Лекции изнесени в Щутгарт от 21. до 1919 г

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Скъпи мои приятели!

Както ве­че споменах, ние мо­жем да об­х­ва­нем чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и не­го­ви­те връз­ки с външ­ния свят - а то­ва се от­на­ся и до де­те­то - са­мо ако се ръ­ко­во­дим от възгледите, зас­тъ­пе­ни в хо­да на те­зи лекция. Разбира се, на­й-­важ­но­то е да ги при­ло­жим как­то тряб­ва в живота. Замислете се вър­ху факта, че чо­век има двой­но от­но­ше­ние към външ­ния свят по­ра­ди ко­рен­но про­ти­во­по­лож­на­та същ­ност на „човекът-глава" и „човекът-край- ници".

За да раз­бе­рем сис­те­ма­та на крайниците, на­ла­га се да си пред­с­та­вим не­що дос­та сложно: а именно, че фор­ми­те на гла­ва­та са обър­на­ти наопаки, как­то то­ва е въз­мож­но да ста­не с ед­на ръкавица. И това, ко­ето се про­явя­ва сега, е от ог­ром­но зна­че­ние за це­лия жи­вот на човека. Погледнете та­зи схе­ма­тич­на рисунка: Конфигурацията на гла­ва­та подсказва, как тя е, та­ка да се каже, пре­обър­на­та от­вът­ре навън. Ако оба­че си пред­с­та­вим чо­веш­ки­те крайници, ще забележим, че те са фор­ми­ра­ни от­вън на­вът­ре и имат из­вес­т­но от­но­ше­ние към Вашето чело: не­що твър­де важ­но за всич­ки нас. Представете си още, как не­що от Вашата вът­реш­на при­ро­да се стре­ми към Вашето чело. Сега раз­г­ле­дай­те дла­ните на ръ­це­те си и по­вър­х­нос­т­та на ходилата: вър­ху те­зи две по­вър­х­нос­ти се уп­раж­ня­ва неп­ре­къс­нат натиск, по­до­бен на вът­реш­ния на­тиск вър­ху Вашето чело, са­мо че в об­рат­на посока. Следователно, ко­га­то на­соч­ва­те дла­ни­те към външ­ния свят и ко­га­то стъп­ва­те с ходилата, през те­зи учас­тъ­ци от­вън нах­лу­ва съ­ща­та сила, ко­ято на­пи­ра от­вът­ре в по­со­ка към челото. Този факт е из­к­лю­чи­тел­но важен, по­не­же наг­лед­но по­каз­ва как сто­ят не­ща­та с ду­хов­но­-ду­шев­на­та същ­ност на човека. Тя е ка­то един вид поток, пре­ми­на­ващ през це­лия организъм.

И как се от­на­ся чо­ве­кът към то­ва ду­хов­но­-ду­шев­но течение? Предста- вете си ед­на буй­но те­ча­ща река, пред ко­ято вне­зап­но се из­п­ра­вя ви­сок бент; во­да­та се уд­ря в бен­та и за­поч­ва да се връ­ща назад. По съ­щия на­чин и ду­хов­но­-ду шев­ни­ят по­ток се сблъс­к­ва с човека. Защото чо­ве­кът е един вид препятствие, или бент, из­п­ра­вен пред ду­хов­но­-душев­ни­те си- ли. Те би­ха же­ла­ли да пре­ми­нат без­п­ре­пятс­т­ве­но през човека, оба­че той им пречи; той ги ба­ви и ги нат­руп­ва в се­бе си. Добре, аз срав­них ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли с един поток, оба­че как се от­на­ся той към чо­веш­ко­то тяло? Този по­ток неп­ре­къс­на­то всмук­ва човека!

Ето, чо­ве­кът е тук, зас­та­нал всред външ­ния свят. Духовно-душевният по­ток неп­ре­къс­на­то се стре­ми да го всмуче. Ето защо се на­ла­га ние неп­ре­къс­на­то да противодействуваме, от­де­ляй­ки от се­бе си оп­ре­де­ле­ни ве- щества. И ко­га­то Духът не е дос­та­тъч­но силен, ние тряб­ва да от­х­вър­ля­ме час­ти­ци от тя­ло­то си, как­ви­то са нап­ри­мер ноктите, по­не­же на­пи­ра­щи­ят от­вън Дух ис­ка да ги всму­че и разруши. Духът раз­ру­ша­ва всичко, а тя­ло­то се про­ти­во­пос­та­вя на раз­ру­ше­ни ето! С дру­ги думи: у чо­ве­ка тряб­ва да се съз­да­де ис­тин­с­ко рав­но­ве­сие меж­ду раз­ру­ши­тел­ни­те ду­хов­но­-ду­шев­ни сили и неп­ре­къс­на­ти­те гра­див­ни си­ли на тялото. Тази за­да­ча е въз­ло­же­на на гръд­но­-ко­рем­на­та система. Тъкмо тя се про­ти­во­пос­та­вя на разрушението, връх­ли­та­що от Духа, ка­то в съ­що­то вре­ме на­си­ща чо­веш­кия ор­га­ни­зъм с материя!

Но се­га Вие за­бе­ляз­ва­те още нещо: чо­веш­ки­те крайници, ко­ито - об­раз­но ка­за­но - из­рас­т­ват от гръд­но­-ко­рем­на­та област, са от на­й-­ду­хо­вен
порядък, по­не­же тук процесите, по­раж­да­щи материята, са на­й-с­ла­бо за- стъпени. Нашите край­ни­ци са материални, са­мо за­що­то гръд­но­-ко­рем­на­та сис­те­ма на­соч­ва към тях оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­во­об­ме­ни процеси. Наши- те край­ни­ци са под­чер­та­но духовни; те са та­зи част от тялото, ко­ято в сво­ята под­виж­ност се хра­ни от не­го и прос­то го разяжда. А пред­наз­на­че­ни­ето на тя­ло­то е да оси­гу­ри не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия за чо­веш­кия жи­вот след мо­мен­та на раждането. Ако край­ни­ци­те се дви­жат не­дос­та­тъч­но или нецелесъобразно, то­га­ва те не чер­пят дос­та­тъч­но сили от тялото. В .то­зи слу­чай гръд­но­-ко­рем­на­та сис­те­ма се оказ­ва в удоб­но­то за нея по­ло­же­ние да не бъ­де из­раз­ход­ва­на от стра­на на крайниците. Така в нея ос­та­ва един вид излишна, не­из­раз­ход­ва­на материя. Тази не­из­раз­ход­ва­на ма­те­рия им­п­рег­ни­ра тя­ло­то с нещо, ко­ето в стро­гия сми­съл на ду­ма­та не е от ду­хов­но­-ду­шев­но естество; да, им­п­рег­ни­ра го все по­ве­че и по­ве­че с мазнина. И ко­га­то та­зи маз­ни­на се нат­руп­ва в чо­ве­ка по аб­нор­мен на- чин, то­га­ва тя се явя­ва ка­то пре­пятс­т­вие за ду­хов­но­-ду­шев­ния процес, кой­то ве­че опи­сах­ме ка­то един всмукващ, раз­ру­ши­те­лен процес; то­га­ва тя прег­раж­да пъ­тя на то­зи про­цес към сис­те­ма­та на главата.

Ето за­що е неп­ра­вил­но да хра­ним де­ца­та с продукти, бо­га­ти на мазнини. В то­зи слу­чай маз­ни­ни­те прег­раж­дат пъ­тя на ду­хов­но­-ду­шев­ния по­ток към гла­ва­та и тя ос­та­ва празна. Нещата се свеж­дат до това, да раз­ви­ем не­об­хо­ди­мия усет и та­ка да пос­та­вим де­те­то в не­го­ва­та со­ци­ал­на среда, че то да не затлъстее. В зря­ла въз­раст зат­лъс­тя­ва­не­то за­виси от мно­го дру­ги обстоятелства, оба­че в ран­ни­те дет­с­ки го­ди­ни не­ка да има­ме пред- вид, че сла­би­те де­ца са пред раз­по­ло­же­ни към зат­лъс­тя­ва­не през след­ва­щи­те го­ди­ни - нещо, сре­щу ко­ето тряб­ва да се бо­рим с по­мощ­та на пра­вил­но­то хранене.

Едва ли е въз­мож­но да про­бу­дим у нас ис­тин­с­ко чув­с­т­во за отговорност, без да сме на­яс­но с ог­ром­но­то зна­че­ние на всич­ко това, без да сме на- ясно, че хра­ней­ки де­те­то с мазнини, ние спъ­ва­ме един космически, един ево­лю­ци­онен процес, кой­то - под фор­ма­та на ду­хов­но­-ду­ше­вен по­ток -се стре­ми да пре­ми­не през це­лия човек. Да, хра­ней­ки де­те­то с мазнини, ние про­ва­ля­ме на­ме­ре­ни­ята на Космоса!

Защото, виж­да­те ли, в чо­веш­ка­та гла­ва ста­ва не­що из­вън­ред­но забеле- жително: ко­га­то ду­хов­но­-ду­шев­ни­ят по­ток срещ­не ня­как­ва преграда, той се ус­т­ре­мя­ва назад, съ­що как­то пра­ви то­ва и вод­на­та маса. С дру­ги думи: ус­т­ре­мя­ва се на­зад тък­мо она­зи част от материята, ко­ято Духът но­си със се­бе си. Представете си Мисисипи, ко­ято от­х­вър­ля пя­съ­ка встра­ни от своя път. Примерът е елементарен, но ще ни по­мог­не да раз- берем, как зас­то­ят на ду­хов­но­-ду­шев­ния по­ток во­ди до нат­руп­ва­не на материя; а в об­лас­т­та на мозъка, ма­те­ри­ята рух­ва от са­мо се­бе си. А ­

кога­то ма­те­рията, ко­ято е все още про­ник­на­та от жиз­не­ни сили, рух­не от са­мо се­бе си, въз­ник­ват нервите.

Да, нер­вът въз­ник­ва винаги, ко­га­то ожи­вот­во­ре­на­та от Духа ма­те­рия рух­не и, та­ка да се каже, се утаи и за­поч­не да умира. Ето за­що нер­вът е уми­ра­ща­та материя, уми­ра­ща там. всред жи­вия организъм; та­зи уми­ра­ща ма­те­рия от­б­лъс­к­ва живота, пос­ле се разпада, рухва. А ка­то пос­ле­ди­ца от всич­ко това, в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм въз­ник­ват осо­бен вид „кана- ли", во­де­щи в на­й-­раз­лич­ни по­со­ки и из­пъл­не­ни с уми­ра­ща материя: нервите! Те са ис­тин­с­ка­та прег­ра­да пред ду­хов­но­-ду­шев­ния поток, кой­то ис­ка да пре­ми­не през це­лия човек. По про­те­же­ние на нер­ви­те Духът, ако мо­га та­ка да се изразя, кло­ко­чи в човека, по­не­же Духът се нуж­дае от раз­па­да­ща се материя. Той из­х­вър­ля ма­те­ри­ята към пе­ри­фе­ри­ята на тя­ло­то и там тя се от­де­ля от човека. Духовно-душевният по­ток об­х­ва­ща чо­ве­ка са­мо тогава, ко­гато ма­те­ри­ята в не­го е ве­че мъртва! По про­те­же­ние на ма­те­ри­ал­но мър­т­ви­те нер­в­ни пътища, ду­хов­но­-ду­шев­ни­ят по­ток ле­ти през всич­ки час­ти на чо­веш­кия организъм.

Ето как ду­хов­но­-ду­шев­ни­ят свят ра­бо­ти в човека. Виждаме го как нах­лу­ва от­вън и как - един вид всмук­вай­ки -нап­ред­ва в сво­ите раз­ру­ши­тел­ни действия, виж­да­ме го как неп­ре­къс­на­то умър­т­вя­ва материята. Вижда- ме как през из­пъл­не­ни­те от мър­т­ва ма­те­рия нерви, ду­хов­но­-ду­шев­ни­ят свят си про­би­ва път чак до кожата. Това е така, за­що­то ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли не мо­гат да пре­ми­нат през области, къ­де­то пул­си­ра ор­га­ни­чес­ки живот.

Но как да си пред­с­та­вим органическата, жи­ва­та материя? Можем да си я пред­с­та­вим ка­то нещо, ко­ето при­ема в се­бе си ду­хов­но­-ду­шев­ния свят, но без да го про­пус­не през се­бе си. Можем да си пред­с­та­вим мъртвия, ми­не­рал­ния свят ка­то нещо, ко­ето про­пус­ка ду­хов­но­-ду­шев­ния свят през се­бе си. Накратко: жи­ви­ят ор­га­ни­чес­ки свят е неп­ро­ни­ца­ем за Ду- ха; мър­т­ви­ят фи­зи­чес­ки свят е про­ни­ца­еми за Духа.

Да, „кръв­та е един съв­сем осо­бен сок", за­що­то тя се от­на­ся към Духа, как­то тъм­на­та неп­роз­рач­на ма­те­рия се от­на­ся към светлината; тя не про­пус­ка Духа през се­бе си, тя го по­ема и за­дър­жа в се­бе си. Нервната суб­с­тан­ция съ­що е от твър­де осо­бе­но естество. За свет­ли­на­та тя е ка­то проз­рач­но стъкло. Както проз­рач­но­то стък­ло про­пус­ка светлината, та­ка и фи­зи­чес­ка­та материя, рес­пек­тив­но нер­в­на­та субстанция, про­пус­ка Ду- ха.

Сега Вие доб­ре виж­да­те раз­ли­ка­та меж­ду две­те със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко­то същество: меж­ду минералите, ко­ито са про­ни­ца­еми за Духа, и ор­га­ни­чес­ка­та материя, ко­ято по­ема Духа в се­бе си и му да­ва въз­мож­ност да из­вае фор­ми­те на чо­веш­ко­то тяло, фор­ми­те на це­лия чо­веш­ки организъм.

Да, в то­зи слу­чай ние има­ме ра­бо­та с он­зи ду­хов­но­-ду­ше­вен свят, кой­то е вът­ре в нас. И тогава, естествено, ние не раз­мах­ва­ме на­ши­те крайници, ние не плу­ва­ме в Духа; то­га­ва ду­хов­но­-ду­шев­ни­ят свят е този, кой­то ра­бо­ти в нас и неп­ре­къс­на­то си слу­жи с на­ше­то тяло, про­явя­вай­ки се под фор­ма­та на раз­лич­ни фи­зи­оло­гич­ни процеси. При вся­ка ду­хов­на работа, в трес­ка­во нап­ре­же­ние из­па­да на­ше­то тяло, при вся­ка фи­зи­чес­ка работа, в трес­ка­ва дейност из­па­да на­шия Дух. Ние не мо­жем да из­вър­ш­ва­ме ни­как­ва ду­хов­но­-ду­шев­на работа, без неп­ре­къс­на­то­то вът­реш­но съ­дейс­т­вие от стра­на на на­ше­то тяло. Когато ра­бо­тим физически, учас­тие взе­ма как­то вътрешния, та­ка и външ­ния ду­хов­но­-ду­ше­вен свят. Ние неп­ре­къс­на­то ра­бо­тим всред ми­ро­вия Дух. Работейки физически, ние неп­ре­къс­на­то се свър­з­ва­ме с ми­ро­вия Дух. фи­зи­чес­ка­та ра­бо­та е духовна, ду­хов­на­та ра­бо­та е физическа; и в два­та слу­чая тя се осъ­щес­т­вя­ва как­то вътре, та­ка и вън от човека. Рано или късно, то­зи па­ра­докс тряб­ва да бъ­де раз- бран. Докато ра­бо­тим физически, Духът ни об­г­ръ­ща отвсякъде. Докато ра­бо­тим духовно, ма­те­ри­ята в нас ста­ва под­виж­на и целеустремена.

Тези под­роб­нос­ти са на­ис­ти­на важни, ко­га­то раз­миш­ля­ва­ме за чо­веш­кия труд, бил той ду­хо­вен или физически, как­то и за умората, за не­об­хо­ди­мос­т­та от почивка: всич­ки те не би­ха мог­ли да бъ­дат раз­б­ра­ни без по­мощ­та на ос­нов­ни­те по­ло­же­ния от ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа. Представете си, скъ­пи мои приятели, че един чо­век е от­да­ден на теж­ка фи­зи­чес­ка ра­бо­та и че край­ни­ци­те му са в неп­ре­къс­на­то движение. Ка- кви са пос­ле­ди­ци­те от това? Тези, че у не­го се по­раж­да ед­но твър­де го­ля­мо род­с­т­во с Духа. Докато ра­бо­тим физически, Духът, кой­то е вън, ни об­г­ръ­ща отвсякъде, и оказ­ва ог­ром­но вли­яние вър­ху нас. Прекомерните фи­зи­чес­ки уси­лия ни пра­вят пре­ко­мер­но духовни. А на­й-­важ­на­та пос­ле­ди­ца от то­ва е, че тряб­ва да се пре­дос­та­вим на Духа за про­дъл­жи­тел­но време, с ед­на ду­ма - ние тряб­ва да спим. Прекалим ли с фи­зи­чес­ки­те усилия, на­ла­га се да пре­кар­ва­ме в сън го­ле­ми пе­ри­оди от време. А на свой ред про­дъл­жи­тел­ни­ят сън от­но­во на­сър­ча­ва фи­зи­чес­ки­те усилия, ид­ва­щи не от главата, а от гръд­но­-с­то­маш­на­та система. Тези уси­лия
про­буж­дат жиз­не­ни­те сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бу­шу­ва в нас, до­ка­то спейки, ние не съз­да­ва­ме ус­ло­вия за да осъ­щес­т­ви тя сво­ите за­да­чи в чо­веш­ко­то тяло. Ето защо, по­тъ­вай­ки в сън след из­то­щи­тел­на фи­зи­чес­ка работа, ние из­пит­ва­ме един вид удоволствие.

Обаче без­дел­ни­ци­те съ­що спят с удоволствие! Как да си обяс­ним това? Да, при­чи­на­та е там, че чо­ве­кът прос­то не мо­же да съ­щес­т­ву­ва без да се движи. Ленивецът спи не за­що­то ра­бо­ти недостатъчно, а за­що­то пял ден движи, ма­кар и безцелно, сво­ите ръ­це и крака. Така че без­дел­ни­кът съ­що пра­ви нещо; външ­но погледнато, той се дви­жи не по -мал­ко от при­леж­ния човек, са­мо че не­го­ви­те дви­же­ния са безцелни. Прилежният чо­век на­соч­ва сво­ите дейс­т­вия към външ­ния свят и по то­зи на­чин се свър­з­ва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на ко­ито се от­да­ва ле­ни­ви­ят човек, во­дят в мно­го по­-го­ля­ма сте­пен към сънливост, от­кол­ко­то це­ле­ус­т­ре­ме­на­та дейност. Защото чрез це­ле­ус­т­ре­ме­на­та дейност ние не са­мо прос­то плу­ва­ме в ду­хов­ния свят, а нап­ра­во вмък­ва­ме Духа вът­ре в се­бе си. Протягайки ръ­це за ка­къв­то и да е по­ле­зен труд, ние се свър­з­ва­ме с Духа, и то­га­ва Духът е ли­шен от не­об­хо­ди­мос­т­та да ра­бо­ти по не­съз­на­те­лен на­чин в съня, по­не­же ние ве­че сме ус­та­но­ви­ли съз­на­тел­на­та връз­ка с него. Следователно, важ­но­то е не чо­век да бъ­де деен, за­що­то та­къв е и ленивеца; важ­но­то е до как­ва сте­пен дейс­т­ве­на­та ак­тив­ност е смис­ле­на и целесъобразна.

Да пос­тъп­ва­ме смис­ле­но и це­ле­съ­об­раз­но - ето задачата, с ко­ято тряб­ва да се заемем, прис­тъп­вай­ки към въз­пи­та­ни­ето на децата. А ко­га чо­веш­ка­та дейност е безсмислена? Тогава, ко­га­то чо­ве­кът се ръ­ко­во­ди един­с­т­ве­но от же­ла­ни­ята на сво­ето тяло! Той пос­тъп­ва смислено, ко­га­то дейс­т­ву­ва с ог­лед на условията, ко­ито му пос­та­вя окол­ния свят, а не не­го­во то соб­с­т­ве­но тяло. Тези не­що след­ва да се имат пред­вид и в про­це­са на възпитанието. От ед­на стра­на мо­жем да изис­к­ва­ме от де­те­то пре­дим­но та­ки­ва упражнения, ко­ито имат от­но­ше­ние към фи­зи­чес­ко­то тяло, нап­ри­мер гимнастиката.

Обаче ние сме в със­то­яние да пре­вър­нем те­зи ме­ха­нич­ни дви­же­ния в смис­ле­ни и це­ле­съ­об­раз­ни движения, та­ка че не са­мо да плу­ва­ме в ду­хов­ния свят, а да след­ва­ме не­го­ви­те ос­нов­ни направления. Ние пос­ти­га­ме то­ва с по­мощ­та на евритмията*52. Колкото по­ве­че на­то­вар­ва­ме де­те­то с чис­то те­лес­ни упражнения, тол­ко­ва по­-сън­ли­во и по­-с­к­лон­но към зат­лъс­тя­ва­не ста­ва то. Колкото по­ве­че прев­ръ­ща­ме ме­ха­нич­ни­те уп­раж­не­ния в смислени, ка­къв­то е слу­чая с евритмията, къ­де­то вся­ко дви­же­ние из­ра­зя­ва оп­ре­де­лен звук, тол­ко­ва по­-го­ля­ма хар­мо­ния пос­ти­га­ме ме- ж­ду сън и будност, тол­ко­ва по­-з­д­ра­во ук­реп­ва дет­с­ка­та во­ля и по­-нор­мал­но про­ти­ча не­го­вия живот. Обстоятелството, че пос­те­пен­но пре­вър­нах­ме гим­нас­ти­ка­та в не­що механично, е един от вто­рич­ни­те приз­на­ци

Как стои въп­ро­сът с ду­хов­на­та работа? За нея - т.е. за мисленето, че­те­не­то и т.н. - е ха­рак­тер­но това, че тя неп­ре­къс­на­то би­ва съп­ро­вож­да­на от един вът­ре­шен раз­пад на ор­га­нич­на­та материя, от неп­ре­къс­на­то умър­т­вя­ва­не на ор­га­нич­на­та материя. Ето защо, ко­га­то сме пре­ко­мер­но ан­га­жи­ра­ни с ду­хов­но­-ду­шев­ни усилия, у нас се нат­руп­ва раз­па­да­ща се ор­га­нич­на материя. И ако сме пре­ка­ра­ли це­лия ден в на­уч­ни занимания, ве­чер­та ще но­сим в се­бе си твър­де мно­го раз­па­да­ща се ор­га­нич­на материя, ко­ято се­ри­оз­но сму­ща­ва на­шия спо­ко­ен сън. Прекомерните ду­хов­но­-ду­шев­ни уси­лия сму­ща­ват съня, съ­що как­то пре­ко­мер­на­та фи­зи­чес­ка ра­бо­та ни ка­ра да зас­пи­ва­ме бър­зо и лесно. Кога то оба­че по­ла­га­ме ду­хов­но­-ду­шев­ни усилия, за да се спра­вим с един тру­ден текст. т.е. ко­га­то тряб­ва да че­тем със­ре­до­то­че­но - нещо, ко­ето не е ти­пич­но за днеш­ни­те хо­ра - ние съ­що заспиваме. Същото става, ко­га­то сме при­ну­де­ни да слу­ша­ме непоз­на­та­та и ба­нал­на реч на един оратор, или праз­ни­те при­каз­ки на слу­чай­ни хора, раз­ме­ня­щи си доб­ре из­вес­т­ни от­го­во­ри и фрази, а ко­га­то слу­ша­ме изказвания, ко­ито ни за­дъл­жа­ват да мис­лим край­но внимател- но. Добре поз­на­та кар­ти­на пред­с­тав­ля­ват онези, ко­ито по­се­ща­ват лек­ции или концерти, но без да са свик­на­ли да мис­лят и да вник­ват в това, ко­ето им се предлага: те зас­пи­ват още при пър­ва­та дума, при пър­вия звук.

Както има раз­ли­ка меж­ду смис­ле­на­та фи­зи­чес­ка дейност и без­цел­на­та дви­га­тел­на активност, та­ка има раз­ли­ка меж­ду ме­ха­нич­но про­ти­ча­ща­та мис­лов­на дейност и емо­ци­онал­но на­си­те­ни­те мис­лов­ни занимания. Ако на­ша­та ду­ховно­-ду­шев­на ра­бо­та про­буж­да все по­-го­лям ин­те­рес у нас,
то­га­ва тя сти­му­ли­ра ди­ша­не­то и за­ба­вя раз­ру­ши­тел­ни­те про­це­си в нер­в­на­та тъкан. Колкото по­-по­вър­х­нос­т­но че­те­те ед­на книга, тол­ко­ва по­ве­че ус­ко­ря­ва­те вът­реш­ния раз­пад на материята. А кол­ко­то по­-жад­но и със­ре­до­то­че­но вник­ва­те в да­ден текст, тол­ко­ва по­ве­че ук­реп­ва­те кръ­во­нос­на­та сис­те­ма и са­ма­та жиз­не­ус­той­чи­вост на материята, с ко­ето не поз­во­ля­ва­те на ду­хов­ни­те уси­лия да на­ру­шат Вашия сън. Когато чо­век е при­ну­ден да че­те за изпити, той пра­ви то­ва про­тив сво­ите интереси. Защото ако би след­вал сво­ите ин­те­ре­си - по­не при съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия на жи­вот - той би про­пад­нал пред вся­ка из­пит­на комисия. Прекомерното че­те­не за из­пи­ти има те­зи последици, че на­ру­ша­ва съ­ня и вна­ся ис­тин­с­ко без­ре­дие в нор­мал­ния чо­веш­ки живот. Децата не пра­вят изключение. Напротив: за тях е на­й-­доб­ре из­пи­ти­те в края на учеб­на­та го­ди­на да бъ­дат изоб­що премахнати! Напълно ес­тес­т­ве­но е, кра­ят и на­ча­ло­то на уче- б­на­та го­ди­на да про­ти­чат по един и същ начин. Ако ние, ка­то учители, доб­ре раз­би­ра­ме сво­ите задължения, ра­но или къс­но ще се запитаме: Но за­що тряб­ва да из­пит­вам детето? Нали то ця­ла го­ди­на е би­ло пред очи­те ми и аз прек­рас­но зная не­го­ви­те сил­ни и сла­би страни!

Разбира се, при днеш­ни­те условия, те­зи не­ща мо­гат да бъ­дат раз­г­леж­да­ни са­мо ка­то един иде­ал и аз Ви мо­ля да не про­явя­ва­те из­лиш­но новато- рство. Засега на­со­че­те Вашето вни­ма­ние към това, с ко­ето бих­те мог­ли да об­но­ви­те съв­ре­мен­на­та кул­ту­ра - а в та­зи об­ласт не­ща­та се про­ме­нят из­вън­ред­но бав­но -, а именно: на­уче­те хо­ра­та да мис­лят по друг на­чин и то­га­ва външ­ни­те со­ци­ал­ни от­но­ше­ния ще при­емат но­ви форми, раз­лич­ни от досегашните.

Нещата тряб­ва да се раз­г­леж­дат в тех­ни­те вза­им­ни връзки. Нека да помним, че евритмията, в своя дъл­бок смисъл, оду­хот­во­ре­на­та фи­зи­чес­ка работа, и раз­но­об­ра­зе­но­то пре­по­да­ва­не вли­ват све­жест и жи­вот във вся­ка ин­те­лек­ту­ал­на работа.

Ние тряб­ва да оду­хот­во­рим она­зи част от на­ша­та дейност, ко­ято е на­со­че­на навън; ние тряб­ва да вле­ем пъл­нок­ръ­вен жи­вот в на­ша­та ин­те­лек­ту­ал­на работа!

Замислете се вър­ху те­зи две из­ре­че­ния и ще се уверите, че пър­во­то има важ­но от­но­ше­ние към въз­пи­та­ни­ето и към со­ци­ал­ния живот, а вто­ро­то за­ся­га как­то възпитанието, та­ка и хи­ги­ен­на­та стра­на на живота.