Невропсихология

ФУНКЦИИ НА НЕРВНИТЕ ПРОЦЕСИ

В три основни групи:

• Елементарни корови функции

• Невисши корови функции

• Висши корови функции

НЕВИСШИ КОРОВИ ФУНКЦИИ
ПЪРВИЧНИ ЗОНИ (ПРОЕКЦИОННИ)

Те са като сетивен вход в мозъка. Има зони които са двигателен изход. В тях постъпва информация (сетивно усещане), но по-сложната й обработка става на дуги места в мозъка.

При увреждане на двете полукълба (хемисфери) се получава слепота, но тя няма мозъчно увреждане.

ВИСШИ КОРОВИ ФУНКЦИИ

I. ГНОЗИС – висша сложна преработка на сетивната информация. Информацията постъпва в сетивния вход като усещане, но по-нататъшната познавателна информация ни позволява да различаваме обектите - този процес се нарича дискриманация.

Гнозисът прави и нещо по-сложно:

- категоризация – класифицира обектите в групи по сходни черти до получаване на сходни процеси

- идентификация – какво представлява даден обект и какво е точното му название

II. ПРАКСИС – сложни двигателни програми, представляващи нашите двигателни умения, навици и сръчност, които са придобити чрез тренировка и обучение. Праксисните действия винаги целят постигането на определен очакван краен резултат. При праксисни действия ние имаме винаги някаква цел (какво да се получи) и този краен ефект от движението е прогнозиран (очакван).

III. ЕЗИК – (БОГАТОТО ОРЪДИЕ НА ЧОВЕШКОТО МИСЛЕНЕ) Присъщ е само на човека, представлява знакова система от символи. Система от знаци (има нещо което се обозначава и нещо което го обозначава – знак). Човекът има абстрактно мислене. Нашето мислене е откъснато от сетивата ни. Езикът дава възможност за обозначаване на абстрактни неща (които не се виждат и пипат). Той обозначава и отношението между обекти и абстрактни понятия, изразява отношение между други обекти.

Гнозис – Агнозии

Праксис – Апраксии

Език – Афазии

При гнозиса възаникват много хипотези, но ние вземаме решение и разпознаваме. Имаме много повече информация, отколкото е нужно за да разпознаем обекта – редундантност (излишък от информация/ мозъкът рашава кое е фигура и фон от Гещалтпсихологията).

Контекстът влияе върху гнозиснито решение. То зависи не само от признаците на самия обект, но и от контекста извън обекта. Ако контекста е типичен той помага за гнозиса, обаче ако е нетипичен той може да затрудни гнозисното решение.

Гнозисът е активен процес, но той може да бъде нарушен по различен начин, когато имаме агнозии.

ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ СЕТИВНОСТ СА СЕНЗОРНИ МОДАЛНОСТИИ

МОДАЛНИ АГНОЗИИ

(МОДАЛНО СПЕЦИФИЧНИ В ДАДЕНА СИСТЕМА)

условия за Агнозия:

1. да има запазена сетивна острота т.е. да има пълната информация за обекта

2. да се изключи психично разстройство

I. ЗРИТЕЛНИ

1. ПРЕДМЕТНА ЗРИТЕЛНА АГНОЗИЯ – при нея пациентът не може да разпознава реални предмети или техни реалистични изображения.

2. ПРОЗОП АГНОЗИЯ – пациентът не разпознава човешки лица, дори на най-близките му хора. Тази агнозия се получава при увреждане на двете хемисфери или специално само дясната, защото тя разпознава лицето

3. ЦВЕТОВА АГНОЗИЯ – при нея има опасност от неточна диагноза, защото пациентът може да е забравил или объркал имената на цветовете. За да има точно изследване то се прави без помоща на езика (например: сортиране на снопчета пръчки, прежда и др.)

При ауроматопсия (далтонизъм) липсват пигменти в колбичките, пациентът обикновено бърка червен и зелен цвят и ги възпроизвежда като един.

4. СИМУЛТАНТ АГНОЗИЯ – зрителна агнозия при която пациентът разпознава всякакви обекти, но не може едновременно да разпознава повече от един. Става объркаване на възприятието и оценяването на съответната ситуация. Получава се форма на алексия – нарушение на четенето.

II. СЛУХОВИ

1. ПРЕДМЕТНА СЛУХОВА АГНОЗИЯ – по аналог със зрителната – не се разпознават предметите по специфиучния им звук.

2. ГЛАСОВА АГНОЗИЯ – пациентът не разпознава емоционалния израз на гласа (интонацията) не разпознава и тембъра.

3. ТОНАЛНА АГНОЗИЯ – не се разпознават музикалните тонове, последицата се нарича амузия.

4. ТАКТИЛНА АГНОЗИЯ – пациентът не разпознава предметите на опипване.

НАДМОДАЛНИ АГНОЗИИ

Те се проявяват във всички модалности едновременно:

- за време – (при нарушение на ритмовите структури)

- за пространство – (при тях има общ механизъм и когато той се наруши се нарушава цялостното възприемане)

1. ЕДНОСТРАННО ИГНОРИРАНЕ – пространствени функции се извършват и в двете хенисфери, но по-важна е дясната – тя дава преработката на пространствените параметри на реалното пространство, което ни заобикаля. Тя активира вниманието и на двете зрителни и тактилни полета (тъй като сетивността е кръстосана), но специално за пространствените параметри: дясната хемисфера активира и двете страни, докато лявата само дясното пространство.

Когато се наруши дясната хемисфера пространственото внимание се нарушава двустранно, а при нарушение само на лявата – само дясното пространство. Хеминевнимание

Синром на едностранното игнориране – проявява се във всички сетивности. При увреждане на лявата хемисфера се появяват нарушения в езика, а при увреждане на дясната хемисфера – едностранно игнориране. Най-типичното е в зрителната форма. Това пречи на четенето, но по-малко пречи на писането. Отразява се дори на представите.

2.АЛОЕСТЕЗИЯ – прехвърляне на дразненето от игнорираната към неигнорираната страна. Анозогнозия – неосъзнаване на болестта, несхващане на пространствените отношения.

Топографамнезия – Топографагнозия

Нарушения в лявата хемисфера – свързани са със езика т.е. с названията на координатите на пространството. Увреждане на лявата заднотеменна кора води до нарушения на координацията. Нарушава се и телесния гнозис – Сомаагнозия – Соматотопагнозия

Аутотопагнозия – Ч. не може да разпознава мястото на своите телесни части. По-леката й форма е Пръстова агнозия – неразпознаване на пръстите, често има и ляво-дясна дезориентация. Това е лявохемисферен синдром. Тези увреждания на лявата задна част на хемисферата се наричат –

СИНДРОМ НА ГЕРСТМАН -

Пространствена координация + соматоагнозии

*пръстова агнозия

*ляво-дясна дезориентация

*акалкулия – нарушения в смятането

*аграфия - нарушаване на писането, което обикновено е свързано с четенето

*(дизграфия – невъзможност, неизграждане на умението за писане)

*алексия – могат да говорят, но не могат да пишат и четат

1. МОТОРНИ (ЕКСПРЕСИВНИ) АФАЗИИ -

Нарушено е езиковото кодиране. Пациентът не може да измисля правилно фразите, прави езикови или граматични гршки. Трябва да е запазено езиковото декодиране. Може даприема това което говорим, може да чете. При моторната афазия семантичните и граматичнитеправила не са разрушени, но пациентът не може да ги използва активно – няма достъп до тяхното прилагане, защото ги има само в паметта си. Използва ги пасивно - за да разбира; не говори с неправилна граматика, а тя просто липсва.

2. СЕНЗОРНИ (РЕЦЕПТИВНИ) АФАЗИИ

Това са по-сериозни нарушения на езиковата система. Езиковите правила са разрушени, семантиката и граматиката са доста разколебани. Пациентът не може да ги използва дори пасивно, за да декодира чуждата реч. Трябва да е нарушено езиковото декодиране. Пациентите не разбират това което им се говори имат и сериозно нарушено езиково кодиране.

• Терминът за много говорене е логорея

• терминът за заменяне на фонеми е литерална парафразия -> когато има много литерални парафразии е жаргон афазия

• замяна на цели думи е вербални парафразии

• когато има неправилна граматика – параграматизъм
РАВНИЩА НА ВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

1.ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРОИЗВЕЖДАЩИЯ

елементарно

неврологично

? лингвистика речев праксис равнище среда
идея > ез.кодиране > двигателно > моторни > фразата е

програмиране команди изговорена

думи, само в думи в граматично изпраща моторни

замисъл правилна форма от “Зоната на Брока”

или под-

тик към нещо

• > O > O > O > \ O

2. ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СЛУШАЩИЯ
елементарно речев

неврологично слухов лингвистично

равнище гнозис равнище ?

сетивна > идентификация > декодиране > идея

рецепция

слухов вход

• > O > O > O

НАРУШЕНИЯ НА ГОВОРЕЩИЯ

O-О-О-О—О-О-О-О

1. На психично равнище – пациентът не създава адекватна идея. Замисълът й е неточен и размит. Това са нарушения обекти на психиатрията, а не на невропсихологията.

2.На езиково равнище – ТРАНСКОРТИКАЛНА МОТОРНА АФАЗИЯ – трудно кодиране, невъзможност да се разкаже нещо по тема. Разбирането е запазено, няма речева инициатива, липсва монологична реч. Отговарят лаконично, използват думите от зададения въпрос и структурата му. Разбират и запомнят дадена история, но не могат да я преразкажат. Ехолалия – склонност към повтаряне на чутото с охота. Могат да говорят наизустени неща.

О-О-O-О—О-О-О-О

3. РЕЧЕВА АРТИКУЛАРНА АПРАКСИЯ – говорят бавно, заменят фонеми и срички

4. КОРТИКАЛНА МОТОРНА АФАЗИЯ (АФАЗИЯ НА БРОКА) – труден говор, разбиране на всичко, запазено декодиране. В кодирането има аграматизъм (телеграфен стил) няма достъп до граматичните правила, не ги употребява въобще. Говорът е само със съществителни, не използва глаголи, но най-вече липсват глаголи, предлози и съюзи.

5. ДИЗАРТРИЯ – не е предмет на невропсихологията

НАРУШЕНИЯ НА СЛУШАЩИЯ

О-О-О-О—O-О-О-О

1. ГЛУХОТА
О-О-О-О—О-O-О-О

2. РЕЧЕВА ГЛУХОВА АГНОЗИЯ (ЧИСТА СЛОВЕСТНА ГЛУХОТА) – чува, но не разпознава фонемите. Може да говори и пише спонтанно, но не разбира. Не може да повтаря и да пише по диктовка. Запазено кодиране и декодиране.

3. ТРАНСКОРТИКАЛНА СЕНЗОРНА АФАЗИЯ – не разбира говор и букви – писмената реч. Може да повтаря без осмисляне, склонност към ехолалия. Има запазен фонетичен гнозис и артикулаторен праксис. Не разбира смисълът на думите. Прави вербални парафразии – заменя думи с други неподходящи думи има параграматизъм.

4. КОРТИКАЛНА СЕНЗОРНА АФАЗИЯ (ВЕРНИКЕ) – Центърът на Вернике е в задната част на горната слепоочна извивка. Слуха е запазен. Не разбира говор и писмо, не може да повтаря.Запазен е речевия праксис, говори непрекъснато – логорея. Още при кодирането неправилно изменя звуковия състав – неправилна фонемна структура – ЖАРГОН АФАЗИЯ

О-О-О-О—О-О-О-O

5. Обекти на психиатрията

ДЕТСКИ НАРУШЕНИЯ

Когато някоя от функциите не се изгражда лесно при детето и тя е на елементарно ниво, може да е предпоставка за неизграждане на някоя по-висша функция. Например ако не се изгради фонемния гнозис трудно ще се изрази езикова дейност. Изграждането на едно равнище често е предпоставка за изграждането на друго.

ПРИДОБИТИ АФАЗИИ

Нямат съществена разлика, когато са придобити. Имат две особености:

• Те са предимно моторни – много по-често нарушението е в кодирането и праксиса. Гнозисът к декодирането се придобиват много по-рано и лесно от детето, а праксисът и кодирането по-късно и поради тази причина те са лесно раними.

• Имат по-добра прогноза, в сравнение с възрастнитр по-лесно се лекуват.

Като изключим умствената недостатъчност, фактори които повлияват върху развитието са нарушения на сетивността и емоционални (психични) нарушения, аутизъм, социални причини.

1.МОТОРНА МОНОМОРФНА ДИСЛАЛИЯ нарушение върху звук или група от звуци, разпознава фонемите, но не може да ги изговори, изоставане в праксиса. В по-тежка форма децата са в неблагоприятни условия на развитие.

<<Да—Не>> парадигма за проверка на езиковото развитие

2. ПОЛИМОРФНА ДИСЛАЛИЯ – комплекс или няколкозвука

3. СЕНЗОРНА ДИСЛАЛИЯ – неизграждане на речеви-слухов гнозис. Имат добро моторно развитие, но не разбират. Няма фонемен гнозис. Чрез жестикулация може да изгради езикова система

4. МОТОРНА АЛАЛИЯ – при нормален интелект и слух сравнително добре разбира, но трудно кодира. Има беден речник и примитивна граматика

5. СЕНЗОРНА АЛАЛИЯ – много тежък проблем, не може да декодира

6. ДИСФАЗИЯ

ЗА ЧЕТЕНЕ – ДИСЛЕКСИЯ ЗА ПИСАНЕ – ДИСГРАФИЯ Често вървят заедно НАРУШЕНИЯ :

• хиперактивност с дефицит на вниманието –недостатъчна ретикуларна активация, за лечение се дават стимуланти
При вроден ” Герстманов синдром” има нарушения в ученето.

• Заекване – има много генетични причини които водят до появата му:

? функционална специализация на двете хемисфери – подават се двигателни команди едновременно от двете хемисфери. Изчезва при пеене.

? Феномен на Лии – всеки нормален човек започва да заеква ако му сложат слушалки на които да чува собственият си говор с известно закъснение. Всички нормални деца преминават през едно физиологично заекване при изграждане на езика си

Нарущения на придобитите умения наричаме АПРАКСИЯ. Тя се разделя на три типа:

*кинетична

*идеомоторна

*идеационна
1. МОТОРНА (КИНЕТИЧНА) АПРАКСИЯ – увреждане на коровите структури пред двигателната кора. Праксисът е в лявата хемисфера при десноръките хора. Извършването на движения е забавено, неточно, несръчно с чести паузи. Пациентите сякаш тепърва се учат да правят дадено движение. Движенията са дезавтоматични (придобитата автоматичност се е разрушила).

Персеверация – насилствени повторения

2. ИДЕОМОТОРНА АПРАКСИЯ – ТЯ Е В ДВЕ ФОРМИ ПРИ ДВИЖЕНИЯ В КОИТО НЕ СЕ БОРАВИ С ПРЕДМЕТИ
а). Описателна (транзитивна) идеомоторна апраксия – пациентът не може да представи с жестове движенията на въображаеми предмети. Понякога използва части от тялото като инструменти.

б). Символна идеомоторна апраксия – за жестове, които не изискват боравене с предмети. Нарушени са жестовите движения, коненционалните символни жестове. При поражение на лявата заднотеменна кора.

3. ИДЕАЦИОННА АПРАКСИЯ – получава се при увреждане на предната челна област. Тя е свързана със самия мисловен план на двигателния акт, който е нарушен. Пациентът е забравил как се прави движението или какво движение да направи. Планът е загубен – това се проявява ясно при серийни действия.

*Пространствена апраксия на Лурия

*Вторична пространствена агнозоапраксия

КОНСТРУКТИВНА АПРАКСИЯ – пълна липса на реална тримерна перспектива . Пълна загуба на пространствена ориентация.

ОРАЛЕН ПРАКСИС – устен

ТРУНКОПЕДАЛЕН ПРАКСИС – туловищно-крачен

МАНУАЛЕН – за ръце

ОРАЛНИЯТ ПРАКСИС е предпоставка за говора. Може да бъде както заотделни пози, така и за поредица от движения на устата.

“постура” – поза (лат.ез.)

*постурален орален праксис

*кинетичен орален праксис

ФУНКЦИИ НА ЕЗИКА. АФАЗИИ

ЕЗИК – система от знаци,която трчбва да бъде усоена, трябва да се научат неговите правила и закономерности. Те са два вида:

Семантични и Граматични независими едно от друго.

ЕЗИКОВО КОДИРАНЕ – генериране на собствено изречение

ЕЗИКОВО ДЕКОДИРАНЕ – приемане на чуждите изречения

ПСИХОЛИНГВИСТИКА – как става езиковото кодиране и декодиране

Фразата на Ноам Чомски: “Безцветните зелени идеи спят яростно”

Когато имаме езикова компетенция можем да прилагаме нейните правила в двете насоки- кодиране и декодиране

Езикова реализация – прилагане на езикова компетенция.

Можем да извършваме езиково кодиране без да произвеждаме нищо в мислите си. При комуникация има необходимост от речева дейност.

Езикът е самата знакова система с усвоените правила- семантични и граматични, но ако искаме да стане достояние за другите трябва праксисна дейност (за произвеждане на речевите сигнали – речева дейност

Артикулаторен праксис - говорене

• писане