Вярата и доверието в бога

4 / ,,...да се запечата видението и пророчеството...” Един документ, ако няма печат, е невалиден. От този стих разбираме, че до Христовата смърт на кръста, всичко е било само един план, един проект на Бога за спасението на човечеството. Този план можеше и да не се реализира, ако по някакъв начин Исус съгрешеше или пък доброволно се откажеше да пожертва живота Си. Точно смъртта се явяваше като Божий печат, с който се подпечатваше “видението и пророчеството” т.е.

гарантираше се цялостното изпълнение на спасителния план. Кръстната смърт на Христос слагаше печат и за изпълнението на пророчеството от 2300 денонощия. Така ние можем да бъдем сигурни, че в 1844 год. наистина е започнало очистване на небесното светилище. Започнало е изпълнението на последния етап от спасителния план.

5 / ,,... и да се помаже Пресвятият...” И тук отново има грешка. По-точният превод е:

” ...да се помаже пресвятото...”

За какво става въпрос? Ако изследваме внимателно старозаветното светилище, ще открием, че преди свещениците да встъпят в длъжност и да започнат службите си в него, бе извършвана специална церемония на помазване. ,, След това Моисей взе мирото за помазване и като помаза скинията и всичко в нея, освети ги. С него поръси и върху олтара седем пъти ,и помаза и олтара с всичките му прибори, и омивалника с подложката му, за да ги освети.” / Левит 8:10,11 /

По този начин бяха открити официално службите в него.

От Библията разбираме, че след възкресението Исус отиде в небесното светилище. /Евреи 9:11,12 /

Но преди да започне службата Си на първосвещеник в него, бе необходимо да се извърши същата церемония, както това стана при земното-да се помаже небесното светилище и предметите в него. Въпросният текст в Даниил 9:24 “ да се помаже пресвятото” ни представя точно този момент - тържественото откриване на службата в небесното светилище.

Сега да преминем на следващите стихове. “ Знай, прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.” / Даниил 9:25-27 /

Периодът от 490 години е разделен от ангела на три различни по продължителност периода:

1 / седем седмици = 49 дни, респективно 49 години.

2 / шесдесет и две седмици = 434 дни, или 434 години.

3 / една седмица = 7 дни, или 7 години.

Какво трябваше да се случи през тези три периода?

Първо: Точно след седем седмици или 49 години, смятано от 457 год. пр. Хр., трябваше да завърши възстановяването на Ерусалим ,,с улици и окоп макар и в размирни времена”. Историята свидетелства, че точно след 49 год., в 408 год. пр. Хр. Ерусалим бе възстановен до голяма степен от опустошителните разрушения, нанесени от Навуходоносор. А за това, че времената бяха “размирни”, свидетелства красноречиво библейската история, записана в книгите на Ездра и Неемия.

Второ: Вторият период продължава шестдесет и две седмици или 434 год. Това е времето, в което продължава възстановяването и развитието на еврейската държава като цяло.

И тук идваме до кулминацията на вестта, която носи небесният пратеник. Той казва на Даниил, че след шестдесет и девет седмици / седем седмици + шестдесет и две седмици /, считано от “излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим”- в 457 год. пр. Хр., ще се появи дългоочакваният Месия който ще започне своята публична дейност. Това е едно много смело предсказание! Да предскажеш появяването на една определена личност точно след 483 години... това наистина буди или смях, или възхищение и преклонение. Ние сме поколението, което не трябва да приема това пророчество на Библията просто на вяра / както е било при Даниил и няколкото поколения след него /. Всичко, което можем да направим, са няколко елементарни изчисления, и безпристрастно преглеждане на историческите доклади от онова време. Сбъднали ли са се думите на ангел Гавраил? Появил ли се е Месия след изтичането на предварително обявения срок? Предизвикателството към нас наистина е голямо.

Да започнем с математиката. Началната година, от която трябва да започнем пресмятането, е 457 год. пр. Хр. Като прибавим 483 години стигаме до 26 год сл. Хр. Но към крайната година, която получихме, трябва да прибавим още една, тъй като при преминаването от старозаветното към новозаветното време, винаги се губи по една година /нулева година няма /. Ние вече обяснихме подробно защо се получава така. Следователно годината, в която трябваше да се появи Месия, е 27 год. сл. Хр.

Сега да погледнем в историята: ,, И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето отвориха Му се небесата , и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбления Ми Син, в Когото е Моето благоволение.”

Не е ли чудо това?! Пророчеството се е изпълнило съвсем точно! Исус е вече на земята в плът и кръв и получава своето кръщение в р. Йордан. Ап. Петър представя това уникално събитие като помазване със Светия Дух: ,,именно Исус от Назарет, как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила...” / Деяния 10:38 /

Следователно при своето кръщение Исус е бил помазан от Светия Дух за официална служба. Ще обясня по-подробно това.

Според библейската традиция “Месия” е някой, на когото е възложена специална мисия за спасение на народа. Еврейската дума, употребена за Месия, е “Машиях”, която буквално означава “помазан”, а гърцкият й еквивалент е - “Христос”. Но какво означава помазване и на кого се прилага?

В библейски времена бе обичайно хора, избрани да бъдат водачи, да се ръкополагат за служба. Това ставаше при специална церемония, при която върху главата на избраника се изливаше масло. Помазването бе символ на предаване на необходимата сила и ръководството на Св. Дух, които бяха крайно необходими за пълноценната служба на водача. Но също бе и символ на доверие към поверената му мисия. Така помазаните лица бяха официално упълномощени за служба. По този начин Давид бе помазан за цар / 1 Царе 16:1-13 /, Аарон - за свещеник /Изход 30:30 /, а Елисей - за пророк / 3 Царе 19:6 /. Ето как всеки един от тях стана “месия” /помазан/. Така Бог поддържаше жива надеждата на Израил за идването на истинския Месия, Който ще донесе спасение на човешкия род. Пророчеството за седемдесетте седмици ни представя появяването именно на този Месия. Той е по-различен от всички други месии преди Него. Той е Месия на месиите, вселенският Месия.

Евангелист Матей, както и другите евангелисти, ни представят уникалната церемония при помазването на Исус. От този момент Исус става Христос /помазан / и започва официално Своята служба за спасението на човечеството.Това, което най-много ни интересува, е кога е станало знаменателното събитие? Съвпада ли то с предварително обявеното време от ангел Гавраил? Точно ли е библейското пророчество?

Ние сме улеснени при нашето изследване от ев. Лука, който точно е датирал това събитие:

,, В петнадесетата година от царуването на Тиберия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея... божието слово дойде до Йоана, Захариевия син, в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете” / Лука 3:1-3 8 /

Исус бе кръстен от Йоан Кръстител кратко време след започване на неговата служба, а според Лука тя започва в петнадесетата година от царуването на Цезар Тиберий. Ето, че имаме точно фиксирана година. Всичко, което ни остава, е да определим коя е петнадесетата година от царуването на Тиберий.

Тиберий започва да управлява след смъртта на известния римски император Октавиан Август, който умира на 19 август 14 год. сл. Хр. Лесно можем да пресметнем, че петнадесетата година от управлението на новия император е 28 год. сл. Хр. Но пророчеството посочваше 27 година. Сбъркал ли е небесният пратеник? Много критици на Библията ни казват точно това. Каква е истината?

Когато изследваме Библията, особено при изчисленията на времевите пророчества, винаги трябва да се съобразяваме с начина на отчитане на времето от автора на пророчеството. В случая авторът е евреин и той отчита времето по еврейския календар. А той е много по-различен от съвременния. Евреите започвали религиозната си година на първия ден на м. Нисан, през пролетта. Но пресмятането на владичеството на нееврейските царе, те правели по друг календар, наречен граждански. По този календар новогодишният ден / 1 Тишри Рош Хашанах / започвал през есента, на първия ден, който следвал след новолунието или през Септември или през Октомври. Сега да приложим наученото при нашето изчисление.

Тиберий започва своето управление през м. август 14 год. сл. Хр. Следователно това е неговата първа година. От Септември или Октомври започва новата гражданска година , а също и втората година от управлевнието на императора. Въпреки че е управлявал само няколко месеца, според евреите, това е неговата втора година. За нас това е нещо странно, но не и за тях. Следователно от есента на 15 год сл. Хр започва третата година на управлението на Тиберий, а от есента на 16-та - неговата четвърта и т.н. Сега вече лесно можем да изчислим, че петнадесетата година / годината, която ни интересува / започва от есента на 27 год. сл. Хр. Предсказанието на Гавриил за 69 седмици / 483 години/ до помазването на Месия при кръщението Му в 27 год. сл. Хр. се изпълни с удивителна прецизност!

Самият Христос при започване на своята служба оповести, че пророчеството на небесния пратеник се е изпълнило: ,, Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.” / Марко 1:15 / Кое време се бе изпълнило? Няма никакво друго време в Библията, което да се е изпълнило при кръщението на Исус и започването на Неговата служба, освен времето, за което съобщи ангел Гавраил. А дали Исус се идентифицира с Месия от пророчеството? Ето Неговият отговор: ,,Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия /който се нарича Христос /; Той като дойде, ще ни яви всичко. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.” / Йоан 4 : 25,26 / Ясно и категорично.

Небесният пратеник съобщава на пророка още впечатляващи истини: ,, И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат...И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът...” / Даниил 9 :26,27 /

И тук стигаме до кулминацията на историята. Ангел Гавраил съобщава не само точното време на появявянето на Месия, но също и точното време на Неговата смърт. Според думите на ангела това ще бъде в средата на последната седмица от пророчеството за 70-те седмици. Последната седмица от това пророчество започна с кръщението на Исус през есента на 27 год. и свърши през есента на 34 година. Според пророчеството Христос трябва да умре точно в средата на седмицата, или три години и половина след започването на своята публична дейност. А това означава пролетта на 31 година. Стана ли така? Кога точно бе разпнат Христос?

Библията ни докладва, че Исус участва в четири пасхи. Пасхата бе един от най-великите празници, които евреите празнуваха всяка година като спомен за великото си избавление от египетско робство. Денят за този празник бе точно определен лично от Бога и той бе 14-ия ден на първия месец Нисан от еврейската религиозна година, която започваше от пролетта / Изход 12: 1-14 /.

Четирите пасхи, в които участва Христос, са точно документирани от ап.Йоан / Йоан 2:13; 5:1; 6:4; 13:1 /. Спасителят започна Своята проповедническа служба през есента на 27 година. Първата Му пасха е през пролетта на 28 год.; втората през пролетта на 29 год.; третата-в 30-та год. и четвъртата през пролетта на 31 година. На тази пасха Спасителят бе разпнат. А това е точно в средата на последната седмица от пророчеството или точно три години и половина след началото на великата Му мисия. Древният историк Евсебий пише: ,, Исторически се доказа, че всичкото това време, през което нашият Изкупител поучаваше и вършеше чудеса, обхващаше три години и половина, което е половината от една годишна седмица. И евангелист Йоан е доказал това ясно в писанията си за такива, които изследват този въпрос критически “

/ цитирано от Урия Смит в кн. Даниил стр.185 /

Пророчеството и в тази си част се оказва изумително прецизно. Иначе не може и да бъде...Та нали сам Бог стои зад него. А Той никога не греши. Никога!

Като продължаваме да изследваме пророческите думи на ангел Гавраил, откриваме, че той съобщава още няколко важни неща:

Първо: ,, ...а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът.”

През погледа на небето, на Голготския кръст, бе дадена Жертвата, която бе определена да постави край на всички жертви и приноси. Поради факта на Христовата смърт, вече нито една жертва в еврейски или други ритуали няма някакво значение за спасението на човека. Когато Исус издъхна на кръста , в същия миг в ерусалимският храм стана едно изумително чудо:,, А Исус като издаде силен глас, издъхна. И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.” / Марко 15:38 /

Тази завеса отделяше Светая от Светая Светих. До този момент очите на нито един смъртен човек, с изключение само на първосвещеника, не бяха прониквали зад нея. Сега завесата бе разкъсана от невидими ръце. По този начин Светая Светих стана открита за всеки човек по всяко време. Чрез този толкова драматичен символизъм Бог желае да предаде по един ясен и недвусмислен начин Своята вест към света: ,, Със смъртта на Моя Син напълно се обезсмислят всякакви жертви и различни приношения. Нямате повече нужда от тях, както и от служба на свещениците. Макар равините, християнските свещеници и служители да са полезни в много отношения, ти не се нуждаеш вече от тях, за да влезеш в Божието присъствие. От този момент има само един посредник между Бога и човеците-Човекът Христос Исус “ / Виж Евреи 9:15 и 1 Тимотей 2:5 /

Второ. С изтичането на 70-те седмици се прекратявя благодатното време за еврейския народ. Това стана в 34 година, когато те изпълниха мярката на своето нечестие с тоталното отхвърляне на Христовата спасителна жертва и преследване на Неговите последователи, чиято първа жертва бе дякон Стефан. От тази година ролята на еврейския народ като Богоизбран приключи. Спасителната вест предстоеше да се разпространява вече чрез нов тип организация- църквата.

Но каква щеше да бъде оттук нататък съдбата на израилтяните? Ангел Гавраил предсказа:

,,...и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и до края на войната има определени опустошения...и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите...” / Даниил 9 :26,27 /

Градът и светилището ще бъдат погубени... Страшна вест! Само ако можеха евреите да разберат това пророчество и да се съобразят с думите на Бога! Тогава Творецът във великата Си милост би отменил присъдата. Но няма по-глух от този, който не иска да чуе. А еврейският народ, начело със своите водачи, бяха направили точно това. Бяха запушили здраво ушите си и вкаменили сърцата си. Резултатът беше трагичен. В 70 год. римският военачалник Тит влиза със своята армия в Ерусалим и напълно го разрушава. Войниците му изгарят и Иродовия храм - гордостта на евреите и сриват града до основи. Историците докладват, че в тази опустошителна война са загинали около един милион евреи, а оцелелите са отведени в плен. Юдея напълно обезлюдява.

Но във вестта на Гавраил има и друга истина, която по-късно историята ще потвърди напълно. Небесният пратеник съобщава, че освен физическото изтребление над еврейската нация, Рим ще извърши и друго опустошение: ,, един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите” За какво става въпрос тук? Това е духовната разруха, която нанесе Римската църква на света, като отне на Христос службата в небесното светилище и я предаде на собствените й свещеници. Небето определи това опустошаващо кощунство като мерзост. Затова и над тази сила е изречена присъда: ,,... и гняв ще се излее върху запустителя на определеното време” / Даниил 9:27 в / Както и в Даниил 7:11, така и тук е предсказано пълното унищожение на езическия и християнски Рим.

Ето как завършва Даниил 9 глава. Като отговор на искрената молитва на Даниил, Бог изпрати при него ангел Гавраил, който му разкри велики и съдбоносни истини, предстоящи да се случат в бъдеще. Пророкът ги записа с вяра, а ние с вас имахме възможност да проследим тяхната реализация в историята. Вярвам, че сме удивени от изключителната прецизност на библейските пророчества, които историята потвърди 100 %. Би трябвала особено да сме впечатлени и от точно фиксираните години на Исусовото кръщение и смърт. А това ни дава основание да вярваме не само в пророческото слово, което се оказва истинно и историческо потвърдено, но и в думите на Исус от Назарет, Когото то предизвестява.

Скъпи читателю, това е много силен аргумент в полза на истинността на християнство. На колко хора правят впечатление днес тези удивителни пророчества?

Жак Дукан пише: ,, Но историята си позволява своите иронии. Истината вместо да направи от християнина побеждаващ свидетел, го е направила нетолерантен. Месия е станал предтекст за убиване на евреи. И еврейският Месия е станал “ Месия на християните”. Оттогава самите евреи са станали подозрителни към аргумента за седемдесетте седмици. Същото отношение съществува и у християните по отношение на тези седмици, ако не са ги въобще и забравили. Защото днес не се вярва в абсолютната истина. Човек е християнин или евреин по традиция, по привичка или от леност. Той няма нужда от доказателства за това. Абсолютната истина не съществува. Всеки има своята религия и накрая хората говорят само за култура, традиция, дори за националност. В името на зачитането на един така наречен плурализъм вече никой не рискува да открие на другите в какво вярва, за да не ги шокира, нито пък да слуша техните вярвания. Хората вече не рискуват да се излагат на конфронтация, нито на риска от промяна. Те предпочитат недоказаната истина и всеки се задоволява да повтаря думите й по стъпките от миналото, без да се замисля. Истината не звучи вече: ”аз мисля,че” или “чувствам, че”. А всеки намира наслада в собственото си самодоволство: никой не задава въпроси да уточни нещата, защото истината не пита.

Ето я тъжната картина на съвременния човек. Той не търси истината, не се интересува от нея, защото тя е преди всичко обезпокоителна и ангажираща... Кой днес желае да бъде обезпокояван и ангажиран в нещо, което не харесва? Защо не харесва? Защото това би довело до промяна на неговия начин на мислене и стереотип на поведение, би повдигнало опасно вълнение в спокойното море на неговия живот, би обърнало лодката на греховните удоволствия, би раздрусало из основи живота му. А точно това човек не желае... Това е и основната причина хората да не изследват Библията и нейните пророчества. Какво печелят от това след като фактите са си факти? Несъобразяването с тях води само до загуби. Но тук те са от съдбоносно значение. Ако е вярно, че Христос дойде на земята, беше кръстен, а после разпнат в точно определеното време от пророчеството, ако е вярно, че евреите бяха сполетени от една ужасна съдба заради безумната си постъпка да убият Спасителя, която бе съвсем точно предсказана в пророчеството - тогава ще е и вярно, че след изтичането на 2300 денонощия започва съдът в небето - единствен с вечни присъди. А ние с теб, приятелю, живеем точно в това време. Затова в никакъв случай не трябва да сме безгрижни и нехайни. Касае се за вечната ни участ...

Има хора, които бързо прогонват подобни мисли от главата си, защото в края на краищата това не е толкова важно за тях. Действително, всичко това го има, но как се е появило и съществува - не е от такова голямо значение. Днес е важно да имаш добър бизнес, добро жилище и ред други все такива практични неща. Останалото е губене на време.

Има категория хора, които задържат за по-дълго време тези мисли в главата си и търсят някакъв отговор в писанията на учените - нали точно те са капацитетите. Но отговорите са толкова неясни, взаимноизключващи се и противоречиви, че повечето хора приемат нещата такива, каквито са и не питат повече.Други избират най-правдободобното обяснение според тях и продължават напред. Но въпросите остават...

Всъщност, в какво се състои проблемът? Верният отговор е - в ограничеността ни. С нашите пет несъвършени сетива и един скромен със своите възможности ум, просто е невъзможно да разгадаем тайните на Всемира, на земята ни, на живота, на чудото, наречено-човек. Това са тайни, които надхвърлят нашите възможности. Затова трябва смирено да признаем, че в никакъв случай не сме справочният център на Вселената и че е напълно възможно да съществуват и други разумни същества, живеещи в други измерения и неподвластни на нашите закони. Доста отдавна много сериозни учени допускаха такава възможност. Но напоследък тези първоначални предположения започнаха да стават все по-реални. Загадъчни и неразбираеми прояви на извън земен разум започнаха да смущават учени и обикновени хора. Невидими разумни същества преместват предмети и дрехи в стаи и гардероби, като някои от тях занасят чак в съседите! Свалят и обуват чорапи и пижами, причиняват тайнствени пожари и наводнения там, където няма никаква естествена причина за тях ; пишат загадъчни послания до нас чрез ръцете на някой човек, без той да има съзнателно участие в писането ; летят на загадъчни апарати, осъществяват разумен, интилигентен контакт чрез тайнствени почуквания... и какво ли още не. Но най-загадъчната и най-смущаващата тяхна проява ( поне за мен ) е един много странен начин на разговор с нас, земните хора - чрез устата на някой човек! Чуйте разказа на Красимира Стоянова, която лично е разговаряла с тях по този начин: “ Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв ,, друг,, човек, който говореше чрез нейната уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно, че някакво друго лице се намеси между нас. Чух :,, Ето ние те виждаме...”, и после ми беше разказано с подробности всичко, което съм правила през деня до този момент. Просто се вкамених от уплаха. Бяхме в къщата само двете. Малко след това Ванга въздъхна и каза: ,, Ох, пуснаха ме силите”, и отново ми заговори за предишните неща. Попитах я защо така изведнъж ми описва какво съм правила през деня, а тя ми каза, че нищо не ми е описвала. Разказах й какво съм чула, а тя отговори:,, О, това са силите, малките “сили“ , които са винаги около мен. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм омърлушена през целия ден. Впрочем искаш ли да ги видиш, те искат да ти се покажат?” Бях безкрайно потресена и буквално изкрещях, че не искам. После бавно се поуспокоих, а и любопитството ми натделя... и я попитах какво ще видя: - Ами ще видиш светещи точки във въздуха, също като светулки-каза Ванга.” / кн. ,,Ванга” – стр.13 /

Днес можете да прочетете за искрените изповеди и на много други хора, които са имали подобна връзка с тези разумни, но невидими за нас същества. Кои са те? Откъде са? Какво правят тук на нашата земя? Науката мълчи и се опитва по всякакъв начин да заобиколи тази толкова неясна и за нея тема. В повечето случаи обявява тези разкази за измислици. Но така ли е в действителност?

Единствено правилният отговор отново ще ни даде Библията: ,, И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален беше големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него...Затова веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас земю и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.” / Откровение 12:7-9,12/

Библията отдръпва завесата, която отделя видимия от невидимия свят и ни показва реалното съществуване на разумни същества, които ни превъзхождат многократно по сила и ум. Свещеното писание ги нарича “ангели”. Част от тези ангели биват подмамени от своя водач Луцифер и тръгват в едно открито противопоставяне срещу управлението на Бога. Творецът се опитва по всякакъв начин да вразуми бунтарите, но не успява, и накрая се стига до война. Текстът, който цитирахме по-горе, ни представя кулминацията на тази война в небето. В решителната битка, дяволът търпи загуба от армиите на Бога. Резултаът- сатаниниското войнство, заедно със своя предводител, е изхвърлено от небето. Къде? Библията ни казва –на нашата земя. Тъжната истина, която трябва да научим е, че войната продължава.

Другата истина е, че ние не сме само наблюдатели в тази война. Всеки един от нас е реален участник в нея. Всъщност, точно ние, всеки един поотделно, се явяваме главната стратегическа цел и на двете страни в конфликта-Христос и Сатана. Дяволът със своите демони се бори за нашето погубване: ,, Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.” / 1 Петрово 5:8 / Христос със своите ангели воюва за нашето освобождение.” Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя.”