Елена Вайт призована от спиритически духове

Елена Вайт призована от спиритически духове

Видение за Великата борба – 14.03.1858 г.

Не е еднократно явление в живота й.

За голямата част от адвентистите, най-предпочитаната книга на Елена Вайт е “Пътят към Христа”, а следващата след нея е “Желанието на вековете”.

Питали са Елена Вайт, коя ли книга би предпочела, но тя не давала директен отговор. Но за “Великата борба” дава специални изявления. През 1911 г. в писмо до Уилкокс, няколко месеца след което поема издателската работа на “Ревю енд Херълд”, тя пише: “Книгата “Великата Борба” аз ценя повече от сребро и злато и желае тя да бъде широко разпространена между народа”. В 1905 г. тя заявява пред докторите Даниел и Лаурета Крес, тогава работещи в Австралия и Нова Зеландия: “Много желая да видя тази книга, по-широко разпространена, от която съм написала.”

Между годините 1890 – 1911 в различни изложения между тези години тя излъчва различни причини за това отношение:

1.Докато пишех ръкописа, често чувствах присъствието на Божиите ангели и тези същите ангели ще проправят пътя на тази книга към сърцата на хората

2.Във “Великата Борба”, последната вест на предупреждение е изложена по-ясно от която и да е друга книга и тя съдържа Божията вест към неговия народ.

3.Тя определя тази книга особено подходяща за онези, които още не са се стабилизирали в истината.

4.“Светият Дух отпечата тази истина върху сърцето ми така както Божият пръст отпечата тази 10-те заповеди върху камъка на плочите, които са сега в ковчега”.

5.Господ заяви, че тази книга трябва да залее света.

Това беше книга изстрадана през целия й живот.

От две години Вайт са в Батъл Крик. Делото се разраства, има издателство, а те са родители. В пролетта на 1858 г. в дома им има 3 синове: Хенри – 10 годишен, Едсън на 8 г., а Уили на 4 г. Грижата за дома е възложена на две млади жени, които живеят заедно с Вайт по това време. В края на февруари те ще отплуват за северозападно Охайо и ще бъдат там до края на март.

“Ревю енд Херълд” от 18.02.58 г. съобщава, че те щели да прекарат от 26 до 28.02. в Грийн Спринг. Тук преди време е бил Йосиф Бейтс (октомври 1853 г.). Два месеца по-късно тук пристига Лоубъроу и проповядва 5 вечери в училището. Когато Вайт пристигат, тук има малка група адвентисти. Тази група се организира в църква през 1862 г. Успеха от присъствието им тук е слаб, но въпреки, че събранията приключили в неделя, те останали до 3.03. (вторник). Докато са тук, Елена има две видения и пише 3 писма. Първото се отнася до Мери, жената на Лоубъроу и тя й пише писмо да не спира съпруга си в неговата работа за Бога. Второто се отнася за някои неща станали в Oswego County. Последното писмо е адресирано до синовете й. В него тя пише да се грижат за малкия Уили и да помагат на сестрите Джейн и Марта, които се грижели за тях. Следващото селище, в което се спрели Вайт по своя път е Gilboa. Тук ги докарват със свой превоз семейство Tillotson. По това време в това село има 3 църкви и 7 кръчми, като църквите са затворени за адвентистите и те се настаняват в една училищна сграда. Там те се събират на брой около стотина пазители на съботата и други жители на града. Мястото било неприветливо но всички пазят всички основни истини. Брат Вайт пише оптимистично “жетвата е вече узряла в Gilboa”. По това време на това място е бил ръкоположен T. Butler. Забележителното е, че формалната организация ще стане 2 години по-късно. Вайт прави посещение от 8.03. (понеделник) до 12.03 в Lovett’s Grove, където имало 40 пазители на съботата, обединени от Д.Хоулф.

На 08.02.1862 г. била организирана първата ЦАСД в Охайо. Тук става една много драматична случка. В неделя Джеймс трябвало да проведе едно погребение, в същата стая в училището, където било проведено богослужението в събота. Точно когато свършил и Елена получила подтик да каже нещо за възкресението, тя получила видение, което трае 2 часа. Присъстващите изненадани наблюдавали събитията. Когато видението свършило, част от хората занесли мъртвеца с ковчега на гробищата, а другите останали да чуят това която тя разказала. Били й разкрити важни моменти от борбата между Сатана и Христа. Всъщност някои неща й били разкрити още преди 10г. във видение, но сега имало допълнителни моменти:

1.Сега й били дадени големи подробности.

2.Беше й казано да го напише.

3.Беше й показано, че Сатана ще положи големи старания, видението да не стигне до хората. Но Бог й е обещал, че няма да я остави в неговата власт.

Погребението свършило и хората си отишли с мислите: “Днес видяхме чудни неща”.

Понеделник 15.03. техните близки Tillotson откарали със своя кабриолет на 30 мили от Gilboa. Тук Вайт пренощували за щата Мичигън с влака. Във влака е пътувал и сатана. По пътя съпрузите разговаряли за видението и сатана ги слушал с интерес. Те трябвало да пристигнат в Джексън през нощта и на другия ден да продължат още 40 мили до Батъл Крик. Посрещнали ги старите им приятели Даниел и Авидея Палмър. Палмър бил ковач – първият обърнат адвентист, заедно с David Hewitt (обърнал го е Йосиф Бейтс). Джеймс с домакина били в една стая, а Елена и Авигея в друга. Внезапно Елена почувствала, че езикът й надебелява и студена вълна минала през сърцето, главата и дясната й страна. За известно време тя била безчувствена, но в резултат на ревностна молитва се възстановила малко. Лявата ръка и крак били без контрол. Това бил трети път в нейните 30 години, откакто получавала паралитичен удар. Всички се молили и Бог чул молитвите. Прекарали мъчителна нощ и известно време след това чувствала последиците от удара (падала на пода, не чувствала студена вода). Много трудно започнала да движи ръката си. Но Бог и казал: “Пиши!” След известно време с много труд написала една страница и трябвало да почива три дни. Постепенно обаче, силата й се възвръщала и мислите й течели все по-ясни, колкото повече се трудила. Били й необходими 5 месеца от средата на март до средата на август, да напише книгата “Духовни дарби… или Великата борба между Христос и сатана”. Книгата съдържа 217 страници + 12 стр. предговор. Два пъти е преработвана изцяло и след това се оформя серията “Конфликта на вековете”.