Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon

Джеймс-Едсън Вайт

Роден е на 28.07.1849 г. в Роки Хил, Кънектикът. През 1864 г., когато е на 15 години е назначен на работа в издателството “Ревю енд Хералд”, на което баща му бил основател и организатор. Тук той усъвършенства печатарското изкуство. На 26 юли 1870 г. той се оженва за Ема Мак Дермон(Emma McDearmon) – родена на 10.11.1848 г., нейната сестра Хариет по-късно се оженва за Белден(негов братовчед).

През ранните години на своя семеен живот минава през различни дейности на учебни институти.

През април 1877 г. е призован да се грижи за работата на току що основаното дружество в Оукланд “Пасифик прес” /Калифорния/. Официално назначен за секретар, а всъщност бил ръководител на печатницата. Той ръководи тази работа около 3 години. Докато бил ангажиран с тази работа, ръководел издаването на първата песнарка на адвентната църква: “Песента – котва и въздържателни песни”, взели са участие Белден и Хейкс. Това е първата нотна песнарка на адвентистите от седмия ден. През есента на 1870 г. докато е пребивавал в Батъл Крик, Джеймс-Едсън е бил много заинтересуван от съботно-училищното дело. Провеждала се първата сесия на съботно-училищната организация и той е бил избран за председател (следващата година го избират за подпредседател). За 6 години е бил свързан с интересите на съботното училище, служейки в различните му отдели и участвайки в изпълнителните съвети. Той е известен с издаването на списанието “съботно-училищен работник” (януари 1885 г.).

През 1886 г. помага за издаването на втора песнарка за съботното училище, озаглавена: “Радостен поздрав за съботното училище”.

Проявил интерес и към издателското дело и през 1880 г. основава издателската фабрика “Джеймс-Едсън Вайт” в Батъл Крик. Издава книги за домакинството (практични дейности). След това проявил интерес към издаването на музикални, нотни издания (проявил сръчност в това), а това било трудно тогава. Двамата с Белден били добри музиканти, а били и композитори. ГК решава да се издаде нотна песнарка възложена на Белден, Барден и Вайт: “Химни и звуци” – 1886 г.

В края на 80-те години той напуска Батъл Крик и отива в Чикаго. След своето преместване там той преживява някакво духовно боледуване (охлаждане).

През 1893 г. той преживява духовно пробуждане във верския си живот. Връща се в Батъл Крик и му попада книгата на ЕГВ: “Нашата длъжност към цветнокожите” (малка брошура), издадена на 20.03.1891 г. Тя представлява един апел към Божия народ за работа и всред негрите. Решава да построи кораб и с него да навлезе в негърските щати по Мисисипи. Нарича го “Утринна звезда” – построен в 1894 г. в Алеган, Мичиган (струва 3700$). Разраствайки се кораба бил с места за обслужващия персонал, голям салон за молитвени събрания, библиотека, печатница и фотографски отдел с тъмна стая, голяма кухня и малки магазинчета. Спирали навсякъде и обучавали негрите на азбуката, жените на готварство и шивачество. Той подготвя малка книжка: “Евангелски буквар” с цел да бъде помагало при обучението на негрите да четат и пишат. Пръв обект за посещение избрали р. Язоу, по която плавали и спирали. Събранията провеждали в корабните кабини, където обучавали деца и възрастни. Съпругата му взимала активно участие в тази дейност. Работата се развила до такава степен, че на полето където акостирали, скоро била издигната обширна сграда за училище и молитвен дом. Само за няколко години били основани 50 такива училища и били поставени в ред. За едно кратко време редовните работници в делото били обогатени с много чернокожи служители, които получили първия си допир с АСД на кораба.

През 1896 г. работата толкова нараснала, че самостоятелните работници се обединили и организирали южно мисионерско дружество със седалище Язоу сити, Мисисипи. С няколко писма ЕГВ насърчавала своя син и съпругата му в тази изключителна работа на служене.

През 1897 г. докато бил ангажиран в тази работа Едсън Вайт бил ръкоположен.

През 1898 г. публикува на “Утринна звезда” една книжка в 3 части, озаглавена: “Работата на юг”, след това към нея се прибавят още няколко статии и става настолна за всеки работник от юга. През същата година за работата всред цветнокожите той започва издаването на списанието: “Евангелски глашатай”. Чувствайки нужда от помагала за евангелската работа, написва и издава 12 книги, между които “Най-хубавите истории от най-хубавата книга”.

През 1900 г. се премества в Няшвил, щата Тенеси и продължава работата с насърчението на Елена Вайт и с неговите големи усилия.

През 1912 г. съпругата му Ема се разболява и това налага да отидат на север и се установяват в гр.Маршал, щата Мичиган.

На 27.07.1917 г. Ема починала, а той се установява в Батъл Крик. За 5 години той е ангажиран в издаване на стереотипни издания за употребата на служителите от църквата (пророчески карти).

На 03.08.1922 г. той се оженва втори път за Ревека Бурил и се настаняват в Отсиего, Мичиган. до своята смърт на 30.05.1928 г. той продължава работа като печатар.

Уилям-Кларънс Вайт

Роден на 29 август 1854 г. в Рочестър, Ню Йорк. Там неговия баща е редактор на “Ревю” и “Младежки инструктор”. Израства в Батъл Крик и Гренвил, Мичиган. Известно време е учил в градското училище в Батъл Крик с Бел. Слушал разговори само са това как да служим по-добре.

През 1866 г. е кръстен в Батъл Крик на 12 години.

На 20 години в Оукланд, Калифорния, където баща му издавал “Sings of the times”, вършил грубата работа по печатането (първото му задължение). Дните му били уплътнени до краен предел в канцеларията и издателството. По време на едно организационно събрание през 1876 г. бил избран за председател и ръководител на предприятие (на 22 г.). Приел с неохота, но се грижел работата да върви добре и на баланса в края на втората година, показал 2000$ чист приход.

На 11.02.1876 г. се оженил за 19 годишната Мери Келси (Mary Kelsey). Тя се оказала добър негов помощник в издателството. След това ръководителите на делото решават да ги изпратят мисионери в Европа, като ги изпращат в Батъл Крик да учат немски и френски език, за да бъдат в помощ на Джон Андрюс. Задачата била да организират трета издателска къща на църквата. Поради липса на ръководни служители, докато бил студент, бил избран за член на съвета ръководещ колежа. Освен това бил включен в издателския отдел на Батъл Крик, вицепрезидент и директор на здравния институт “Батъл Крик, а междувременно издателската къща в Базел чакала идването му.

Остава в Америка, като го товарят с различни отговорности по брега на Тихия океан, най-вече свързани с издателската дейност. Известно време от този период е служил като председател на съботно-училищната организация.

На 19.11.1883 г. е ръкоположен по време на сесията на ГК и в същия ден бил избран за член на съвета на ГК, длъжност която заемал до края на живота си, с изключение на годините 1897-1901 г. По време на тази сесия на ГК бил натоварен да се готви за заминаване в Европа. Майка му била помолена да отиде с него и да посети Европейските страни. Тя пише, че с неохота е приела това предложение.

През септември 1885 г. пристигат в Швейцария през Англия, където работи Андрюс. Четири години след смъртта на бащата и Уилям вече е поел грижата да помага на майка си. През 1888 г. в Миниаполис е избран брат Оулсен за председател на ГК, но имал неотложна работа в Европа и докато бил за 6 месеца там, длъжността я изпълнявал Уилям. Съпругата му Мери докато били в Швейцария заболява от туберкулоза и починала през 1890 г. в Америка.

Междувременно Елена Вайт е поканена да замине за Австралия и двамата заминават в края на 90-та година. Двете му деца остават в Батъл Крик.

През 1894 г. е поканен да оглави току що организирания Австралийски съюз, работа която върши заедно с Даниелс. Заемал длъжности до 1897 г. когато помолил да го освободят, за да бъде полезен на майка си. Междувременно се заема да намери подходящо място в Австралия за училище. Бил закупен имот още през 1894 г. имот в Куаранбонт и той организира училището Авондейл, което съществува и до днес.

През 1897 г. се оженва втори път за Етел Мей Лейси от Тасмания.

През септември 1900 г. майката се връща в Калифорния и купува имота в Елмс Хейвън (последния й дом), а той се настанява близо до нея. През тази година той участва с майка си в ГК в Батъл Крик. След това участват в закупуването на имота в "Лома Линда", в чието управително тяло бил включен. Той бил посочен като един от 5-мата мъже, които да се грижат за съчиненията на ЕГВ след смъртта й. Пренесъл отдела ЕГВ във Вашингтон при ГК.

Трудно може да се намери отдел, в който Уили Вайт да не е работил до 83 години, когато умира. Той изготвя индекса за книгите на Елена Вайт. Има 4 сина и 3 дъщери. Тримата от тях служили като мисионери, а четвъртия го заместил като секретар на института “ЕГВ”. Починал на 1 септември 1937 г.