Обща част предмет, същност и система на мчп предмет и същност на мчп

Решението на съда, с което се уважава или се отхвърля молбата за признаване и за допускане на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение, подлежи на въззивно и касационно обжалване по общия ред.
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА В МЧП
§1. Признаване на чуждестранно съдебно решение по несъстоятелността
1. Приложим закон за несъстоятелността.

Международният елемент в несъстоятелност може да се прояви в субекта-длъжник, в кредиторите или в местонахождението на имуществото на длъжника. Всеки един от тях обуславя различен приложим закон.

Международното частно право излиза от принципа, че компетентен да обяви несъстоятелност е органът на държавата, в която е седалището на длъжника. Този принцип е въплътен в чл. 757 на ТЗ. Спазването му е предпоставка за признаването в РБ на чуждестранното съдебно решение, което обявява несъстоятелност.

За производството по несъстоятелността компетентният съд прилага отечественото си законодателство, т. е. приложима е основната формула на привързване към закона на съда (lex fori). Това е лесно обяснимо, като се има предвид предимно процесуалният характер на разпоредбите за производството по несъстоятелността. Съдът винаги прилага гражданскопроцесуалното право на своята държава. Когато български окръжен съд е компетентен да открие производство по несъстоятелност на длъжник със седалище в неговия окръг, той прилага разпоредбите на част четвърта на ТЗ, посветена на несъстоятелността. Ако в тази част няма особени разпоредби, по силата на чл. 621 от ТЗ се прилагат съответно разпоредбите на ГПК.

Българският закон предоставя на чуждестранните кредитори в несъстоятелността национален режим. Съгласно чл. 616, ал. 3 от ТЗ в производството по несъстоятелност чуждестранните кредитори имат равни права с местните. Предоставянето на националния режим в случая е безусловно. Не се изисква взаимност.

2. Взаимност. Но взаимността, наред с постановяването от орган на държавата, в която е седалището на длъжника, е друга предпоставка за признаване в РБ на чуждестранно съдебно решение, с което се обявява несъстоятелност.

Взаимността в международното частно право означава предоставяне на чуждестранни граждани или юридически лица известни права, при условие че собствените граждани и юридически лица се ползват със същите права в съответната държава.

На МЧП са познати различни видове взаимност. Според начина, по който се установява взаимността, се разграничават договорна и фактическа взаимност. Съдържанието на договорната взаимност се определя в международен договор. За фактическата взаимност е достатъчно тя да съществува в практиката на две държави. Не е необходимо предвиждането й в международноправен акт на тези две държави .

Член 757 от ТЗ не определя каква взаимност е необходима за признаване в Република България на чуждестранно съдебно решение, с което се обявява несъстоятелност. Достатъчна е фактическата взаимност.

3. Правомощия на синдик, назначен от чуждестранен съд. Синдикът е законен представител на търговеца, който се намира в производство по несъстоятелност (чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ). Търговският закон в чл. 758 предвижда, че синдикът, назначен с чуждестранно съдебно решение, има правата, дадени му от държавата, където е открито производството по несъстоятелност. Единственото ограничение е тези права да не противоречат на правилата на обществения ред в РБ.

Ограничението е обичайно за МЧП. Счита се, че отпращащата норма се придружава с уговорка, че тя може да се разгърне чрез привличане на чуждестранни материални правни норми само дотолкова, доколкото те не противоречат на местния обществен ред.

Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право. Когато се установи несъвместимост на разпоредба на приложимото чуждо право с българския обществен ред, се прилага друга подходяща разпоредба на същото чуждо право. Ако такава няма, на прилагане подлежи разпоредба на българското право. Достатъчно е това да е необходимо за уреждане на отношението (чл. 45 от КМЧП).

Ако правата на назначен с чуждестранно съдебно решение синдик, дадени му от държавата по местооткриване на производството по несъстоятелност, противоречат на правилата на обществения ред в Република България, тяхното действие се парализира. Вместо противоречащата на българския обществен ред разпоредба на приложимото чуждо право за правомощията на синдика при липсата на подходяща друга разпоредба на същото чуждо право се прилагат българските разпоредби като закон на съда (lex flori).
§2. Спомагателно производство по несъстоятелност
1. Искане за откриване. Легитимира ни да искат от български съд да открие спомагателно производство по несъстоятелност са:

а) длъжникът;

б) назначеният от чуждестранния съд синдик;

в) кредитор. Член 759, ал. 1 от ТЗ изисква търговецът, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, да притежава значително имущество върху територията на РБ

Изричното изискване за търговско качество на лицето, което е обявено в несъстоятелност от чуждестранен съд и което притежава значително имущество върху територията на РБ, се обяснява с обстоятелството, че според чл. 608 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива само за търговец. Но съществуват държави, в които несъстоятелността се прилага спрямо всички лица.

Поради споменатата изрична разпоредба ще бъде недопустимо български съд да открие спомагателно производство по несъстоятелност на лице, което не е търговец, но е обявено в несъстоятелност от чуждестранен съд. Практически това е възможно в държава от втората спомената група, която прилага несъстоятелността спрямо всички лица. Не е достатъчно обстоятелството, че лицето нетърговец притежава значително имущество върху територията на РБ.

Понеже българският закон е приложим за откриването на спомагателно

производство по несъстоятелност, квалификацията на понятието търговец ще бъде извършена според критериите, които са възприети в него.

Квалификацията на понятието „значително имущество" трябва да бъде осъществена също така според критериите, възприети в българския закон като приложим закон за откриването на спомагателно производство по несъстоятелност. За да бъде имуществото на търговец върху територията на РБ квалифицирано като значително, необходимо е то преди всичко да бъде достатъчно за покриване на разноските по спомагателното производство по несъстоятелност. Такъв извод се налага от чл. 632, ал. 1 от ТЗ. В противоположен случай съдът би трябвало да прекрати производството, след като обяви неплатежоспособността, определи началната й дата и обяви длъжника в несъстоятелност. Освен това трябва да се очаква част от имуществото да остане след приключване на разпределението му по спомагателното производство, за да се прехвърли към имуществото по основното производство. Иначе цялото спомагателно производство би било лишено от практически смисъл.

В чл. 759, ал. 2 от ТЗ е уточнено, че решението за откриване на спомагателно производство по несъстоятелност има действие само по отношение на имуществото на длъжника, което се намира върху територията на РБ.

2. Действие на спомагателното производство. Това действие е уредено в чл. 760 от ТЗ. То е израз на тясната връзка между основното и спомагателното производство по несъстоятелност.

Действието на спомагателното производство се проявява в различни части на производството по несъстоятелност.

При попълване масата на несъстоятелността отменителен иск, който е предявен от синдика по основното или по спомагателното производство по несъстоятелност, се смята предявен и за двете производства.

Допустимо е план за оздравяване на предприятието да се утвърди по спомагателното производство по несъстоятелност само със съгласието на синдика по основното производство.

Кредитор, който е получил частично плащане по основното производство, може да участва в разпределението на имуществото по спомагателното производство. Условието е частта, която би получил, да е по-голяма от съответната част, която получават останалите кредитори по спомагателното производство.

Остатъкът след приключването на разпределението на имуществото по спомагателното производство се прехвърля към имуществото по основното производство.