Антибиотици за вътрешна употреба

Има бактерии, които понякога не се поддават на лече­ние с определен вид антибиотик. Най-малка е резистентността спрямо миноциклина. Ако употребяваният от вас антибиотик (за мазане или орален) не дава резултати, по­съветвайте се с лекар за друг вид лечение.

мастния канал. Също така рязко спада броят на Propioni-bacterium по кожата, като тази тенденция се запазва и след като приключи лечението. Изотретиноинът няма антиби-отични свойства, положителният ефект може би трябва да се отдаде на ограничаването на мастната секреция.

За съжаление често се появяват странични ефекти:

• зачервяване на кожата на лицето (при 66% от паци­ентите)

• конюнктивит (при 33% от пациентите)

• екзема (при 30% от пациентите)

• болки в мускулите и ставите (при 35%)

• главоболие (при 16%)

• сухи лигавични мембрани, изпръхнали устни и кръвотечение от носа

• повишено съдържание на кръвен холестерол и на триглицерид

• повишени кръвни нива на някои чернодробни ензи­ми

• припадъци, ненормално съсирване на кръвта, проб­леми със слуха.

Въпреки дългия списък на усложнения, лечението под пряк лекарски контрол е безопасно и може коренно да про­мени външния вид и емоционалното състояние на пациен­тите с тежко акне.

Козметично лечение на белезите от акне

Белезите са три вида:

1) повърхностни, виолетови на цвят белези с връхче­та

2) тънки, осезаеми белези от по-дълбоки увреждания

3) грозни, извънредно удебелени белези, повечето от които се намират по раменете, гърдите и гърба.

При някои тежки форми на акне, когато вече са се по­явили белези, е възможно лечение, с което да се подобри външният вид. То включва употребата на пилинг-кремове, почистващи препарати, лазерна терапия и колагенови ин­жекции за коригиране на вдлъбнатините. Курсът на лече­ние с колагенови инжекции се повтаря през шест месеца. Кистите и белезите могат да бъдат отстранени и по хирур­гичен път или инжектирани със стероиди.

екзема

Екземата (дерматитът) е широко разпространено кожно заболяване, засягащо милиони възрастни мъже. Названието на тази болест идва от гръцката дума за цирей, защото при по-тежки форми възпалената кожа се изрива и се появяват мехури, пълни с течност или гной. Доста често дерматитът е обусловен от естеството на професията — когато се работи с дразнещи кожата химикали (киселини, основи, разтворители, миещи препарати) или с алергизи-ращи вещества (цимент, бои, масла, въглищен катран, смоли, инсектициди, фотографски химикали, никел, някои растения).

бъде въведен отново, за да се провери дали симптомите ще се повторят.

Екземата често е лека и представлява няколко зачер­вени и сърбящи участъка от кожата, обикновено по ръцете, в гънките на лактите и колената. В по-тежки форми се за­сяга цялото тяло и кожата навсякъде става груба, лющеща се и суха.

Сърбежът е един от най-лошите симптоми на екзема­та и неизбежното чесане утежнява още повече състоянието.

Ето няколко начина за облекчаване на екземата:

• Слагайте бели памучни ръкавици под гумените ръкавици, ако работите с перилни препарати или химикали, които могат да причинят възпаление на кожата.

• Следете ръцете ви винаги да са идеално подсушени след миене — това ще облекчи засегнатата кожа.

• Използвайте неароматен крем за ръце по няколко пъти на ден, който да предпазва и овлажнява кожа­та ви.

• Добавяйте соя или бадемово масло във ваната си. Някои козметични продукти също съдържат веще­ства, които намаляват сърбежа и омекотяват кожа­та.

• Използвайте неароматни кремове за овлажняване на кожата на лицето. По-силен крем може да пре­махне изсушаването на кожата по цялото тяло.

• Нека дрехите, които са в допир с тялото ви, бъдат

от чист памук. Не използвайте парфюмерийни про­дукти като лосион след бръснене или дезодорант.

Леката екзема често се повлиява от слаб стероиден крем, какъвто е еднопроцентният хидрокортизонов крем. Той трябва да се използва внимателно при постоянен ле­карски контрол. Прекомерната употреба на стероидни кре­мове води до изтъняване на кожата, образуване на стрий и нарушаване на пигментацията.

При някои хора класическите форми на лечение не да­ват ефект. Помага им обаче билковата терапия, прилагана от лекари, практикуващи китайската медицина.

Може би най-важното нещо за облекчаване на екзема­та е да се избягват крайни стресови ситуации, които обик­новено засилват страданието.

Те са широко разпространени. Към тях спадат трихофитията, „стъпалото на спортиста" и инфекциите на кож­ните гънки.

Трихофитията е общоприетото название за гъбична кожна инфекция, която може да се появи навсякъде по тялото, включително по краката, ръцете, слабините, скалпа, ноктите и торса. Тя се изразява в пръстеновидни червени грапави петна, които бавно се разрастват, образувайки в центъра бяло сърбящо връхче.

Трихофитията се лекува лесно с антигьбичен крем, лосион или унгвент (клотримазола, миконазола). Ако инфек­цията се проявява в кожните гънки, които започват да съл­зят и се възпаляват, лечението понякога включва и анти-

възпалително средство от рода на еднопроцентния хид­рокортизонов (стероиден) крем. Стероидните кремове не бива да се поставят върху засегнатото място, при положе­ние че не се използва антигъбично средство, защото могат да допринесат за по-бързото разпространение на инфек­цията. Това обикновено се случва, ако гъбичната инфекция бива погрешно диагностицирана като екзема.

„СТЪПАЛОТО НА СПОРТИСТА"

Това е инфекция, която причинява раздразнение, на-пукване и сърбеж на кожата между пръстите. Тя се среща често при спортистите, защото носят запарващи трениро­въчни обувки часове наред. Гъбичните и квасните гъбични клетки обичат топлите и влажни места — потният крак за тях е убежище-мечта.

Това заболяване най-добре се лекува с мазила или пудри, които запазват крака сух. Важно е лечението да про­дължи най-малко още 10 дни, след като изчезнат видими­те белези на инфекцията. Гъбичките се завират дълбоко в кожата и могат да се появят отново, ако не се унищожат радикално. Ако инфекцията се разпространи в някоя цеп­ка на пръста, например под нокъта, се прибягва до орални медикаменти или лечебни лакове за нокти.

Обувките редовно трябва да се обработват с антигъбичен спрей или пудра. Ако обувките имат спарена миризма, трябва да бъдат заменени с други. Добрата хи­гиена на краката може да предотврати инфекцията.

• Мийте краката си поне веднъж дневно и след всяко занимание със спорт. Това не означава просто да ги топнете във ваната или да ги подържите под стру­ята на душа. Те трябва да се Сапунисват всеки път и мъртвата кожа да се отстранява по съответния на­чин (с камък за пети, изстъргващи масажни кремове,

ножчета за педикюр). След измиване кракът трябва старателно да се подсуши, особено между пръстите, с помощта на кърпа или дори сешоар.

• Всеки ден обувайте чисти памучни чорапи. Редовно обработвайте краката и обувките с антигъбичен дезодорант. Почиствайте участъците под ноктите със специален инструмент. Именно там мъртвата кожа се натрупва и в нея се развъждат гъбичните спори.

Тези мерки ще намалят и неприятната миризма на краката, придружаваща гъбичката инфекция.

Спортните травми са често явление. Едно проучване показва, че двама на всеки десет мъже, които редовно се занимават със спорт, имат скорошни травми. От тях 60% са нови наранявания, останалите — внезапни обаждания на стари. Една трета от травмите са получени при игра на футбол, една четвърт — от сблъсъци със съотборници или противници, а друга една трета — от натоварване на кра­ката при вдигане на тежести, бягане или аеробика. Половината травми са разтягания на мускули и изкълчва­ния на стави. Травмите сякаш са по братски разделени меж­ду ръцете, глезените, краката, колената и гърба.

От всички практикувани спортове ръгбито крие най-голяма опасност от нараняване.

Пренатоварването на който и да е мускул независимо при какъв спорт причинява увреждане в областта, където мускулът се съединява костта.

При мъжете многократното приклякване и изправяне създава проблем, наречен слабините на Гилмор. Симпто­мите са болка високо горе от вътрешната страна на бедро­то, зад скротума или ингвиналната област, където се сре­щат бедрото и долната част на коремната кухина. Дискомфортът се усилва при бягане, ритане, кашляне, кихане и след продължително физическо натоварване. В някои случаи се стига и до ингвинална херния. Лечението изисква хирургическа намеса.

При повечето травми не е необходимо специално лечение. Достатъчно е само да си дадете почивка, засег­натите места да наложите с лед, да ги превържете. и ако е необходимо, да ги повдигнете. За всеки спортист е важно рехабилитационният период да бъде максимално кратък, така че бързо да се върне към тренировките. При прину­дително обездвижване е необходимо да се правят упраж­нения за поддържане на сърдечно-съдовата система под ръководството на физиотерапевт.

предотвратяване

Някои спортни травми могат да се избегнат, ако се тренира правилно и внимателно. Ето по-важните правила за безопасност:

• Трябва да сте сигурни, че сте достатъчно подготве­ни за избрания от вас вид спорт.

• Трябва да имате добър наставник, за да овладеете правилно техниките.

• Носете препоръчваните за дадения спорт облекло и обувки и използвайте необходимата предпазна еки­пировка — наколенки, гуми за зъбите, предпазите­ли за очите, каски.
• Не яжте тежка храна два часа преди тренировка.

• Не пийте алкохол шест часа преди тренировка.

• Избягвайте стимулантите. Ако сте на медикаментозно лечение, консултирайте се с лекар.

• Загрявайте правилно със серия леки упражнения, ка­то постепенно увеличавате натоварването.

• Започвайте бавно.

• Спрете, ако почувствате замайване, не ви стига въздухът, облива ви студена пот или усещате някаква болка.

• Избягвайте усамотените места, където може да е опасно, ако няма никого около вас.

• Когато сте навън през нощта, уверете се, че лесно ще бъдете забелязан, ако се движите близо до път­ното платно.

• Завършвайте упражненията правилно, като посте­пенно намалявате натоварването. Не спирайте изведнъж. Това позволява на млечната киселина в мускулите да се разпръсне, така че да не предизви­ка спазми.

• Проверете дали ваксината ви за тетанус е още ва- лидна.

Правилното загряване е от съществено значение пре­ди каквато и да било спортна активност. Важно е, защото ефектите от него ще бъдат:

• подобряване на мускулната координация

• загряването само по себе си — студените мускули лесно се схващат

• ускоряване на пулса, подобряване на кръвообраще­нието и снабдяването на тъканите с кислород

увеличаване на гъвкавостта и подвижността на ставите, с което се намалява рискът от разтягания и изкълчвания

• психическа настройка, концентриране и релаксация, които ще подобрят постиженията като цяло.

Спортът е главната причина за нараняванията на очите, като 42% от случаите изискват болнично лечение. Полови­ната от тези травми водят до трайно увреждане на зрението.

Спортовете, най-често свързвани с наранявания на очи­те, са футболът, скуошът. хокеят, бадмингтонът и голфът. 90% от травмите могат да бъдат избегнати, ако се носят предпазни пластмасови очила.

травми на меките тъкани

Най-често спортните травми засягат мускулите и сухожилията. Разкъсването им води до кръвоизлив в окол­ните тъкани, което причинява оток, болка и възпаление. Необходимо е незабавно лечение. Спешните мерки включ­ват:

Почивка: След получаване на спортна травма е необ­ходим поне 24-часов отдих, за да не се допуснат усложне­ния.

Налагането на торбичкии: лед върху нараненото мяс­то е необходимо, за да се намали отокът и да се облекчи болката. Ледът не бива да се поставя направо върху кожата, защото може да причини студено изгаряне. За изолация се поставя тънко парче памучен плат или бинт. Ледът не тряб­ва да се държи по-дълго от 10 минути. Процедурата може да бъде повторена след кратко прекъсване.

Стягането с еластичен бинт веднага след травмата по­мага да се намали отокът. То трябва да се извърши профе­сионално, защото прекалено стегнатата или прекалено хла­бавата превръзка е no-скоро вредна, отколкото полезна. Ако превръзката е прекалено стегната, тя причинява иглички по кожата, болка, посиняване и изтръпване (например на пръстите на ръцете и на краката).

Повдигането на наранената част от тялото може да намали отока чрез подобряване на притока и оттичането на кръв. Ако кракът е повдигнат, подпорите трябва да се поставят no-скоро под петата, а не под прасеца.

По-сложните травми изискват медицинска помощ, физиотерапия, стимулиране с лед, топлина и електрически ток, ултразвук или масаж. Ако сухожилието е скъсано се прибягва се до хирургическа намеса или до обездвижваш гипс.

БОЛКИ В ГЪРБА

Повече от 70% от мъжете получават болки в гърба.. Това страдание, изглежда, става все по-разпространено. Експертите го отдават на факта, че все повече хора трени­рат неправилно. Моторните спортове, ските и катеренето по скали често стават причина за сериозни травми, като фрактури или разместване на гръбначни прешлени.

Същите спортове, както и вдигането на тежести, во­лейболът и баскетболът, крият повишен риск от скъсване на тръбните мускули. Появяват се симптоми като болка и слабост в засегнатата област, оток или посиняване.

Болките в гърба могат да се дължат на:

• разтегляне, спазъм или скъсване на мускул

• разтегляне на сухожилие

• увреждане на гръбначните фасетни стави

• изпадане на вътрешногръбначен диск

• притискане на нерв

• инфекция

• артрит

р вторичен рак на гръбначните кости (например от рак на простатата).

Освен всички тези проблеми болката ще предизвика спазъм на парагръбначните мускули. Това ще усили болез­неното усещане и може да доведе до временно изкривява­не на гръбначния стълб (сколиоза).

Болки в гърба, появили се след падане или травма, трябва да бъдат много внимателно изследвани, за да се изключи възможността от изпадане на диск или фрактура на гръбнака.

Болката, която започва след физически упражнения, трудно може да бъде диагностицирана и същевременно може да намали спортната активност. Само един от пет случая на болки в гърба получава точна диагноза. Остана­лите се определят като неспецифична болка или мускул-но-скелетна,болка, като при 90% от страдащите състояни­ето се подобрява без специално лечение, само след упот­реба на болкоуспокояващи.

Един от всеки десет мъже с болки в гърба вероятно има ишиас.

Болката в гърба изисква спешно задълбочено изслед­ване, ако са налице следните симптоми:

• силна болка, водеща до обездвижване

• отекване на болката надолу по крака

• проблеми с контролирането на пикочния мехур или пълната му неуправляемост

• проблеми с контрола на червата или пълната им не­управляемост

• изтръпване или бодежи в основата на гръбнака и

между краката

• слабост или изтръпване на един от двата крака.

Най-добрата терапия за неспецифичните болки в гър­ба са аналгетиците и навременното обездвижване. Необхо­димо е да се лежи 1 до 3 дни по-дълго, ако е наложително. Не мине ли болката, може да се потърси помощта на физиотерапевт, да се проведе лечение чрез манипулации по гръбнака и ставите (хиропраксис) или остеопатия.

Това може да се постигне чрез:

• редовни упражнения и поддържане на добра форма и мускулен тонус

• отказване от цигарите — има доказателства, че тютюнопушенето намалява притока на кръв към гръбначните мускули и вътрешногръбначните дис­кове

• спазване на правилната техника при вдигане на тежести, като се напрягат колената и бедрата, а не кръстът

• поддържане на изправена стойка по време на ходе-

• не — раменете да не бъдат отпуснати

• седене с изпънат гръб, без да се отпускат ръцете на страничните облегалки

• спане на твърд дюшек и само с една възглавница.

АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ

Тук задължително трябва да споменем за вредата от анаболните стероиди. Тези изключително синтетични ле­карства се използват за увеличаване обема на мускулите, тяхната сила и издръжливост.

Анаболнитертероиди не са нищо повече от мъжки по­лови хормони. За кратко време могат да подобрят спорт­ните постижения, но за по-продължителен период имат точ­но противоположния ефект. Те могат значително да сък­ратят живота, като причинят увреждания на сърцето и чер­ния дроб.

Повечето от тях са произведени за използване във ве­теринарната медицина. Дълготрайните последици за здра­вето са доста страшни.

Стероидите могат да предизвикат:

• мускулни спазми

• отслабване на сухожилията, което да доведе до фрак­тура

• оплешивяване

• акне

• поява на мъжки гърди

• намаляване с 25% на концентрацията на спермата

• загуба на сексуално влечение — импотентност

• простатит

• хипертрофия на простатата

• рак на простатата

• нежелателни промени в нивата на кръвните мазни-

ни и холестерола

• увеличаване на гъстотата на кръвта

• ускоряване на пулса и сърцебиене

• задържане на течност

• високо кръвно налягане

• анормално разширяване и отслабване на сърдечния мускул

• сърдечни смущения

• инфаркт

• инсулт

• рак на черния дроб

• постоянно неспокойство

• агресивност (известна като „стероиден бяс")

• шизофрения и маниакална депресия

• потиснат имунитет. Просто не си заслужава!

17

ФАКТОРИ, ЗАВИСЕЩИ ОТ НАЧИНА НА ЖИВОТ

Част трета ХРАНЕНЕ И НАЧИН НА ЖИВОТ

Пълнота, алкохол, пушене, стрес

пълнота

Голям брой мъже, особено под 35 години, ядат полу­фабрикати или храни тип бърза закуска, като пайове, чипс и хамбургери. Освен това един на петдесет мъже получава зашеметяващите 28% от дневната си енергия под формата на алкохол.

По-малко от половината мъже на възраст над 24 го­дини правят редовни физически упражнения (гимнастика, бягане); само 20% от тези на средна възраст си позволяват умерено физическо натоварване (голф, колоездене, ходене). Общо взето 60% от мъжете изобщо не спортуват.

Неотдавнашно проучване показва, че наднорменото тегло в юношеските години е със същото значение за здравето, както и през останалата част от живота. Мъжете, които са били пълни като тийнейджъри, са предразполо-

жени почти двойно повече към сериозни коронарни сър­дечни заболявания на 55-годишна възраст, независимо от теглото им като възрастни.

Необходимо е да ограничавате теглото си според здра­вословните норми. Това най-лесно се постига, като се из­ползва Индексът за телесната маса (ИТМ). Той се получава, като разделим теглото (в килограми) на квадрата на ръста (в метри):

Това уравнение дава число, което може да се съпоста­ви със следната таблица:

20-25 Здравословно тегло

25-30 Наднормено тегло

30-40 Пълнота

>40 Застрашаваща пълнота
Процентно при мъжете

37%

0,1%
Това изчисление в редки случаи може да е подвеждащо. Например културистите с изключителна мускулна маса мо­гат да имат ИТМ над 30, без всъщност да са пълни.

За мъжете е препоръчителен ИТМ от порядъка на 20-25, защото изключва риска от преждевременна смърт. Ако вашият ИТМ е близо до или надвишава 30 кг/м², трябва сериозно да се замислите за отслабване. Рискът от преж­девременна смърт се удвоява, ако вашият ИТМ се движи от 30 към 40 кг/м².

Следващата таблица дава съответстващите на ИТМ 20-25 показатели на теглото за мъже с различна височина. Така ще можете да проверите дали сте в категорията на здравословното тегло.

От 27-годишна възраст метаболизмът ви ще се забавя през следващите 20 години общо с около 12%. Вие ще тряб­ва да ядете по-малко или да спортувате повече с напред­ването на възрастта, за да се предпазите от увеличаване на теглото — дори и ако дневният ви прием на храна остане същият. С годините човек е склонен да яде все повече и да спортува все по-малко, откъдето идва и заплахата от напълняване на средна възраст.