Раздел V. За храненето и някои "храни"

"Нека храната бъде твое лекарство

и лекарството твоя храна."

(Хипократ)

Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен - глада за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за да бъ­де в състояние на добро здраве. Бомбардиран ежедневно от привлекателни предложения за "полезни" храни и хранителни продукти, обикновеният потребител най-често няма време и възможности да проучва и проверява тяхната истинност. За съжаление дори специалистите по хранене, които би трябвало да бъдат будната гражданска съвест в това отношение, рядко обръщат внимание на отрицателните страни на нововъ­веденията, а понякога и те самите са заблудени от умелите рекламни кампании на фирмите производителки и от предста­вени неверни данни от проведени "изследвания". Обработката на храните посредством различни методи и прибавянето на синтетични консерванти, обезмирисители, ароматизатори и оцветители с цел придобиване на по-привлекателен вкус и вън­шен вид, и възможност за дълготрайно съхранение не само раз­рушава тяхната животворна стойност, но и допълнително оказва вреден ефект след консумацията им. Колкото по-дълго една преработена храна не се разваля, толкова по-сигурно е, че не може да поддържа живота.

През 30-те години на нашия век стоматологът Уестън Прайс от Кливлънд, Охайо, обиколил надлъж и нашир планетата, след което публикувал през 1939 г. своите открития в труда си "Хранене и физическа дегенерация", илюстриран с над 100 фотографии. Този неуморен изследовател използвал це­лия свят за своя лаборатория. Потресаващото заключение, което дал, описвайки подробно своите наблюдения и открития от всяка област на Земята, посетена от него било: хората, които живеят при примитивни условия и консумират естествени, нерафинирани храни от същия район, имат напълно здрави зъби, правилни зъбни дъги и се радват на чудесно общо здраве. Веднага щом "циви­лизованият" начин на хране­не със своите преработени, рафинирани храни и захарни изделия навлезе в живота им, започват дегенеративни изменения и челюстни дефор­мации, които се забелязват още в рамките на първото поколение!

Ефектите от лошото, и бих казал, дори безобразно хранене на съвременното индустриализирано общество далеч не се изчерпват само с проблеми със зъбите и в захапката, но и с общи промени в скелета, затормозяване на жлезите с вътрешна секреция, разви­тие на хронични заболявания като алергии, астма, диабет, артрит, рак и др., склонност към често боледуване от инфекциозни болести. Неподходящата диета може да доведе и до промени в поведението и дори в интелекта.

През 1988 г. в доклад върху храненето и здравето висш американски медицински служител прави заключение, че във всеки 15 от 21 случая на преждевременна смърт неправилно­то хранене е основната или една от главните причини, доп­ринесли за това. А в декемврийския брой на JAMA oт 1994 г. пише: "Днес бялата американка от средната класа с нейния начин на хранене с много белтъчини и мазнини ражда бебета, които са по-болнави, отколкото тези на бедните имигрантки...".

Хранителната индустрия и компаниите, които контроли­рат този бизнес, са придобили толкова голямо влияние и конт­рол върху общественото мнение по различни въпроси, свързани със здравето, че рационалното хранене въобще не се изучава и прилага в медицинските университети, а и сред населението като цяло то не е широко разпространено. Прави се всичко възможно, за да се прикрият научните доказателства за изключителната вреда от преработените храни и от различните химикали, масово използвани в тях. Наети са много хора - уче­ни и специалисти по рекламата и връзките с обществеността, които да отдалечат от мисълта би връзката между напълно неподходящото хранене, което ви се предлага, и увреденото ви здраве! И не само това - в САЩ например дори е официално заб­ранено да се прилагат диети за лечение на хора с рак, независи­мо че има натрупан огромен достоверен материал за голямото значение на определен хранителен режим за постигане на пълно и трайно излекуване. Да се храниш правилно и здравословно, до­ри се смята за "шарлатания"!

Световноизвестният специалист по лечение с хранене д-р Бернард Йенсен споделя впечатленията си от посещението си при хунза, народност, живееща в Непал. Допреди няколко десе­тилетия там са били непознати подобни заболявания като рак, диабет, туберкулоза, както и други, типични за съвременното общество. Не е имало болници, лекари, зъболекари, аптеки, по­лиция и затвори, защото това не е било необходимо. С постро­яването на нов път, свързал едноимен­ната долина, в която живеят, с "цивилизования свят", при тях навлезли и ра­финираните храни, алкохолът, цигари­те, захарта, безалкохолните напитки. И, разбира се, заедно с тях дошли и всички модерни болести и пороци. Не случай­но мъдреците са казали: "Прост начин на живот - възвишено мислене."

Това, че даден продукт или ястие изглежда апетитно и стимулира вкусовите рецептори, не значи, че е полезно! Много от нещата, които вършим, често са в резултат на внушени глупави и обикновено вредни навици или на първични реакции от типа на "И другите правят така!" Подобен аргумент може би е оправдан за деца в детската градина, но ед­ва ли за зрял човек, който претендира за независимост на мис­ленето и рационалност на преценките.

Бих искал да ви обърна внимание върху един важен факт, който много хора не вземат предвид - освен обозначените на етикетите на хранителните продукти "добавки", чието при­емане става с нашето знание (ако четем това, което е написа­но, разбира се), съществува и скрита консумация на химикали и медикаменти под различна форма, за състава на които нямаме никаква представа. Налице е едно постоянно, трайно излагане на минимални дози от синтетични вещества, трудно доловими със съвременните рутинно прилагани медицински тестове. Тъй като човешкият организъм има значителни приспособи­телни способности, разпознаването на уврежданията от токсични съединения и химични елементи често е възможно тогава, когато те вече са се натрупали в значително количес­тво или са приети еднократно в голяма доза. Само в хранител­ната промишленост се използват над 5000 химически вещест­ва, а в производството на пестициди - над 1500. Поне 6000 вли­зат в състава на различни медикаменти, а колко още милиони други се синтезират и навлизат в биосферата, никой не би мо­гъл да каже. В резултат на синергизъм и на взаимно потенциране на въздействието и най-вече поради дългия латентен пери­од на изява на уврежданията, предизвикани от изкуствено създаваните вещества и продукти, опасността от интоксикация с непредсказуеми последици става все по-голяма с всяка изми­нала година.

В развитите страни на всички животни се дават в изоби­лие хормони и антибиотици, които после чрез млякото и месото, както и чрез хранителните продукти, приготвени от тях, влизат в човешкия организъм. Същото важи и за растени­ята, чрез които пестицидите и съединенията от изкуствените торове попадат в човека. В САЩ още преди 20 години са да­вали на животните около 1000 медикамента и хормона! Почти на 100% от птиците, 90% от свинете и телетата и 60% от едрия рогат добитък се добавят редовно антибиотици към храната. Около 70% от месото на пазара в САЩ е от говеда, угоявани с помощта на хормони. Положението не е много по-различно и в другите развити държави.

Като се има предвид и замърсяването на въздуха и водата, както и приемането на толкова много медикаменти и ваксини за "лечение" и "профилактика", то чудно ли е, че човечеството става все по-болно и алергиите и случаите на свръхчувстви­телност към различни вещества зачестяват все повече?

Вероятно мнозина са чули, че наричат захарта "бялата отрова" за организма. Защо? Ето накратко какво определение дава д-р Уилям Кода Мартин през 1957 г. за това кога една хра­на е отрова: "Медицински погледнато, всяко вещество, което потиска активността на катализаторите и ензимите в тялото... и което, приложено към, погълнато от или получено в него, причинява или може да допринесе за развитието на болест..."

Захарта съдържа само това, което учените наричат "празни" калории - т. е. чисти, рафинирани въглехидрати. В растенията няма чисти захари - природата ги е съчетала с микроелементи и витамини, достатъчни да осигурят тяхно­то разграждане и усвояване в организма. И тъй като в процеса на преработка на захарната тръстика те са извлечени от нея, за да метаболизира и усвои получения неестествен рафиниран продукт, тялото започва да черпи от своите запаси от ензими, протеини, витамини, натрий, калий, магнезий и калций. Последният се извлича от костите, като това увеличава тях­ната чупливост. Същевременно се увеличава значително и чес­тотата на зъбния кариес. Това се отразява най-неблагоприят­но на подрастващите, на бременните и на жените в менопауза. Приемът на неорганичен калций на таблетки не може да ком­пенсира загубата на този минерал, защото той се усвоява в доста ниска степен, а освен това натоварва бъбреците и да се натрупва в някои тъкани и органи.

Калцият е от основно значение за поддържане на алкално рН на кръвта. Приемът на захар и, разбира се, на други рафи­нирани въглехидрати (бял хляб, както и всички продукти от бяло брашно), предизвиква промяна в количеството на калция в кръвта и съответно повишена киселинност. За да я неутрали­зира, организмът отново черпи от своите резерви и резулта­тът може да бъде твърде неблагоприятен от здравословна гледна точка, особено ако диетата е бедна на свежи плодове и зеленчуци.

Под влияние на захарта намалява секрецията на стомашен сок и се забавя перисталтиката на стомаха. Освен това, кога­то захар или изделия, направени с нея, като например шоколад се приемат заедно с протеини, се получава гниене на последни­те в червата, при което се отделят много токсични вещества и тялото трябва да отделя значителна енергия и ресурси, за да ги обезврежда.

Трябва да се има предвид, че захарта и продуктите от бя­ло брашно допринасят за развитието на кандидоза (гъбична инфекция), особено ако човек е приемал антибиотици или други медикаменти, потискащи имунната система.

Захарта навлиза много бързо в кръвта, където количест­вото й се увеличава, като това се нарича в медицината хипергликемия и е един от симптомите на диабета. Целта на инсу­лина - хормон, който се отделя от панкреаса, е да премахне из­лишното количество кръвна захар по най-ефикасния начин. Но след като това стане, при някои хора настъпва обратният процес - хипогликемия, т. е. нивото на кръвната захар спада бързо, и то под нормалните стойности, което предизвиква някКои симптоми: замаяност, слабост, изпотяване, потиснатост, безсъние и др. Щом се получи хипогликемия, надбъбречните жлези веднага се активизират и мобилизират запасите от гликоген в организма. Той от своя страна се разгражда до глюкоза, за да се възстанови нормалното ниво на кръвна захар. По този начин хранителен режим, съдържащ рафинирани въглехидра­ти, включва в една постоянна въртележка двете жлези - панкреас и надбъбреци, и ги изтощава. Панкреасът постепенно за­почва да секретира по-малко инсулин, съответно нивото на кръвната захар остава високо, като развитието на диабет зависи само от компенсаторните възможности на организма и от количеството рафинирани въглехидрати, които се прие­мат. А надбъбречните жлези, които са много важни за приспо­собяването ни към стреса, се изтощават и не могат да поддържат нивото на кръвната захар нормално в случаите, когато панкреасът успява да се справя с повишените количества чис­ти въглехидрати, и така се получава хипогликемия. Това от своя страна пък води до силно желание за сладки неща и по то­зи начин се затваря един порочен кръг. Многобройните опити са доказали безспорно, че захарта води до изчерпване на микроелемента хром в тялото, който е от най-важно значение за усвояването на инсулина и за поддържане на глюкозния метаболизъм.

В организма захарта се трансформира и под формата на запасния полизахарид гликоген се складира в черния дроб. Възможностите му в това отношение обаче са ограничени и из­лишните захари се трансформират по-нататък в мастни ки­селини, които се натрупват в подкожните мастни депа. При наднормено тегло над 20% започва отлагане на мастна тъкан и във вътрешните органи, например около сърцето и бъбреците, и това води до нарушаване на техните функции. Забавя се циркулацията на кръвта и лимфната течност и се понижава активността на имунната система. На този фон много често се развиват диабет, атеросклероза, сърдечно-съдови и други заболявания. Изследванията, правени от 70-те години насам доказват, че приемът на захар увеличава нивото на холестерола в кръвта.

Сър Фредерик Бантинг, съоткривателят на инсулина, забе­лязал през 1929 г. в Панама, че диабетът е често заболяване сред собствениците на плантации със захарна тръстика. В същото време сред работниците, които не консумирали рафинирана захар, а дъвчели захарна тръстика, диабетът бил непознат.

Захарта прави децата нервни и хиперреактивни, защото тя е много силен стимулант за надбъбречните жлези. Консу­мацията й може да повиши нивото на хормона адреналин до 4 пъти, което е типична стресова реакция за организма. В резултат се повишава продукцията на холестерол и хормона кортизон, като последният от своя страна потиска имунната сис­тема. При експеримент, проведен в САЩ, Кжоши с асоциални прояви в интернат били подложени на хранене, при което приемът на захар и месо били значително намалени. Положителната промяна в поведението била очевидна.

Захарта има твърде неблагоприятен ефект върху функционирането на мозъка и нервната система. Когато преработва­нето й е непълно, се получават токсични метаболити, които затрудняват окислителните процеси в нервните клетки. Значителният прием на захарни изделия предизвиква и загива­не на полезни бактерии в червата, които произвеждат вита­мини от групата В, необходими за правилното функциониране на централната нервна система. Изобилният внос на този ра­финиран продукт в организма води до превес на възбудните процеси в кората на главния мозък и до появата на вегетатив­на дистония - една толкова често срещана диагноза. Захарта трябва да бъде напълно изключена от диетата на хора с пси­хически заболявания като шизофрения например.

През 40-те години д-р Джон Тинтера преоткрива важното значение на ендокринната система и по-специално на надбъбречните жлези при предизвикването на промени в психическо­то състояние. В 200 случая лекувани за хипоадренокортицизъм (намалена функция на над бъбречните жлези) той установил, че основните оплаквания на неговите пациенти били често подоб­ни на тези, които се срещат при хора, чиито организми не мо­гат адекватно да се справят със захарта. Това състояние, на­ричано понякога в западната литература "захарна депресия" се изявява с някои от следните симптоми: умора, нервност, депресия, тревожност, значително намалена способ­ност за концентрация, силно желание за сладки неща, непоноси­мост към алкохол, ниско артериално налягане, алергии. Д-р Тинтера настоял всичките негови пациенти да се подложат на глюкозотолерантен тест и резултатите потвърдили тезата му. Според него глюкозотолерантният тест, направен в пубер­тета, когато има такива проблеми като хиперактивност, нес­пособност за концентрация или данни за психическо заболява­не, например шизофрения, би могъл да спести много средства, тревоги и напразни лутания за възможната емоционална при­чина, защото всъщност може да се касае за проблем с метаболизирането на захарта. Тинтера пише няколко важни публика­ции, в които отново и отново подчертава, че подобрението, облекчението или излекуването "зависят от възстановяването на нормалните функции на целия организъм" и първото нещо,което предписва, е диета, от която трайно се отстраняват захарта и всички изделия, в които тя се съдържа. Въпреки те­зи свои проучвания и открития Тинтера не получава никакво внимание от медицинската общественост освен обичайните насмешки. В същото време на д-р Антонио Е. Монис се присъжда Нобелова награда за лоботомията, която въвежда за лече­ние на шизофрения. Тук ще си позволя едно малко отклонение и ще ви запозная с този "терапевтичен" подход, за да разберете за какво става въпрос и за какви "постижения" се връчват престижни награди.

Лоботомията е драстичен метод, при който по хирургичен път се унищожават връзките на определени области от чел­ния дял на мозъчната кора с останалата част на мозъка.

През 30-те години на нашия век се открива ролята на слепоочните и челните дялове от мозъчната кора в контрола на емоциите и агресивността. През 1935 г. в Йейлския универси­тет един учен - Карлайл Джейкъбсън, провежда наблюдения върху поведението на шимпанзета след увреждане на фронтал­ната и префронталната мозъчна кора чрез лоботомия. Едно от животните, което преди операцията било агресивно в опреде­лени ситуации, след това станало тихо и послушно, като в съ­щото време паметта и интелигентността му не били засегнати. Друг учен от същия университет, д-р Джон Фултън, премахнал напълно фронталните дялове на две шимпан­зета, след което по никакъв начин не можело да се провокира експериментална невроза в животните. Фултън станал по-късно един от най-горещите застъпници за лоботомията в САЩ.

Запознавайки се с резултатите от работата на гореспоме­натите изследователи, португалският невролог и психиатър А. Е. Монис, професор при медицинския факултет на универси­тета в Лисабон, решил да.извърши подобна операция при хора, за да облекчи случаи на упорити психози, но не чрез пълно отс­траняване на тези дялове, а посредством прекъсване на връз­ките им с таламуса. Той установил, че подобрение настъпва само при някои пациенти, и затова предложил този метод да се използва единствено в случаи, когато няма никаква друга алтернатива.

След като д-р Монис и колегите му, с които работел, нап­равили световно достояние своите резултати през 1936 г., в няколко страни започнали да прилагат новата хирургична техника. Срещу нея се обявили много неврохирурзи, психиатри и други лекари. Монис не можал да продължи своите изследва­ния, защото бил прострелян от свой бивш пациент в гърба, след което останал парализиран от кръста надолу.

Но един амбициозен американски клиничен невролог -Уолтър Фриймън, бил въодушевен от тази идея и заедно с нев­рохирурга Джеймз Уотс направили екип, за да прилагат опера­цията на американски пациенти. Двамата дори я подобрили, като я нарекли "стандартната процедура Фриймън-Уотс". Фриймън се оказал много добър в дарбата си да убеждава ме­диите относно "обещанията" на лоботомията и започнал доста агресивно да я лансира като терапевтична процедура в бол­ниците и психиатричните клиники в САЩ въпреки съпротива­та и нежеланието на повечето негови колеги. Той извършил за­едно с Уотс много такива операции из страната, но бил неудов­летворен от продължителността и сложността на интервен­цията и през 1945 г. "усъвършенствал" метода, като го наре­къл "айс-пик лоботоми". Вместо левкотом, който се използвал при трепанацията, за да се извърши проце­дурата по прекъсване на връзките, той вкарвал през кожата с един удар с чук в мозъка остър шиш, с който по принцип се разчупва лед. "Операцията" била обаче толкова отвратителна и нечовешка, че дори на опитни хирурзи се случвало да им прилошее и да колабират, наблюдавайки изпълненията на този "лекар". Съекипникът му, неврохирургът Уотс, бил толкова потресен, че прекратил връзките си с него.

Лоботомията била широко прилагана за няколко години в САЩ и някои други държави. Между 1939 и 1951 г. били извърше­ни повече от 18 000 лоботомии само в САЩ и десетки хиляди в различни страни по света. Вместо да се прибягва до него само като последна надежда в изключително отчаяни случаи, с този метод е било широко злоупотребяваш) като начин за контроли­ране на човешкото поведение. В Япония голяма част от опери­раните били деца, много от които просто били по-буйни в учи­лище или показвали лош успех. Операцията била широко прила­гана и в заведения за психично болни. Семейства, които искали да се отърват от трудни роднини, ги подлагали на лоботомия. Политически опоненти и несъгласни с режима били третирани като психически неуравновесени и оперирани по същия начин.

Хирурзи аматьори извършили стотици такива оперативни ин­тервенции без дори системен психиатричен преглед.

През 1949 г., на д-р Монис е връчена Нобелова награда за ме­дицина и физиология за въвеждането на този метод на "лече­ние". Това събитие направило от операцията уважавана тера­певтична процедура и като резултат в следващите 3 години били извършени повече лоботомии, отколкото от 1936 г. до то­зи момент. Хиляди хора по целия свят били трайно осакатени. Операцията била масово практикувана върху затворници и па­циенти в лудници и психиатрични клиники, като често им би­ло поставяно условието: лоботомия срещу пускане на свобода. В светлината на всичко, с което сте се запознали дотук, пред­полагам, че няма да ви бъде трудно да разберете защо се награждават и стимулират подобни отвратителни практики, а изследванията на учени като д-р Дж. Тинтера остават без внимание. По аналогия това е все едно да наградиш не ветери­нарния лекар, който се грижи за животните, а касапина!

В началото на 50-те започват да се чуват все повече гласо­ве срещу лоботомията и възражения от морален характер. При тази хирургична интервенция настъпва трайно увреждане на мозъка и често много силно изразени промени в личността и емоционалния живот на пациента. Появяват се безразличие, гра­ничещо с жестокост, грубост, безотговорност, неадекватност при оценката на последствията от собствените действия.

За 15 години не се натрупали никакви научни данни, които да потвърждават полезността на метода. Дори застъпниците на лоботомията признавали, че само при една трета от оперирани­те се наблюдавало подобрение, една трета оставали без промяна, а при една трета настъпвало влошаване. Освен това започнали да се появяват все повече нови медикаменти за въздействие вър­ху психиката, и неврохирурзите изоставили тази операция. Днес лоботомията не се прилага като терапевтичен метод.

Нека сега се върнем отново към захарта. Тя навлиза устрем­но в живота на европейските държави в края на XVII в. Същевременно лекарите започват масово да наблюдават призна­ците на "захарната депресия" и лудниците да се пълнят с хора.

През 1793 г. няколко моряци провеждат неволен експери­мент след корабокрушение, като консумират само захар и ром от товара, който превозвали. Когато ги спасяват след 9 дена, те били силно измършавели в резултат на принудителната диета. Известният френски физиолог Маженди, вдъхновен от този инцидент, решил да проведе опити с животни, като публикувал резултатите през 1816 г. По време на експериментите той хранел кучета само със захар или зехтин и вода. Всичките животни бързо измършавели и умрели. Било установено, че ка­то диета захарта е по-лоша, отколкото приемането само на вода, т.е. човек има шанс да преживее значително по-дълго, ако е само на вода. Знаем, че много хора са провеждали под лекарски контрол по 30 дори 40 дена лечебно гладуване само с вода и бла­годарение на това са се излекували от сериозни заболявания.⁴¹

Захарната индустрия в Англия през 1808 г. предприела стъпки, за да "докаже" полезността на новия "хранителен" продукт, защото хората "не му обръщали нужното внимание". Комитетът по Западна Индия в Камарата на общините предложил награда от 25 гвинеи на този, който покаже със "задово­лителни" опити полезността на рафинираната захар при хра­ненето и угояването на домашни животни - крави, шопари и овце. Естествено експериментът претърпял пълно фиаско, но търговците от Комитета решили да приложат и други тактики. Един похват, който се използва и до днес, и то не са­мо в захарната индустрия, е да се цитират "проучванията" на някой неизвестен "учен" от отдалечен край на Земята. Напри­мер в Камарата на общините се позовавали на някой си д-р Ръш, лекар от далечна Филаделфия, според когото "захарта съдържала повече хранителни вещества от която и да е друга хранителна субстанция в същото количество обем"! Комента­тор от онова време нарекъл подобни изследователи "подкупни съвести".

През 1958 г. списанието "Таймс" съобщава, че един учен от Харвард работил в продължение на 10 години заедно със своите асистенти върху хиляди мишки, спонсориран от "Шугър рисърч фаундейшън" (Фондация за научноизследователски проуч­вания върху захарта), за да разбере как захарта предизвиква кариес и как може да се предпази от това. Отговорът му бил: няма начин това да стане! Когато ученият публикувал резул­татите от изследването в "Дентал асосиейшън джърнъл" (издание на Американската стоматологична асоциация), фонда­цията оттеглила спонсорството си.

Докато подготвял епохалния си труд "История на хра­ненето", професор Е. МакКалъм от университета "Джон Хопкинс", наричан от мнозина по това време най-известният спе­циалист по хранене и пионер в тази област, прегледал почти 200 000 научни публикации относно различните храни, усвоява­нето им и ефекта им върху хора и животни за периода от сре­дата на XVIII в. до 1940 г. Целта била да подбере тези опити, които били научно издържани, "за да разкаже за прогреса в разкриването на грешките в тази област на науката (свързана с храненето)". Но за периода 1816 - 1940 г. проф. МакКалъм "не открил" (или може би по-точно не отбелязал) нито една публикация за контролиран научен експеримент с рафинирана захар, включително и труда на споменатия вече по-горе д-р Прайс! Може би ще се запитате защо. Защото отпечатването на кни­гата му било спонсорирано от Хранителната фондация, която от своя страна получавала дарения от Американската компа­ния за преработка на захар, "Пепси-Кола", "Кока-Кола" и около още 40 компании, всички много или малко свързани със захарна­та индустрия.

Според проф. Ърнест Хуутън от Харвард: "Трябва да про­явим мъдрост и да се поучим от начина на хранене на дивака. Нека не продължаваме с твърденията си, че четката за зъби и пастата за зъби са по-важни, отколкото боята за обувки и четката за обувки. Здравите зъби са резултат от здрава хра­на."

Може би е добре да знаете, че преустановяването на консу­мацията на захар заедно с цялостен природосъобразен режим на хранене и живот е помогнало на много хора да се излекуват от различни заболявания, включително и ракови.

Захарта като хранителен продукт не притежава дори и едно полезно качество, което би оправдало нейната употреба. Всяка година на един американец се падат приблизително по 45 кг захар, или по 120 г на ден, като около една четвърт се консумира под формата на безалкохолни напитки. Няма нищо чудно, че САЩ са на първо място по затлъстяване и държат челни места по диабет, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Но, разбира се, какво лошо има в това - нали болните ще осигурят "храната" за медицинската индустрия!?