Тема: строителство, строителен контрол

Заводът ще произвежда твърди лекарствени форми и инвестицията му е на стойност 8 млн. EUR. Откриването му ще осигури работни места за 120 души. Площта на завода е 12 хил. кв.м и в него ще се реализира цялостен производствен цикъл - от изходната суровина до готовия продукт. През март 2008 г. фармацевтичната компания обяви плановете си за изграждане на завода, а през есента на 2010 г. беше направена и първата копка. Производствената база се намира на 25 километра северно от Белград. В момента компанията е в етап на изграждане на още един завод за твърди лекарствени форми, но в София. Строежът започна през декември миналата година

и се очаква да бъде пуснат в експлоатация в средата на 2012 г. Инвестицията в него е на стойност 70 млн. лв. и очакваният капацитет на производство са 4 млрд. таблетки годишно. От компанията посочват, че двата проекта са независими. "И двата завода са за твърди лекарствени форми и новооткритият ще обслужва регистрираното в Сърбия портфолио от лекарствата на "Иванчич и синове", а този в София - цялото портфолио от твърди лекарствени форми на "Софарма" АД", уточняват от компанията.

Финансови резултати

Според консолидирания отчет на дружеството през второто тримесечие на годината приходите от продажби на "Софарма" АД са отчели спад с 1.2% до 152.432 млн. лв. Понижение се отчита и в нетната печалба на дружеството от 12.986 млн. лв. на 10.166 млн. лв., което е 22% на годишна база. Ръст от 13% е реализиран в продажбите за първото полугодие до 318.276 млн. лв. Вътрешният пазар има най-голям дял в приходите - 75%. Според доклада за дейността на фармацевтичната компания приходите са нараснали с 14% спрямо същия период на миналата година. 26%

от общия дял на приходите идва от европейските пазари. Таблетните форми са с най-висок дял в изнасяната за външните пазари продукция, следвани от сиропи и ампули. От "Софарма" потвърждават, че се водят преговори за инвестиции в съседни държави, но все още няма реални сделки.

13 ръст в продажбите на дружеството е реализиран за първото полугодие на 2011 г.

надзор. От дружеството обявиха, че след актуализиране на данните в него към шестмесечието се надяват той да бъде одобрен. Проспектът беше подаден през май тази година. Ако намеренията на дружеството се реализират, ще се превърнат в първата българска

компания с двойно листване на регулирания пазар във Варшава. И в момента има българска компания, листвана на капиталовия пазар в Полша - фондът за имоти "Интеркапитал ПропъртиДивелопмънт" се търгува във Варшава от август 2010 г., но на специален сегмент.



27.09.2011 г. , с. 13
„Енергони" АД поиска да увеличи капитала си с 1 млрд. лв.
Енергийната компания планира 1.5 млрд. лв. инвестиции през следващите 15 години

Станалата скандално известна покрай увеличението на капитала си с оценка на патенти най-голяма компания по пазарна оценка на БФБ „Енергони" АД планира ново увеличение на капитала си, този път с пари. Това става ясно от покана за провеждане на общо събрание в компанията. Според материалите към него на акционерите в дружеството ще бъде предложено да запишат акции на стойност до 1 млрд. лв. По този начин капиталът в компанията ще се повиши от 547 563 000 лв. до 1 547 563 000 лв.

Акционерите ще приемат и решение за промяна в устава на дружеството под условие, ако увеличението бъде успешно проведено и неговите условия бъдат изпълнени. Тогава в устава на дружеството числовото изражение на размера и броят акции, на които е разпределен, се изменят в съответствие с набрания чрез новата емисия капитал.

намерения

Това увеличение на капитала чрез вторично предлагане на акции ще бъде насочено основно към чужди акционери, обясни наскоро пред Bloomberg Максим Димов,

член на съвета на директорите на компанията. По думите му „Енергони" планира да построи вятърни и соларни паркове на стойност 1.5 млрд. лв. през следващите 15 години. „Очакваме за кратък период да продадем допълнителните акции на чужди инвеститори. Подготовките за емисията ще започнат тази година", обяви Димов.

Всички проекти на компанията са свързани с възобновяеми енергийни източници. Проектите за енергия от вятър са за общо 2271 мегавата, а тези със слънчева енергия - за 400 мегавата. „Енергони" има три ВЕИ лиценза за строеж на два вятърни парка с капацитет 200 мегавата и един за 120-мегаватов соларен парк. Според Димов България е добро място за развиване на ВЕИ проекти заради природния потенциал и съществуващото законодателство.

Бъдещи проекти

Компанията ще започне строеж на вятърен парк за 550 млн. лв. близо до с. Добрин в Северна България. Първата част от парка ще е с капацитет 54 мегавата и ще бъде готова през 2012 г. според Димов. Пълният 200-мегаватов капацитет ще бъде достигнат през 2015 г. Тази година започва строежът на 26-мегаватов соларен парк край Перник. Димов допълва, че целият капацитет -120 мегавата - ще бъде достигнат през 2013 г. Проектът

е на стойност 130 млн. лв. „Енергони" има разрешително за втори вятърен парк с капацитет 200 мегавата. Той е в района на София и е на стойност 550 млн. лв. Димов не уточнява кога ще започне изграждането му.

завръщане на борсата

Акциите на „Енергони" се върнаха на Българската фондова борса, след като Върховният административен съд премахна наложената забрана. Борсата беше задължена да не допуска до търговия акциите от увеличението на капитала на компанията на стойност 547 млн. лв. Причината за забраната станаха съмнения в оценката за проект на вятърен парк. На базата на този проект се реализира вдигането на капитала. В момента дружеството е най-голямото по пазарна капитализация на БФБ. Акциите на „Енергони" се търгуваха на 31 август за 3.1 лв. на акция, образувайки пазарна капитализация от 1.7 млрд. лв.

Финансови резултати

Според последния публикуван отчет компанията има 2000 лв. приходи за първото полугодие от промяна на валутни курсове. Разходите за дейността са 230 хил. лв., 187 хил. от които са за външни услуги. Загубата на „Енергони" за периода е 228 хил. лв., а активите се оценяват на 552.7 млн. лв.

Неясната open book

И в България все по-често се прилага open book (отворена книга), при която се договаря една цена, а в края на годината се прави т.нар. изравняване. В този случай трябва или да се връщат пари, или да се доплаща.

Все по-често обаче търговците твърдят, че не разбират за какво точно са похарчени парите, които са платили или които трябва да дадат допълнително. В този случай на наемателите се предоставят извлечения от сметки в определена от мениджмънта на мола стая. Наемателите обаче твърдят, че е невъзможно да разберат купищата документи, а нямат право да ги изнасят навън. "Според мен не е възможно наемателят на малък магазин да разбере купчината документи,

които му се предоставят", каза председателят на Българската ритейл асоциация Мариан Колев.

Нежеланото решение

В този случай наемателите може да поискат да бъде направен одит на тези документи. Търговците и наемателите на офиси обаче рядко избират този вариант. Причината е проста. Първо трябва да платят за одита, а след това вероятно и да доплатят.

Така цената на съмнението им става двойна. Димитър Киферов, мениджър "Търговски площи" във Forton International, твърди, че на наемателите не им се занимава много да проверяват как са похарчени парите, които дават за т.нар. сервизна такса. Той твърди, че таксата в България за моловете, която стига максимум 7 EUR на кв. м, е по-ниска от същата в Румъния, където била около 10 EUR.

По-скъпо в по-стар офис

"Вариантът при наемателите на офиси е да доплатят. Ако не са доволни, след

изтичане на договора не го подновяват," обясни Красимир Димитров, управляващ съдружник в Source Real Estate Advisers. По думите му проблем с размера на сервизната такса има при по-старите офисни сгради, където се плащат по-високи такси за отопление. В една сграда с различни наематели по-висока такса плащат фирмите, наели по-голяма площ. Според експерти това невинаги е справедливо, защото има фирми, които не работят стандартните 8 часа, а повече. Oсвен това сметките за електричество зависят и от броя служители, съответно от включените компютри и т.н. Eксперти твърдят още, че по-малките сгради имат по-високи такси за обслужване в сравнение с по-големите, където се печели от мащабите.

Красимира Янева
Снимка на две колони - Председателят на ритейл асоциацията мариан Колев обяснява, че е невъзможно търговците да разберат как точно се изразходват таксите


27.09.2011 г., с. 2
Скандалната фамилия се шири в пет палата
Фамилията на ромския монарх Кирил Рашков се е разположила в пет къщи като палати в село Катуница. Застроената площ на разкошните им домове е средно между 300 и 600 кв. метра, а дворът на покойния син Иван е около декар и половина

Цар Киро се заселил в Катуница през 1959 г. Три от къщите си той издигнал на една и съща улица. В тях живеят дъщеря му Събка, синът Ангел и внуците.

Хората разказват, че родата наброявала около петдесетина души. Според тях Цар Киро най-много обичал да излиза на терасите на домовете си и да свири там на акордеон.

През 2001 г. Кирил Рашков купил от частен собственик девет декара земя в местността Конарски кории. На това място вдигнал лятна хасиенда на два етажа - само за гости. Постепенно обаче оградил още 74 дка общинска земя - широколистна гора от тополи и разкошна ливада, разпростряла се до река Чая. Там направил зоопарк - с различни животни, между които камила и щраус. Още преди години обаче щраусът и камилата избягали. След размириците в събота и палежа на хасиендата били откраднати две от прасетата му.

Бившата кметица на Катуница София Христева се опитала да спаси общинските земи. Спорът й с Кирил Рашков бил драматичен. Тя изпратила сигнали до полицията и прокуратурата, настоявала да бъдат съборени оградите покрай общинските земи, за да може хората да стигат до нивите си. След години спорове кметицата надвила и оградата била съборена.

"Ние не сме пречили на Рашков да си купи място, но когато тръгна да загражда и гората, трябваше да се намесим. Години наред водих битка с него. Не се страхувах тогава, не се страхувам и сега, казва Христева. Тя добавя: - В Катуница няма етнически проблеми, няма противопоставяме между българи и роми. Но парите на Кирил Рашков объркаха живота в селото."

Христева каза, че добре познава внуците на Кирил Рашков. "Той трябва да ги възпитава не в култ към парите, а в уважение към хората", смята жената. Тя не се побоя в понеделник да изрази мнението си и пред "Труд", и пред ТВ7. Според нея заради извънредната ситуация в селото трябва да се свика сесия на общинския съвет.

Христова си спомни, че за няколко скандални случая, свързани с фамилия Рашков, се говорело с недомлъвки от години. Например през 2001 г. така наречената Царица Костадинка, съпругата на Кирил Рашков, зашлевила шамар на учителка. Причината била спор между внук на Киро и българче, в който Костадинка се намесила, като започнала да души чуждото дете. Дежурната учителка се опитала да потуши скандала, но отнесла шамар. Имало съдебно дело после, но Костадинка се отървала от отговорност, като представила свидетелство, че е психично болна.

- Няма нищо незаконно. Покойният ми брат Иван игра на фондовата борса, имаме наследство от дядо ми Георги, занимавали сме се със земеделие. Дядо ми и прадядовците ми са били златари. Можем да докажем доходите си.

- Застраховани ли са изгорелите имоти?

- Не.

- На сигурно място, при роднини. Но проблемът е друг. Размириците в Катуница неслучайно съвпадат със старта на предизборната кампания. Използва се етническият проблем и го политизират. Преди месеци от нашата партия "Единство", регистрирана преди три години, обявихме, че ще създадем 1500 патрула, за да бдят срещу купуването на ромски гласове. Казахме го първи в държавата. Заявихме и своята подкрепа за ГЕРБ.

- Вярно ли е, че вашият син Кирил е размахвал сабя пред къщата на чичото на загиналия Ангел?

- Не е вярно. Не бива медиите да разпалват етническа вражда и да правят национална трагедия от едно пътнотранспортно произшествие, което не е умишлено. Хората в колите са били дошли на помен на брат ми, но група екстремисти са ги пресрещнали. Те се уплашили и когато тръгнали да бягат, е станало произшествието. Не познаваме шофьора на колата. Искам да допълня, че през нощта преди инцидента три коли с хора на Веселин Христев дойдоха в къщата да ни нападат и ние се оплакахме в полицията, а преди година той ни заплаши с думите: "Циганите на сапун."

Чрез вестник "Труд" искам да заявя от името на нашата фамилия:

"Дълбоко съжаляваме за смъртта на момчето. Извиняваме се на целия български народ за напрежението. Нека хората не се поддават на провокации на националисти. Ние, ако сме виновни, съдът да ни накаже, но не и тълпата. Готови сме да съдействаме!"

“През изминалите години ние поставихме работата на града на здрава основа, прекратихме заменянето и раздаването на града, прекратихме работата на парче и започнахме изграждането на големите инфраструктурни обекти. Убедена съм, че не трябва да превръщаме изборните кампании в лични битки, а гражданите на София трябва да чуят от всеки един от нас за свършеното там, където е бил и, разбира се, програмата за управление на града”, каза Йорданка Фандъкова.

Тя тръгва от врата на врата и залага на личния контакт с хората. Според нея предизборната кампания е времето, в което може активно да разговаря със столичани и да чуе реалните им искания към общината.


27.09.2011 г., с. 10
„Софарма" открива нов завод в Сърбия
„Софарма" ще открие нов завод в Сърбия, близо до Белград. Лентата ще прережат министрите на здравеопазването на България и на Сърбия д-р Стефан Константинов и проф. Зоран Станкович заедно с изпълнителния директор на фармацевтичната компания Огнян Донев (съиздател на в. „Труд").

На фона на ограничените български инвестиции в чужбина, това е третият завод на компанията зад граница и втори в Сърбия. Първата производствена мощност на „Софарма" в западната ни съседка също е близо до Белград и в непосредствено съседство с новоизградения завод. За разлика от първата инвестиция - чрез покупка на готови мощности от сръбската фирма „Иванчич и синове", сегашната е

изцяло на зелено. В изграждането на завода, в който ще се произвеждат твърди лекарствени форми, са инвестирани 8 милиона евро. Той ще осигури работа на 120 души.

„През март 2008 г. възникнаха плановете ни за изграждане на завод в района на Белград, през септември 2010-а бе направена първата му копка, а в сряда е откриването", разказаха от фармацевтичната компания. Оттам посочиха, че това е още една стъпка към осъществяване на програмата на „Софарма" да се превърне в значим регионален производител на фармацевтичния пазар.

В България „Софарма" има 12 завода. Освен двете производствени мощности в Сърбия, третата в чужбина е в Украйна.
Снимка на четири колони- Новият завод на „Софарма" край сръбската столица Белград отговаря на всички изисквания на добрата производствена практика, заявиха пред „Труд" от фармацевтичната компания.


27.09.2011 г., с. 10
„Хемус" расте с 8,46 километра след 22 месеца
Проектът отлежал 22 години преди първата копка
Срещу 47,7 млн. лв. след 22 месеца магистрала „Хемус” трябва да порасне с 8,46 км.

Рано в понеделник премиерът Бойко Борисов, министрите на транспорта Ивайло Московски и на строителството Лиляна Павлова, както и шефът на Агенция „Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров направиха първа копка на строителството на отсечката от гара Яна до Околовръстния път на София.

Участъкът се финансира със средства по оперативна програма „Транспорт", като 80% от парите са от евро-фондовете, а останалите - съфинансиране от националния бюджет. Строител на отсечката е обединение около „Трейс", която изпълнява лот 2 от магистрала „Тракия" , както и част от разширението на софийското метро.

С изграждането на участъка от магистрала „Хемус" -Софийски околовръстен път - пътен възел Яна ще се облекчи трафикът на изхода и входа на София, което ще спаси много човешки животи, каза инж. Лазар Лазаров на откриването на строителството. Според него това е изключително важен пътен участък, който за съжаление се забавил с 22 години.

Оказа се, че шефът на АПИ като студент по пътно строителство е участвал в трасирането на бъдещия аутобан, който по план е трябвало да бъде завършен през 1993 г.

Заради липсата на пари отчуждените земи по трасето са били върнати на собствениците им и сега държавата е платила 22 милиона лева за повторно отчуждаване.

„По-добре да ги платим и да отпушим движението, отколкото и ние да замразим проекта за 22 години", каза премиерът Борисов.

Строителната министърка Лиляна Павлова посочи, че сега за 22 месеца ще

трябва да бъде завършен проект, който отлежава цели 22 години.

По време на строителството трафикът по пътя за Долни и Горни Богров ще бъде затруднен, но движението няма да бъде спирано.

В Приморско „Албена" АД разполага с над 1100 дка земя, летище, хотелските комплекси „Магнолия" и „Дружба", къмпинг „Романтика", складове, гаражи, тенис зала и други активи на обща стойност над 33,808 млн. лева.

Новото дружество ще бъде регистрирано с капитал 2 млн. лв., разпределени в обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лев. Планът за преобразуването на „Албена" АД вече е одобрен от Комисията за финансов надзор. „Приморско клуб" ще бъде публично дружество с тричленен съвет на директорите.


27.09.2011 г., с. 15
По-смело, другари!
Светослав МЕТАНОВ

За 22 месеца ще направим това, което други преди нас не са направили за 22 г., каза строителната министърка Лиляна Павлова в понеделник при първата копка за нов участък от магистрала „Хемус".

Познато ли ви е?

Няма как да не е така, ако сте изтърколили поне част от съзнателния си живот във времето на развития социализъм. Тогава пак насоката бе към прогреса на изостаналата аграрна татковина и превръщането й в промишлен тигър на Балканите.

Тогава звучеше димитровския призив - да направим за петилетка това, което други народи са направили за столетия. Днес заветът на героя от Лайпцигския процес е жив!

Макар и само по осемкилометрово протежение и срещу десетки милиони левове„Хемус" най-накрая расте в по-нови времена. Добра новина, която Смирненски още през 1922 г. е изкоментирал: „По-смело, другари, по-смело!

Над 40 семейства от плевенското село Бохот се канят да блокират улицата, на която живеят, за да спрат минаването на тежки камиони на няколко педи от домовете им.

Те живеят в кошмар, откакто в някогашния селскостопански двор работи електронна везна с голям тонаж.

Движението на тежки коли по главната улица на Бохот е забранено и маршрутът на многотонните машини до кантара минава покрай къщите. От постоянните вибрации

по стените зеят пукнатини а заради прахоляка не може да се диша.

„Тръгнат ли през центъра, веднага се пукат тръбите на водопровода, които са стари, и селото остава без вода - още по-голям проблем", казва кметът Михаил Николов („Атака"). „Този ужас е от цели две години. Ако не бъдем чути, ще направим жива верига", отсичат местните.

А теоретично 40-те бохотски семейства живеят на... булевард. Така се води по документи разровената 1200-метрова улица „Христо Ботев". Преди години я планирали с две платна и зелен „остров" между тях. На практика обаче от едната страна останал земен път, по който след дъжд газят кал до колене

Когато времето е сухо, над „булеварда" се вдига димна завеса при всяко минаване на кола.

Най-лошо е в тесния участък, който е близо до стопанския двор. „Там колелата на по-големите камиони вървят направо по бордюрите. Оградите ни изпопадаха", жалват се съседи.

„Ако бяха само машините с реколтата, някак щяхме да издържим. Но вървят и многотонни тирове, натоварени с желязо, торове и какво ли не, за да ги претеглят. Това е целогодишно и денонощно", оплакват се потърпевшите. „Само за една вечер съм преброил 6 тира с амониева селитра", обяснява един от тях - Тихомир Тодоров.

Понякога камионите са във върволица по 4-5 един след друг.

„Всеки тир минава оттук по четири пъти - веднъж отива, за да му измерят теглото празен, връща се и после повтаря същото с товара", негодуват хората. Те изчислили, че за една година покрай къщите им трополят 4000 огромни возила. По-рано трафикът бил насочен към Плевен, където електронните везни с толкова голям капацитет са две.

„Отървахме града от камионите, които ходеха там, а ние тука как да живеем - недоволстват бохотчани. - Не можем да си отворим прозорците, не можем да видим чисто пране..."

Пътят покрай домовете им не само не е пригоден за 25-тонни машини, а и изобщо няма положена основа. Булевардът е със стара трошенокаменна настилка, каквито са от дълги години 70% от улиците в селото. Тежките камиони са издълбали коловози, дълбоки на места по половин метър.

Русан Христов домъкнал три големи камъка

и ги наредил пред гаража си. Отпред е завоят, по който минават тировете. Той е достатъчно широк, но някои шофьори качват колите върху циментирания от бохотчанина тротоар. Появила се пукнатина, която отцепила гаража му от масивната ограда въпреки здравите бетонни основи.

„Когато са разрешавали строителството на тази електронна везна, предвидили ли са откъде ще минават камионите за нея и дали пътищата имат съответната носимост? Сега

да си търсят алтернатива , отсича друг потърпевш -Георги Тодоров.

Най-големият арендатор и собственик на кантара Цветан Миков твърди, че е готов да се бори заедно със засегнатите за решаване на проблема. Не е съгласен обаче упреците да се насочват към него и смята, че възможностите за изход са в ръцете на общината.

„Още утре съм готов да отида заедно с тях в кабинета на кмета Найден Зеленогорски, за да настояваме асфалтирането на улицата да бъде включено в общинската програма", казва земеделският производител. Миков обяснява, че няма как той да асфалтира пътя

Отскоро назначил работник, който по 2-3 пъти дневно минава с машина за оросяване на улицата с вода, за да спаси живеещите наоколо поне малко от пушилката след камионите.

Хората са прави да недоволстват, но сме в безизходица, вдига рамене кметът Николов. За асфалтиране на „булеварда" трябват 1 милион лева. Наскоро с 30 хиляди лева от общинския инвестиционен кредит е положена настилка върху 118 метра. И това е всичко, което кметството може да си позволи да инвестира тази година.

От общинския заем Бохот ще ползва 450 000 лева, за да реши дългогодишния си проблем с високите подпочвени води, 80 000 за ремонт на пътя откъм Плевен и още 40 000 лева за почти непроходимата улица към мелницата, изброява Николов. И възкликва: „Е, откъде да ни дадат още един милион? Та само Бохот ли е в община Плевен? Разбиране има, но са нужни пари."

Съселяните му обаче твърдят, че има възможности

камионите да минават другаде. Едната е обходно шосе покрай стадиона. Някога имало и несъществуващ днес земен път между нивите, който излизал до местността Пърчовица.

„За отклонението зад стадиона има друг проблем - само половината път е общински. Другото са земи от държавния поземлен фонд и не са отредени за път", обяснява селският кмет. Не е ясно дали държавата ще прехвърли терена, а и ще е нужно време за планове и конструктивни чертежи. Арендаторът Цветан Миков също е на мнение,че обходният път е по-трудоемкото, бавно и скъпо разрешение на проблема.

Докато се намери изход от ситуацията, потърпевшите настояват за спешни мерки. Две от исканията им вече са изпълнени - пътят се оросява, а кметът Михаил Николов е поставил знаци за ограничаване на скоростта на тежките коли до 30 км/ч.

„Настояваме да се сложат „легнали полицаи" и да се забрани движение на тежки камиони след 22 ч и в събота и неделя", казва гневно Виолета Мицева, една от живеещите край „булеварда".

Иначе тя и съседите й заплашват, че ще блокират с телата си булеварда, за да принудят шофьорите да намерят друг път към кантара.
Снимка на три колони- В най-тясната част от бохотския булевард „Христо Ботев" тировете се качват върху бордюра. Освен че рушат тротоара, те разтърсват и напукват близките стени и гаражи. Хората наоколо недоволстват и от постоянния шум и прахоляка.
Снимка на три колони- За живеещите в село Бохот преминаването на тежки камиони е постоянен тормоз. Те се канят да блокират пътя, за да спрат тировете.
Снимка на три колони- Стопаните на почти всяка къща по маршрута към електронната везна с негодувание показват пукнатините по къщите си.