Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Случай 25

П: Значи, когато моят инструктор и аз се споразу­меем, че моментът да свършим нещата е подходящ, аз започвам да излъчвам мисли...

Д-р Н: Продължавай.

П: Моите послания се приемат от координаторите.

Д-р Н: Кои са те? Твоят инструктор-водач не се ли занимава с всички приготовления по прераждане­то?

П: Не съвсем. Той разговаря с координаторите, които всъщност ни помагат, когато правим предва­рителен преглед на възможностите ни за живот на Пръстена.

Д-р Н: Какво е Пръстенът?

П: Там, където отивам. Наричаме го Пръстенът на Съдбата.

Д-р Н: Само едно такова място ли има в духовния свят?

П: (пауза) О, мисля, че би трябвало да са много, но аз не ги виждам.

Д-р Н: Добре, нека отидем в Пръстена заедно след като отброя до три. Когато свърша с броенето, ти ще можеш да си спомниш всички подробности от това преживяване. Готов ли си да тръгнеш?

П: Да.

П: (дълга пауза) Аз... се нося към Пръстена... той е кръгъл... един гигантски мехур...

Д-р Н: Продължавай да се движиш. Какво още можеш да ми кажеш?

П: Има... сила от концентрирана енергия... светли­ната е толкова силна. Аз съм засмукан навътре... през една фуния... малко по-тъмно е.

Д-р Н: Страхуваш ли се?

П: Хмм... не, бил съм тук и преди, в края на краи­щата. Ще бъде интересно. Развълнуван съм заради приятната изненада, която ме очаква.

Д-р Н: Добре, какви са първите ти впечатления, докато се носиш из вътрешността на Пръстена?

П: (гласът му затихва) Аз... съм малко неспокоен... но енергията ме отпуска. Осъзнавам, че от мен се интересуват... грижат се... не се чувствам сам... при­съствието на моя инструктор също е с мен.

Д-р Н: Продължавай да съобщаваш всичко. Какво , виждаш след това?

П: Пръстенът е заобиколен от редици с екрани - аз гледам в тях.

Д-р Н: Екрани на стени?

П: Самите те изглеждат като стени, но всъщност нищо не е плътно... всичко... е... еластично... екрани­те се извиват около мен... движат се...

Д-р Н: Кажи ми нещо повече за екраните.

П: Те са тъмни... още нищо не отразяват... блещукат като парчета стъкло... огледала.

Д-р Н: Какво става след това?

П: (нервно) За момент настъпва тишина - винаги е така - а след това сякаш някой с лек удар включва прожекционния апарат в някакъв панорамен кино­салон. Екраните оживяват, изпълват се с образи, появява се цвят... действие... светлина и звук.

Д-р Н: Продължавай да ми съобщаваш. Къде се намира твоята душа спрямо екраните?

П: Аз кръжа в средата, наблюдавайки около себе си панорамата на живота... места... хора... (весело) Поз­навам този град!

Д-р Н: Какво виждаш?

П: Ню Йорк.

Д-р Н: Искаше ли да видиш Ню Йорк?

П: Говорихме да се върна там... (погълнат от впе­чатленията) Ей, променил се е - има повече сгради... и коли... шумно, както винаги.

Д-р Н: Ще се върна към Ню Йорк след няколко минути. Точно сега искам да ми кажеш какво се очаква от теб в Пръстена.

П: Ще задействам пулта чрез ума си.

Д-р Н: Какво е това?

П: Сканиращо устройство пред екраните. Виждам го като маса от светлини и бутони. Все едно че съм в пилотската кабина на самолет.

Д-р Н: И виждаш всички тези механични предмети в духовна обстановка?

П: Знам, че звучи налудничаво, но това е, което ми идва наум, за да мога да ти обясня какво точно правя.

Д-р Н: Няма проблеми, не се притеснявай. Просто ми кажи какво се очаква от теб да направиш с този пулт.

П: Ще помогна на контрольорите да променят изоб­раженията на екраните като задвижа сканиращото устройства чрез ума си.

Д-р Н: О, ще задействаш прожекционния апарат, все едно че си в киносалон?

П: (смее се) Не прожекционния апарат, сканиращото устройство. Както и да е, това не са истински филми. Наблюдавам живота, който в действител­ност протича по улиците на Ню Йорк. Умът ми се свързва със сканиращото устройство, за да контро­лира движението на сцените, които гледам.

Д-р Н: Би ли казал, че това устройство прилича на компютър?

П: До известна степен... то работи на принципа на пистите за звука... конвертира...

Д-р Н: Какво конвертира?

П: Моите команди... се записват в пулта, така че мога да проследя действието.

Д-р Н: Разположи се пред пулта и се превърни в оператор, като продължаваш да ми обясняваш всичко.

П: (пауза) Установил съм контрол. Виждам... линии, срещащи се в различни точки в поредица от сцени... сега пътувам през времето по линиите и наблюда­вам как се променят образите на екраните.

Д-р Н: А екраните непрекъснато ли се движат около теб?

П: Да, след това, когато искам сцената да спре, точките по линиите се осветяват.

Д-р Н: Защо правиш всичко това?

П: Аз сканирам. Спирките са основни повратни пунктове от пътищата на живота, включващи важни решения... възможности... събития, които изискват задължително разглеждане на алтернативен избор във времето.

Д-р Н: Значи линиите маркират пътищата през по­редица от събития във времето и пространството?

П: Да, пистата се контролира в Пръстена и се пре­дава на мен.

Д-р Н: Ти ли създаваш тези сцени от живота, докато ги проследяваш?

П: О, не! Аз просто контролирам тяхното движение по линиите през времето.

Д-р Н: Какво друго можеш да ми кажеш за линиите?

П: Енергийните линии са,., пътища с точки от цветна светлина като пътепоказатели, които аз мога да прид­вижвам напред, да връщам назад или да спирам.

Д-р Н: Все едно, че пускаш видеокасета с бутони за старт, бързо превъртане напред, стоп и пренавиване?

П: (смее се) Това е идея.

Д-р Н: Добре, ти се движиш по следата, сканираш сцени и решаваш да спреш. Кажи ми какво правиш тогава.

П: Задържам неподвижна сцената върху екраните, за да мога да вляза в нея.

Д-р Н: Какво? Да не би да казващ, че самият ти ставаш част от сцената?

П: Да, сега имам пряк достъп до действието.

Д-р .Н: По какъв начин? Ставаш ли действащо лице в сцената или твоята душа кръжи над главите на хората, докато те продължават да се движат?

П: И двете. Мога да почувствам какъв е животът с всекиго от сцената или просто да ги наблюдавам от която и да е удобна позиция.

Д-р Н: Как можеш да напускаш пулта и да влизаш в сцена на Земята и в същото време да продължаваш да следиш действието в Ринга?

П: Знам, че може би не го разбираш, но част от мен остава при контролните уреди, така че аз мога да стартирам сцената отново и да я спра по всяко време.

Д-р Н: Може би разбирам. Можеш ли да разделяш енергията си?

П: Да, и мога да изпращам мисли обратно към себе си. Разбира се, контрольорите също ми помагат, докато влизам и излизам от екраните.

Д-р Н: Значи по същество, докато проследяваш, ти можеш да придвижваш времето напред и назад и да го спираш?

П: Да... в Пръстена.

Д-р Н: Извън Пръстена времето в духовния свят за теб на едно и също място ли стои или върви напред?

П: Тук то стои на едно и също място, но все пак можем да го видим как се движи напред на Земята.

Д-р Н: Струва ми се, че когато душите са в Пръстена на Съдбата, те използват времето почти като инст­румент.

П: Като духове ние използваме времето... субектив­но. Нещата и събитията се движат... и се превръщат в обекти във времето... но за нас времето е неизмен­на величина.

Д-р Н: Парадоксът, с който се сблъсквам при път­уването във времето, е, че онова, което ще се случи, вече се е случило, така че човек може да види собствената си душа в някое човешко същество, докато влиза в сцени от живота от бъдещето.

П: (усмихва се загадъчно) Когато осъществява кон­такт, душата, която живее, за момент бива задържа­на. Това трае сравнително кратко. Когато пътуваме през времето, ние не нарушаваме жизнените цикли.

Д-р Н: Добре, ако минало, настояще и бъдеще не са наистина отделени, докато проследяваш, защо спи­раш сцените, за да обмислиш възможните избори, след като вече можеш да надникнеш в бъдещето?

П: Страхувам се, че не разбираш истинската причи­на, поради която контрольорите на Пръстена изпол­зват времето. Животът все пак е нещо условно. Движещото се напред време е създадено с цел да бъдем проверени. На нас не ни се показват всички възможни завършеци на дадена сцена. Части от живота остават неизвестни за нас.

Д-р Н: Значи времето се използва като катализатор на обучението посредством разглеждането на животи, в които ти не можеш да видиш всичко, което ще се случи?

П: Да, за да се провери нашата способност да нами­раме решения. Ние преценяваме своите способнос­ти в зависимост от трудността на събитията. Пръс­тенът предлага различни експерименти, от които можем да избираме. На Земята ще се опитаме да се справим с тях.

Д-р Н: Можеш ли да видиш в Пръстена живота на други планети освен на Земята?

П: Не мога, защото съм програмиран да проследя­вам времето на Земята.

Д-р Н: Ти си в състояние да прескачаш през времето от екран в екран като топка!

П: (смее се) О, това е стимулиращо - не се съмнявай - но ние не можем да лудуваме, защото за следва­щия живот трябва да бъдат взети сериозни решения. Ще трябва да приема последствията от всяка греш­ка, допусната при изборите ми... ако не успея да се справя добре с живота.

Д-р Н: Все още не разбирам как би могъл да допу­снеш много сериозни грешки в своите избори, след като на практика си преживял част от живота, в който възнамеряваш да живееш.

П: Аз не мога да правя неограничен брой избори на житейска среда. Както казах, аз вероятно няма да мога да видя всички елементи от дадена сцена в един отрязък от време. При всеки избор на тяло има риск, защото те не ти показват всичко.

Д-р Н: Ако бъдещата съдба на човека не е напълно предопределена, както казваш ти, тогава защо на­ричате това място Пръстенът на Съдбата?

П: О, съдба има, това е ясно. Жизнените цикли са си на мястото. Просто има прекалено много алтер­нативи, които са неясни.

Когато отведа пациентите си в пространството за избор на живот, те виждат един кръг от минало, сегашно и бъдеще време - като Пръстена в настоящия случай. Усещайки, че напускат духовното сега на кръга, душите очевидно се движат назад и напред по резониращи вълни по време на своите обиколки за наблюдение. Всички аспекти на времето им се представят като повторно възникващи реалности, прииждащи и оттеглящи се ед­новременно. Тъй като паралелните реалности са насло­жени една върху друга, те могат да бъдат видяни и като възможности за физически животи, особено от по-опит­ните души.

Бях озадачен от факта, че при тези условия пациен­тите ми не виждат изцяло бъдещето като част от всезна­ещата духовна обстановка. Опитвайки се да си отговоря на това, накрая стигнах до заключението, че духовният свят е проектиран да пази интересите на всяка душа. Обикновено хората, с които работя, са по-млади души, които все още се прераждат. Те може да не виждат ясно важни събития прекалено далеч в бъдещето, защото колкото повече тези души се отдалечават от настоящите вероятности, толкова по-широк става обхватът на въз­можните алтернативни реалности, които затъмняват вижданите от тях образи. Въпреки че същото е в сила и за времето в далечното минало, има и едно изключение. Собствените минали животи на душата по-лесно се раз­познават. Това е така, защото за обучението на тази душа предварително е била създадена една единствена реал­ност с определена насока на действие и тя здраво се е запечатала в паметта й.

В Глава пета Случай 13 демонстрира как, когато навлизаме в настоящия живот, върху нас бива наложена амнезия, така че преживяванията от минал живот да не възпрепятстват себеоткриването в сегашния. Същото условие е валидно и за душите, които изследват бъдещи животи. Без да знаят защо, повечето хора вярват, че техният живот следва някакъв план. Те, разбира се, са прави. Въпреки че амнезията ни пречи да възприемем напълно съзнателно наличието на този план, подсъзна­нието държи ключа към духовните спомени за цялостния подробен план на всеки един живот. Душите избират съответния живот с помощта на един вид машина на времето, чрез която те могат да видят някои алтернатив­ни маршрути на основния път. Въпреки че като души ние не получаваме пълна представа за тези пътеки, ние до­насяме на Земята части от пътната карта. Веднъж един пациент ми каза: "Всеки път, когато не знам как да постъпя в живота, аз сядам на спокойствие, замисляйки се къде съм бил, и го сравнявам с мястото, където мога да поискам да бъда в бъдеще. Отговорът за следващата стъпка просто се поражда в самия мен."

Приемането на нещата, които ни се случват по пътя на живота, за "дело на Бога" не означава, че нашето съществуване трябва да бъде заключено в духовния детерминизъм, при който ние трябва да се подчиняваме на една неизменима съдба. Ако всичко беше предопределе­но, нашата борба нямаше да има никакъв смисъл и нямаше да бъде справедлива. Когато ни сполетява не­щастие, целта не е да скръстим ръце, изпълнени с фатализъм, и да не се борим да подобрим положението като правим промени на момента. По време на своя живот всеки от нас ще получи възможности за промяна, които крият рискове. Такива обстоятелства могат да възник­нат в неподходящо време. Ние може да не действаме съобразно с тях, но предизвикателството си остава. Цел­та на прераждането е да се упражни свободната воля. Без тази способност ние всъщност ще бъдем едни безсилни същества.

Следователно кармичната съдба означава, че ние не сме просто въвлечени в събития, върху които нямаме контрол. Това означава също, че ние имаме уроци и отговорности, определени ни от кармата. Законът за причините и следствията от нашите действия винаги е съществувал, поради което този пациент не искаше да направи грешка, избирайки живот, неподходящ за него. Но каквото и да ни се случи в живота, важното е да разберем, че нашето щастие или болка не са свидетелс­тво нито за благословия, нито за измяна от страна на един Бог-свръхдуша, на водачите ни или на координато­рите при избора на живот. Ние сме творците на собст­вената си съдба.

От края на разговора ми със Случай 25 читателят може да остане с впечатлението, че целта на този инди­вид в следващия си живот да се изяви на музикалното поприще е доста егоистична. Определено в неговото желание да бъде уважаван музикален талант прозира стремеж за лично възнаграждение, който би бил по-мал­ко очевиден при една по-напреднала душа. Ще видим обаче, че и тази душа иска да даде много от себе си.

Д-р Н: Сега искам да си поговорим повече за сцените от Ню Йорк, които виждаш. Преди да дойдеш в Пръстена беше ли подготвен по някакъв начин за избори, базиращи се на географско местоположение? П: О, до известна степен. Инструкторът ми и аз обсъждахме обстоятелството, че в последния ми живот съм умрял млад в Ню Йорк. Исках да се върна в този динамичен град и да уча музика. Д-р Н: Говори ли с инструктора си и за други души - за твои приятели, които би искал да се преродят заедно с теб?

П: Разбира се, това е част от разговора. Някои от нас започват да очертават границите на новия живот като решават коя ще е най-удачната среда за всички засегнати. Обявих, че искам да започна отново на същото място, където бях убит. Инструкторът и приятелите ми дадоха своите предложения.

Забележка: В миналия си живот този пациент е дошъл в Америка като руски емигрант. Бил е убит през 1898 г. на 22-годишна възраст в резултат на злополука по време на строеж на железопътна линия в Ню Йорк. През 1937 г. той се ражда повторно в същия град.

Д-р Н: Какви предложения?

П: Говорихме за желанието ми да бъда пианист, изпълняващ класическа музика. Свирил съм на акордеон по случайни поводи за разнообразие и за допълнителни доходи - знаеш, по банкети, сватби -такива неща.

Д-р Н: И това преживяване мотивира твоя интерес към пианото?

П: Да. Когато разнасях лед по улиците на Ню Йорк, минавах покрай концертната зала. Исках един ден да уча музика и да стана известен в големия град. Едва бях започнал и умрях.

Д-р Н: По време на последното си посещение в Пръстена видя ли смъртта си в Ню Йорк като младеж?

П: (тъжно) Да... и го приемам... като условие на живота. Беше хубав живот - само че кратък. Сега искам да се върна с по-добро начало и да стана известен в областта на музиката.

Д-р Н: Можеш.ли да помолиш да отидеш където и да е на Земята?

П: Хммм... общо взето имаме право. Ако имаме някакви предпочитания, те се преценяват в съответ­ствие с това, което е в наличност.

Д-р Н: Искаш да кажеш в зависимост от това какви тела има на разположение?

П: Да, на определени места.

Д-р Н: Когато каза, че искаш по-добър старт в музиката, предположих, че това е друга причина, поради която искаш да се върнеш в Ню Йорк.

П: Този град ще ми предостави най-голяма възмож­ност да реализирам желанието си да уча пиано. Исках голям, космополитен град с музикални училища.

Д-р Н: А какво му е на град като Париж?

П: Не ми беше предложено тяло в Париж.

Д-р Н: Искам да изясним правата ти на избор. Когато в Пръстена започваш да преглеждаш пред­варително сцени от живота, хората ли наблюдаваш основно или местоположенията?

П: Започваме с местоположенията.

Д-р Н: Окей, значи сега гледаш улиците на Ню Йорк, така ли?

П: Точно така, и е прекрасно, защото аз не просто гледам. Аз се нося из въздуха, усещайки мириса на храната в ресторантите... чувам клаксоните на-автомобилите... следвам хората, които се разхождат пок­рай магазините по Пето Авеню... отново започвам да чувствам мястото.

Д-р Н: На този етап действително ли си влязъл в умовете на хората, разхождащи се по улиците?

П: Не, все още не.

Д-р Н: Какво правиш след това?

П: Отивам в други градове.

Д-р Н: О, аз предположих, че изборът ти на тяло е трябвало да бъде в Ню Йорк.

П: Не съм ти казвал такова нещо. Можех да отида в Лос Анжелис, Буенос Айрес или Осло.

Д-р Н: Ще преброя до пет и когато стигна пет, ще сканираш тези градове, докато продължаваме да говорим... едно... две... три... четири... пет. Кажи ми какво правиш.

П: Ходя в концертни зали и музикални академии и наблюдавам как се упражняват студентите.

Д-р Н: Само наблюдаваш ли общата обстановка, докато се носиш около тези студенти?

П: Правя нещо повече. Прониквам в главите на някои от тях, за да видя как... трансформират музи­ката.

Д-р Н: Трябва ли да си в някакво специално място като Пръстена, за да изследваш мисловните проце­си на хората?

П: За минали и бъдещи събития трябва. Контактът с някой, който сега е на Земята, може да бъде осъществен където и да е (в духовния свят).

Д-р Н: Как можеш ли да опишеш начина, по който твоята душа осъществява контакт с някого?

П: (пауза) Като... лек замах на четка.

Забележка: Както мнозина от нас са разбрали от собствен опит, душите могат спокойно да изпращат и да получават съобщения помежду си, пренасяйки ги през духовния и свързания с времето свят. Тези временни връзки обаче просъществуват за кратко. Присъединява­нето на една душа към бебе без душа за целия му живот е по-трудно и ще бъде описано по-нататьк в Случай 29.

Д-р Н: Като гледаш тези бъдещи животи, коя година е на Земята?

П: (колебае се) Сега е... 1956 и повечето от гледките ме показват като младеж. Ще прегледам сцените от преди и след тази година... доколкото Пръстенът ми позволи.

Д-р Н: Значи Пръстенът ти дава възможност да се превърнеш наистина в различни хора, които в отно­сителното време на Земята още не са се родили?

П: Аха, за да видя дали ще ми паснат добре - да проверя техния талант и родителите им - такива неща. (решително) Искам Ню Йорк.

Д-р Н: Мислиш ли, че достатъчно внимателно си разгледал другите градове? П: (нетърпеливо) Да, но не ги искам.

Д-р Н: Почакай малко. Ами ако си харесал някой студент по музика в Осло, но все още искаш да живееш в Ню Йорк?

П: (смее се) Всъщност в Лос Анжелис има едно обещаващо момиче, но аз все пак предпочитам Ню Йорк.

Д-р Н: Добре, нека продължим. Времето ти в Пръстена изтича, дай ми подробности за вероятния си избор на живот.

П: Отивам в Ню Йорк да стана музикант. Все още се колебая между двама души, но мисля, че ще избера (спира да се смее) едно много талантливо тантуресто хлапе. Неговото тяло не притежава издържливостта на предишното ми тяло, но пък ро­дителите имат малко пари, които ще ми помогнат да се упражнявам, упражнявам, упражнявам.

Д-р Н: Важни ли са парите?

П: Знам, че звучи... алчно... егоистично... но в послед­ния ми живот парите липсваха. Ако искам да покажа красотата на музиката и да доставям удоволствие на себе си и на другите, имам нужда от подходяща подготовка и родители, които да ме поддържат, иначе ще се отклоня... познавам се добре.

Д-р Н: Ако не ти хареса никоя от възможностите, предоставени ти в Пръстена, можеш ли да помолиш да разгледаш други места и хора?

П: Не е необходимо, поне за мен. Беше ми предло­жено достатъчно.

Д-р Н: Нека попитам по-директно. Ако от теб се очаква да избираш някакъв живот само измежду възможните, показани ти в Пръстена, как би могъл да си сигурен, че координаторите не са наредили тайно нещата, така че да те измамят? Може би те те програмират да направиш определен избор?

П: (пауза) Не мисля, че е така, като вземем предвид всичките пъти, когато е трябвало да идвам в Пръс­тена. Ние не отиваме там, докато не решим в себе си какъв вид живот искаме да живеем и винаги са ми предоставяли интересни избори, базиращи се на собствените ми идеи.

Д-р Н: Окей, какво става, след като приключиш напълно с предварителния преглед на животите в Пръстена?

П: Контрольорите... проникват в ума ми, за да видят дали съм доволен от това, което ми е било показано.

Д-р Н: Те винаги едни и същи същества ли са?

П: Така мисля... доколкото мога да си спомня.

Д-р Н: Те притискат ли те да вземеш решение, преди да напуснеш Пръстена?

П: Съвсем не. Преди да взема някакво решение, излитам навън и се връщам при моите другари.

Разбира се, в театри като Пръстена не се разглежда само нашата планета. Показах някои души, които идват на Земята, но са имали щастието да се прераждат и в други светове. В Глава десета обясних как пространство­то за трансформация в духовния свят позволява на души­те да експериментират с всевъзможни видове и форми, за да се просветят и за кратък отдих. Пациентите ми обаче казват, че за целите на действителното прераждане в нашата Вселена и в други измерения съществуват туне­ли или канали на времето и пространството, които се намират близо до центъра на съответната група. (По-нататък в Случай 29 ще се опише какво е усещането, когато преминаваш през един от тях по време на прераждането.)

Хората казват, че тези портали могат да бъдат представени символично като поредица от широки арки, подобни на тези в големите жп гари. Една жена го каза по този начин: "Ние виждаме тези отвори като по-светли или по-тъмни празни пространства. За мен по-светлите тунели означават по-взаимодействащи си общности от същества. По-тъмните полета водят към колонии с по-ниска степен на умствено напрежение, където ходя, за да бъда сама малко по-дълго време." Когато я помолих да ми даде пример за последното, тя каза: "В света на Арнт ние приличаме на топки захарен памук, които се движат по вълни от газ. Там нищо няма плътност. Въртенето един около друг е много възбуждащо." Един друг па­циент, описвайки влизането си в по-светлия отвор, каза: "Понякога между преражданията в човешки облик заед­но с група души ходя в огнения свят на Джеста. В тази вулканична атмосфера ние сме физически и емоционал­но стимулирани от това, че се превръщаме в разумни молекули пламък. Сега знам защо обичам на Земята да бъда при температури по-високи от 35°С."

Важно е душата да намира опора в избора си на физически облик. Случай 25 ни каза, че неговият избор на местоположение се е свел до четири града. Броят на сцените, които душите преглеждат предварително преди всеки нов живот, разбира се, е различен при всяко посе­щение. Предложенията за живот са подбрани, което ми подсказва, че други духовни същества работят активно в наша помощ, създавайки сцени от различни места преди нашето пристигане. Броят на духовете-специалисти, които помагат на душите в мястото за избор на живот, изглежда никога не е голям. На пациентите ми те изглеждат като доста смътни видения, въпреки че пове­чето вярват, че са включени членове на техния Съвет на Старейшините и личните им водачи.

От ранните епохи от човешката история, когато светът е бил слабо населен, пациентите ми си припомнят животи, през които винаги са се раждали в разпръснати човешки поселения. Впоследствие, с появата на селата, а след това и на по-големите центрове на древната цивилизация, пациентите ми съобщават, че са се връща­ли по същите места. С миграциите на големи групи от хора, колонизиращи нови земи, особено през последните четиристотин години, изборът на живот отново започ­нал да обхваща разпръснати географски области. През нашия век на свръхнаселение повечето души избират да живеят в места, където са били и преди.

Дали тази съвременна тенденция означава, че души­те искат да се върнат в същите страни по расови причи­ни? Душите не са склонни да избират живот, ръководей­ки се от етнически или националистични мотиви. Тези продукти на човешкия сепаратизъм се усвояват в детст­вото. Освен удобството от познаване на дадена култура (което е нещо различно от расовите предпочитания), при избора на душите играе роля и афинитетьт на много духове към пустини, планини или морето. Душите освен това могат да имат предпочитания към селския или градския начин на живот.

Дали душите са привлечени отново към същите географски области поради това, че искат нов живот със същото семейство, което са имали и в миналия си жи­вот? Според вярванията на определени култури, като тази на индианците, душите избират да останат при кръвните си роднини. Очаква се, че умиращият ще се завърне, въплащавайки се в собственото си неродено внуче. В моята практика рядко съм попадал на души, които повтарят генетичния си избор от минали животи, защото това би възпрепятствало растежа и благоприят­ните възможности.

От време навреме получавам сведения за душа, завръщаща се в тялото на роднина от предишен живот, поради необичайни кармични обстоятелства. Напри­мер, ако брат и сестра са имали тясна връзка помежду си и единият е починал внезапно още съвсем млад, душата на мъртвия сродник може да пожелае да се завърне в тялото на детето на живия, за да възстанови тази прекъсната житейска връзка и да довърши някоя важна задача.

По-често срещани в моя опит са душите на малки деца, които са умрели скоро след раждането си и след това се завръщат при същите родители като души на следващото им бебе. Всички тези планове се правят предварително от душите, участващи в трагичните съ­бития, засегнали семейството. В тях са заложени мно­жество объркани кармични проблеми. Наскоро имах един случай, при който в последния си живот пациентът ми беше починал рано в резултат на някакъв вроден дефект. Попитах го: "Какъв е смисълът животът ти да свърши, когато си само на няколко дена?" Той отговори: "Урокът е за моите родители, не за мен, и затова избрах да се върна при тях, за да ги допълвам." Когато душите се връщат за кратък живот - по-скоро за да помогнат на някого другиго, отколкото да работят по собствените си задачи - тъй като нямат достатъчно време, някои нари­чат такъв живот "попълващ живот". В настоящия случай родителите са малтретирали и в крайна сметка са при­чинили смъртта на друго свое дете, когато са били заедно в един по-ранен живот. Въпреки че в последния живот на моя пациент те са били една влюбена млада двойка, тези родители очевидно е трябвало да преживеят скръбта от смъртта на дете, което отчаяно са искали. Преживяването на страданието, причинено от тази ужас­на загуба, е позволило на тези родители по-дълбоко да вникнат в последиците от игнорирането на кръвната връзка. Случай 27 ще ни даде нагледен пример за това.

Не е задължително душите всеки път да виждат своите бъдещи смърти. Ако душите изберат живот, при който смъртта им ще настъпи преждевременно, те често я виждат в мястото за избор на живот. Открил съм, че по същество душите доброволно се заемат с тела, за които предварително знаят, че ще бъдат сполетени от внезапна фатална болест, ще бъдат убити от някого или внезапно ще свършат живота си наред с много други в резултат на някаква катастрофа. Душите, които избират В такива трагедии, не са принудени да вършат това, тъй като са били хванати на неподходящото място в непод­ходящия момент от някакъв капризен Бог, който се прави на разсеян. Всяка душа има мотив за събитията, в които избира да участва. Един пациент ми каза, че пос­ледният му живот като индианче в Америка предвари­телно бил планиран да свърши, когато навършел седем години. Той каза; "Търсех някакъв кратък, разтърсващ урок по смирение и този живот като малтретиран метис ми беше достатъчен."

Друг, по-картинен пример за душа, която добровол­но е приела едно ужасно предназначение, даде една от моите пациентки, която избрала в последния си живот да се свърже (заедно с три други души от нейната група) с тялото на еврейка, отведена от Мюнхен в лагера на смъртта в Дахау през 1941 г. Всички били настанени в една и съща барака (също предвидено предварително), където пациентката ми умряла през 1943 г. на 18-годишна възраст, като успокоявала децата и се опитвала да им помогне да оцелеят. Тя храбро изпълнила мисията си.

Макар в процеса на избор най-напред да се появяват събитията, расата, културата и географското местопо­ложение, това не са най-важните етапи в избора на душата на следващ живот. Като оставим настрана всич­ки други съображения, за душите прераждането се свеж­да до това да вземат решение за определено тяло, което е от първостепенно значение и до това какво може да бъде научено чрез използването на ума на дадено човеш­ко същество. Следващата глава е посветена на анализа на различните биологични и психологически причини, поради които душите избират своето тяло.