Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
| ПЕЧАТ, РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ
Печатът, радиото и телевизията са едни от най-мощните инструменти на власт. Те свалят и вдигат, създават и унищожават политически фигури, обричат на забвение мислещи умове, а посредствеността могат да въздигнат в култ. Много често те са използвани от управниците за отклоняване на вниманието на народните маси от парливите проблеми на деня или ги изместват, като акцентират върху спорта и рекламата, които са се превърнали в доходоносен бизнес. Ние не отричаме полезността и удоволствието от спорта и развлеченията, още по-малко отхвърляме ролята и нуждата от мечата, радиото и телевизията, дори така както се използват днес. Ясно е, че средствата за масова информация трябва и могат да бъдат използвани като възпитателни фактори, тъй като имат широко въздействие върху народните маси. И те ще имат такова предназначение и в бъдеще, когато няма да бъдат монополизирани. Но днес те са в голяма степен главно средство за фабрикуване на лъжи и заблуди, за формиране на общественото мнение в полза на държавни политики и политически партии, според вкуса и интересите на капиталисти и властници, които имат пряк интерес от подобно нещо. И това е толкова по-вярно, колкото по-напред една страна е отишла в капиталистическото си развитие. Колкото до диктаторските режими, и особено болшевишките, там монополът е абсолютен и не зависи от степента на стопанско развитие. Тези от нас, които са живели и живеят в страните на западната буржоазна демокрация, знаят колко мъчно е да се създаде един вестник. Те знаят колко трудно е, при цялата формална свобода за изразяване на мненията, да се промъкне една статия и дори съобщение, когато те не отговарят на политиката и интересите на даден вестник. Пред вас се изправя стена на мълчанието, един железен обръч на пълно изолиране ви огражда и осъжда да оставате вечно със затворени уста пред широката публика. У нас, напротив, такава, каквато беше страната преди установяването на болшевизма, дори във времето на полуфашистки режими, винаги бе възможно да се създаде най-малко един седмичен вестник и да се намерят достатъчен брой читатели, за да се осигури издръжката и редовното му излизане. На какво се дължи тази разлика? Колкото капитализмът е по-развит, толкова монополът е по-цялостен. Преди всичко печатът в развитите капиталистически страни е неимоверно скъп - и в това именно се изразява икономическият монопол. Вестници издават тези, които имат много пари и които чрез едно дълго и упорито усилие, ефикасно подпомагани от пряката и непряка реклама, успяват да им създадат достатъчно голям тираж, за да могат да плащат скъпия печат и скъпата му издръжка или онези, които, бидейки разположени да служат на властниците и капиталистите, си осигурят финансовата подкрепа на тръстовете и картелите или на тайните фондове. Колкото до радиото и телевизията, те са навсякъде държавен монопол. Обикновено частните радио и телевизионни канали се занимават повече с доходоносни спортни, музикални и др. неполитически програми. Но те участват по друг начин в политиката. До държавните радио и телевизионни програми имат достъп тези, които държат държавното кормило, свързани са с политиката на страната и чиито мнения не са в дълбок дисонанс с тези на управляващите. Радиото и телевизията са мощно средство, защото те дори не изискват усилието да четеш. Натискането на един бутон е достатъчно, за да потече към потребителя смляна и добре подготвена информация, която дори при най-голяма привидна обективност може да поднесе лъжи и заблуди. При това от слушателя и зрителя не се иска да прекратява друга своя работа. В болшевишките страни картината е още по-лоша. Там "партията и правителството" са спестили усилието на хората дори да превъртят копчето и да изберат програмата. Пропагандните специалисти са се погрижили да "радиофицират" цели селища с радиоточки или с почти идентични предавания по малкото на брой програми и смачкват мозъците на хората със строго дозирани и "идеологически" издържани предавания. Против тези мощни средства на властта гражданинът не може да направи практически абсолютно нищо. Неговият глас, ако не бъде напълно задушен (във физическия смисъл на думата), може да се чуе най-много на 50-ина метра в някой "Хайд парк", където другите "порядъчни" граждани ще го помислят за полулуд. Ето един поучителен пример. Генерал Франко има интерес да представя всяка противофранкистка проява в Испания и вън от нея като дело на Русия и комунистите. За франкистката пропаганда няма други врагове освен комунистите, въпреки че в Испания те не са толкова много. Анархистите, които имат много по-голямо влияние и са единственият сериозен враг на режима, винаги и нарочно се представят от официалната пропаганда (друга не съществува) като комунисти. Това води от една страна до увеличаване на престижа на комунистите сред непосветените, които мразят франкисткия режим. Нашите испански приятели във Франция в началото се бяха опитали да инсталират своя радиостанция на територията на страната и да атакуват франкисткия режим. Но френското правителство, което държеше на добросъседските отношения и на официалния неутралитет, забрани предаванията. В същото време Москва започна да излъчва специални предавания за Испания под името "Радио Пиринейка". Ето как на практика Франко, френското и московското правителство задушаваха гласа на испанските анархисти, които искаха да кажат истината на испанския народ. Така постъпваше и Мусолини, който неволно съдейства за разрастването на комунистическата партия в Италия. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|