Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.

3. Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.

4. Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.

5. Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство.

6. Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

7. Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои.

8. Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.

9. По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.

10. Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.

11. Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)

12. Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.

13. Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)

14. От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.

15. Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.

16. Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.

17. Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.

18. Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.

19. Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг.

20. В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост.

21. На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.

22. Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.

23. Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.

24. Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.

25. Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.

26. Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.

27. Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.

28. В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

2. От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.

3. Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.

4. Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.

5. Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.

6. Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.

7. Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.

8. С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.

9. Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

10. От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.

11. Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.

12. Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.

13. Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.

14. (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)

15. Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

16. Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.

17. Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.

18. Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.

19. Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.

20. Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.

21. Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.

22. Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.

23. Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.

24. Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.

25. Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.

26. Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

2. Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.

3. В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.

4. Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.

5. Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.

6. Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

7. Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.

8. Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.

9. Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.

10. Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.

11. Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.

12. Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

13. И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.

14. Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.

15. Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.

16. Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.

17. Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.

18. Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19. Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.

20. Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.

21. Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.

22. Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.

23. От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.

24. Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.

25. Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.

26. В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

27. Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

28. В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.

29. У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.

30. Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.

31. Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.

32. За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.

33. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.

34. Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.

35. Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.
ГЛАВА 15.
1. (Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.

2. На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.

3. Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.

4. Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.

5. Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)

6. В къщата на праведника - обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца - разсипия.

7. На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.

8. На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.

9. На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.

10. Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.

11. Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.

12. Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.

13. Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.

14. На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.

15. На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.

16. По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.

17. По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.

18. Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.

19. Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.

20. Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.

21. За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.

22. Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.

23. Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време!

24. За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.

25. Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.

26. Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.

27. Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.

28. Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)

29. Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.

30. Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.

31. Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.

32. Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.

33. Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.
ГЛАВА 16.
1. Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.

2. Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.

3. Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.

4. Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.

5. Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)

6. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.

7. Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.

8. По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.

9. Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

10. В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.

11. Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.

12. Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.

13. Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.

14. Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.

15. В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.

16. Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.

17. Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.

18. Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.

19. По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.

20. Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.

21. Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.

22. Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.

23. Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.

24. Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.

25. Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

26. Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.

27. Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.

28. Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.

29. Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;

30. замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).

31. Седина в пътя на правдата е венец на слава.

32. Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.

33. Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.
ГЛАВА 17.
1. По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.

2. Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.

3. Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.

4. Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.

5. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).

6. Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)

7. На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.

8. Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.

9. Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.

10. На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.

11. Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.

12. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.

13. Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.

14. Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.

15. Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.

16. За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)

17. Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.

18. Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.

19. Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.

20. Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.

21. Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.

22. Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.

23. Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.

24. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.

25. Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.

26. Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.

27. Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.

28. И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

2. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.

3. С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.

4. Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.

5. Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

6. Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.

7. Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.

8. (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)

9. Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.

10. Нехайният в работата си е брат на разсипника.

11. Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.

12. Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.

13. Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.

14. Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.

15. Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?

16. Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.

17. Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.

18. Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.

19. Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.

20. Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.

21. От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.

22. Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.

23. Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)

24. Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.

25. Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат.
ГЛАВА 19.
1. По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.

2. Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.

3. Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.

4. Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.

5. Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.

6. Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.

7. Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но - и това няма.

8. Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.

9. Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.

10. На глупец не прилича разкош, още повече на роб - да господарува над князе.

11. Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.

12. Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му - като роса по трева.

13. Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.

14. Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена - от Господа.

15. Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.

16. Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.

17. Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.

18. Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.

19. Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.

20. Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.

21. В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.

22. Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.

23. Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.

24. Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.

25. Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.

26. Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.

27. Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.

28. Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.

29. Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.
ГЛАВА 20.
1. Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.

2. Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.

3. Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.

4. Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.

5. Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.

6. Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?

7. Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.

8. Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.

9. Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"?

10. Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.

11. Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?

12. Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.

13. Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.

14. "Лошо е, лошо е", казва купувачът, а кога отмине, хвали се.

15. Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.

16. Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

17. Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.

18. Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води' война.

19. Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.

20. Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.

21. Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.

22. Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави' на Господа, и Той ще те запази.

23. Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.

24. Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?

25. Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.

26. Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.

27. Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.

28. Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.

29. Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.

30. Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.

2. Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.

3. Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.

4. Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.

5. Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.

6. Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.

7. Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.

8. Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.

9. По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.

10. Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.

11. Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.

12. Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.

13. Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят.

14. Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост.

15. Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.

16. Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.

17. Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.

18. Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния.

19. По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.

20. Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.

21. Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.

22. Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.

23. Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.

24. Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта.

25. Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;

26. той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.

27. Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.

28. Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.

29. Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.

30. Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа.

31. Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.