Преработка на първия вариант 9
жүктеу/скачать 2.04 Mb.
|
1 2
* преработка на първия вариант 9.II.1971–15.II .1971, Tихият кът. борис априлов
Д Ъ Л Г И Я Т П Ъ Т
Б У Ф А Л О * 1971 Някъде в просторите на Дивия Запад. Равнина. Отнякъде се появява Шаро. Излайва и изчезва. Чуваме песента на приближаващия се Иванчо, нашият герой. Тя напомня нещо от българския фолклор и песните на прерията. Обичам мандарини, обичам сладолед, обичам саварини или масло със мед. Млекото не презирам, ни млечен шоколад, но винаги обичам да скитам по света.
Пейзажът се мени: гората сменя се с поле, полето с планини. И все вървиш, вървиш напред – все нова красота! Какво по-хубаво от туй да скиташ по света! Иванчо спира и се обръща. ИВАНЧО Хайде! ШАРО /не го ниждаме/. Бау–бау! ИВАНЧО Глупак! ШАРО /не го виждаме/. Бау–бау! ИВАНЧО Побързай! /Обръща се и вижда табелата, закована на греда./ Тук пише нещо. /Приближава се и чете./ ТЕКСАС. Щат от Съединените американски държави. Тук се убиват президенти. /Зад гърба му застава Шаро, вдигнал глава към табелата./ Внимание, пази сЕ от падащи куршуми! Който стреля пръв – печели! Който стреля втори – изобщо не стреля! /Обръща се към кучето./ Чу ли? ШАРО /поклаща опшка/. Бау! ИВАНЧО Представяш ли си, Шаро? Тук се убиват дори президенти. И трябва да се пазим от падащи куршуми. /Оглежда небето./ Интересно, как ли падат? Зад гърба му влиза Мери – десетгодишно момиченце на кон. Шаро се обръща веднага, и излайва. ИВАНЧО /гледа си небето/. Интересно е да се знае как падат куршумите. МЕРИ Хей! ИВАНЧО /обръща се към нея и я поглежда с учудване/. Охо! МЕРИ Добър ден. ИВАНЧО Здравейте! МЕРИ /учудено/. Кой сте вие? ИВАНЧО Иванчо. МЕРИ Моля? ИВАНЧО Иванчо!... МЕРИ Пак не разбрах. ИВАНЧО /високо/. Иванчо Пътешественика! МЕРИ Какво правите тук? ИВАНЧО Нищо. Обикалям света... Обичам да пътувам... Бървя и си пътувам. Днес съм тук – утре там... Къде ще бъда утре – сам не знам. МЕРИ /засмива се сърдечно/. Говорите като стихотворение. ИВАНЧО Както падне. МЕРИ А този? /Сочи кучето./ ИВАНЧО А, това е Шаро. МЕРИ Хубаво куче. ИВАНЧО Не е лъжа... Шаро, дамата казва, че си хубаво куче. ШАРО /радостно/. Бау–бау! МЕРИ Какво каза? ИВАНЧО Благодаря за комплимента... каза. МЕРИ /сепнато/. А, нищо! ШАРО Бау–бауI МЕРИ А сега какво каза? ИВАНЧО Каза: Моля, моля! МЕРИ /засмива се от сърце, смее се дълго, след това прекъсва и казва скромно/. Аз съм Мери. ИВАНЧО Така ли?... А аз да не знам... Значи, ВИЕ сте мери. МЕРИ /учудено/. Нима ме познавате? ИВАНЧО Не. МЕРИ /сепнато/. Тогава? ИВАНЧО Така си е думата... Приятно ми е – Иванчо. МЕРИ Приятно ми е – Мери. ШАРО Бау–бау!... ИВАНЧО И на него му е приятно – Шаро. МЕРИ Вече се познаваме... Къде сте тръгнали? ИВАНЧО Нали ви казах – обикаляме света... Тръгнахме, вървим–вървим –изведнаж – гледам – на табелата пише Тексас. Викам, чакай да видя какво представлява Тексас. А вие? МЕРИ Аз живея хей там, зад баира. ИВАНЧО Ааа, вие сте американка. МЕРИ Да... Защо? Това лошо ли е? ИВАНЧО Моля, моля!.. Защо?... И вие сте хора. МЕРИ Баща ми има ферма... чифлик. Работим земята и отглеждане добитък. Живея с татко, мама и брат ми... Знаете ли, ние сме добри хора. ИВАНЧО /покланя се/. Личи си. МЕРИ Но не всички хора в Тексас са добри. ИВАНЧО Така ли? МЕРИ Наоколо кръстосват едни такива, не толкоз добри хора, които могат да ви светят маслото. ИВАНЧО Моля? МЕРИ Могат да ви утрепят, викам... Особено ако попаднете, на Джо Светкавицата и неговата банда... Това куче ми харедва. Не искате ли да ми го подарите? ИВАНЧО Ооо, Мери, по–скоро мога да ви подаря себе си, но Шаро никога. Това е първият ми приятел. МЕРИ Извинете... А не искате ли да ни гостувате в чифлика. Веднага ще пратя коне да ви вземат ИВАНЧО /сваля шапка и се покланя/. Благодаря, мадам, но не мога да се отклонявам от пътя си. Ако ми се отдаде случай, ще ви дойда нагости. Мери, какво е там, онова на хоризонта? Прилича на град. МЕРИ Това е градът Буфало. Съветвам ви да не отивате там. ИВАНЧО /почесва се/. Аха!... Значи – да отидем. МЕРИ Не ви препоръчвам... Освен това пазете се от Джо Светкавицата. ИВАНЧО Разбирам, но защо?... Впрочем, с какво се занимава този господин Джо? МЕРИ Нищо особено. Убива хора и краде коне. ИВАНЧО /повторно се почесва/. Чудно занимание!... МЕРИ Освен това много обича кучета. Прави си колекция. Има цял кучкарник... Умира за кучета. Довиждане, живея зад баира. Винаги сте добре дошли у дома!... /Пришпорва коня и изчезва./ ИВАНЧО /маха с ръка/. Довиждане, Мери! ШАРО /по посоката/. Бау–бау! ИВАНЧО /след като двамата са се умълчали/. Тази Мери е приятно момиче, нали? ШАРО Бау! ИВАНЧО Забавно. ШАРО Бау! ИВАНЧО Останах с добри впечатления от него. ШАРО Бау–бау! ИВАНЧО Сега да починем малко и да вървим. Искам да видая какво представлява този град Буфало. Ляга на земята. Подлага свитите си ръце. Шаро ляга до него. Прегръщат се. Запява птичка. Иванчо ѝ отвръща... Тишина. Спокойствие. Но сдед малко кучето трепва в се изправя неспокойно. Скимти. Излайва. ИВАНЧО. Спокойно!... Какво те тревожи? /Шаро излайва./ Спокойно. Никому нищо не сме направили... След малко ще похапнем в ще е в продължим. Запис на магнетофонна лента: приближаващ тропот на препускаща коне. Иванчо не трепва, продължава да си лежи, прибира и кучето към себе си. Нахлуват четирима конника, живописно облечени коубои с всичките си атрибути. Застават край лежащите на земята, учудени от тяхното спокойствие. Водачът на бандата, Джо Светкавицата ги посочва с жест на главата си. Тримата бандити повдигат рамене. Джо Светкавицата има силно мургаво, зловещо лице. ДЖО /с гърлен глас/. Хей, малчуган!... ИВАНЧО /бев да помръдне/. На мен ли казвате? ДЖО. Не, на леля си. /останалите се смеят./ ИВАНЧО /повдига глава/. Какво ще обичате? ДЖО Аз не обичам нищо. /Смях./ ИВАНЧО Може би се нуждаете от нещо? /Смях. Иванчо отпуща отново глава върху скръстените си ръце./ ДЖО Хей, хлапако, кой си ти? ИВАНЧО /без да трепне/. Иванчо. ДЖО /учудено/. А!... Що за име?... За пръв път го чувам. ИВАНЧО Нищо де, сега сте го чули. ДЖО Познаваш ли ме? ИЗАНЧО Нямал съм честта. ДЖО /към своите/. На ме познава. /Смях./ Аз съм Джо Светкавицата! ИВАЙЧО /без да трепне/. Интересно име. А защо тъкмо Джо Светкавицата? ДЖО Защото препуснем като светкавицаир, бия кято светкавица и стрелям като светкавица. ИВАНЧО Блазя ви. ДЖО /оглежда своите и посяле към него/. Какво? ИВАНЧО Завиждам ви. Де да можех и аз. ДЖО А! /Учудено./ Не можеш да стреляш, а си тръгнал по Дивия Запад. Какво търсиш в Тексас? ИВАНЧО. Обвкалям... Нещо като околосветско пътешествие. ДЖО Така ли? ИВАНЧО. Ами, да... Обичам да пътувам. Скитам. Някои ме наричат Иванчо Пътешественика. ДЖО /изненадано/. Че ти си още хлапе бе, малчуган! ИВАНЧО /спокойно/. А̀ко. ДЖО И защо скитам? ИВАНЧО. Доставя ми удоволствие. ДЖО А на мен ще ми достави удоволствие акло се изправиш и ТАКА да разговаряш. Нали разбираш, учтивостта го изисква. Все още си малък. ИВАНЧО /изправяв се/. Имате право. Извинявам се. /Оглежда ги. / Като гжедка сте интересни. Можете ли да ми кажете разстоянието до оня град? ДЖО Това е прочутия град Буфало, час и половяна е кон. ИВАНЧО. А без кон? ДЖО Три и половина... Искам да знан докога ще ме разпитваш? ДЖО Знаеш ли защо? ИВАНЧО Не. ДЖО Хареса ми кучето ти. Смятам да ми го подариш. И смятай, че си се отървал леко. ИВАНЧО Не разбирам. ДЖО /смига/. Искам да кажа, че други изобщо не се отървават живи от нас. Блъди! Блъди слиза от коня си и тръгва към Иванчо., който предчувства нещо лошо и притиска Шаро към себе си. ИВАНЧО Какво искате? БЛЪДИ /гледа към кучето/. Харесахме си го. /Гласът му е женски./ ИВАНЧО Че то харесва и на мен! БЛЪДИ /навежда се и взима Шаро/. Докато не съм те сритал. ИВАНЧО /объркано/. Това куче е мое! Докато всички се смеят, Блъди се мята на коняи внезапно всички потеглят. ИВАНЧО /тръгва след тях/. Чаклайте!... Върнете ми кучето!... Стойте!... Гръмогласен смях на отдалечаваща се група. Шаро излайва. ИВАНЧО Шаро!... БЛЪДИ /извиква/. Оле! Ухапа ме! /Смях./ ИВАНЧО /извиква с всички сили/. Бягайте, кучекрадци, изчезвайте! Където и да отидете ще ви намеря и ще ви избия до един!... Гръмогласен смях за последен път. За последен път чуваме и тъжното излайване на Шаро. В Т О Р А К А Р Т И Н А В подножието на висока скала, за едно дърво е привързан Ник Белоу. Конят му стои до него, напълно оборудван. На седлото висят дори пистолетите. Конят стои и се чуди защо господарят му не го яхне. Влиза.Иванчо. Разглежда го внимателно. ИВАНЧО /учудено/. Чичко, кой сте вие? НИК /кзвръща глава и го поглежда/. Казвам се Ник Белоу. ИВАНЧО Но защо сте вързан за дървото? НИК Джо Светкавицата и неговите кучета ме вързаха. ИВАНЧО Джо ли?... Един такъв, черен, прилича на вълк. НИК Да... Откъде го знаеш? ИВАНЧО Преди един час се запознахме... Защо ви вързаха? НИК Нападнаха чифлика ми, откраднаха конете ми, опожариха всичко, а мен ме вързаха тук. Верният ми кон ме намери и стои до мен. ИВАНЧО Джо Светкавицата, казвате! НИК Целият град Буфало и околностите треперят от него. Всеки ден нови кражби на коне. Който се противи – умира. Ако някой ме отвърже, ще се махна от това място, ще се преселя при брат си на петстотин километра. ИВАНЧО Ще ви отвържа веднага! /Започва да го развързва./ НИК Благодаря ти, момче. Ти ми спаси живота. ИВАНЧО /както развързва/. Чичко, той ми открадна кученцето. НИК Пази се, момченце!... Не се изпречвай на пътя му, ако искаш да живееш. ИВАНЧО /след като го е освободил/. Ааа, не!... Такива да ги нямаме. Не искам да се меся в работите ви. Това си е ваша, вътрешна работа, но Шаро не давам на никого и ще си го взема!... НИК /поглежда го с интерес/. Много си особен. Как се казваш? ИВАНЧО Иванчо! НИК А, какво е това име? ИВАНЧО Най–обикновено... Яйце да хвърлиш, върху Иванчо ще падне. НИК Откъде си? ИВАНЧО Отдалеч. НИК Какво търсиш в Дивия Запад? ИВАНЧО Обикалям света. Обичам да вървя. Знаеш ли колко хубаво нещо е светът? НИК Благодаря ти безкрайно, че ме спаси... И понеже светът е хубаво нещо, препоръчвам ти да заобиколиш град Буфало. ИВАНЧО Не, не!... Ще отида в Буфало... Трябва да си взема кучето. НИК /засмива се/. Успя да ме разсмееш, знаеш ли? ИВАНЧО Честито!... Смехът е здраве! НИК Все пак ти ми спаси живота и тгрябва да ти се отплатя. Реших да ти подаря коня си. ИВАНЧО /изненадано/. Какво? НИК /спокойно/. Заедно с пистолетите. В Буфало ще ти потрябват. ИВАНЧО Но аз вървя пеша... НИК В Буфало се влиза само на кон. ИВАНЧО Много сте мил, но защо ми са пистолетите? НИК В Буфало се влиза само с пистолети. ИВАНЧО Но аз не знам да стрелям. НИК Ще се научиш. /Хваща юздата на коня и я подава на Иванчо./ Ето ти всичко... ИВАНЧО А вие? НИК Не ми трябва нищо! Ще бягам на обратната страна. Към моя брат. Важното е, че спасих живота си... Довиждане. /Тръгва и изчезва./ ИВАНЧО /учудено, след него/. Довиждане! /Внезапно./ Чичко, как се казва коня? НИК /гласът му/. Панчо! ИВАНЧО Моля? НИК /гласът му/. Панчо! ИВАНЧО /поглежда коня и след известна пауза/. Хубава работа!... Че тя каква стана? Иванчо и неговият кон – Панчо! /Погалва главата на коня./ Конче, да се запознаем. Аз съм Иванчо. /Конят изцвилва./ Ооо, радваш се!... Ами сега? Какво да те правя?... Май че ще трябва да те яхна! /Кончето изцвилва весело./ Но преди това да се препаша!... /Смъква колана с двата пистолета и патрондажа./ Чудно, къде ли се поставят тия работи? /Увива колана около врата си./ Не така! Ония глупаци ги носеха на кръста. /Препасва колана. Кобурите увисват до земята./ Хубаво се наредих! /Оглежда се./ Това не е оръжие, а метла! /Кончето цвили весело./ Ааа, Панчо, не се присмивай на господаря си! /Пак се оглежда./ Ще ми се мотаят из краката, а? Какво да правя като съм попаднал на място, където не можеш да направиш и крачка без оръжие! /Поглежда шапката, закачена на седлото./ Ами сега? /Почесва се./ Май че трябва да си сложа и шапка! /Кончето потвърждава с глава и цвилене./ Точно така!... /Смъква шапката и я поставя ка главата си. Главата му изчезва в нея./ А!... Стои ми като на закачалка! /Старае се да я намести, но се получават все по–смешни ефекти. Най–после я поставя малко назад и открива лицето си./ Е?... Как ти се струвам? /Кончето изцвилва./ Цяла карикатура! /Кончето сякаш се смее и цвили./ Виж какво! ПАНЧО /изцвилва/. ИВАНЧО Няма да ми се смееш!... Освен това, следва най–трудното. Трябва да ти се кача... Като знаеш много, кажи как да ти се кача? ПАНЧО /изцвилва и се приближава до един камък, застава до ньего и чака/. ИВАНЧО Панчо, ти си умна глава! /Тръгва, качва се на камъка и от там – на седлото./ Готово!... Няколко секунди наблюдаваме конникът и коня. Конят е оборудван красиво, със всичките му такъми, а върху него карикатурата–коубой. ИВАНЧО /високо, въодушевено/. Да чуя как цвилиш!... ПАНЧО /изцвилва и удря с крак земята/. ИВАНЧО Браво!... Сега напред, към Джо Светкавицата!... Да го питам аз него как си присвоява кучето на Иванчо! /Запява./ Обичам мандарини, обичам сладолед, обичам саварики и орехи със мед; млекото не презирам, ни млечен шоколад, ДА СКИТАМ ПО СВЕТА! Напред, Панчо!... Понасят се. Смяна на обстановката. А после Иванчо язди спокойно сред живописната прерия и пее: Вървиш, вървиш, вървиш напред – пейзажът се меНи: гората сменя се с поле, полето – с планини. А ти с учудваНе вървиш сред тази красота... Какво по–хубаво от туй да скиташ по света!... Т Р Е Т А К А Р Т И Н А Самотна изсъхнало дърво, като декорация, като графика. Музика за напрежение. На клона виси Шерифът, обесен с краката нагоре. Ръцете му са завързани отзад. Затихване на музикалния мотив за напрежение. Чува се весело подсвиркване. по всяка вероятност, приближава се Иванчо. Ето го, седнал на коня, Млъква. Започва да слиза от коня, но твърде ненохватно. Изтърсва се на земята, става, намества съвсем изхлузената оръжейна амуниция, намира шапката си, която се е търкулнала настрана и я поставя на главата си., Главата му изчезва. Иванчо бързо повдига шапката и я отпуща да виси назад на врата му, благодарение на сиджимката. ИВАНЧО /почесва се/. Сега пък – ново двайсет! ШЕРИФЪТ /глухо/. Ооох! ИВАНЧО Какво има, чичко?... Защо сте се провесил така с краката нагоре? ШЕРИФЪТ Проклетнико, ако мислиш, че съм се обесил сам за собствено удоволствие, жестоко се лъжеш. ИВАНЧО Така ли? ШЕРИФЪТ Не виждаш ли, че вися не по своя воля? ИВАНЧО Де да знам, не съм оттук. ШЕРИФЪТ От къде си? ИВАНЧО Отдалеч. Обикновен турист. ШЖЕРИФЪТ /учудено/. А така!.. И скиташ по прерията, а? ИВАНЧО Ами, какво да правя? ШЕРИФЪТ Опитай се да ме свалиш от дървото. ИВАНЧО Ей сега!... Имате ли нещо като нож? ШЕРИФЪТ Бръкни в джоба ми. ИВАНЧО /бърка/. Потрайте малко!... /Измъква ножче и го отваря/ Още малко... Ето! /Отрязва въжето и Шерифът тупва на земята./ Готово! ШЕРИФЪТ /лежи неподвижно/. Ох! ИВАНЧО /тревожно/. Какво има? ШЕРИФЪТ Интересува ме дали съм се ударил. ИВАНЧО Добре. ШЕРИФЪТ /раздвижва се/. Нищо ми няма... Ще освободиш ли и ръцете ми? ИВАНЧО Като нищо! /Замахва и отрязва вървите/ Готово! ШЕРИФЪТ /раздвижва ръцете си/. Не е приятно да висиш с главата надолу. Остави че е болезнено, но е и унизително. Какво ще си каже всеки, който мине край теб... Виж, колко смешно виси, ще каже... Като пране простряно да съхне.... /Върти главата си./ Благодаря ти, хлапако!... Как се казваш? ИВАНЧО Иванчо! ШЕРИФЪТ Що за име, знаеш? ИВАНЧО Най–обикновено, дори старомодно, но какво да правя – така ме кръстили, а още не съм сИ измислил псевдоним. ШЕРИФЪТ /сяда на камък и оглежда спасителя си/. Кой те е маскирал така? ИВАНЧО /учудено/. Как? ШЕРИФЪТ Истинска карикатура!... Пистолетите ти метат прерията, а шапката ти – като на плашило. ИВАНЧО Разбирам, чичко, но се налага... Какво да правя? Попаднал съм на място, където не бивало да правя нито крачка без оръжие. ШЕРИФЪТ Не ми говори!... Да знаеШ само къде си дошъл, веднага ще се върнеш. ИВАНЧО Това няма да стане, докато не си взема кучето обратно. ШЕРИФЪТ Ти пък, за едно куче!... Хората губят по сто коне и добитък, живота си губят... а ти за някакво си куче. ИВАНЧО Няма как. Разни хора – разни идеали. ШЕРИФЪТ Откъде си взел кон и оръжие? ИВАНЧО Подариха ми ги по случай рождения ми ден. ШЕРИФЪТ Голям си дявол!... Кой ти ги подари? ИВАНЧО Някой си Ник Белоу. Преди да избяга. ШЕРИФЪТ /въздъхва/. И той ли?... Него го ограбиха. Знаеш ли кой? ИВАНЧО Някой си Джо Светкавицата. ШЕРИФЪТ /въздъхва тежко/. Това е!... Мен пък, същият, ме обеси на дървото. ИВАНЧО Така ли?... Защо? ШЕРИФЪТ Да не му се пречкам. ИВАНЧО А вие пречкахте ли му се? ШЕРИФЪТ Отначало доста, но после по–малко. Отсега нататък обаче ще избягам където ми видят очите, защото ми се живее. Нямаш си представа колко е лошо да си умрял. Не можеш да си почешеш петите. ИВАНЧО Кой сте вие? ШЕРИФЪТ Шериф. ИВАНЧО Какво значи това ШЕРИФЪТ Шериф, това значи представителят на закона. Аз бях законът в този проклет град Буфало, където се появи шайката на Джо. Не виждаш ли звездата на гърдите ми? ИВАНЧО Виждам. Интересна значка. Знаете ли, че между другото събирам и значки? ШЕРИФЪТ Тази значка, проклетнико, означава, че полицейската власт е в мои ръце. Всички шерифи носят такива звезди. ИВАНЧО Идеално!... Знаете ли как ми трябвате? ШЕРИФЪТ За какво? ИВАНЧО Щом сте началник на полицията, ще дойдете с мен в град Буфало и ще ми върнете кучето. ШЕРИФЪТ /спонтанно/. Не!... ИВАНЧО /учудено/. Моля? ШЕРИФЪТ Тая няма да стане! ИВАНЧО Защо?... Към кого да се обърна? ШЕРИФЪТ Я си глей работата!... ИВАНЧО Вижте какво, чичко. Хич не ме интересуват вашите вътрешни работи. Не съм дошъл да ви оправям. Но кучето си го искам. Мое си е и няма да се успокоя, докато отново не си стане мое. ШЕРИФЪТ /удря се по челото/. Боже–господи!... ИВАНЧО /спокойно/. Затова, ще се върнете с мен, ще вземете кучето от Джо Светкавицата, ще ми го върнете и ще си вървя. А вие си трошете главите. ШЕРИФЪТ /извиква/. Не!... Няма сила на света, която да ме върне в Буфало! ИВАНЧО А кучето ми? ШЕРИФЪТ Да ти пикая па кучето! ИВАНЧО Ааа, чичко шериф, не така!... Възрастен човек такива думи!... Надявам се, че няма да се повтаря. ШЕРИФЪТ Виж какво, глупако! Благодаря ти, че ми спаси живота, но знай, че не мога да сторя нищо нито за кучето, нито за теб. ИВАНЧО Защо?... Знаете ли какво възпитано и мило куче? ШЕРИФЪТ Ох! ИВАНЧО /настойчиво/. Следва ме навсякъде, повикам ли го – идва и ляга в краката ми... ШЕРИФЪТ Боже, боже!... ИВАНЧО /продължава/ ... Разбираме се като хора.... ШЕРИФЪТ /отчаяно/. Да, да... Продължавай!... Слушам... Разбирате се като хора. ИВАНЧО Не вярвате ли? ШЕРИФЪТ Вярвам, но в Буфало пък върлуват хора, които се убиват като кучета. ИВАНЧО /наивно/. Че кучетата не се убиват. ШЕРИФЪТ Така си е думата. ИВАНЧО Чуден човек!... Представител на закона, а оставя хората да се убиват. ШЕРИФЪТ /ядосано/. Ти имал ли си работа с Джо Светкавицата? ИВАНЧО На кого разправям, че тъкмо той ми открадна кучето! ШЕРИФЪТ /плачливо/. Пак кучето!... Стига кучето! ИВАНЧО /многозначително/. Ааа, не... Само така – не!... Ще ми върнете кучето. ШЕРИФЪТ /внезапно/. Тогава иди и си го вземи! ИВАНЧО /учудено/. Така ли? ШЕРИФЪТ Точно така! ИВАНЧО А вие, а звездата ви?... За какво сте вие? За какво получавате заплата? ШЕРИФЪТ Не ми трябва кито заплатата, нито нищо... Ще бягам докато ми държат краката. ИВАНЧО А кой ще ми върне кучето? ШЕРИФЪТ /гледа го готов да кипне, но се овладява/. Ти сам! ИВАНЧО Какво? ШЕРИФЪТ Щом настояваш – иди и си го вземи... Да видиш как се взима нещо от Джо Светкавицата, който на всичко отгоре обича кучета и ги събира като пощенски марки! ИВАНЧО /въздъхва/. Няма как!... Ще трябва сам. ШЕРИФЪТ Слушай, карикатуро, така както те гледам, Светкавицата само да те духне и ще паднеш. ИВАНЧО /упорито/. Той ми взе кучето. ШЕРИФЪТ /с ирония/. Е, и? ИВАНЧО Да си ми го върне и ще го оставя на мира. Не ме интересуват вътрешните ви работи... Аз съм турист и обикалям света. ШЕРИФЪТ Кой те биеше да идваш в прерията? ИВАНЧО Това си е моя работа, ШЕРИФЪТ Проклетнико, слушай, в Бутало няма да се върна никога. Този път няма да ме обесят с главата надолу, а ще ми пустнат едно желязо ей тук /сочи сърцето си/ и край. ИВАНЧО Добре де, а аз как да си получа кучето? ШЕРИФЪТ Щом се пишеш гявол, иди и си го вземи. ИВАНЧО Ще отида! ШЕРИФЪТ И в първата минута ще ти поставят едно желязо ей тука! /Сочи сърцето му./ ИВАНЧО А̀ко!... Къде да го търся? ШЕРИФЪТ Кого? ИВАНЧО Този, как се казваше... Джо Светкавицата. ШЕРИФЪТ /смее се/. Няма защо да го търсиш. Той ще те камери. ИВАНЧО Още по–добре... Ще ми дадете ли звездата си? ШЕРИФЪТ Като нищо!... Вземи я и прави каквото щеш. /Откача шерифската значка от гърдите си и я поставя върху ризката на Иванчо. ИВАНЧО /погалва звездата/. Значи, какво? Сега съм нещо като шериф? ШЕРИФЪТ Не нещо като, ами наистина си шериф... У нас който има такава значка автоматически се превръща в шериф. ИВАНЧО Интересни обичаи. ШЕРИФЪТ Да не мислиш, че се натискат?... Никой!... Това е опасен за здравето труд. ИВАНЧО И все пак, няма как, чичко – кучето. ШЕРИФЪТ Ох, това куче!... Знаеш ли да стреляш? ИВАНЧО Не. ШЕРИФЪТ Не ти завиждам. Джо Светкавицата вади пистолета си за три секунди от кобура. ИВАНЧО Това ли е световния рекорд? ШЕРИФЪТ Да. ИВАНЧО Значи, аз трябва да го извадя за две секунди. ШЕРИФЪТ Как я виждаш тая работа?... ИВАНЧО С тренировки... /Измъква пистолета/ Ще ми обясните ли туй–онуй? ШЕРИФЪТ /поема пистолета/. Това е пистолет марка "Колт" с барабан. В барабана винаги трябва да има шест куршума. И в другия пистолет шест –дванайсет. Навсякъде трябва да се движиш с дванайсет куршума. Всички правят така. Барабаните трябва да пълниш светкавично. ИВАНЧО Добре... Да започнем отначало. ШЕРИФЪТ /показва/. Махаш предпазителя. /Показва/ Сега пистолетът е готов за стрелба... Ще опиташ ли? ИВАНЧО Па да опитам. ШЕРИФЪТ Прицели се в онова самотно листо. ИВАНЧО Виждам го. ШЕРИФЪТ Мушката да кацне добре. Листото и мушката на една линия. ИВАНЧО /прицелва се/. Вече са на една линия. ШЕРИФЪТ Натисни! ИВАНЧО Натискам. /Натиска. Чува се изстрел./ И сега какво? ШЕРИФЪТ Донеси листото. ИВАНЧО /отива и откъсва листото, което връчва на шерифа/ Ето го! ШЕРИФЪТ /оглежда листото, а после Иванчо/. Добре... Знаеш ли, че е добре? /Показва дупката/ Право в средата. ИВАНЧО /доволен/. Така ли?... Значи съм добре. ШЕРИФЪТ Глупако, знаеш ли колко много още трябва?... Върни пистолета в кобура. ИВАНЧО /поставя пистолета в кобура/. Така ли? ШЕРИФЪТ Така. А после? ШЕРИФЪТ Представи си, че срещу теб е застанал мошеник, който трябва да измъкне пистолета и да те застреля. Трябва да го изпревариш. Хайде! Еднооо, двее, три!... ИВАНЧО /започва да разкопчава кобура, мотае се, оплита ръката си, измъква пистолета, но го изтървава, навежда се, взима го и поглежда виновно шерифа/. Не стана. ШЕРИФЪТ Не стана, я!...Какво ти казах? ИВАНЧО /връща пистолета в кобура/. Ще падне бая работа. ШЕРИФЪТ Отново!... Защо закопчаваш кобура? ИВАНЧО Че как? ШЕРИФЪТ Винаги разкопчан!... ИВАНЧО Където и да отида? ШЕРИФЪТ Да... Дори в банята. ИВАНЧО Доббре... Бройте! ШЕРИФЪТ /вади и гледа часовника си/. Едноо, двее, три! ИВАНЧО /отново изпълнява до момента на стрелбата/. ШЕРИФЪТ Стоп! /вдига глава от часовника/ Осем секунди! ИВАНЧО Този път поне не изтървах пистолета. ШЕРИФЪТ Но забрави да махнеш предпазителя. За същото време Светкавицата ще те убие три пъти. ИВАНЧО А, достатъчно е да ме убие веднъж. ШЕРИФЪТ Затова ти препоръчвам поне един месец да тренираш преди да влезеш в Буфало. ИВАНЧО Така и ще сторя. ШЕРИФЪТ Редовно по четири часа на ден, заедно със стрелбата. Светкавицата се е учил на тая работа цял живот. След десетия ден ще преминеш към изваждането на двата пистолета наведнъж... Ей така! /показва му с чевръсти движения/ ИВАНЧО /след като вижда лекцията/. Олеле, кога ще го науча!... ШЕРИФЪТ Освен това, трябва да усвоиш стрелбата върху бягащ кон. ИВАНЧО А така! ШЕРИФЪТ На тази дисциплина най–добър е Блъди Женското Гласче. ИВАНЧО Помощникът на Светкавицата ли? ШЕРИФЪТ Да. ИВАНЧО Защо го наричат така? ШЕРИФЪТ Защото говори като жена. Говори като момиче, а убива като дявол... Хайде, довиждане! Желая ти успех... /Тръгва си./ ИВАНЧО Довиждане, Шерифе!... Ще тренирам по ОСЕМ часа на ден! З а т ъ м н е н и е. Пред сцената се появява вокален квартет, който изпълнява песента за смелостта и дружбата. В същото време на сцената се нижат епизоди от тренировките на Иванчо. В постоянно сменяща се обстановка Иванчо стреля по разнообразни мишени. Бавно, бързо, зачестено. С приклякане, прав, легнал, извит, прави комични стойки, изправя се на глава, тренира пъргавина, отскок, прибежки, нарежда десетина свещи една до друга и ги поразява с "картеч", после ги поразява наведен през разкрачените си нозе, хвърля камък и го улучва във въздуха и прочие и прочие – всичко каквото може да хрумне на режисьора в тази насока, включително стрелба от кон. А през цялото това време.конят му пасе настрана и изцвилва окуражително след верните попадения. А е то и тренировка за бързо вадене на пистолетите. Иванчо прави различни номера: както спи, както се храни, или слуша песента на птиците – при внезапно "нападение", той светкавично измъква двата патлака и стреля мигновено. Ч Е Т В Ъ Р Т А К А Р Т И Н А Хубав ден. Иванчо реши коня си и си пее своята песничка за скитането. Внезапно млъква и се ослушва. Чува се далечна пистолетна стрелба. Бързо влизат запъхтените от тичане Мери и г–жа Ричард. Виждат малчугана и се стъписват. Майката извиква. ИВАНЧО Спокойно, мадам!... Спокойно! Г–ЖА РИЧАРД /уплашено прегръща Мери/. Кой сте вие? ИВАНЧО Иванчо Пътешественика. МЕРИ /радостно/. Мамо, това е Иванчо! Г–ЖА РИЧАРД Кой Иванчо? МЕРИ Мой приятел! Г–ЖА РИЧАРД Приятел?... Откъде го взе? ИВАНЧО Намерихме се, мадам... Сърцата които си приличат се привличат. МЕРИ /отскубва се от майка си и хваща ръката на Иванчо/. Иванчо, бандата на Джо Светкавицата нападна чифлика ни! ИВАНЧО /бързо/. Защо? МЕРИ Иска да ограби добитъка... Оставихме татко и батко да стрелят, а ние с мама избягахме. /Чува се далечна стрелба./ Г–ЖА РИЧАРД Хайде, малкия, бягай с нас. ИВАНЧО /твърдо/. Не! Г–ЖА РИЧАРД /учудено/. Какво ви е прихванало? ИВАНЧО /спокойно/. Имам да уреждам една сметка с Джо. Г–ЖА РИЧАРД /съвсем учудено/. Каква сметка? ИВАНЧО Дал съм му на заем едно куче, та искам да си го взема... Скрийте се тук, а аз ще отида да помогна на вашите. Г–ЖА РИЧАРД Глупако, не те пускам! ИВАНЧО Но той ми взе кучето. Г–ЖА РИЧАРД Голяма работа!... На нас ни взимат добитъка. ИВАНЧО Не ме интересува. Това си е ваша, вътрешна работа в която не се меся. Искам си кучето. Г–ЖА РИЧАРД Джо стои в бара. Нападна ни Блъди Женското гласче. ИВАНЧО /готви се да се качи на коня/. Няма значениие. Тъкмо да го питам къде е кучето ми... А този Джо не го е срам! Има си цял кучкарник, пък взима моето единствено куче. Стрелбата се засилва. Връхлетяват г–н РИЧАРД и Бил. Влизат с гръб, като се отбраняват от преследвачите. РИЧАРД /както стреля/. Мери, залегни! . . . МЕРИ /ляга и извиква/. Татко, Иванчо е тук! РИЧАРД /стреля и поглежда Иванчо/. А!... Що за карикатура? /Стреля./ ИВАНЧО Те ми взеха кучето. РИЧАРД Трябва да бягаме... Г–ЖА РИЧАРД И да им оставим чифлика? РИЧАРД /стреля/. Няма как! БИЛ И без това ни откраднаха добитъка. /Стреля./... Хайде, Мери, хайде , мамо, да бягаме!... Отново станахме бедни Г–ЖА РИЧАРД Проклети да са всички!... Тръгваме! МЕРИ /хваща ръката на Иванчо/. Хайде, Иванчо! РИЧАРД Момче, тръгвай с нас! ИВАНЧО /решително/. Не! БИЛ /ядосано/. Слушай бе, ти луд ли си? ИВАНЧО А, не – аз съм Иванчо. РИЧАРД /извън себе си/. Вече са тук1... БИЛ Да се скрием! Семейството Ричард се втурва, Мери остава да се колебае, но Бил се връща и я грабва. БИЛ И ти ли полудяваш? /Изчезват./ Иванчо заляга бързо, тъй като стрелбата е директна, срещу него. Кончето изцвилва и се скрива. ИВАНЧО /извиква/. Хееей, говеда, елате!... /Ожесточена стрелба./ Чакам ви! БЛЪДИ /само гласчето му/. Стреляйте! ГЛАС Не виждаш ли, че стреляме? БЛЪДИ /гласчето му/. Защо не го убивате? ГЛАС Сега ще го убием! /Ожесточена стрелба./ Иванчо се мята пъргаво на всички страни и стреля ли стреля; от ляво, отдясно, непрекъснато се мести и се смее. БЛЪДИ /в затишието/. Защо се смееш? ГЛАС Кой си ти? ИВАНЧО Елате да видите! /Стреля./ БЛЪДИ /яростно/. Унищожете го! Бясна стрелба. Около подвижния Иванчо се пукат попадения. БЛЪДИ Глупаци, защо не стреляте? ГЛАС Куршумите ми свършиха ГЛАС И моите! БЛЪДИ /ядосано/. Що за карикатура е пред вас? ГЛАС Някакво дете ГЛАС Не можем да го улучим. ИВАНЧО Чакам ви БЛЪДИ /появява се/. Палячо, какво искаш? Зад него се изправят още трима. ИВАНЧО Искам си кучето! БЛЪДИ /на тримата/. Това е същото хлапе, дето му взехме кучето. ТРИМАТА – А! – Наистина! – Да му видим ли сметката? ИВАНЧО Да, де... Дошъл съм за сметката! Смях. Четиримата се заливат от смях. БЛЪДИ Какво каза? ИВАНЧО Нищо, мадам. БЛЪДИ /побеснява от обидата – изглежда че това му е комплекс./ Хапльо, знаеш ли, че никой в Тексас не смее да ме нарича мадам? ИВАНЧО Не знам, госпожо. БЛЪДИ Който ме е наричал така, е умирал! /Стреля/ ИВАНЧО /ловко отскача/. Момиченце! БЛЪДИ /побеснял/. Момиченце!... Аз!... /Стреля/ Ей, пикльо, защо не падаш?... /Към тримата/ Говеда, стреляйте!
ИВАНЧО Хвърлете оръжието тук! Всички хвърлят оръжието си в краката му. ИВАНЧО Блъди! БЛЪДИ Кажете! ИВАНЧО Къде е Джо Светкавщата? БЛЪДИ В Буфало. ИВАНЧО Не ме дразнете с този женски глас! БЛЪДИ /виновно/. Такъв ми е. Друг нямам... Какво да правя, природен недостатък. ИВАНЧО Къде е кучето ми? БЛЪДИ В кучкарника на Светкавицата. ИВАНЧО Къде е кучкарника? БЛЪДИ Само Джо знае. ИВАНЧО Ще кажете на Джо, че пристигам б Буфало. Да приготви кучето и да ми го поднесе БЛЪДИ Добре... Свободни ли сме? ИВАНЧО Преди това да върнете всичко каквото сте откраднали от фермата на господин РИЧАРД. БЛЪДИ /плачливо/. Това е невъзможно!... ИВАНЧО Защо, госпожо? БЛЪДИ Джо ще ни убие. Иванчо стреля четири пъти. Всички шапки на бандитите падат на земята. ИВАНЧО Ще вървете ли конете и добитъка? БЛЪДИ Да! Веднага! ИВАНЧО Вземете си шапките!... Продупчил съм ги за предупреждение. При втора среща ще ви продупча главите. БЛЪДИ Ще върнем всичко... Не искаме втори път... ИВАНЧО Така ви харесвам, госпожо... БЛЪДИ Моля ви се, не ме наричайте госпожо. Това е природен недостатък. ИВАНЧО Добре, мадам!... Хайде, всичко обратно в оборите на фермата! Още ли сте тук? ПЪРВИЯТ Този е призрак! /Хуква./ ВТОРИЯТ Боже мой, призракът на прерията! /Кръсти се и изчезва./ Другите страхливо се оттеглят, като гледат опулено към Иванчо. ИВАНЧО /Обръща се/. Господин Ричард! ГЛАС Да. ИВАНЧО Елате! Появява се цялото семейство Ричард. ИВАНЧО /галантно/. Госпожице Мери, добитъкът ви чака в обора. МЕРИ Вие сте великолепен! РИЧАРД Момченце, как да ви благодарим? ИВАНЧО Гладен съм като автомобил. Г–ЖА РИЧАРД Заповядайте в чифлика ни. РИЧАРД Ще бъдете наш гост! Тръгват. Иванчо и Мери остават назад. МЕРИ /упласгено/. Те ви нарекоха ПРИЗРАК!... ИВАНЧО /галантно целува ръката ѝ /. Важното е как ще ме наричате ВИЕ. МЕРИ Аз съм влюбена във вас. ИВАНЧО Такива работи да се чуват. /Височко./ Панчо! Конят се появява и застава до него. – Тръгваме ли? МЕРИ Да... Обичате ли да играете на "дама"? ИВАНЧО Предпочитам жмичка. МЕРИ Обичате ли палачинки с конфитюр? ИВАНЧО Много. МЕРИ Обичате ли аритметиката? ИВАНЧО Ох, мразя я!... /Прави стъпало с ръце./ Качете се на коня! /Мери стъпва на ръцете му и сяда на коня./ Сега аз. /Скача самоуверено, но прехвърля коня и пада от другата страна. Мери се смее. Иванчо се изправя и се държи отзад./ Малко се изложих, а? МЕРИ Доста... Но, никой не видя. ИВАНЧО /поема повода на коня и закуцуква пред тего/. Трудна работа е да си призрак! З а в е с а. В Т О Р А Ч А С Т ПЪРВА КАРТИНА Буфало. Барът. Познатата ни от стотици филми обстановка: барчето където се пие, масите и естрадата, чиято завеса след малко ще се разтвори, грамофонът с бурия, заместващ оркестъра. Нетърпеливите посетители ръкоплескат и свирят с уста... Най–после!... "Оркестърът" засвирва и завесата се отваря, появяват се шест балерини. Играят нещо като кан–кан и същевремено пеят, досущ като по филмите: Герои има много, но истински герой очакваме да дойде... Отде ще дойде той? Героите са много, при нас те нямат брой, но всеки зажаднял е за истински герой. Да, Дивият ни запад се вълнува, тук всеки става по–нетърпелив,. и всеки почва вече да бленува за Запад див, но не чак толкоз див. Кобурите са пълни с пистолети, те стрелят денонощно тук и там... Омръзват ни куршумите проклети! Ще млъкнат ли те някога, не знам. Затуй, затуй,
разбрахте ли защо?... ... Очакваме героя при нас да се яви и старите герои да усмири. Разбрахте ли защо, разбрахте ли защо?... Очакваме героя при нас да се яви и всичките въпроси да разреши. За финал – сгъстен ритъм, бързи движения. Край. Завесата пада с трясък на пистолет. Бурни аплодисменти, свиркане. Завесата се отваря повторно и внезапно се появява певицата на заведението, помпозна руса красавица, която сред усилените аплодисменти запява и на бърза ръка усмирява тълпата: Луната свети, позлатява треви, дървета и скали. Пейзажът в трепет занемява, да – прерията диша и мълчи. Коубоят язди, в миг запява, и конят даже слуша и мълчи. Такава песен завладява тя стига даже до далечните звезди. О, хиляди бизони препускат в равнината. Копитата им вдигат омаен, нежен прах. Те гонят хоризонта, далеч... В далечината прахът им се превръща в небесен, звезден прах. Луната свети, позлатява.... И т.н. до финала, с овации и поклони. Най–после относителка тишина. На централната маса, където е седнал Блъди Женското Гласче заедно с тримата свои главорези, се възстановява играта на карти. Влиза лродъвачът на шапки. Носи ги една върху друга като гевреци. ПРОДАВАЧЪТ Шапки!... Пристигнаха нови шапки!... Всички, скачат и се втурват към него. – Дай една! – На мен I – Ето парите! – За мен не остана ли някоя? – Плащам повече! На бърза ръка стоката е разграбена от ръцете му, след като е имало боричкане, ругатни и изтласкване. Продавачът стои сред бара и брои парите. Блъди се надига от масата. Бавно тръгва към него. БЛЪДИ /не забравяйте, че говори с женски глас/. Хопър! ШАПКАРЯТ /повдига глава към Блъди/. Да, сър. БЛЪДИ Казах ли ти нещо? ШАПКАРЯТ /прави се на ударен/ Не мога да си спомня, мистър. БЛЪДИ /уж спокойно/. На кого казах: пристигне ли стока, веднага отделяш четири шапки за мен? ПРОДАВАЧЪТ /разтреперва се/. Спомням си, мистър, но какво да правя? Разграбиха ги. БЛЪДИ АхаI /Бавно посяга към кобура си/ ПРОДАВАЧЪТ /разтреперан/. Сам видяхте, мистър Блъди, докато се усетя и ги разграбиха. БЛЪДИ /измъква пистолета. Всичко е замряло в оттакваие./ И за мен – никаква шапка. ПРОДАВАЧЪТ Но вече си купихте три! БЛЪДИ /строго/. Това си е моя работа!... На мен ми трябват шапки. Обичам ги. Събирам си ги. /Прицелва се./ ПРОДАВАЧЪТ Недейте., мистър!... Моля ви!... Чакам нова стока. Ще ви дам десет парчета!... /Отдръпва се към тезгяха./ БЛЪДИ Но преди това ще умреш! /Вече натиска спусъка./ Връхлита Сами. Всички очи са устремени към него и най–вече, към ранената му бинтован ръка. БЛЪДИ /с интерес към него/. Сами, какво има?... САМИ /тръгва към бара/. Абсолютно нищо. БЛЪДИ За първи път те виждам изплашен. САМИ /поема сервираната му на тезгяха чаша с уиски и я вдига към устата си с бинтованата ръка/. ОНЯ вече не се трае... Смятам да напусна Буфало. БЛЪДИ Защо е бинтована ръката ти? САМИ Не разбра ли? / Пие./ БЛЪДИ Нищо не разбирам. САМИ /оставя чашата на тезгяха/. Простреля ме в ръката. БЛЪДИ /тревожно/. ОНЯ ли? САМИ Да. Преди половин час... Срещна ме и ме запита защо не ми е пробита шапката. Казах му, че е стара, че съм си купил нова, а той каза, че нямаме право да сменяме пробитите шапки. И ми простреля ръката като второ предупреждение. БЛЪДИ /бърше лицето си с кърпа/. Друго нещо каза ли? САМИ /отпива/. Каза още, че ще простреля ръката на всекиго, който си смени пробитата шапка. БЛЪДИ /инстинктивно смъква шапката си и забърсва потния си врат./ Друго нещо не каза ли? САМИ Каза, че след туй ще запопне да пробива глави. /Блъди поглежда всички присъстващи, прибира пистолета в кобура и сяда на стола/ Блъди, омръзна ми вече. Ще бягам от Буфало... ТОЙ е навсякъде. БЛЪДИ /нервно/. Млъкни!... САМИ Такова чудо не съм виждал! /Обръща се към тезгяха и изпива уискито./ Връхлетява Вестникарчето. ВЕСТНИКАРЧЕТО "Буфало таймс*!... Страшилището на прерията се е появило на пет километра от Буфало!...Четете на първа, страница за последния подвиг на Призрака!... "Буфало таймс"!... Сега присъствуващите се нахвърлят към вестникарчето и разграбват стоката му. То доволно излиза с парите си навън. БЛЪДИ Хари! ХАРИ /зачетен във вестника/. Кажи, Блъди. БЛЪДИ Чети! ХАРИ Сега... Заглавие: СТРАШИЛИЩЕТО СЕ ПРИБЛИЖАВА КЪМ БУФАЛО... Подзаглавие: ЩЕ ПОСМЕЕ ЛИ ПРИЗРАКЪТ ДА ВЛЕЗЕ В ГРАДА?... /Почесва се и поглежда аудиторията./ БЛЪДИ /настойчиво/. Чети!... ХАРИ /навежда глава към вестника/. Сведенията за Призракът на прерията, наречен още Страшилището, стават все по–тревожни. Както е известно, Страшилището се появи преди един месец на трийсет километра от града ни, след което започна да се придвижва към нас. С внезапните си нападения, характерни за призраците, да оставим на страна това, че куршумите не го ловят – Страшилището всява страх у всеки любител на чужди коне и едър рогат добитък. Негова страст досега беше да пробива шапки и да връща добитъка на притежателя му. Това той правеше поне довчера, на десетина километра от града. Вчера обаче Призракът се явил пред четирима наши граждани в момента когато откарвали добитъка на мистър Хенсън. Освен че върнал добитъка на собственика, той прострелял ръцете на коубоите с думите: " А̀ сега да видим как ще си смените ръцете. Ръцете не са шапки"... Това станало САМО на пет километра от града ни, което означава, че Призракът ще изпълни заплахата си да се яви в Буфадо. Редакцията смята, че... БЛЪДИ /яростно/. Стига! Достатъчно!... ХАРИ /оправдава се/. 'Ги ме накара. БЛЪДИ Млъкни!... Кога ще дойде Джо? ХАРИ Не знам... Заповяда да го чакаме. БЛЪДИ /сякаш на себе си/. И всичко заради едно пикливо куче!... Ще му кажа да го върнем. ХАРИ Блъди, Джо не иска да чуе! Освен че обича кучета, казва, че било въпрос и на чест. Според него, Страшилището е страшно само за мухлювците. БЛЪДИ Да, ама следващия път ще ни пробие главите. ХАРИ /горчиво/. Не ми говори! Питаш ли какъв позор е да носиш пробита шапка! БЛЪДИ Знаеш ли къде е кучкарника на шефа? ХАРИ Ако знаех, отдавна да съм върнал този проклет пес... Ще му го пратя по пощата. БЛЪДИ Досега не съм чувал Призрак да получава колети, не стои на едно място, а освен това, приближава се към нас. ХАРИ Току виж, че влязъл в Буфало. БЛЪДИ Как не! ХАРИ /с надежда/. Така ли мислиш? БЛЪДИ В Буфало господарите сме НИЕ! ХАРИ /прекръства се/. Дано!... /Тръгва./ БЛЪДИ Къде отиваш? ХАРИ 3а всеки случай, да донеса пробитите шапки... Музика. Завесата се отваря, излиза Певицата. Запява: Някой се движи към Буфало. Нещо съвсем не е наред. Нещо пристига към Буфало и питаме се: Кой е днес наред? Шапки продават се в Буфало. Нещо съвсем не е наред. Шапки се сменят във Буфало цената им поскъпва всеки ден. Буфало, Буфало, Буфало! Градът си ти на смелите мъже. Буфало, претъпкано си цяло с мъже които плачат за въже. /Приглася хор от няколко мъже./ Шапки продават се в Буфало, нещо съвсем не е наред. Шапките се сменят във Буфало. Цената им поскъпва всеки ден. Някой се движи към Буфало. Нещо съвсем не е наред. Нещо пристига към Буфало и питаме се кой е днес наред. /Певицата с мъжки квартет./ Буфало, Буфало, Буфало, градът си ти на смелите мъже! Буфало, претъпкано си цяло с мъже които плават за въже!... Блъди се изправя и ядосано стреля във въздуха. Всички занемяват. БЛЪДИ Стига!... Забранявам тази песен!... Вратата се отваря от двама души, които правят път на Джо Светкавицата. В ръката му – вестник; Джо влиза величествено и пристъпва в настъпилата тишина и неподвижност. ДЖО /оглежда обстановката/. Каква е тази тишина? БЛЪДИ Издавам някои нареждания. ДЖО /хвърля вестника на тезгяха/. Четохте ли този парцал? БЛЪДИ. Да. ГЛАСОВЕ: – Четохме! – Всичко. – До последния ред. ДЖО /измъква пистолета си и го продухва/. И се изплашихте. Влиза Елвин, натоварен с пробитите шапки. Едва не се блъсва в Джо. Стъписва се. ДЖО Елвин, къде носиш тия шапки? ЕЛВИН /уплашено/. Това са пробитите шапки; ДЖО Аха! /Приближава се към него, измъква една от шапките, оглежда я, пъха показалеца си в дупката ѝ, след това я връща върху купа от шапки./ Какво ще ги правиш? ЕЛВИН Ами, Джо, как да ти кажа... Наредиха ми да ги донеса. ДЖО /спокойно/. Наредиха ти. ЕЛВИН Да. ДЖО И ти се подчини. ЕЛВИН Джо, нямаш си представа... Той се приближава. ДЖО /троснато/. Кой се приближава? ЕЛВИН Страшилището. ДЖО И какво като се приближава? ЕЛВИН /объркано гледа другите, навели глави, а после Джо/. Поръчал да го посрещнем с пробитите шапки. Иначе щял да ни пробие мозъците. ДЖО /Многозначително/. Така ли? ЕЛВИН Кълна се в бога и в каквото искаш. ДЖО И ще сложите тия шапки на главите си? ЕЛВИН Като нищо... Иначе ще ни пуснат по едно желязо в главите. ДЖО Хвърли ги на улицата! ЕЛВИН Моля? ДЖО Хвърли шапките на улицата! ХАРИ /най–после се обажда/ Джо,не си играй!...ОНЯ се приближава. ДЖО Който е допуснал да му пробият шапката, ще си я носи. Защо не пробиха моята? ХАРИ Защото не сте се срещнали. ДЖО Добре де, къде е? Защо не ми се изпречи? ХАРИ Имал си късмет. ДЖО Страхливци!... ХАРИ И Блъди ли е страхливец? ДЖО Всички!... Уплашихте се от една карикатура, на която пистолетите се влачат по земята. /Към Елвин./ Елвин, хвърли шапките вън1 ЕЛВИН /оглежда жално присъствуващите, среща погледа на Блъди, който свежда глава/. Добре, Джо. /Излиза и се връща с празни ръце./ Хвърлих ги пред вратата. ДЖО /към бармана/. Раздай на всички уиски!... След третата чаша тръгваме!... Ще го търсим и ще го намерим. ХАРИ /като поглежда как барманът започва да налива, а после поглежда Джо/. НЕГО ли, Джо? ДЖО Него. ХАРИ Ще го убиваме ли? ДЖО Басма ще му цепим. ХАРИ Дано го убием. ДЖО Ще го премахна лично!... Да не пречи на работата. БЛЪДИ Добре, Джо, но знаеш ли къде ще то намерим? ДЖО Да, Блъди. Джо светкавицата знае и това. ГЛАСОВЕ – Знаеш?
– Къде се намира? – Ти знаеш? жүктеу/скачать 2.04 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
1 2