Джон Винсент Атанасов



Дата23.07.2016
өлшемі71.24 Kb.
түріБиография

Биография


Джон Винсент Атанасов ( на англ.: John Vincent Atanasoff) е американски физик, математик и електроинженер от български произход, създател на първия цифров електронен компютър. Роден е на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г., на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов Айва Луцена Парди е учителка по математика. В нейните жили тече ирландска и френска кръв. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Айва написва "Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов", откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов. Семейството има осем деца: Джон, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. Първото от тях майката дарява с двойното име Джон-Винсент и второто име се оказва пророческо, защото Винсент означава побеждаващ.

След раждането на Джон-Винсент баща му работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където Джон завършва училище и започва да разбира концепциите на електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има ток, и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата. В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Бил много доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон. Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника по алгебра за колежа на J.M. Taylor. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж надминава нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава - най-вече двоичната бройна система.

Когато Джон трябвало да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921 г. влиза в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електоринженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатски колеж на Айова, защото това е първото предложение, което получава, а и заради репутацияата на заведението по отношение на техниката и науките.

Така един летен ден на 1925 г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде скромен заради напрегнатия му график, той бил запознат със студентското градче и с Dixie Club - клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си. Една вечер решава да се отбие до клуба, за да види как е. Там среща Люра (Lura Meeks) - 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова среща и т.н. Скоро са добри приятели и всеки търси компанията на другия.

През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила своето образование по икономика и подписва договор за преподавател в училище през учебната година 1926–1927 в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината решава да прекрати договора и да се върне в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. През няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.

През есента на 1930 г. става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка Атанасов чувства увереност да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. През периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката той е повишен в доцент и по математика, и по физика.

След опитите с много математически устройства, налични по това време, Атанасов установява, че те са два класа — аналогови и цифрови. Тъй като терминът „цифров“ тогава оше не е използван, Атанасов отбелязва аналоговите устройства като „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.
Изобретяването на компютъра
Атанасов си спомня, че идеята за новия компютър възникнала на чашка бърбън и сода в един мотел в Илинойс през зимните месеци на 1937-1938 г. Обезсърчен от безплодни проучвания и разработки, той скочил в автомобила си и с пълна газ се отправил към Мисисипи, прекосил реката при Дейвънпорт и след около 300 километра спрял, за да размисли отново върху изчислителното устройство, което го занимавало отдавна. По това време изпитвал остра нужда от машина за сложни математически пресмятания, които той и асистентите му били принудени да извършват с помощта на примитивни механични калкулатори, прахосвайки ценно време. С напредването на нощта го осенява идеята за съвършено нова концепция. Машината, която придобива все по-ясни очертания, се различава от всичко видяно дотогава. Тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични. Ще има регенеративна памет с кондензатори, отделена от процесора. Остава да се доуточнят детайлите и работата може да започне.

Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран експерт в областта на електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, което споделя със своя приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа. Последният му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифорд Бери (1918 - 1963), който също има опит в електрониката. За броени месеци Атанасов и талантливият му асистент успяват да построят прототип на новата изчислителна машина, която ще носи името ABC (Atanasoff-Berry Computer). Компютърът се използва за решаване на практически задачи. Атанасов извършва обработка на данни (регресивни пресмятания, апроксимация на криви, изчисления по метода на най-малките квадрати) за известния експерт по приложна статистика Снедекор. Планира да запише в паметта и автоматично да подава поредица от команди в процеса на изчисление, т.е. да използва софтуер според сегашната терминология. Тези планове не е съдено да се осъществят. Втората световна война спира по-нататъшното развитие на проекта. Независимо от Атанасов в 1941 г. германският инженер Конрад Цузе (1910 - 1995) създава първата програмируема електромеханична изчислителна машина Z3. Това е третото революционно решение по пътя към съвременния компютър. ENIAC е програмируема, но програмата се задава отвън, както в старите телефонни централа. През 1945 г. Джон фон Нойман (1903 - 1957) лансира идеята за въвеждане на програмата в паметта, с възможност за модифициране на инструкциите в зависимост от междинните резултати, което да увеличи гъвкавостта на дигиталните компютри. Тази идея намира реализация в наследника на ENIAC, електронно изчислителната машина ЕDVAC (Еlectronic Discrete Variable Automatic Computer). 


През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния) Джон смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, но той често ги посещава.

Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, длъжност, за която му плащат над 10 000 долара — максималната заплата за работа за правителството по това време. Той е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен тест в Тихия океан — проект, който той харесва изключително много.

През 1948 г. при едно от отиванията си в Еймс Джон Атанасов е изненадан и разочарован от това, че компютърът Атанасов - Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Само няколко части от компютъра са запазени.

Дългото отсъствие от семейството му започва да се усеща. Той и Люра се отчуждават. През 1949 г. те се развеждат и Люра заедно с децата се премества в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби, от Айова, която също е заминала за Вашингтон да работи по време на войната. През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория. Там е до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с изследване и разработка в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира. През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова (името е променено на „университет“ през 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала обикновено присъстват повече от 250 000 човека. Той е поканен заедно със съпругата си Алис и двете им деца Джоан и Джон и техните семейства. Елси е в Индонезия със съпруга си и не може да присъства.



Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU (Iowa State University) Карл Хамилтън започва филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов - Бери. Филмът е завършен през 1981 г. На 21 октомври 1983 г. (поради историческото съдебно решение на Larson, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл“ от ABC) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери — Джейн Бери, и неговата майка — Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC.

След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в Мериленд.


Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет