Програма за развитие „българия 2020 16 I националната стратегия за регионално развитие (2012-2022) 17

Анализирането на културното наследство в Област Плевен позволява да се проследят няколко основни извода, структурирани в откроени потенциали, проблеми и съответстващите им препоръчителни мерки.

• 
  Областта, възприета като пространство на традиционни селища и поддържани връзки между тях, съществува от древността и съчетава исторически следи от четири основни епохи, сред които може да се подчертае големия римски военен лагер, по-късно трансформиран в забележителния град Ulpia Oescus. Към античността се присъединяват и античните крепости Сторгозия /част от парка Кайлъка, гр. Плевен/ и Димум край гр. Белене, за която се предполага, че е функционирала и като долно дунавска митница.
  
• 
  Средновековното наследство на Никопол е запазило спомена за величието на Второто българско царство в кръстокуполната църква „Свети Петър и Павел”.
  
• 
  Възрожденската архитектура от XIX век е представена от отделни жилищни сгради и църкви в Плевен и Никопол. В Белене могат да бъдат открити три значими църковни сгради – две католически, показващи и специфичния културен модел на града, заедно с една православна – датиращи също от XIX век.
  
• 
  Символите на освободителната война през 1877-1878 в Никопол, Плевен и Пордим разказват за ключовите военни операции, чиито резултати са били стратегически за развръзката на войната. Изявяването на културно наследство на областта може да се организира около три тематични акцента – Античност, Средновековие и Освобождение – обединяващи отделни ценности и съвместно привличащи научен и туристически интерес.
  
• 
  Освен това последователността на изброените епохи изразява досегашната трайност на областта във времето и е основание за бъдещо развитие, следващо исторически закономерности и притежаващо разграничима идентичност.
  
• 
  Старият път, следващ долно дунавската граница и обвързващ крайдунавските селища, както и направлението Никопол-Плевен, идентифицирани и от концепцията на Културните коридори на Югоизточна Европа, представляват потенциал за последователно и непрекъснато представяне на културните ценности в областта. Интегрирането на отделните елементи е предпоставка за създаването на завършен туристически продукт, надминаващ стойността на отделните обекти.
  
• 
  Представените възможности за обвързване на различни елементи съобразно два признака – принадлежност към тема и разположение на общ коридор – позволява инициирането на партньорства между отделни общини от областта. Подобна практика би могла да осигури по-ефективното управление на културното наследство, но и да провокира последващо междуобщинско сътрудничество и в други сектори.
  
• 
  Областта притежава и уникален пример за съчетаването на история и изкуство – историята като източник на вдъхновение и изкуството като средство за представяне и разказване на историята – представен от Плевенската панорама.
  

• 
  Основните проблеми са свързани с недостига на финансови ресурси за проучването на културното наследство, открояването на нови исторически обекти и поставянето им под юридическа защита. Недостатъчни са инициативите за физическото съхраняване на обекти, провеждането на консервационни и реставрационни мероприятия. Липсва и разнообразие на проектите за социализация и съвременна изява на културните ценности.
  
• 
  Актуален е проблемът за информационното представяне и популяризиране на културното наследство на областта, включително и чрез приложението на съвременните технологии.
  
• 
  Съвременната интерпретация на културните ценности чрез придаването на нова функция, обвързвана с различни културни дейности и създаване на изкуство, остава ограничена.
  

Проследяването на потенциалите и проблемите на културното наследство са основание за формулирането на няколко основни препоръчителни мерки за интервенция, подсказващи насоки за последващите стратегически предложения:

• 
  Създаване на междуобщинска рамка за управление на културното наследство в областта.
  
• 
  Изработване и реализация на съвместни проекти за съхраняване и социализация на културното наследство в областта, обединени около общи исторически теми и пътища.
  
• 
  Изтъкване и популяризиране на историческите, културни и природни ценности на областта.
  
• 
  Използване на историята като основно послание при настоящото развитие на областта и при формирането на нейните идентичност и маркетингово представяне.
  
• 
  Въвеждане на подходи за съвременна интерпретация на исторически обекти при съчетаването на историята с култура, изкуство и подходящи форми на туризма.
  

I.13.1.Обща характеристика

Данните показват, че област Плевен е с по-нисък БВП на лице от създадения средно за страната и за Северозападния район. Към 2010 г. при среден БВП на лице за страната 9359 лв. и за Северозападния район - 5652 лв., за област Плевен размерът на създадения БВП е 5051 лв. В сравнение с останалите 4 области в обхвата на Северозападния район област Плевен е в по-добра позиция от области Монтана и Видин.

По отношение на ръста на БВП на лице, постигнат за периода 2006-2010 г. област Плевен също е в неблагоприятна позиция. При постигнат ръст от 139,1 % средно за страната и 122,0% средно за Северозападния район, в област Плевен същия е 113,5%. По отношение на този показател област Плевен е на последно място в Северозападния район.

По отношение на показателя “Нетни приходи от продажби” област Плевен е с най-висок размер – 2808344 хил. лв., което е 32,4 % от общия им размер за Северозападния район. По този показател областта е с водещо място в района.

Структура на предприятията. Към 2011 г. на територията на област Плевен са функционирали общо 9339 предприятия от нефинансовия сектор. По брой на заетите в тях лица, преобладаващата част от тях са от типа “микро” и “малки”.

Средните и малки предприятия са малко на брой. Техният относителен дял е едва 1,5% от общия им брой. Това са производствени единици както от вторичния сектор, така и от третичния (учебни заведения – университети, болнични заведения, търговски обекти и др.).

I.13.2.Структура на икономиката

Динамиката в размера на БДС за периода 2007-2010 г. показва, че икономическата криза дава отражение върху размера на анализирания показател. При реализирана БДС в размер на 1 054,0 млн. лв. (2007 г.) през 2010 г. същия е 1255,1 млн. лв., т.е. налице е ръст с 11,9%.

Секторната структура на Брутната добавена стойност показва, че водещо място има третичния сектор (услуги), като относителния дял на БДС през 2007 г. е 57,58%, а през 2010 г нараства на 63,51%. Развитите обслужващи функции на някои от по-големите общини също е фактор за по-високия размер на БДС от третичния сектор.

При останалите сектори се забелязва тенденция на намаляване на относителните им дялове. При първичния сектор се наблюдава и спад в абсолютния размер на брутната добавена стойност, а при вторичния – има определен ръст в реализираната брутна добавена стойност, но и спад в относителния дял.

В основата на първичния сектор е селското и горското стопанство. В по-голямата част от общините в областта селското стопанство определя облика на икономиката им. Аграрният сектор е с подчертана растениевъдно-животновъдна насоченост.

I.13.3.Структура на предприятията.

Към 2011 г. на територията на област Плевен са функционирали общо 9339 предприятия от нефинансовия сектор. По брой на заетите в тях лица, преобладаващата част от тях са от типа “микро” и “малки”. Средните и малки предприятия са малко на брой. Техният относителен дял е едва 1,5% от общия им брой. Това са производствени единици както от вторичния сектор, така и от третичния (учебни заведения – университети, болнични заведения, търговски обекти и др.).

I.13.4.Капитализация и Икономическа активност. Инвестиции

През 2011 г. от общия размер на разходите за ДМА – 289,6 млн. лв., 49,% са в областта на първичния сектор, а 26,6% - във вторичния. От икономическите дейности от третичния сектор с най-висок обем на разходите за дълготрайни материални активи са търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, хотели и ресторантьорство, транспорт, складиране и пощи – с общо 43,5 млн. лв., или 15,0% от общия им размер.

В сравнение с 2007 г. е налице определено преориентиране в насочеността на разходите за ДМА. През 2007 г. основната част от разходите са били във вторичния сектор - 29,1% от общия им размер, а в първичния – само 9,0%.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, основната част е насочена за машини и оборудване. От общия им размер за 2011 г. 37,3% са за машини и оборудване, 21,3% - за сгради, строителни съоръжения и конструкции, 13,8% за транспортни средства и 27,6% за други дълготрайни материални активи.

Размерът на преките чуждестранни инвестиции в област Плевен в периодап2007-2011 г. варира от 165,8 млн. евро (2007 г.) спада до 153,3 млн. евро (2010 г.) и нараства до 174,9 млн. евро (2011 г.). Привлекателността на областта за преките чуждестранни инвестиции в сравнение с останалите 4 области от Северозападния район се запазва относително стабилна – през отделните години около 35-38% от тях са насочени в област Плевен. По отношение на общия размер на преките чуждестранни инвестиции в страната областта губи привлекателност. Така ако през 2007 г. 1,1% от общия им размер са ориентирани към област Плевен, то през 2011 г. те са вече 0,8%.

I.13.5.Принос на общините в икономическото развитие на област Плевен

Данните показват, че водещо място в икономиката на област Плевен имат общини Плевен, Белене,Червен бряг и Левски. През 2011 г. от произведената продукция в областта (1959,1 млн. лв.), община Плевен участва със 60,3%, , община Белене – с 14,6%, община Червен бряг – с 5,8%.

Капитализацията на територията, изразена чрез размера на Дълготрайните материални активи (ДМА) показва, че отново водещо място заемат общини Плевен, Червен бряг, Кнежа, Долни Дъбник и Левски.

I.14.СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ, СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И ВКЛЮЧВАНЕ

I.14.1.Демографско състояние и тенденции

Брой на населението

По данни от последното преброяване на населението и на жилищния фонд в Р. България, извършено през 2011 г., в област Плевен към тази година живеят 269752 д. Броят на населението на областта съставлява 31,8% от това на Северозападния район и 3,7% от това на страната. За периода 2007-2011 г. броят на населението на областта е намалял от 297928 д. на 269752 д, или с 31824 д. (9,5%). За анализирания петгодишен период област Плевен е с 28176 д. по-малко население, или с 9,5% спад. Отделните общини са с различна степен на обезлюдяване. С най-голямо намаление на населението са общини Долни Дъбник (21,2%), Никопол (17,4%), Пордим и Гулянци – с по 13,7%. Община Плевен е относително най-слабо засегната от обезлюдяване – намалението в броя на населението през 2011 г. спрямо 2007 г. е с 6,0%.

Позиционирането на област Плевен сред останалите 4 области в Северозападния район по отношение на естественото движение на населението показва, че тя е в по-благоприятно положение по стойността на някои от анализираните коефициенти. Към 2011 г. при среден за района отрицателен естествен прираст – 10,6‰, за област Плевен той е – 8,9‰, докато за област Видин същият е – 14,7‰, област Монтана - 12,2 и т.н. По отношение на стойността на показателите естественото възпроизводство на населението в областта, ясно могат да се обособят две зони:

• 
  Първа зона - с високи отрицателни стойности на естествения прираст. Тази зона включва три от крайдунавските общини – Гулянци, Никопол и Долна Митрополия;
  
• 
  Втора зона - с по-ниски, но също отрицателни стойности на естествения прираст, включваща общини от южната и югозападната част на областта – Плевен, Червен бряг, Долни Дъбник, Кнежа.
  

През 2007 г. от област Плевен са се изселили 6856 д, а са се заселили 6014 д., което формира и отрицателен механичен прираст – 824 д. За 2011 г. данните са в същата посока – броят на заселените е 3749 д, на изселените 4243 д., а механичния прираст също е отрицателен – 494 д. По общини данните показват, че малките общини са с по-високи стойности на изселените от тези на заселените.

Измененията във възрастовата структура на населението на област Плевен за периода 2007-2010 г. показват, че за разлика от състоянието в страната и в Северозападния район тук процесите на застаряване на населението са по-слабо изразени.

Териториалните анализи на възрастовата структура (по общини) показват наличието на съществени различия в процесите на застаряване на населението. В някои от общините населението в над трудоспособна възраст през 2011 г. е над 35% - Никопол (36,0%), Долна Митрополия (36,3%), Гулянци (40,7%), Искър (52,2%). Това е проблем, свързан с ограничен трудов потенциал на тези общини.

Коефициентът на възрастова зависимост е показател показващ броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Данните за периода 2007-2010 г. показват, че стойността на този коефициент нараства от 50,5% на 52,1%, което е индикатор за застаряването на населението. Област Плевен е с по-нисък коефициент от средния за Северозападния район, но е с по-висок от средния за страната.

Териториалните анализи на коефициента на възрастова зависимост (по общини) показва, че за анализирания период стойностите на този коефициент нарастват с над 1% в общини Гулянци (от 80,7 на 85,9%), Плевен (от 39,4 на 46,0%), Никопол (от 67,4 на 77,8%) и Левски (от 56,4 на 57,5%). Обратна тенденция – на намаляване на числовите стойности на коефициента на възрастова зависимост е характерна за няколко общини – Искър (от 68,6 на 62,1%), Пордим (от 80,9 на 79,4%), Кнежа (от 57,2 на 55,9%).

I.14.2.Образование и инфраструктура на образователната система

Образованието в област Плевене е представено от всички видове и степени на образователната система – от предучилищното обучение, средното общо (в т.ч. и профилирано), професионално и висше образование. В областта се намират единствените в Северозападния район висши училища – Медицински университет – Плевен, и в гр. Долна Митрополия - факултет “Авиационен” на Национален военен университет “В. Левски” – гр. Велико Търново.

Предучилищното обучение се осъществява в два типа детски заведения – Целодневни детски градини (ЦДГ) и Обединени детски заведения (ОДЗ). В ОДЗ основната част от капацитета им е от “градински” групи, допълнени от по 1-2 “яслени” групи. Тази дейност на образователната система е с местно, общинско значение и е предмет на подробни анализи в ОПР.

Общото образование, с изключение на профилираното също е с общинско значение. Поради последиците от демографската криза мрежата от общообразователни училища е трансформирана като са закрити 22 училища. Основанията за подобна трансформация се крият в намалелия брой на учениците в този тип училища. От 25100 ученика (2001 г.) те стигат 21997 ученика (2011 г.), т.е. с 3103 ученика по-малко.

Професионалното образование включва мрежа от професионални училища – Професионални гимназии (ПГ), разкрити в пет общини – Плевен, Левски, Кнежа, Пордим и Червен бряг.

Мрежата от професионални училища в област Плевен е запазена – няма промени в броя им за периода 2007-2011 г. Общият брой на ПГ през учебната 2011/2012 г. е 25, от които 24 са с държавно финансиране, 1 с общинско (ДФСГ “Интелект “ гр. Плевен) и 1 – с частно (
ЧПК “ИКОМ ИНТЕЛЕКТ” – гр. Плевен”). Териториалното разпределение на професионалните училища е в 6 от общините на област Плевен. В гр. Плевен има 14 ПГ, в община Червен бряг – 4 ПГ (3 в гр. Червен бряг и 1 ПГ в с. Чомаковци), с по 2 професионални училища са общини Долни Дъбник, Левски, Кнежа, а 1 ПГ е в гр. Пордим. Като опорни центрове на професионалното образование са се оформили градовете Плевен, Червен бряг и Левски.

Общият брой на учениците в професионалното образование през учебната 2011/2012 година в областта е 6526 ученика, което е с 1565 ученика по-малко в сравнение с учебната 2006/2007 година.

Висшето образование в област Плевен е организирано в Медицинския университет в гр. Плевен и във факултет “Авиация” на НВУ “В. Левски” в гр. Долна Митрополия. Общият брой на обучаваните студенти през учебната 2011/2012 г. е 1350.

I.14.3.Здравеопазване

Другият основен фактор за състоянието и развитието на системата на здравеопазването в област Плевен е кадровата осигуреност на системата.

В ОСР се акцентира на болничната лечебна помощ, тъй като тя е с надобщинско значение. Териториалното разположение на болничната инфраструктура е функция от броя на населението, според което се определя и капацитетът на отделните болници и района на обслужването им.