Н
Проектът Калимера е финансиран от Европейската Комисия,
ТИО програма
асоки на проекта Калимера
Културни приложения:
Местни институции като посредници
към електронни ресурси
Насоки
за
добри
практики
Насоки на проекта Калимера
Съдържание
|
Глава 1: Насоки в социалната политика
-
Социално приобщаване
Групи в риск
Използване на технологиите на информационното общество /ТИО/ в борбата срещу социалната изолация
Подвижни услуги
Въпроси на достъпността
-
Културна идентичност и сближаване
Културно разнообразие
Cближаване на общността
Cъставяне на съдържание
Обществена информация в областта на културата
Разнообразяване на културното съдържание
-
Електронното правителство и гражданите
Процес на интеграция
Предоставяне на услуги
Взаимозависимост
Обществена информация
Консултиране
Aктивно участие
Изграждане на общността
Популяризиране на достъпа до обществените услуги
-
Обучение (формално и неформално)
Деца и училища
- Oн-лайн услуги за деца
Възрастни
- Основни умения/kлючови способности
- Дигитална грамотност
- Умения, свързани със заеманото работно място
Aкредитация
Влияние
Е-Учене
- Виртуална учебна среда
- Управление на учебна среда
- Интерактивна телевизия
- Подвижно учене
5. Социално и икономическо развитие
Културен туризъм
Родов туризъм
Вътрешно инвестиране
Информационни ресурси
Информационни услуги
Управление на знанието
Такси и лицензи
Доставка на услуги
Умения на персонала
Възстановяване на регионите
Културната индустрия
Публичност, маркетинг и обхват
Глава 2: Насоки на управлението
-
Стратегическо планиране
Стратегическо планиране
Културни стратегии
Планиране на проект
Бизнес план
-
Сътрудничество и партньорство
Стратегическo партньорствo
Партньорства между различни сектори
Партньорства вътре в секторите
Партньорства със сектора на образованието
Пaртньорства със сектора на доброволците
Партньорства с индустрията и частния сектор
Tипове партньорства
Иницииране на партньорства
Oрганизация на партньорства
Финансиране на партньорства
Поддържане на успешни партньорства
-
Работни модели
Финансиране и финансови възможности
Безплатни и отворени източници на софтуер
Външни източници
Доставчици на приложна услуга
Договори за ниво на обслужване
Работа в мрежа
Права на интелектуалната собственост
Управление на връзките с клиента
-
Персонал
Набиране на персонал
Умения
Обучение
Продължаващо професионално развитие (ППРP)
Пресичащи се проблеми
Външни източници и ползване на външни консултанти
-
Изпълнение и оценка
Статистика за обществени библиотеки
Статистика за музеите
Статистика за архивите
Методи за измерване на изпълнението
Нови статистически критерии и други пособия за оценка на електронни услуги
Стандартни схеми за оценяване (метрично и на процесите)
Методи за измерване на стойност и влияние
Практически наръчници за измерване на стойност и влияние
Стандартизирани въпросници за крайни потребители
Стандарти
Измерване на употребата на електронни ресурси
Нови статистически мерки и други средства за оценка на електронните услуги
Мерки за електронни ресурси /E-Метрика/
-
Законодателни и правни въпроси
Авторското право и ефектът му върху достъпа
Ефект на авторското право върху общественото заемане
Авторското право и техническите системи за защита
Влизане в действие на Директивата за защита на интелектуалната собственост /IPR Directive/
Общества с колективно лицензиране
Директива за база данни
Правото на интелектуална собственост /IPR/ в метаданните
Авторско право, архивиране, опазване и съхраняване
Насоки в планирането и създаването на дигитални материали
Лицензиране
Защита на данни и поверителност
Споделяне на данни
Свобода на информацията
Многократно използване на информация в обществения сектор
е-Търговия
Достъп за хора със затруднения
Глава 3: Технически насоки
-
Основни технологии и инфраструктура
XML(eXtensible Markup Language)
Уеб услуги
Семантичен уеб
Услуги на семантичния уеб
Мрежи
Високоскоростен Интернет (Broadband)
Оптичен Интернет
Сателитен Интернет
Безжичен Интернет
WiFi безжичен Интернет
-
Дигитализация
Планиране и работни процедури
Финансови въпроси
Селекция
Хардуер и софтуер
Формати на файлове
Стандарти
Права над интелектуалната собственост
Дизайн и начини на представяне
Пространство за съхраняване
-
Дигитално опазване и съхранение на колекции
Селекция
Запазване на технологията
Емулация
Миграция на данни
Автентичност
Пространство за съхраняване
Консервация
Възстановителни процедури при аварии
Формати
Носители
Стандарти
Уеб архивиране и архивиране на домейни
Въвличане на персонала
Административни и правни аспекти
Функционалност и съвместимост (Interoperability)
Метаданни
Стандарти за метаданни, специфични за определени сфери
Описание на ниво колекция
Терминология
Онтологии
Идентифициране на обекти
5. Откриване и извличане на ресурси
Функционалност и съвместимост
Търсачки
Препоръчителни списъци на сайтове
Входове, хъбове и портали
Кръстосано търсене
Ядра (Clumps)
Търсене и намиране на изображения
Претърсване и събиране (Harvesting)
-
Мениджмънт на съдържанието и контекста
Контекстуализация
Системи за мениджмънт на съдържанието CMS (Content Management Systems)
Мениджмънт на електронни записи ERM (Electronic Records Management)
Системи за Мениджмънт на дигитални фондове DAMS (Digital Asset Management)
Системи за мениджмънт на колекции (Collections Management Systems)
Интегрирани системи за библиотеки, музеи и архиви
Географски информационни системи GIS (Geographical Information Systems)
-
Мултимедийни услуги
Инфраструктура
Мултимедийни формати
-
Електронни книги и електронни периодични издания
-
Стриминг
-
Музика и звук
-
Дигитална фотография
-
Материали от радио- и телевизионни предавания
-
Стандарти и съвместимост
Географски информационни системи
Виртуална реалност
Визуализация
Хаптик ефекти
Канали за доставяне
-
Интернет
-
Дигитална телевизия
-
Будки
-
Видеоконференции
-
Мобилни услуги
-
Екскурзоводни турове
-
Интерактивност
Взаимодействие човек-компютър
Компютърни игри
Създаване на съдържание
Взаимодействие с потребителите
Справочно обслужване
Интерактивни витрини
-
Многоезичност
Европейски езици
Социално интегриране
Жестомимични езици
Информационно извличане
Многоезични тезауруси
Многоезични уеб сайтове
Писмени системи
Шрифтове и клавиатури
Транслитерация, транскрипция и контролни файлове
Машинен превод
Превод от глас на глас
-
Персонализация
Легитимация на потребителя
Лична неприкосновеност
Смарткарти и суайпкарти
Системи за разплащане
Персонализация
Системи за препоръчване
Персонализирано информационно търсене
Портали
Интерактивни форуми и он-лайн общности
Виртуални музеи, библиотеки и архиви
Смартетикети
Агент технология
Мобилен достъп
Обучение през целия живот
Изводи за ролята и обучението на персонала
-
Достъпност за хора с увреждания
Хората с увреждания и техните нужди
Физически достъп
Достъп до информация
Интелектуален достъп
Виртуален достъп
Достъпност в уеб пространството
Законодателна база и насоки
-
Сигурност
Сигурност на мрежата
Защитни стени (Firewalls)
Антивирусни софтуери
Легитимация на потребителите
Лицензи
Мениджмънт на дигитални права
Криптография
Дигитални подписи
Дигитални водни знаци
Стеганография (Steganography)
Автоматизирани системи за разплащане
Протокол SSL (Secured Sockets Layer)
Автентичност и цялостност
Надеждни дигитални репозиториуми
Имена на домейни
Информационна сигурност
Радиочестотна идентификация (RFID)
ВЪВЕДЕНИЕ
Тези насоки са съставени от Координационно действие КАЛИМЕРА, създадено в съответствие с Шеста рамкова програма на Европейската комисия за Технологиите на информационното общество (ТИО) (FP6).
Тяхната цел е да снабдят стратезите на политиката и професионалните работници в културните институции на местно ниво (в частност, публичните библиотеки, музеите и архивите) със стегнато и релевантно резюме за съответната страна и за уменията при ползването на нови технологии. Насоките се стремят да обяснят в разбираем вид как тези технологии биха могли да бъдат разгърнати, за да развиват дигитални услуги, предназначени да посрещнат реалните нужди на потребителя - социални, културни и икономически – и да стимулират по-широкото ангажиране и творчеството в нашите професионални общности. Те са предназначени също да подпомогнат по-ясното разбиране на пътя, по който местните културни услуги могат да играят ключова роля в осъществяването на главните политически цели в Европа, включително тези от e-Eвропа план за действие [1].
Насоките следват изпълненото от ПУЛМАН Тематична мрежа в рамките на Пета рамкова програма FP5 [2], която беше публикувана през 2002/03 и преведена на 26 езика. Насоките на проекта КАЛИМЕРА са организирани във връзка с подобна структура. Основните различия са, че Насоките на КАЛИМЕРА не само осъвременяват предишната версия, но очакват техният обхват да включи услугите, предлагани от архиви и музеи, в допълнение на онези, предлагани от публичните библиотеки. Подобни планове съществуват за тяхното превеждане на количеството европейски езици през първата половина на 2005. Всички версии ще бъдат достъпни в уеб сайта на КАЛИМЕРА [3].
Има 23 обособени части на Насоките. Те са структурирани в три основни групи, покриващи социални, управленски и технически проблеми. За да се осигури лесното ползване от страна на отговорните за вземането на решение, резюме към всяка от Насоките е също достъпно в допълнение към пълната версия. Последната част от всяка Насока се състои от серия от връзки към иновационни приложения на технологии, включващи или привличащи местните културни институции и предназначени да помогнат на потребителите да оценят водещото развитие в Европа от своята лична перспектива.
Координацията на Насоките на проекта КАЛИМЕРА бе поета от Essex County Council-Общината на графство Есекс, Великобритания, партньор в Координационното действие, под отговорното редакторство на Джулия Харисън. Разпространението ще бъде извършено от широк набор експерти от целия Европейски съюз и съседните страни под формата на семинар, писмено представени и критично редактирани. Благодарим на всички онези, които участваха така охотно и продуктивно в компилацията на Насоките и също на онези, които се ангажираха със задачата за техния превод.
През последния период на КАЛИМЕРА, който свършва в края на май 2005-а, най-добрият практически форум ще бъде качен на уеб сайт, за да даде възможност за по-широка дискусия по съдържанието на тези Насоки. Ние силно се надяваме, че много членове на професионалната общност ще участват в бъдещото развитие на идеи и идентифициране на добрата практика.
Накрая, бих искал да подчертая, че съдържанието на Насоките е свободно достъпно за ре-публикация. Всичко, което се изисква, е признаването на източника и програмата за ТИО, финансирана от Европейската комисия. С удоволствие ще снабдим издателите с необходимото лого.
Робърт Дейвис
Научен координатор
КАЛИМЕРА
rob.davies@mdrpartners.com
БИБЛИОГРАФИЯ
[1] e-EВРОПА План за действие
http://europe.eu.int/information_society/eeurope/2005/all_about/action_plan/index_en.htm
[2] ПУЛМАН Тематична мрежа http://www.pulmanweb.org
[3] КАЛИМЕРА http://www.calimera.org
Насоки на проекта Калимера
Глава 1:
Насоки в социалната политика
|
Насоки на проекта Калимера
Социално приобщаване
|
ОБХВАТ
Въпросите, отнасящи се до тези насоки, включват:
Рискови фактори за социална изолация
Групи в риск
Използване на технологиите на информационното общество /ТИО/ в борбата срещу социалната изолация
Подвижни услуги
Въпроси на достъпността
ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА Обратно към обхват
Рискови фактори за социална изолация Обратно към обхват
Рисковите фактори, които увеличават опасността от обедняване и социална изолация, включват:
-
продължителна оскъдица/неадекватни доходи (надхвърлящи задълженията);
-
продължителна безработица;
-
неосигуреност, ниско заплащане, ниско квалифициран наемен труд;
-
нисък образователен ценз, неграмотност и компютърна неграмотност;
-
израстване в уязвимо семейство;
-
увреждания;
-
недобро здраве;
-
живеене в опасни райони с тежки проблеми (престъпност, наркотици, асоциално поведение);
-
бездомничество и несигурни домашни условия;
-
имиграция, етнически и расови проблеми, дискриминация;
-
дискриминация на основата на пол, сексуална ориентация, религиозна и друга принадлежност;
-
деинституционализация (затвори, социални домове и психиатрични заведения).
Европейският съюз поема ангажимент за сериозни стъпки към ликвидиране на бедността и социалната изолация. Европейският съвет в Лисабон през март 2000 г. прецени, че съществуващото ниво на бедност и социална изолация е недопустимо. При разширяването на Европейския съюз, съществен елемент е постигането на десетгодишните стратегически цели на Съюза за устойчив икономически растеж, повече и по-добра работа, по-голямо социално сближаване и ликвидиране на бедността. Програмата за действие на Общността беше приета и всяка от страните-членки е задължена да подготви и изпълни Национален план за действие за социално приобщаване на базата на общите цели, допълнени от Съвета в Ница [1]. Някои страни имат също и национална политика за социално приобщаване.
Предизвикателството пред институциите в сферата на културното наследство е да уеднаквят различаващите се сектори в областта на законодателството, нормативните документи и инициативи и да ги интегрират в своите услуги. Тяхната политика трябва да се облегне на Всеобщата декларация за човешките права [2], Европейската конвенция за човешките права [3], Европейската стратегия за инвалидите [4] и Плана за действие на общността за преодоляване на социалната изолация 2002-2006 [5].
Културните институции са оптимално разположени, така щото да съдействат значително за обновяването на общността, протягайки ръка на хората, изложени на риск от социална изолация в местата, където живеят, и укрепвайки социалното сближаване по райони. Такава една инициатива изисква предприемането на стъпки за социално приобщаване,за разширяване обсега на предоставяните услуги, за формирането на нови връзки и партньорства в общността и отправя предизвикателство към някои по-традиционни и утвърдени ценности и практики. Музеите, библиотеките и архивите могат да подпомогнат образованието, намаляването на престъпността, развитието на изостаналите райони, икономическото и културното обновяване, творчеството, занаятите, електронното правителство, демократичните процеси, чувството за общност, гражданската и културна идентичност. Развитието във всяка една от тези посоки ускорява процеса на социално приобщаване.
ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ Обратно към обхват
Тези насоки са еднакво приложими за музеите, библиотеките и архивите, които могат да си сътрудничат успешно.
Създадени от отделни личности, от няколко семейства или институции, историческите архиви разкриват нашето минало, проследявайки как сме израснали като личности, общества и нации. Познаването на историята ни дава едно по-добро разбиране на самите нас като хора, на нашите общности и на разнообразното ни културно наследство. Архивите предлагат докосване до историческите събития чрез документи, писма, филми, записи, карти, планове, скици, плакати, фотографии – първичните извори на историческо познание.
Музеите, посредством един добре обмислен подход към колекционирането, излагането, планирането и интерпретирането, могат да породят чувство на принадлежност у групи, които са пренебрегвани и подценявани; могат да окуражат отношения на взаимно уважение, разбирателство и толерантност между различни социални общности, да се преборят с дискриминацията и да се изправят срещу стереотипите, които подхранват нетолерантно поведение.
Традиционната мисия на библиотеките е да предоставят материали и ресурси за информация, образование и развлечение. Днес те дават възможност на хората без достъп до компютър да ползват Интернет, за да четат вестници и да комуникират с близките си, които са далече; в библиотеките децата от социално изолирани семейства сега имат на разположение всички необходими удобства, за да напишат домашните си, а домакините получават достъп до виртуалните услуги и Интернет пазаруването пак чрез библиотеките. Създавайки финансиращи програми като Европейския социален фонд (ЕСФ) и Програмата за равнопоставеност [6], Европейският съюз призна градивното съдействие на библиотеките в тази посока. Подобни програми търсят нови пътища за намаляване на дискриминацията и неравнопоставеното отношение към хората на работното място и при търсенето на работа.
Местните институции безспорно имат по-силно влияние върху общността, отколкото националните, особено когато говорим за насърчаване на личностите и групите да изграждат свои собствени колекции и архиви на общността. В сравнение с големите национални институции, местните такива изглеждат не толкова подвластни на тежестта на бюрократичните процедури, което ги прави по-отворени и по-гъвкави. Поемането на тези задължения от културните институции може потенциално да окаже позитивно въздействие върху живота на хората в посока повишаване на самочувствието им и личната им самоувереност, давайки им възможност да получат нови умения, осигурявайки им възможности да развият чувство за идентичност и принадлежност.
Достарыңызбен бөлісу: |