, не се ли намалява възпри­ятието на Бога?

Той ангелски ми се усмихна:

— Сега Любимият е с мен повече от всякога. - Пълната му убеденост завладя ума и душата ми. Той продължи: - Аз все още се радвам на двете пенсии - една от присъстващия тук Бхагабати, а другата - отгоре. - Като посочи към небето, светецът изпадна в екстаз, лицето му се озари от божествено сияние - предостатъчен отговор на моя въпрос.

Като видях, че в стаята на Пранавананда има много расте­ния и пакети със семена, попитах за тяхното предназначение.

— Завинаги напуснах Бенарес - каза той - и сега съм тръг­нал за Хималаите. Там ще отворя ашрам за учениците си. От тези семена ще израснат спанак и други зеленчуци. Моите близки ще живеят просто, като прекарват времето си в бла­жено единение с Бога. Нищо друго не е необходимо.

Баща ми попита своя събрат по ученичество кога ще се върне в Калкута.

— Никога повече - отговори светецът. - Лахири Махасая ми каза, че именно през тази година ще напусна любимия си Бенарес и ще отида в Хималаите, за да захвърля бренната си обвивка.

При неговите думи очите ми се напълниха със сълзи, но монахът се усмихна спокойно. Напомни ми за малко небес­но дете, седящо в безопасност в скута на Божествената Майка. Бремето на годините не оказва никакво неблагопри­ятно въздействие върху пълната власт над висшите духовни сили, притежавана от един велик йогин. Той е в състояние да подновява тялото си по своя воля. Въпреки това той по­някога не се стреми да спре процеса на стареене, а позволява на кармата си да се изчерпи на физически план, използвай­ки старото си тяло като средство за пестене на време, за да не бъде необходимо да изчерпва кармата си в ново прераж­дане.

Няколко месеца по-късно видях един свой стар приятел, Санандан, който беше сред близките ученици на Прана­вананда.

„Моят обожаем гуру си отиде - разказа ми той, хлипайки. - Основа ашрам недалеч от Ришикеш и ни обучаваше с лю­бов. Когато се установихме много добре и започнахме бързо да напредваме духовно в неговото общество, той предложи един ден да нахраним много хора от Ришикеш. Попитах го защо е необходимо да са толкова много.

— Това е моята последна празнична церемония - каза той. Тогава не разбрах напълно какво влагаше в думите си.

Пранаванандаджи ни помогна да приготвим огромно ко­личество храна. Нахранихме около 2000 гости. След празни­ка той седна на една висока платформа и произнесе вдъхно­вена проповед за Безпределното. Накрая пред погледите на хилядното множество той се обърна към мен, както седях близо до него на подиума, и произнесе с необикновена сила:

— Санандан, бъди готов, смятам да захвърля обвивка­та.

Потресен замълчах за няколко мига, а после високо за­крещях:

— Учитело, не го правете! Моля ви, моля ви, не го правете! Множеството си беше глътнало езиците и ни гледаше изумено. Моят гуру ми се усмихна, но тържественият му пог­лед вече бе устремен към Вечността.

— Недей да бъдеш себичен - каза ми той - и недей да скърбиш за мене. Аз дълго служих на всички ви с радост. Сега се възрадвай и ми пожелай на добър път. Отивам да се срещна с моя Космически Любим.- И шепнешком добави: - Не след дълго отново ще се родя. След като се насладя за кратко време на безпределното Блаженство, ще се върна на земята и ще се присъединя към Бабаджи¹⁷⁴. Скоро ще узнаеш кога и къде моята душа ще облече ново тяло.

После пак възкликна:

— Санандан, ето, захвърлям обвивката посредством вто­рата крия-йога¹⁷⁵.

Той погледна морето от лица пред себе си и даде благо­словия. Насочвайки погледа си навътре към духовното око, той стана неподвижен. Докато зашеметеното множество мис­леше, че медитира в състояние на екстаз, той вече бе напус­нал обиталището на тялото и бе потопил душата си в косми­ческата безбрежност. Учениците докоснаха тялото му, седя­що в поза лотос, но то вече не беше топла плът. Остана само студената обвивка: наемателят й беше отплавал към без­смъртните брегове."

Аз попитах кога Пранавананда ще се роди наново.

— Това е свещена тайна, която ми е поверена и аз не мога да я споделя с никого - отговори Санандан. - Може би ще намериш друг начин да узнаеш.

Години по-късно разбрах от Свами Кешавананда, че Пранавананда, няколко години след рождението си в ново тяло, е отишъл в Бандинараян, намиращ се в Хималаите, където се е присъединил към групата на светците около ве­ликия Бабаджи.