Открий радостта от това да се

От мълчание към песен

НО МЪЛЧАНИЕТО накрая е нарушено. Не с викове на възмущение. Не с изблик на гняв или на хаплив критицизъм породени от неудовлетворение от твоите провали. Но с пеене. Точно така.Бог започва да пее, за теб.

Изследването за Извън Земен Интелект (ИИЗИ) е десет годишна, 10 милиона доларова програма спонсорирана от НАСА, чиято цел е да отговори веднъж за винаги на вековния въпрос: ”Има ли някой друг извън земята? ”

За първи път чух за ИИЗИ по телевизионните новини, които започнаха със зашеметяващи телескопични снимки на далечни галактики. НАСА се надява да постави далеч в пространството сателитна чиния за да слуша за звуци на извън земен живот. По времето когато тази книга е публикувана този сателит може да е на път.

Ако е възможно да се подслушва в слънчевите системи на разстояние милиони светлинни години, ще чуем ли нещо? Има ли звук в пространството?

Аз вярвам, че има един глас, които може действително да бъде чут. Дори сега, в най-далечните сфери на безкрайността, сред трилиони и трилиони звезди все още невидими за човешките очи, отеква страстния глас на Татко, пеейки за Своята любов към теб и мен.

Високо и жизнено, Бог вика радостно за Своите деца. Той запълва черните дупки със светлината на Своята любов и подшушва на звездите да те приспят с приспивни песни.

Това не е извънземна форма на живот, която НАСА ще открие, но славното присъствие на Самия Живот, пеейки в любов за Своите хора.

Заинтригуван ли си от мисълта за Божието пеене? Това те кара да се чудиш: Той баритон ли е или е бас?

3

Бог баритон ли е или бас?

ТОЙ ТРЯБВА да беше около шест фута и пет инча висок и тежък повече от 500 фута. Косата му беше гъста и черна. Носеше тъмно сив костюм с тънички раета и жълта вратовръзка. Държанието му беше изпълнено с достойнство и гласът му дълбок, но въпреки това улегнал и спокоен.

Tой изглеждаше християнин. Нямах причина да се съмнявам за неговото спасение, но аз просто току-що го бях срещнал. Първото ми безпокойство започна когато събранието се изправи на крака и започна да пее “Колко Велик Си Ти.” Вместо да вземе песнарка в ръката си или може би да пее по памет, той стоеше изправен, ръцете му бяха скръстени пред масивните му гърди, и държеше устата си затворена. Това не беше предизвикателно отношение, но със сигурност беше дистанцирано и не въвличащо се.

Аз никога нямах възможността да говоря с него за причините му да не пее в хвалението с нас. Но мисля, че знам защо не пееше. Не мисля, че беше защото музикалния акомпанимент беше беден, или поради някаква неспособност от негова страна да хване тона или да чете музиката. Аз не вярвам, че той беше незапознат с песните.

Забелязах, че проблема беше просто в пеенето. Пеенето беше несъвместимо с неговото чувство за достойнство. Това изискваше емоционално въвличане, което заплашваше образа на сила и себе достатъчност, който той беше решил да изразява. Пеенето изискваше публично изразяване на неговото лично посвещение. Аз не мисля, че той беше облекчен от своите чувства, и мисълта да им даде израз в свята песен беше плашеща, дори за някой толкова голям и силен като него.

Ако беше помолен да говори за своите християнски убеждения, аз вярвам, че той можеше да говори без ни най-малко колебание. Моето предположение е, че той можеше да спори, да разисква, и да защитава грижливо доктрини, и да не чувства никакво отвращение правейки това. Но пеенето беше изцяло друг въпрос.

Аз мисля, че пеенето го правеше да се чувства уязвим, водейки го до повърхностните страсти, които той държеше скрити от своите очи. Той беше решил на всяка цена да остане в контрол. Пеенето беше без съмнение пропукване на неговото решение да държи контрол над чувствата си. Това може да е добре за жените и децата, но от мъжете се очаква да бъдат силни и стоически.

Просто няма никакво отричане на обширната разлика между говорене и пеене. Това отива отвъд простия факт, че някои хора са затруднени да пеят понеже нямат мелодичен глас.

Музиката има особена сила. Музиката вдъхновява думите с динамична енергия, която простото говорене никога не може да постигне.

Уорън Уирсби поставя това по този начин:

зло) от песните, които пеят отколкото от проповедите, които чуват.

Много проповеди звучат доктринално и съдържат сносно количе-

ство библейска информация, но им липсва това необходимо емо-

ционално съдържание, което е в сърцето на Татко. Музиката, обаче,

достига ума и сърцето по едно и също време. Тя има сила да доко-

сне и да раздвижи емоциите, и поради тази причина може да стане

чудесно оръдие в ръцете на Духа или ужасно оръжие в ръцете на

противника.
Реформаторът на пеенето

МАРТИН ЛУТЕР (1483-1546) е добре познат със своята смела защита на доктрината за оправданието чрез вяра, истина, която Бог използва за да запали Протестантската Реформация. Въпреки това един от враговете на Лутер настоява, че той “е проклел повече души със своите химни отколкото със всичките си проповеди! ”Хора от всички векове са принудени да осъзнаят безспорната сила на песента .

Самият Лутер е бил страстно посветен на превъзходството на музиката и песента като средства и за разпространение на евангелието и за поклонение на Бог. ”Аз не използвам мърморковци, които презират музиката,” казва Лутер, ”защото тя е дар от Бог. Музиката пропъжда дявола и прави хората весели; по този начин те забравят целия гняв, необузданост, арогантност и други такива неща. След теологията аз давам на музиката най-високото място и най-високата почит.”

Някои са изненадани да чуят какво мисли този велик теолог за музиката. Такъв човек с такава непоколебима смелост и интелектуален блясък да поставя такава висока почит на песента е неочаквано, да не кажа нещо повече. ”Опита доказва,” пише Лутер, ”че след Словото на Бог само музиката заслужава да бъде възвеличена като повелителка и гувернантка на чувствата на човешкото сърце. Ние знаем, че за дяволите музиката е противна и непоносима. Моето сърце блика и прелива в отговор на музиката, която толкова често ме е освежавала и ме е освобождавала от ужасните безпокойства.”

Лутер никога не е бил такъв, който да спестява думите. Той е имал малко търпение към тези, които отхвърлят силата и превъзходството на пеенето. ”Този, който не намира това (пеенето) за неописуемо чудо на Господа е глупак и не е достоен да бъде считан за човек.” Аз знам какво правя с Лутер, той вероятно нямаше да се страхува да каже това в лицето на този 65 футов, 250 паундов приятел!

Лутер набляга, че “дарът на речта комбиниран с дарът на песента е даден на човека единствено за да го накара да познае, че той трябва да хвали Бога и със слово и с музика, именно прокламирайки [Словото на Бог] чрез музика.” Без значение дали искаш “да подкрепиш казаното, да се уплашиш от щастието, да насърчиш отчаяният, да смириш гордият, да успокоиш страстният, или да успокоиш тези, които са пълни с омраза, наречени емоции, наклонности, и привързаности, които тласкат човека към зло или към добро – какво по-ефективно средство от музиката можеш да намериш?”

Пеенето дава фокус и яснота на това, което думите самостоятелни го правят неясно. То издига нашите сърца до нови висоти на съзерцание. То раздвижва нашата надежда до безпрецедентни нива на очакване и наслада. Пеенето изостря чувствителността. То смекчава душата за да чуе Божия глас и вдъхновява волята да се покори.

Аз мога да говоря само за себе си, но когато съм щастлив аз пея. Когато моята радост нараства тя вика за изпускане. Така че аз пея. Когато съм докоснат с обновено чувство на прощение, аз пея. Когато Божията благодат осветява още веднъж моята тъмна пътека, аз пея. Когато съм усамотен и копнея за интимността на Божието присъствие, аз пея. Когато се нуждая да си отдъхна от хаоса в света, аз пея .

Нищо друго не може да направи за мен това, което музиката прави. Тя потапя иначе безвкусните идеи в освежителни води. Тя дава възможност на моя чудещ се ум да се концентрира с енергична сила. Тя раздвижва моето сърце да кажа на Господа колко Го обичам , отново и отново и отново, без най-слабия оттенък на повтарящо се отегчение.

Със сигурност Той говори. Той ни казва какво да правим. Гласът Му изпълва въздуха. Той заявява и изобличава и поркламира и нашепва. Но най-доброто от всичко е, че Той пее!

Защо намираме за трудно да преглътнем това? Адам чуваше Бог да говори в Едем. Мойсей се разтрепери чувайки Божия глас при Синай. Исус и Йоан Кръстител чуха когато водите отекнаха през водите на река Йордан: ”Този е възлюбеният Ми Син, в когото е Моето благоволение”(Матей 3:17).

Ако Бог може да говори, защо да не може да пее? Ние знаем, че Той обича музиката. Повече от 85 пъти в Стария Завет ни е заповядано да “пеем” хваления на Бог или четем за някой друг, който прави това да Му причинява удоволствие.

Като какво трябва да звучи Божия глас? Преди няколко години Ан и аз имахме привилегията да чуем известния оперен певец Лучано Павароти в Тулса, Оклахома. Има нещо относно концерта на живо, което не може да бъде уловено от СД-то или от телевизията, без значение колко голямо е качеството на медията. Бевърли Силс пее с несравнима красота. Някои предпочитат страстта на Денис Джерниган или големия диапазон на Ленан Раймс.

Чудя се как звучи Божия глас когато Той избухва в песен. Бас? Тенор? Баритон? Или има някакво неопределено съчетание на всички? Или трябва ли да предположим, че пеещият Бог звучи някак далечно като пеещ човек? Какво чуваш когато си представяш Бог пеещ? Джон Пипър отговаря на този въпрос за себе си:

Aз съм чувал бумтежа от Ниагарския Водопад смесен с бавно

движещите се планински потоци. Аз съм чувал вятъра от пла-

нината Хеленс смесен с мъркане на коте. Аз съм чувал силата

на източен ураган и едва доловимото духане в снежна нощ по

дърветата. И аз съм чувал невъобразимият тътен на слънцето,

865, 000 мили плътност, 1, 300, 000 по-голямо от земята, и нищо

освен огън, 1, 000, 000 степени по Целзий на хладната повърхност

на короната. Но аз съм чувал този невъобразим тътен смесен с

нежното, топло пръщене на дърва във всекидневната на уютна

зимна нощ.

Като изключим звука на пеещия Бог, какво пее Той и защо? Това е просто. Той пее за Своята любов към теб. Защо? Защото Той те обича!

Ето го върховното съкровище на Софония 3:17: Бог те обича с такава емоционална енергия, че “Той празнува за това кой си ти с радостно пеене!”

“Радостно пеене” е превода на една еврейската дума, която се среща няколко пъти в Стария Завет. Това буквално означава “звънлив вик,” но не трябва да бъде възприемано като нечленоразделно кряскане или викане. Когато хорът на Йосафат извика със “звънлив вик” това беше важното изявление, ”Славословете Господа, защото Милостта Му е довека” (2 Летописи 20:21).Божиите хора са увещани да “говорят за Неговите дела с песни на радост” (Псалм 107:22; Псалм 105:43; 126:2; Исая 12:6; 35:10). Това изисква членоразделно изразяване.

По-рано ние видяхме, че Божията любов към Неговите деца често Го довежда до тишина, до безмълвна, съзерцателна обич. Спомням си когато нашите две дъщери бяха съвсем малки, че Ан ги люлееше за да заспят всяка нощ. Въпреки че тя беше първата, която да признае, че нейният глас няма да действа, и Мелани и Джоана настояваха да им пее. Лекото притихване на майчината страст тогава ще бъде нарушено от звука на песента – любовни песни за нейните деца.

Бог също нарушава тишината със Своите песни на възхищение. Какво вероятно може да раздвижи мощния Бог на небето и земята да пее? Не какво, а кой – ти! Божията наслада е за теб. Ти Го правиш щастлив. Той е вън от Себе Си от радост заради теб. Ти, Неговото дете, си ябълката в очите Му, избраният между 10 хиляди.

Моята любов към моите две момичета е на практика неописуема. Аз им се наслаждавам. Приятно ми е присъствието им. Аз ги обожавам. Аз ценя високо всяка дума, която изговорят. Аз ценя високо душите им. Аз оценявам техните усилия, дори когато те се провалят. Аз ги обичам безумно публично. Аз съм отдаден на близкото им и на далечното им благополучие. Аз съм страстно влюбен и в двете.

Но Бог ме обича повече! Бог те обича повече! Нашата любов към нашите деца бледнее в сравнение със страстта на Татко към Неговите малки.
Любов, която не е за вярване?
ЗНАМ, ЧЕ ТОВА звучи твърде добре за да е истина. В същност, знаейки какво правим, това звучи абсурдно. Когато се опитах да обясня Божията любов на една млада жена на има Карен, тя можеше само да разклати глава в неверие.

Карен е омъжена и е майка на три деца. Както тя казва, нейната основна борба в живота винаги е била яденето. Тя е най-малко със сто паунда наднормено тегло и не й остава нищо друго освен да презира себе си. Карен е опитвала дузини програми за отслабване, само една от които е произвела успех за малко.

Тя е изгубила повече от 50 паунда и изглеждало, че е била на пътя си към най-здравословния живот. Но тя се обърна да се погледне в огледалото и каза, ”Аз съм все още дебела и отвратителна. Може да тежа по-малко, но аз съм все още отвратителния провал, който винаги съм била.” Знаейки, че тя гледа на себе си по този начин, не ме изненада когато теглото се върна.

През целия й живот на Карен й е било казвано, ”Ти си това, което правиш. Ти си това, което другите хора приемат да си. Ти си това, което изглеждаш.” Представянето, и по-специално физическата красота, става мярката за лично оценяване. ”Как може Бог да ме обича,” попитала тя един ден, ”когато съм заровила главата си в хладилника? Как може Бог да ме обича когато аз ям всичко освен пластмасови опаковки?”

Изглеждаше сякаш Карен имаше всяко извинение на света да постави под въпрос истината от Софония 3:17. ”Повтарящите се неуспехи и отблъскващата дебелина трудно ще подтикнат някой да пее,” настояваше тя. Това беше просто повече отколкото тя можеше да опипа. ”Любов като тази съществува само във вълшебните приказки,” ми каза веднъж тя .