III.4. Разпадът на Съветския съюз

III.4. Разпадът на Съветския съюз

Всъщност изказванията на Чейни и Закария са скоби, в които се заключва провалът на велика държава, на уникален идеологически проект и социален експеримент, издигнал като лозунги вдъхновени цели, но дал им удивително противоречива, и от историческа гледна точка – кратковременна реализация.

На 08.12.1991 г., с подписването на т.нар. Беловежски споразумения, президентите на Русия, Украйна и Беларус - Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич слагат край на СССР и създават ОНД - Общност на независимите държави. На 21.12.1991 г., в съгласие с декларацията от Алма-Ата, към ОНД се присъединяват Азербайджан, Армения, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. От 15-те съветски републики, освен отлетелите завинаги “прибалтийки” – Литва, Латвия и Естония, отсъства Грузия, но нейната опърничавост ще свърши скоропостижно, когато Едуард Шеварднадзе, за да спаси териториалната ù цялост, изпраща сигнала SOS към Русия и тихо-тихо, като блудния син, се приютява под заслона на ОНД.

Ето какво пише Михаил Горбачов за събитията в Беловежката гора край Минск: “Минава денят и никакви новини от Минск не достигат до мен, никому нищо не е известно… Позвъних на министъра на отбраната [Шапошников] и попитах какво става. Той се гърчеше като в тиган, но все пак каза, че са му звънели, питали са го как гледа на характера на въоръжените сили в бъдещето държавно образувание. Нищо, разбирате ли, повече не знаел. Откровено лъжеше. Най-накрая вечерта ми позвъни Шушкевич, комуто, оказва се, Елцин и Кравчук дали поръчение в тяхно присъствие да ми съобщи за приетите решения. Каза, че вече са разговаряли с Буш и той “подкрепил”. Помолих да даде слушалката на Елцин и му казах: “Това, което направихте зад моя гръб, съгласувайки го с президента на САЩ - това е позор, безсрамие!”[23]

А ето и гледната точка на самия Буш за събитието. Елцин му позвънява, съобщавайки, че току що са подписали споразумение, с което разпускат СССР. Коментирайки обаждането, Буш пише, че тримата явно са искали да получат от него одобрение за решението. “Не исках преждевременно да изказвам нашето одобрение или неодобрение. Просто отговорих – разбрах ви” – разказва той. Понеже отговорът на Буш не го устройва, Елцин му съобщава, че са решили да създадат Общност на независимите държави, “за да се освободят от глобалния център, който ни командваше повече от 70 години. Ние се надяваме на вашето разбиране… скъпи Буш, аз завърших. Това е изключително, изключително важно”. Елциновата настойчивост поразява Буш: “Чувствах се малко неловко”[24].

“Малко неловко”! А всъщност е прочетена смъртната присъда над самия СССР. Оттогава най-невъзможната политическа приказка започва така: “Имало едно време един Съюз на съветските социалистически републики...”. За някои тази приказка е весела измислица, за друга – смразяващ трилър, за трети - повод за злорадство, за четвърти - извор за поуки. Има и пети - обикновените руснаци, поколения от които останаха без минало, памет, корени и Родина. Оказа се, че са отдавали живота, здравето и мечтите си за нещо, което вече го няма; че са обичали изчезнала държава. Представяте ли си семейство, в което петте сестри живеят отскоро в пет различни (някои - враждебно настроени) държави и между тях са издълбани несъществуващи довчера граници?

В Беларус само един депутат - бъдещият президент Александър Лукашенко бе срещу Беловежските споразумения. В Русия за ратифицирането им гласуваха дори комунистите, но сетне години наред експлоатираха болката, обещавайки, че като дойдат на власт ще направят всичко възможно да възстановят СССР. Техният лидер Генадий Зюганов през 1995 г. влезе на бял кон в парламента с лозунга “За нашата съветска Родина!”, а през 1996 г. изправи на нокти цялата държавна машина, спецслужбите, казионните медии и олигарсите, накара ги с неистови усилия, манипулации и проелцинова пропаганда да направят всичко позволено и непозволено, но да не допуснат избирането му за президент. Елцин дори се канел тогава да издаде указ за разпускане на Думата, за забрана на Комунистическата партия и отлагане на изборите[25].

Русия призна отделянето на другите републики “с разума, а не със сърцето си”[26]. Напук на злите пророци, тя не се опита да спре със сила разпадането на СССР. Нещо повече, дори игра ролята на стабилизиращ фактор и спомогна за мирния път, по който то се осъществи. Рядко империя така безкръвно и разумно е отпускала своите владения – да вървят, накъдето са се запътили макар още слепи котенца.

Нека отчитаме, подобно на Майкъл Манделбаум факта, че за разлика от Великобритания и Франция, които бяха отделени от своите имперски владения с големи разстояния, при Русия това не бе така, защото разширението ù протичаше по суша, а не по море[27]. Отпадналите територии са редом с Русия – на ръка разстояние. Тя ги “вижда” пред себе си, преживява ги, “поглъща ги с очи”, страда по тях. Но не толкова господарски (макар в определени прослойки това да не се изключва), а като трескаво търсене на отговора на простичкия въпрос – защо се случи така, защо се разпадна по толкова нелеп начин “Союзът нерушим на републики свободни”, които уж бе скрепила навеки великата Русия. Още повече, че при референдума за съхранение на СССР участвалите републики отговориха с да - да бъде съхранен: РСФСР - 71.3%, Украинска ССР – 70.2%, Белоруска ССР – 82.7%, Узбекска ССР – 93.7%, Казахска ССР – 94.1%, Азербайджанска ССР – 93.3%, Киргизска ССР – 94.6%, Таджикска ССР – 96.2%, Туркменска ССР – 97.9%[28].