В. 24 часа 1 В. Стандарт 9



бет1/10
Дата21.07.2016
өлшемі1.43 Mb.
#213980
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
25 март 2008 г.

ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА

Съдържание:

В. 24 часа 1

В. Стандарт 9

В. Стандарт 9

В. Стандарт 9

В. Новинар 20

В. Новинар 21

В. Сега 23

В. Труд 35

В. Труд 37

В. Труд 39

В. Труд 39

В. Труд 40

В. Труд 40

В. Труд 40

В. Труд 41

В. Труд 41

В. Дневник 41

В. Монитор 52

В. Дума 62

В. Дума 63

В. Пари 67

В. Телеграф 73

В. Телеграф 76

В. Земя 77

В. Българска армия 78





25.03.2008 г., с. 1
Наследници търсят купувач за „Японския"
Кой дава 200 млн.евро за имот на Зографски
Хотелът може да стане руски или кувейтски
Търси се купувач, който да плати 200 млн. евро за петзвездния столичен хотел

"Кемпински-Зографски". Информацията потвърдиха вчера брокери от водещи агенции за недвижими имо­ти. Според тях преди 6 м. цената дори е била 300 млн. евро, но после е свалена. От управата на "Кемпински-Зографски" вчера не потвърдиха, но и не отхвърлиха информацията.

Според Маргарита Янева, асистент на генералния ме­ниджър Щефан Швинд, е забранено да се дават коор­динатите в Германия на на­следниците на покойния Иван Зографски.

Инвестиционни фондове от Кувейт и Русия проявя­ват интерес за сделка, съоб­щиха брокери.




25.03.2008 г., с. 4
Лъскат резиденции с 2 млн. лв.
По 1 млн. лв. за освежаване на сградния фонд и нови алеи ще отпусне министерството на администрацията за резиденциите на властта в „Евксиноград" и „Бояна".

Това обяви вчера във Варна министър Николай Василев.

Ремонтът на бунгалата и основната сграда на бившия царски дворец в Евксиноград трябва да приключи до края на лятото. По-малко средства са предвидени и за освежаване на резиденция­та в Шабла, обясни минис­търът. Според него е въз­можно през новия летен се­зон цените в "Евксиноград" да бъдат увеличени незна­чително заради повишени­те разходи по поддръжката. Ведомството ще отпусне

и 1 млн. лв. от спестяванията си за закупуване на нови се­далки за зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна. По-рано там минис­тър Василев откри 6-ото морско издание на форума "Кариери".

"Още през април ще вне­са в парламента промени в наредбата за администра­тивно обслужване за въвеждане на плаващо работи време. МС вече даде устна подкрепа за работа без обедна почивка, каза минис­търът.

Той обяви, че ще се заеме лично с проблема на 20-годишния Уили Оласоладе да получи български паспорт. "24 часа" многократно е разказвал за момчето. (24 часа)




25.03.2008 г., с. 5
Ураган в планините, в София вятърът достигна до 68 километра в час
Буря отвя покрив на училище
Ламарини като гилотини виснаха от сгради
Силен вятър е съборил част от покрива на училище "Св. св. Кирил и Методий" в центъра на Велинград мал­ко след 15 ч вчера. Това съ­общи говорителят на поли­цията Мирослав Стоянов.

Срутеният покрив е пад­нал в двора.

По време на инцидента часовете били приключили

и в училището не е имало деца. Там учат от 5-и до 12-и клас, обясниха от об­щинската администрация. Няма пострадали и сред педагозите и персонала.

Екипи на ГЗ, полицията и пожарната са отцепили района веднага след пода­ването на сигнала за бед­ствието.

Покривът е бил ремон­тиран преди 4 г. Вчера е бил повикан и представи­тел на фирмата, която го е оправяла. Създадена е ко­мисия, която ще разслед­ва причините за срутване­то. Учебните занятия днес са отменени.

Най-силно духаше в столицата

Пулсовете на вятъра до­стигаха до 68 километра в час, уточни шефът на ТУ-МЕТ Петър Янков. Ураган имаше по върхо­вете на планините, ско­ростта беше около 160 ки­лометра в час.

Спасителите от минис­терството на бедствията и авариите се отзоваха на 36 адреса в София за оказва­не на помощ. Шест екипа работиха в различни райони на града. Спасите­лите са отстранили пре­кършени дървета и кло­ни, премахнали са опасно надвиснали ламарини, улуци и отдушници, обезо­пасени са покриви.

На улица "Димитър Ми­ленков" в Дружба дърво е паднало върху покрива на къща. Има и потрошени коли от дървета. От силния

вятър имало два наклоне­ни билборда. Собствени­ците веднага са уведомени, за да ги укрепят. В „Бърза помощ" не са викали по­страдали в бурята.

Счупи се входната врата на „Пирогов", но пък и там помощ не са търсили жертви на вятъра.

Вятър в Монтанско пре­къснал електрически про­водници, които снабдяват с ток квартал в Берковица и във Вършец.

В сградите на общинска­та администрация и на районния съд в Берковица има счупени стъкла. Няма пострадали хора.

Вятърът днес ще е малко по-слаб - до 40 километра в час. Температурите рязко ще паднат. Ако вчера в Со­фия термометърът показ­ваше 22 градуса, днес мак­сималната стойност ще е 7 градуса. Следобед в север­ните райони на страната и по планините дъждът ще се обърне на сняг. (24 часа)
Снимка на три колони - Работни­ци разчи­стват ла­марини по време на бурята в София.
Снимка на три колони - След бурята, която изпочупи много клони, в късния следобед над София се пока­за красива дъга.


25.03.2008 г., с. 6
Депутат предлага заточение от вкъщи
Смекчаване на досегаш­ните санкции в закона за етажната собственост ще предложи левият депутат Захари Георгиев.

Заточение от 3 години да замени досегашната въз­можност общото събрание да изгони изцяло собстве­ник на жилище от кооперацията, предлага той. Теж­кото наказание трябвало да се налага при рецидив.

Пет пъти да бъдат нама­лени и глобите, които ще налагат домсъветите и кметовете, иска още Геор­гиев. Сега глобите са в раз­мер на 500-5000 лв.

Законът трябва да се ремонтира и в онази част, къ­дето се казва, че съдът ще преценява по целесъобраз­ност дали някой собстве­ник да бъде изгонен от жи­лището му. Това е нелогич­но, защото преценката на съда трябва да се прави по законосъобразност, из­тъкна Георгиев. (24 часа)


Портретна снимка на една колона - ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ


25.03.2008 г., с. 7
Местят КАТ на околовръстното
Столичният КАТ ще бъде преместен на бул. "Цариградско шосе" и околовръстния път на площ от 120 дка, обявиха вътрешният министър Румен Петков, председа­телят на Асоциацията на вносителите на автомо­били Анастас Тодоров и главният архитект на Со­фия Петър Диков.

Идеята се обсъждала между трите институции от година и половина, но наскоро столичното кметство открило под­ходящ терен. "Мястото е държавно, около 300 дка и отговаря на три важни изисквания - предвидено е в общия устройствен план на общината, кому­никативно е, тоест поема

голям брой автомобили, без да пречи на движение­то, и е с голяма площ", обясни Диков.

Румен Петков е провел консултации със земе­делския министър Нихат Кабил, който изразил го­товност теренът да бъде прехвърлен на Столична община за нуждите на КАТ.

"Ще внесем предложе­нието в Министерския съвет и се надяваме до ме­сец и половина процеду­рата да мине", каза Пет­ков. Асоциацията на вносителите на автомоби­ли пък е готова без учас­тието на държавата да поеме изграждането на новата база, каза Анастас Тодоров. (24 часа)


25.03.2008 г., с. 9
Вървят преговори за най-гол смия петзвезден хотел в София
Искат за „Кемпински-Зографски" 200 млн. евро
Фондове от Кувейт и Русия проявявали интерес
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА, ТИХОМИР ТОНЧЕВ

Търси се купувач, който да плати 200 млн. евро за петзвездния столичен хотел "Кешшнски-Зографски". Информацията потвърдиха вчера брокери от водещи агенции за недвижими имо­ти. Според тях преди 6 месе­ца исканата цена е била 300 млн. евро, но после е свале­на.

От управата на "Кемпин­ски-Зографски" вчера не потвърдиха, но и не отхвър­лиха информацията. Спо­ред Маргарита Янева, аси­стент на генералния мени­джър Щефан Швинд, е за­бранено да се дават коорди­натите в Германия на наследниците на покойния Иван Зографски по въпро­си, засягащи собствеността им в България. Тя уточни, че те скоро ще пристигнат у нас. Инвестиционни фондо­ве от Кувейт и Русия проявя­ват интерес за сделка, съоб­щиха брокери. Една от пре­чките за кандидат-купувачите обаче била продажбата на тенис кортовете на хотела

Те са с площ от 4,6 дка и на тях ще се появи 13-етажна жилищна сграда. Това отка­зало фонд от Кувейт, който бил много близко до сделка. Друг проблем пък били и плановете за вдигане на небостъргачи в близост до 11 Кемпински-Зографски". Очаквало се тези огромни билдинги да доведат до наплив на автомобили в райо­на, което ще затрудни прид­вижването до хотела.

Ирландски фонд също имал разговори с наследни­ците на Зографски.

Според други източници обаче интерес към хотела засега нямало. Нямало и единодушие между наслед­ниците на Зографски дали въобще да се продава. За двама от тях той бил пече­ливш и не искали да се раз­делят с него. Другите двама обаче вече били напълно от­къснати от България и пред­почитали да получат свежи пари. Около

4500 евро на кв. метър излиза цената

на сделката при исканите 200 млн., показват сметки­те. Хотелът има 446 стаи, 10 конферентни зали с площ от 1470 кв. м, 5 ресто­ранта, 3 бара, казино и др. Застроената площ е над 16 хил. кв. метра.

По изчисления на ек­сперти цената му би тряб­вало да е между 80 и 130 млн. евро.

" Кемпински-Зограф­ски" притежава и един­ствената на Балканския полуостров Японска гра­дина. Общо незастроената площ е около 26 дка.

При първоначално иска­ните 300 млн. евро пък це­ната на кв. метър излиза 6800 евро. Опитите "Кем­пински-Зографски" да бъ­де продаден са от няколко години. Както "24 часа" пи­са, още преди кончината на Иван Зографски през юни миналата година вървяха преговори.

Тогава германски консорциум се отказа

при цена от около 100 млн. евро. Големи европейски компании също искат да купят бившия "Витоша-Ню Отани", твърдят консултанти в хотелиерския бизнес. Поне две фирми са проявили до­сега интерес към хотела, из­вестен още като "Япон­ския". Те искали да го пре­върнат в бижуто на София.

В момента "Кемпински-Зографски" е последният петзвезден хотел в София, който все още не е реновиран изцяло, твърди консул­тантът. "

В последните години тече мащабна програма за обно­вяване. Вече са модернизи­рани 12 от общо 18 хотелски етажа. Основно предимство на "Кемпински Зографски" обаче е, че имал най-добри­те условия за конференции в столицата.
Снимка на три колони - 18 хотелски етажа има "Кемпински-Зографски". На снимката вляво е теренът, върху който ще се вдига луксозна жилищна сграда.
Снимка на две колони – без текст


25.03.2008 г., с. 9
И Пловдив ще си има бизнес парк

Той ще е на близо 50 декара в кв. Тракия. Освен офиси са предвидени търговски пло­щи, ресторанти,супермаркети, подземни паркинги. Инве­стицията е на "Прайм пропърти БГ" и е 64 млн. евро.




25.03.2008 г., с. 9
RWЕ бил фаворит за АЕЦ „Белене",

твърди Ройтерс. Немската компания и белгийската Е1есtrabel обсъждали да си поделят миноритарния дял в централата, но лидерската ро­ля да е на RWЕ. На 10 март НЕК обяви, че само двете ком­пании продължават в конкурса за стратегически инвеститор.




25.03.2008 г., с. 10
Сърбия сърдита, но ще пази бизнеса ни
Инвеститори там правят съвместен икономически форум
САМУИЛ ОГНЯНОВ

Сърбия не приема реше­нието на България за приз­наване на независимостта на Косово, но това не е при­чина за влошаване на ико­номическите ни отноше­ния. Това заяви вчера Деян Хинич, временно управля­ващ сръбското посолство у нас. Той уточни, че сръб­ската държава ще направи всичко възможно, за да за­щити българските инве­ститори там и няма да пре­чи на бизнеса им.

Изказването му бе на­правено по време на учре­дяването на българо-сръбски икономически форум в София вчера. В него са по­канени да участват всички български компании, които имат бизнес в съседката ни

На вчерашната първа сбирка присъстваха биз­несмени като Христо Ковачки и Валентин Заха­риев, представители на "Приета ойл" и "Монбат", кметове на погранични об­щини.

В подкрепа на нашите инвестиции в Сърбия бе и становището на стопанска­та камара в Белград. По нейни данни България се нарежда на второ място по брой на приватизирани предприятия, на 7-о по внос и на 13-о по износ. За по­следните 4 г. стокообме­нът ни се увеличил с 48%, на пазара в Сърбия имало 100 наши фирми и още 271 със смесено участие.

Според данни на НСИ през 2007 г.

износът ни за Сърбия се е увеличил с 29,6% и е за над 1,1 млрд. лв.

Вносът е за 344 млн. Годи­на по-рано той е бил 333 млн., а експортът на наши стоки е бил за 907 млн. лв.

От изказванията на биз­неса стана ясно, че засега няма негативно отноше­ние в Сърбия към нашите инвеститори. Такова бе становището на Ковачки, представителите на "При­ета ойл", на плевенската "Рубин" и други.

Вчера нашите превозвачи също заявиха, че нямат проблеми с преминаване­то през Сърбия.

Създаването на българо-сръбския икономиче­ски форум бе подкрепено и от държавата в лицето на зам. икономическия ми­нистър Явор Куюмджиев. Той заяви, че официално регистрираните българ­ски инвестиции в Сърбия са над 100 млн. долара. Според Ковачки обаче те вече надхвърлят 500 млн. евро.

Новоучреденият форум вчера прие и декларация, в която се казва, че въпреки усложнената политическа ситуация заради Косово, бизнесът ще продължи да работи за по-добри връзки между България и Съ­рбия.



След месец ще има офи­циална церемония за реги­страцията на форума, на която е поканен и прези­дентът Георги Първанов.
Снимка на три колони - Христо Ковачки разговаря с Деян Хинич при учредяването на форума. До тях е зам.-министър Куюмджиев.

Поне петима големи наши играят там
Христо Ковачки е със 100 млн. евро инвестиции в Съ­рбия. Притежава 10 дружества, сред които мината „Ковин”, завода за гуми Траял", козметичното предприятие "Невена", завода за каучук "Вулкан”, консервния завод "Нова сърбиянка", дружеството за търговия с въглища "Куал трейд", заводите за каучукови изделия "Нова гу­ма" и за метали "Метапац".

Бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Заха-риев през октомври 2006 г. купи за 2 млн. евро. "Застава-Ковачница”- произвежда детайли за автомобилната и оръжейната индустрия. От 2004 г. Захариев притежава и завод за полиестерни покрития "Интерлемин” в Леско-вац. През 2007 г. чрез "Интертръст" придоби и машиностроително предприятие РАМ и още три фирми от леярския комплекс на холдинг МІN в Ниш.

"Монбат" влезе в Сърбия с инвестиция на зелено. Миналата година братята Атанас и Пламен Бобокови започнаха дастроятзавод за акумулатори в близкото до Белград градче Икджия, През декември 2007 г. "Приета ойла подписа договор с рафинерията "Нафта Белград". Според него нашата фирма поема контрола върху производствата на два вида масла. "Приета" в момента изграждат 200 пункта за продажба на масла.

"Каолин" е сред основните доставчици на кварцов пясък в Сърбия. Дружеството притежава "Юго Каолин", което добива и търгува с пясъци и глина. От своя страна "Юго Каолин" има три дъщерни предприятия. Наскоро "Каолин" придоби и находището за кварцов пясък "Руд­ник неметала Валево". Сделката бе за около 974 хил. евро.

"Софарма" стъпва тепърва на сръбския пазар. Мина­лата седмица Комисията за защита на конкуренцията в страната разреши на компанията да придобие фарма­цевтичния завод "Иванчич и синове" в Белград. Пред­приятието е основано през 1991 г. и първоначално се занимава с продажби на дребно. В момента има 21 продукта и е на девета гшзиция сред местните произво­дители . Първиятопит на "Софарма" да влезе в Сърбия бе през 2005 г., когато не успя да купи "Сърбояек".

"Кълвача газ” притежава "Темпо газ" в страната, чрез която са построени над 230 газостанции. През миналата година старозагорската компания започна да строи складове и отоплителни инсталации за домакинствата. Планира се и навлизане в метанстанциите.

"Техномаркет" има 7 магазина в Сърбия, 4 от които в Белград. Държи и няколко магазина "Техномобайл*, в които се продават мобилни телефони.

На сръбския пазар е и "Тшвяивв", част от "Синергон холдинг" на Бедо Доганян. Компанията държи складове за въглища до Дунав, продава въглища и дърва за огрев.

Плевенското предприятие "Рубин” през 2007 г. прива­тизира сръбската фабрика за стъкло от Парачин.

"Кремиковци" притежава завода за ламарина "Леминд" в Лесковац. Той бе купен през януари 2005 г. Все още настоящият собственик на комбината, индиецът Прамод Митал, по-късно кули чрез Тлобал стийл" и предприятието за огнеупорни материали Мадпопгот.

Тв водещите Иван Христов и Андрей Арнаудов продуцират телевизионни предавания чрез компанията си "Междинна станция" от началото на 2007 г. Едно от тях -"Рекламна пауза вече не се излъчва. В момента и в Сърбия върви "Това го знае всяко хлапе".

Владимир Каролев е участвал като консултант в прива­тизацията на сръбски дружества в периода 2001-2006 г, чрез "Балканска консултантска компания". С нейно съдействие са продадени "Здравле", "Сентаа, "Сърбия ту­рист", "Невена", "Бел петрол", "Полет" и др. (24 часа)



25.03.2008 г., с. 12
Парите за влак -1/3 от тези за шосета
Как тогава искаме безопасност и европейски железници
ЙОРДАН МИРЧЕВ

ТРАГИЧНИЯТ случай с влака София-Кардам поставя пред обществото отново и отново темата за състоянието и бъдещето на българските железни­ци.

Железниците превоз­ват 33 млн. пътници го­дишно, 20 млн. т товари и покриват значителна част от територията на страна­та. Основният въпрос е ще имаме ли европейска железница, европейска транспортна услуга, кога и как, каква политическа ангажираност и икономи­ческа политика ще про­веждаме.

От години железниците се борят за оцеляване, работят на ръба на риска, качеството на услугата непрекъснато се влоша­ва.

Когато говорим за си­гурност и безопасност, трябва да анализираме ця­лостното състояние на железниците. А в железо­пътната инфраструктура то е:

•просрочените ремонти на железния път са 67,5% от дължината на главните жп линии, 1400 км от дъл­жината на контактната мрежа са в същото поло­жение;

•154 са опасните места по жп линиите;

•ограничава се ско­ростта - при проектна 120-130 км/ч пада на 70-80 км/ ч, на места до 40-60 км/ч, а на входа и на изхода на гарите до 20 км/ч заради състоянието на жп стрел­ките.

Системите за безопас­ност и сигурност и телеко­муникациите са "ветера­ни", това води до чести прекъсвания на движе­нието, при което се разчи­та единствено на човеш­кия фактор. За съжале­ние и в обявените търгове за проучване на жп линии­те Видин-София, Мездра-Горна Оряховица, София-Карлово, София-Пловдив-Бургас и др.

не е спазена препоръката на Еврокомисията

Тя е изискването да има оперативна съвместимост между инфраструктурата

на държавите, затова тряб­ва да се ползват средства но програмата за трансевропейската мрежа, както и финансиране на 50% от ин­вестициите за локомотиви­те. Тези задания включват само състоянието на же­лезния път и контактната мрежа, финансов и иконо­мически анализ, но не и сигнализацията, телекому­никациите и системите за безопасност и сигурност.

Подвижният жп състав, качеството на услугата и финансовото състояние на БДЖ са другият проблем. Средната възраст на път­ническите и товарните ва­гони е над 20 г. (за над 63% от парка), на локомотиви­те - над 25 г. ( за над 72%). Средната скорост е 47,7 км/ ч, което прави пътуването бавно, а услугата - некон­курентна на автомобилни­те превози. Производител­ността на труда на едно ли­це е 2,7 пъти по-ниска от средната за европейските железници, а натоваре­ността на 1 км жп мрежа -със 70% по-ниска. 80 на сто от приходите се реализи­рат от 20% от дължината на жп мрежата. Така

услугата става скъпа заради високите разходи, значимия дял губещи ли­нии и дейности.

Каква е европейската политика? Стратегията на

ЕС е съживяване на желез­ниците чрез законодател­ство и агресивна политика за увеличаване на инвести­циите за жп инфраструкту­ра. Стимулира се прехвър­лянето на превозите от ав­томобилен към жп транс­порт чрез програми като "Марко Поло". Така се ре­шават екопроблеми, нама­ляват се интензивността на движението по пътищата, катастрофите и жертвите.

У нас държавата не оси­гурява защита на железни­ците. Тя покрива само 60-70% от разходите за задъл­жителните обществени ус­луги.

Липсва балансиран и ед­накъв подход към пътища­та и железницата. Пътната инфраструктура е изцяло държавна политика. Жп инфраструктурата е разде­лена между държавата и собствените приходи на НК "Железопътна инфра­структура ". При това съот­ношението е 3,5:1 в полза на пътищата. Това трябва да бъде променено законо­дателно.

Ежегодно от бюджета се дават на железниците 200-250 млн. лв. Те консумират

много средства с ниска ефективност, затова трябва да се насоч­ват към проекти, свърза­ни с качеството на желе­зопътната услуга и побърза възвръщаемост на разходите.

За периода 2001-2008 г. за тях от бюджета са вло­жени към 1,2 млрд. лв. То­ва поражда въпроси как се използват средствата и за какво отиват. Без ради­кални действия по отно­шение на разходите, губе­щите жп линии и губещи­те дейности трудно ще се постигне финансово оз­дравяване на БДЖ и на Национална компания "Железопътна инфра­структура". Инвестиции­те трябва да се насочват там, където са пазарът, трафикът, приходите. Не проекти на парче, а завършени в техническо и тех­нологично отношение участъци ще направят же­лезницата конкурентна.

Разделянето на отго­ворностите между НКЖИ и БДЖ, а сега и между трите структури в превозвача доведе до усложняване на организа­цията и управлението на превозите. Сигурността и безопасността навлязоха в омагьосан кръг на прехвърляне на вината.

През 2006 г. Народното събрание промени Закона за железопътния транс­порт и възложи на МС да приеме дългосрочна про­грама за жп транспорта и за безопасна и надеждна услуга. Тази програма ре­шава държавната полити­ка, модернизацията на же­лезниците, финансовото обезпечаване на стратеги­ческите проекти, радикал­ните реформи в управле­нието и взаимодействието между отделните институ­ционални структури, ради­калните реформи в струк­турата на разходите, губе­щите железопътни линии и дейности.

Трябва да се обединят в общ проект усилията на държавата и железниците така, както е в останалите европейски държави. Ако искаме те да оцелеят и да се развиват по европейски.



Председателят на парламентарната коми­сия по транспорт не успя да се качи на влака за ди­скусията за БДЖ, която „24 часа", Дарик радио и ЬТУ направиха миналия понеделник. Той обаче по­иска да се включи в дебата



Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет