19 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти съдържание

10 месеца по-късно след арестите по операция „Октопод" става ясно, че бившата барета дължи милион и половина на хазната. По времето на проверката на НАП и Сметната палата мисията на Алексей Петров като вне­дрен агент в мафията вече е приключи­ла, защото е осветен от Румен Петков.

Тогава той е съветник на Петко Сертов в ДАНС. Проверката тръгва след сигнал на анонимен гражданин, внесен в коми­сията по корупция в парламента. Там се твърди, че декларираните от Петров парични средства в размер на над 3 милиона лева са придобити по време­то, когато е държавен служител. Сиг­налът е изпратен до Сметната палата. Оттам нареждат проверка в НАП за съ­ответствие на декларираното и реално притежавано имущество от Алексей Петров и съпругата му. Отговорът на държавните бирници към Сметната па­лата, с който „168 часа" разполага, е:

„От извършените проверки въз ос­нова на всички установени факти и обстоятелства, които имат отно­шение към данъчните и осигурител­ните задължения на задължените лица, и съпоставката между прите­жаваното имущество от лицата и придобитите от тях доходи, не са установени несъответствия и не се налага предприемането на по-ната­тъшни действия за следните физи­чески лица:

1. Алексей Илиев Петров

2. Мариана Игнатова Петрова." Мариана Петрова е съпруга на

Алексей Петров.

Младен Михалев-Маджо

СКАНДАЛНАТА фир­ма „София сити къмпани", която минава за свързана с Младен Михалев-Маджо, измъква земята под басейна „Спартак".

Това разкриват отлично за­познати с конфликтите око­ло спортната база, която от години се владее от Алексей Петров, но в действителност е собственост на МВР.

Земята е над 16 дка, а на то­ва място декарът се продава за 3 млн. евро. Още по-любопитно е, че в кметството изчезват до­кументи за собствеността на ба­сейна. Това разкрива пред „168 часа" Стоян Хранов, шеф на спортен клуб „Левски". МВР е принципал на спортното съоръ­жение и затова в момента се води дело между министерството и Столичната община

Алексей Петров се появява на басейна, който неизменно се сочи за негова централа в София, още като барета. През 1992 г., след като е напуснал отряда, наема сауната и зали за тренировка по карате. Преди време той сами­ят сподели пред „168 часа", че с приятели са направили ремонт на помещенията.

Басейнът „Спартак" от 1984 г. е предоставен на МВР. През 1998 г. комплексът е включен в капита­ла на общинското дружество „Со­фийски имоти". То бе замесено в десетки афери, а управителят му Тошко Добрев е клиент на Темида Тошко Добрев предлага да се смени статутът на басейна и от публична да стане частна общин­ска собственост. Вероятно, за да се прилапа по-лесно. Можем само да гадаем дали присъстви­ето на Алексей Петров на това място не го е спасило от бърза приватизация под масата. Факт е, че областният управител отме­ня промяната на собствеността и басейнът остава във владение на МВР, което го е дало за стопанис­ване на спортен клуб „Левски".

Две години басейнът не рабо­ти. „Навремето държавата ни даваше по 5 милиона долара за развитие на спорта - припомня Стоян Хранов и допълва: - В кризaтa през 1995 г. започнахме да пишем писма до ръководството на МВР. "Хранов

вади синя папка и показва писма, адресирани до министрите Богомил Бонев, Ни­колай Добрев, Емануил Йорда­нов. Текстът е един и същ. „Ис­кахме да привлечем хора, които да помогнат с пари зa базата" -обяснява Стоян Хранов. Тогава се прави „Спарта 2000" АД. Друже­ството е регистрирано през 1999 г. През 2001 г. Момчил Кръстев става шеф на съвета на директо­рите. Той е арестуван с Алексей Петров при акция „Октопод". По-късно се вдига капиталът и Момчил Кръстев като представи­тел на „Лева груп" купува 1340 акции, а Сергей Лалев от ,,Фактори" ЕООД - 1060 акции. Дру­ги акционери са Стоян Хранов като представител на спортен клуб „Левски", група физически и нефизически лица, а също и Хени Овадия от Израел, фирма „Скантрейд" и „Балкан Кейтъ-ринг". Антон Петров-Хамстера

също има акции от „Спарта 2000", като предста­вител на карате клуб „Левски-Спартак". „Ние не сме апокриф-но дружество!" - подчертава Сто­ян Хранов. Според него при тази тежка криза „Левски" не е имал собствен ресурс, за да стопанисва комплекс „Спартак", който всъщ­ност е на подчинение на МВР.

„В онези години нямахме въз­можност да поддържаме сами базата изатова направихме дружество" - разказва Стоян Хранов. Той повдига рамене при въпроса как са подбрани акционерите. „Нямам представа - признава Хранов. - Нас ни интересува ба­сейнът да работи. Отборите на „Левски" го ползват безплатно. За служители на МВР билетчето е 2 лева, а за сауна дават по 3 лева. Реалната цена на едно плуване е 6,99 лева. Подгряваме 8 хил. кубически метра вода. На този етап от басейна не може да се печели!" Шефът на спортен клуб „Левски" вади документ, според който издръжката на ком­плекс „Спартак" от 2001 до края на 2007 г. е глътнала 4 523 3379 лв. Стоян Хранов е категоричен, че Алексей Петров не е настанил частния си офис на басейна. „Ка­то свързан с „Левски", Алексей беше дал молба за ползване на две стаички. В тях е офисът на карате клуб „Левски - Спартак". Той е председател на федерация­та по карате. Като стана от­крит държавен служител,

започна да плаща наем За двете стаи по 50-100 лева на месец. Не мога да си спомня точната сума."

Напразни остават всички опи­ти на „Левски" и респективно на „Спарта 2000" да дострояват и разширяват съоръжението. „Зе­мята под басейна е иззета от „София сити къмпани" - обяс­нява Стоян Хранов. - Хотелът ще падне, не мо&ем да го доиз­градим заради тези проблеми със земята-" Мистерия е как парцелът се е оказал в ръцете на „София сити къмпани", в което-акционери са офшорни фирми от Лихтенщайн, Кипър и Вирджин­ските острови. Твърди се, че са свързани с някогашната застра­хователна компания СИК. Един от пълномощниците е Евгени Стамов, който е бил съдружник на Младен Михалев-Маджо във фирмата „Сем - Импекс". Ста­мов е бил съдружник и с Румен Николов-Пашата в дружеството „Куолити продъктс дивелопмънт лимитид".

Тези данни бяха изнесени

и от Яне Янев, който обяви, че Евгени Стамов е бил съдружник и с бившия лидер на СДС Пламен Юруков. С това нещата си идват по местата.

Стоян Хранов разкрива, че от кметството през 1996 г. изчезна­ли важни документи за басейна. „Имаме данни, че в документ, издаден през 1985 г., за собстве­ник е вписан спортен клуб „Лев­ски", а не МВР - обяснява той. - Обявили сме награда от 20 хил. лева за този, който ги открие. Офертата още е в сила!"
Снимка на три колони- ПОД КОНВОЙ: Охрана води Алек­сей Петров към съдебната зала.

Снимка на четири колони- ТЪНКО-На спортния комплекс служителите на МВР плащат по три лева за сауна

ХАЗАРТНИЯТ шеф Иван Енича-ров е съдружник със собственик на фирми, които се проверяват за източване на няколко мили­она лева от ДДС.

Това показа проверка на „168 часа". Еничаров е член на Комисията по хазарта и началник-отдел .Държавно имущество" в Министерството на финансите. Името му се спрягаше като евентуален наследник на подалия оставка шеф на хазартната комисия Димитър Терзиев.

Според фирмения регистър Иван Еничаров е собственик на 20 процента от варненската фирма „Текстил лазур". Дялове в „Текстил лазур" има и варненският бизнесмен Милен Райков, известен и като Малкия Мушо. За Райков се твърди, че е близък до икономиче­ската групировка ТИМ, с чиято помощ той и съдружникът му Борислав Манджуков упра­вляват едни от най-големите фолкзаведения във Варна. Двамата бизнесмени нашумяха в началото на миналата година, когато след сигнал до главния прокурор от НАП обявиха, че разследват девет свои служители от Ва­рна за участие в схема за източване на ДДС за десетки милиони. Измамите били в полза на двама варненски бизнесмени, собствени­ци на повечето дискотеки и фолкклубове в морската столица. Според описаната схема бизнесмените са регистрирали множество фирми на техни познати, сервитьорки и бармани ш в заведенията им. Ден-два след регистрацията фирмите започвали да продават стока на немски дружества, която уж била от друга българска фирма, за което е „платен" ДДС. Проверките за възстановяване на

ДДС се правели от вътрешните хора на бизнесмените. Така на никого не направило впечатление, че сделките били за продажба на бяла техника втора ръка и ваучери за мо­билни телефони, които едва ли някоя немска фирма би купила точно от България, пише в сигнала. След проверка от инспектората на НАП данъчните бяха наказани, а материали­те - изпратени в прокуратурата.

Няколко месеца след ДДС аферата името на един от двамата бизнесмени, близки до Еничаров, отново влезе в медиите. След ареста на общинския съветник от ДПС в морския град Иван Славков полицията претърси финансова къща, която Славков държал заедно с Борислав Манджуков. „Г-н Еничаров т е обявил притежаваните от него дялове. р Тези факти нямат пряко отношение

По време на срещата на вицепрезидента на „Газпром“ с министъра на икономиката и търговията на Румъния Адриан Видяну са били обсъждани перспективите за вноса на руски газ, сътрудничеството с компанията Romgaz в областта на подземните газови хранилища, с компанията Transgaz – транзита на газ. Засегната е също така възможността за сътрудничество в производството на електричество.

Доставките на природен газ за Румъния през 2009 г. възлизат на 2,04 милиарда куб.м. Износът се осъществява по два действащи до 2030 г. дългосрочни договора.

Газопроводът „Южен поток“ има за цел да диверсифицира маршрутите за доставка на синьо гориво. Той ще свърже руското с Българското Черноморско крайбрежие, а от България тръбата ще се раздели на две – на юг към Гърция и Италия и на северозапад към Централна Европа. Мощността на газопровода е 63 милиарда куб.м.

България иска да получи максимални изгоди от своето съгласие за строителството на газопровода „Южен поток“, пише РБК „Дейли“. София иска „Газпром“ да плаща по-скъпо транзита на своя газ през нейна територия. Ако българите назоват непосилна цена, Москва може просто да ги игнорира, като ориентира основния маршрут през територията на Румъния.

В момента за транспортирането на газа през българска територия „Газпром“ плаща по 1,7 долара за 1000 куб. м на 100 км. При това, в Украйна например транзитът на руски газ струва 2,78 долара за 1000 куб. м на 100 км.

В този случай спорът не е на живот и смърт, отбелязва още изданието. Оскъпяването на транзита през Украйна ще излезе на „Газпром“ не повече от 60 млн. долара годишно, а само за 9 месеца загубите от нереализиран транзит са за 5,5 млрд. долара, завършва РБК „Дейли“.
Снимка на две колони -Вицепрезидентът на "Газпром" и генерален директор на "Газпромекспорт" Александър Медведев покани официално Румъния в проекта за "Южен поток", съобщи Ройтерс.


19.02.2010 г., с.6
Обсъждат руските 2 млрд. за "Белене"
Икономическият и енергиен министър Трайчо Трайков се среща днес с руския си колега Сергей Шматко и с генералния директор на държавната корпорация по атомна енергетика „Росатом” Сергей Кириенко. Двамата идват на посещение в София, за да обсъдят общите енергийни проекти на България и Русия.

Преди няколко дни Трайков съобщи, че Русия ще предложи кредит от 2 млрд. евро на България за строителството на АЕЦ „Белене“ и именно това ще е темата на днешните разговори.

С парите могат да се осигурят строителните работи по централата през тази и следващата година. Възможностите били средствата да са заем, проектно финансиране или акции от бъдещата централа да се заложат като гаранции за финансирането.

Българската позиция била, че във втората атомна вече са вложени много пари и затова тя може да бъде построена.

Обсъжданият преди първо четене в парламента проект за закона за спорта и физическото възпитание поставя някои неясноти по основни въпроси в стратегията за развитието на тази дейност, с които някои депутати не сме съгласни. Той е внесен от Министерския съвет и депутати от партия ГЕРБ. На първо място се получава така, че Министерският съвет взема решения, а след това Народното събрание трябва да прави закони.

Не е много ясно и каква е целта на това да се приеме подобен закон, дали така ще се облекчат общините, или пък ще е по-добре за държавата. Попитах преди време министър Свилен Нейков дали имат пари да финансират идеите си, но отговорът бе уклончив, от което е ясно, че в МФВС нямат. А в същото време точно общините отделят средства за отборите си по различни видове спорт, масовия спорт, включително на подрастващите, изграждането на спортни съоръжения, които да се ползват от всички, поддържането им и така нататък. Идва и въпросът приоритет ли е спортуването на децата или нещо друго е. Не знам и каква е идеята за самите спортни училища, които в момента са 20 общински и едно държавно. Не става ясно дали държавата ще финансира 7-8 или друга бройка държавни спортни училища и на какъв принцип ще се избира кои да са те и къде да са. Защото може да се създаде ситуация, при която едно дете учи в общинско спортно училище, но трябва да се прехвърли в държавно, което обаче е далеч от родното му място.

Предвижда се и създаване на обединени спортни клубове, каквито има и в момента, но със статут на спортни организации. Така те ще се обединяват вече по друг принцип, различен от този, който е сега. На тях вече ще може да се дава правото да искат и получат държавен имот, върху който да строят бази. Срокът за ползването им е предвиден на 20 години, след което собственикът е длъжен да остави обекта във вид, годен за използване. Така обаче може тези ОСК да не защитават интересите на спортистите в даден момент. Освен това има и нещо друго притеснително – проектът казва, че ако преди изтичането на срока на този 20-годишен договор въпросната организация вече не може да изпълнява дейността си, то държавата, чрез три вещи лица, ще оцени стойността на имота и ще го откупи. И какво ще прави после с него? А когато след 20 години държавата получи обекта, какво ще стане? За спорт ли ще се използва, на друг ли ще бъде даден, както е вече изграден? Всичко това отново да се решава от МС.

Също така в проекта е заложено МС да вади и включва имоти в списъка с национални спортни обекти. Само Народното събрание сега може да решава това. Проектът е и в разрез с няколко други закона, като този за устройството на територията, този за концесиите и други. Притеснителна е и възможността правителството да вкарва имоти в списъка на националните обекти и после да ги продава чрез пряко договаряне. Това създава условия за корупционни практики. Затова сега има публично-частно партньорство, при което държавата или общините отдават за определен срок и при договорени условия земя, а частникът строи върху нея. Това е смисълът на този вид партньорство – частникът да рискува и да инвестира, а ползата да е взаимна. Защо трябва да се спира това?

Всяко зло за добро. Този срив ясно ще илкютрира факта, че в строителния сектор бяха навлезли фирми, които нямаха място там. Не случайно 1500 фирми не подновиха регистрацията си през миналата 2009 г., а прогнозите за тази година са компаниите, преустано­вили дейност, да се увеличат с още 1000.

Кризите се предизвикват от свръхпроизводство, а свръхпроизводството на офисни площи фаворизира на­емателите. Те вече са ухажвани със стъпаловидни на­еми, гратисни периоди и покриване на разходите по преместването. Гратисните периоди вече достигат до една година и положението за наемодателите само ще се влошава.

През следващите 5 години алжирската държава ще отдели 150 млрд. долара за строителство на жилища, за изграждане на училища, болници и пътища. Само за магистралата Изток – Запад, която е дълга 1200 км, са предвидени 11 млрд. долара. Това съобщи вчера посланикът на Алжир в България Ахмед Буташ по време на форума "Икономически климат в Алжир - бизнес и инвестиционни възможности". Мероприятието бе организирано съвместно с Алжирското посолство в Българската търговско-промишлена палата /БТПП/.

Снимка на три колони - Много чуждестранни компании вече се наместват на алжирския пазар.