Организацията на пътуването беше на високо ниво

Професионален пътепис на член на работната група по проекта „Регенерацията – шанс за устойчиво развитие” и участник в учебното посещение в Конфедерация Швейцария, организирано от Болкан Асист

Програмата беше натоварена с полезни и приятни срещи, но не уморителна. Много от казаните от домакините неща , подкрепят професионалната убеденост на българските специалисти , друга част са въпрос на промени на нашите законови механизми , трети са ясно изявени приоритети на държавата и обществото и т.н.

Още при първите думи запознаващи ни с гр. Берн и политическата структура на кантона ( Т. Мозер и А. Блазер) подчертаха значението на инфраструктурната обезпеченост в устройственото планиране (в случая градоубразуващ фактор за гр. Берн). Поучителен за нашето законодателство е и подхода с подмяната първоначалните дървени сгради в стария град с каменни. Със стимули (повишаване на етажността, излизане с 3.5 м. пред стария фронт на сградите ....) , но с общополезни условия (аркади пред задължително търговския партер...) дисциплинирано е реализиран сегашния впечетляващ вид на стария град.

В изложението на арх. П. Ритц не беше изненада професионалния подход (рационално планиране, набор от средства за разумно използване чрез дългосрочно предвиждане, баланс на интересите и др.), а това че той се реализира.., но с активното финансово и организационно участие на кантона и държавата . 10 млн. ChF – приоритетно заделени в бюджета за планиране, като два пъти годишно се представя в обща платформа какво е постигнато. По закон при липса на инфраструктура строителната дирекция отказва разрешение, но правителството взима решение, че съответният район трябва да се развива и инвестира за инфраструктура допълнително -20 млн. Предвижданията за развитие се предоставят на политиците и те избират подхода...! (Това, което у нас трябва да се решава със заданието, но няма кой да го прочете, а камо ли да се заеме позиция..) Впечатляваща е яснотата на премета на различното ниво планове и тяхната валидност : Генералния план е на ниво концепция и е валиден 50 години, за конкретни цели- валидност - 30 год.; за сгратегии – 15 год.; за мерките – 1-5 години, но се преработват на 2 год. На 4 год. се прави контрол на въздействието и ако е необходимо се преработва стратегията.

Посещението на новите площадки на университета в Берн беше доказателство за целенасочена политика от териториите близо до градските центрове да се изнася промишленост (старата фабрика на Тублерон) и /или при неотговаряне на съвремените изисквания да се променя функцията (Тублерон и старата АГ болница). Регенерираните сгради и терени впечетляват с вкуса и умереността на инвестициите . Това очевидно не е винаги икономически изгодна операция , но както се убедихме и на подобни терени (Зулцер- Винтертур ) за обществения интерес не е без значение запазване на мащаба на града , отчитане на културно-историческото наследство. В университетските терени е ясен държавния принос , но как е съчетан публичния с частния в Зулцер- Винтертур..., при това и влиянието върху обновения образ и на старите градски части.?

В беседата си за запустелите земи (изоставени области), г-н Ролф Кетлер (българските експерти под форма на въпроси и становища се стараеха да събеседват с лекторите) изясни какво разбират в Швейцария под „изоставени области”. Най-проблемни за ревитализация са замърсените и натоварени с много негативи зони в градовете (в картираните територии в Швейцария те представляват 80%). Най- тежки са проблемите с околната среда . Те са и тези, които най-често спират инвеститорите, защото многото средства за саниране правят операцията нерентабилна . Като се сложи в „сметката” загубите на данъци, неизползване на ценни градски територии, отрицателното им въздействие върху цялата среда и др. се преценява че кантоналното управление трябва да съдейства на инвеститорите. Това става с изграждане на информационна платформа – в диалог между отделните служби на кантона и потенциалните инвеститори (самото картиране и първична информация за проблемите им се получава и чрез собствениците и в началото е непълна ) .След анализиране на правната рамка, примери на вече направени реализации и интерактивен наръчник за стъпките на промяната , службите преценяват колко може да се съфинансира проекта и кантонът да помогне за ревитализацията. Лекторът подчерта, че информацията и нейната пълнота изясняват проблемите и необходимите финансови средства и повишават интереса към реализацията. Създава се и наръчник за междинно използване на териториите. Информационната база (с гореописаните й компоненти ) се концентрира на национално ниво и заедно с организацията на службите и институциите в целеви групи се финансира от конфедерацията. Държавата съдейства за коопериране на реализациите и чрез данъчни задължения или данъчни облекчения ги провокира !

До обяд през втория делови ден разгледахме бившите кавалерийските казарми и нагледно се убедихме как се „свиват” ненужни, но ценни терени и стари функции (останалите за военните сгради ) се съвместяват с нови – университета по изкуствата. Вече споменах, че от професионална гледна точка и в естетика и във функция всичко е на високо ниво. И за разгледания след обед Културен център в бившата електроцентрала могат да се направят същите изводи. Струва ми се, че при регенерацията на сгради по-често функцията на новите обекти не е в тесни технологични рамки (каквито едно производство би изисквало) и се вместват по –нашироко в старите обеми. Това дава възможност за повече архитектура и за по –добри дизайнерски решения, но се реализират от непритеснени финансово инвеститори... например в Швейцария .

И тези, както горните примери а и следващите посетени реализации ) бяха впечатляващи и респектиращи, но това че са направени в Швейцария е логично и обяснимо, но особено ценни за мен бяха срещите и разговорите с местните специалисти, които ни помогнаха да разберем „къде сме ние?”... Проблемът е че навсякъде и в началото и в резултата е необходима волята на държавата...!

Изключително интересно, подтискащо и поучително беше посещението в общинската администрация на Берн. Г-н Гросс, ръководител на службата по опазване на културното наследство, изясни структурирането на правата и задълженията на службите в конфедерацията и кантона. Законовите изисквания са на кантонално ниво. По-големите общини се счита че имат компетеции, за да им се делегират права. Интересното е, че защитата на културното наследство се е зародило като „народно движение” след големия строителен бум през 50 години на миналия век и е предизвикало промяна на закона за строителсвото.( „Народе, народе, народе..!!!” Дякон В. Левски). Подтискащо е, че нямат проблеми с поддържането на паметниците.. Нямат законови изисквания за поддържането им, защото гражданите са богати и осъзнават задълженията си на собственици и граждани..( виж цитата по-горе  !) Поучителното е и че информационната им система е създадена на хартиен носител през 1978, с информация каквато имат в наличност (без специални замервания) и формулират изискванията към собствениците – правни рамки на възможната намеса. Сега е оцифрена и се добавя информация при всяка инвестиционна намеса. Финансирането на реставрационни и строителни действия е най- често от лотариен фонд, рядко от данъците, но има и 50 млн. федеративни средства ... ( „Все пак държава ..”)

Третият делови ден започна с ранно ходене в турски хамам в Октагона (бившата фабрика за билярд). От посещението само изпотяването беше част от програмата за посетители.. . За разлика от описаните досега обекти на регенерацията (за по-точно считам- ревитализацията), този създаваше впечатление за проектирана за целта сграда . Всяка функция беше на точното си място и атмосферата беше изключително примамваща..

Денят продължи с лекцията на г-н Е. Линдер за „Съблюдаване на природните опасности при териториалното планиране”. Темата е основополагаща за нашите планове за устройство на територията. На мен не ми е известно да има систематизирана информация по проблемите у нас..( по-скоро ми е известно че няма информация - Басейновите дирекции към МОСВ не могат да дадат информация за заливните територии..). Лекторът отбеляза, че ако няма картна основа на опасностите не може да започне проектиране (селищно планиране). Картите се изготвят от общините, но се контролира от кантона и конфедерацията . Разбира се целта, както е при всяко планиране е превенцията... В Швейцария се прави интегрално управление на риска, като природните опасности се опознават (проучват), оценяват се, съблюдават се при планирането с цел тяхното предотвратяване. При селищното планиране (вероятно изобщо в устройственото) съблюдаването на опасностите се отразява в зониране с различна степен на ограничения. Когато с плана се предвиждат мерки, те се изследват за екологосъобразност. За добър подход се счита застрояването да излезе от опасните зони, например: да се предостави достатъчно място за разливането на река. Ясно са разпределени задачите, вкл. и финансово между федерацията –кантона – общината. Темата е важна за нас за дорегламентиране при промени в законите ни , но отново е важно къде е държавата (съжалявам, че толкова често ми се налага да го подчертавам!).

След обеда разгледахме как се прилагат мерки в засегнати вече райони. В Оуе- Diemtigen ни запознаха с последствията от наводнение. Освен че прилагат най-приемливата, според домакините, мярка да запазят и регламентират устройствено новото корито на реката и съобразят новите пътни съоръжения с него, специалистите са предвидили и насочване на по-голямо водно количество към територии, в които пораженията биха били по-малки. В случая по-ниската подпорна стена насочва водата към складово-стопанска зона , а не към селището; широк водосток очаква високите нива при жп линията, която е подприщила предишния пъв водата и е била отнесена...

Горният подход, но далеч по-мащабен ни бе показан и при посещението в Brienz . По долината, пресичаща населеното място, се е свлякло голямо количество земна маса повлечена от водния поток. Сега там се изпълнява проект, коригиращ водното течение, с размер на стогодишната вълна, в рамките на населеното място, а когато обемът е по-голям той се подрищва от бетоново съоръжение, високо в планината и се отвежда в съседна долина , избягвайки населеното място. Цялото реализация е изключително грандиозна и естествено - скъпа, като е отделено особено голямо внимание на евентуалните екологични последствия, с цел избягването им.

Денят завърши с приятна разходка в гр. Тнun и езерото на чийто бряг се намира.

Четвъртия ден напуснахме гр.Bern и приятния хотел в стария град и след посещение на общината в гр.Briel, продъжихме с влак към гр.Winterthur. В община Briel се запознахме с устройственото планиране на общинско ниво. Домакини и при срещата в общината и при разходката из града ни бяха колеги от устройствената служба (12 души са ангажирани с планирането на община с население 58 000 души..!) Градът е видимо работнически с немалко комплексно застрояване.

Агломерацията с център Briel има Генерален план задължителен за властите и общината, както и детайлен план на града. Регламентираните с него строителни зони са задължителни за собствениците. Има зони, в които е подробно регламентирано застрояването и такива, в които няма още разпоредба за застрояване (вероятно за по-следващ етап на инфраструктурно осигуряване и застрояване...?). Процедурата по изготвяне на плана включва обнародване и дискутиране на изискваните с плана промени, след което се оформя заданието, което може да се обжалва от пряко засегнатите ( ....след изготвянянето и приемането му става задължителен !. Процедура, за която напразно настояваме у нас !). С плана са предвидени четири зони за ревитализация, които са в процес на реализация. Новите терени за жилищни и обществени функции на мястото на стари складови и производствени терени са отново комплексно застроени, но по швейцарски.. От активната градска територия се изнася бившия футбулен стадион, за да направи място на модерни жилища в зелена среда и отива в периферията на града върху терена на бивша индустриална зона. Впечатляващо е публично-частното парньорство в много от реализациите. Поради разликата между швейцарци и българи съм убеден, че у нас трябва да има елемент на налагане на обществения интерес !

С пристигането във гр.Winterthur се настанихме в рационално избрания хотел (близко до гарата и обекта на последната ни цел – проекта Зулцер). Градчето, близо до Цюрих, е променило облика си с реализацията на проекта Зулцер. От подчертано работнически след разполагане на терена на бившите заводи филиали на учебни заведения от Цюрих и колежи, атмосферата е видимо подмладена. Струва ми се, че не случайно проекта Зулцер беше „капак” на темата на посещението ни – ревитализацията на градски пространства и сгради, оставен за последния ден. В случая става въпрос за територия равна по размер на традиционния град. Близо до гарата и центъра тя е била добре транспортно обслужена, като с проекта и новото структуриране достъпът се подобрява. Грандиозна демонстрация на публично- частното партньорство в интерес на целия град и не само на него. Трудно може да се опиши впечатлението от съчетаване на запазени стари сгради с нови функции и вписващо се в мащаба ново застрояване с архитектурен образ - реплика на наследството и със стандарт на съвремена качествена жизнена среда.

С тези последни впечатления се качихме на влака до летището и оттам – в България.