Малък семеен портрет в интериор

III. Здравей, живот

1. Паралии се бият на търгове

ВАСКО БОРЕЦА ВЛИЗА НА ТЪРГ ЗА КАРТИНИ В МАЛКА заличка на „Шератон". Пристъпва тежко, променен до неузнаваемост.

Наконтен е като за фотосесия на мъжко списание. Дежурният ансамбъл „потник + джа­панки + бермуди" е дал път на двуреден костюм марка „Бос". Широк като дядовото пардесю. Из­дуват го и подплънки на раменете.

Борецът в „Ролман" изглежда въздушен ка­то Дон Балон. Васил Илиев е сложил и очила „Картие". Със златни рамки, но без диоптър. Позво­лил си е слабостта да „открадне" модела от Илия Павлов.

„Васко взе акъл от умни хора и промени стила си решително - спомня си негов човек. - Искаше да се научи на бизнес. Опитваше се да е сдър­жан. Бягаше от уличния език. Търсеше вратичка към висшето общество. Дори стана колекцио­нер.

1994-та „налива" пресния столичен каймак в търговете за картини. Новобогаташите ки­пят в треска. Пикът на грандоманията е в раз­гара си. Всички се бият за старите майстори, защото минават за номер 1.

Новобогаташите не жалят пари. Купуват си парченца история и ги залепват като значки на реверите си.

Асове от Г-13, банкери, борци и шефове на пирамиди се състезават по трофеи. Васил Или­ев също се качва на модната въртележка. Трупа картини като луд. На някои аукциони само за час се завъртат продажби от по 300 000 дола­ра. Атмосферата е нажежена като в казино. Па­ралиите се надцакват, за да покажат мощ.

С блеснали погледи попълват колекциите си финансовите акули Красимир Стойчев, Атанас Тилев, Иван Миронов. Бившият борец Гриша Ган­чев също целува изкуството.

Веднъж организатор на търг мъкне карти­ни из Японския. Във фоайето го засича дребо­сък със смачкани уши. Пита:

- Какво е това, дето го мъкнеш?

- Картини на Златю Бояджиев. Ще има търг. - отвръща организаторът.

- Няма да има търг - изпъва се г-н „смачка­ните уши". Плаща накуп всичките 23 картини от името на Гриша Ганчев.

Организаторите оставят бележка за кандидат-купувачите: „Търгът се отлага по извън­редни причини."

Гриша Ганчев не присъства лично на аук­циони. Скрити лимонки играят с неговите па­ри. Илия Павлов също не стъпва на търгове. Затова пък бившият директор на „Мултигруп" Радослав Ненов е запомнен с фанатично наддаване.

„Мулти" и „Литекс" са водещите „състеза­телни коне" в надпреварата.

Веднъж Ненов влиза със закъснение. Хвърля се на първата картина. Тя е колкото картичка - пейзажче с църквичка. Има първоначална цена 150 долара.

Ненов плаща 1800 в зелено, само и само да не я остави в „лапите" на „Литекс".

Ненов и лимонките на Ганчев се млатят на тепиха с надцакване.

Веднъж „Мултигруп" бие „Литекс" със 7 картини. Само за една от тях Ненов изсипва на масата 10 хил. долара.

„Литекс" си го връща. Грабва под носа му Мърквичка. Ненов се поболява сякаш са му сви­ли гаджето.

Стига дотам, че предлага на Гриша Ганчев 30 000 долара и две картини на Златю Бояджиев. Само и само да си върне Мърквичка.

„Литекс" отговаря: „Не."

Кюстендилският дон Васко залага на патри­отичните идилии. Инвестира в картини с воен­на тематика от типа „Фердинанд маневрира край Марица".

„Те са с миниатюрна художествена стой­ност - признава днес организатор на търгове. - Една от най-затрогващите безсмислици е картината „Почетна стража". Кавалеристът бере ду­ша на смъртен одър, а над него е наведен люби­мият кон, за да се простят. Шефът на ВИС-1 си падаше по натюрмортите. Обичаше битови пок­ривки с бъклица, круша, дрян или бърдуче. Харес­ваше и лебедови езера с царския герб."

Васил Илиев се разнежва и от магаренцата на Стоян Венев. Купува картини с рустикални мотиви - плачещи върби, гроздоберки и ръбести върхари, затулени в облаци.

Босът разполага част от колекцията си в ресторант „Мираж".