Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon

Третото видение на Елена Вайт

Бедни като “църковни мишки” се установяват в Мейн. Родителите й вярват във виденията, но не и в съботата.

Сатана прави два опита да отнеме живота й. Първият опит е през ноември 1846 г, когато тя няколко пъти изпада в кома (няколко пъти за няколко седмици). В един от случаите присъства Хенри Никълс, син на Отис Никълс. Заедно с други присъстващи се молят за нея. След няколко минути той става изпълнен с Божията сила, идва при Елена, слага ръката си върху нея и казва: “Сестра Елена, Исус Христос те изцелява”. След време Елена Вайт пише по този случай: “Аз повярвах, че това е от Бога и почувствах, че страданието ме остави. Душата ми се изпълни с признателност и мир”. Сатана не спрял с атаките си. Няколко седмици по-късно, пътували от Портланд до Бостън с кораб. По време на пътуването се повдига страшна буря, кораба застрашително се люлеел и вълните прескачали палубата. Всички пътници били изплашени, даже и екипажа. Като, че ли, единствено Елена запазила спокойствие, заедно с Джеймс. Една от пътничките, изненадана от спокойствието на Елена, я запитала със страх:

• 
  Госпожо не се ли боите?
  
• 
  Аз правя Христа мое убежище и ако моята работа е свършена, няма значение дали ще лежа на дъното на океана или на друго място, но ако не е, всичките води на океана не могат да ме потопят. Моето упование е в Бога, че Той ще ни изведе на сушата, ако това е за Негова слава.
  

В началото на 1847 г. семейство Вайт получили покана от Стокбридж Хоуланд (Stockbridge Howland) да живеят в Топсхайм, на втория етаж в техния дом. На 03.04.1847 г. на 19 годишната Елена бе дадено важното видение. То бе важно поради 3 причини:

1.То повтаряше в разширена форма даденото преди 4 седмици на 6 март, в което бе разкрита същността и важността на небесното светилище в Новия Ерусалим.

2.Тези две виденията убедиха Вайт в първостепенното значение на изучаването на Библията, за доказателство, че съботата е валидна и за новозаветните християни. Тези две видения дойдоха 6 или 7 седмици, след като сем. Вайт започнаха да освещават съботния ден, на базата на Библията. Виденията потвърдиха тяхното решение.

3.Теологичното разбиране на Елена бе разширено, като тя разбира, че съботата щеше да бъде знакът на божият народ в противовес на белега на звяра от третата ангелска вест. (Йосиф Бейтс го бе открил по-рано)

Четири дни след видението Елена описва в писмо до Бейтс същото. Видението повтаря описанието на светилището в Библията. С това важно допълнение, което набляга на първата плоча на Закона, която излъчва особена светлина, а четвъртата заповед, била осенена от още по-голяма светлина.

През следващите 3 години, адвентистите оформят своето разбиране и светилището заема първостепенна роля.

Елена Вайт казва, че доктрините на адвентистите могат да се сравнят с една платформа с 4 здрави подпори. За да се качат хората на платформата е необходима стълба с 3 стъпала: Тройната ангелска вест. Стълбовете са четирите наши основни учения.

Хлопането и заплахата

В Хайдесвил Джон Фокс взема изоставена къща, за която хората казват, че там се местят различни неща и се наблюдават странни прояви. Той не се страхувал, настанили се там и започнали да чувстват тези прояви.

На 31.03.1848 г. било мрачен ден, прозорците се отворили и се чули отчетливи хлопания. Маргарита (15 г.) и Катя (12 г.) се уплашили. Като утихнало, Катя почукала и извикала: “г-н Splitfoot (ей ти стара тайно/чифтокопитно - ?) направи като мене”. За всяко почукване било отговорено със съответно хлопане. Показвали пръсти и питали: “Кажи колко пръсти ти показвам?” и той отброявал. Разбрали, че вижда толкова добре, колкото и чува и че това е едно интелигентно същество. Г-жа Фокс го попитала колко деца има и на каква възраст. Отговорът бил точен (6 живи и едно умряло). Те уточнили кода с който да разговарят (А – 1 удар, В – 2 и т.н.). Запитали го за името и той им отговорил, че е Чарлз Б. Розма. Попитали какъв е и къде е? Отговорил, че е погребан в мазето. Там те открили скелета на мъж. Разпитали съседи и разбрали, че е бил пътуваш амбулантен търговец. Те приели, че неговия дух осъществява връзката. Славата на двете сестри бързо нашумяла из околността. Били създадени последователно три комитета, които цялостно изследвали това феноменално явление, стигайки до единодушното заключение, че е свръхестествено. Тази тайнствена сила се оказала “заразна”, защото се предавала спонтанно на мнозина, с които сестрите контактували.

След време пожар изгорил тази къща. Сега там има паметник с надпис: “рожденото място на съвременния спиритизъм – Хайдесвилската вила, дома на сестрите Фокс”, “няма смърт и няма мъртви”, поставен от Cadwalldder.

Катя продължава като спиритистка 30 години. Маргарита се оженва за г-н Кейн, лекар. От 1856 г. до 1867 г. тя не се занимава, защото той й забранява. След смъртта му през август 1858 г. става католичка и притисната от духовете излязла пред света, като спиритически медиум. Английския спиритист Джеймс Барнс, издател на в.”Медиум”, след трагичната й смърт през 1893 г., отбелязва: “Всички морални чувства и контрол на мисълта и желанието си бяха отишли”.

И двете завършват като алкохолички. Катя умира от алкохолно натравяне през юни 1892 г., а Маргарита през март 1893 г. има подобен край. /”Washington Daily Star” - 1893/

По-малко от година след това на 24 март 1849 г. в събота в Топсхайм, щата Мейн, Елена Вайт казва за това явление:

1.“По произход той беше сатанински”. “Аз видях, че мистериозното хлопане в Ню Йорк и на други места беше от сатанински сили…” (Early Writings, pg. 43, 86).

2.Този феномен, заедно с историята на Фокс ще се разпространи много бързо и обширно.

Джон Дийвър (спиритист): “Спиритизма излезе от САЩ в Европа”; Елууд: /Европа, Латинска Америка - бързо/.

3.Хлопането скоро ще се оформи в една нова религия.

Във един от най-представителните спиритически вестници “Прогресивен мислител”, през 1920 г. четем: “…спиритизма е една религия…”/цитирано от Рой Алън Андерсън в кн.“Тайните на спиритическия свят”, стр.46/

През 1936 г. се провежда международна обща асамблея на спиритистите, с цел обединяване на спиритическите църкви. Днес седалището е в Норфолк, щата Верджиния. През 1940 г. тази организация съдържа 90 църкви с 1350 члена. В следващите 12 години църквите били удвоени на 182, а членовете достигнали до 157000.

Втора организация – “Национален спиритически съюз”, който през 1936 г. обединява 252 църкви с 4570 члена. Изглежда при тях се получава депресия, тъй като през 1982 г. има 34 църкви с 3230 члена.

Това са официално регистрираните, но освен тях има около 200000 групи спиритисти. През 1971 г. има повече от 1 милион вярващи в тях.

Наистина спиритизма се оформя, като една нова религия.

4.Предсказва, че спиритизма скоро ще се съедини с месмеризма (хипнотизма).

Добрия баща на спиритизма, както се счита Сведенборг (1688 – 1772г.), дълго преди да стане спиритист се е занимавал с хипноза.

Стефан Цвайг в своята книга “Трима лечители” (1931г.) лансира добър успех на спиритическото движение.

През 1850 г. Елена Вайт има второ видение за спиритизма на 24.08., то повтаря 3 от точките на миналото и добавя 4 нови елемента:

1.Никаква критика няма да спре развитието на тази нова религия. “Аз видях, че скоро ще се счита за престъпление да се говори против хлопането”.

2.Ще се съпровожда от сатанински чудеса.

3.Чудесата на Исус ще се представят за спиритически прояви.

4.Спиритизма ще повтаря чудесата на Божия народ по времето на късния дъжд, както по времето на Мойсей.

Днес спиритизма се проявява в Ню Ейдж. /кн.“Сектите”, Здравко Ненов, Питър Ван Кампен/