Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

глава първа

Хатха-йога е този дял от философията на йогите, който се занимава с физическото тяло, с грижите за него, с поддържането му в добра форма, крепко и силно, изобщо с всичко онова, което способства за съхраняването му в естественото и нормалното състояние на здраве. Хатха-йога ни учи как да живеем естествено и провъзгласява един възприет от много хора на Запад лозунг: „Назад към природата!" За разлика от тях обаче, самите йоги нямат нужда да се връщат, защото винаги са били тясно свързани с природата и с насоките на живота, които тя задава. Те не са били заслепени и заблудени от безумната устременост към външното, която накара съвременните цивилизовани хора да забравят, че въобще съществува природа.

Краткотрайните модни увлечения и стремежът към успех в обществото не са успели да завладеят съзнанието на йоги-на - той се усмихва на тези неща и ги смята за детински игри, понеже никога не се е откъсвал от лоното на Природата, а продължава да е сгушен в обятията на своята добра Майка, която винаги му е давала храна, топлина и закрила. Хатха-йога е преди всичко природа, след това - природа, и накрая - отново ПРИРОДА.

Когато трябва да направите избор между множество различни методи, правила, теории и пр., прилагайте към тях критерия: „Кой е естественият начин?", като винаги избирайте този, който в най-голяма степен се съгласува с природата. Следвайте този подход, когато трябва да се ориентирате сред множеството теории, краткотрайни моди, методи, схеми и идеи относно здравето, които са наводнили западния свят. Ако ви уверяват например, че има опасност да изгубите „магнетизма" си при съприкосновение със земята и ви посъветват да използвате обувки с гумени подметки и токове, да спите в легла, „изолирани" посредством стъклени крака, за да попречите на природата (майката Земя) да изсмуче и отнеме магнетизма, който тя самата ви е дала, поставете си въпроса: „Какво казва природата за това?" А за да узнаете нейния отговор, помислете си дали би могло в плановете на природата да влиза производството и използването на гумени подметки за обувките и стъклени крака за леглата. Наблюдавайте дали хората, надарени с голяма магнетична сила и изпълнени с жизненост, постъпват по този начин; дали най-силните раси в света са вършили подобни неща; помислете дали те са изнемощявали от това, че са полегнали на зелената морава или дали у човека няма един естествен импулс при вида на зелената трева да хукне по нея. Дали в детството не ни е бил присъщ естественият импулс да тичаме боси, дали не чувстваме облекчение, като събуем обувките си (били те с гумени подметки или не) и ходим боси; дали гумените обувки допринасят за увеличаване на „магнетизма" и жизнеността ни и т. н. Привеждаме тези примери просто като илюстрация, не че желаем да си губим времето в обсъждане на предимствата и недостатъците на гумените подметки и как стъклените крака на леглата запазват магнетизма ни.

Едно малко наблюдение ще позволи на човека да узнае всички отговори на природата, които ще му посочат, че той придобива своя магнетизъм от земята и че тя е батерия, заредена с него, винаги готова и нетърпелива да предаде своята сила на човека, а не да поиска да я „изсмуче" от него (нейната рожба). Някой от тези съвременни пророци може и да проповядва, че въздухът отнема прана от хората, вместо да им я дава.

Така че, накратко казано, прилагайте природния тест спрямо всичките теории от този род, включително и към нашите, и ако не са в хармония с Природата - отхвърлете ги. Бъдете сигурни, че не грешите. Природата знае кое е целесъобразно, тя е ваш приятел, а не враг.

Много и убедително е написаното в областта на другите клонове от философията Йога, но изучаването на хатха-йога, за съжаление, е пренебрегвано от повечето автори на книги за Йога, които само накратко я споменават. Това се дължи до голяма степен на факта, че в Индия съществува една шайка от невежи просяци, наречени факири, които се представят за хатха-йоги, макар че нямат ни най-малка представа за основополагащите принципи на тази философия и практика. Тези хора са овладели някои от неволевите мускули на тялото (нещо, което е по силите на всеки, който му посвети време и направи необходимите жертви, за да го научи). Те са придобили умението да изпълняват ловко определени „номера", за да забавляват (или отблъскват) западните туристи.

Някои от техните номера са удивителни от гледна точка на любопитството, и тези, които ги изпълняват в шатрите на панаирите, си заслужават заплащането. Техните изпълнения всъщност приличат много на уменията на западните жонгльори. Говори се, че тези хора изпълняват с гордост заучени упражнения, като например преобръщането на перисталтиката на червата и преглъщателните движения на гърлото, за да представят една отблъскваща демонстрация на изцяло променената посока на нормалната дейност на тези органи. По този начин храните, навлезли в дебелото черво, се изнасят нагоре и изхвърлят през хранопровода посредством обратното движение на неволевите мускули и т. н. От медицинска гледна точка това е твърде интересно, но за обикновения човек е нещо много неприятно и непристойно. Другите номера на самозваните хатха-йоги приличат много на примера, който с отвращение приведохме, и не смятаме, че те биха предизвикали интерес или донесли дори и минимална полза на хората, които искат да поддържат едно здраво и нормално тяло.

Гореспоменатите просяци са подобни на някои фанатици, които си присвояват титлата „йогин", и които не мият тялото си по религиозни причини; или седят с вдигната ръка, докато тя не изсъхне; или оставят ноктите на пръстите си да растат безкрайно; или седят неподвижно, докато птичките не свият гнезда в косите им; или прибягват до всякакви странности, за да се представят като „светци" пред невежата тълпа.

Тези хора са или отявлени мошеници, или самозаблудени фанатици, и като класа съответстват на някои типове просяци от големите градове на Европа и Америка, излагащи на показ раните, които сами са си причинили или имитиращи несъществуващи болести, за да изкопчат милостиня от минувачите, които извръщат главите си, за да не ги гледат, когато им дават подаянието.

Истинските йоги изпитват съжаление към хората, за които говорихме; те възприемат хатха-йога като важен дял от своята философия и смятат, че благодарение на нея човекът запазва или придобива здраво тяло, което е добър инструмент за действия и подходящ храм за Духа.

В тази книжка се опитахме да изложим по прост и ясен начин основните принципи на хатха-йога, представяйки възгледите на йогите за протичането на живота във физически план, като се постарахме да дадем обяснения за всеки отделен случай. Преценихме, че е необходимо да изложим първо различните функции на тялото с термините на западната физиология и да посочим „плана и методите" на природата, които всеки би трябвало да следва, доколкото е възможно. Книгата не е наръчник по медицина и не съдържа нищо, свързано с лекарствата или относно лекуването на болестите, с изключение на онова, което всеки би трябвало да прави, за да възвърне естественото си състояние. Неин основен принцип е Здравият Човек, а главната й цел е да помогне на хората да се приспособят към стандарта на живот на нормалния човек. Убедени сме, че това, което поддържа здравия човек здрав, ще помогне и на болния да оздравее, ако той следва същите принципи. Хатха-йога учи как да водим здравословен, природосъобразен и нормален живот, който, ако се следва, не може да не бъде полезен за всички. Тя ни свързва с природата, като препоръчва връщане към естествения начин на живот на всички, които са се отдалечили от него.

Тази книга е проста - много проста, - толкова проста всъщност, че мнозина биха я захвърлили, тъй като тя не съдържа нищо ново или впечатляващо. Те вероятно са се надявали да открият описания на фантастичните номера на просяците - самозвани йоги - и напътствия как могат да повторят вече посочените техни трикове.

На тези хора трябва да кажем, че това не е книга от този тип. Няма да ви разкриваме как да заемете седемдесет и четири пози, нито как да прекарате бинтове през червата си с цел да ги почистите. Няма да ви показваме също как да спрете пулса на сърцето си или да провеждате опити с вашите вътрешни органи. Тук няма да намерите никакви поучения от този род. Ние ще ви обясним как да накарате един „разбунтувал" се орган да функционира правилно, както и някои други неща относно контрола върху някоя неподвластна на волеви контрол част на тялото, която принудително е „започнала да стачкува". Ако говорим за тези неща, то е само с оглед възвръщането на здравето на човека, а не превръщането му в продавач на „трикове".

Няма да коментираме много болестите. Предпочитаме да насочим вниманието ви върху Здравите Хора, като ви предлагаме да наблюдавате онова, което ги прави и поддържа здрави. Ще насочваме вниманието ви върху онова, което правят и как го вършат, като ви препоръчаме да правите същото, ако искате да се чувствате така, както те се чувстват. Това е всичко или почти всичко, което можем да предложим за ваше добро - останалото е ваша работа, която сами трябва да свършите.

В други глави ще ви разкрием защо йогите се грижат толкова за тялото си и ще изложим основния принцип на хатха-йога - доверие в Разума, който стои в основата на целия Живот. Става дума за убедеността, че ако дадем възможност на великия Принцип на Живота да си върши работата както трябва в нас и чрез нас, всичко в нашите тела ще бъде наред. Четете нататък и ще разберете какво се опитваме да ви кажем, ще получите посланието, което сме натоварени да ви предадем. В отговор на въпроса, с който е наречена тази глава: „Какво е хатха-йога?", ще кажем: след като прочетете книгата чак до края, ще разберете за какво наистина става дума; а за да разберете всичко, не ви е необходимо друго, освен да приложите на практика нейните предписания. Едва тогава Ще можете да тръгнете по пътя, който води към търсените знания.

глава втора

УВАЖЕНИЕТО НА ЙОГИТЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО
На случайния наблюдател може да се стори, че философията на йогите страда от една очевидна аномалия. От една страна тя поддържа тезата, че физическото тяло е просто материал и няма никаква стойност в сравнение с висшата същност на Човека, а в същото време, при обучението на своите последователи, придава голямо значение и на грижата за него, на храненето и физическото възпитание, т. е. - занимава се с неговото усъвършенстване. Действително, цял клон от учението на йогите, а именно хатха-йога, е посветен на грижата за тялото и подробно излага на своите последователи принципите на физическото възпитание и развитие.

Някои западни пътешественици из Изтока са видели колко грижи полагат йогите за тялото си и колко време и внимание му отделят. В резултат на тези впечатления те са стигнали до извода, че философията на йогите е просто източна форма на физическа култура, малко по-старателно изучавана, но все пак система, в която няма нищо „духовно". Това тяхно мнение показва само, че те са съдили по външната форма на нещата и не са съумели да повдигнат завесата, която скрива техния вътрешен смисъл.

Едва ли е необходимо да обясняваме на читателите си защо йогите така се грижат за тялото си, нито пък да оправдаваме издаването на тази книжка, която има за цел да даде на изучаващите Йога научно обяснение на процесите, свързани с грижите за физическото тяло.

Както знаете, йогите смятат, че реалната същност на човека не е тялото. Те вярват, че безсмъртният Аз, който всяко човешко същество малко или повече осъзнава, не е тялото, което той просто обитава и използва. За тях тялото е само една удобна дреха, която Духът от време на време облича. Те познават самото тяло такова, каквото е, и не се заблуждават, че то е Истинският Аз на човека. Но те знаят също че тялото е инструментът, чрез който Духът се изявява и действа. Знаят че телесната обвивка е необходима за изявата и растежа на Човека в този особен стадий на неговото развитие. Знаят, че тялото е храмът на Духа, и съответно вярват, че грижата и усъвършенстването му е също толкова достойна задача, колкото и развитието на някоя от най-възвишените страни на Човека, защото с болно или физически недоразвито тяло умът не може да функционира адекватно, нито инструментът може да се използва най-резултатно от неговия господар - Духът.

Истина е, че Йогите стигат още по-далеч и твърдят, че тялото трябва да бъде поставено под абсолютния контрол на ума, за да стане то толкова фин инструмент, че да откликва на допира от ръката на господаря.

Йогите обаче знаят, че най-високата степен на отзивчивост от страна на тялото може да бъде постигната само при условие, че то получи полагаемите му се грижи, храна и развитие. Едно тренирано във висока степен тяло трябва да бъде преди всичко силно и здраво. Поради тези причини йогите отделят голямо внимание на грижата за физическата страна на своята природа и по същата причина системата за физическа култура, наречена хатха-йога, е съставна част от учението на йогите.

Западният човек, ентусиазиран от физическата култура, развива своето тяло от любов към самото него и често вярва, че то е неговият Аз. Йогинът развива своето тяло, като знае, че то е само инструмент за използване от висшата му същност, и го усъвършенства, за да му служи в творческия процес на неговото духовно израстване, физкултурникът е удовлетворен от механичните движения и упражнения за развитието на своите мускули. Йогинът включва ума в решаването на задачата, като развива не само мускула, но и всеки орган, всяка клетка, всяка част от тялото. Той прави това, за да постигне контрол върху цялото тяло, не само върху волевите, но и над неволевите действия на своя организъм, които физкултурниците на практика изобщо не познават.

Бихме искали да представим на нашите читатели методите от учението на йогите, свързани с усъвършенстването на физическото тяло. Уверени сме, че този, който следва указанията ни внимателно и добросъвестно, ще бъде богато възнаграден за изразходваното време и усилия и ще се чувства горд от усещането, че владее едно прекрасно развито тяло, както се чувства горд и един голям цигулар със своята цигулка Страдивари, отзоваваща се почти съзнателно на съприкосновението с неговия лък, или изобретателят на някакъв съвършен инструмент или уред, чрез който могат да се създават полезни и красиви вещи.

глава трета

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ АРХИТЕКТ
философията на йогите учи, че Бог дава на всеки индивид един телесен механизъм, съобразен с неговите потребности, а освен това го снабдява и с подходящите средства, за да го поддържа в добър вид и да го поправя, ако поради немарливост го повреди. Йогите оценяват човешкото тяло като шедьовър на един велик Разум. Те разглеждат своя организъм като механизъм в действие, чийто замисъл и функция демонстрират най-голямата мъдрост и грижа на неговия създател. Знаят, че тялото съществува благодарение на един велик Разум, който се проявява и чрез него, че колкото повече индивидът съгласува своите действия с Божествения Закон, толкова повече ще продължи да се радва на здраве и сила. Знаят също така, че когато Човек върви срещу този закон, резултатът е дисхармония и болест. Йогите смятат за смехотворно твърдението, че великият Разум е създал прекрасното човешко тяло, след което го е зарязал и оставил на собствената му съдба, защото знаят, че Той продължава да направлява всяка една функция на тялото. Ето защо не бива да се страхуваме от Него, а да Му се доверим.

Този Разум, чиято изява наричаме „Природа" или „Принцип на живота" и с други подобни имена, е непрекъснато нащрек, за да поправя щети, да лекува рани, да съединява отново счупени кости, да изхвърля отпадъчните продукти, натрупали се в тялото, и да използва хиляди други начини за поддържане на механизма изправен и работещ. Много от нещата, които наричаме болести, в действителност не са нищо друго, освен благотворни акции на Природата, предназначени Да изхвърлят отровните вещества, на които ние безотговорно сме позволили да проникнат и да останат в нашия организъм.

Нека видим какво реално представлява тялото. Да предположим съществуването на една душа, търсеща жилище, в което би могла да прекара тази фаза от своето съществувание. Окултистите знаят, че за да се изяви по определени начини, душата има нужда от телесно жилище. Нека видим какво е нужно на душата, за да използва тялото, и узнаем дали Природата й е дала всичко необходимо за това.

На първо място, душата има нужда от един организиран във висока степен физически инструмент за мислене - нещо като команден център, от който да ръководи действията на тялото. Природата й е дала превъзходен инструмент - човешкият мозък, чийто възможности засега познаваме само мъгляво. Онази част от мозъка, която човекът използва на този етап от своето развитие, е само един нищожен дял от цялото мозъчно вещество. Неизползваната част изчаква еволюцията на човешката раса.

На второ място, душата се нуждае от органи, пригодени да приемат и регистрират различните впечатления от външния свят. Природата се отзовава и осигурява очи, уши, ноздри, вкусови органи и нерви, посредством които чувстваме. Природата има в резерв и други сетива, които ще се изявят при появата на съответната необходимост.

Веднага след това изниква нуждата от средства за комуникация между мозъка и различните части на тялото. Природата се е погрижила и по впечатляващ начин е „окабелила" тялото с нерви. Чрез тях мозъчният телеграф предава инструкции до всички части на тялото, като изпраща своите заповеди до различните клетки и органи и настоява за незабавно подчинение. Той получава сведения от всички части на тялото, които го предупреждават за опасност, молят за помощ, оплакват се и т. н.

Освен това тялото се нуждае от средства за придвижване. То е надраснало унаследените наклонности от растенията и иска „да напредва". Освен това то се стреми да достигне вещи, които да използва за собствени нужди. Природата се е погрижила да го снабди с крайници, мускули и сухожилия.

Тялото притежава и „арматура", за да съхрани своята форма, да я пази от удари, да й даде сила и твърдост и да й служи за опора. Природата му дава костната структура (наречен; скелет), една прекрасна, достойна за изучаване конструкция. Душата има нужда от физическо средство за общуване с другите въплътени души. Природата осигурява средствата за комуникация - органите на говора и на слуха.

Тялото има нужда от система за транспорт на материали за поправки из целия организъм, за изграждане, ремонтиране, снабдяване и укрепване на всички негови части. Необходима е и система, посредством която отпадъчните материали могат да бъдат пренесени до „крематориума", изгорени и изхвърлени от организма. Природата ни е дала жизнено необходимата кръв, артериите и вените, по които тя тече, изпълнявайки нейните задачи, и белите дробове за окисляване на кръвта и изгарянето на отпадъчните вещества.

Тялото има нужда и от външни материали, с които да строи и поправя своите части. Природата му дава средствата за поемане на храната, за смилането й, за извличането на полезните елементи от нея, за превръщането й в хранителна субстанция и сила, абсорбирайки я в организма и изхвърляйки отпадъчните съставки.

И най-накрая, тялото е снабдено със средства за възпроизвеждане, за да осигури с телесни жилища и други души.

Времето, посветено на изучаването на великолепния механизъм и действията на човешкото тяло, не е прахосано напразно. От това изучаване човек ще почерпи най-убедителното доказателство за съществуването в природата на този велик Разум, ще види великия Принцип на Живота в действие. Ще се убеди, че тялото му не е създадено от слепия случай или от чисто случайно събитие, а е дело на могъщ РАЗУМ.

Това ни кара да се доверим на този Разум и да повярваме, че това, което ни е подтикнало към съществуване, ще ни поддържа през целия живот; че силата, която се е погрижила за нас тогава, има грижата и днес, и ще се грижи за нас винаги.

Колкото по-добре разберем въздействието на великия Принцип на Живота, толкова по-голяма полза ще извлечем. Ако се страхуваме от него или се отнасяме с недоверие, ние му затваряме вратата и неизбежно ще страдаме.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

НАШИЯТ ПРИЯТЕЛ - ЖИЗНЕНАТА СИЛА
Мнозина правят грешка, възприемайки Болестта като нещо, което съществува отделно и реално от Здравето, като враждебна нему сила. Този възглед е неправилен. Здравето е естественото състояние на Човека, а Болестта е просто липсата на здраве. Ако следвахме законите на природата, нямаше да се разболяваме, но понеже ги нарушаваме, се появяват анормални състояния и се забелязват симптоми, които ние назоваваме болести. Това, което наричаме Болест, е просто резултатът от опитите на Природата да премахне анормалното състояние и да възстанови нормалното.

Ние сме склонни да смятаме и говорим за болестта като за същество. Казваме, че „тя" ни напада, че „тя"се загнездва в някой орган, че „тя" преследва целите си, че е много коварна, че е злокачествена или доброкачествена, че е упорита и се поддава или не на лечение и т. н. Говорим за нея, като че ли е някакво същество, което има характер, склонности и жизнени качества. Смятаме я за нещо, което ни обсебва и използва собствената си сила, за да ни унищожи. Говорим за нея както бихме говорили за вълка в кошарата, невестулката в кокошарника, мишката в хамбара, и се опитваме да я прогоним, като че ли е вредно животно. Опитваме се да я убием или поне да я изплашим.

Природата не е неустойчива или ненадеждна. Животът се изявява в тялото при спазване на твърдо установени закони и продължава своя път бавно, издигайки се до своя зенит, след което се спуска постепенно дотогава, докато за тялото настъпва моментът да бъде захвърлено като стара и износена дреха - когато душата се забърза към следващия етап от своето развитие. В плановете на Природата не се предвижда човек да напусне собственото си тяло, докато не достигне зряла възраст. Йогите знаят, че ако още от детството се спазват природните закони, смъртта на млад човек или на човек на средна възраст, в резултат на болест, би била също така рядка, както и смъртта поради произшествие.

Във всяко физическо тяло има някаква жизнена сила, която реагира постоянно вместо нас по възможно най-добрия начин, въпреки нашите прегрешения спрямо основните принципи на правилния начин на живот. Много от тези процеси, които ние наричаме болести, не са нищо друго освен защитна реакция на споменатата жизнена сила - един лечебен ефект. Тази реакция от страна на живия организъм е конструктивна, а не разрушителна. Тя е анормална, защото и условията са анормални и цялото оздравително усилие на жизнената сила се стреми към възстановяването на нормалните условия.

Първият голям принцип на Жизнената Сила е самосъхранението. Този принцип се проявява навсякъде, където има живот. По силата на неговото действие самецът и самката изпитват взаимно влечение, осигурява се храна на зародиша и детето, майката понася героично мъките на майчинството, а родителите се грижат и закрилят своето потомство дори и при най-неблагоприятните условия. Защо? Защото всичко това е дело на инстинкта за съхранение на рода.

Но и инстинктът за съхраняване на индивидуалния живот е не по-малко силен. Един писател казва, че „човек би дал всичко, което притежава, за да спаси живота си". Това мнение не е напълно вярно за по-развития човек, но все пак илюстрира достатъчно точно принципа на самосъхранение. Този инстинкт е основа на нашето съществуване и не принадлежи на Интелекта. Това е инстинкт, който често надделява над Интелекта. Той подбужда краката на човека „да го увличат в бягство", макар самият той твърдо да е решил да остане в някое опасно място; кара корабокрушенеца да престъпва някои от принципите на цивилизацията, да убива и изяжда своя приятел и да утолява жаждата си с кръвта му . В ужасната „Черна дупка", в която по време на въстанието на синаите пленените английски войници и офицери се борят за глътка въздух, този инстинкт превръща човека в див звяр. Той постоянно и в най-различни условия утвърждава своето превъзходство. Този инстинкт работи винаги, за да прибави живот към живота, здраве към здравето и често ни кара да се разболеем, за да ни направи по-здрави. Той предизвиква една болест, за да ни освободи от някоя нечиста материя, която нашето невежество и нехайство са допуснали да проникне в организма.

Принципът на самосъхранението, проявяван чрез жизнената сила, ни сочи пътя към здравето със същата сигурност, с която магнитната стрелка се ориентира винаги на север. Можем да се отклоним от пътя, да не обърнем внимание на импулса, но вътрешният подтик винаги остава. Същият инстинкт, който е в нас, кара семенцето да покълне, като често пъти преодолява хиляди пъти по-тежки от него препятствия, в усилието си да намери път към светлината на слънцето. Същият импулс кара и фиданката да израства над земята. Благодарение пак на този принцип корените се разпростират надолу и настрани. Във всеки случай, колкото и да е различна посоката, всяко движение е отправено в правилната посока. Ако се нараним, жизнената сила започва да лекува раната, като си върши работата с изненадваща интелигентност и прецизност. Ако си счупим кост, всичко, което ние или нашият хирург можем да направим, е да поставим костите в правилно положение, запазвайки ги така, докато великата Жизнена Сила съедини отново счупените части.

Ако паднем и нашите мускули или сухожилия се пренапрегнат или разкъсат, всичко, което можем да направим, е да се движим по-внимателно, докато жизнената сила извърши своята работа, като извлече от организма необходимите материали и поправи щетата.

Всички лекари знаят, че ако един човек се намира в добро физическо състояние, неговата жизнена сила ще му помогне да се възстанови от почти всяка болест, освен в случаите, когато жизнените му органи са разрушени.

Когато организмът е отслабнал, е много по-трудно, дори невъзможно да се възстанови здравето, защото в този случай жизнената сила е намаляла и е принудена да работи при лоши условия. Не се съмнявайте обаче, че каквито и да са условията, жизнената сила ще направи за вас винаги възможно най-доброто и дори в случай, че не би могла да направи всичко необходимо, няма да обяви положението за безнадеждно, а напротив, ще се приспособи към съответните условия и пак ще направи всичко по силите си за вас. Ако я оставите да действа свободно, тя ще ви поддържа съвършено здрави. Създадете ли й препятствия чрез ирационален и неестествен начин на живот, тя въпреки това ще се погрижи да ви освободи от лошите последици и ще ви служи до края по най-добрия възможен начин, като се бори да ви помогне въпреки вашата неблагодарност и глупост. Тя ще се сражава за вас докрай.

Принципът на приспособяването се проявява във всички форми на живот. Когато някое семенце, паднало в пукнатината на скала, започва да расте, то или се развива съобразно формата на скалата, или, ако има достатъчно сила, разделя скалата на две и запазва естествената си форма. Същото важи и за Човека, който успява да живее и дори да благоденства във всички климатични пояси и при всякакви условия. Жизнената сила се е приспособила към различните условия и, когато не може да разцепи скалата, тя кара семето да покълне в някаква изкривена форма, но въпреки всичко - живо и устойчиво.

Никой организъм не може да се разболее, ако се спазват подходящите условия за поддържане на здравето. Здравето не е нищо друго, освен живеене при нормални условия, докато болестта е живот при анормални условия. Условията, позволили на един човек да израсне здрав и силен, са същите, които той трябва да спазва, за да се съхрани здрав и силен. Ако осигурите на жизнената сила условия, в които да не е ограничена, тя ще изпълнява добре своята роля, но дори и в неподходяща среда тя ще се прояви непълно и несъвършено, което рано или късно ще доведе до състоянието, което наричаме болест. В днешно време живеем в една цивилизация, която ни налага малко или много противоестествен начин на живот, поради което жизнената сила е затруднена да работи за нас толкова добре, колкото би искала. Ние не се храним, не пием, не спим, не дишаме, не се обличаме нормално. Ние „правим онова, което не би трябвало да вършим, и не правим онова, което би трябвало да извършваме, затова и в нас няма Здраве", или, можем да добавим, останало ни е възможно най-малкото здраве, колкото да можем да просъществуваме.

Спряхме се на въпроса за благотворното влияние на жизнената сила, защото той обикновено се пренебрегва от тези, които не са го изучавали специално. Той е част от философията на хатха-йога, а йогите му отделят голямо внимание.

Те знаят, че за тях жизнената сила е добър приятел и силен съюзник, и я оставят свободно да се движи в тях самите, като се стараят да й създават възможно най-малко пречки. Знаят също, че жизнената сила винаги бди за тяхното благоденствие и здраве, и имат максимално доверие в нея.

Успехите на хатха-йога до голяма степен се дължат на добре изчислените методи за осигуряване възможности на жизнената сила да действа свободно и безпрепятствено, а нейните методи и упражнения са насочени предимно към постигането на тази цел. Стремежът на хатха-йога е да разчисти пътя на жизнената сила и да осигури за нейната колесница равен и свободен път. Следвайте нейните предписания и всичко с вашето тяло ще бъде наред.

глава пета