GA-283
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
С Ъ Щ Н О С Т
Н А
МУЗИКАЛНОТО
И
Т О Н О В О
ИЗЖИВЯВАНЕ
В ЧОВЕКА
Цикъл от 8 лекции, 2 отговора на въпроси и 2 заключения
изнесени в Кьолн, Берлин, Лайпциг, Дорнах и Щутгарт
през 1906 г. и от 1920 до 1923 г.
превод от немски: МАРИЯ ПАШОВА
и ХРИСТО МАРИНОВ
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
СТР.
Същност на музикалното
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г .............................5
Мислите на Шопенхауер като изходна точка за окултно разглеждане на музиката. Възходът на човешката душа чрез духовно развитие. Девака- нът като свят на музиката на сферите. Земната музика като отзвук на възприетите звуци в по-висшите светове. По-дълбокото значение на мажор и минор.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. ...........................11
Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за значението на изкуствата. Трите състояния на съзнание при човека. Престоят на човешката душа в Дева- кана и изживяването на музиката на сферите по време на съня без съно- видения. Земната музика като несъзнателен спомен за това преживяване. Съзнателно осъществяване на тези връзки чрез окултното развитие.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.............................19
Наследяването на музикалния и математическия талант във фамилиите Бах и Бернули. Отношението на индивидуалността към наследяваните заложби. Развитието на човешкото същество в миналите земни епохи. Развитието на слуховото сетиво, говорното сетиво и сетивото за пространствена ориентация.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември 1906 г. .................24
Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за специфичното значение на музи- ката. По-нататъшното развитие на тези мисли от Рихард Вагнер. Разгле- ждане на значението на музиката от окултна гледна точка. Преобразява- нето на низшите същностни членове чрез въздействието на музиката. Отговор на въпрос.
Отговори на въпроси и заключения
5. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г......................29
Развитието на музиката в бъдеще. Разширяване на нашата тонова система чрез едно ново изживяване на отделния тон. Внасяне на нови импулси в развитието на човечеството и свързаните с това трудности. Взаимо- връзката на музикалното с процеса на дишане и с разчленението на човешкото същество.
6. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.......................38
За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връз- ката между цвят, реч и песен. Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма. Възникването на евритмията, разгледано от окултна гледна точка на човешката същност. Връзката на Гьоте с учението за тоновете. Кратка забележка към методите на пеене. Изкуство и разглеждане на изкуството. Абстрактност на някои поставяни въпроси. Разглеж- дане на приказките, значение на приказките.
7. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г...............58
Значението на видовете дървесен материал при изработването на музикалните инструменти. Проблеми на акустиката и на пространственото оформление. Геологическа връзка на дадена местност с музикалността на нейните жители. Новоизработената цигулка на д-р Томастик.
8. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.................63
Взаимовръзката на човешката същност с космическите светове, представена в една китайска легенда. Значението на музиката за старите култу- ри.
Изразяване на човека чрез тон и слово
9. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 ............................................66
Прареч и прапесен. Съгласният и гласният елемент. Дванадесетте съгла- сни. Човешкият организъм като музикален инструмент. Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния свят, в света на музиката. Душевно гласното и планетите, душевно съгласното и животинският кръг. Планетните богове като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.
Тоновото изживяване в човека
10. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г................................76
Слуховият процес разгледан окултно. Днешното усещане на терцата между по-ранното усещане на квинтата и бъдещето усещане на октава- та. Ухото като отразяващ орган за тоновото усещане. Музикалното се изживява чрез целия човек. Вътрешното разчленение на октавата. Сеп- тимовата музика на атлантеца като религиозно изживяване. Квинтовата музика на следващите епохи като изживяване на вдишване и издишване. Скалата на петте тона. Терцовата музика на новото време като изживяване на субективно-душевното. Мажор и минор. Бъдещето задълбочаване на музикалното чрез изживяването на октавата. Приложение на този възглед в музикалното възпитание.
11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г................................86
Същността на различните интервалови изживявания. Мелодия, хармония и ритъм в тяхната връзка с мислене, чувства и воля. Праизворът на музиката в изживяването на духовното. Духовите, лъковите и ударните инструменти като осъществени имагинации. Бъдещето изживяване на отделния тон като музикално диференциран. Взаимовръзката на евритмичните интервалови форми със същността на интервалите. Септима, секста и квинта като интуитивно, инспиративно и имагинативно прежи- вяване.
12. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.................................97
Светът на йерархиите и светът на тоновете. Духовните събития като причина за промяна на съзнанието в четвъртото столетие след Христос. В Атлантската епоха: Преживяване на септимата като усещане на божественото управление. По-късно въздействие на това в следващата квинтова епоха. Загуба на това изживяване в появата на терцовото усе- щане. В Лемурийската епоха: Изживяване на ноната и на голямата и малка децима като космични радостни песни и жалби на боговете.
ПРИЛОЖЕНИЕ
13. Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г...............................107
14. Бележки..........................................................................................109
15. Към настоящето издание..............................................................109
16. Към текста .....................................................................................111
17. Списък на цитатите за музиката ..................................................117
Достарыңызбен бөлісу: |