Съдържание 2 Увод 3 I. Мегалитите обекти на културния туризъм
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Община Кърджали Пещерата „Утроба ”.
ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ Община Черноочене Култов комплекс край с. Ночево. На около пет километра северно от село Ночево, се намира скалният комплекс Пармаклъ кая. Върху характерни за тракийските култове скали се намират множество скално изсечени паметници - няколко сухи пещери ("Ташлък", "Коджа ин" и др. ), около които са разположени трапецовидни скални ниши, скални дупки, олтари. Шарапаните до село Ночево се намират в едноименната местност, недалеч от мегалитния комплекс в м. Памук кая. Това са 2 съоръжения, представляващи изсечени върху монолитна скала резервоари за течности с улеи между тях. Предполага се, че в древността са служели при направата на вино и използвани при различни религиозни обреди (има и хипотези, че са използвани за отмиване на руда). Съоръженията се намират на около 200 метра едно от друго, като едното е сравнително добре запазено и са се съхранили два от басейните (резервоарите) му и улеи. Първият от резервоарите му е с правоъгълна форма със заоблени краища и е дълбок около 20 см. Другият е с формата на полусфера (диаметър 0. 80 м. ) и е дълбок 65 см. На втория резервоар ясно личат два улея, което предполага наличието и на следващо ниво. При втората шарапана е запазен само единият от резервоарите, но улеят показва къде се е намирал другият. Шарапаната е с внушителни размери. Има кръгла форма с диаметър на кръга около 180 см. Дълбочината е 30 см, изсечена скосено към дъното Култов комплекс край с. Женда. В местността Асар кая се намират руините на стара тракийска крепост. В западната част на хълма личат останки от крепостна стена. Самата скала от трите страни е недостъпна, от запад е била защитена с крепостна стена. На платото, в скалите, има издълбани няколко скални чаши и един полукръг. На скалите, върху които тя е изградена, както и под нея на скален феномен във формата на гъба с височина над 8 м., са изсечени множество трапецовидни ниши с различна големина и ориентировка. В останките от култовия комплекс се забелязват следи от други скално изсечени паметници – улеи, жлебове, полукръгове и дупки с кръгла и правоъгълна форма. Територията, върху която се е намирало светилището, се е считала за свещена земя. Мястото е панорамно и предлага живописен изглед към планината и махалите, накацали по склоновете й. Община Кърджали Пещерата „Утроба”. Това есвещено място, част от култов комплекс. Местните хора я наричат Дънгърдък кая (Кънтящата скала). Представлява естествено отвърстие в скалата, което е дооформено от човешка дейност във вид на вулва. През дните на слънцестоенето слънчевият лъч прониква в пещерата. Подстъпът към светилището е по пътека, която тръгва от шосето, заобикалящо северния бряг на язовира в близост до хижа „Боровица”. Тракийски култови съоръжения в района на селата Ненково и Дъждовница. Скалните ниши са изсечени върху венец от масивни пясъчни скали в близост до река Боровица, след крайните махали на с. Ненково. Забелязват се от асфалтовия път, минаващ по отсрещния бряг на реката. Наоколо има и други изсичания (жлебове, жертвеници и др. ). В района са регистрирани гробница и некропол. До селото се достига по въжен мост над реката. На излизане от село Дъждовница, в посока към язовир Кърджали, при острия ляв завой, право насреща се виждат внушителен брой скални ниши, които са трудно достъпни, но са впечатляваща атракция за туристите. Тракийските ниши край с. Дъждовница са близо до природната забележителност “Скален прозорец “ с. Костино. Атрактивни са в съчетание с близостта на яз. „Кърджали” и характерния източно - родопски ландшафт в района. Праисторически и антични рудници „Стремските лабиринти”. Намират се в землището между селата Рани лист и Стремци. До тях се стига по утъпкана с камъни пътека, която стига до с. Сипей. Отгоре се забелязват входовете. В нея се намират много добре запазени галерии на мини за добив на злато с обща дължина 460 м. Галериите наподобяват лабиринт, откъдето идва и името им. Датирани са в периода III-I в. пр. н. е., но е възможно да са от значително по-ранен период. Известно е, че траките са били рудари и металурзи. Добивът на злато, сребро и други ценни метали, на които Свещената планина на траките е изключително богата, дава основание да се предполага, че това е един от източниците, от който са се снабдявали древните Средиземноморски цивилизации, наред с митичните мини на цар Соломон. Източникът на златото от Варненския некропол също не е локализиран. А един от най-големите рудници в античния свят се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци и на около 200 км. от Черно море и на около 100 км от Средиземно. Запазени са над 10 входа за рудниците, от които се влиза в достъпните засега повече от 500 м галерии. Целият хълм е продупчен с гъста мрежа от тунели. В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса, която древните рудари са разбивали и промивали. Възможно е да са използвали и други технологии. Една от хипотезите за функцията на скалните корита в подножието на Перперикон е именно такава. Мегалити край с. Лисиците. Останки от тракийска крепост (ІV – І век пр. н. е.) се намират на стотина метра южно от селото в местността „Чит кая”. Градежът на стената е от камъни без спойка и огражда 1200 кв. м. площ. На живописните скали над язовира са издълбани десетки скални ниши, част от които са разрушени. Районът не е изследван обстойно и може би предстоят нови находки и артефакти от тази загадъчна и непозната епоха. До селото се стига по висящ мост, преминаването по който е едно изживяване. Това е най-дългият въжен мост в страната - разстоянието между пилоните е 260 м. В близост се намира, на връх “Дамбалъ” на 100 м. южно от селото в местността "Чит кая", действащо светилище. Непосредствено край крепостната стена е изградено алианско тюрбе на Шахин деде, което днес не се посещава и поддържа. Община Джебел Тракийска крепост край с. Устрен. Намира се в м. Остър камък на около 300 м. северно от селото. Крепостта е имала формата на неправилен седмоъгълник и е строена със сух градеж. Обектът е проучван частично без археологически разкопки през 1971 г. Крепостта "Мал Асар" край с. Воденичарско. Крепостта "Мал Асар" (крепостта на съкровищата) е разположена на скалист и остър връх. Построена е през VI век, а по-късно, през XI век е била достроена и усилена. На мястото има мегалитни артефакти. Вътрешната крепостна стена е била изградена между 2 отвесни скали, в една от които има 4 издълбани скални ниши. Община Кирково Скална гробница край с. Старейшино. Намира се на около 1,8 км. североизточно от селото. В скалната гробница са изсечени два малки басейна – кръгъл и правоъгълен. Тя е наречена от местното население Пунар кая (Скалата с кладенеца) и заедно с намиращия се на около 300 м. култов комплекс Дамла кая, се счита за лечебно място. Капището се посещава често, като негов култов празник е Гергьовден (Хъдърлез). Скална гробница край с. Бенковски. Намира се на около 300 м. северно от селото, в дясно на шосето за с. Мъглене. Местните хора я наричат „Дупченият камък ” и вярват, че мястото има лековита сила. Скална гробница край с. Мъженци. Включена е като туристически обект в „Пътека Ягнево” – първата от този вид в България. Изсечена е в основата на заоблен от ветровете пясъчник. Представлява добре запазена куполна гробница с формата на малка пещера с вход, на който има следи на жлеб от затваряща се плоча. Община Момчилград Скални трапецовидни ниши в м. Кая башъ (Скална глава), между селата Летовник и Чомаково. В близост е местността „Дамбалъ”, почитано от мюсюлманите шиити лечебно място. Скални ниши край с. Друмче. На около един километър югозападно от селото се намират два комплекса от скални ниши. Любопитен е фактът, че някои от тях се считат за недовършени. Техният брой е над шестдесет. От тях има визуална връзка към друг комплекс от ниши, намиращи се край с. Обичник, в м. „Юмрук кая”, наречена на скален природен феномен. Скални ниши край с. Чуково. Те са издълбани върху скален феномен, наречен от местните хора „Беш пармак каясъ” (камъкът с петте пръста) или „Аръ кая”, защото скалата наподобява лъв с дължина около пет метра. Върху площадката на върха има следи от жертвеници и гробница. Тракийски паметници край с. Равен. На 200 м. източно от селото се намира скална гробница с кръгла гробна камера и куполовиден свод. Край махала „Каяджилар” (Каменарци) се откроява скален феномен, наречен „Адам кая” (човекът камък), за който се предполага, че е дооформен от човешка ръка. Скален комплекс „Големият казан” – намира се в м. „Казан беюг”, край махала Въз на с. Равен. Върху над 30 метрова скала се намират множество скално изсечени паметници – ниши, жертвеници, жлебове, улеи, проходи. Скални ниши в м. „Вкаменената гора”. Скално изсечените паметници – трапецовидни ниши, улеи, жлебове, жертвеници се намират по дерето на р. Гургулица в района на защитения обект „Вкаменената гора”, единственото в България находище на прави вкаменени дървета (около 20 бр. с височина до 1,5 м. и диаметър на ствола до 0,6. ). Община Крумовград На територията на община Крумовград има 28 археологически паметника на културата от местно значение и 3 археологически паметника на културата от национално значение: - некропол от долмени в с. Черничево - Местност Мезарлък янъ; - средновековна скална обител, т. н. "Дупка на поп Мартин" в с. Орешари; - скална гробница в с. Рогач. Скалната гробница-светилище до село Рогач е сравнително добре запазена. Разположена е на скала на десния бряг на река Крумовица, с вход обърнат към реката. Гробницатаима трапецовидно сечение, с тесен вход на една от късите страни и горен отвор. Пред входа има слабо загатнато преддверие. Мястото е известно като Гую (или Кую) и е почитано сред хората от региона като свещено. Върху скалите има две малки дълбоки дупки, наподобяващи човешки стъпки, наречени от местните жители "Стъпките на Али" (мюсюлмански светец). Архитектурно-строителни паметници на културата от местно значение са 12 обекта. Разкрити са останки от тракийски светилища, надгробни могили, некрополи и средновековни крепости, които свидетелстват за интензивен живот през всички исторически епохи. Долмени край с. Черничево. Група от 7 долмени се намира в м. Хамбар дере (6,5 км. източно от селото). Датирани са от края на IIи началото наI хил. пр. н. е. В района на некропола са открити фрагменти от керамика и колективна находка от бронзови монети на Маронея (IV в. пр. н. е.). Скални ниши в м. Кован кая . В защитената местност „Орешари”, върху едноименната скала са изсечени няколко групи скални ниши. В това „свещено пространство ” - наименование, дадено от проф. Валерия Фол,са открити останки от тракийски селища, светилища и скални некрополи. Комплексът включва множество (над 100) изсечени в скала трапецовидни ниши и пещеровидна гробница. Предполага се, че нишите са били използвани за поставяне на урните с праха на кремираните мъртъвци. ОБЛАСТ ХАСКОВО На територията на родопските общини на областта са открити мегалитни култовикомплекси, останки от древни селища, скални гробници, крепости. Част от тези археологически находки образуват мащабни култови комплекси от мегалитни паметници. Те са визуално свързани и голяма част от тях са по протежението на р. Арда. Такава концентрация на скални светилища озадачава и засега е необяснима. Те са строени по ридовете на планината – от една страна по-близко до Боговете, а от друга – по-лесни за защита. Такива са голяма част от ридовете на Източни Родопи. На скален феномен в рида Мечковец се намират следи от старо тракийско селище. На съседните скали се виждат трапецовидни култови ниши. Скалите могат да бъдат оприличени на фигури на животни - скалата Заека, Орела, Кучето и на човешки фигури. Гледката е панорамна – виждат се Хасково и Димитровград, други ридове от планината, язовир „Тракиец”.
В района на Стамболово са разположени над 60 културни ценности, от които 7 с национално значение. В източнородопския рид Чала край село Кралево е открито и древно тракийско селище. На територията на община Стамболово се намират паметници на културата от национално значение:
Около село Пчелари (община Стамболово) са открити множество Тракийски скални гробници, датиращи от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр. ). Такива има в местностите "Хамбар кая", "Ак кая", "Кара ин", "Мал казан", "Ходжас" и др. В региона "Хамбар кая" има следи от 6 гробници. Те са вкопани в горната част на масива и са покрити с големи каменни плочи. Най-впечатляваща е гробницата в местността "Кара ин" - 2.5 км югоизточно от селото. Тя е изсечена в отвесна скала и има трапецовидна форма. Входът й е ориентиран на югоизток и има същата трапецовидна форма. Непосредствено над него природните сили са оформили интересен скален навес, който придава на гробницата вид на долмен. На 500 метра северозападно от с. Долно Черковище, в огромна скала, е открит друго Тракийско светилище със 6 култови скални ниши и изсечена гробница на върха на масива. В непосредствена близост са открити следи от голямо тракийско селище. Култовият комплекс от тракийски паметници при големия Източнородопски рид Чала е резерват от тракийски, римски и старобългарски паметници. Той е ограден от селищата Кралево, Долно Ботево, Голям Извор и Малък Извор. В най-високата част на Чала, на около 2 км източно от Кралево, личат останки от три реда стени на тракийска крепост, които представляват каменни пояси (огради) от суха зидария (градеж без спойка). В района на крепостта са открити стрели и керамика от старожелязната, младожелязната, римската, късноримската епоха и от средновековието. В тази крепост през римската епоха е имало тракийско светилище от ІІІ в., сред чийто останки са открити няколко оловни огледалца, някои от които с надпис възхваляващ красотата. От същото време са открити монети в самото селище Кралево. На около 100 м на север, в друга група скали, освен почти заличените култови трапецовидни ниши, са издълбани две тракийски скални гробници. Първата от тях, известна като Пещерата, има фурнообразна форма с елипсовиден вход. Ясно личат следите от изчукването на тавана и стените на гробницата. Около входа все още личат изсичанията, които е трябвало да задържат каменна врата (плоча). На 4 – 5 м над Пещерата са останките на Малката пещера - изцяло изкуствено оформена по-малка гробница, с отвор около 1 м – сега полуразрушена. В северния край на западния склон на Чала, на около 300 м от североизточния край на с. Кралево, в местността Чортленя, се намира тракийски култов комплекс от некропол и светилище. Върху група изолирани скали има издълбани трапецовидни ниши. Местността Чортленя е богата на вода. Тук има изградена голяма подпорна стена с камъни, взети от разрушено светилище. Тази стена пази съвременния каптаж на питейна вода. В нейния градеж личат значително количество вторично използвани профилирани камъни и каменни блокове с издълбан улей, по който е текла открита вода. Вероятно тук е имало нимфеум или тракийско светилище – наблизо е намерен мраморен оброчен релеф на тракийския конник. В полите на Чала откъм село Долно Ботево са открити тракийски шарапани (виноделни), а при карстов извор в местността Акмара – напълно запазен каптаж с резервоар от ІV век. От този район интересна е и голямата находка от тракийски имитации на сребърни тетрадрахми от остров Тасос от І в. пр. н. е., в местността Терфилика, на около 2,5 км. от Долно Ботево, по посока на с. Кладенец, е открит и сребърен нагръдник от V в. пр. н. е. Преди около 2500 години местните тракийски племена установяват търговски взаимоотношения с Гърция. Срещу селскостопанска продукция били внасяни зехтин, вино и фино изработени съдове. При проучването на тракийските селища, в землищата на днешните села Тънково, Пчелари, Маджари, Царева поляна и др., са открити сребърни монети на Филип ІІ Македонски при Попов мост Тънково, железен меч и колективна находка от монети на Маронея (Маджари), колективна находка от сребърни монети от Атина, V в. пр. н. е. в местността Цветен дол (Царева поляна) и др. Тракийските вождове били погребвани най-често в надгробни могили. През 1966 г. в землището на Стамболово, в местността Двете чуки, срещу Гледка, при риголване на лозовите масиви на няколко метра от едната могила е открита тракийска колесница от ІІ в. През 1985 г. при разкопки на втората могила, били открити около 30 глинени съда от ІІ в., поставени в гроба на покойника при погребалния ритуал на изгарянето му.
Територията на общината е била заселена от най-дълбока древност. Идентифицирани са 52културно-исторически ценности с местно и национално значение. Те са от различни епохи и са разпръснати из територията на общината – често намиращи се в горски и ненаселени местности. Минерални бани са били известни като лечебно място от древността. Траките са обожествявали изворите и освен за оздравителни цели, са ги използвали за религиозни ритуали. Те са били светилища, посветени на водните нимфи, наричани нимфеуми. Предполага се, че са извършвани обреди, свързани с култа към мъртвите и цикличността на вечно обновяващата се природа. Праисторическата крепост“Градището”. Намира на 1,5 км. северно от с. Горно Брястово и е била строена от големи ломени камъни без хоросан. Тя е елипсовидна, а стените й, дебели средно по 2,5м, са в състояние на разсип. Дълга е 150 м и широка 50 м, застроената площ е 5-6 дка и има два вътрешни зида. Скални вдлъбнатини „Стъпката” и „Шарап таш”. За антропогенния произход на скалната забележителност, известна като “Стъпката”, няма точно датиране. Тя се намира на 5 метра от първия минерален извор (от общо 14), дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75 м. Предполага се, че това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни и мюсюлмани почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие. Шарапаните са скални вдлъбнатини, датирани около първото хилядолетие пр. н. е. Те са с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Шарапани има в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък. В района се намират множество подобни мегалити с различни форми и размери. Хипотезите за тяхното предназначение са няколко – съоръжения за рудодобив, за производство на вино, за жертвени ритуали. Мегалитно светилище край с. Ангел войвода. Намира се в местността Хисаря и представлява обширен комплекс от изсечени в скалите мегалитни съоръжения, скални ниши, гробница, жертвеник, шарапана и скален диск. Скален мегалитен комплекс "Орлови скали" до с. Сърница. Това е скален феномен, около който се намират останки от тракийско селище и крепост. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши. По-голямата част от тях имат трапецовидна форма, но има и цилиндрично засводени. Долмени. Намират край с. Сърница в местностите: Наредените камъни, Побит камък, Сойката, Орлови скали, Каракая. Община Любимец Територията на общината е населявана от организирани човешки общности в продължение на повече от 8 хиляди години. Първите селища в тази област са датирани през този период, а през считаното за тракийско време - третото, второто и първото хилядолетие преди новата ера, тя е обитавана от тракийското племе одриси, създало държавна организация и забележителна материална и духовна култура. Село Вълче поле Хасковско - "Куш кая" от турски - "Птичи камък" - представлява огромна величествена скала, наподобяваща орел, намираща се на север от селото. По време на разкопките извършени през 2005 година са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип. Обитаемата площ е около 25 декара в южно от Куш кая. При проучването са разкрити две жилища от късната бронзова и ранножелязната епоха и една укрепителна стена. На места проучените пластове достигат до 1.4 метра, което свидетелства за продължително обитаване. По намерените артефакти археолозите установяват, че теренът е бил обитаван през сравнително дълги периоди от време, като най-силен интензитет на обитаването е установено през късната бронзова (ХVІ - ХІІ в. пр. н. е.) и ранно желязната ( Х -V в пр. н. е.). Неговото интерпретиране като укрепено селище, на този етап от проучването, изглежда най-вероятно и съответства на труднодостъпното му местоположение. Община Маджарово Природните ресурси - плодородната долина на р. Арда и залежите от полезни изкопаеми – сребро, мед, олово, определят наличието на организиран живот още от дълбока древност (може би далеч преди епохата на Халколита, както се твърди от научните проучвания). На територията на общината се намират множество мегалитни обекти. Повечето от тях не са изследвани задълбочено, но е интересен фактът, че те са картотекирани, картографирани и включени в туристически маршрути и археологически пътеки. На платовидния рид на 2 км северозападно от с. Сеноклас се намират тракийска крепост, скални ниши и басейнчета с различна форма, свързани със система от улеи. За ценителите и изследователите на българската история Маджаровската община е благодатно поле за наблюдения. С десетките си археологически и исторически забележителности тя е един огромен музей под открито небе. От 1982 г. до днес са документирани над 40 недвижими археологически паметници. Над 150 скални ниши са пръснати на групи по скалните масиви. В местността Менека има тракийски некропол от ІV век пр. н. е. с три земнонасипни куполни гробници. Пет антични, а в последствие и средновековни крепости, са охранявали района от врагове -Окопа, Хисара, Сивридикме, Папазкая, Ефрем. В античните селища са открити две скални гробници и пет светилища (капища). Светилищата се намират в местностите Фурнаджика (с. Горно поле), Купакамък (с. Бориславци), Хисара (с. Сеноклас) и др. Източно от с. Ефрем се намира местността Глухите камъни. Интерес за гостите на общината представляват следните забележителности: Скален релеф - с. Горно Поле. Тракийският паметник представлява овален камък, на който е изсечен релеф. Каменният блок, върху който той е изсечен, в следствие на допълнителна обработка, грубо напомня човешка фигура. В момента е паднал на едната си дълга страна, но в миналото е стоял изправен. В горната му част е оформена груба рамка, в която са изсечени две човешки фигури, които са една до друга, с вдигнати нагоре ръце, издължено тяло и маркирани крака, като едната фигура е по-висока от другата. Паметникът е уникален, защото е без аналог и е едно от най-старите релефни изображения върху камък по нашите земи. Скална гробница при с. Горно Поле – разположена е в м. Фурнаджика, на 2 км североизточно от с. Горно Поле. Изсечена е в оголена от ерозията скала в подножието на склон. Тя е от типа с преддверие, вход и камера. Интересното при тази гробница е, че тя има отвор и отгоре на тавана на гробната камера. Скални ниши в м. Хамбаркая – характерни са за Източните Родопи паметници, които не се срещат другаде. В района на гр. Маджарово са регистрирани няколко групи, някои от които днес попадат в рамките на средновековни крепости (Менекенски камъни, в. Хисаря). Тракийски култов мегалитен паметник кромлех при с. Долни Главанак – представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове направо върху скалата, без да са оформени специални места и дупки за побиването им. Шарапана в м. Големия бурун – Шарапаната се намира на склон на възвишение в местността Големия бурун, близо до изоставеното с. Балджа. Паметникът представлява изсечен в единична скала плитък басейн и свързани с него улеи за изливане на течността. Има и други подобни паметници в района с различни форми и размери. Община Ивайловград Долменът в близост до с. Пелевун е мегалитно гробно съоръжение (V - I в. пр. н. е.), обявено за археологически паметник на културата с национално значение. Той е най-късният открит до момента мегалитен тракийски паметник и един от най-рядко срещаните като архитектурен тип, съчетал архаичните традиции от ранножелязната епоха с новите достижения на елинизма (притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр. н. е.). Представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части - коридор, предгробна камера, преддверие и голяма гробна камера. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Погребалното съоръжение е ползвано многократно, но още в древността е било ограбено, като при разкопките са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво. Друго открито мегалитно гробно съоръжение в Община Ивайловград е долменът край с. Железено (края на II хил. пр. н. е.). То представлява правоъгълен еднокамерен долмен без преддверие и дромос с ориентация на гробната камера в посока изток - запад. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Погребалното съоръжение е ползвано многократно през цялото I хил. пр. н. е., а по-късно по време на османското владичество е превърнато в светилище. При разкопките са открити керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието, железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII - XVIII в., които се съхраняват в Историческия музей в Хасково. "Голямата могила" край с. Свирачи има обиколка 200 м., а височината й е 15 м. Опасана е с големи варовикови блокове от по 3-3,5 метра дължина всеки, а теглото им е не по-малко от 3 тона. Разположени са пирамидално. Под тях е положена поддържаща стена от камъни. При археологическите разкопки са открити гроб на дете, колесница и коне на знатна тракийска фамилия, в чиято чест е изградена могилата. “Голямата могила” е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и представлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят. Освен култови функции, крепидата е имала и чисто техническо предназначение да поддържа самия насип. В конкретния случай тя не е обикновена каменна ограда, а оригинално творение на древната архитектура, сравнимо по начин на изграждане с амфитеатрите и стадионите в римските градове, затова неотдавна получи статут на самостоятелен археологически паметник на културата с национално значение. Това монументално по своя характер съоръжение – единственото по рода си на Балканите, е сложна стъпаловидна конструкция от големи каменни блокове с дължина до 3,70 м, дъговидно изрязани по външната си страна и свързани един с друг чрез метални скоби, като образуват огромен кръг от прецизно напаснати елементи върху масивна основа. Каменният градеж на могилата е бил частично разрушен още в древността. Заключение Управлението на културния туризъм би следвало да е функция от опазването и управлението на културното наследство, включително и мегалитите. Ако в това отношение бъдат завишени правата на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори, туроператори) относно разпореждането с и ползването на културното наследство, трябва да очакваме профанизация на съдържанието и формите на културния туризъм, загуба на идентичност и деградация на антропогенните ресурси. Такива примери по отношение на природното наследство са практика, включително и законодателна. Резултатът е неустойчиво развитие, което в областта на културата би било и фатално, поради невъзстановимостта на културните ценности. . При приемането и реализацията на стратегия за устойчиво развитие на културния туризъм, Министерството на културата и неговите структури следва не само да запазят, но и да разширят своите функции по туристическата интерпретация на културното наследство – създаването, ценообразуването, промоцията и реализацията на културни туристически продукти; контролът по опазването на културните ценности – туристически обекти; методическото ръководство и координацията на политиката в сферата на културния туризъм; обучение и квалификация; финансиране и проектно и инвестиционно подпомагане; научно обслужване и международно сътрудничество. Би могла да се преосмисли и разшири и ролята и функциите на музеите в управлението на културния туризъм. Културите и цивилизациите като етапи в периодизацията на историята и териториите, върху които те са се развивали, могат да служат за отправни точки при разработването на дестинациите за културно-исторически туризъм. Продуктовите структури на културноисторическия туризъм могат да се разработват върху антропогенни ресурси, включващи артефакти от различните цивилизации и култури. Мегалитната култура и артефактите, свързани с нея, могат да бъдат интерпретирани като туристически обекти и на тяхна основа да се разработят туристически продукти. Преобладаващата част от мегалитните културни ценности са недвижими и тяхното местоположение очертава маршрутите на специализирани мегалитни турове на културно – историческия туризъм. Отделните обекти – долмени, менхири, скални светилища и комплекси, могат да бъдат включвани в познавателни туристически програми, както на алтернативния специализиран, така и на масовия туризъм. Културите на антична Гърция и древен Египет послужиха за изграждане на убедителни и атрактивни визии за развитие на туризма в тези страни и ги превърнаха във водещи туристически дестинации. Тракийската и мегалитната култура предоставят на България уникалния шанс да последва техния пример (без да навлизаме в хлъзгавата и лишена в случая от практична насоченост дискусия, дали мегалитната култура е тракийска, прототракийска или от друг цивилизационен цикъл). Две тракийски културни ценности са част от Световното културно наследство - тракийските гробници в Казанлък и Свещари. Във Варненския регионален музей е изложено най-старото намерено досега в света обработено злато. На път е да се потвърди хипотезата, че по бреговете на Черно море, още когато е било затворено сладководно езеро, се е зародило едно от първите организирани общества в човешката история. Уникална е концентрацията на мегалити в Източните Родопи. Уникални са и някои от видовете мегалити – скалните ниши, скално-изсечените светилища, пещерите – утроби. Всичко това дава основание за разработване на една мащабна програма, която да изследва, идентифицира, оцени и интерпретира туристически мегалитите по българските земи. жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|