Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

Онези аспекти на Тайното учение, които Хаусхофер разкрил пред Хитлер, били свързани предимно с произхода на различни­те човешки раси по време на предисторическия период, извес­тен на окултната наука като Атлантида - цивилизация, просъ­ществувала много хилядолетия на един изчезнал континент, кой­то днес се намира на дъното на Атлантическия океан.

Много от известните сред посветените описания на условия­та за живот в древната Атлантида, които Карл Хаусхофер повто­рил пред Адолф Хитлер, вероятно изглеждат смайващи и неве­роятни за мисловна нагласа, която е безкомпромисно предопре­делена от стерилните и застинали концепции на съвременния материализъм.

Нещо от удивителната природа на средата, невероятния раз­кош на формите, човешките способности и съзнание, както и магическите сили и умения, присъщи на Атлантида, е оцеляло в приказната митология на народите от Северна Европа.

Човекът от Атлантида не бил недодяланото и примитивно предисторическо същество, както погрешно смятат съвременната наука и модерните антрополози. Някои от многото и разнородни цивилизации на Атлантида достигнали значително съвършенст­во в социално и технологично отношение, защото науката, обра­зованието и изкуствата били насърчавани с огромна грижа и пос­тоянство. Учените на Атлантида открили начин да извличат си­лата на живота от семена и да предоставят тази сила на разполо­жение на комерсиалните предприятия, възникнали из целия кон­тинент. Сред транспортните средства имало не само огромни, задвижвани с гориво кораби, но и летящи апарати с различни сложни механизми за управление.

Едно от нещата, които съвременният ум най-трудно би могъл да възприеме, е фактът, че самата природа на елементите в Атлантида и начините, по които се съединяват, в онези времена били съвършено различни. Съвсем основателно може да се твър­ди, че на онзи етап от еволюцията на земята водата била много „по-рядка", отколкото е днес, а въздухът бил много по-гъст.

За съвременното възприятие Атлантида сигурно би изглеж­дала като обгърната от гъста мъгла. Но това положение не съз­давало никакви затруднения на жителите на континента, защото те не познавали феноменалния свят посредством сетивата. Жи­веели в нещо като живо картинно съзнание, в които цветните изображения били точни отражения на реалностите от сетивния свят.

Най-съществената разлика между съвременния човек и жи­теля на Атлантида е резултат от огромните промени в еволюци­ята на човешкото съзнание, случили се от онзи момент нататък. Ако съвременният човек е в съзнание, когато е „буден" за фе­номеналния свят, то съзнанието му бива напълно заличено по време на сън. При жителите на Атлантида „затъмняването" на съзнанието било свойствено за деня, докато действали във фе­номеналния свят. Нощем тяхното съзнание ставало изключител­но активно и се намирало в директна и осъзната комуникация с небесните йерархии в макрокосмоса, с които то общувало по ма­гически начини.

Ерата на Атлантида преминала през няколко епохи, по време на които последователно се развили седем подраси, всяка от ко­ито се съхранила, докато останалите се развивали паралелно. Според Тайното учение тези седем подраси на Атлантида се на­ричали рмоахали, тлаватли, толтеки, туранци, арии, акадийци и монголи.

Адолф Хитлер успял да понаучи нещо за Атлантида от чле­новете на обществото „Туле", но бил запознат само с най-тен­денциозните идеи, развили се като интелектуален анализ на се-верногерманския и скандинавския фолклор. Няма съмнение, че той останал омагьосан от всичко, което научил от Хаусхофер по отношение на способностите и силите на древните атланти, кои­то били съвършено магически.

Изворът на магическите сили нармоахалите, тлаватлите и толтеките бил едно напълно развито фино тяло, което стигало да­леч отвъд ограниченията на физическото тяло. Тяхната реч например била изконно свързана с природните сили. Думите им не само можели да ускоряват развитието на растенията и да опито­мяват диви зверове, но и да осигуряват незабавен и чудодеен лек срещу вредните и ужасни сили на разрухата във времена на враж­дебност.

Казаното от Карл Хаусхофер за лидерите на Атлантида веро­ятно е имало особено силно и значимо въздействие върху начи­на, по който Хитлер започнал да възприема своята роля като ли­дер на германския народ. Защото лидерите на подрасите на Ат­лантида не били обикновени човешки същества. Разбира се, те принадлежали към родовете на себеподобните си в някои отно­шения, но тъй като през онази епоха физическите тела били по-меки и по-пластични, податливи на промяна, било съвсем лесно за извисените духовни същества да приемат човешка форма. Те притежавали умствени и духовни качества от висш порядък и изглеждали като Свръхчовеци в очите на съвременниците си. Били нещо като хибридни същества между боговете и хората, полубогове-полухора. Те се радвали на дълбоката почит на всич­ки по-низши смъртни, които с благодарност приемали тяхното водачество и се подчинявали безпрекословно на заповедите им.

Тези Свръхчовеци обучавали хората в науките, изкуствата, правото и религията и ги учели как да си изработват оръдия на труда и да се занимават със занаяти.

Тези Свръхчовеци познавали и законите, свързани с форми­рането на нови раси. Те избирали специални ученици, които би­ли отделяни в центрове за обучение. Там учениците се обучава­ли да развиват онези свои качества, които щели да са необходи­ми при формирането на една нова раса. Подобни внимателно замисляни мутации, контролиращи възникването и последова­телността на подрасите през епохата на Атлантида, били в ярък контраст с появата на други мутанти със съвършено различна природа.

Ръстът, формата и пластичността на тялото през този предисторически период били по-силно повлияни от действителните качества на душата, отколкото от наследствеността. Когато ма­гическите сили били употребявани с цел задоволяване на егоис­тичните инстинкти, страсти и желания, се извисявала човешка фигура, която била чудовищна и гротескна по своите размери и форма. .Съществуването на тези „автомутанти" е стигнало до нас чрез описанията на великаните от северните митологии и най-вече на Еда, която била проучена с огромен ентусиазъм от Дитрих Екарт и обществото „Туле".

Развитието на съзнанието през първата половина от епохата на Атлантида било насочено почти изцяло към подобряване на способностите на паметта. Тъй като способността за концепту­ално мислене все още не съществувала, личният опит се трупал единствено чрез паметта. Когато пред душата на ранните атланти се появявал някакъв образ, те си припомняли много подобни образи, които вече са виждали. Така се трупала мъдрост и лич­ното мнение се насочвало в съответствие с нея.

Качествата на паметта започнали да оформят и обществения живот на този вече изчезнал континент. Групи хора избирали за свой лидер човек, сдобил се с богата съкровищница от спомени. Расовата идентичност също била аспект от обществената памет.

Следващият стадий бил достигнат, когато спомените можели да се предават през поколенията под формата на нещо като „ро­дова памет". Хората си припомняли делата на предците си със същата яснота, с която си спомняли собствения си живот. Вла­детелите предавали своята мъдрост на синовете и внуците си. Култът към предците се развил по сходен начин, както хилядо­летия по-късно това станало в древен Китай. Династии от владе­тели изграждали огромни кралства и империи, непрекъснатата нишка на управлението увеличавала запасите на династичната памет, с помощта на която можело да се правят преценки.

Но тъкмо тази власт на паметта донесла със себе си силен и пагубен култ към личността, в който личните амбиции се раз­палвали до крайност. Колкото по-голяма била личната власт на управника, толкова по-силно ставало желанието му да я упраж­нява. И тъй като атлантите притежавали магическо господство над жизнените сили в природата, злоупотребата с това умение имала злощастни последици. Откъснати от контекста на естест­вените си функции и приложени самостоятелно, силите на рас­тежа и възпроизводството влезли в магически взаимоотноше­ния с действащите във въздуха и водата първични сили. Много от тези турански владетели били посветени от оракулите в дейс­твието на първичните духове. Сега те извършили предателство спрямо това свое познание. Егоистичното оскверняване на уче­нието на оракулите, от което възникнали свещените култове към плодородието, довело до най-ужасните сътресения. Ритуали на черната магия, включващи перверзни с човешките репродуктив­ни способности, освободили могъщи и зловещи сили и довели до окончателната разруха на целия континент в катаклизмени бури с ураганен вятър и наводнения.

В този критичен момент от историята на Атлантида била сфор­мирана нова раса, която трябвало да съхрани духовната същина на човека от унищожение и да гарантира правилния развой на човечеството за хиляди години напред, чак до първата половина на нашата постатлантическа епоха.

Разрушителните сили, присъщи за магическите способности на деградиралите народи на Атлантида, можели да бъдат спрени само от появата на по-висша способност — способността да се мисли.

Способността да се мисли превъзхожда дори магическите спо­собности на паметта от миналото. С помощта на мисленето човек може да сравнява опита си и да импровизира. В резултат на мис­ленето възниква нравствената преценка, която може да обуздава и регулира иначе ненаситните инстинкти, подтици и желания. Са­мо появата на такива мисловни способности и умението да се слу­ша вътрешният глас на съзнанието били в състояние да сложат край на стремежа на атлантите към егоистично задоволяване на перверзните апетити, които постепенно разрушавали континента.

В такава обстановка на крайна необходимост била създадена „съвършената раса" на Атлантида. Но тази нова раса, арийската раса, не била формирана чрез простото усъвършенстване на предишните подраси на континента. Постигнат бил нещо като скок в целия процес на развитие на човека, за да се създаде пър­вичната раса, която щяла да съществува в новите жизнени усло­вия, последвали пълната разруха на Атлантида.

Предишният вид картинно съзнание, който отразявал в цвет­ни образи невидимите реалности на физическия свят, бил заме­нен от способността феноменалният свят да се вижда посредст­вом директно сетивно възприятие.

Финото тяло на новия тип арийски човек било устроено така, че да предизвиква метаморфози в личната интелигентност и директната визия за сетивния свят. Но тези способности на мисъл-1 та и на сетивното възприятие били постигнати с цената на пъл­ната загуба на цялото магическо влияние над природата и над силите на живота в човешкия организъм. Дори основната форма на човека била радикално променена. Предишните меки, плас­тични, податливи, хрущялни тела на тлаватлите, толтеките и туранците били заменени от познатата ни днес телесна форма на човека, в основата на която стои скелет от кости.

Създаването на новата раса се осъществявало сред суровите климатични условия на планинските райони в далечния север на континента. Съвсем бавно и с течение на много поколения най-сетне било отгледано тяло, което било достатъчно силно, за да устои на зловредните въздействия, обезобразили по-древните ра­си на Атлантида. Това довело до постепенното свиване на финото тяло, което лишило новото поколение от магическата способност да властва над природата. Но онази част от живото тяло, която сега се съединила с телесното тяло, започнала да преобразува фи­зическия мозък в основен инструмент на мисълта. С напредване­то на този процес новите поколения започнали да получават усе­щането за его, за „Аз"-а на физическото тяло. Така било пробуде­но първото човешко преживяване на „самосъзнанието".

Избраните да бъдат военни водачи били изолирани в трени­ровъчни лагери в планините, където получили строго обучение под контрола на безкомпромисна дисциплина. Тук те научили, че всичко, което видимо се конфронтира с тях на земята, бива направлявано от невидимите сили на макрокосмоса и че те тряб­ва да се посветят и всецяло да отдадат силите си в служба на тези сили. Обучението, което получили от хибридните богове-хора, или Свръхчовеците, ги довело до състояние, в което може­ли да схванат с помощта на мисълта си принципите, съгласно с които трябва да се развива оттам насетне арийската раса. Преди всичко те се научили да уважават и да бранят чистотата на кръв­та в жилите си. Моралните им сили укрепнали и преминали не­обходимите изпитания, за да могат те да загърбят стремежите и желанията на егоистичната си природа. По такъв начин били въз­питани най-добрите качества в най-добрите представители на расата, което довело и до усъвършенстването на арийския народ като цяло.

Великите владетели на западащите раси в южната част на кон­тинента осъзнали опасността от това да позволят на новата арийска раса да се развива и й обявили война. От мъглите в подножи­ето на планината арийските воини били нападнати от страхови­ти орди мародери, много от които били огромни на ръст и гро­тескни на външен вид, притежавали страховити магически спо­собности и можели да извършват подвизи, изискващи свръхчовешка сила. Арийците им противодействали с новопридобитата си интелигентност, а способността им да импровизират се ока­зала по-висша от магическите сили, хвърлени срещу тях. Отзвук от кръвожадността на тези праисторически битки, които били водени между първите самоосъзнати човешки същества и тези чудовищни и магически същества, достига до нас чрез митовете и преданията, особено онези от тях, които разказват за това как били надхитрени исполините.

Основната разлика между арийците и по-ранните подраси на континента била природата на съзнанието им. Болшинството обикновени хора от новата раса били напълно лишени от каква­то и да е форма на директно общение с духа. Нощем те се спус­кали в бездната на съня, а през деня били слепи за действието на духа в природата. Предишните магически способности на па­метта залинели и всяко следващо поколение все повече се от­късвало от познанието за духовния произход на човека. В много отношения тези арийци приличали на съвременните хора, ма­кар да не се намирали като нас днес в капана на триизмерното съзнание, защото преживявали мислите си като дар от божест­вените сили. Личната способност за насочване и комбиниране на мислите по интелектуален път тогава не съществувала. Мис­лите по-скоро се вливали в тях от по-висши инстанции, за да ги направляват и да влияят на волята им.

За да се излекува духовната слепота на арийците, която въз­никнала поради пълното им ограничаване в рамките на сетив­ния свят, елитът на расата бил подготвен за посвещаване от Ора­кула на слънцето. След допълнително и още по-строго обучение в дух на самодисциплина и подчинение центровете на астрални-те тела на малцината избрани съзрели и се отворили за видения­та на духовните йерархии. Под символа на „Слънчевото коле­ло", или четирираменната свастика, новите посветени поели управлението на расата и се превърнали в посредници между ма­сите на своите народи и невидими висши сили. Те проповядвали нова религия, която се опитвала да приведе всеки аспект от жи­вота в съответствие с божествения вселенски порядък в света.

Не е трудно да си представим въздействието на това открове­ние на Тайното учение върху благодатната почва на сатанинския ум на Адолф Хитлер. Както ще стане ясно по-нататък, расистко­то учение, което му изложил Хаусхофер в крепостта Ландсберг, щяло да бъде приложено при обучението на силите на СС и в крепостите, откъдето се смятало, че ще се появи новата порода на нацисткия свръхчовек.

КРИТИЧНАТА ПОВРАТНА ТОЧКА

„Ще основа един Орден", доверил Адолф Хитлер на Раушнинг. Той говорел за плановете си за крепостите, където трябвало да се осъществи втората фаза от култивирането на новата раса. „От­там ще се появи резултатът от последния етап от преобразяване-то на човека - Човекът-бог!"

Карл Хаусхофер не само провел специално изследване на про­изхода на арийската раса от Атлантида и на начина, по който тя била подготвяна, за да изпълни съдбовната си роля в световната история, но се превърнал в извор на цялата биологическа мисти­ка на расизма на нацистката партия. Той бил непосредствен вдъх­новител на всички експерименти в програмата за специално обу­чение в крепостите, откъдето трябвало да се появи новата раса на Свръхчовеците.

След като посветил Адолф Хитлер в Тайното учение в кре­постта Ландсберг, Хаусхофер станал водещата личност в едно тайно общество, известно като „Врил"¹⁰², или Сияйната ложа, ос­новано в Берлин. Получаването на високо ниво на посвещение в Тайното учение било единственият приемлив начин за влизане в това сатанистко общество.

Сияйната ложа набирала членовете си не само сред водещите окултни движения в Европа, но привличала и посветени от цял свят, включително Тибет, Япония, Индия, Кашмир и Цейлон. В седалището на обществото в Берлин тибетски лами, японски бу­дисти и членове на други ориенталски секти можели да се видят рамо до рамо с бивши ученици на Гурджиев¹⁰³, членове на раз­лични фалшиви ордени на розенкройцерите, бивши съратници на парижката ложа на „Златната зора" и съмнителни личности от Оrdo Templi Orientis на Алистър Кроули.

Единствената цел на тази ложа била да проведе по-нататъш­ни проучвания на произхода на арийската раса и на начина, по който магическите способности, намиращи се в латентно състо­яние в арийската кръв, могат да бъдат отново активирани, за да станат оръдие на свръхчовешки сили. Колкото и да е странно, една от книгите, превърнали се в неизчерпаем извор на вдъхно­вение за основните членове на тази ложа, била написана от анг­личанин. Булуър-Литън, умозрителен франкмасон и член на ан­глийското общество на розенкройцерите, е автор на много дру­ги, не толкова известни трудове, като прочутата му книга „Пос­ледните дни на Помпей", донесла му огромна слава. Една от те­зи малко известни книги е озаглавена „Бъдещата раса". В нея той завоалирано изказва много от истините, които е прозрял пос­редством личното си посвещаване в Тайното учение. Литън, поч­тен човек и донякъде надарен учен, изпитвал дълбок интерес към предсказанията в Книгата на Апокалипсиса на св. Йоан Бо­гослов. Той дори не подозирал, че тази книга, описваща появата на нова раса с възвишени духовни умения и свръхчовешки спо­собности, ще се превърне в извор на зловредно вдъхновение на малка група нацисти, изпълнени с решимост да отгледат раса от господари, за да поробят света.

Първите слухове за обществото „Врил" стигнали до запад­ния свят чрез Вили Лей, ракетен специалист, който избягал от нацистка Германия през 1933 година. Според Лей учениците на Хаусхофер вярвали, че разгадават едно тайно познание, чрез ко­ето ще успеят да създадат мутация на арийската раса. Наред с другите неща, той споменал за достигнали до ушите му разкази за странните медитации и други упражнения, които те предпри­емали, за да развият свръхчовешки способности за концентра­ция и прорицателство.

Като човек, посветен на естествените науки, Лей смятал ця­лата тази работа за съвсем безобидна и доста нелепа. Той няма­ло как да предвиди, че един ден Сияйната ложа ще бъде превзе­та от райхсфюрера от СС Хайнрих Химлер и ще бъде инкорпо­рирана в Нацисткото окултно бюро Аненербе, нито пък че ще даде основата за създаването на новия ред в крепостите и най-сетне - че ще доведе до експериментите с костен мозък и отсе­чените глави на еврейско-марксистките комисари!

Врил е древноиндийско название на огромните енергийни за­паси, които могат да станат достъпни в резултат от разширяване на финото тяло на човека. Сведенията на Лей, че посветените във Врил часове наред мълчаливо съзерцавали семена, листа, цветове, плодове и дори разрязани наполовина ябълки, били съ­вършено верни. В действителност членовете на тази ложа изу­чавали законите на метаморфозите в растителния свят, които за пръв път в Европа били разработени от Гьоте. Гьоте бил първи­ят европеец, който посредством такава медитация успял да пос­тигне частично разширяване на финото тяло, което обяснява как­то произхода на неговия гений, така и забележителните му свръхсетивни способности.

Съществуват подробни сведения, че Гьоте можел да предсказ­ва бъдещи събития и усещал силни бури, изригвания и земетре­сения, ставащи на хиляди километри от него. Удивителната и донякъде сходна способност на Карл Хаусхофер да предсказва бъдещето също е добре известна. Като генерал на Западния фронт по време на Първата световна война той можел да предвиди дните и точния час на нападенията на враговете, броя на жертвите в предстоящите сражения и на няколко пъти местил щаба си, за­щото умеел да предугажда целите на вражеските бомбардиров­ки и дори местата, където ще паднат снарядите.

Хаусхофер придобил тези свои дарби като член на Общест­вото на Зеления дракон в Япония, в което овладяването на фино­то тяло и контролът над жизнените сили в човешкия организъм били основната цел на възходящите нива на посвещаване. Едно от най-висшите изпитания на този тип посвещаване в Общест­вото на Зеления дракон изисквало способността човекът да кон­тролира и да насочва жизнените сили на растенията по начин, донякъде сходен с практикувания от някогашните жители на Ат­лантида. Инициираният трябвало да предизвика процес на покълване на семето и по магически начин да предизвика неговото развитие в зряло растение, което да се осъществи за броени ми­нути. Такива способности са свързани не само с контрол над пър­вичните духове, но и с пълното овладяване и активиране на десетораменната чакра, намираща се в астралното тяло и поместе­на в корема около мястото на пъпа. Само двама други европейци са били допуснати в този японски орден, който изисква полага­не на клетва за спазване на тайната и за покорство, която е много по-строга и безкомпромисна, отколкото в подобни тайни общес­тва в Западна Европа.

Посветените във Врил разбирали съвършено ясно, че целта им да създадат мутация на арийската раса е невъзможна в рам­ките на материалистичната наука на двайсети век, според която всички расови различия се дължат единствено на продължител­ното въздействие на околната среда. Но в техните очи съвремен­ната наука била еврейско-марксистко-либерална измислица, за­говор на посредствени умове, следователно заслужавала единс­твено презрение. Те я подменили с една северна расистка тео­рия, с магическа концепция за света, основана на космологията на Тайното учение. Само избрани посветени имали правото да узнаят всичко за тази космология. За широка употреба тя била провъзгласена за близнак на геополитиката и се разпространява­ла под пропагандното название Welteislehre¹⁰⁴.

Космологията, скрита зад популярната версия на Welteislehre, яма своите корени хилядолетия по-рано в древен Тибет, отзвук от тайното познание на великите посветени, чието познание за пръв път се появило в писмен вид хиляди години след това във Ведите, упанишадите и философията на санкхя¹⁰⁵.

Вселената се схващала като огромен организъм, обемащ в се­бе си микро- и макрокосмоса, а последователността на събития­та на земята произхождала и била стимулирана от духовно на­сочваното движение на слънцето и на планетите на фона на кос­мическите еманации от неподвижните звезди.

Същата тема от духовната астрономия, в която повтарящият се ритъм на небесните тела активира променящи се условия на живота на земята, може да се открие и в други източни и запад­ни системи. Вероятно най-софистицираната си форма това схва­щане намира в трудовете на Дионисий Ареопагит и Енеадите на Плотин, както и в концепциите на цялата школа на неоплатониците, една от най-задълбочените от интелектуална и духовна гледна точка системи, известни на света.

Неотменна част от тази космология била идеята, че Земята е съзнателен жив организъм, нещо като гигантско отражение на всичко у човека, на всеки аспект на физическото и психо-духовното му устройство, който намира своето точно съответствие в организма на Земята.

По аналогия с човешкото фино тяло подобен астрален, но гигантски организъм бил приписван и на нашата планета. Це­лият процес на духовна и физическа еволюция на човечество­то бил свързван с един централен ритъм на вдишване и издиш­ване на финото тяло на Земята, който в същия момент предиз­виква свиване и разширяване на живото тяло на еволюиращия човек.

Членовете на „Врил" вярвали, че критичният момент в свива­нето на финото тяло на Земята съвпада с мига на появата на арийската раса и с отслабването на всички магически сили на континента Атлантида. Жизненоважният контрапункт според тях било разширяването на финото тяло на планетата, което щяло да се случи през двайсети век. Точно поради тази причина те очаквали нов, велик подем на магията.

жүктеу/скачать 1.77 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: