Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление;

3. ако призоваваш знанието и викаш към разума;

4. ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, -

5. ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога.

6. Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;

7. Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;

8. Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.

9. Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.

10. Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,

11. тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,

12. за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,

13. от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;

14. от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,

15. чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;

16. за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си,

17. която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог.

18. Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци;

19. никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота.

20. Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните;

21. защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея;

22. а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

2. защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.

3. Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, -

4. и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.

5. Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.

6. Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.

7. Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:

8. това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.

9. Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, -

10. и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст.

11. Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;

12. защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.

13. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, -

14. защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:

15. тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.

16. В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;)

17. пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни.

18. Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

19. Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;

20. чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.

21. Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, -

22. и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.

23. Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.

24. Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.

25. Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;

26. защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.

27. Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.

28. Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)

29. Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.

30. Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.

31. Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;

32. защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.

33. Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.

34. Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

35. Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.
ГЛАВА 4.
1. Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,

2. защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.

3. Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си;

4. и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.

5. Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.

6. Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди.

7. Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.

8. Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш,

9. ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.

10. Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота.

11. Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.

12. Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.

13. Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.

14. Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;

15. остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;

16. защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;

17. защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.

18. Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.

19. А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.

20. Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;

21. да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:

22. защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.

23. От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

24. Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.

25. Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.

26. Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.

27. Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото

28. (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.

29. Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).
ГЛАВА 5.
1. Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,

2. за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)

3. защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;

4. но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;

5. нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята.

6. Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.

7. И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.

8. Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й,

9. за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;

10. за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.

11. И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, -

12. и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,

13. защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:

14. безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!"

15. Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.

16. Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите;

17. нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.

18. Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,

19. с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно.

20. И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?

21. Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.

22. Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:

23. той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.
ГЛАВА 6.
1. Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,

2. ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.

3. Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;

4. не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,

5. спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.

6. Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.

7. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;

8. но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)

9. Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?

10. Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:

11. и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)

12. Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,

13. намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;

14. в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.

15. Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление.

16. Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:

17. очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,

18. сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,

19. лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.

20. Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;

21. вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.

22. Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:

23. защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота,

24. за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.

25. Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,

26. защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.

27. Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?

28. Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?

29. Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.

30. Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;

31. хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.

32. Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:

33. бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,

34. защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,

35. няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
ГЛАВА 7.
1. Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)

2. Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.

3. Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.

4. Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!" и наречи разума твой сродник,

5. за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.

6. Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,

7. и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,

8. който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,

9. по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.

10. И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,

11. бъбрива и необуздана, нозете й се не спират вкъщи:

12. ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.

13. Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;

14. "мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;

15. затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих те;

16. с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;

17. спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;

18. дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,

19. защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;

20. кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние."

21. С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.

22. Веднага той тръгна подире й, както вол отива на клане (и както псе - на верига), както елен - на изстрел,

23. докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.

24. И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

25. Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките й,

26. защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:

27. нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
ГЛАВА 8.
1. Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?

2. Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;

3. тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:

4. "към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!

5. Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, - на разум.

6. Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;

7. защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;

8. всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;

9. те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.

10. Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;

11. защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.

12. Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.

13. Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.

14. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.

15. Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;

16. чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.

17. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;

18. у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;

19. плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.

20. Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,

21. за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)

22. Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;

23. отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.

24. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.

25. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,

26. когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.

27. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,

28. когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,

29. когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -

30. аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,

31. веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.

32. И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!

33. Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.

34. Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!

35. Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;

36. а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."

3. проводи слугите си да възвестят от градските височини:

4. "който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:

5. "дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;

6. оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."

7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.

8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,

9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.

10. Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;

11. защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

12. (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)

13. Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира,

14. сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града,

15. за да вика минувачите, които си вървят право по пътя:

16. "който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва:

17. "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен".

18. И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.)
ГЛАВА 10. Притчи Соломонови.
1. Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.

2. Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.

3. Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.

4. Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.

5. Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.

6. Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.

7. Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.

8. Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.

9. Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.

10. Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.

11. Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.

12. Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.

13. В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка.

14. Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.

15. Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.

16. Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях.

17. Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.

18. Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.

19. При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.

20. Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.

21. Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.

22. Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.

23. За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта.

24. От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни.

25. Както вихър минава, тъй и нечестивецът ще изчезне; а праведникът е върху вечни основи.

26. Каквото е оцет за зъби и дим за очи, това е и ленивецът за ония, които го пращат.

27. Страхът Господен придава дни, а годините на нечестивците ще се скратят.

28. Очакванието на праведниците е радост, а надеждата на нечестивците ще загине.

29. Пътят Господен е крепост за непорочния и страх за ония, които вършат беззаконие.

30. Праведникът не ще се поколебае вовеки, а нечестивците не ще живеят дълго на земята.

31. От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.

32. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

2. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)

3. Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.

4. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.

5. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.

6. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.

7. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.

8. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.

9. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.

10. Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.

11. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.

12. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

13. Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.

14. Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.

15. Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност.

16. Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотни), а трудолюбивите придобиват богатство.

17. Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си.

18. Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска.

19. Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.

20. Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.

21. Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.

22. Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.

23. Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.

24. Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.

25. Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен.

26. Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение.

27. Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.

28. Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.

29. Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.

30. Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.

31. Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.